Р Е Ш Е Н И Е
№
260319 05.04.2021 г. град Бургас
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд, V-ти
наказателен състав
На
двадесет и шести март през 2021 година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар:
Райна Жекова
като
разгледа докладваното от съдията Стефанова НАХД № 717 по описа за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59-63 от ЗАНН и е oбразувано по жалба
на „ВТ-Т.“ ЕООД, с ЕИК …, със седалище и адрес на управление
в село Т., община М., област П., С. д. № …, чрез управителя Г. Р. В., срещу
Наказателно постановление № 481919-F518657/03.12.2019 г., издадено
от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас към ЦУ на НАП, с
което на дружеството на основание чл.185, ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС
е наложенa „имуществена санкция” в размер на 500,00 (петстотин) лева за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното
наказателно постановление като неправилно. Излагат се подробни аргументи в тази
насока. Сочи се и че неправилно е била определена фактическата
обстановка. Не се сочат нови доказателства.
В провелото се пред
настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен
не се явява и не изпраща представител.
За административнонаказващия орган,
редовно призован, в съдебно заседания се явява ЮК Ч., която оспорва
жалбата. Счита атакуваното НП за законосъобразно и моли за неговото
потвърждаване. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.10.2019
г., в 13,35 часа била извършена проверка в търговски обект по смисъла на §1
т.41 от ПР на ЗДДС – склад за канцеларски материали находящ се в гр.Б., ж.к.“И.“
бл. …, стопанисван от „ВТ-Т.“
ЕООД с ЕИК …, със седалище в село
Т., община М., област П. Проверката била извършена от свидетеля-актосъставител П.К.
и Г.Ш. и двамата в качеството на инспектори в НАП. Свидетелите извършили
контролна покупка на копирна хартия на стойност от 27,72 лева, за която бил
издаден ФКБ №004946 от 16.10.2029 г. (лист 22 от делото). След като свидетелите
се легитимирали поискали да бъде изведен дневен Х отчет №04947/16.10.20219 г., който показал разчетена касова наличност
от фискалното устройство от 560,87 лева модел „Daisy expert 01 KL“, притежаващо ИН DY368754 с фискална памет №36556252. Фактическата наличност в касата на търговския
обект била в размера на 71,75 лева, съгласно изготвения опис на паричните средства
от Р. Г. В., с ЕГН **********, на длъжност оператор-телефон в търговския обект.
Фискалното устройство притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми. Установената промяна в касовата наличност била в размер на 489,12
лева и представлявала извеждане на пари от касата, което не е било отразено във
фискалното устройство.
За проверката и
констатациите й проверяващите съставили констативен протокол на основание
чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК ПИП cep. АА № 0338851/16.10.2019 г.,
приложен по делото (лист 15, 16 и 17 от делото). Свидетелят К. счел, че с
поведението си „ВТ-Т.“ ЕООД с
ЕИК …, със седалище в село Т.,
община М., област П., е извършило нарушение по смисъла на чл.33, ал.1 от
Наредба Н-18. В протокола изискал лицето да се яви на 24.10.2019 г., за да му
бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. На 24.10.20219 г.
се явило упълномощеното лице Р. Г. В.
(пълномощно на лист 13 от делото) и в негово присъствие бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия АN № F518657 от 24.10.2019 г. (лист 11 и 12 от делото). Последният
бил запознат със съдържанието на акта и го подписал без възражения. В срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
От гореописаната фактология по несъмнен начини се установява, че дружеството-жалбоподател
не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка
промяна на касова наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и
извън касата в момента на извършването й с точност до минута). Като
доказателство за резултатите от проверката е съставен на основание чл.110, ал.4,
вр. чл.50, ал.1 от ДОПК ПИП cep. АА № 0338851/16.10.2019г. АУАН е
съставен на дружеството за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Като е взел предвид акта и събраните в
преписката писмени доказателства административнонаказващият орган е издал
атакуваното наказателно постановление № 481919-F518657/03.12.2019г (лист 10 от делото). В
него при идентичност на фактическата обстановка и правна квалификация и на
основание чл.185, ал.2 изречение второ вр.ал.1 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства,
обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, пред материално и териториално
компетентен съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Настоящият състав като инстанция по
същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. При
издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН напълно е
описано нарушението с всички елементи от неговия състав, като съдът счита, че е
налице завършен процес на правна квалификация. Правилно освен нарушената норма на чл.33 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ е посочена и препратка към чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл.118, ал.4, т.1
от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с
която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,
за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства.
Материалноправната норма от тази наредба,
посочена като нарушена и очертаваща състава на посоченото по-горе нарушение
е чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06
г. на МФ. Тази разпоредба касае
случаите, извън продажбите, като поставя изискване всяка промяна на касовата
наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на
фискалното устройство да се регистрира във фискалното устройство чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми.
Констатираната с акта фактическа
обстановка, макар и да се оспорва,
кореспондира по безспорен начин от събраните по делото доказателства, в
това число протокола за извършена проверка, опис на паричните средства в касата
към момента на започване на проверката, дневен финансов отчет от процесната
дата, пълен отчет на фискалната памет и показанията на свидетелите К., чиито
показания, съдът кредитира като последователни и непротиворечиви.
Неотразяването на всяка
промяна в касовата наличност представлява нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. Деянието правилно е
квалифицирано като нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС. Сумата от 489,12 лева представлява разлика в по-малко от
направените записи в разчетената касова наличност на фискалното устройство.
Тази сума е била част от касовата наличност за деня и е следвало да бъде
отразена във фискалното устройство като „служебно изведени”. Нарушението е
безспорно установено и е наказуемо по чл.185 ал.2 изречение второ, вр.
ал.1 от ЗДДС. Правилно и законосъобразно е избрана и административнонаказващата
разпоредба. Съдът не кредитира защитната теза на жалбоподателя, че става въпрос
за разносна търговия, тъй като към преписката липсват фактура издадени към датата
на проверката, които да потвърдят тази версия. Дори и да се приеме, че тази
версия е правдоподобна законодателят не е предвидил друг специален способ за
отразяване на несъответствията в касовата наличност в хипотезата на
дистанционни продажби. Отново е приложим общият режим и е следвало да бъде използвана
функцията „служебни изведени“ суми. Контролните органи не са длъжни да
изследват произхода на средствата, които липсват в касата, доколкото
отговорността на дружеството е за неизведени пари от касата, а не за
неотразяване на приходи.
Преценката за маловажност на деянието
подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС.
Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
тъй като не е налице по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че
нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата
маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни
нарушения е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение
за индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на
деянието. Действително нарушението не води до неотразяване на приходи, но само
това не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат обществените
отношения, предмет на регулиране с Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на
МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и
отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно
незначителна.
По делото липсват данни и
доказателства за други подобни нарушения, извършени от дружеството преди
настоящото, поради което съдът приема деянието за първо по ред, при отсъствие
на отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвид това счита, че налагането на
минималния размер на санкция се явява адекватен на извършеното нарушение,
справедлив и достатъчен за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание.
Към
момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
(нова - ДВ, бр.94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване
на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай, представителят на
административнонказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение,
което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер
от 80 лева и поради това съдът следва да осъди жалбоподателя да го заплати.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 предложение
първо и ал.3 от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 481919-F518657/03.12.2019 г., издадено
от началник отдел „Оперативни дейности“ –Бургас към ЦУ на НАП, с
което на „ВТ-Т.“ ЕООД, с ЕИК …, със седалище и адрес на управление
в село Т., община М., област П., С. д. № …, чрез управителя Г. Р. В. на основание чл.185, ал.2 изречение второ вр.
ал.1 от ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в размер на 500,00 (петстотин) лева
за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
ОСЪЖДА „ВТ-Т.“ ЕООД, с ЕИК …, със седалище и адрес на управление в село Т., община
М., област П., С. д. № …, чрез управителя Г. Р. В., да заплати на НАП-Бургас
разноски за ЮК възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
Р.
Ж.