Решение по дело №669/2021 на Районен съд - Перник

         Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260355 /23.07.                          Година 2020                                     Град   Перник

                                           В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд                                                    IV – ти наказателен състав

На тринадесети юли                                                                                        Година 2021

 

В публичното заседание в следния състав:

                                                               Председател: Светослава Алексиева

Секретар: Катя Василева

Прокурор:

като разгледа докладваното от  съдията административнонаказателно дело № 00669  по описа за 2021 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С наказателно постановление №21-1158-000773/29.03.2021г., издадено от  началник Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, на К.Д.К. с ЕГН **********, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба 500  /петстотин / лв. и  лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 10.03.2021 г., в 22.44 часа, в гр. Перник, ул. Рашо Димитров, като водач на МПС – лек автомобил „Пежо 407 ”, с рег. №********, при извършена проверка отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и след взета кръвна проба  се установило, че управлява превозното средство с концентрация на алкохол  в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 0.59 промила – нарушение на чл.5, ал.3, т.1  от ЗДвП.      

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от К.К., чрез пълномощника му- адв. В.К., в която оспорва материално-правната и процесуално-правната законосъобразност на издаденото наказателно постановление като твърди, че не е извършил вмененото му нарушение и че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила,  ограничили правото му на защита.

Тази позиция се поддържа и допълва в съдебното производство от пълномощника – адв. К., която пледира за отмяна на обжалвания административнонаказателен акт поради издаването му в нарушение на закона. Претендира и присъждане на направените от жалбоподателя разноски в производството - за адвокатско възнаграждение, съобразно договора за правна защита и съдействие и  представен списък на разноските.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. В съдебното производство представител не е участвал..

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както  и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН

, срещу подлежащ на  съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:

Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с наказателното постановление е по чл174, ал.1, т.1 от ЗДвП. Последното е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия GA, №233850/10.03.2021г., в съдържанието на който е посочено, че на същата дата – 10.03.2021г., в 22.44 часа, при извършена спрямо К.К. *** от свидетелите Р.  К.В. - командир на отделение в сектор ПП – Перник и Н.П.Й. – мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД МВР Перник, водачът отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510 за установяване употребата на алкохол . В същото време е изложено, че въз основа на издаден талон за изследване с № 075809 от водача е взета кръвна проба  в ЦСМП – Перник /СПО към МБАЛ – Перник/.

Съдържанието на талона установява направен избор от водача да бъде изследван за употреба на алкохол с медицинско и химическо изследване, както и че за целта полицейският служител е определил време за явяване в лечебното заведение за даване на кръв до 30 минути от връчването на талона.  Явяването на  К. ***, проведеното там медицинско изследване и  вземането на биологични проби е удостоверено с протокол /приложение №4 към чл.14, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, подписан от   жалбоподателя и  от дежурния лекар.

Въз основа на тези фактически констатации актосъставителят приел,  че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП, тъй като  отказва  проверка с техническо средство, не изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско  изследване и вземане на  биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му. При тези обстоятелства образувал срещу К.К. административнонаказателно производство със съставяне на  цитирания по-горе АУАН, като  отразил, че нарушителят няма възражения. 

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не депозирал писмени възражения.

На 29.03.2021г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства и позовавайки се на резултата от  химическото изследване, обективиран в експертна справка за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество №39/15.03.2021г.,  изготвена от експерт в НТЛ – ЕКД ОД МВР – Перник, според която при извършеното на същата дата изследване на кръвната проба, взета от К.К. е установено наличие на етилов алкохол  в количество 0,59 промила,  наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание административнонаказателната разпоредба на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП наложил предвидените в нормата административни наказания.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид показанията на свидетелите Е.В.А., Н.П.Й., В.Т.В., Д.Г.К., както и приетите писмени доказателства: АУАН серия GA, №233850/10.03.2021г., талон за медицинско изследване №075809/10.03.2021г, протокол за медицинско изследване и за вземане на биологични проби за употреба на алкохол, експертна справка №39/15.03.2-21г., ЗППАМ № 21-1158-000251/17.03.2021г., заверено копие на заповед №8121з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

При извършване на служебна проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдебният състав констатира основание, обуславящо безусловно отмяната му като незаконосъобразно.

Съображенията са следните:  

В АУАН, с който е образувано административнонаказателното производство  срещу жалбоподателя са внесени  противоречиви фактически твърдения, от които за жалбоподателя е останало абсолютно неясно какво е нарушението, вменено му във вина. Както вече се посочи,  вменен му е отказ  за установяване употребата на алкохол, при това в трите алтернативно предвидени хипотези /чрез проверка с техническо средство, чрез изследване с доказателствен анализатор и чрез    химическо лабораторно изследване/, а в същото време са изложени факти, че въз основа на издадения талон за изследване същият се е явил в лечебното заведение и  е дал кръвни проби за химическо лабораторно изследване. 

Тази деятелност е квалифицирана като нарушение по чл.174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП. Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за водач, който отказва изобщо да се подложи на проверка за установяване наличието на алкохол/наркотици, чрез който е да е от установените  алтернативно три способа  - техническо средство/тест,  доказателствен анализатор /за алкохола/, или химическо/химико-токсикологично  лабораторно изследване на взета кръв. Алтернативното им посочване е с оглед на това, че веки един от посочените начини за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества е допустим съгласно НАРЕДБА №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, към който ред препраща нормата на чл.174, ал.4 от ЗДвП. Затова в случаите, в които водачът е отказал проверка с техническо средство/тест, но се е подложил на изследване за алкохол с доказателствен анализатор, или е дал проба за лабораторно изследване,  и обратно - извършена му е проверка с техническо средство/тест за употреба на алкохол/наркотични вещества, но е отказал да се подложи на алтернативните способи за изследване по-горе, то  употребата на алкохол/наркотични вещества ще бъде установена по надлежния ред, следователно ще отсъства основание за наказване за отказ по чл.174, ал.3 ЗДвП.

В случая  е била налице  именно  такава хипотеза - отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство, но изразено  желание /предвид направения от него избор в талона/ да бъде изследван чрез медицинско и  химическо изследване, на което реално се е подложил – взета му е кръв в лечебното заведение и след изследване на биологичните проби е установена концентрацията на алкохол в кръвта му.

Принципно е вярно, че контролните органи могат да упражнят дискреционната си власт да съставят АУАН във всеки от случаите на отказ от страна на водача и я упражняват винаги, когато на мястото на проверката същият отказва проверка с техническо средство или тест. Това е така, защото в  повечето случаи в същия момент не могат да  съобразят и предвидят следващите действия на водача като част от процедурата, свързана с алтернативните методи за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества - чрез доказателствен анализатор и лабораторно изследване, а именно ще изпълни ли предписанието в талона или не, ще се яви ли в лечебното заведение, ще даде ли проба кръв, ще се извърши ли релевантно медицинско изследване и т.н. Поради това, отказа на водача за проверка с техническо средство за употреба на алкохол е достатъчно основание за образуване на административнонаказателно производство срещу него. В конкретния случай обаче, актосъставителят е имал данни за  следващите действия на водача, а именно, че е избрал конкретно алтернативно изследване и се е подложил на такова, тъй като тези факти са изложени в обстоятелствената част на акта.

  При тези обстоятелства, правната квалификация на нарушението в акта е в  явно противоречие с изложените фактически обстоятелства. Допуснато е  преплитане на елементи от различни административнонаказателни състави по начин, който ограничава правото на защита на нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере какво точно нарушение му се вменява и за какво точно е наказан.

В опит да отстрани допуснатото нарушение и да осъществи  административнонаказателната си компетентност законосъобразно и в съответствие с установеното фактическо положение,  наказващият орган е квалифицирал същите факти, допълнени с установения при изследването  резултат  от  химическото лабораторно изследване,  като нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и е наложил наказания за него на основание административнонаказателната разпоредба на  чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С това процесуалните правила съществено са нарушени, тъй като изменението на  квалификацията на  нарушението чрез включване в наказателното постановление за първи път на нови факти и различна нарушена законова норма, е недопустимо от гледна точка правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност субект.  На практика,  с наказателното постановление същият е наказан за съвсем различно нарушение от това, за което е образувано административнонаказателното производство, при съществено изменение /в случая пълна подмяна/  на обстоятелствената част на  първоначалното обвинение. По тази причина, независимо че отговорността на жалбоподателя е реализирана за по-леко наказуемо нарушение, нарушението на закона остава съществено  .

Единствената възможност за законосъобразно реализиране на отговорността на нарушителя за действително извършеното нарушение, в съответствие с установените факти, е била прекратяване на образуваната преписка за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП с мотивирана резолюция /чл.54 от ЗАНН/, което би открило възможност за започване на ново производство за нарушението,  което АНО е с установил като действително извършено -  по чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП.

Изложените обстоятелства мотивират извод за незаконосъобразност  на  развилото се срещу К.К. административнонаказателно производство, тъй като по непоправим начин са засегнати изискванията в чл.42, т.4 и т.5, респ. чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН досежно описанието и правната квалификация на вмененото на нарушителя деяние, основанието за наказване, както и правото на защита на наказания.

По разноските:

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят е направил разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал присъждането им. От  приложения договор за правна защита и съдействие от 02.04.2021г., сключен между него и адв. В.К., се установява, че страните са договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство по а.н. дело, образувано във връзка с обжалването на процесното наказателно постановление, в размер 300 лв., като е отразено заплащането му в брой при подписване на договора. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат, следва да му бъде възстановено от бюджета на ОД МВР – Перник, в чиято структура е органът, издал отмененото наказателно постановление. Същото е в минималния размер предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН няма възможност  за намаляването му.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление 21-1158-000773/29.03.2021г., издадено от  началник Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, с което на К.Д.К. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба 500  /петстотин/ лв. и  лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1  от ЗДвП.      

ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да заплати на К.Д.К. с ЕГН **********, с адрес ***, сума от 300 /триста/ лева, представляваща направени от него разноски в производството за заплатено възнаграждение на един адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Председател:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

  ИЕ