Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито съдебноз аседание, проведено на двадесет и
първи юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
При участието на секретаря МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №12492/2019година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявен от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
****, сграда 6, с която против В.И.И., ЕГН **********, с адрес:
***
обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца суми в общ размер на 272.34лв. (Двеста седемдесет и два лева и 34
ст.), представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договор за
мобилни услуги от дата 07.09.2018г., от които:
- 92.46лв. (деветдесет и два лева и
46ст.), представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, чието
основание е т.11, „а“ „Неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти“.
- 179.88лв. (сто седемдесет и седем лева
и 54ст.), представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство ****,
чието основание е т.11, „б“ „В случаите, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно
подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент)
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова
цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора.“, които вземания са предмет на издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №11865/2020г. по описа на Районен
съд – Варна.
В исковата молба ищецът твърди, че между
страните били сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата на
които ответника е абонат на дружеството, а именно: С договор за мобилни услуги
от дата 07.09.2018г., сключен с мобилния оператор „Т.Б." ЕАД, ответникът В.И.И. е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с
клиентски номер № **** и титуляр по мобилен номер 0896/172616 с избрана
абонаментна програма Тотал 36.99лв., с уговорен срок
на действие за 24 месеца до 07.09.2020г. При възползване от преференциални
условия на мобилния оператор, абонатът - ответник е сключил и Договор за лизинг
от същата дата - 07.09.2018г., по силата на който е взел мобилно устройство
марка **** на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 2.79лв.
всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с
правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на
допълнителна сума от2.79лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ /
чл.1, ал.2 от договора за лизинг/. С оглед качеството абонат на дружеството, на
ответника е предоставено за ползване описаното по-горе мобилно устройство с
отстъпка от страндарната цена, съгласно т.7 от договора
за мобилни услуги, както следва:
-Станадартната
цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е 329.90 лв.;
-Цена в брой или общата лизингова цена с
избраната от абоната програма Тотал 36.99лв. е
84.46лв., следователно отстъпката от страндартната
цена, която ответникът е получил възлиза на сума в размер на 245.44 лв.
Въз основа на посочените договор
ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № ****.
Твърди се, че за отчетния период на
потребление 15.08.2018г. - 14.11.2018г., абонатът не е изпълнил задължението си
да заплати на Теленор България дължимите месечни
абонаменти, съобразно използваните от него услуги в размер на 237.03 /Двеста
тридесет и седем лева и 03 ст./лв. С оглед незаплащането от страна на
абоната-ответник на процесиите фактури за отчетния период на потребление
15.08.2018г. - 14.11.2018г., е ангажирана договорната отговорност на абоната по
т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка
с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор,
Теленор е прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника за ползваните абонаменти.
Твърди се, че след прекратяване на
отношенията ищцовото дружество издава крайна фактура
№****/15.01.2019г., в която са начислени суми в размер, както следва:
-272.34 /Двеста седемдесет и два лева и
34 ст./лв. - за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на
договорни абонаменти /която сума е процесна в
настоящото производство/;
-55.80 /Петдесет и пет лева и 80 ст./лв.
- за незаплатени далекосъобщителни услуги /която сума не е процесна
в настоящото производство/;
-237.03 /Двеста тридесет и седем лева и
03 ст./лв. - незаплатени лизингови вноски /която сума не е процесна
в настоящото производство/, като общата сума по издадената крайна фактура
възлиза в размер на 565.17лв.
Твърди се, че датата на деактивация на процесния
абонамент е 09.01.2019г., като същата се генерира автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Твърди се, че ответникът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е
спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал
36.99лв. за мобилен номер 0896/172616 до 07.09.2020г., съгласно Договор за
мобилни услуги от дата 07.09.2018г.
Твърди още, че за дължимите суми по
сключените между страните договори за мобилни услуги и договори за лизинг се
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, която била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По изложените аргументи моли за
уважаване на предявените установителни искове и
претендира разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез
назначен особен представител е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва се
предсрочното прекратяване на процесните договори и дължимостта на претендираните
неустойки.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 07.09.2018
г., между страните по делото е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********, с който е уговорено ползване на услуги по програма „Тотал 36,99“, за срок от 24 месеца, при стандартен месечен
абонамент в размер на 36,99 лв. и отстъпка от стандартната цена – 245,44 лева.
По повод сключения договор, на същата дата, страните подписват договор за
лизинг към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, по силата на който ищецът като лизингодател,
предоставя на ответника, за временно и възмездно ползване, устройство марка MEIZU, модел M6 16GB Dual Silver, с обща лизингова цена в размер на 81,67 лв., платима
както следва: 17,50 лева – първоначална вноска – при сключване на договора и 23
месечни вноски, всяка от които в размер на 2,79 лв.
Съгласно чл.1,
ал.2 от договора за лизинг, лизингополучателят може
да придобие правото на собственост върху мобилното устройство, в случай че
сключи с лизингодателя договор за изкупуване на
устройството, в срок най-малко 10 дни преди изтичане срока на договора за
лизинг, както и в случай, че условията за придобиване правото на собственост,
посочени в Общите условия са изпълнени и е заплатил допълнителна вноска, в
размер на 2,79 лева.
На основание
чл.1, ал.3 от договора за лизинг, ако лизингополучателят
не придобие правото на собственост върху процесното
устройство, същият дължи връщането му в едномесечен срок от изтичане срока на
лизинговия договор. В случай, че устройството не бъде върнато на оператора, лизингополучателят дължи неустойка в размер на 2,79 лв. С
подписване на договора, лизингополучателят
потвърждава, че е получил мобилното устройство /чл.4/. По делото не са налице
доказателства, а и не се твърди същото да е било върнато на оператора.
От представенa по делото декларация-съгласие се установява, че при сключване на договора
за предоставяне на мобилни услуги, ответникът е получил от ищеца екземпляр от
Общите условия /ОУ/ на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги и/или Общите условия /ОУ/ на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на фиксирани телефонни услуги, съгласен е със същите и се
задължава да ги спазва.
Ищецът представя
по заповедното производство по ч.гр.дело №11865/2020г. ОУ към договора за
мобилни услуги. Съгласно чл. 26 ОУ, за ползване на услуги чрез индивидуален договор,
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя, като неполучаването на фактура не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. В
чл.75 ОУ е предвидена възможност за оператора незабавно да ограничи
предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуален договор с
потребител, в случай, че последният не изпълнява задълженията си по
индивидуалния договор и/или ОУ.
По делото са
представени Общите условия на договор за лизинг на устройство. Съгласно чл.12,
ал.2 ОУ, месечните вноски по договора за лизинг стават предсрочно изискуеми в
случай на прекратяване на договора/договорите за предоставяне на мобилни и/или
фиксирани услуги, сключен/и от лизингополучателя,
както и в случаите на забава в изплащането на лизингови вноски.
С оглед
незаплащането от страна на абоната-ответник на процесиите фактури за отчетния
период на потребление 15.08.2018г. - 14.11.2018г., е ангажирана договорната
отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор
за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в)
от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти.
След
прекратяване на отношенията операторът издава крайна фактура №****/15.01.2019г., в която са
начислени суми в размер, както следва:
-272.34 /Двеста седемдесет и два лева и 34 ст./лв. - за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти /която сума е процесна в настоящото производство/;
-55.80 /Петдесет
и пет лева и 80 ст./лв. - за незаплатени далекосъобщителни услуги /която сума
не е процесна в настоящото производство/;
-237.03 /Двеста
тридесет и седем лева и 03 ст./лв. - незаплатени лизингови вноски /която сума
не е процесна в настоящото производство/.
Съгласно
представената спогодба от 2018г. между Комисията за защита на потребителите и „Т.Б.“ЕАД
в случай на прекратяване на договор за мобилни услуги по вина или инициатива на
потребителя преди изтичането на срока му максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти.
Съдът приобщи
към доказателствения материал по настоящото
производство, преюдициалното за настоящото
производство гражданско дело № 16701/2020 г. по описа на Варненския районен съд – 43 състав, което е приключило с влязло в законна сила Решение.
Съдът с оглед гореустановената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 във вр.
чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл. 342, ал.1 ТЗ и чл.92,
ал.1 ЗЗД.
Предмет на
исковата претенция са суми дължими като насрещна престация
по съществували между страните договорни отношения. Правният интерес от търсената
защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д.
№11865/2020г. по описа на Районен съд - Варна, по което е била издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК.
Налице е субективен и обективен идентитет между
вземанията, за които е издадена заповедта по чл. 410 ГПК и тези, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото
производство.
За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът
следва да докаже наличие на посочените в исковата молба облигационни
отношения между него и ответника, че е бил изправна страна в тези отношения,
предоставял е мобилни услуги и е предоставил вещ, предмет на договора за лизинг
за ползване, съдържанието на правоотношенията, уговорена клауза за неустойка
при предсрочно прекратяване на договорите по вина или инициатива на ответника в
претендирания размер, размер
на дължимите неустойки, както и валидността на уговорената клауза за неустойка.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти. При
установяване на горните предпоставки от ищеца, ответникът следва да докаже, че
е погасил задълженията си.
Видно от
представените договори, между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната
телефонен номер, при съответни месечни такси и срокове на действие на
договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата. В
договора се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия, като са
посочени и задълженията на абоната, вкл. последиците от неизпълнението им.
Договорът отговоря като съдържание на законовите изисквания за договори,
сключени при общи условия, като включва необходимите реквизити за страни,
предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат
заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с
положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е
декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. От събраните
писмени доказателства се установи, че страните са били в твърдените
облигационни правоотношения с предмет предоставяне на мобилни услуги. Договорът
за мобилни услуги касае доставката на електронни съобщителни услуги, доколкото
не са наведени твърдения и представени доказателства за уговорка в различен
смисъл и поради това отношенията между страните се регламентира от общите
правила за договорните задължения с предмет натурална престация.
Съответно, договорената цена се дължи при реално извършена доставка. Видно от
приложения Договор за мобилни услуги, сключен между „Т.Б.“ ЕАД и В.И.И., избраният абонаментен
план бил „Тотал 36,99 лв“.
Договорът бил сключен на 07.09.2018г., за срок от 2 години. Потребителят се е
подписал в Договора, като подписът не е оспорен в производството.
Видно от Договор за лизинг от
07.09.2018г., сключен между страните по делото, В.И.И. закупил следното устройство: „MEIZU М6 16GB Dual Silver “. Към договора е
представен съответен погасителен план. Договорът е подписан от ответната
страна, а подписът не е оспорен в производството. В чл. 4 от договора за лизинг е посочено, че устройството е предадено на лизингополучателя. Същият не е оспорил удостовереното в чл.
4 от договора за лизинг обстоятелство, че е получил мобилното устройство, което
е предмет на договора, поради което следва да се приеме, че лизингодателят
е изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 ТЗ да предостави устройството на лизингополучателя, като същото е прието от последния без
забележки. Поради това за него е възникнало задължението по чл. 345, ал. 1 ТЗ,
във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и същият е бил длъжен да
заплаща дължимите се лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен по силата
на чл. 345, ал. 1 ТЗ да върне мобилното устройство след изтичане на лизинговия
договор, освен в случаите по чл. 342, ал. 3 ТЗ. И в двата случая обаче той е
бил длъжен да заплати уговорените в договора лизингови вноски. Доказателствената тежест за установяване на това плащане е
на лизингополучателя – ответник в настоящото
производство. В случая ищцовата страна твърди един
отрицателен факт - липса на плащане по договора, който не подлежи на доказване
от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства,
удостоверяващи извършено плащане на дължимите вноски, което може да стане само
с писмени такива.
Същевременно
ответникът не е ангажирал доказателства за извършени плащания като оспорва
наличието на задължения към „Т.Б.“ ЕАД. Дружеството е навело твърдения, че е прекратило
предсрочно договора за лизинг на 09.01.2019г., поради неизпълнение на
задълженията от страна на ответника. По делото не
са представени доказателства, че лизингополучателят е
върнал лизинговата вещ, нито че последният е упражнил правото си на изкупуване
на посочената вещ, което е обусловено от заплащане на цената на устройството.
Във всички случаи, освен при прехвърляне на собствеността, лизингополучателят
дължи връщане на вещта - чл. 1, ал. 3 от Договора, без да му се възстановяват
платените вноски или без да се освобождава от отговорност за неплатените и
изискуеми вноски по договора, представляващи възнаграждение по договора.
Обстоятелството,
че възникналите от процесните договори за лизинг
парични задължение е изпълнено, подлежи на пълно и главно доказване по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от ответника. Този правен извод се извежда и от
правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при
изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с
писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на
своето правно задължение.
Доколкото
ответникът, чиято е доказателствената тежест за
установяване на това правнорелевантно обстоятелство
не установи, че е заплащал в срок задълженията си към лизингодателя,
следва да се приеме, че към момента на депозиране на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение, е било налице задължение и на соченото от ищеца
основание – поради настъпила на основание чл. 12, ал. 2 ОУ предсрочна
изискуемост на вземането, тъй като длъжникът е загубил преимуществата на срока.
В случая и доколкото не се установи лизинговата вещ да е била върната в лизингополучателят е имал право да обяви предсрочната
изискуемост на вземането, в който смисъл е практиката на Върховния касационен
съд, обективирана в Решение № 72/18.07.2017 г. по т.
д. № 3310/2015 г., ТК, ІІ т.о. на ВКС.
От ищеца се
претендира неустойка в общ размер в общ размер на 237,03лв., от които:
92,46/деветдесет и два лева и 46ст./лв. по предложение първо от т.11 от договора
за мобилни услуги, а именно трикратен размер на абонаментния план, както и
179.88лв. (сто седемдесет и седем лева и 54ст.), представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство MEIZU М6 16GB Dual
Silver, чието основание е т.11, „б“ от договор за
мобилни услуги – предоставяне на мобилно устройство и формирана като част от
получената отстъпка по т.7 за мобилни устройство получена в размер на 245,44лв.
В договорите е предвидено, че при прекратяване на
услугите, предоставени от ищеца по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всеки един мобилен номер до края на
срока на договора.
Съдът
следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната
клауза. В този смисъл решение №
229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., както и следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП - решение № 23 от 07.07.2016
г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. №
1739/2017 г. на II т. о.
на ВКС и др.
Претендираните неустоечни клаузи са обективирани
в т. 11 - Условия и предвиждат в
случай на прекратяване на договорите преди изтичане на срока им, по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията по него, последния
дължи неустойка в размер на всички стандартни абонаментни такси за периода от
прекратяване на договора до неговия краен срок като максималния размер на тази
неустойка не може да надвишава трикратния размер на месечните такси.
Следователно в така цитираните клаузи изрично е предвиден краен предел на
неустойката, с който са съобразени и исковите претенции предявени на това
основание. Не се твърди, а и не се претендират стойности на неустойката
формирана от абонаментните такси за целия срок на договорите. Така формулирани неустоечните клаузи и при съобразяване на общия срок на договорите
- две години, се налага извода, че клаузите за дължимост
на трикратен абонамент не създават неравновесие в правата и задълженията на
потребителя и мобилния оператор, по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не излизат извън обезщетителната си функция, поради което въззивният състав намира, че в тази част на исковете
липсват отрицателните предпоставки, които да обуславят отхвърлянето им.
Исковата претенция за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 07.09.2018г. за мобилен
номер 0896/172616, сумата в размер на 92,46/деветдесет и два лева и 46ст./лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси подлежи на уважаване като доказана по основание и размер.
По отношение на претенцията за неустойка в
размер на 179.88лв. (сто седемдесет и седем лева и 54ст.), за предоставено за
ползване устройство MEIZU М6 16GB Dual Silver с отстъпка от стандартната цена, представляваща част
от получената отстъпка в пълен размер на 245,44лв. съдът счете, че същите противоречат на закона и добрите нрави и се
основават на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Съобразно
чл.143, ал.1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя. Видно е, че претенцията е така формулирана, че при
предсрочно прекратяване на договора за абонамент на мобилни услуги,
потребителят възстановява в полза на мобилния оператор пълния размер на
отстъпката, направена за устройството. В процесния
случай размерът на претенциите от 179,88 лв., при цена при продажбата от 81,67
лв., е над 220% на вече заплатената и договорена цена. Видно е от същият
договор, че придобиването на собствеността върху устройството се извършва срещу
заплащане на остатъчна стойност от 2,79 лв. Следователно цената на устройството
възлиза на 81.67 лв. В Договора за мобилни услуги от 07.09.2018 г. е посочено
е, че отстъпката от стандартната цена на устройството възлиза на 245,44 лв. при
вписана стандартна цена на устройството от 329,90 лева. Следователно
направената отстъпка при сключване на договора възлиза на 74%. Вярно е, че
претенцията не обхваща целия размер на направената отстъпка, а възлиза на
сумата – 179,88 лв. Дори и така обаче претенцията възлиза на над 54 % от
стандартната цена на устройството към момента на сключване на договора с
потребителя. По този начин клаузата задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, по см. на чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и противоречи на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, като постига и
заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на вещта.
Този размер и допълнителен компонент на неустойката, уговорена в чл.11 от
договорите противоречи на добросъвестността и води до значително неравновесие
между правата на търговеца и потребителя по смисъла на чл.143 ЗЗП.
Поради това, в
тази част исковата молба подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Вземането за
разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната
част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото
производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив,
който да се отрази в настоящото решение. Доколкото обаче претенцията е само
частично уважена, то и разноските в заповедното производство, направени от
заявителя за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, също следва да се
присъдят по съразмерност, като на страната се присъди по- малко от претендираната сума. Изчислени съобразно уважените вземания
за главница, разноските в полза на ищеца - заявител възлизат на сумата от 69.60
лева, като разликата до пълния им присъден в заповедното производство размер от
205 лева, остава за сметка на страната, която неоснователно е претендирала
установяване на суми в по-висок от реалния им размер.
Предвид изхода
на делото - частичното уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78 ал.
1 и ал. 3 ГПК всяка от страните принципно има право да получи разноски по
съразмерност. Тъй като само ищецът претендира разноски, на него следва да се
присъдят такива. Представен е и списък
по чл. 80 ГПК и са налице доказателства за действителното заплащане от ищеца на
следните разходи в процеса: държавна такса в размер на 75 лева; депозит за
особен представител – 300 лева; възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат - 180 лв. Така по съразмерност
на ищеца се дължат общо 188.42 лева.
Мотивиран от така изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че в полза на „Т.Б." ЕАД, ЕИК **** ,със седалище и адрес на управление ***, ****, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос
Кинг и Марек Слачик,
съществува вземане против В.И.И., ЕГН **********,
с адрес: *** в размер на 92.46лв. (деветдесет и два
лева и 46ст.), представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, чието
основание е т.11, „а“ „Неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти“ за предсрочното прекратяване на договор за
мобилни услуги от дата 07.09.2018г. с клиентски номер № **** и титуляр по
мобилен номер 0896/172616, за които вземания е издадена фактура №****/15.01.2019г.,
които вземания са предмет на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №11865/2020г. по описа на Районен съд –
Варна, на основание чл.422,
ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр.
чл.92, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б."
ЕАД, ЕИК **** ,със седалище и адрес на управление ***, ****, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос
Кинг и Марек Слачик, против В.И.И., ЕГН **********, с адрес:
***
иск с правно основание чл.422, ал.1 във
вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр.
чл. 342, ал.1 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществуват вземания
против ответника за сумата от 179.88лв. (сто седемдесет и седем лева и 54ст.),
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство ****, чието
основание е т.11, „б“ „В случаите, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно
подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент)
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова
цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора.“, за които вземания е издадена фактура №****/15.01.2019г.,
които вземания са предмет на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №11865/2020г. по описа на Районен съд –
Варна.
ОСЪЖДА В.И.И., ЕГН **********, с адрес:
***Т.Б.”
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, ****, сграда 6 сумата от 69.60 лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д.
№11865/2020г. по описа на ВРС съразмерно
уважената част на иска съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ***, ****, сграда 6, сумата от 188.42 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: