№ 138
гр. София, 03.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:А.И.И
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20241110126242 по
описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че релевираното с отговора на исковата молба възражение за
недопустимост поради липса на правен интерес у ищеца е неоснователно, тъй като правният
интерес се извлича от твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба и доколкото в
последната се твърди наличие на два конкуриращи се документа за собственост,
удостоверяващи правото на собственост на страните върху един и същи имот, то следва да
се приеме, че правен интерес от предявените искове е налице.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства на ищеца чрез разпит на един свидетел
при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.
ДОПУСКА на ответницата събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на исковата
молба обстоятелства.
Повече свидетели могат да бъдат допуснати при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните да водят свидетелите за съдебно заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.03.2025 г. от 10:45 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от
отговора на исковата молба.
1
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Р. К. Г. е предявил срещу Р. С. Д. отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответницата не е собственик на недвижим
имот, който съгласно скица на поземлен имот № 15-1127794-23.10.2023 г. представлява ПИ с
идентификатор ** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-59/14.09.2010 г. на ИД на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, от 23.10.2023 г., с адрес на ПИ в с.
Я., район „**“, ул. „..“ № 5, с площ от 596 кв. м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 956, квартал: 38, парцел: V, съседи:
87401.7501.859, 87401.7501.856, 87401.7501.854, 87401.7501.853, 87401.7501.852,
87401.7501.858, който по документ за собственост представлява празно дворно място с площ
от 616 кв. м., съставляващо парцел V, пл. № 956 от кв. 38 по плана на с. Я. – София, при
граници: улица, наследника на Тончо Николайчов – Ангел Стоянов, наследниците на Генади
Борисов и Григор Г. Спасов, а в условията на евентуалност положителен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик
на гореописания поземлен имот по силата на давностно владение.
Ищецът твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор ** въз основа на Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № **01.11.1990 г., том XXXXVI, дело № 8120/1990 г. на
нотариус **, по силата на който Владимир Г. Спасов и Симеонка Стоичкова Спасова са
дарили на своя внук и ищец по делото придобития по време на брака им поземлен имот. Във
връзка с промЯ. в КККР ищецът получил кадастрална скица на имота, от която разбрал, че в
по-късен момент за същия поземлен имот бил съставен друг документ за собственост, а
именно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 88, том I, рег. № 1525, дело №
85/1999 г. на нотариус ** съгласно който ответницата е собственик на процесния поземлен
имот. Ищецът счита, че по-късно издаденият на ответницата нотариален акт не е произвел
спрямо него предвидения в закона вещно-прехвърлителен ефект, поради което ищецът
продължава да е единствен собственик на процесния имот. С изложените обстоятелства
ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск.
В условията на евентуалност ищецът предявява положителен установителен иск, като иска
от съда да признае за установено, че е собственик на процесния поземлен имот по силата на
давностно владение. В тази връзка твърди, че е владял имота като свой собствен, считано от
1990 г. до настоящия момент без прекъсване. Сочи, че владението му е било
необезпокоявано, непрекъснато и извършвано на годно правно основание, а именно по
силата на Нотариален акт № **01.11.1990 г., том XXXXVI, дело № 8120/1990 г. на нотариус
**. Посочва, че в периода на владение е построил в имота масивна ограда и е започнал
изграждане основите на масивни жилищни сгради, които поради липса на парични средства
не бил завършил. Сочи, че е полагал грижи, обработвал е и е поддържал процесния имот и
редовно е заплащал дължимия местен данък.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Счита, че производството следва да
2
бъде прекратено поради липсата на правен интерес у ищеца от предявяване на исковете. Не
оспорва, че по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 88, том I, рег. №
1525, дело № 85/1999 г. на нотариус ** са дарени 7/8 ид. ч. от процесния поземлен имот,
но същите на 13.04.2023 г. са дарени от ответницата на ** с Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ** том I, рег. № 2285, дело № 085/2023 г. на нотариус **. Поради това
счита, че ищецът няма интерес да отрича право, което ответницата не притежава. Поддържа
твърдения, че исковете са неоснователни, тъй като от момента, в който имотът е дарен –
на 16.08.1999 г., до момента, в който се е разпоредила с него в полза на ** – на 13.04.2023 г.,
е владяла процесния имот лично и чрез своите свекър и свекърва Р. и **. Твърди, че за този
период имотът е използван като градина, за която до 2017 г. са се грижили Р. и **, след което
ответницата започнала да го обработва и да бере плодовете от засадените в него овощни
дървета. Излага, че през цялото време е осъществявала владението върху имота
необезпокоявано, поради което дори и да се приеме, че нотариалният акт от 1999 г. не е
породил вещно-прехвърлителен ефект, то ответницата е собственик на имота по силата на
давностно владение поради изтекла в нейна полза придобивна давност. Оспорва ищецът да е
извършвал каквито и да било действия по отблъскване владението на ответницата върху
процесния имот, както и да се е противопоставял на установеното върху имота владение,
въпреки че е знаел за съществуването на нотариалния акт за дарение от 1999 г. Посочва, че
след извършеното през 2023 г. дарение на имота владението върху същия е предадено на **.
Оспорва приложената от ищеца фактура от 17.04.2024 г. като съставена единствено за
целите на производството, а по отношение действията, посочени в нея – „почистване и
извозване на строителни отпадъци, дървен материал и тревна маса на имот в с. Я., ул. „..“ №
5“ сочи, че изобщо не са извършвани. Излага, че както сочената от ищеца масивна ограда,
така и основите, които представляват основи на гараж, са построени преди ответницата да
установи владение върху процесния имот на 16.08.1999 г., поради което ищецът няма
никакво отношение към тези постройки. С тези съображения моли съда да прекрати
производството като недопустимо, евентуално да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
С оглед характера на предявения главен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК /отрицателен
установителен/ в тежест на ответницата по него е да докаже, че е собственик на процесния
поземлен имот на твърдяното от нея основание.
В тежест на ищеца е да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес -
наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от
които то произтича, а именно, че е станал собственик на процесния ПИ по силата на
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **01.11.1990 г., том XXXXVI, дело №
8120/1990 г. на нотариус **.
3
По предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
/положителен установителен/ в доказателствена тежест на ищеца е да докаже осъществяване
на правното основание, на което претендира, че е собственик на процесния поземлен имот, а
именно че упражнява непрекъснато владение върху процесния имот, т.е. че е държал имота
лично или чрез другиго като свой в продължение на 10 години и в негова полза е изтекла
десетгодишна придобивна давност, като владението е осъществявано непрекъснато,
спокойно, явно и несъмнено.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4