Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 259
гр. Габрово, 17.12.2015 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и
петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ГЕРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Б.Бобчева, като разгледа
докладваното от съдията С. Миланези в. т.
д. № 48 по описа на съда
за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 549 от 13.01.2015 г.
постановено по гр. д. № 549/2014 г. Габровският районен съд е осъдил "Б.Б." ООД, ЕИК *********,
представлявано от Управителя П.Т.Т., да заплати на "Тис Ойл" ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от Управителя В.С.В. сумата от 142 215.00 лева
/сто четиридесет и две хиляди двеста и петнадесет лева/ представляваща общ
размер на незаплатените главници по данъчна фактура № **********/02.11.201Зг., данъчна
фактура № **********/05.11.201зг., данъчна фактура № **********/10.11.201зг.,
данъчна фактура № **********/15.11.201зг., данъчна фактура №
**********/20.11.2013г., данъчна фактура № **********/20.11.201зг., данъчна
фактура № **********/25.11.2013г., данъчна фактура № **********/25.11.2013г.,
данъчна фактура № **********/30.11.2013г., данъчна фактура № **********/05.12.2013г., данъчна фактура №
**********/10.12.2013г., данъчна фактура № **********/15.12.2013г., данъчна
фактура № **********/20.12.2013г., данъчна фактура № **********/25.12.2013г.,
данъчна фактура № **********/30.12.201зг., данъчна фактура №
**********/05.01.2014г., данъчна фактура № **********/10.01.2014г., данъчна
фактура № **********/15.01.2014г., данъчна фактура № **********/20.01.2014г.,
данъчна фактура № **********/55.01.2014г., данъчна фактура №
**********/30.01,2014г., данъчна фактура № **********/31.01.2014г., данъчна
фактура № **********/05.02.2014г., данъчна фактура № **********/10.02.2014г.,
данъчна фактура № **********/15.02.2014г., данъчна фактура №
**********/20.02.2014г., данъчна фактура № **********/25.02.2014г. и данъчна
фактура № **********/28.02.2014г. , ведно със законната лихва, считано от
14.03.2014г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 79 от ЗЗД във
вр. с чл. 327 от ТЗ. Съдът е отхвърлил иска на "Тис Ойл" ЕООД против "Б.Б." ООД с
основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ за заплащане на главница над
размера от 142 215.00 лева до пълния предявен размер от 172 397.03 лева, поради извършено плащане по данъчна фактура № **********/20.10.2013г.,
данъчна фактура № **********/25.10.201 Зг., данъчна фактура №
**********/30.10.2013г. и данъчна фактура № **********/31.10.201 Зг. Осъдено е "Б.Б." ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя П.Т.Т., гр. Габрово да заплати на "Тис Ойл" ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя В.С.В., гр. Габрово сумата от 3 901.76 лева / три
хиляди деветстотин и един лева и седемдесет и шест стотинки /, представляваща
общ размер на лихва за забава върху главниците по данъчна фактура №
**********/20.10.201зг., данъчна фактура № **********/25.10.201зг., данъчна
фактура № **********/30.10.201зг., данъчна фактура № **********/31.10.201зг.,
данъчна фактура № **********/02.11.201зг., данъчна фактура №
**********/05.11.201зг., данъчна фактура № **********/10.11.201зг., данъчна
фактура № **********/15.11.201зг., данъчна фактура № **********/20.11.201зг.,
данъчна фактура № **********/20.11.2013г., данъчна фактура № **********/25.11.201зг.,
данъчна фактура № **********/25.11.201зг., данъчна фактура № **********/30.11.2013г., данъчна фактура № **********/05.12.201зг.,
данъчна фактура № **********/10.12.2013г., данъчна фактура №
**********/15.12.2013г., данъчна фактура № **********/20.12.201зг., данъчна
фактура № **********/25.12.201зг., данъчна фактура № **********/30.12.2013г.,
данъчна фактура № **********/05.01.2014г., данъчна фактура №
**********/10.01.2014г., данъчна фактура № **********/15.01.2014г., данъчна
фактура № **********/20.01.2014г., данъчна фактура № **********/55.01.2014г.,
данъчна фактура № **********/30.01,2014г., данъчна фактура №
**********/31.01.2014г., данъчна фактура № **********/05.02.2014г., данъчна
фактура № **********/10.02.2014г., данъчна фактура № **********/15.02.2014г.,данъчна
фактура №
**********/20.02.2014г.,данъчна фактура № **********/25.02.2014г. и
данъчна фактура № **********/28.02.2014г., за периода от 20.10.2013г. до
14.03.2014г., на осн. чл. 86 от ЗЗД. "Б.Б." ООД е осъдено да заплати на
"Тис Ойл" ЕООД направените по делото разноски в размер на 15 451.95
лева, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от „Б.Б.” ООД, *** чрез управителя П.Т.Т., в която се
твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че
решението е недопустимо, тъй като в исковата молба не е уточнен периода и
размера на лихвата върху всека една от фактурите. Също така, ако се вземе
предвид приложения към съдебно – икономическата експертиза договор от
28.06.2010 г., макар и оспорен от жалбоподателя, на който се е позовал съда при
постановяване на решението си, то делото е следвало да се прекрати и да се
изпрати по подсъдност на Окръжен съд – Габрово, тъй като исковата претенция
надхвърля неколкократно 25 000 лв. Твърди, че решението е и неправилно, тъй
като дружеството е заплатило изцяло дължимите суми по процесните фактури и излага
подробни аргументи, в подкрепа на твърденията си. Моли да се отмени обжалваното
решение и да се постанови друго, с което да се отхвърлят исковете, както и да
им се присъдят направените разноски по делото.
Не е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Т.О.” ООД, ***.
В проведеното съдебно заседание пред
въззивния съд жалбоподателят не се явява и не се представлява.
В проведеното съдебно заседание пред
въззивния съд се явява управителя на „Т.О.” ООД, *** Д.Б. и процесуалния
представител адв. И.. Процесуалният представител на въззиваемия моли, да се
отхвърли изцяло жалбата и да се потвърди решението на Районен съд – Габрово, по
подробно изложени аргументи и моли да се присъдят на доверителя му разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Габровският районен съд е бил
сезиран с искова молба от " Т.О." ООД, *** срещу „Б.Б.” ООД, ***,
в която се твърди, че ищецът има издадени данъчни фактури с получател
ответника, както следва: данъчна фактура № **********/20.10.2013г., данъчна
фактура № **********/25.10.2013г., данъчна фактура № **********/30.10.2013г.,
данъчна фактура № **********/31.10.2013г., данъчна фактура № **********/02.11.2013г.,
данъчна фактура № **********/05.11.2013г., данъчна фактура №
**********/10.11.2013г., данъчна фактура № **********/15.11.2013г., данъчна
фактура № **********/20.11.2013г., данъчна фактура № **********/20.11.2013г.,
данъчна фактура № **********/25.11.2013г., данъчна фактура №
**********/25.11.2013г., данъчна фактура № **********/30.11.2013г., данъчна
фактура № **********/05.12.2013г., данъчна фактура № **********/10.12.2013г.,
данъчна фактура № **********/15.12.2013г., данъчна фактура № **********/20.12.2013г.,
данъчна фактура № **********/25.12.2013г., данъчна фактура №
**********/30.12.2013г., данъчна фактура № **********/05.01.2014г., данъчна
фактура № **********/10.01.2014г., данъчна фактура № **********/15.01.2014г.,
данъчна фактура № **********/20.01.2014г., данъчна фактура №
**********/55.01.2014г., данъчна фактура № **********/30.01,2014г., данъчна
фактура № **********/31.01.2014г., данъчна фактура № **********/05.02.2014г.,
данъчна фактура № **********/10.02.2014г., данъчна фактура № **********/15.02.2014г.,
данъчна фактура № **********/20.02.2014г., данъчна фактура №
**********/25.02.2014г., данъчна фактура № **********/28.02.2014г.
Основание за
издаване на фактурите е доставка на различни видове бензин, евродизел и
различни видове консумативи подробно описани в данъчните фактури. Доставката била
извършвана на бензиностанцията на "Т.О." ООД, ***, като ставало дума
не за еднократна доставка, а за периодични, повтарящи се доставки, като за
всяка е издаван касов бон и всички издадени фискални бонове били описани в
приложените данъчни фактури. Фактурите се издавали през определен период след
натрупване на поне няколко извършени доставки на гориво. Общата стойност на
фактурите е 172 397,03 лева, а основанието за издаването им било доставка. Ищецът
твърди, че ответникът не оспорва доставките по посочените фактури, но между
страните не може да бъде постигнато разбирателство относно срока и начина на
заплащането им.
С оглед на това се
прави искане да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца: 1)
дължимата главница в размера на 172 397, 03 лв., дължима по описаните данъчни
фактури, за извършени доставки; 2)
мораторна лихва размер на 3 901, 76 лв., дължима до датата на издаване на всяка
една фактура до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва
считано от датата на предявяване на иска - 14.03.2014г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ответното дружество в
депозирания от отговор по реда на чл. 131 от ГПК оспорва предявените искове. Заявява, че действително основанието за издаване на процесиите данъчни
фактури е доставка на различни видове бензин, евродизел и различни видове
консумативи, подробно описани във фактури. Ответното дружество обаче било
изплатило изцяло дължимите суми, което можело да се установи от представените
от самия ищец писмени доказателства. Излага подробни аргументи в подкрепа на
твърденията си.
При изпълнение на правомощията си
настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно.
По допустимостта на решението намира
следното:
От предявената искова молба е видно,
че между страните са налице установени трайни търговски отношения, от които
произтича вземането на ищеца за неплатената продажна цена на продадените на
ответното дружество различни видове бензин, евродизел и различни
видове консумативи, подробно описани в данъчните фактури. Това се
потвърждава и от отговор на поставен въпрос от въззивния съд на управителя на
ищцовото дружество Б., който в проведеното открито съдебно заседание по делото
на 17.11.2015 г. заяви, че взаимоотношенията им с ответника по иска са
дългогодишни и се основават на писмени договори, анекси и устни договорености. За
преценка на допустимостта на настоящата искова молба, не е от значение дали договорът
за търговска продажба между страните е бил писмен или устен, тъй като вземанията
на ищеца произтичат от едно правоотношение, във връзка с трайно установените
между тях търговски взаимоотношения и претенцията за вземания относно цената
във връзка с неговото изпълнение /чиято стойност е предмет на отделни фактури/
представлява едни иск. Видно от заявения петитум в исковата молба ищецът
претендира вземането си като главница от 172 397, 03 лв., дължима по процесните
фактури и мораторна лихва размер на 3 901, 76 лв., дължима до
датата на издаване на всяка една фактура до датата на подаване на исковата
молба. Съгласно чл. 104, т. 4 от ГПК исковете по граждански и
търговски дела с цена на иска над 25 000 лв. са подсъдни на окръжния съд като
първа инстанция и районният съд не е бил компетентен да разгледа така
повдигнатия правен спор. Постановеното от него решение е недопустимо и като
такова следва да се обезсили, а делото да се изпрати на компетентния да го
разгледа като първа инстанция - Габровски окръжен съд.
Воден от горното, Габровският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 549 от
13.01.2015 г. постановено по гр. д. № 549/2014 г. на Габровския районен съд.
Изпраща делото по подсъдност на Окръжен
съд – Габрово, като първа инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.