Решение по дело №1314/2019 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№…157

гр. Самоков, 14.10.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесетата година, в състав:

  РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ         

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1314 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

“Теленор България” ЕАД, гр. София е предявило срещу Х.Т.Ц. *** (с установен в хода на делото неин постоянен и настоящ адрес ***-2”), иск за установяване съществуването на свои вземания срещу ответницата в общ размер 462,63 лв., формиран от следните суми: 50,87 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси за отчетен период от 25.09.2017 г. до 24.11.2017 г. по допълнително споразумение от 17.07.2017 г. към сключен между тях договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********; 361,16 лв. по сключен между тях договор за лизинг от 17.07.2017 г. с предмет временно и възмездно ползване на устройство марка „Samsung Galaxy J7 2016 Black”, представляваща лизингови вноски за отчетен период от 25.09.2017 г. до 24.12.2017 г. и лизингови вноски, начислени накуп в отчетен период 25.12.2017 – 24.01.2018 г. съгласно чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг и чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг; 50,60 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси за отчетен период от 25.09.2017 г. до 24.11.2017 г. по сключен между тях договор за мобилни услуги от 17.07.2017 г. с предпочетен номер ++359*********, ведно със законната лихва върху общата сума от 462,63 лв., считано от 27.09.2019 г. (датата на завеждане на заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което в РС – Самоков е образувано ч. гр. д. № 968/2019 г.) до окончателното й изплащане. Ищецът претендира сторените разноски в заповедното и в настоящото производство.

В исковата молба са подробно изложени обстоятелствата, на които се основава иска за предявените вземания. За тези вземания ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 968/2019 г. на РС – Самоков и съдът издал заповед за изпълнение, срещу която ответницата – длъжник в заповедното производство подала възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това обстоятелство обосновава според ищеца правния му интерес от предявяване на установителни искове с предмет – оспорените от длъжника в заповедното производство вземания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.

В писмено становище, постъпило в съда на 13.08.2020 г. (т. е. преди първото открито съдебно заседание) адв. В.Н., пълномощник на ищеца, изразява становище за основателност на иска и моли за уважаването му с неприсъствено решение при наличие на предпоставките за това.

Пред съда ответницата се явява лично и заявява, че изцяло признава иска. Моли за разсрочване на задълженията й и в тази връзка изтъква, че здравословното й състояние е влошено.

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Искът е допустим с оглед твърденията на ищеца в исковата молба и установените от приложеното ч. гр. д. № 968/2019 г. на РС – Самоков обстоятелства, че в предходно развилото се заповедно производство длъжникът – ответник по настоящото дело, е възразил срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414 от ГПК и заявителят е представил в заповедното производство доказателства за предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК срещу длъжника иск за установяване съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

След извършената дължима служебна проверка за допустимостта на иска, съдът намира, че същият следва да бъде изцяло уважен при условията на чл. 237, ал. 2 от ГПК, съобразно лично направеното от ответницата признание на иска, за чиято валидност не са налице пречките по чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК.

Налице е и искане на ищеца по чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение съобразно направеното от ответницата признание на иска. То имплицитно се съдържа в искането на пълномощника на ищеца, постъпило в съда на 13.08.2020 г. за постановяване на неприсъствено решение по иска, макар че не е изрично формулирано в него, тъй като при подаването му такова признание от страна на ответницата все още не е било направено. Съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК формална предпоставка за постановяване на неприсъствено решение е кумулативната даденост на обстоятелства от информираното процесуално поведение на ответника, които очертават пълната му процесуална пасивност по предявения срещу него иск. Затова в случаи като конкретния, в които вместо пълна процесуална пасивност по иска ответникът изрично заявява пред съда, че го признава, не е необходимо ищецът да направи допълнително искане за постановяване на решение при признание на иска. След като ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, което е обусловено от евентуална пълна процесуална пасивност на ответника по исковете и което би довело до постановяване на едно окончателно, но отменимо в хипотезите на чл. 240 от ГПК съдебно решение, то на още по-силно основание следва да се приеме, че с това искане ищецът иска постановяване и на решение при признание на иска, ако такова бъде направено.

По разноските.

С оглед направеното от ищеца искане и предвид изхода на делото, както и в съответствие с т. 12 от съобразителната част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, включително и в случаите като конкретния, когато с оглед изхода на делото не се налага изменение на разноските, присъдени с издадената заповед за изпълнение. Затова ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца общо сумата 710,00 лв. за разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 968/2019 г. по описа на РС – Самоков и в настоящото исково производство.

От тази сума 385,00 лв. са разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 968/2019 г. на РС – Самоков за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението (25 лв.) и за платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство (360 лв.), а 325,00 лв. са разноски в настоящото производство, от които 25 лв. са за довнесена държавна такса за разглеждане на исковете и 300 лв.  – за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

По искането на ответницата с правно основание чл. 241 от ГПК.

Съдът, разгледал и уважил иск по чл. 422 от ГПК, е компетентен да се произнесе по разсрочване или отсрочване на съдебно установеното вземане (т. 14 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС).

С експертно решение № 6/02.01.2018 г. на ТЕЛК – Общи заболявания към „МБАЛ Самоков” ЕООД (приложено към възражението по чл. 414 от ГПК в заповедното производство по ч. гр. д. № 968/2019 г.) на ответницата е призната 100 % трайна неработоспособност без чужда помощ за срок от 3 години. Видно е от също така приложените към възражението епикризи, че ответницата страда от онкологично заболяване.  

Тези обстоятелства относно влошеното здравословно състояние на ответницата очертават в достатъчна степен недоброто й материално положение, поради което на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК задълженията й към ищеца в общ размер 1172,63 лв. (462,63 лв. главница и 710 лв. разноски) следва да бъдат разсрочени на 6 погасителни вноски за 6 месеца, считано от влизане на решението в сила, всяка от които – платима на 1-во число на съответния месец. С първите три от тези вноски, всяка в размер от по 154,21 лв. ответницата следва да погаси задълженията си към ищеца – предмет на спора (общо 462,63 лв.)., ведно със законната лихва върху всяка от тези суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 968/2019 г. на РС – Самоков до окончателното й изплащане. Четвъртата, петата и шестата по ред погасителни вноски следва да бъдат в размер 236,67 лв. за разноските по делото, която сума е нелихвоносна.

Воден от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, съществуването на вземания на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу Х.Т.Ц., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, общо за сумата 462,63 лв. като сбор от следните суми: 50,87 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси за отчетен период от 25.09.2017 г. до 24.11.2017 г. по допълнително споразумение от 17.07.2017 г. към сключен между тях договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********; 361,16 лв. по сключен между тях договор за лизинг от 17.07.2017 г. с предмет временно и възмездно ползване на устройство марка „Samsung Galaxy J7 2016 Black”, представляваща лизингови вноски за отчетен период от 25.09.2017 г. до 24.12.2017 г. и лизингови вноски, начислени накуп в отчетен период 25.12.2017 – 24.01.2018 г. съгласно чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг и чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг; 50,60 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси за отчетен период от 25.09.2017 г. до 24.11.2017 г. по сключен между тях договор за мобилни услуги от 17.07.2017 г. с предпочетен номер ++359*********, ведно със законната лихва върху общата сума от 462,63 лв., считано от 27.09.2019 г. (датата на завеждане на заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което в РС – Самоков е образувано ч. гр. д. № 968/2019 г.) до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Х.Т.Ц. *** да заплати на „Теленор България” ЕАД, гр. София сумата 710,00 лв. за разноски, от които 385,00 лв. представляват разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 968/2019 г. по  описа на РС – Самоков за внесена държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение и 325,00 лв. представляват разноски в настоящото производство за довнесена държавна такса по исковете и за платено адвокатско възнаграждение.

РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК, задължението на Х.Т.Ц., ЕГН ********** към „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* в общ размер 1172,63 лв. (462,63 лв. главница и 710 лв. разноски), както следва: на шест погасителни вноски за шест месеца от влизане на решението в сила, всяка платима на първо число от съответния месец, като първата, втората и третата по ред вноски са в размер от по 154,21 лв., ведно със законната лихва върху всяка от тези суми от 27.09.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 968/2019 г. на РС – Самоков до окончателното й изплащане, а четвъртата, петата и шестата по ред вноски са в размер от по 236,67 лв., като общият размер им размер 710 лв. представлява дължимите разноски в заповедното производство и в настоящото исково производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: