РЕШЕНИЕ
№ 2732
гр. Бургас, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
в присъствието на прокурора Г. Е. П.
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20242120106265 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Д. К. К.,
представляван от адвокат В. В. и адв. З. А., от град Б. срещу Прокуратурата на
Република България, за осъждане на ответната страна да плати на ищеца сумата 2500
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на
воденото срещу него наказателно производство в резултат на повдигнато срещу него
обвинение в извършване на престъпление, по което досъдебното производство е било
прекратено, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
определението за прекратяване на наказателното производство до окончателното
изплащане на задължението, както направените от ищеца съдебно - деловодни
разноски.
В исковата молба ищецът излага, че на ***г. около 00:15 ч. по време на
изпълнение на служебните си задължения полицейски служители при сектор СПС -
Бургас спират за проверка в гр. Б., ***, ищецът, който управлява лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „Ц4“ с регистрационен номер ***. Полицейските служители
поискали съдействие от служители на сектор ПП при ОДМВР гр. Бургас и на място
пристигнал мл. автоконтрольор Д. В.. По време на извършваната проверка ищецът Д.
К. К. бил изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 за употреба на
алкохол, който отчита 0,00 промила алкохол в издишания въздух, като след това
служителят Д. В. решил да тества водача и за употреба на наркотични вещества. За
1
целта използвал техническо средство „Dreger Drug test 5000” с фабричен номер ***,
който в 01.18 ч. е отчел положителен резултат за употреба на метамфетамин. На водача
на превозното средство е връчен талон за изследване на кръвта и 7 /седем/ броя
холограмни стикери, като в последствие ищецът по собствена воля е предоставил кръв
за химичен анализ в УМБАЛ гр. Бургас. В резултат на положителния тест с
техническото средство, по отношение на ищеца Д. К. К. е съставен АУАН серия АД,
номер 330587 по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, който му е връчен лично. На
05.10.2023 г. със съставянето на акта с първото действие по разследването е
образувано бързо досъдебно производство № 3292 ЗМ 615/2023 г. по описа на 04 РУ
гр. Бургас, пор.№2508/2023г. по описа на Районна прокуратура гр. Бургас. С
постановление от 04.07.2021г. Районна прокуратура - Бургас прекратява воденото
наказателно производство.
Ищецът твърди, че от повдигнатото обвинение, за което е оправдан, е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в изпитване на непрекъснат стрес и страх от
несправедливо осъждане, негативна промяна в отношенията му с близки и роднини,
злепоставянето му пред познати и приятели. Излага, че преди случката ищецът се
ползвал с добро име и хората го познавали като добър, възпитан и честен човек, но
след като се е разчуло, се е превърнал в обект на подигравки и подмятания, че е
престъпник, наркоман и всякакви други неприятни коментари. Чувствал се
изключително унижен и изпитвал срам, без да има вина за това и всичко това се
отразило изключително тежко на психическото му здраве и изпаднал в депресия,
станах напрегнат и не можел да спи. Започнал да излиза по - рядко и като цяло
ограничил социалните си контакт, за да не се налага да обяснява на всеки, че не е
престъпник и наркоман. Наред с всички неприятни емоции бил лишен и от
възможността да управлява автомобил, което ограничило възможността му да се
придвижва както на близки така и на далечни разстояния. Посочва, че многократно се
налагало да ангажира своите близки когато трябвало да пътува. Това го карало да се
чувства изключително неудобно и зависим от чужда помощ. Налагало му се да ползва
таксиметрови услуги и услугите на градския транспорт. Бил лишен от възможността
да управлява моторно превозно средство за периода от 05.10.2023 година до 11.07.2024
година или за период повече от 9 месеца.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна
на ответника - Прокуратурата на Република България, представлявана по право от Г.
П., прокурор при Бургаска районна прокуратура, съгласно т.5 от ТР № 3/22.04.2004 г.
по тълк.д. № 3/ 2004 г. на ВКС, ОСГК, в който предявените искове са оспорени като
неоснователни и недоказни. Твърди, че вредите са настъпили от действия, извършени
от органите на МВР, за които Прокуратурата на Р България не е пасивно легитимирана
да отговаря. Ответникът оспорва претенциите на ищеца за претърпени неимуществени
вреди, като недопустими, респективно неоснователни и недоказани. Посочено е, че
2
видно от материалите по досъдебното производство в хода на разследването с ищеца
не са извършени каквито и да е действия по разследване или процесуални такива,
които евентуално да бъда основание за ангажиране отговорността на ответната страна.
Ответникът излага, че не е налице пряка причинно следствена връзка между
действията на Прокуратурата и претърпените от лицето неимуществени вреди, както и
че липсват доказателства за последните. Сочи, че ищецът не е бил привличан като
обвиняем, срещу него не е повдигано обвинение и по отношение на него не е
прилагана мярка за процесуална принуда, не са провеждани действия по разследването
и процесуални такива. В писмения отговор е изложено още, че в случай, че така
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди все пак се счете за
основателен, е отправено искане да бъда намален размера на претендираното
обезщетение, което се явява неадекватно на твърдяните вреди в социално
икономическата реалност в страната и не е в съответствие с принципа за
справедливост, както и на съдебната практика по аналогични случаи.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото и видно от материалите по изисканото и приложено ДП
3292 ЗМ 615/2023г. по описа на Четвърто РУ - Бургас, срещу ищеца е започнато
досъдебно производство на основание чл. 212, ал. 2 НПК, образувано на 05.10.2023г.,
по реда на 356, ал. 3 НПК, със съставянето на акта за първото действие разследването -
протокол за оглед на местопроизшествие, впоследствие с постановление от
09.10.2023г. преобразувано в производство по общия ред за това, че ***г., около
00:15ч. в гр. Б., ***, управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „С 4“, с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества
метамфетамин, представляващо високорисково наркотично вещество по см. чл. 3, ал.1,
т. 1 и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества прекурсорите /ЗКНВП/,
вр. Приложение № 1, списък № 1 „Растения вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната ветеринарната медицина“ към чл. 3, т.1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, установено по надлежния
ред техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ /Dreger Drug Test 5000/, фабричен №
ARPK 0024 - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Видно от представените писмени
доказателства, на водача е бил съставен АУАН по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и е издаден
талон за медицинско изследване за кръвна проба.
Видно от заповед рег. № 251зз-227/05.10.2023 г. ищецът е бил задържан за срок
от 24часа и е освободен на 05.10.2023 г. в 14:00ч. От направената справка за съдимост
се установява, че лицето е осъждано по НОХД 103/2021 г. по описа на БРС,
приключило с одобряване на постигнато споразумение от 15.01.2021 г., за
3
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК с наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца и за престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК, с наказание лишаване от свобода за
срок от десет месеца, изпълнението на които е било отложено за срок от три години.
С постановления от наблюдаващия районен прокурор неколкократно е бил
продължаван срокът на разследването. След извършване на възложената химическа
експертиза от 20.05.2024 г. въз основа на предоставения материал - кръвна проба от
ищеца, не е установена употребата на наркотични вещества от водача. Видно от
приложените в преписката доклад и мнение разследващият полицай е изпратил
материалите на досъдебното производство с мнение за прекратяване на 13.06.2024 г. С
постановление от 04.07.2024 г. от прокурор при РП-Бургас наказателното
производството срещу ищеца е прекратено. Видно от разписката за връчване, ищецът
е уведомен на 10.07.2024г.
От показанията на разпитания в хода на процеса свидетел Д. В. Ж. –
***приятелка на ищеца, се установява, че във връзка с отнетото свидетелство за
управление на МПС ищецът е загубил препитанието си, тъй като работил с отнетото
превозно средство. Бил много притеснен от ситуацията, тревожел се от това какво ще
си помислят хората и роднините му за него, скарал се с жена си, която не му вярвала,
че е невинен. Във връзка със случилото се ищецът загубил част от семейните си
приятели, които страняли от него, отбягвали го и не желаели да комуникират с него.
Оставането без работа на ищеца довело до финансови затруднения в семейството,
основен доход останал само заплатата на съпругата, която била крайно недостатъчна
да издържа и сина им, който учил в София и бил на квартира там.
От показанията на разпитания свидетел А. Т. П. – *** и *** на ищеца се
установява, че отношенията на К. с брат му и баща му се влошили много след
случилото се, тъй като същите смятали, че той е виновен. Съпругата му също не му
вярвала и искала да се раздели с него. Разривът в отношенията се отразил много зле на
ищеца, той трудно е преживял този период, затворил се в себе си и не се чувствал
психически добре.
С оглед посочената фактическа обстановка и като съобрази закона, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено
от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. С оглед изложеното и предвид ангажираните
доказателства за образуване на досъдебно производство на 05.10.2023 г. срещу ищеца,
като единствено лице по отношение на което е водено разследването, и неговото
4
прекратяване с постановление от 04.07.2025 г., то по делото е формално установено
наличието на незаконно обвинение против лицето, осъществено с действията на
прокуратурата. Това е така, защото лицето търпи вреди от проведеното срещу него
наказателно преследване дори и в случаите, когато производството е прекратено без да
му е повдигнато обвинение. (В този смисъл Решение № 425 от 1.12.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 3143/2015 г., IV ГО). Важно е да се посочи, че употребеният в чл.2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ израз “обвинение в извършване на престъпление”, според трайната съдебна
практика следва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния закон. Без правно
значение е дали на даден етап от производството действията на прокуратурата са
обосновани и законосъобразни, спрямо събраните до този момент доказателства, както
и фактът, че при извършването на съответните действия са спазени всички
процесуални правила, какъвто именно е и настоящия случай. В актуалната съдебна
практика на касационната инстанция последователно се приема, че отговорността по
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обективна и възникването й е поставено в зависимост от
крайния резултат, с който е приключило производството, като обхваща вредите от
неоснователно упражнената принуда при или по повод повдигнатото обвинение, вкл.
във връзка с предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за
вината на уличения и за повдигане на обвинение /чл. 215 и чл. 219 от НПК/ -
наложените му принудителни административни мерки, които се налагат при условията
на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство,
доколкото административният орган и МВР не действат при условията на оперативна
самостоятелност /в този смисъл определение № 2462/21.05.2024 г. по гр. д. №
4195/2023 г. по описа на III г. о. на ВКС; решение № 50009/08.02.2023 г. по гр. д. №
932/2022 г. по описа на III г. о. на ВКС/. Ето защо, следва да бъде ангажирана
отговорността на държавата за поправяне на претърпените от ищеца вреди вследствие
от прекратеното наказателно производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, като същия се извежда
от преценката на конкретните обективни обстоятелства, настъпили от обвинението -
характер, степен, последици от настъпилите вреди, продължителност и интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение, срок на наказателното
преследване, както и характера на престъплението по повдигнатото обвинение,
неговото разгласяване и последиците от това.Принципът на справедливост включва в
най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие.
В случая, за да прецени размерът на дължимото обезщетение, съдът съобрази
следните обстоятелства: досъдебното производство срещу ищеца е образувано на
05.10.2023 г. а постановлението за прекратяване е издадено на 04.07.2024г., т. е. 9
месеца, като по отношение на него не е била взета мярка за неотклонение.
Досъдебното производство е продължило повече от законовия двумесечен срок,
преди да бъде прекратено, а задържането на лицето е продължило около 12 часа.
Отнето му е свидетелството за управление на МПС, което му е било необходимо, тъй
5
като е работил с автомобила си. Отнемането му е довело до негативни последици за
ищеца. За престъплението, за което е бил задържан, е предвидено наказание от 1 до 3
години лишаване от свобода и глоба, което е предизвикало у ищеца притеснение. От
събраните гласни доказателства безспорно се установи, че ищецът е търпял
неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, чувство на срам и унижение пред
роднини и приятели. Свидетелите сочат, че в периода на воденото наказателно
производство е имало промяна в поведението на ищеца, същият се е затворил в себе
си, бил е притеснен, че не може да работи и да издържа семейството си и е изпитвал
срам.
Поради така обсъдените обстоятелства, имайки предвид вида на извършеното
престъпление, както и като прецени събраните по делото гласни доказателства, съдът
счита, че обезщетение в размер на 500 лева би репарирало в пълна степен
причинените на ищеца неимуществени вреди.
Поради това с оглед изложените съображения и вземайки предвид тежестта на
незаконното обвинение, интензитета на негативните психически преживявания от
незаконното обвинение и тяхното отражение върху личността на ищеца, както и
съобразявайки обществения критерий за справедливост и стандарта на живот в
страната намира, че справедливо е обезщетение в размер на сумата от 500 лева. В
останалата част, до пълния заявен размер от общо 2500 лв. съдът намира, че
претенцията е недоказана и неоснователна.
Стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното
производство в смисъла на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС като
основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни действия
на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което претендира
вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното
производство да продължи и то да завърши с оправдателна присъда. В настоящия
случай постановлението за прекратяване на ДП е влязло в сила на 18.07.2024 г., като се
съобрази представената обратна разписка за връчването му на лицето на 10.07.2024г. и
изтичане на седмодневния срок за неговото обжалване. От този момент ответникът е
изпаднал в забава, поради което съдът съобрази, че дължимата лихва е за периода от
18.07.2024 г. до 11.09.2024 г. / с оглед подаване на исковата молба на 12.09.2024 г./. В
останалата част, за периода от 11.07.2024 г. до 11.09.2024г., претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода от спора и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените от него разноски, съобразно уважената част от иска
възлизащи на общо 122 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, с адрес:
бул. Витоша 2, представлявана от и.ф. главен прокурор Б. С. да заплати на Д. К. К.,
6
ЕГН **********, с адрес гр.Б., ***, чрез пълномощниците си адв. В. В. и адв. З. А. –
БАК, със съдебен адрес: гр. Б., *** сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от водено срещу лицето
досъдебно производство № 3292 ЗМ 615/2023г. по описа на 04РУ при ОД на МВР -
Бургас, Пор. № 2508/2023г. по описа на РП – Бургас, вх. № 15914/2023г. по описа на
БРП за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, което е прекратено с
Постановление от 04.07.2024г. за прекратяване на прокурор при РП - Бургас, както и
лихва за забава върху главницата от 500 лв. начислена за периода от влизане в сила на
постановлението за прекратяване на досъдебното производство - 18.07.2024 г. до
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
12.09.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 500 лв. до пълния заявен
размер от 2500 лв. и иска за лихва за забава за периода от 11.07.2024 г. до 17.07.2024 г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, с адрес:
бул. Витоша 2, представлявана от и.ф. главен прокурор Б. С. да заплати на Д. К. К.,
ЕГН **********, с адрес гр.Б., ***, чрез пълномощниците си адв. В. В. и адв. З. А. –
БАК, със съдебен адрес: гр. Б., *** сумата от 122 лева (сто двадесет и два лева)
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7