Присъда по дело №6812/2009 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 6812 по описа на

      Варненски районен съд за 2009г., ХХVII наказателен състав

          Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен  акт № 1328/11.12.2009г.,  по  който  е  образувано   производство  пред   първа инстанция  срещу  подсъдимия С.Я.С. по обвинението му, за извършени престъпления от общ характер наказуеми, както следва:

В заключителната част на обвинителния акт е посочено, че:

ПОДС. С.Я.С.:

І. През периода месец февруари - месец май 2008г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у К.Х.Х., С.И.Й., Т.Г.П., К.Х.П., В.Т.В., Н.К.П., Д. Т.М., Ж.А.Ц. и Я.Ж.Р. заблуждение ( че притежава учредено право на строеж върху УПИ VII 27, в ж.к. „Възраждане", IV-ти микрорайон, гр. Варна и че подготвя необходимите документи за построяване на жилищна сграда в имота, както и, че ще предприеме действия по построяването на такава) и с това причинил имотна вреда на К.Х.Х., С.И.Й., Т.Г.П., К.Х.П., В.Т.В., Н.К.П., Д.Т.М., Ж.А.Ц. и Я.Ж.Р., общо в размер на 131 576,51 лв., като причинената вреда е в големи размери, деянието е извършено при условията на повторност и не представлява маловажен случай.- престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК;

ІІ. През периода месец февруари - месец май 2008 г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал от неистински официален документ - Разрешение за строеж № 1279/2008 г., с посочен издател Главен архитект на Район „Младост", като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност.-престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1от НК.

            Предвид разпоредбата на чл. 370  ал.1   и  2  от НПК, съдът служебно насрочи предварително изслушване по делото. По искане на подсъдимия и неговите защитници делото продължи по общия ред със събиране на доказателства.

          В съдебното заседание представителят на прокуратурата поддържа  обвинението, като за престъплението по чл. 210 вр. чл. 209 вр. чл. 26 от НК  предлага  да   бъде   постановена   осъдителна   присъда към средния размер, като наказанието „Лишаване от свобода” да бъде изтърпяно при общ режим, а по отношение на престъплението по чл. 316 вр. чл. 308 вр. чл. 26 от НК отново да бъде опрделено наказание към средния размер, поради липса на смекчаващи отговорността обстоятелства, което също да бъде изтърпяно ефективно. На основание чл. 23 от НК моли съда да приложи разпоредбата на чл. 23 от НК и наложи едно общо наказание в размера на най-тежкото определено такова.

Гражданските ищци и частни обвинители Х., Й. и Х., В., П.- чрез своя пълномощник адв. П., М., Ц. и Р. *** и молят да бъдат уважени от съда.

                              Защитниците на подс.С. молят съда да го оправдае по така повдигнатите му обвинения, тъй като изразяват становище, че това е един гражданско-правен спор. А при условията на алтернативност молят съда да слезе под средния размер, поискан от прокуратурата.

          Подсъдимият С. не се признава за виновен. В хода на съдебното следствие дава обяснения. В последната си дума заявява, че не се чувства виновен и други следва да носят отговорност за страданието, което имат потърпевшите.

От фактическа страна съдът счита за установени следните обстоятелства:

Подс. С.С. *** и се познавал със свид. Г.Н., който бил съсобственик заедно със свид. Б. на «***» ООД.

Дружеството се занимавало със строеж на сгради и продажба на построените обекти в тях. На 20.08.2007 г. св. Б., в качеството си на управляващ и представляващ дружеството, сключил трудов договор с подс. С. на длъжност „Експерт стопанска дейност". Във връзка с дейността на дружеството - строителство, на 25.09.2007 г. св. Б. упълномощил подс. С. да го представлява пред компетентните държавни и общински органи, както и да сключва договори с физически и юридически лица във връзка със строителната дейност на фирмата. При упълномощаването му подсъдимия подписал декларация, с която се задължил да информира ежеседмично в писмен вид главния счетоводител на дружеството – М.П. за извършената от него работа, като предоставя и копия от сключени от него договори. В тази връзка св. Б. издал и заповед, с която запознал подс. С.. Във връзка с пълномощията му, на подс. С. бил предоставен и печат на дружеството.

В началото той работил изключително коректно в дружеството, като доказала гласуваното му доверие от страна на Н. и Б.. Но в един момент решил, че може да използва името и авторитета на дружеството и да продава „на зелено" несъществуващи имоти, за които нямал намерение да уведоми упълномощилото го дружество, нито да ги построи, като възнамерявал получените от сделките пари да използва за лични нужди.

В тази връзка той се свързал със собствениците на парцел 250 кв.м., който представлявал идеална част от парцел 1 000 кв. метра, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане" - IV микро район № 27. Това били свидетелите В.Г., Й. П., чрез неговия пълномощник- свид. Г.П., М. и И. В., които през 2007г. решили да строят сграда в парцела си. За целта си направили проект за строеж, който бил одобрен от Главния архитект на район „Младост", гр. Варна и подготвили всички необходими документи за учредяване право на строеж. След това свидетелите пуснали обява във вестник „Позвънете", с цел да намерят фирма, която да извърши строежа. Тази обява била видяна от подс. С. и той се срещнал със собствениците като започнал преговори за учредяване право на строеж на „***" върху този парцел. В началото на месец януари 2008г. той подготвил предварителен договор за учредяване право на строеж, запознал с него свид. Г. и свид. П.. В разговорите си със собствениците подс. С. предлагал прекалено големи и нереални обезщетения, за да ги накара да сключат предварителния договор. Целта му била да има привидно основание за строеж, като нямал намерение да изпълни задълженията си по предварителния договор, нито да сключи окончателен такъв. Като видели големите обезщетения останалите съсобственици на парцела – А.М.П., И.С.В. и М.Л.В. поискали сградата да бъде построена на целия имот, като получат съответното обезщетение. Подсъдимият изготвил нов предварителен договор и убедил всеки от собствениците да го подпишат (И.П. и съпругата му действали чрез пълномощник - Г.П.). По принцип окончателният договор следвало да се сключи след месец, но в единствения екземпляр от договора подс.С. умишлено не попълнил дата, като започнал непрекъснато да отлага датата за изповядване на сделката пред нотариус. За сключения предварителен договор за строеж той така и не уведомил работодателя си.

Въпреки че нямал учредено право на строеж още през месец януари 2008г. подс. С. се свързал със св. Д.М., която работела като брокер на недвижими имоти в "***" ООД. Подс. С. и св. М. се познавали от 2007 г., от съвместната им дейност свързана с продажби на жилища, но на други обекти на дружеството, а именно- в с. Кранево и местността „Манастирски рид" гр. Варна. Подс. С. обяснил на св. М., че започвал да строи в парцел, находящ се в ж.к. „Възраждане". Казал й, че им предоставя изключителните права единственно «***» ООД да продават апартаментите в жк «Възраждане». Тъй като свид. М. познавала вече работата на дружеството, в което работил подс. С., се съгласила да продава апартаменти „на зелено" и поискала идеен проект и ценообразуване. Подс. С. не разполагал с идеен проект, поради което преснимал проекта за сграда, която дружеството строяло в с. Кранево и го предал на св. М., заедно с ценообразуване и копие на предварителния договор. На свидетелката й направило впечатление, че проекта бил същия като този на сградата в с. Кранево, обекти, от която тя също предлагала за продажба, и попитала подс. С. защо проектите са еднакви. Той отговорил, че парцелите били еднакви и щял да ползва същите проекти, но с един етаж повече. Отговора убедил свидетелката и тя пуснала обяви във вестник „Позвънете" за апартаментите. Тъй като цените предложени от подс. С. били изгодни и по-ниски от останалите предлагани на пазара, веднага започнали да се обаждат клиенти.

Така потърпевшите Х., Й. и Х., В., П., П., М., Ц. и Р. в различни периоди от време повярвали на подс. С. и всеки заплатил първа вноска или цялата сума според възможностите си. Уверенията, че всичко е наред със строителната дейност на дружеството успокоили донякъде пострадалите лица, като всеки един от тях преди да пристъпи към сключване на договора задавал въпроса: ”Всичко наред ли е?, Дружеството има ли необходимите документи?” След като получавали успокояващия отговор, че всичко е наред, те пристъпвали към съответната процедура. Дори свид. М. повярвала на подс. С. и самата тя решила, че може да си закупи жилище в жк. «Възраждане».

През месец януари 2008 г. със св. Д.М. се свързали две   клиентки св. Н.К.П. и св. Ж.А.Ц.. Св. М. показала на клиентките представения й от подс. С. „идеен проект" за строеж, находящ се в ж.к. „Възраждане", IV м.р., гр. Варна и ценоразпис. Св. Ц. харесала 2 апартамента и поискала да се срещне с представител на строителната фирма. На 05.02.2008 г. св. Ц. и обвиняемия се срещнали в офиса на агенцията за недвижими имоти. На срещата подс. С. показал отново „идейния проект" и уверил свидетелката, че строежът щял да започне най-късно месец май 2008 г. Ц. изразила готовността си да сключи предварителни договори за двата апартамента, които била харесала - ап. 10 и ап. 13. Договорите били изготвени от агенцията за недвижими имоти - "***" ООД и подписани от подсъдимия и от свидетелката. При сключване на предварителните договори св. Ц. заплатила на подс. С. за двата апартамента общо първоначална вноска в размер на 24 104 евро (двадесет и четири хиляди сто и четири евро). Съгласно договорите втората вноска следвало да се заплати при изграждане на жилищната сграда на кота 0, третата след изграждане на апартамента, избран от купувача и последната четвърта при издаване на акт 15. За подписаните договори подс. С. не уведомил никого от „*** ООД, като не превел по сметка на дружеството и получената сума. Същата била изхарчена от подсъдимия за лични нужди.

Св. Н.П. харесала апартамент 14, находящ се според представения й „идеен проект" на втория етаж в ж.к. „Възраждане", IV м.р., гр. Варна. Тя нямала в момента цялата стойност на апартамента, посочена според ценоразписа на обвиняемия - 20 786 (двадесет хиляди седемстотин осемдесет и шест) евро и по този повод искала при предварителния договор да плати определен процент, а остатъка, след получаване на Акт 14, чрез ипотечен кредит. По този повод П. поискала от брокера - св. Д. М. да й организира среща с представител на строителя, за да обсъдят подробностите и да подпишат предварителен договор. На 11.02.2008 г. свидетелката и подсъдимият се срещнали в офиса на "***" ООД. Подс.  С. нямал намерение да изгражда обекта до получаване на акт образец 14, за това се съгласил на тази схема на плащане, тъй като по този начин той получавал 30 % от цената. Той вече бил изготвил типов предварителен договор, в който следвало да се попълнят само данните на на купувача и избрания имот. Договорът бил попълнен и подписан от подс.  С. и св. П.. При сключване на предварителният договор св. П. заплатила на подс. С. първоначална вноска в размер на 30% от цената, а именно, 6 236 евро (шест хиляди двеста тридесет и шест евро). Съгласно договорорът следващата вноска следвало да се заплати в срок до 30 дни след образец акт 14, чрез кредит. За подписания договор подс. С. не уведомил никого от „*** ООД, като не превел по сметка на дружеството и получената сума.

През месец февруари 2008 г. св. Т.Г.П. забелязал обява, че "***"ООД предлагат апартаменти в ж.к. „Възраждане", гр. Варна. Той се свързал със св. Д.М. и посетил офиса на фирмата. Там св. М. му показала „идейния проект" представен й от обвиняемия. Св. П. харесал апартамент № 6, находящ се в ж.к. „Възраждане", IV м.р., гр. Варна и поискал да се срещне със строителя, както и да види мястото, където ще се строи. Св. М. завела св. П. в офиса на „***", където се срещнали с подс. С.. При срещата С. бил лаконичен и бързал да приключи разговора. Той уверил св. П., че през месец април със сигурност щял да получи разрешение за строеж и да започне да строи. След разговора с подс. С. св. П. посетил парцел № 27, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане" - IV микро район, където според уверенията на подсъдимия щял да бъде построен апартамента. Св. П. харесал мястото, цената също му се сторила изгодна и на 11.02.2008 г. в офиса на "***"ООД сключил предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж. При сключване на предварителният договор св. П. заплатил на подс. С. първоначална вноска в размер на 10 % от стойността на апартамента, а именно, 2 700 евро (две хиляди и седемстотин евро). Съгласно договора втората вноска следвало да се заплати при откриване на строителната площадка, третата след изграждане на апартамента, избран от купувача, четвърта на етап груб строеж и последната пета вноска при издаване на акт 15. За подписания договор подс. С. не уведомил никого от „***" ООД, като не превел по сметка на дружеството и получената сума.

През месец февруари 2008 г. св. К.Х. и съпругата му също си търсели апартамент. Преглеждайки обявите те попаднали на предложението на "***" ООД. Св. Х. се свързал със св. М. и двамата се срещнали в офиса на агенцията. Там М. му показала, предоставените й от подс. С. документи. Свидетелят и съпругата му искали да закупят нещо в по-напреднал етап на строителство. По тази причина св. М. ги завела да видят сграда, строяща се от „***" ООД близо до стария хлебозавод. Подс. С. заявил, че във въпросния строеж нямало непродадени апартаменти и им предложил да се включат в предстоящия строеж в ж.к. „Възраждане", IV м.р., гр. Варна. Св. Х. се съгласил и на 15.02.2008 г. сключил със С. предварителен договор за продажба на недвижим имот - апартамент № 1, находящ се на първи жилищен етаж, с цена 30 000 (тридесет хиляди) евро. По време на преговорите подс. С. убедил св. Х., че ще му направи отстъпка, ако плати 80 % от стойността при първоначална вноска. Свидетелят бил теглил кредит и разполагал с парите, затова се съгласил. Така на 15.02.2008г. той превел по сметка на подсъдимия левовата равностойност на 24 000 евро (двадесет и четири хиляди евро). Съгласно договора втората вноска в размер на 10 % от стойността, следвало да се заплати при изграждане на апартамента груб строеж и последната трета вноска при издаване на акт 15. За подписания договор подс. С. не уведомил никого от „***" ООД, като не превел по сметка на дружеството и получената сума.

Във връзка с това, че предлагала апартаментите за продан брокерът - св. М. посетила няколко пъти парцела, където трябвало да се строи, находящ се в ж.к. „Възраждане", IV м.р., гр. Варна. Тя също харесала мястото. Цените посочени от подс. С. били доста по-ниски от останалите предлагани на пазара в този момент и по тези причини св. М. също решила да си закупи апартамент от подсъдимия. На 27.02.2008 г. тя подписала с него предварителен договор за продажба на недвижим имот. Тъй като тя водела останалите клиенти, подс. С. й направил отстъпка й М. заплатила първоначална вноска в размер на 1 000 (хиляда) евро. Съгласно условията на договора тя следвало да заплати втората вноска в размер на 9 000 евро (девет хиляди) при издаване на разрешение за строеж и откриване на строителната площадка, и третата и последна вноска в размер на 22 150 евро, при изграждане на избрания от нея апартамент - № 12 на втори жилищен етаж. За подписания договор подс. С. не уведомил никого от „***" ООД, като не превел по сметка на дружеството и получената сума.

В началото на 2008 г. св. Х.Х. и съпругата му -С.И.Й. също търсели да си закупят апартамент в гр. Варна. Преглеждайки обявите те попаднали на предложението на "***" ООД. Св. Х. се свързал със св. М. и двамата се срещнали в офиса на агенцията. Там М. му показала, предоставените й от подс.  С. документи, като му показала и на карта в интернет къде точно щял да се намира жилищния блок - в ж.к. „Възраждане", IV м.р., гр. Варна. След около една седмица св. Х. и съпругата му поискали да се срещнат с представител на строителя. Така на 14.03.2008 г. св. М. им уредила среща в офиса на агенцията. По време на срещата те коментирали материалите, които ще се използват за строежа, разположението на апартамента, както и кога ще започне самия строеж. Подс. С. ги уверил, че строежът щял да започне до два месеца, като им обещал, че ако до 12.05.2008 г. платят 60 % от стойността на апартамента щял да им направи отстъпка. Св. Х. и съпругата му - С.Й. се съгласили и сключили с подсъдимия предварителен договор за продажба на недвижим имот - апартамент № 3, находящ се на мансарден етаж, в ж.к. „Възраждане", IV м.р., гр. Варна с цена 24 368 (двадесет и четири хиляди триста шестдесет и осем) евро. Договорът бил оформен от името на С.И.Й. (л. 47-51, том 3). При сключване на предварителния договор свидетелят Х. платил на подс. С. 10 % от стойността - 2 436 (две хиляди четиристотин тридесет и шест) евро. Съгласно договора Х. и Й. следвало да заплатят втората вноска в размер на 50 % от продажната цена при издаване на разрешително за строеж, но не по-късно от 12.05.2008 г., а третата и последна вноска при изграждане на грубия строеж с частичен кредит от банка. В началото на месец май 2008 г. Х. се обадил на С. и го попитал има ли вече разрешително за строеж. Подсъдимият го уверил, че всичко е наред с документите и на 25.05.2008 г. щял да има разрешение за строеж и да започне изграждането на сградата. Св. Х. знаел, че в договора били записали, че ще плати втората вноска на 12.05.2008 г. и тъй като не искал да изпада в забава на 15.05.2008 г. отишъл в офиса на подс. С. и му платил още 50 % - 12 184 (дванадесет хиляди сто осемдесет и четири) евро. За тази сума обвиняемият му написал разписка (л. 95, том 3). За подписания договор подс. С. не уведомил никого от „***" ООД, като не превел по сметка на дружеството и получените суми.

В началото на 2008 г. св. В.В. решил да закупи жилище в строеж в гр. Варна. В тази връзка той се свързал със св. М. от агенция за недвижими имоти "***" ООД. По-късно двамата се срещнали в офиса на агенцията. Там М. му показала, предоставените й от подс. С. документи, като му показала и на карта в интернет къде точно щял да се намира жилищния блок - в ж.к. „Възраждане", IV м.р., гр. Варна. В. харесал един от апартаментите и изявил желание да се срещне с представител на строителя за сключване на предварителен договор. Така на 08.04.2008 г. св. М. им уредила среща в офиса на агенцията. По време на срещата те коментирали материалите, които ще се използват за строежа, разположението на апартамента, както и кога ще започне самия строеж. Подс. С. уверил свидетеля, че строежът щял да започне през месец май до два месеца, като му обещал, че ако плати до 10.05.2008 г. 70 % от стойността на апартамента щял да направи отстъпка. Св. В. се съгласил и сключил с подсъдимия предварителен договор за продажба на недвижим имот - апартамент № 4, находящ се на първи етаж, в ж.к. „Възраждане", IV м.р., гр. Варна с цена 41 400 (четиридесет и една хиляди и четиристотин) евро. При сключване на предварителния договор свидетелят В. платил на подс.  С. 10 % от стойността- 4 140 (четири хиляди сто и четиридесет) евро. Съгласно договора В. следвало да заплати втората вноска в размер на 70 % от продажната цена, но не по-късно от 15.05.2008 г., третата вноска в размер на 10% от стойността на етап - образец акт 14, и последната четвърта вноска - 10 % от стойността при издаване на образец акт 15. На 10.05.2009 г. св. В. се свързал с подс. С. и му платил още 28 980 евро (двадесет и осем хиляди деветстотин и осемдесет евро). За посочената сума подс. С. не издал на свидетеля никакъв документ. За подписания договор той не уведомил никого от „***" ООД, като не превел по сметка на дружеството и получените суми.

През периода месец февруари - месец май 2008 г. повечето свидетели, които били сключени предварителни договори с подс.  С., в началото на годината, започнали да се обаждат в "***" ООД и да питат има ли вече издадено разрешение за строеж и защо такъв не бил започнал. От своя страна свидетелката М. се обаждала на подсъдимия със същите въпроси, тъй като тя продължавала да предлага за продажба апартаменти, чувствала се съпричастна с хората, които вече имали сключени договори, а и имала личен интерес като бъдещ собственик на един от апартаментите. Подс. С. непрекъснато отклонявал въпроса с мотива, че от общината се бавели. След проведени многократни разговори със св. М., а и с други свидетели подс. С. се притеснил, че ако се разчуело, че строежът има проблеми и се бави, хората нямало да искат да сключват повече предварителни договори, и съответно той нямало да може да получава големи суми пари като първоначална вноска. Така решил, че следва да се сдобие с някакво разрешение за строеж, което да може да успокои хората, а и част от тях следвало да му платят втора вноска при издаване на разрешението. След като взел това решение подс. С. се сдобил от неустановено по делото лице с Разрешение за строеж № 1279/2008 г., в парцел № 27, находящ се в ж.к. „Възраждане", IV м.р., гр. Варна с посочен издател гл. архитект на район „Младост" - Ив. И.. Същото не било издадено от район „Младост", гр. Варна, тъй като подс. С. никога не бил нито подготвял, нито подавал документи за разрешение за строеж. В средата на месец май 2008 г. той поканил св. Д. М. на кафе и там й предоставил копие от Разрешение за строеж № 1279/2008 г., с посочен издател гл. архитект на район „Младост" - Ив. И., като я уведомил, че следва да показва същото на бъдещите клиенти, а строежът щял да започне до края на месеца.

В началото на 2008 г. св. К.Х.П. търсел да закупи апартамент в гр. Варна. Свидетелят пътувал често извън страната и затова нямал нищо против да закупи жилище в строеж, тъй като в тези случаи и цената на имотите била по-ниска. Така през месец май той отишъл в офиса на "***" ООД. На място бил посрещнат от брокера -св. М. същата му предложила да се включи в предстоящия строеж в ж.к. „Възраждане", IV м.р., гр. Варна (сградата, за която подс. С. твърдял, че ще построи). Тя представила на св. П. всички документи, с които разполагала, след което го завела и на мястото, където трябвало да се намира бъдещата сграда. Св. П. харесал офертата и пожелал да се срещне с представител на строителя. Така св. М. организирала на 21.05.2008 г. среща между св. П. и подс. С., в офиса на агенцията. По време на срещата, докато обсъждали бъдещия строеж, подс. С., с цел да убеди купувача, че всичко ще бъде наред, лично предоставил на св. П. копие на разрешително за строеж № 1279/2008 г., с посочен издател гл. архитект на район „Младост" - Ив. И.. Свидетелят харесал условията и на същата дата той и подс. С. подписали предварителен договор за продажба на недвижим имот - ап. № 8, на стойност 51 530 евро (петдесет и една хиляди петстотин и тридесет) евро. Съгласно условията на договора при неговото сключване св. П. заплатил първоначална вноска в размер на 3 000 (три хиляди) евро, втората вноска в размер на 22 765 евро (двадесет и две хиляди седемстотин шестдесет и пет евро) купувача следвало да изплати до 10.06.2008 г., третата вноска в размер на 12 883 евро (дванадесет хиляди осемстотин осемдесет и три евро) следвало да се изплати при издаване на образец акт 14, а четвъртата и последна вноска в размер на 12 883 евро (дванадесет хиляди осемстотин осемдесет и три евро) следвало да се изплати при издаване на образец акт 16. Св. П. поискал нотариална заверка на подписите в договора, поради което той и обвиняемият отишли при нотариус Ш., който извършил такава. За подписания договор подс. С. не уведомил никого от „***" ООД, като не превел по сметка на дружеството и получената сума. Същата била изхарчена от обвиняемия за лични нужди. Тъй като свидетелят П. живеел и работел основно в чужбина той упълномощил баща си - св. Х.П. да ръководи нещата около строежа. Малко преди датата за заплащане на втората вноска св. Х.П. отишъл при обвиняемия и поискал да види оригинала на разрешение за строеж № 1279/08 г., за да му заплати втората вноска. Подсъдимият заявил, че не разполагал с оригинал, тъй като същият бил все още в общината. Отговорът не удовлетворил свидетеля и затова той поискал да отсрочи плащането на втората вноска. Св. Х.П. и обвиняемият сключили анекс, съгласно който втората вноска щяла да бъде заплатена на 11.08.2008г.

През месец май 2008 г. св. Я.Ж.Р. разбрала от един от съсобствениците на парцел № 27, IV м.р. в ж.к. „Възраждане", гр. Варна, че от 2007 г. подготвяли документи и преговаряли с подс. С. в техният имот да се построял жилищен блок. Тя намерила и мобилният телефон на подс. С. и се свързала с него. Подс. С. и определил среща в офиса си. На срещата той й представил някакъв идеен проект. Съгласно представения й идеен проект св. Р. харесала апартамент № 2, за който била определена цена 31 250 евро (тридесет и една хиляди двеста и петдесет евро). Свидетелката поискала да си помисли, след което на 16.05.2008г. се свързала отново с подс. С. и му предала сума в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева. Сумата била договорена като капаро, с уговорката подс. С. да спре апартамента от продажба. Няколко дни по-късно, за да мотивира свидетелката да сключи предварителен договор за продажба и да му даде още пари подс. С. й се обадил и й казал, че съдружникът му имал клиенти точно за този апартамент и ако искала да го закупи тя трябвало в най-скоро време да му плати още 7 500 лв. Свидетелката се притеснила, че ще изгуби апартамента и още на следващия ден платила на подс. С. още 7 500 лв. и сключила с него предварителен договор, за продажба на недвижим имот в строеж - ап. № 2, находящ се в ж.к. „Възраждане", IV м.р., гр. Варна на стойност 31 250 евро. За подписания договор подс. С. не уведомил никого от „***" ООД, като не превел по сметка на дружеството и получената сума.

В края на месец май 2008 г. св. М. показала на св. В.П., управляващ и представляващ „***" ООД, представеното й от подс. С. Разрешение за строеж № 1279/2008 г., с посочен издател Гл. архитект на район „Младост" - Ив. И.. На двете свидетелки направило впечатление, че думата „виза" била сгрешена и било изписано „вида". Няколко дни по-късно във връзка с работата си св. П. видяла различни разрешения за строеж, както на район „Младост", така и на район „Приморски" - гр. Варна. Направило й впечатление, че визуално и текстово те много се различавали от разрешение за строеж № 1279/2008 г., с посочен издател гл. архитект на район „Младост" - Ив. И., представено им от подс. С.. Тогава свидетелката решила да направи запитване до район „Младост". От там й отговорили, че никога не са издавали разрешително за този парцел в ж.к. „Възраждане", гр. Варна. Тази информация притеснила свидетелката и тя подала сигнал в РП - Варна.

На 01.07.2008 г. било извършено претърсване и изземване в офиса на „***" ООД, находящ се на бул. „Х. Ботев" № 6, ет. 1. В първата преходна стая, в сейф, находящ се в страничен шкаф под бюрото било намерено и иззето копие на разрешение за строеж № 1279/2008 г., с посочен издател гл. архитект на район „Младост" - Ив. И.. От шкафа под бюрото било намерено и иззето копие на разрешение за строеж № 95/03.05.2007 г., издадено от гл. архитект на район „Младост" - Ив. И.. При извършеното претърсване са били иззети и множество други строителни книжа, подробно описани в протокола.

В хода на разследването е било отправено запитване до Район „Младост" Община Варна. Видно от отговора л. 10, том 2, Район „Младост" Община Варна не е издавал разрешение за строеж, касаещо УПИ VIII-27, находящо се в ж.к. „Възраждане" IV м.р., гр. Варна. За посочения имот не били одобрявани инвестиционни проекти.

В хода на разследването била назначена съдебно-техническа експертиза на копие на разрешение за строеж № 1279/2008 г., с посочен издател гл. архитект на район „Младост" - Ив. И.. Видно от заключението на същата: „Отпечатъка от печат и подписа в разрешение за строеж № 1279/2008 г. са пренесени чрез копиране от оригинала или копието на разрешение за строеж № 95/03.05.2007 г.". Заключението на вещото лице бе приобщено по реда на чл. 282 от НПК.

По делото била назначена и съдебно-счетоводна ексертиза, която да установи има ли данни за постъпили средства в банковите сметки на „***" ООД във връзка със сключените договори за продажба на недвижим имот в строеж, сключени с К.Х.Х., С.И.Й., Т.Г.П., К.Х.П., В.Т.В., Н.К.П., Д.Т.М., Ж.А.Ц. и Я.Ж.Р., както и какъв е общия размер на средствата, които са получени от всички тези договори и които би следвало да постъпят по сметките на дружеството. Видно от заключението на вещото лице се констатира, че в сметките на дружеството не са постъпили средства от К.Х.Х., С.И.Й., Т.Г.П., К.Х.П., В.Т.В., Н.К.П., Д.Т.М., Ж.А.Ц. и Я.Ж.Р.. На вторият въпрос експертизата посочва, че общият размер на получените суми като първа вноска възлизал на 67 274 евро или 131 576,51 лв. по курса за деня. Заключението на вещото лице бе приобщено по реда на чл. 282 от НПК.

Съдът разпита свидетелите К.Х.Х., С.И.Й., Т.Г.П., Х.П.- баща на К.П., В.Т.В., Н.К.П., Д.Т.М., Ж.А.Ц., Я.Ж.Р., В.Г., И.Б., М.В., И.В., Г.Н., които дават достоверни и  непротиворечиви показания. Пострадалите свидетели описват случилото се с всеки един от тях, така както е описана установената фактическа обстановка. Свидетелите Б. и Н. заявяват, че не са знаели, какво върши подс. С. и едва когато потърпевшите започнали да го търсят в офиса на дрежуството и звъняли настойчиво по телефоните, тогава разбрали за случилото се. Изрично свид. Н. заявява, че във фирмата е трябвало да постъпват отчети за строителството, като била открита и сметка по която да бъдат превеждани сумите. Но такива не постъпили докато подс. С. бил на работа в дружеството.

     По искане на подс. С. и защитата му съдът допусна до разпит свидетелите Т. А., М. П., арх. К.А. и арх. Р.А.. Свидетелите А. и П. познавали подсъдимия, тъй като били оперативни счетоводители в дружеството. И двете заявяват, че подс. С. е внасял суми в дружеството, но не могат да посочат конкретни суми, тъй като е изминало много време. Що се отнася до разпита на арх. А., съдът кредитира нейните показания, тъй като същите са дадени обективно и безпристрастно. Същата заявява, че е изготвила идейния проект за жк. «Възраждане», като го предала на 02.06.2008г.в три екземпляра, като за работата си получила сумата от 7000 лева.

В показанията си арх. А. заявява, че е работил с подс. С., но на други обекти, като за «Възраждане»  не му е била възлагана работа и няма отношение по случая.

Видно от служебно изисканите справки от «ВиК»-Варна, «Е.ОН» Варна и Община Варна, същите са издавани на името на собственника В.Г., тъй като той е подготвял документите изискващи се за учредяване право на строеж.

Видно от изготвените разпечатки от «Райфайзенбанк» ЕАД на името на подс С. е била издадена разплащателна сметка в лева с IBAN ***. Именно по тази сметка свид. Х.  внесъл сумите за апартамента, за който сключил предварителен договор. Като от приложените копия на нареждане разписка е видно, че подс. С. е теглил суми от тази сметка.

Съдът кредитира обясненията на подс. С. дадени в хода на съдебното следствие относно работата му в «***» ООД и служебните задължения, които е изпълнявал. Кредитира обясненията му относно извършваното строителство на други обекти- Хлебозавода, Кранева и Манастирски рид.

Но що се отнася до обясненията му за строителството в жк «Възраждане», то съдът намира същите за по-скоро защитна теза, с оглед избягване на наказателната репресия. В стремежа си да прехвърли вината на трети лица подс. С. разказва, как от «***» ООД му позвънявали, че имат клиент, но за Възраждане. Подс. С. искал да намират клиенти за Кранево, но брокерите го търсили  за Възраждане. В случай, че той е имал желание да бъде коректен към клиентите и агенцията за недвижими имоти, то няма логика той против волята си да подписва предварителни договори, въвеждайки в заблуждение купувачите, че ще се строи в кв. «Възраждане».

В този смисъл съдът споделя изцяло становището на представителя на обвинението, че подс. С. е възбудил и поддържал заблуждение не само у пострадалите лица, но и у собствениците на парела. От показанията на свид. М.В. става ясно, че тя е била в Германия и през пролетта на 2008г. не е било възможно учредяването на право на строеж. Това било възможно да се случи едва към м. август 2008г. Още от самото начало, подс. С. е въвел в заблуждение купувачите, че има право на строеж, и за да бъде достоверен и да не заподозрян в извършване на нещо нередно, той представил копие от разрешение за строеж № 1279/2008 г., с посочен издател гл. архитект на район „Младост" - Ив. И.. Това било сторено, за да е аргументиран пред бъдещите купувачи, с оглед получаване и на втора вноска и трупане неправомерно на парични средства. Когато е сключвал договори с пострадалите подс. С. не е имал нито учредено право на строеж, нито идеен проект. От самото начало не е имал идея да подготви разрешително за строеж и да пристъпи към строителство на сградата. Неговата единствена цел била да се сдобие с по-голяма сума пари. Единственото което той направил през този период, когато е сключвал предварителните договори било откриването му на банкова сметка ***.02.2008г, по която именно е била преведена сумата от свид. Х.. Към момента когато е сключвал предварителните договори с купувачите, той не е имал в наличност нито един документ. На моменти подс. С. е действал и притискащо, като например на гр. ищец Р. е звънил по телефона пришпорвайки я да решава кога ще внесе втората вноска, тъй като свид. Н. бил намерил други клиенти. Тези действия  били с цел да създаде впечатление у пострадалата, че интереса е голям от широк кръг лица и тя се ползва с определении преференции, тъй като била внесла капаро за апартамента. От показанията на свидетелите става ясно, че той винаги бързал, отклонявал въпроса с докуметите за строежа, настоявал парите да му бъдат давани «на ръка», тъй като тези суми в последствие не са постъпвали в сметката на дружеството. Видно от банковите извлечения внесената сума от свид. Х., в последствие била теглена от подс. С., на малки суми, и явно похарчени за негови лични цели, тъй като тази пари не са постъпвали в дружеството. Запитан от потърпевшите къде са отивали техните пари, подс. С. не можа да обясни, като единственно изтъкна, че те отивали за покриване на разходи по другите строителни обекти. А що се отнася до обстоятелството, че през цялото време е бил изключително убедителен и манипулативен и е възбудил и поддържал заблуждение у горепосочените пострадали лица говори много ясно факта, че дори самата брокерка М. е капарирала апартамент. Тя не се усъмнила, че нещо е нередно, след като преди това е била водена по строителни обекти, които били довършени, водил я е и на парцелла в жк.»Възраждане». Същата се е усъ мнила едва когато забелязала идентичната грешка в разрешителните за строеж с номера  1279/2008 г. и 95/03.05.2007г. Едва тогава тя и В. Паневазапитали в кметство «Младост» и установили, че разрешително № 1279/2008 г. не е издавано.

Съдът намира, че становището на защитата на подс. С. относно наличието на гражданско-правни отношения е неоснователно. С всичките си действия подс. С. е възбудил и подържал заблуждение у пострадалите лица, като това деяние е инкриминирано, за което следва да понесе и своята лична наказателна отговорност. През цялото наказателно производство, подс. С. вменяваше на съда едно единствено обстоятелство, а именно той няма вина за нищо, виновни са: Н., че не е плащал разходите на архитектите и проектантите; М., че е намирала клиенти за обекта в жк «Възраждане», а не за К.; собствениците на парцелла, че не са учредили навреме правото на строеж. А в същото време от всички събрани гласни доказателства съда бе убеден в обратното- умишлено извършвани измамливи действия от страна на подс. С. по отношение на горепосочените потърпевши. 

Безспорно бе установено, че подс. С. съзнателно се е ползвал с неистински  официален документ, като за самото му съставяне не може да му се търси наказателна отговорност, тъй като не бяха събрани доказателства в тази насока.

Изложените обстоятелства се установяват от свидетелски показания, СТЕ, ССЕ, предварителни договори за продажба на недвижим имот в строеж, копие на разрешение за строеж № 1279/2008 г., с посочен издател гл. архитект на район „Младост" - Ив. И., строителни книжа и касова книга на „***" ООД, банкови извлечения за движение по сметка, справки от Район „Младост" Община Варна, удостоверение за актуално състояние на „***" ООД, трудов договор, справки от ТД на НАП, Община- Варна, ВиК и Е.ОН, заповед, пълномощно, декларация, свидетелство за съдимост и др., приобщени по реда на чл. 283 от НПК.  

          След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и  очертават всички елементи на фактическия състав на   обвинението и авторството, съдьт:

ПРИЗНА ПОДС. С.Я.С.

                            ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

І. През периода месец февруари - месец май 2008г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у К.Х.Х., С.И.Й., Т.Г.П., К.Х.П., В.Т.В., Н.К.П., Д.Т.М., Ж.А.Ц. и Я.Ж.Р. заблуждение (че притежава учредено право на строеж върху УПИ VII 27, в ж.к. „Възраждане", IV-ти микрорайон, гр. Варна и че подготвя необходимите документи за построяване на жилищна сграда в имота, както и че ще предприеме действия по построяването на такава) и с това причинил имотна вреда на К.Х.Х., С.И.Й., Т.Г.П., К.Х.П., В.Т.В., Н.К.П., Д.Т.М., Ж.А.Ц. и Я.Ж.Р., общо в размер на 131 576,51 лева, като причинената вреда е в големи размери, деянието е извършено при условията на повторност и не представлява маловажен случай.- престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

ІІ. През периода месец февруари - месец май 2008г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал от неистински официален документ - Разрешение за строеж № 1279/2008г., с посочен издател Главен архитект на Район „Младост", като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност.-престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.

 Горното решение, съдът взе по следните правни съображения:

І. По отношение на възведеното обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

 Обект на престъплението   са   обществените   отношения   засягащи имуществените права на гражданите и причиняване на вреда в големи размери.

          Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице

     От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимият С., чрез действия по възбуждане и поддържане в заблуждение на. свидетелите К.Х.Х., С.И.Й., Т.Г.П., К.Х.П., В.Т.В., Н.К.П., Д.Т.М., Ж.А.Ц. и Я.Ж.Р., а именно, че притежава разрешение за стоеж и ще предприеме действия по построяването на сградата.

      От субективна страна престъплението е извършено от подс. С. с пряк умисъл - той е целял да въведе и поддържа заблуждение у свидетелите К.Х.Х., С.И.Й., Т.Г.П., К.Х.П., В.Т.В., Н.К.П., Д.Т.М., Ж.А.Ц. и Я.Ж.Р., за да може да получи имотна облага от заплатените вноски за апартаменти, като целта му е била да бъдат внесении поне по две вноски, а някои от потърпевшите са платили цялата стойност на апартамента, който са избрали.

Квалификацията на деянието по чл. 210, ал. 1, т. 4 от НК -„повторност" - се определя от миналата съдимост на подс. С., както и от факта, че деянието не представлява маловажен случай. Същият е извършил деянието, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. С. е осъждан с присъда по НОХД № 7999/2003 г. на СРС, в сила от 17.02.2004 г., за престъпление по чл. 212Б, т. 1, вр. чл. 212, ал. 1, пр. 2 от НК, извършено на 09.11.2001 г.

Квалификацията по чл. 210, ал.1, т. 5 от НК- се определя от размера на причинената вреда - 131 576,51 лв. Този размер надвишава 70 пъти минималната работна заплата за страната за периода месец февруари - месец май 2008 г. и съгласно Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ОСНК покрива критерият „големи размери".

Квалификацията по чл. 26, ал. 1 от НК - се обуславя от обстоятелството, че през непродължителни периоди от време той е извършил девет деяния, които осъществяват състава на престъплението измама, като деянията са извършени при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко следващо се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното.

І. По отношение на възведеното обвинение по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие – съзнателно използване на неистински официален документ- Разрешение за строеж № 1279/2008г., с посочен издател Главен архитект на Район „Младост", като същото не е било съставено от  подс.С.. В случая отпечатъка от печат и подписа в разрешение за строеж № 1279/2008г. са били пренесени чрез копиране от оригинала или копието на разрешение за строеж № 95/03.05.2007г.

От субективна страна  престъпленито е осъществено от подс.С. при форма на вината пряк умисъл. Същият безспорно е знаел, че представеното разрешение за строеж е неистинско с оглед на установеното по делото, че от шкафа под бюрото му било намерено и иззето копие на разрешение за строеж № 95/03.05.2007 г., издадено от гл. архитект на район „Младост" - Ив. И.. Въпреки това подсъдимият го е използвал за да докаже, че притежава разрешение за строеж, за да може да въведе и поддържа заблуждение у потърпевшите за предстоящо започване на строителството.

Квалификацията по чл. 26, ал. 1 от НК- се обуславя от обстоятелството, че през непродължителни периоди от време той е извършил две деяния, които осъществяват състава на престъплението по чл. 316 от НК, като деянията са извършени при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко следващо се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното.

Смекчаващи  наказателната  отговорност обстоятелства-  няма.

Отегчаващи отговорността обстоятелства- предходна съдимост, която влияе на квалификацията и не следва да се отчита, като отегчаващо отговорността обстоятелство.

        Причини за извършване на деянието са ниската степен на правна култура у подсъдимия, стремеж към неправомерно облагодетелстване, като не зачита законоустановения ред в страната.

Съдът, определяйки наказанието за възведеното обвинение по пункт І, а именно за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, намери че следва да приложи разпоредбата на чл. 54 от НК. Съобразявайки степента на обществена опасност на деянието и дееца, намира, че е налице една висока степен на обществена опасност на деянията, като подс. С. е измамил девет души, като им е нанесъл имотна вреда в големи размери. Липсата на всякакви етика и морал у подс. С. са довели до едни користни действия от негова страна, като за него е било без значение, дали тези хора теглят «заробващи» кредити, които ще изплащат с години.   За него целта е била една единственна, а именно да се облагодетелства от събраните средства, като действията му били привидно прикрити зад името и авторитета на «***» ООД. В тази връзка съдът счита, че целите на наказанието, съгласно чл. 36 ал. 1  от НК ще се постигнат ако на подсъдимият С. бъде наложено наказание наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което да изтърпи в затвор при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

Съдът, определяйки наказанието за възведеното обвинение по пункт ІІ, а именно за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, намери че следва да приложи разпоредбата на чл. 54 от НК. Съобразявайки степента на обществена опасност на деянието и дееца, намира, че е налице една висока степен на обществена опасност на деянията. Подс. С. е използвал неистински официален документ- разрешително за строеж, за да може да възбужда и поддйржа заблуждение у потърпевшите. В тази връзка съдът счита, че целите на наказанието, съгласно чл. 36 ал. 1  от НК ще се постигнат ако на подсъдимият С. бъде наложено наказание наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът НАЛОЖИ на подс. С. най-тежкото от така определените му наказания, а именно наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.

По този начин и с това наказание съдът счита, че по отношение на подсъдимия ще бъдат постигнати целите, както на специалната, така и на генералната превенция.   

На осн. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД съдът ОСЪДИ подсъдимият С.Я.С. да заплати на К.Х.Х. сумата от 23 469.96 /двадесет и три хиляди четиристотин шестдесет и девет лева и 0.96ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в следствие на деяние по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието – 15.02.2008г. до окончателното изплащане на сумата.

На осн. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД съдът ОСЪДИ подсъдимият С.Я.С. да заплати на С.И.Й. и Х.Н.Х. сумата от 26 403.71 /двадесет и шест хиляди четиристотин и три лева и 0.71ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в следствие на деяние по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието – 14.03.2008г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът отхвърли така предявения гр. иск от С.И.Й. и Х.Н.Х. срещу подс. С.Я.С. за разликата от 26 403.71 /двадесет и шест хиляди четиристотин и три лева и 0.71ст./ до 28 359.54 /двадесет и осем хиляди триста петдесет и девет лева и 0.54ст./ като неоснователен, тъй като бе установено, чрез събраните по делото доказатерлства, че подс. С. е върнал левовата равностойност на сумата от 1000 евро, а именно сумата от 1955,83 лева.

На осн. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД съдът ОСЪДИ подсъдимият С.Я.С. да заплати на Т.Г.П. сумата от 3 324.91 /три хиляди триста двадесет и четири лева и 0.91ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в следствие на деяние по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието – 08.02.2008г. до окончателното изплащане на сумата.

На осн. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД съдът ОСЪДИ подсъдимият С.Я.С. да заплати на В.Т.В. сумата от 64 777.09 /шестдесет и четири хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и 0.09ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в следствие на деяние по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието – 08.04.2008г. до окончателното изплащане на сумата.

На осн. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД съдът ОСЪДИ подсъдимият С.Я.С. да заплати на Н.К.П. сумата от 12 196.56 /дванадесет хиляди сто деветдесет и шест лева и 0.56ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в следствие на деяние по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието – 11.02.2008г. до окончателното изплащане на сумата.

На осн. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД съдът ОСЪДИ подсъдимият С.Я.С. да заплати на Д.Т.М. сумата от 1 955.83 /хиляда деветстотин петдесет и пет лева и 0.83ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в следствие на деяние по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието – 27.02.2008г. до окончателното изплащане на сумата.

На осн. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД съдът ОСЪДИ подсъдимият С.Я.С. да заплати на Ж.А.Ц. сумата от 46 939.92 / четиридесет и шест хиляди деветстотин тридесет и девет лева и 0.92ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в следствие на деяние по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието – 05.02.2008г. до окончателното изплащане на сумата.

На осн. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД съдът ОСЪДИ подсъдимият С.Я.С. да заплати на Я.Ж.Р. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в следствие на деяние по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието – 16.06.2008г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдът ОСЪДИ подс. С. да заплати сумата от 7 562.72 /седем хиляди петстотин шестдесет и два лева и 0.72ст./, явяваща се 4 % държавна такса върху уважените граждански искове в полза на Държавата, сумата от 175.00 /сто седемдесет и пет/ лева в полза на Държавата, както и сумата от 60.00 /шестдесет/ лева в полза на ВРС.

             Водим от горното съдът постанови присъдата си.   

СЪДИЯ при РС- Варна: