№ 20165
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б ИВ СТ
при участието на секретаря Д. ЦВ. К.А
като разгледа докладваното от Б ИВ СТ Гражданско дело № 20231110141970
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Т С” ЕАД, ЕИК
************, срещу В. Т. К., с която се иска да бъде признато за установено
спрямо ответника че дължи сумата в сумата от 3 667,90 лева, от които 3
080,66 лева- главница, представляваща стойност на незаплатенага топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.11.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва
от 31.01.2023г. до изплащане на вземането, 536,17 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2020г. до 14.12.2022г., както и суми за дялово разпределение:
41,77 лева - главница за периода от м. 12.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва от 31.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и
9,30 лева - лихва за периода от 31.01.2020г. до 14.12.2022г., както и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на
процесния имот, е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, алЛ,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при
условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на
ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
1
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
“Т С АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т С”
ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите
общи условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че
съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила
ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2,
Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна
енергия през процесния период но към настоящия момент не е заплатил
задължението си.
В срока по чл. 131 ГПК ответника е депозирал отговор на исковата
молба с който признава исковете, сочи че е в преговори за погасяването на
задължението с ищеца и моли да не се назначават експертизи.
Третото лице помагач не взема становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали,
че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума;
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
По отношение на горепосочения фактически състав не се спори между
страните, а и се установява от доказателствата по делото, че процесният имот
е собственост на ответника, В. Т. К.. Не се спори, че съгласно разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответникът се явява клиент на ответното дружество и като
2
такъв между тях е възникнало договорно правоотношение за доставка на
топлинна енергия.
Не се спори, че за исковия период останали непогасени суми
отговарящи на размерите на предявените искове.
Напротив установява се че след образуването на производството е
постъпило плащане на претендираните суми като са погасени всички
дължими суми.
В тази връзка процесуалният представител на ищеца в проведеното
открито съдебно заседание признава направените плащания и сочи че всички
претендирани суми са погасени.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК при постановяване на
решението си съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право.
В настоящия случай такъв факт е направеното плащане на цялото
задължение, което се признава от ищеца.
При това положение съдът намира, че предявените искове следва да
бъдат отхвърлени поради настъпило плащане в хода на производството.
По отношение разноските.
При този изход на производството макар и исковете да са отхвърлени
ищецът има право на разноски, тъй като ответникът е станал повод за
завеждане на производството.
Доколкото ищцовото дружество заявява, че са изплатени разноски, то
съдът следва да определи единствено размера на юрисконсултското
възнаграждение.
Предвид ниския материален интерес и безспорното вземане и липсата
на фактическа и правна сложност на делото, то възнаграждение за
юрисконсулт следва да бъде определен в размер на 50 лева.
Мотивиран от гореизложеното Софийски районен съд 168 състав.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С“ ЕАД срещу В. Т. К. ЕГН **********, с
която се иска да бъде признато за установено спрямо ответника че дължи
сумата в сумата от 3 667,90 лева, от които 3 080,66 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатенага топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.11.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 31.01.2023г. до
изплащане на вземането, 536,17 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2020г. до 14.12.2022г., както и суми за дялово разпределение: 41,77 лева
- главница за периода от м. 12.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва от 31.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 9,30 лева -
лихва за периода от 31.01.2020г. до 14.12.2022г., КАТО ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ
НАПРАВЕНО ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОИЗВОДСТВОТО.
3
ОСЪЖДА В. Т. К. ЕГН **********, да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК
************, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 50 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в производството.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ищеца – „Т“ ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4