Присъда по дело №3049/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 18
Дата: 19 януари 2022 г. (в сила от 16 май 2022 г.)
Съдия: Милена Атанасова Георгиева
Дело: 20215330203049
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 април 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 18
гр. Пловдив, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
и прокурора Б. Ил. Елк.
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Наказателно дело от
общ характер № 20215330203049 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б.А.Х. - роден на *** в гр. ***, обл. ***,
постоянен адрес: с. ***, община ***, обл. ***, ул. „***“ *** настоящ адрес гр.
***, ул. ‘‘***‘‘ № *** ет.***, ап.***, б., български гражданин, с основно
образование, работещ, неженен, осъждан, ЕГН:********** ЗА ВИНОВЕН в
това, че на 25.10.2017г. в гр.Пловдив е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – на публично място, на висок глас отправял непристойни изрази,
псувни, закани, заплахи и обиди, поради което и на основание чл.325, ал.1 вр.
чл.55, ал.1, т.2, б.“В“ от НК ГО ОСЪЖДА на ГЛОБА в размер на 400,00
/четиристотин/ лева, както и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се
изпълни чрез обявяване на присъдата в кметството по местоживеене.
ПРИЗНАВА подсъдимия Б.А.Х., със снета самоличност, ЗА ВИНОВЕН в
това, че на 25.10.2017г. в гр.Пловдив е повредил противозаконно чужда
движима вещ, а именно – счупил предното челно стъкло и лайсна и огънал
предния капак на лек автомобил марка и модел ‘‘БМВ 318 ИС‘‘ с рег. № ***,
собственост на В.Ц.В., като общата стойност на щетите възлиза на 280 лева,
поради което и на основание чл.216, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.„Б” от НК от
1
НК ГО ОСЪЖДА на “ПРОБАЦИЯ”, при следните пробационни мерки:
На основание чл.42а, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.42б, ал.1 от НК
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – *** за срок от
ДВЕ ГОДИНИ, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице, при периодичност ДВА
ПЪТИ СЕДМИЧНО.
На основание чл.42а, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ДВЕ
ГОДИНИ.
На основание чл.42а, ал.2, т.6, вр. ал.1 от НК БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В
ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО от по 200 часа ГОДИШНО в рамките на ДВЕ
ГОДИНИ.
На основание чл.23, ал.1 от НК НАЛАГА на подсъдимия Б.А.Х. едно общо
най-тежко наказание “ПРОБАЦИЯ”, при следните пробационни мерки:
На основание чл.42а, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.42б, ал.1 от НК
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – *** за срок от
ДВЕ ГОДИНИ, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице, при периодичност ДВА
ПЪТИ СЕДМИЧНО.
На основание чл.42а, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ДВЕ
ГОДИНИ.
На основание чл.42а, ал.2, т.6, вр. ал.1 от НК БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В
ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО от по 200 часа ГОДИШНО в рамките на ДВЕ
ГОДИНИ.
На основание чл.23, ал.2 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към така наложеното
на подсъдимия Б.А.Х. едно общо най-тежко наказание „ПРОБАЦИЯ“
наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез
обявяване на присъдата в кметството по местоживеене.
На основание чл.23, ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към така наложеното
на подсъдимия Б.А.Х. едно общо най-тежко наказание „ПРОБАЦИЯ“ изцяло
наказанието ГЛОБА в размер на 400,00 /четиристотин/ лева.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – 1 брой диск (оптичен
носител), съдържащ записи от ЕЕНСП: 112, находящ се на лист 101 от
досъдебното производство, както и 1 брой компакт диск, съдържащ справка
за регистрирани на територията на Община Пловдив таксиметрови фирми,
находящ се на лист 89 от съдебното производство, ДА ОСТАНАТ
приложени по делото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Б.А.Х. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР - Пловдив сумата от 75,00 /седемдесет и
пет/ лева, направени в хода на досъдебното производство разноски по делото,
както и ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Пловдив сумата от 30,00 /тридесет/
лева, направени в хода на съдебното производство разноски по делото.

2
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от днес
пред Пловдивски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда №18/19.01.2022г. по НОХД №3049/2021г. по
описа на ПРС - ХVІІІ н.с.

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия Б. А. Х., ЕГН:**********, за това, че на 25.10.2017г. в
гр.Пловдив е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на
публично място, на висок глас отправял непристойни изрази, псувни, закани,
заплахи и обиди – престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
Със същия обвинителен акт Районна прокуратура – Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия и за това, че на 25.10.2017г. в
гр.Пловдив е повредил противозаконно чужда движима вещ, а именно –
счупил предното челно стъкло и лайсна и огънал предния капак на лек
автомобил марка и модел ‘‘БМВ 318 ИС‘‘ с рег. № ***, собственост на
В.Ц.В., като общата стойност на щетите възлиза на 280 лева – престъпление
по чл.216, ал.1 от НК.
По делото не е приет за съвместно разглеждане граждански иск, нито е
конституиран частен обвинител, макар пострадалата В.Ц.В. да е била
надлежно уведомена за тези й права.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
повдигнатите обвинения, със същите правни квалификации на деянията. По
отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага на
подсъдимия за всяко от престъпленията /по чл.325, ал.1 от НК и по чл.216,
ал.1 от НК/ да бъде наложено наказание пробация при двете задължителни
пробационни мерки за срок от две години, както и пробационната мярка
„Безвъзмезден труд в полза на обществото“ от по 200 часа годишно също за
две години. Счита, че периодичността на пробационната мярка
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ следва да е два пъти седмично.
Пледира за приложението на чл.23, ал.1 от НК, като бъде определено едно
общо най – тежко наказание. Счита, че приложените по делото дискове следва
да бъдат унищожени като вещи без стойност, а направените по делото
разноски да бъдат възложени на подсъдимия.
Подсъдимият Б.Х. не се признава за виновен по повдигнатите му
обвинения, дава обяснения. В хода на съдебните прения и при дадената му
последна дума моли за оправдателна присъда. Не взема отношение относно
приложените дискове и направените по делото разноски.
Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Б. А. Х. е роден на ***в гр. ***, обл. ***, постоянен адрес:
***, настоящ адрес ***, б., български гражданин, с основно образование,
работещ, неженен, осъждан, ЕГН:**********.
Към месец октомври 2017г. подс. Б.Х. живеел на семейни начала със
1
свид. М.П. – леля на свид. В.В. и сестра на бившата съпруга на свид. Ц.В. –
свид. Б.П.. Свид. М.П. била поръчител по банков кредит, изтеглен от свид.
Ц.В., който кредит последният не обслужвал редовно.
Вечерта на 25.10.2017г. свид. В.В. била в заведение „Южен полъх“,
находящо се в Ж.К. „Тракия“ в гр. Пловдив, заедно с нейни приятели - свид.
С.Б. /с който живеела на семейни начала/, свид. С.С. и свид. П.Т.. Около 23:00
часа, на същата дата, на телефонния номер, ползван от свид. В.В., позвънила
леля й – свид. М.П., от ползвания от нея към онзи момент телефонен номер -
***. Последната била в нетрезво състояние и започнала да й търси сметка
защо баща й – свид. Ц.В., не си плаща кредита, като я уведомила, че тя няма
да го плаща. Тъй като свид. В.В. не искала да се разправя с леля си, която
била под въздействие на алкохола, решила да й затвори телефона, което и
направила. Веднага след това от телефона на леля й се позвънило отново на
свид. В.В.. Последната вдигнала и разпознала гласа на подс. Б.Х., който към
онзи момент живеел на семейни начала с леля й. Подсъдимият също бил
употребил алкохол. Започнал да заплашва свидетелката В.В., че щял да се
саморазправи с нея, с приятеля й – свид. С.Б. и с баща й - свид. Ц.В.. Казал й:
„Утре ще завъртя на твоя приятел. Ще ви изтрепя всички. Не се прави на
баровка, аз няма да плащам на баща ти кредита.“. Уведомил я, че ще отива
към апартамента на баща й. Част от разговора бил възприет и от свид. Б..
Свид. В.В. много се притеснила, затворила телефона и веднага се обадила на
баща си – свид. Ц.В., като му обяснила какво се е случило. След това свид.
Ц.В. провел разговор с подсъдимия Х., отново по телефона на свид. М.П., при
който разговор подсъдимият го уведоми, че ще дойде до дома му, за да се
разберат.
Тъй като свид. В.В. се притеснила да не се случи нещо лошо с баща й,
тя и нейните приятели - свид. С.Б., свид. С.С. и свид. П.Т., с автомобила на
свид. С.Б., веднага се отправили към дома на свид. Ц.В., находящ се в ***.
Около 23:30 часа на 25.10.2017г. свид. В. излязъл пред дома си, а няколко
минути по-късно с такси и в нетрезво състояние се появили свид. М.П. и
подс. Б.Х.. Последният носел бира в ръка, като излизайки от таксито паднал
на земята. Изправил се и първоначално от разстояние започнал да крещи
силно и сипел обиди, закани, заплахи, непристойни изрази и псувни към свид.
Ц.В.. Малко след това подсъдимият станал още по-агресивен и се насочил
към лек автомобил марка и модел „БМВ 318 ИС“ с рег.№***, собственост на
свид. В.В., като започнал да удря по него с юмруци. В същия момент на място
пристигнали свид. В.В., свид. С.Б., свид. С.С. и свид. П.Т., като възприели
поведението на подсъдимия. Последният не само не спрял, но продължил с
агресията си, насочена вече не само срещу свид. Ц.В., но и срещу
новодошлите. Продължил да удря с юмруци капака и предното обзорно
стъкло на лекия автомобил, като псувал и крещял, че е луд, че не го познават,
че е лежал в затвора, че ще ги запали, че няма да могат да дишат, че светът
ще им се стори тесен и че животът им е приключил. Агресията му била
насочена основно срещу свидетелите Ц.В., В.В. и С.Б.. Докато продължавал
2
да блъска по колата ги заплашил, че ще ги изкорми и ще ги убие. С
действията си подсъдимият счупил предното челно стъкло и лайсната, както и
огънал предния капак на лекия автомобил. За да го възпре свид. Ц.В. блъснал
с ръце подсъдимия в гърдите, при което последният залитнал назад,
претърколил се зад една пейка и избягал. В резултат на падането получил
травматични увреждания, констатирани впоследствие при извършения му
преглед в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД –
Пловдив, за което му било издадено СМУ №***
Подс. Б.Х. избягал към бул. „Пещерско шосе“ в гр. Пловдив заедно със
свид. М.П.. След като се отдалечил подсъдимият се обаждал няколко пъти на
телефон №112. Това сторил от телефонни номера ***, *** и от още един,
неустановен телефонен номер, при което обаждане посочил телефонен номер
за обратна връзка – ***. На място пристигнал полицейски екип и екип на
ЦСМП.
И подсъдимият и свидетелят Ц.В. били предупредени с Протокол за
предупреждение да не се саморазправят, да не отправят заплахи с физическа
саморазправа и всички спорни въпроси да решават по законоустановения ред.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена авто -
оценъчна експертиза /АОЕ/, от чието заключение се установява, че общата
стойност на причинените имуществени щети - тези вследствие на деянието по
лек автомобил марка и модел „БМВ 318 ИС“ с рег.№*** към
инкриминираната дата /25.10.2017г./ възлиза в размер на 280 лева общо, както
следва: счупено челно /авто/ стъкло - 100 лв., счупена лайсна - 30 лв. и огънат
преден капак - 150 лв.
На 26.10.2017г. подсъдимият посетил Отделение по съдебна медицина
при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив, където му бил извършен преглед.
Било му издадено СМУ №***, в заключението на което били посочени като
установени следните травматични увреждания: лекостепенно сътресение на
мозъка, контузия на главата, контузия на гръдния кош, контузия на таза,
кръвонасядане на левия долен клепач, кръвонасядания по гръдния кош.
Описаните травматични увреждания са причинени по механизъм на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да
са получени както съобщава освидетелствания – при нанесен побои от
няколко мъже, които го бутнали и ритали с крака по главата и тялото.
Сътресението на мозъка протекло без данни за загуба на съзнание до степен
на травматична кома, както и контузиите на главата, гръдния кош и таза,
поотделно и в съвкупност са довели до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК /по смисъла на чл.130, ал.1 от НК/.
Кръвонасяданията са причинили болка или страдание, без разстройство на
здравето /по смисъла на чл.130, ал.2 от НК/.
Досъдебно производство №148/2018г. по описа на ІІ РУ при ОДМВР –
Пловдив било образувано за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130,
ал.1 от НК, за това, че на 25.10.2017г. в гр. Пловдив е причинена лека телесна
повреда на Б. А. Х., изразяваща се в лекостепенно сътресение на мозъка,
3
контузия на главата, контузия на гръдния кош, контузия на таза, довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и
кръвонасядане на левия долен клепач, кръвонасядания по гръдния кош,
причинили болка и страдание без разстройство на здравето, по хулигански
подбуди.
С Постановление за спиране на наказателното производство от
15.11.2019г. Районна прокуратура – Пловдив е спряла наказателното
производство по цитираното досъдебно производство, като е уведомила Б.Х.
за правото му да подаде тъжба до съда по реда на чл.81 от НПК, както и за
правата му по чл.80 от НК. Прокурорският акт е бил обжалван от Х. и
потвърден с Определение №260354 от 26.10.2020г., постановено по ЧНД
№2872/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІ н.с.
На 18.05.2020г. в Районен съд – Пловдив била депозирана тъжба с вх.
№24676 от 18.05.2020г. от Б.Х. срещу Ц.Г.В., С.Б., П.Т. и С.С..
С разпореждане №15152 от 12.08.2020г., постановено по НЧХД
№2755/2020г., в сила от 09.10.2020г., било прекратено наказателното
производство по цитираното НЧХД.
С Постановление на Районна прокуратура – Пловдив било прекратено
наказателното производство по досъдебно производство №148/2018г. по
описа на ІІ РУ при ОДМВР – Пловдив.
Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от събраните по делото в хода на съдебното следствие
гласни доказателства – частично от обясненията на подсъдимия; частично от
показанията на свидетелите В.В. и М.П., дадени непосредствено пред
настоящия съдебен състав и изцяло от прочетените им отчасти на осн. чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания, дадени пред органа на досъдебното
производство, изцяло от показанията на свидетелите С.Б., С.С., П.Т., Д.Т.,
Б.П., Ц.В. и Б.П., дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав,
както и от прочетените на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК
показания на свидетелите В.В. /прочетени отчасти/, С.Б. /прочетени изцяло/,
С.С. /прочетени изцяло/, П.Т. /прочетени изцяло/, Д.Т. /прочетени изцяло/,
Ц.В. /прочетени отчасти/, депозирани пред органа на досъдебното
производство.
При постановяване на присъдата си съдът взема предвид и
заключението на приетата авто – оценъчна експертиза, изготвена от вещото
лице К.И.. Експертното заключение е надлежно приобщено към
доказателствената съвкупност и според преценката на съда е извършено
компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и
съответства на останалите доказателства, относими към изследваните
обстоятелства.
Описаната по - горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин и от приложените по делото писмени доказателства,
надлежно приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК -
протоколи за предупреждение /л.8 – 9 от дос.пр./, фактура, с касов бон,
4
проформо – фактура и доклад за проверени ЛПИП /л.17 – 19 от дос.пр./,
справка от Началник РЦ 112 – Кърджали /л.26 от дос.пр./, протокол за оглед
на веществени доказателства /л.100 от дос.пр./, характеристична справка на
подсъдимия /л.107 от дос.пр./, справка за съдимост на подсъдимия /л.14 – 16
от съд.пр./, справка от РП – Пловдив по досъдебно производство №148/2018г.
по описа на ІІ РУ на ОДМВР – Пловдив, ведно с приложения /л.50 – 61 от
съд.пр./, заверени преписи на тъжба, инициирала образуването на НЧХД
№2755/2020г. по описа на РС- Пловдив, ХХІІ н.с. и Разпореждане по
цитираното НЧХД /л. 75 – 77 от съд.пр./, справка от „Виайлет“ ЕООД /л.88 от
съд.пр./, справка от Директор на ОП „ОКТ“ Община Пловдив /л. 90 от
съд.пр./, както и от приложеният в досъдебното производство диск /оптичен
носител/, съдържащ записи от ЕЕНСП.
Показанията на свидетелите С.Б., С.С., П.Т., Д.Т., Б.П., Ц.В. и Б.П.,
дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав се ценят от съдебния
състав изцяло при изграждане на изводите му за фактическата установеност
на развилите се събития. Тези свидетелски показания са последователни,
логични, вътрешно непротиворечиви и обективни, като противоречие относно
релевантните факти от предмета на доказване в посочените гласни
доказателства не се наблюдава. Някои от обстоятелствата, за които
цитираните свидетели дават показания нямат връзка с обстоятелствата,
свързани с главния факт на доказване по делото, поради което и наличието на
известни противоречия по факти, стоящи извън предмета на доказване, не е
основание да не бъдат кредитирани изцяло твърденията им. В съдебното
производство пред настоящия съдебен състав бяха приобщени на осн. чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания на свидетелите В.В. /прочетени
отчасти/, С.Б. /прочетени изцяло/, С.С. /прочетени изцяло/, П.Т. /прочетени
изцяло/, Д.Т. /прочетени изцяло/, Ц.В. /прочетени отчасти/, депозирани пред
органа на досъдебното производство. Така приобщените показания също се
кредитират от съдебния състав. Същите не само са съответни на останалите
събрани по делото доказателства, но и след прочитането им всеки от
свидетелите потвърди, че заявеното от него пред органа на досъдебното
производство е вярно. Наред с това следва да се отчете и отминалия период от
време от развилите се събития /25.10.2017г./ до момента на депозиране на
показанията пред съда /втората половина на 2021г./. Нормално и логично е
именно поради отминалия период от време свидетелите да нямат точни и ясни
спомени за конкретни обстоятелства.
В показанията на свид. В.В., дадени пред съда и тези, депозирани пред
органа на досъдебното производство се очерта съществено противоречие
относно телефонния номер, от който е звъняла леля й и относно отправените
от подсъдимия реплики към свидетелката по телефона. Досежно тези факти
съдът се доверява на приобщените на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК
показания на свид. В.В., дадени пред органа на досъдебното производство, а
не на заявеното от нея непосредствено пред съдебния състав. Не само защото
свидетелката след приобщаване на показанията й потвърди прочетеното, но и
5
поради това, че именно депозираните от нея показания пред органа на
досъдебното производство в тази им част, са съответни на останалите
събрани по делото доказателства. В аспекта на казаното следва да се посочи,
че свид. В.В. не беше убедена с категоричност за посочения пред съда
телефонен номер на свид. М.П. – ***, а от друга страна самата свидетелка
М.П. посочи телефонния номер, който е ползвала тогава – ***, посочен и от
свид. В.В. в приобщените й показания, дадени пред органа на досъдебното
производство. Относно отправените реплики от подсъдимия към свид. В.В.
при проведения телефонен разговор съдът цени казаното от последната пред
органа на досъдебното производство, в която част показанията й бяха
прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност. Същите се
подкрепят и от казаното от свид. С.Б., който е дочувал заплахите от страна на
подсъдимия при телефонния разговор.
Казаното от свид. М.П., непосредствено пред съда, се цени отчасти. На
заявеното от нея за действията на подсъдимия при пристигането им пред дома
на свид. Ц.В. и действията на намиращите се там свидетели не се дава вяра.
Свид. М.П. посочи пред съдебния състав, че при пристигането им с такси на
адреса в ***, около 6 – 7 човека, между които свидетелите С.Б., Ц.В. и Б.П.,
са ги извадили със сила от таксиметровия автомобил, бутнали са подсъдимия
на земята и са му нанасяли удари. Наред с това заяви, че подсъдимият не е
нанасял удари по колата на свид. В.В., а само е ръкомахал и викал: „Бият ме,
бият ме“. В същата насока са и обясненията на подсъдимия Б.Х.. За
посочените обстоятелства съдът не кредитира нито показанията на
свидетелката М.П., нито пък обясненията на подсъдимия. Тъй като се очерта
съществено противоречие в казаното от свид. М.П. пред съдебния състав и
пред органа на досъдебното производство досежно действията на
подсъдимия, насочени към лекия автомобил на свид. В.В., показанията й за
това, дадени пред органа на досъдебното производство бяха приобщени на
осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК. В тях свид. М.П. изрично е посочила,
че подсъдимият ударил с двете си ръце предния капак на една кола, за която
впоследствие разбрала, че е на племенницата й. Именно на тези показания
съдът дава вяра, а не на изнесеното от свидетелката непосредствено пред
съдебния състав. Те са съответни на всички останали свидетелски показания
на очевидци на действията на подсъдимия, от които се установява, че той е
нанасял удари по лекия автомобил. На заявеното и от свид. М.П. и от
подсъдимия, че двамата са били насилствено извадени от таксиметровия
автомобил, че присъстващите на мястото свидетели са нанесли множество
удари на подсъдимия и че последният не е отправял никакви заплахи, закани,
псувни, обиди и непристойни изрази, съдът поглежда критично. Така
изнесените твърдения са в директно противоречие с показанията на
свидетелите В.В., С.Б., С.С., П.Т. и Ц.В.. И петимата свидетели са станали
преки очевидци както на хулиганските действия на подсъдимия, така и на
действията му по повреждане на лекия автомобил. В техните показания няма
никакви противоречия в тази насока. Никой от тези свидетели не сочи и
6
действия на някое присъстващо на събитието лице, което да е нанасяло удари
по подсъдимия. В качеството на свидетел беше разпитан и Б.П., посочен от
свид. М.П. и от подсъдимия, като присъстващ на развилите се събития. Както
от неговите показания, така и от показанията на останалите свидетели се
установява обаче, че това лице не се е намирало на инкриминираната дата на
адреса в ***. Вярно е, че при извършения на следващия ден медицински
преглед на подсъдимия в Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД – Пловдив са констатирани травматични увреждания. Тези
травматични увреждания обаче не са получени от нанесен на подсъдимия
побой, а от падането му при излизането от таксито и от падането му, след
като е бил блъснат от свид. Ц.В.. Изнесените от свид. М.П. и от подсъдимия
твърдения за действията на последния и за действията на другите
присъстващи лица не се ценят не само защото са в директно противоречие с
останалите събрани по делото гласни доказателства, кредитирани от съда, но
и защото са в противоречие с приложените справка от РЦ 112 – Кърджали,
диск и протокол за оглед на веществено доказателство. Както от справката,
така и от протокола за оглед на диска се установява, че подсъдимият е
позвънил три пъти на телефон 112, като първото прието повикване е от
телефонен номер ***, третото от телефонен номер ***, а второто е прието от
служебно генериран номер ***, а не от реалния мобилен номер, тъй като
входящото повикване е било прехванато от друг мобилен оператор, поради
липса на покритие на мобилния оператор, към който обаждащият се е клиент.
Именно при това второ обаждане подсъдимият Б.Х. е съобщил номер за
обратна връзка ***. При това положение е очевидна нелогичността на
твърденията и на свидетелката М.П. и на подсъдимия, че последният е
загубил мобилния телефон, който е ползвал /показания на свид. М.П./, както
че свидетелите С.Б. и Ц.В. са му взели телефона, непосредствено след като са
го извадили насилствено от таксито /обяснения на подсъдимия Х./. В
противоречие на правилата на всяка логика е да нямаш мобилен телефон в
себе си, но да сочиш именно този мобилен номер за връзка при подаден
сигнал към полицейските органи.
Обясненията на подсъдимия и показанията на свид. М.П., дадени
непосредствено пред съда, се ценят единствено в частта им, в която разказват
в най – общ план, че на инкриминираната дата е бил проведен разговор със
свид. В.В. и че са отишли на адреса пред дома на свид. Ц.В.. В останалата им
част съдебният състав не цени дадените от подс. Б.Х. обяснения и
депозираните от свидетелката М.П. показания. Обясненията на подсъдимия
представляват израз на възприетата от него защитна позиция, тъй като са
изолирани и не са в синхрон с останалата доказателствена съвкупност,
особено със събраните гласни доказателства, които в кредитираната от съда
им част не се конфронтират помежду си. Действително обясненията на
подсъдимия имат двояка природа, като освен защитна позиция са и
доказателствено средство. Но за да може да се изграждат изводите от
фактическа страна върху неговите обясненията, същите следва да
7
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, което в случая
не е така. Обясненията му се подкрепят единствено от показанията на
цитираната свидетелка, за които вече се изложиха мотиви защо не се ценят.
На база на събраните доказателства, при така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият Б. А. Х., ЕГН:**********, е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.325, ал.1 от НК, тъй като на 25.10.2017г. в гр.Пловдив е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото – на публично място, на висок
глас отправял непристойни изрази, псувни, закани, заплахи и обиди.
В настоящия казус сме изправени пред “непристойни действия”,
осъществени от подсъдимия. С действията си същият, в немалък период от
време, които са били агресивни, изключително невъздържани и
неуважителни, е демонстрирал, че не смята да бъде обвързан от
общоприетите норми на прилично и сдържано поведение. Подсъдимият
многократно отправял заканителни и заплашителни реплики, първоначално
спрямо свидетеля Ц.В., а впоследствие и спрямо другите присъстващи лица.
Наред с това отправял обиди, псувни и непристойни изрази към свид. Ц.В..
Непристойните му действия не били само словесни, но ескалирали и в
нанасяне на удари по лекия автомобил на свид. В.В.. Арогантното му
поведението било възприето от всички намиращи се на улицата свидетели,
които силно се възмутили от него. Действията на подсъдимия не са били
провокирани от някои от присъстващите лица, като поведението му е
неадекватно на повода, който го е предизвикало /необслужван за определен
период от време кредит на свид. Ц.В., по който поръчител била свид. М.П./.
Действията му, носещи белезите на престъплението “хулиганство”, насочени
към смущаване на обществения ред, чрез закани, заплахи, отправяне на
обиди, псувни и непристойни изрази са продължили в немалък период от
време, като са станали достояние на множество лица.
Настъпил е и престъпният резултат, като с поведението си подсъдимият
грубо е нарушил обществения ред, като е пренебрегнал принципите на
обществото, ценностите на гражданите и нормите на приличие и с действията
си е предизвикал силно възмущение у присъстващите.
С действията си подс. Х. не само грубо е нарушил обществения ред, но е
изразил и явно неуважение към обществото, тъй като чрез тях открито е
изразил високата степен на неуважение към личността. Антиобщественият
характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от другите лица,
на които са станали достояние.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина
пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Същият е действал с ясна представа за антиобществения характер на
извършеното от него.
8
Причини за извършване на престъплението съдът намира в ниското
правосъзнание на подсъдимия, незачитане на установения в страната ред,
неуважение към обществото, липсата на елементарен самоконтрол у него и
ниската му правна култура.
За пълнота следва да се посочи, че в настоящия случай не сме
изправени пред дребно хулиганство, тъй като са налице непристойни
действия от страна на подсъдимия, осъществени в разнообразни форми,
свързани както с обиди, закани и заплахи, така и с отправяне на непристойни
изрази и псувни, които не са били прекратени в продължителен период от
време. Ето защо съдът счита, че извършеното от подсъдимия е с висока
степен на обществена опасност и същото категорично не може да се
квалифицира като дребно хулиганство, а осъществява състав на престъпление
по НК.
За престъплението по чл.325, ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и
обществено порицание. Наказанието на подсъдимия беше определено от съда
при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „В“ от НК, поради продължителността на
наказателното производство, което според константната практика на ВКС на
РБ се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство с изключителен
характер. От момента на извършване на престъплението до момента на
постановяване на присъдата е изтекъл период от близо пет години, което
обстоятелство следва да се отчете с относително голяма тежест в изпълнение
на изискванията на принципа на равенството, според който при сходни
наказателно правни характеристики на деянието и на дееца справедливите
наказания следва да са равни или почти равни, а при неравенство на тези
характеристики - следва да са различни. Настоящият случай се отличава от
останалите аналогични случаи на такова по вид престъпление поради това, че
нетипичната продължителност на наказателния процес представлява силен
емоционален негатив за подсъдимия, на какъвто осъдените по други сходни
дела не са били подложени. С приложението на чл.55, ал.1, т.2, б. „В“ от НК
подсъдимият Х. би бил подходящо компенсиран. При определяне на размера
на наказанието за това престъпление съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство трудовата ангажираност на подсъдимия. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства отчете изключително високата
степен на обществена опасност на личността, предвид осъжданията му, както
и по – високата степен на обществена опасност на извършеното, доколкото
хулиганството е намерило израз в най – разнообразни форми. С оглед на така
посочените индивидуализиращи отговорността обстоятелства, както и като
съобрази имущественото състояние на подсъдимия, съдът счита, че за
престъплението по чл.325, ал.1 от НК следва при условията на чл.55, ал.1, т.2,
б. „В“ от НК да му бъде наложено наказание ГЛОБА в размер на 400
/четиристотин/ лева и кумулативно предвиденото наказание ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата в кметството
по местоживеене. Тези именно наказания съответстват както на обществената
9
опасност на извършеното, така и на личността на подсъдимия и според
преценката на съда биха постигнали своето поправящо и превъзпитателно
въздействие спрямо него, а така също биха се отразили възпитателно и
предупредително и на останалите членове на обществото.
На база на събраните доказателства, при така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият Б. А. Х., ЕГН:**********, е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.216, ал.1 от НК, тъй като на 25.10.2017г. в гр.Пловдив е
повредил противозаконно чужда движима вещ, а именно – счупил предното
челно стъкло и лайсна и огънал предния капак на лек автомобил марка и
модел ‘‘БМВ 318 ИС‘‘ с рег. № ***, собственост на В.Ц.В., като общата
стойност на щетите възлиза на 280 лева.
От обективна страна деянието е осъществено от подс. Х. чрез действие,
а именно чрез умишлено и нарочно блъскане с юмруци по автомобила на
свид. В.В., като е налице престъпен резултат – повреда на движима вещ,
чужда собственост. От непосредственото физическо въздействие от страна на
подсъдимия върху предното челно стъкло и върху предния капак на лекия
автомобил, са настъпили имуществени щети по автомобила на свид. В.В.,
изразяващи се в счупване на предното челно стъкло и лайсната, както и
огъване на предния капак на лекия автомобил. Предметът на престъплението
е чужда движима вещ, собственост на В.Ц.В.. Изпълнителното деяние на
престъплението се е изразявало в противозаконно повреждане на вещта, тъй
като е съществувала възможност лекият автомобил да бъде поправен и
използван. Стойността на причинената повреда е 280 лева, видно от
заключението на авто - оценъчната експертиза. Извършеното от подсъдимия
посегателство върху чуждата собственост е по своя характер противозаконно.
Засегнати са обществените отношения, свързани с охрана на частната
собственост.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като подсъдимият Х. е съзнавал обществената опасност на
деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е желаел
настъпването им. Пряко е целял забранените от закона последици на
деянието.
Причините за извършване на престъплението съдът намира в ниското
правосъзнание на подсъдимия, слабите му волеви задръжки и незачитане на
установения в страната правен ред.
За престъплението по чл.216, ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до пет години. И това наказание на
подсъдимия беше определено от съда при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.„Б“
от НК, поради продължителността на наказателното производство, което
според константната практика на ВКС на РБ се третира като смекчаващо
отговорността обстоятелство с изключителен характер. От момента на
извършване на престъплението до момента на постановяване на присъдата е
изтекъл период от близо пет години, което обстоятелство следва да се отчете
10
с относително голяма тежест в изпълнение на изискванията на принципа на
равенството, според който при сходни наказателно правни характеристики на
деянието и на дееца справедливите наказания следва да са равни или почти
равни, а при неравенство на тези характеристики - следва да са различни.
Настоящият случай се отличава от останалите аналогични случаи на такова
по вид престъпление поради това, че нетипичната продължителност на
наказателния процес представлява силен емоционален негатив за подсъдимия,
на какъвто осъдените по други сходни дела не са били подложени. С
приложението на чл.55, ал.1, т.2, б. „Б“ от НК подсъдимият Х. би бил
подходящо компенсиран. При определяне размера на наказанието за това
престъпление съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство
трудовата ангажираност на подсъдимия. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства отчете изключително високата степен на обществена опасност
на личността, предвид осъжданията му, както и по – високата степен на
обществена опасност на деянието, доколкото същото се намира в идеална
съвкупност с извършеното хулиганство. С оглед на така посочените
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът счита, че за
престъплението по чл.216, ал.1 от НК следва при условията на чл.55, ал.1, т.2,
б. „Б“ от НК да му бъде наложено наказание “ПРОБАЦИЯ”, при следните
пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.42б, ал.1 от
НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – *** за
срок от ДВЕ ГОДИНИ, изразяваща се в явяване и подписване пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице, при
периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО, на основание чл.42а, ал.2, т.2, вр.
ал.1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ за срок от ДВЕ ГОДИНИ и на основание чл.42а, ал.2, т.6, вр.
ал.1 от НК БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО от по 200
часа ГОДИШНО в рамките на ДВЕ ГОДИНИ. Това именно наказание
съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на
личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето
поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а така също би се
отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на
обществото.
На основание чл.23, ал.1 от НК следва на подсъдимия Б. А. Х. да бъде
наложено едно общо най-тежко наказание “ПРОБАЦИЯ”, при следните
пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.42б, ал.1 от
НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – *** за
срок от ДВЕ ГОДИНИ, изразяваща се в явяване и подписване пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице, при
периодичност ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО, на основание чл.42а, ал.2, т.2, вр.
ал.1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ за срок от ДВЕ ГОДИНИ и на основание чл.42а, ал.2, т.6, вр.
ал.1 от НК БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО от по 200
часа ГОДИШНО в рамките на ДВЕ ГОДИНИ.
11
Не следва да се обсъжда възможността за приложението на
разпоредбата на чл.24 от НК, тъй като наложените за двете престъпления
наказания не са от един и същи вид.
На основание чл.23, ал.2 от НК към така наложеното на подсъдимия Б.
А. Х. едно общо най-тежко наказание „ПРОБАЦИЯ“, следва да се
присъедини наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни
чрез обявяване на присъдата в кметството по местоживеене.
На основание чл.23, ал.3 от НК към така наложеното на подсъдимия Б.
А. Х. едно общо най-тежко наказание „ПРОБАЦИЯ“, следва да се
присъедини изцяло наказанието ГЛОБА в размер на 400,00 /четиристотин/
лева.
Веществените доказателства – 1 брой диск (оптичен носител),
съдържащ записи от ЕЕНСП: 112, находящ се на лист 101 от досъдебното
производство, както и 1 брой компакт диск, съдържащ справка за
регистрирани на територията на Община Пловдив таксиметрови фирми,
находящ се на лист 89 от съдебното производство, следва да останат
приложени по делото.
Предвид признаване на подсъдимия за виновен следва на основание
чл.189, ал.3 от НПК да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР -
Пловдив сумата от 75,00 /седемдесет и пет/ лева, направени в хода на
досъдебното производство разноски по делото, както и да заплати по сметка
на РС - Пловдив сумата от 30,00 /тридесет/ лева, направени в хода на
съдебното производство разноски по делото.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
12
Съобщи за изтекли лични данни