Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 04.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на четвърти февруари, през две хиляди и двадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1418 по описа за 2019 год,за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Цена
на иска: 2 494.73 лв.
Производството е образувано
по искова молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Панчо Владигеров” 21,
Бизнес център „Люлин –
Ищецът излага в ИМ, че на 26.05.2011 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД /кредитор/, от една страна и ответника Х.Ц./кредитополучател/, от друга, е подписан Договор № 637504 за отпускане на потребителски паричен кредит на обща стойност 3 417.60 лв., от които 3 000.00 лв. – чиста стойност на кредита, 90.00 лв. – комисиони и 417.60 лв. – застрахователна премия. Твърди, че кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 60 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 81,30 лв., като първата вноска следвало да бъде направена в срок до 28.06.2011 г, а последната – в срок до 28.05.2016 г., съгласно изготвения погасителен план, явяващ се част от сключения Договор за кредит.
Посочва се, че кредиторът е отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а за последния са възникнали задължения да издължи кредита си съгласно условията по договора. Наведени са твърдения, че ответникът е направил 25 вноски по погасяване на задължението, като от тях – 24 вноски в пълен размер, по 81,30 лв., и една частична вноска в размер на 45.27 лв., като е заплатил и начислени суми по лихви за просрочие в размер на 19,70 лв., или общо внесена сума по кредита в размер на 2 016,17 лв. Твърди се,че последната направена частична вноска е с падежна дата 28.06.2013 г., като след тази дата длъжникът не е направил оставащите 35 пълни вноски и една частична и е изпаднал в забава.
Ищецът твърди, че към настоящия момент всички непогасени вноски по процесния договор за кредит са с настъпил падеж, поради което съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава, а претендираното вземане е изискуемо в пълен размер.
Твърди се още, че на 20.01.2014 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД е сключен Договор за цесия, по силата на който вземането по процесния Договор за потребителски кредит е цедирано. При прехвърляне на вземането цедентът „Уникредит кънсюмър Файненсинг”ЕАД е сторнил от общата дължима сума в лазмер на 390.21 лв, представляващи недължими редовни лихви. Съгласно твърденията на ищеца, придобитото вземане възлиза на 2 494.73 лв., от които: 2 491.32 лв. остатък от непогасена главница и 3,41 лв. остатък от непогасена договорна лихва.
Ищецът излага, че с пълномощно от 20.01.2014 г. цедентът „Уникредит кънсюмър Файненсинг”ЕАД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД да уведоми от името на Уникредит кънсюмър Файненсинг”ЕАД всички длъжници по цедираните вземания за извършеното прехвърляне на вземания. Поради това до ответника е изпратено Уведомление, като пратката, съдържаща Уведомлението по чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД е изпратена чрез препоръчана поща с обратна разписка на посочения от длъжника адрес в с.Пресяка, като същата е отбелязана като получена на 03.02.2014 г.
Ищецът моли, в случай, че съдът приеме, че ответникът не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, за приеме с настоящата искова молба и приложеното към нея Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на цедента ответника бива уведомен за цедиране на вземането по процесния Договор за потребителски кредит, описано в Приложение 1, което е неразделна част от Договора за цесия.
Посочва, че поради неизпълнение на задължението към новия кредитор от страна на длъжника, кредиторът е пристъпил към принудително изпълнение, като от страна на ищцовото дружество е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и съдът е уважил искането, като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Излага, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иска си за съществуване на вземането.
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№541/2019 г. по описа на РС – Ловеч, а именно: 2 494.73 лв, представляваща незаплатена сума по Договор за потребителски кредит № 637504, от която главница в размер на 2 491.32 лв. и договорна лихва в размер на 3.41 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на дълга, както и сумата от 49.89 лв., представляваща заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв.
Претендирани са и съдебните разноски по настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок по делото е депозиран писмен отговор от адв. С.Т.– назначена за особен представител на ответника. Намира иска за допустим. Счита, че от представеното известие за доставяне не се доказва какъв документ е връчен на ответника с оглед твърдението на ищеца, че е връчено уведомлението за цесия. Ако съдът приеме обаче, че е връчено на ответника уведомлението за цесия на сочената дата /03.02.2014 г./, с отговора е направено възражение за погасяване на претендираното задължение поради изтичане на петгодишната погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, считано от 04.02.2014 г. /датата, следваща тази, на която ответника е получил с писмо с обратна разписка уведомлението за извършено прехвърляне на вземания/ до 04.02.2019 г. Счита, че давността спрямо първия кредитор започва да тече от 29.05.2016 г., но при уговорено плащане с погасителен план. Навежда довод, че при настоящия кредитор е налице едно общо задължение, без погасителен план, поради което счита, че следва да се приеме, че погасителната давност започва да тече най-късно от датата следваща тази, на която е получено уведомлението за цесия.
В о.с.з. ищeцът – „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД не изпраща представител. В писмена молба преди насроченото о.с.з. е изложил съображения за неоснователност на направеното с отговора възражение за погасяване на вземането по давност, като навежда довод, че погасителната давност е започнала да тече на падежната дата за последната погасителна вноска, съгласно погасителния план, а именно 28.05.2016 г. и след това е прекъсната на 21.03.2019 г. с подаването на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред РС – Ловеч. Счита, че е необосновано и несъстоятелно да се твърди, че погасителната давност за вземането започва да тече след датата на връчване на уведомлението за цесия.
Ответникът Х.Ц.Ц. не взема лично участие в процеса. Представлява се от особен представител адв.Ст.Т.. По същество оспорва иска като неоснователен, като поддържа депозирания отговор на ИМ, както и направеното със същия възражение за погасяване на вземането по давност.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. д №541/2019 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД, гр.София е издадена Заповед №286 от 21.03.2019 г., с която е разпоредено длъжникът Х.Ц.Ц., ЕГН: **********, с пост.адрес: *** и наст.адрес: гр.Ловеч, ул.”Княз Имеретински”№36, ет.3, ап.9 да заплати на кредитора ”КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК:*********, седалище/адрес на управление: гр.София, 1336, район Люлин, бул.”Панчо Владигеров”№21, Бизнес център „Люлин 6”ет.2, представлявано от Ярослав Йежи Орликовски, Павел Ярослав Пшевлока и Бастиан Рингхард, действащи чрез пълномощника – юрисконсулт Камелия Красимирова Тодорова, сумата от 2491.32 лв/ две хиляди четиристотин деветдесет и един лева и 32ст/ - непогасена главница по Договор за потребителски кредит, 3.41лв/ три лева и 41ст/ -договорна лихва за периода от 26.05.2011 г. до 20.01.2014 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 21.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото: 49.89 лв/четиридесет и девет лева и 89ст / - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв /петдесет/ лева, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК/ в редакцията на ДВ, бр.8/ 24.01.2017 г./ вр.чл.37 от ЗПП и чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с Разпореждане №2294 от 24.06.2019 г. заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания относно възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 28.06.2019 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
Установява се, че на 26.05.2011 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”АД, като Кредитор, и ответника Х.Ц.Ц., като кредитополучател, е сключен Договор за отпускане на потребителски паричен кредит с № 637504, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на ответника кредит на обща стойност 3 417.60 лв., от които: 3000.00 лв –чиста стойност на кредита, 90.00 лв. – Комисионни, 417.60 лв. – Застрахователна премия, при уговорен годишен лихвен процент – 14.997% и ГПР – 17,48 %. От своя страна Кредитополучателят се е задължил да погаси отпуснатия кредит на 60 бр. месечни вноски, всяка в размер на 81.30 лв., с падеж на първата вноска: 28.06.2011 г. Неразделна част от договора е изготвения погасителен план, в който е посочен размера на всяка една погасителна вноска. Видно от същия, крайният падеж на договора е на 28.05.2016 г, когато е падежът на последната погасителна вноска.
Като част от съдържанието си сключеният договор за потребителски кредит инкорпорира Общи условия за предоставяне на потребителски паричен кредит от Уникредит Кънсюмър Файненсинг”АД (ОУ). Съгласно ОУ при попълнен договор за потребителски паричен кредит и едностранно взето решение на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”АД , същото може да отпусне кредит при приложение на ОУ като кредита се предоставя при условията на Закона за потребителския кредит. Предвидено е, че договорът се подписва в офис на Уникредит Булбанк АД, който договор се изпраща на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД за разглеждане и вземане на решение, а чл. 2, ал.4 предвижда, че договорът за потребителски кредит се сключва след представяне от страна на потребителя на договор, попълнен от потребителя и оторизирания от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”АД служител в банков клон, подписан от потребителя и оторизирания служител, и неговото одобрение и приемане от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”АД и усвояването му от потребителя. Съгласно чл. 6, ал. 2 плащанията се осъществяват по банков път, като потребителят ще инструктира Уникредит Булбанк АД чрез директен дебит да извършва плащанията на месечните вноски съгласно договора в полза на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД чрез дебитиране на сметка на потребителя в същата банка. В чл. 16, ал. 5 и 6 е предвидено, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД може по всяко време да прехвърли правата си по договора на трети лица като уведоми писмено за това потребителя, а потребителят дава изрично съгласие правата по договора да се прехвърлят на трети лица. Според чл. 18 от ОУ, договорът влиза в сила след неговото одобрение и приемане от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”АД и усвояването му от потребителя. За усвояване на кредита се счита всяко действие на потребителя по използване на паричната сума или на част от нея, както и изтеглянето й от банковата сметка, по която е отпусната от страна на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”АД. В съответствие с предвиденото в Общите условия представения договор, съдържащ общи условия и погасителен план са подписани от кредитен посредник Силвия Найденова като представител на Уникредит Булбанк АД, ЕИК *********, в гр. Ловеч.
На 20.01.2014 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, от една страна като „Цедент” и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД, от друга страна, като Цесионер” е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, по силата на който страните се споразумели, че Цедентът прехвърла и продава съгласно чл.2.1 от Рамков договор от 05.12.2013 г., заедно със съпътстващите гаранции на Цесионера портфолио от необслужвани от длъжниците Вземания за период от над 180 дни просрочие, произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от Цедента с физически лица. Продадените и прехвърлени Вземания са описани в Приложение 1 към Договора за цесия, което е неразделна част от него.
По силата на чл.3.2 Цесионерът се смята изрично упълномощен да уведоми длъжниците, чиито вземания са прехвърлени, като се е задължил сам да извърши уведомяването от името на Цедента.
По силата на писмено пълномощно /л.25/ „УниКледит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, чрез законния си представител Джакомо Волпи е овластил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД с правата да уведоми съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало/прехвърлило/ с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.01.2014 г.
В препис извлечение от приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД от 20.01.2014 г. се посочва вземане към длъжника Х.Ц.Ц., с ЕГН ********** по Договор №637504 с общо задължение по кредита 2 491.32 лв.
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, чрез пълномощник „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД е изпратил до ответника Х.Ц.Ц. Уведомление за извършено прехвърляне на вземания. Ответника е уведомен, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.01.2014 г. и Приложение 1 към него „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД е прехвърлил на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 637504, като купувачът е заменил напълно „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД като негов кредитор. Отправено е уведомление, че от датата на получаване на уведомлението всички плащания на дължими суми по Договора трябва да бъдат насочвани по сметка на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД по посочената банкова сметка. ***, като видно от приложеното известие за доставяне е получено от длъжника на 03.02.2014 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „Кредит Инкасо Инместмънтс БГ”ЕАД– частен правоприемник /цесионер/ на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, съществува вземане срещу ответника в претендирания размер - предмет на заповед № 286 от 21.03.2019 г , издадена по ч.гр.д.№ 541/2019 г. по описа на Ловешки РС.
Съдът намира, че приложения
Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/е валидно сключен между Кредитодателя
по процесния договор за потребителски паричен кредит – „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, в качеството му на продавач/цедент/ и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД, в
качеството му на купувач /цесионер/. По делото са ангажирани доказателства,
които по несъмнен начин установяват, че процесното вземане е било предмет на цесионния договор и ищеца като титуляр на вземането се
явява материалноправно легитимиран да претендира
заплащането му. Към исковата молба е представено извлечение от Приложение №1
към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.01.2014 г.,
в което вземането е индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване на
договора и датата на сключването му, трите имена и ЕГН на длъжника и размера на
вземането.
Съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне.
Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Ищецът е ангажирал
доказателства, от които се установява, че в качеството си на пълномощник на
първоначалния кредитор/цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД/ цесионерът –
ищец е уведомил ответника Х.Ц. за извършената
цесия, като видно от приложената
обратна разписка уведомлението е получено от длъжника на 03.02.2014 г. В хода
на процеса ответната страна оспорва наличието на валидна цесия спрямо
ответника, като се твърди, че не е от представеното известие за доставяне не се
доказва какъв документ е връчен на ответника. Съдът счита, че дори и да се
приеме за недоказан факта на съобщаване на цесията на посочената дата, извода
на съда, че цесията на процесното
вземане е породила своето действие по
отношение на ответника, не се променя. В тази връзка съдът съобразява
утвърдената непротиворечива практика, която приема, че
няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и
чрез връчване на препис от искова молба, към която е приложено уведомлението от стария кредитор –
в случая „УниКредит кънсюмър
Файненсинг”, действащ чрез цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД, като
пълномощник. Тъй като този факт е от значение за спорното право,
той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на
чл.235, ал.3 ГПК. /В този смисъл е Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС
по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013
г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК./ Съгласно
второто от посочените решения на ВКС “Изходящото от цедента уведомление,
приложено към ИМ на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Приема се също, че доколкото
уведомяването не е лично и непрехвърлимо
право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде
извършено чрез пълномощник, какъвто в случая се явява цесионера. Констатира се,
че самото упълномощаване е ясно оповестено в документа, като е приложено и
изрично писмено пълномощно. Настоящият състав счита, че с горните действия по
никакъв начин не са осуетени целите, насочени към защита на длъжника срещу
ненадлежното изпълнение на лице, което не е носител на вземането, още повече,
че от ответната страна не са въведени твърдения да е предложено изпълнение на
стария кредитор. При тези съображения намира
възражението на ответната страна за ненадлежно съобщаване
на цесията за неоснователно, като приема, че цесията на процесното вземане е
породила своето действие по отношение на
ответника, като последният е уведомен надлежно за същата чрез назначения му
особен представител/по арг. чл.45 от ГПК/. В решение №137/02.06.2015 г. на ВКС
по гр.д.№5759/2014 г., постановено по реда на чл.290 от ГПК е указано, че няма
пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да уведоми длъжника за
цесията като негов пълномощник./ в същия смисъл са и Определение №602 от
29.10.2015 г. по т.д.№27/2015 г., ІІ т.о. на ВКС и Определение №213 от
16.03.2016 г. по т.д.№1745/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. С оглед на изложените
по-горе съображения съдът приема, че цесията на процесното вземане е породила
своето действие по отношение на
ответника
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на валидна облигационна връзка, от която възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника и реалното изпълнение да е възможно.
С оглед на ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че приложения по делото Договор № 637504 от 26.05.2011 г.за отпускане на потребителски паричен кредит е валидно сключен между страните. Представеният договор като частен диспозитивен документ не е оспорен от ответната страна и тъй като носи подписите на лицата, посочени в него като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в същия са направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорът има силата на закон за тези, които са го сключили, с оглед на което с подписването на процесния договори за потребителски паричен кредит за всяка от страните са възникнали права и задължения. По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил основните си задължения по договора и е предоставил на ответника договорената сума по кредита, както и че кредитът е усвоен. От своя страна ответникът се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 60 анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 81,30 лв, като първата вноска е с падежна дата 28.06.2011 г, а последната е с падеж 28.05.2016 г. Ответната страна не е оспорила твърденията, че кредитополучателят частично е погасил дължимите суми, като е направил 25 вноски – 24 вноски в пълен размер по 81,30 лв. и една частична вноска в размер на 45,27 лв, като е заплатил и начислени лихви за просрочие в размер на 19,70 лв. или общо внесената сума по кредита е в размер на 2 016,17лв. По делото не са ангажирани доказателства след последната направена частична вноска с падежна дата 28.06.2013 г. длъжникът да е внасял суми по кредита по следващите 35 вноски с настъпил падеж в периода 28.07.2013 г. – 28.05.2016 г. Ето защо, съдът приема, че ответникът се явява неизправна страна по договора, тъй като не е предложил на кредитора изпълнение в уговорените срокове. В случая се касае за парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на кредитора.
С отговора на ИМ ответникът, чрез назначения му особен представител, не оспорва възникването на вземането, неговото основание и размер, но е направил възражение за погасяване на вземането поради изтичане на петгодишната погасителна давност по чл.110 от ГПК. Счита, че давностният срок е започнал да тече от 04.02.2014 г. / датата следваща тази, на която ответника е получил уведомлението за цесия/ и е изтекъл на 04.02.2019 г., т.е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Възражението е неоснователно.
Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичанетоо на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, а според
чл.111, б. „в” от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на
3-годишна давност. Според чл.114, ал.1 от ЗЗД давността за всяко вземане /главно
или акцесорно за лихви/, започва да тече от деня, в
който е станало изискуемо. Фактът, че страните са уговорили връщането на
кредита да стане на погасителни вноски на определени дати не превръща тези
вноски в периодични плащания, а обективира съгласието
на кредитора да приеме изпълнението на части В съдебната практика трайно и
непротиворечиво се приема, че е налице единно и неделимо задължение, по
отношение на което е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД.
В настоящия случай процесният кредит не е обявен за предсрочно изискуем. Същият е станал изцяло изискуем с лихвите на 29.05.2016 г., тъй като срокът на договора е изтекъл на 28.05.2016 г, когато е падежът на последната погасителна вноска. Следователно, на 29.05.2016 г. е настъпила изискуемостта на всяко едно от процесните вземания по този договор-главница и уговорените лихви-договорни и за забава. При това положение от тази дата според чл.114, ал.1 от ЗЗД започват да текат и давностните срокове за погасяването на всяко от тези вземания, като с изтичането от тази дата на петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД се погасява непогасената част от главницата от предоставения кредит, а с изтичането от същата дата на тригодишния давностен срок по чл.111, б. „в” от ЗЗД се погасяват договорни лихви и законна лихва за забава. Установява се, че Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на 21.03.2019 г.и към тази дата не е била изтекла нито кратката 3-годишна давност, приложима по отношение на лихвите, нито общата 5 – годишна давност по отношение на вземането за главница.
Съдът не споделя довода на
особения представител на ответника, че
началото на давностния срок е поставено на 04.02.2014 г. – датата,
следваща тази, на която ответника е получил
уведомлението за извършеното прехвърляне на вземания и е изтекъл на
04.02.2019 г., т.е. преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. В случая съдът съобразява, че при цедиране на вземането
единствено персонално се променя кредиторът. При цесията характерът на вземането
на цесионера е идентичен с характера на прехвърленото вземане, тъй като
вземането-предмет на договора преминава от предишния кредитор върху новия
кредитор с всички привилегии и принадлежности и с всички недостатъци, с които е
обременено, поради което на цесионера могат да се правят всички възражения,
които длъжникът е могъл да направи на цедента по време, когато цесионният договор е бил сключен. Прехвърленото вземане
следва характера на вземането към момента на неговото възникване и цедирането
на вземането не променя неговия характер – в този смисъл Определение № 8 от
4.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 751/2010 г., II т.о., ТК. При тези съображения
съдът намира, че релевираното с отговора възражение за погасяването на
вземането по давност се явява неоснователно.
Като съобрази всичко изложено
дотук, съдът намира, че предявеният установителен иск с основание
чл.422 ГПК във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК се явява
изцяло основателен и доказан в пълния претендиран
размер, като следва да се признае за установено
по отношение на ответника Х.Ц.Ц., че същият дължи на „Кледит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД сумата от 2 494.73 лв,
представляваща незаплатена сума по Договор за потребителски кредит № 637504, от
която главница в размер на 2 491.32 лв. и договорна лихва за периода от 26.05.2011 г. до 20.01.2014 г. в размер на
3.41 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното погасяване на дълга.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца са претендирани разноски, както следва: разноски по заповедното производство за заплатена държавна такса в размер на 49.89 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв. Претендирано е и присъждане на разноски за исковото производство за доплатената държавна такса в размер на 49.89 лв., 350.00 лв. – внесен депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лв. Съдът намира, че размерът на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде намалено до размера на 100.00 лв., като след редуциране на неговия размер общият размер на сторените в исковото производство разноски възлиза на сумата от 499.89лв.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по заповедното производство в общ размер на 99.89 лв., включващи49.89лв. – внесена д.т. и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в настоящото производство в размер на 499.89лв.
На адвокат С.Т. от ЛАК следва да се изплати сумата от 350.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1,т.2 от ГПК по отношение на Х.Ц.Ц., ЕГН **********, с пост.адрес: ***»Ал.Стамболийски»№4,
че дължи на «КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ»ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, булл.»Панчо Владигеров»№21,
Бизнес център «Люлин – 6»,
ет.2, представлявано от Зорница
Димитрова – Прокурист, упълнмощена от Ярослав Йежи Орликовски и Павел Ярослав Пшевлока – в качествто им на представляващи
Дружеството, чрез пълномощника
– юрисконсулт Камелия Тодорова сумите,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 541/2019 г. по описа
на РС – Ловеч, а именно: сумата от 2 494.73 лв/ две хиляди
четиристотин деветдесет и четири лева и 73ст/, представляваща незаплатена сума
по Договор за потребителски кредит № 637504 от 26.05.2011 г., от която главница
в размер на 2 491.32 лв./ две хиляди четиристотин деветдесет и един лева и
32ст/ и договорна лихва за периода от
26.05.2011 г. до 20.01.2014 г. в размер на 3.41 лв./ три лева и 41ст/, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
/21.03.2019 г./ до окончателното погасяване на дълга.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Х.Ц.Ц., ЕГН **********, с пост.адрес: ***»Ал.Стамболийски»№4 ДА ЗАПЛАТИ на
«КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ»ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, булл.»Панчо Владигеров»№21, Бизнес център «Люлин – 6», ет.2, представлявано от Зорница Димитрова – Прокурист, упълнмощена от Ярослав Йежи Орликовски и Павел Ярослав Пшевлока – в качествто им на представляващи Дружеството, чрез пълномощника – юрисконсулт Камелия Тодорова сумата от 499.89лв. / четиристотин деветдесет и девет лева и 89ст/-разноски по настоящото производство, както и разноски в заповедното производство в общ размер на 99.89 лв. / деветдесет и девет лева и 89ст/.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. С.Т. сумата от 350.00лв. /триста и петдесет лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№541/2019 г. по описа на Ловешки РС, V състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: