Р
Е Ш Е Н И Е
№ 18.09.2020
година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА Х
ГРАЖДАНСКИ състав
На 01 септември 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр. дело № 1465 по описа за 2020
година и за да се произнесе, съобрази:
Предявен
е установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът И.Т.И. твърди, че e потребител на електрическа енергия към „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД
гр. Пловдив, с клиентски номер **********.
С писмо с изх. №
8593929 от 30.04.2020г „Електроразпределение ЮГ" ЕАД гр.Пловдив го
уведомило, че на 27.01.2020г. електромер с фабричен номер № ********* от
измервателна точка /ИТН/2042402 в
гр. Стара Загора, ул. Хан Тервел № 52, вх. А, ет. ЗЗ бил демонтиран и
предаден за експертизна проверка в Български Институт по Метрология Пловдив.
Констатирано
било, че електромера бил манипулиран и не отчитал правилно. За тези установени
факти бил издаден констативен протокол № 170/01.04.2020г. Предвид тези
несъответствия на метрологичните и техническите изисквания, ответното дружество
приело, че ползваната от ищеца електроенергия била неизмерена, съответно
незаплатена. И на основание чл. 50, ал. 1 от Правилата за измерване на
количествата електрическа енергия, сметката му за периода 29.10.2019г. -
27.01.2020г., т.е. 90 дни била коригирана, като допълнително била начислена
ел.енергия на стойност 346,06 лева.
Предвид това
ответното дружество издало фактура с номер № ********** от 30.04.2020г. за
сумата от 346,06 лева.
Допълнителната
електрическа енергия начислена на И.Т.И. била начислена неправомерно, в
нарушение на Закона за енергетиката, Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС,
Правилата за измерване на количествата електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и Закона за
задълженията и договорите.
На първо място
следвало да се отбележи, че при извършване на проверката и демонтирането на
електромера трябвало да бъде съставен Протокол, който освен от служителите на
ЕВН трябвало да бъде подписан от клиента, негов представител или двама
свидетели. В случая при извършената проверка такъв протокол не бил подписван от
ищеца, тъй като той не бил търсен от служителите на ЕР ЮГ да присъствал на
проверките.
Не било изпълнено
разпореждането на ал. 4 на чл. 47 от ПИЧЕЕ - в случаите по ал.З /когато
проверката била извършена в отсъствие на клиента/, операторът на съответната
мрежа изпращал констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна
разписка.
Съгласно чл.54 от
Общите условия, която разпоредба визирала коригирането на сметки едностранно от
ответното дружество, задължавало същото, в случай че метрологична експертиза
установяла несъответствие на метрологичните и технически характеристики да бъдело
съставен констативен протокол и клиента да бъдел уведомен в 7-дневен срок за
преизчислените количества електрическа енергия. В този случай този срок не бил
спазен.
„Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД гр. Пловдив нарушило гореизброените си задължения и правата на клиента,
като в нарушение на разпоредбите на ОУ на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение юг“ ЕАД
напълно неправомерно издало фактура с номер № ********** от 30.04.2020г. за
сумата от 346,06 лева.
За ищецът не било
ясно и как точно ответното дружество определило периода, за който била
коригирана сметката му, а именно: за 90 дни от 29.10.2019г. до 27.01.2020г.
Отделно от горното липсвали данни за виновно поведение от страна на ищеца, от което
да настъпили вреди на дружеството ответник и тези вреди да били в причинна
връзка с виновното поведение, т.е. след като било налице действие или
бездействие на потребителя И.Т.И..
Подобни действия
или бездействия върху електромера от страна на ищеца не били извършвани. Още
повече, че електромера се намирал извън жилището му, в заключено дървено табло
на коридора на блока, и никой, освен, служители на „Електроразпределение юг“
ЕАД нямали физически достъп до него. Дори и да били налице неточности при
отчитането или измерването на ел.енергия от електромера, каквито в настоящия
случай не били налице, то същите не били причинени от ищеца. Следвало да се има
в предвид, че съгласно чл.44 от Закона за измерванията лицата, които използвали
средствата за измерване били длъжни да осигуряват техническата им изправност,
да ги заявявали и представяли за последваща проверка в БИМ или пред избрано от
тях лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си Общи
условия било да извършвали периодични и контролни проверки. Неизпълнението на
задължението за поддържане на СТИ в изправност от страна на
електроразпределителното дружество, не би следвало да влечало като последица
ощетяване на потребителя И.Т.И. чрез извършване на корекция на сметката му за
минал период.
Тъй като СТИ било
собственост на ответника, задължението за поддържането им в техническа
изправност принадлежало на електроснабдителното дружество. В писмата до ищеца
липсвало информацията това кога била извършена последната проверка на СТИ,
което имало връзка и би повлияло на периода на извършената корекция, тъй като
без такава информация и в случай, че такава проверка не била направена, не
можело да се определи началния момент, от който се появило несъответствието в
отчитането на СТИ. Подобни действия на извършване на корекция на сметка при
липсата на яснота от коя дата било налице неотчитане или неточно отчитане на
ел.енергия, от своя страна би довела до евентуално неоснователно обогатяване на
ответното дружество.
На следващо място
счита, че липсвало каквото и да било основание за извършената корекция.
Ответникът обосновавал вземането си против ищеца с твърдението, че сумата била
начислена на основание разпоредбата на чл.50,ал.1 от ПИКЕЕ.
Според текста на
тази разпоредба: в случаите на установяване на несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни
за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригирал количествата
електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа
енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане
на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.
Съгласно чл.47
ПИКЕЕ, когато операторът извършвал проверка на измервателните системи
задължително се съставял протокол, който следвало да бъде подписан от
представители на оператора, така и от клиента или негов представител
/чл.47,ал.2 ПИКЕЕ/. А съгласно ал.З на чл.47 при отсъствие на клиента при
съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го
подпишел констативният протокол се подписвал поне от двама свидетели, които не
били служители на оператора на съответната мрежа. Това изискване не било
спазено.
Освен това
съгласно съдебната практика съществуването на законово основание крайният
снабдител да коригирал сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, ако изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2,
т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на
ред за уведомяване на клиента пои извършване на корекция на сметка и на правила
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената електрическа енергия, не дерогирал установения в
чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност, доколкото се
касаело за договорни отношения между потребител на ел. енергия и търговец, с
лиценз да извършвал услугата снабдяване с ел.енергия, т.е. за продажба на ел.
енергия, които се регулирали, освен от специалните нормативни актове в областта
на енергетиката, така и от Закона за задълженията и договорите.
Дори да било
налице законово основание за корекция на сметките на абоната за минал период,
той не можел да носи отговорност за неправомерно въздействие, което не било
осъществено от него, тъй като това би противоречало на установения в чл.82 ЗЗД
принцип за виновния характер на договорната отговорност.
Така, доколкото в
специален закон не било установено изключение, разпоредбата на чл.82 ЗЗД била
приложима, а подзаконови нормативни актове, които й противоречали, не следвало
да се прилагат.
Предвидената
възможност за корекция на сметка за ел.енергия за изминал период не означавало
автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а само и
единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на клиента-потребител, включително след установяване по несъмнен
начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й
измерване или неизмерване се дължало на виновното поведение на клиента,
съгласно чл.82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение
на договорни задължения.
Обективната
отговорност по принцип била изключение, доколкото ангажирал отговорността на
едно лице, без да се държало сметка за субективното му отношение, поради което
нейното залагане в правна норма била правомощие единствено на законодателя.
Такава клауза,
предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел. енергия, не
се съдържала в ЗЕ, поради което оставала приложима общата разпоредбата на чл.
82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при
неизпълнение на договорно задължение, която винаги била виновна и била в
границите, очертани в тази норма. Вземането на ответника произтичало от сключен
между страните договор. Не се касаело до деликтна отговорност, за да се
изследвало дали било налице противоправно поведение на клиента, изразяващо се в
нарушаване на императивна правна норма или друго правило за поведение. А щом се
касаело до договорна отговорност, приложими към нея били общите правила на ЗЗД
регламентиращи пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на
договорно задължение, която винаги била виновна.
Поради всичко
изложено, намира, че не било налице валидно правно основание за ответника да
получил начислената в резултат на корекцията процесна сума в размер от 346,06
лева, доколкото не се установявало обективно констатираната манипулация на
измервателните уреди да било резултат от виновно неизпълнение на договорните
задължения на ищеца.
Следователно за
ищеца възниквал правен интерес да предяви против „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД
гр. Пловдив отрицателен установителен иск, с който да се признаело за
установено, че И.Т.И., с ЕГН ********** *** не дължи на „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД сумата в размер на 346,06 лева по фактура № **********/30.04.2020г., за
отчетен период 29.10.2019г. - 27.01.2020г., представляваща сума за допълнително
начислена ел. енергия.
Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. Христо Г. Данов № 37, с ЕИК *********, представлявано от Карл Денк, Здравко
Огнянов Братоев и Александер Сипек, че И.Т.И., с ЕГН ********** и с постоянен
адрес *** не дължи на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД сумата в размер на 346,06
лева по фактура № **********/30.04.2020г., за отчетен период 29.10.2019г. -
27.01.2020г., представляваща сума за допълнително начислена ел.енергия.
Претендира за направените съдебни и деловодни разноски по делото.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, в който
считат, че искът е допустим, но неоснователен и поради това, молят съда да го
отхвърли изцяло. Претендират за направените разноски по делото.
Съдът, като обсъди събраните
по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание, чл.124 от ГПК, с който се
иска да се признае за установено по отношение на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД гр. Пловдив, че И.Т.И. не дължи сумата от 346,06 лева по фактура №
**********/30.04.2020г., за отчетен период 29.10.2019г. - 27.01.2020г.,
представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия.
Страните не спорят, че са в договорни
отношения: ответникът разпространява и продава електрическа енергия, а ищецът е
потребител на такава енергия с клиентски номер **********. От представените по
делото писмени доказателства писмо изх. № 8593929/30.04.2020г., Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 584628/27.01.2020г. на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, Констативен
протокол от метрологична експертиза на СТИ № 170/01.04.2020г. на БИМ Пловдив, Фактура № **********/30.04.2020г., Справка за
коригиране на сметката за електроенергия от 29.04.2020г. се установява, че на 27.01.2020г.
е извършена проверка на състоянието на измервателното средство на адрес в гр.Стара
Загора, ул.Хан Тервел 52, вх.А, ап.33. При проверката е констатирано, че има
съмнение за манипулация на електромера. При проверката са присъствали
свидетели.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :
Предявеният иск има
за предмет установяване на недължимост на сумата, начислена от ответника за
електроенергия, след едностранно коригиране
на сметката му, при което според общото правило на чл.154, ал.1 ГПК
в тежест на ответника е да докаже основанието, от което произлиза
вземането му, т.е. основанието,
поради което е коригирал сумата, дължима от ищеца за
доставената за процесния период електроенергия.
С оглед датата на извършване на проверката
– 27.01.2020г., приложимата за случая нормативна уредба се съдържа в
разпоредбите на Закона за енергетиката и в Правилата за измерване на
количеството електрическата енергия, издадени от председателя на Комисията за
енергийно и водно регулиране, обн. ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г. (ПИКЕЕ). В
раздел IX от приетите нови ПИКЕЕ се урежда редът
и начинът за преизчисляване на количеството електрическа енергия, като в
сравнение с отменените Правила се разкрива по-детайлна правна регламентация. С
приемането на изменението на Закона за енергетиката – ДВ, бр. 54 от 2012г., в
сила от 17.07.2012г. е налице възможност за извършване на едностранна корекция
на сметките за предоставена електрическа енергия; съществува законово основание
за това. С новите правила титуляр на вземането по корекционната фактура е
операторът на електроразпределителната мрежа. Това негово право се извежда от
изричните норми на чл.56, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ, съгласно които в случаите на
преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел
операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя
на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа
енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение
на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на
предоставена мощност) и за „задължения към обществото“; ползвателят на
мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума,
определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал.1. Титуляр на
вземането по корекционната фактура е електроразпределителното дружество, в
случая „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД,
което е легитимирано и да отговаря по предявения отрицателен установителен иск,
а задължено лице е „ползвателят на мрежата“. Съгласно легалната
дефиниция, дадена в §1, т.41а от ДР към ЗЕ, „ползвател на мрежата“ е физическо
или юридическо лице – ползвател на електропреносната и/или
електроразпределителната мрежа, доставящо електрическа енергия в
електропреносната и/или електроразпределителната мрежа или снабдявано от
такава мрежа. С оглед легалната дефиниция, ползвател на мрежата е и крайният потребител,
в случая ищецът, доколкото като потребител на електрическа енергия,
притежавания от него имот е снабдяван от електроразпределителната мрежа, която
той ползва, за да получава електроенергия.
За
да може да упражни правото си на едностранна корекция, електроразпределителното
дружество следва да е спазило реда, предвиден в ПИКЕЕ. От ангажираните по
делото доказателства – констативен протокол № 584628/27.01.2020г., се
установява, че на 27.01.2020г. е извършена проверка в имота в гр.Стара Загора,
ул.Хан Тервел 52, вх.А, ап.33 от служители на ответното дружество, в отсъствие
на потребителя – ищец, като на проверката е присъствал свидетелят Д.С. Ташев,
служител на „Кремък“. При проверката е установено, че е повреден корпуса на
електромера и е поставен „шунт“ на преден панел.
От показанията на свидетеля С.Г.С. се
установява, че потребителят е потърсен на адреса на процесния обект, но не е намерен. Твърди, че поради
грешка в констативния протокол е отбелязано, че същият е отказал да го подпише.
Протоколът е подписан от свидетеля Д.С. Ташев, служител на „Кремък“. Изяснява,
че при проверката е установено, че електромерът външно е повреден, като имало две
дупки на капака и поставено телче. При извършване на проверката електромерът
бил демонтиран, поставен в торба и изпратен за експертиза.
От Констативен протокол от
метрологична експертиза на СТИ № 170/01.04.2020г. на БИМ Пловдив се установява,
че е осъществен достъп до вътрешността на електромера чрез механично
въздействие върху куплунг Х2, прекъснат черен проводник, наранена изолация на
белия проводник. В резултат на тази манипулация електромерът отчита по-малко от
консумираната електроенергия. Същият не съответства на техническите и
метрологичните изисквания.
От заключението на съдебно – техническата експертиза, което не е
оспорено от страните и съдът възприема като изготвено добросъвестно и
компетентно се установява, че процесният електромер е манипулиран. През два
отвора с диаметър 1 мм на лицевия панел е прекаран проводник /тел/, свързан с
изводите на куплунг на позиция Х2 на измервателната платка. С това действие е
прекъснат единият от двата проводника, влизащи в куплунг Х2 – черният
проводник, а другият – белият проводник е с нарушена изолация. Така се променят
метрологичните характеристики на електромера и той не измерва цялата
консумирана ел.енергия. Методът за отчитане на неизмерената ел.енергия и
методиката за остойностяването й в конкретния случай са приложени правилно в
съответствие с чл.50 ал.1 т.а и чл.56 ал.3 от ПИКЕЕ.
Предвид така установените факти, съдът приема, че са спазени
изискванията на ПИКЕЕ, позволяващи на ответното дружество да извърши
едностранна корекция на сметката на потребителя. За извършената проверка е
съставен констативен протокол, който е подписан от представител на оператора на
мрежата (двамата служители на ответника) и от свидетел, който не е служител на
оператора, поради отсъствие на потребителя по време на проверката – чл.49, ал.3
ПИКЕЕ. Спазено е и изискването на чл.49, ал.4 ПИКЕЕ в седемдневен срок от
датата на съставяне на констативния протокол операторът да го изпрати на
ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка /л.21 и л.23 от делото/.
Съгласно чл.50, ал.2 ПИКЕЕ, при
промяна на схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или
неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на
съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа
енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/ неправилно/ неточно измерване до последната извършена проверка
и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/ неправилно/ неточно измерване. Разпоредбата на чл.56, ал.3 ПИКЕЕ
предвижда, че преизчислените количества електрическа енергия се фактурират по
действащата за периода на преизчислението прогнозна пазарна цена на
електрическата енергия за покрИ.е на технологичните разходи, определени от КЕВР
на съответния мрежови оператор. При извършване на корекцията на сметката
ответното дружество е спазило посочените изисквания, като начислената
електрическата енергия е за периода от три месеца, предхождащ датата на
проверката – 27.01.2020 г. От заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ,
което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено съгласно чл.202 ГПК, се установява, че е спазена и Методиката (формулата) по чл.50, ал.1 т.а и
чл.56 ал.3 от ПИКЕЕ.
Предвид гореизложеното, съдът приема,
че е реализиран фактическият състав, даващ възможност на ответното дружество да
извърши едностранна корекция на сметката на ползвателя на мрежата. Извършеното
изчисление съответства на изискванията на чл.56, ал.3 ПИКЕЕ.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ищеца за неизпълнение на изискването на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, а
именно – в общите условия да се съдържа ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. В
актуалната практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав, и която
осмисля наложилата се до момента практика, се приема, че ако в Общите условия в
противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
Така – Решение № 124/ 18.06.2019г., постановено по гр.д. № 2991 по описа за
2018 г. на ВКС, III г.о. В
случая, не е спорно, че ответното дружество не е приело нови Общи условия след
законовите изменение на ЗЕ от 2012 г., които да предвиждат специален ред за
уведомява на на потребителя при едностранна корекция на сметката. Това обаче не
може до доведе до недължимост на сумата по корекционната фактура. Както се
приема и в цитираното решение, касае се за договор за продажба (доставка), при
който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача
да плати цената на доставената стока – чл.183 ЗЗД. От правилото на чл.183 ЗЗД,
че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно заплатена по-малка цена
от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори и да
липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът
дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на
неоснователното обогатяване – така и Решение № 21/ 01.03.2017г. по гр.д. №
50417/2016г. на ВКС, I г.о. Именно поради това, неизпълнението на
задължението за съдържание на общите условия не може да доведе до недължимост
на процесната сума, а единствено до невъзможност на ответника да претендира
обезщетение за забава от неточното в темпорално отношение изпълнение на
паричното притезание.
Предвид констатираното надлежно
упражнено право на едностранна корекция на сметката на потребителя, съдът
намира, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва
да се отхвърли.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените
разноски общо в размер на 430 лева, от които 280 лева – възнаграждение за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено на
основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр.чл.25, ал.1 от Наредба за правна помощ.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.124 ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Т.И. ***, с
ЕГН **********,*** И.Асен Втори № 111, ет.1, чрез адвокат Р.А. *** против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, р-н Централен, ул. Христо Г. Данов № 37, отрицателен установителен
иск за сумата от 346,06 лева, представляваща
сума за допълнително начислена ел.енергия по фактура № **********/30.04.2020г.,
за отчетен период 29.10.2019г. - 27.01.2020г. за имот на адрес: гр.Стара
Загора, ул.Хан Тервел № 52, вх.А, ет.33, от измервателна точка /ИТН/ 2042402, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И. Т.И. ***, с ЕГН
**********,*** Иван Асен Втори № 111, ет.1, чрез адвокат Р.А. *** да заплати
на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, р-н Централен, ул. Христо Г. Данов № 37 сумата от 430 лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Стара
Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :