№ 3656
гр. С., 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110146042 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „С.В.” АД срещу П.С. П.-Д. и АН. С. П.
обективно съединени установителени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79,
ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване, че ответниците дължат разделно всеки по ½ от
сума в общ размер от 865,57 лв., представляваща потребена вода от длъжниците за имота им
на адрес: ГР.С., ***, клиентски № *** за периода от 10.10.2019 г. до 12.02.2021 г. ведно със
законна лихва от 21.05.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
380,88 лв. за периода от 10.11.2019 г. до 12.02.2021 г. и държавна такса в размер на 25лв.
Ищецът твърди, че по силата на договор за предоставяне на В и К услуги – доставка
на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, такива били доставени на
потребителите-ответници за имот ГР.С., ***, клиентски № *** на горепосочената стойност.
Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника (за погасяване на
задълженията), ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на осн. чл.
410 ГПК, по което заявление е образувано ч.гр.д. и е издадена заповед за изпълнение като за
нея ответникът е уведомен и в законоустановения срок подал възражение срещу нея. С
оглед на тези обстоятелства ищецът в срока по чл. 415 ал.1 ГПК, предявил своя иск, чрез
който отправя искане към съда да бъде поставеното решение, с което спрямо ответника да
бъде прието за установено вземането на ищеца за главница и законна лихва.
В срока по чл.131 ГПК ответниците не депозират писмен отговор. В хода на
заповедното производство са подадени бланкетни възражения по чл.414 ГПК.
С молба с Вх. № 77245/27.10.2021 г. ищецът е посочил, че ответниците имат
качеството на клиент на дружеството по силата на договорно правоотношение при ОУ за
предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор „С.В.“ АД, одобрени от КЕВР с Решение ОУ-
2 от 13.07.2016 г., които били публично оповестени и общодостъпни на интернет страницата
на ищеца. Сочи и че ответниците, видно от извършеното вписване в Служба по вписванията
по партидите им, считано от 27.11.2009 г. са собственици на процесния имот. Към молбата
са приложени и фактури, от които е видно, че задължени лица за предоставените услуги за
имота са ответниците.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да докаже:
1) по иска за главница: наличието на валидно правоотношение между ищеца и ответника по
договор за доставка на В и К услуги през процесния период, количеството на реално
доставената от него по договора вода за процесния период и нейната стойност.; 2) по иска за
лихва за забава: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
В допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги е предвидено, че „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. Съгласно чл. 3, ал. 1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или
имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Тези разпоредби императивно
уреждат кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като
меродавно е притежанието на вещно право върху имота - на собственост, ползване, строеж.
В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца, одобрени от КЕВР с решение №
ОУ-2 от 13.07.2016 г. /общодостъпни на интернет страницата на дружеството/.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и
от ДКЕВР. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един
централен и един местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане
от абонатите.
По делото от страна на ищеца е представена справка по имот, извършена в служба по
вписванията, от която се установява, че процесният имот е придобит от двамата ответници
на 27.11.2009 г., а освен това – соченото обстоятелство не е спорно между страните.
Ответникът П.С. П.-Д., в проведеното на 06.12.2021 г. открито съдебно заседание, изрично е
заявил, че не оспорва това обстоятелство, както и че имотът, находящ се в гр. С., ***, е
придобит през 2009 г. от двамата ответници. С оглед изложеното, следва да се приеме, че
двамата ответници като съсобственици на имота, се явяват потребители на предоставените в
него ВиК услуги.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че страните в производството са
обвързани от облигационна връзка по договор за предоставяне на ВиК услуги при
приложими общи условия на оператора на услугите. По силата на това правоотношение
ответниците са задължени към ищеца да заплащат цената на предоставените в имота услуги,
съобразно дела си от съсобствеността.
Ответникът П.С. П.-Д., в проведените ОСЗ не оспорва, че процесният имот е
водоснабден, но развива съображение, че имотът дълги години не е обитаван, както и че
претендираната стойност на услугите от ищеца е изчислена „на база“, а не отразява реалното
потребление, в този смисъл е и представената от него молба /л.61/, с оглед на което и прави
искането за намаляване на сумите до реалното потребление. По делото е изслушана
комплексна съдебно техническа и счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена. Съгласно съдебно-техническата част на експертизата,
процесният имот е водоснабден и ищцовото дружество е предоставяло ВиК услуги до него,
като общото количество доставена вода през исковия период по издадени фактури за период
3, 3 3
от 10.10.2019 г. – 10.02.2021 г. е 318,68 мот които 321,14мв имота и 2,46 мобщи нужди.
Експертът сочи и още, че стойността на предоставените ВиК услуги е определена в
2
съответствие с доставените количества питейна вода. Съгласно заключението за периода
13.09.2019 г. – 25.10.2020 г. консумираната вода е таксувана на „база“ за 2-ма
потребители. От приложената към техническата част на експертизата справка се установява
и още, че за периода 26.10.2020 г.- 02.12.2020 г. типът на отчет е „самоотчет“, а
консумацията 0; за периода 03.12.2020 г. – 06.01.2021 г. типът на отчет е „изчислен“, а
консумацията отново е 0. Експертът е посочил и че на 26.10.2020 г. в имота е монтиран
водомер с фабричен № 65887623. Съгласно съдебно-счетоводната част на експертизата
дължимите суми за потребление на вода и ВиК услуги за процесния период възлизат на
сумата от 865,57 лева, а дължимата лихва върху така посочената сума възлиза на 108,88
лева. В проведеното на 28.02.2022 г. съдебно заседание, вещото лице по съдебно-
счетоводната част на експертизата е пояснило и че за процесния период не са извършвани
плащания. По този повод, ответникът П.С. П.-Д. е навел твърдения, че е извършвал
плащания за част от сумите, с оглед на което и съдът му е предоставил възможност да
представи доказателства в тази насока, но такива не са ангажирани. Следва за пълнота да се
посочи, че ответникът П.С. П.-Д. е представил единствено доказателства за платена сума в
размер на 12 лева по фактура № **********/04.03.2022 г., която обаче не попада в
процесния период.
Съгласно чл. 32 и чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 23, ал.1 ОУ,
доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се
заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на водопроводните отклонения. По
изключение, при отказ на потребителя да осигури достъп до водомера или при липса
на водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана, отведена и
пречистена вода се определя на база по посочените в разпоредбите съответно на чл. 35,
ал. 6 и на чл. 39, ал.5 и ал.6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. начини.
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че за периода 13.09.2019 г. – 25.10.2020 г. количеството потребена
вода е изчислено на база двама живущи. В случая по делото обаче не става ясно на какво
основание сумите за ВиК услуги на ответниците са начислявани на база – липсват
твърдения и доказателства в тази насока от ищеца относно това има ли монтиран
индивидуален водомер в имота, ако има – преминал ли е съответните първоначална и
периодични проверки, в изправност ли е, или се касае до неосигурен достъп. В исковата
молба не е посочено сумите въз основа на какви показания са начислени, но от
заключението на вещото лице става ясно, че сумите са служебно изчислени на база, но не е
отбелязано при какви обстоятелства потреблението е на база. Няма доказателства и за
заявения брой живущи лица в имота, както и относно останалите обстоятелства, относими
към изчисляване на потребление на база. При това положение съдът намира, че е
неприложим чл. 162 ГПК, след като не е доказано от ищеца наличието на основание за
начисляване на консумацията на база.
При тези данни съдът намира, че по делото не се доказа от ищеца да е доставил ВиК
услуги в претендираните количества и стойност за периода от 13.09.2019 г. – 25.10.2020 г., а
видно от експертизата за периода от 26.10.2020 г. до 06.01.2021 г. консумацията възлиза на
нула. С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Поради неоснователността на главния иск, като законна последица следва
да се отхвърли и акцесорната претенция за установяване на вземане за мораторна лихва.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответната страна, но доколкото такива не се претендират, то и не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.В.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
С., *** *, бул. „* III“ **, срещу П.С. П. – Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., *** и АН. С.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ***, искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване, че ответниците дължат разделно всеки
по ½ от сума в общ размер от 865,57 лв., представляваща потребена вода от ответниците за
имота им на адрес: гр.С., ***, с клиентски № *** за периода от 10.10.2019 г. до 12.02.2021 г.,
ведно със законната лихва от 21.05.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 380,88 лв. за периода от 10.11.2019 г. до 12.02.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28635/2021 г. по
описа на СРС, 179 състав, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4