Р Е Ш Е
Н И Е
№ _________/ ,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд
– Варна, ІХ-ти касационен състав
На двадесет и
девети октомври две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
Даниела Станева
Членове:
1. Кремена Данаилова
2. М.Иванова-Даскалова
Секретар: Деница
Кръстева
Прокурор:
Александър Атанасов
като разгледа докладваното от
административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №1848 по описа за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Ч.С.В. *** против Решение №972/07.07.2020г. по НАХД №1906/2020г.
на РС-Варна, с което е потвърдено НП № 18-0819-001947/06.06.2018г. на Началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна и е осъден да заплати на ОД на
МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение. С потвърденото НП на
Ч.С.В. е наложено административно наказание „глоба” от 200лв. за нарушение на
чл.25 ал.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП.
В жалбата се
твърди, че Решението на ВРС е неправилно и постановено при съществени нарушения
на процесуалните правила. Моли се за неговата отмяна и делото да бъде върнато
за разглеждане от друг състав. Сочи се, че на място на произшествието е била
дежурната група със следовател, че са били измерени следите от спирачния път и
са иззети и приложени записите от камерите и др. годни доказателства, събрани
по реда на НПК. Именно чрез тези доказателства следвало ВРС да установи дали В.
е извършил или не е извършил нарушението на чл.25 ал.1 от ЗДвП, за което му е наложена
глоба с НП. Поддържа твърдението изложено и пред ВРС, че е предприел маневрата
завой наляво към ул. Дунав на регулираното със светофар кръстовище, след като
се е убедил, че не идва никой срещу него откъм кръговото на ЖП-гарата. На
записите приложени по ДП №67/2018г., които видял при следователя било видно, че
малко след като навлязъл в кръстовището и спрял да пропусне пешеходец,
управлявания от него автомобил е блъснат от дясната страна в предно дясно
колело от друг насрещно движещ се автомобил, който нямал спирачен път. Поради
това счита, че за установяване на фактическата обстановка ВРС следвало да има
предвид събраните по досъдебното производство доказателства и да ги съобрази
при формиране на извода дали да потвърди или да отмени НП. В жалбата процесуалният
представител на касатора моли Решението на ВРС да бъде отменено и делото да
бъде върнато за разглеждане от друг състав или касационният състав да реши
спора като отмени изцяло НП. В съдебно заседание представителят не се явява. В
писмена молба сочи служебна ангажираност и заявява, че поддържа оплакването в
жалбата за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от
ВРС. Акцентира, че още с жалбата до ВРС е направил искането за изискване на ДП
№67/2018г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна. Тези доказателства били
събрани обективно и били относими и допустими, поради което в съдебно заседание
поддържал това искане, като не го уважил ВРС нарушил правото на защита на
привлеченото към отговорност лице и го лишил от справедлив и обективен процес. Моли
за решение в този смисъл и за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответната страна –
ОД на МВР- Варна в депозирани от упълномощения юрисконсулт писмени бележки
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Оспорва я изцяло. Цялата
административно-наказателна преписка била приобщена. Разпитани били свидетели.
Съдът детайлно изследвал и обсъдил всички относими доказателства и всички
доводи във въззивната жалба. Решението било постановено при пълно и всестранно
установяване на относимите по делото факти. Основателно в него ВРС направил
извода, че не са допуснати процесуални нарушения в административнонаказателното
производство, че не е нарушено правото на защита на наказания, че са посочени
датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, в
съответствие с което било посочено правното основание за издаване на НП. В
съответствие с обществената опасност на деянието била преценката на ВРС, че
случая не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Поради това се моли за отхвърляне
на касационната жалба като неоснователна и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН. В случай на уважаване на
жалбата при предявена претенция за присъждане на касатора на адвокатско възнаграждение
над минималния размер, е направено възражение за определянето му на минимума от
100лв. по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. в редакцията от
15.05.2020г.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна намира касационната жалба за допустима, а по
същество - за неоснователна. Предлага решението на ВРС да бъде потвърдено.
Касационната жалба
е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно
легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.
Съгласно чл.63 ал.1
от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в
чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон следи и служебно по силата на чл.218 от АПК. В жалбата се
твърди нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила от ВРС.
Разгледана по
същество, касационната жалба е неоснователна.
Решението е валидно
и допустимо. С потвърденото с него НП № 18-0819-001947/06.06.2018г. на Началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна на касатора Ч.С.В. е наложено
административно наказание „глоба” от 200лв. на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1,
т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП изразяващо се в това, че на 17.02.
2018г. около 15.50часа при управление на лекия си автомобил с рег. № В 32 22 ВМ
в гр.Варна по ул.„Девня“ в посока жп гара Варна на кръстовището с ул.„Дунав“
предприел маневра – завиване наляво, без да пропусне насрещно движещия се лек
автомобил с рег.№ В 8969 ВК управляван от Н.М.И., с което създал опасност за
участниците в движението, като между двете МПС настъпило ПТП с пострадал А.Т –
пътник в л.а. рег. № В 89 69 ВК. В съответствие с доказателствата в преписката
ВРС установил, че НП е издадено на 06.06.2018г. след като образуваното по повод
на случая наказателно производство - ДП № 67/2018 г. по описа на ОД – МВР –
Варна е било прекратено с Постановление от 25.05.2018г. на Районна прокуратура
– Варна и материалите с копие на постановлението са изпратени на
административнонаказващия орган. Производството пред последния е образувано без
съставяне на АУАН - по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, което е посочено в НП. В Постановлението
за прекратяване прокурорът от ВРП е изложил установеното от събраните по ДП
№67/2018г. доказателства по случая: че на 17.02.2018г. около 15.45часа Н.М.И. управлявала
л.а. с рег.№ В 8969 ВК по ул.„Девня“ в посока Аспарухов мост и на кръстовището на
жп гара Варна с ул.„Дунав“ спряла на червен сигнал на светофара, след което на
зелен сигнал потеглила направо по посоката си на движение и видяла, че срещу
нея се движи лек автомобил ориентиран за ляв завой, който й сякъл пътя; че
настъпил удар между двете МПС след който те останали почти едно до друго, а в
резултат на ПТП пътуващата на задната седалка в л.а. рег.№ В 8969 ВК А.Т П си
ударила главата в предната седалка и получила контузни наранявания в областта
на лицето и носа, за които комплексната съдебно-медичинска експертиза заключила,
че са причинили временно разстройство на здравето й, неопасно за живота и се
явяват лека телесна повреда. С оглед тези установявания от събраните
доказателства по досъдебното производство, прокурорът от РП-Варна направил извода,
че ДП №67/2018г. водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.б във вр. с чл.342,
ал.1 от НК следва да се прекрати, а за виновното поведение водачът на л.а.
„Шкода Октавия“ с рег. № В3222 ВМ следва да носи административно-наказателна
отговорност по ЗДвП. В съответствие с тези мотиви с Постановлението на ВРП
наказателното производство свързано с катастрофата на двата автомобила е
прекратено и екземпляр от постановлението е изпратено на Началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна за ангажиране за нарушението на ЗДвП на
отговорността на водача на л.а. с рег. № В3222 ВМ.
Решение
№972/07.07.2020г. по НАХД №1906/2020г. на РС-Варна е постановено при
съобразяване на цитираното Постановление на ВРП, констативния протокол за ПТП
от 17.02.2018г., докладната записка и показанията дадени при разпита като
свидетел на посетилия произшествието мл. автоконтрольор П.В, показанията на посочения
от жалбоподателя свидетел М. Вуйчева, писмените доказателства ангажирани от
страните и техните изявления. По делото не е имало спор между страните, че конкретното
ПТП е станало на кръстовище в град Варна при предприемане от водача Ч.С.В. на
л.а. с рег. № В 32 22 ВМ на завой наляво за преминаване от ул. Девня по ул.Дунав
и осъществявано от водача Н.М.И. на л.а. с рег.№ В 8969 ВК движение направо в
насрещната лента по ул. Девня в посока към Аспарухов мост. Не е имало спор, че
между двете МПС е настъпил удар при който са настъпили деформации по тях и
телесна повреда на пътничка л.а. с рег.№ В 8969 ВК. Това са всички релевантни и
относими факти и обстоятелства включени в състава на административното
нарушение възведено в чл.179, ал.2 във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, за което е
предвидено налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. При
ПТП между няколко МПС за това нарушение се ангажира отговорността на водача, за
който се установи, че не е спазил предписанието на пътните знаци, пътната маркировка
и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване,
за изпреварване или за заобикаляне, с което е създадена непосредствена опасност
за движението, без значение дали управляваното от него МПС е ударило другото
МПС или е било ударено. Поради това за съдебната проверка на НП, с която е бил
сезиран ВРС, не е било необходимо да се събират доказателства кой от двата
участвали в ПТП леки автомобила се е ударил в другия. Поради това не е от
съществено значение за правилността и законосъобразността на НП посоченото в обстоятелствената
му част, че л.а. с рег. № В 32 22 ВМ управляван от Ч. В. е блъснал насрещно
движещия се в права посока л.а. с рег.№ В 8969 ВК с водач Н.И, тъй като не то е
съставомерното изпълнително деяние. Изпълнителното деяние се изразява в
описаното в НП предприемане от л.а. с рег. № В 32 22 ВМ управляван от Ч. В. на маневра
завиване наляво, при която не се съобразил с станалите участници в движението и
не пропуснал насрещно движещия се в права посока л.а. с рег.№ В 8969 ВК, с
което създал опасност за тях и последвало ПТП. Поддържаното и в касационната
жалба, че при извършване на маневрата завой наляво към ул.Дунав водачът Ч. В. е
спрял за да пропусне пешеходец и тогава е бил блъснат от другия автомобил
кореспондира с посоченото в НП нарушение и с извода в Решението на ВРС, че той
е нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП, който го задължава преди да започне каквато и да
било маневра да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. От изложеното в Постановлението на ВРП като установено по досъдебното
производство, че насрещно движещия се л.а. с рег.№ В 8969 ВК с водач Н.И е бил
спрял преди кръстовщето заради червен сигнал на светофара и е потеглил при
подаването на зелен сигнал изцяло кореспондира с описаното и извода в НП, че неговото
положение, посока и скорост на движение е следвало да бъдат съобразени от водачът
на л.а. с рег. № В 32 22 ВМ при предприемане на маневрата за завой наляво и да
не я извършва и да не навлиза в кръстовището преди през него да е преминало
това движещо се направо в насрещната лента МПС. След като в досъдебното
производство е установено, че л.а. с рег.№ В 8969 ВК с водач Н.И е потеглил при
зелен сигнал на светофара и се е движел направо по ул.Девня, той е с предимство
при преминаване през кръстовището, спрямо всички МПС, които правят завой наляво
за преминаване по ул.Дунав съгласно правилото в чл.37 ал.1 от ЗДвП. След като л.а.
с рег.№ В 8969 ВК е бил с предимство и не е предприемал маневра, водачът му не
е имал задължение да се съобразява с положението, посока и скорост на движение на
управлявания от В. автомобил, да го заобикаля, да спира и др. Поради това
неоснователно пред ВРС и в касационната жалба защитата на В. твърди
съпричиняване заради липса на оставени спирачни следи от автомобила й,
достатъчна ширина на кръстовището и пътното платно и възможност за разминаване
на двете МПС за да се избегне удар. Безспорно установеното и отразено в
констативния протокол за ПТП, че при удара на управлявания от В. автомобил
деформациите са в предната дясна част, а на управлявания от И. автомобил са в предната
лява част и твърдението в жалбата до ВРС, че И. е блъснала автомобила му, а не
той нейния обосновават извода, че жалбоподателят е предприел маневрата и е бил вече
навлязъл в кръстовището, разчитайки, че ще успее да премине през него, преди това
да направи насрещно движещото се МПС управлявано от И.. Това не опровергава, а
подкрепя извода в Решението на ВРС, че НП с което на основание чл.179, ал.2 във
вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП за извършеното на посочената дата и място от В. нарушение
му е наложена глоба в размер на 200лв. е правилно и законосъобразно издадено.
ВРС не е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя
или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно
заседание в производството по което е постановено Решение №1849/16.10.2019г.,
нито то е постановено от незаконен състав. За откритото съдебно заседание са
призовани страните с възможност за искания по доказателствата и становище по
представените. Правилно ВРС се е произнесъл по направените от страните
доказателствени искания, като уважил исканията за събиране на гласни
доказателства и разпитал свидетелите, вкл. водения от защитата, а искането за
изискване и приобщаване на материалите в ДП №67/2018г. оставил без уважение,
тъй като не било необходимо. По делото е приобщена административно- наказателната
преписка и тъй като страните не са имали други доказателствени искания и като
намерил делото за изяснено от фактическа страна, ВРС дал ход на делото по
същество. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила при преценката на
доказателствата и формиране на изводите в Решението. В съответствие с
установените факти и обстоятелства за нарушението, при правилно разпределение
на доказателствената тежест между страните са изводите за установената
фактическа обстановка и за проведеното административно- наказателно
производство по издаване на НП. С оглед изложеното неоснователно в касационната
жалба се твърди допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от ВРС
и се иска отмяна на Решението, с което е потвърдено НП и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав. Необходимите за извършване на проверката на
законосъобразността на НП факти и обстоятелства са установени със събраните по
делото доказателства, а в Постановлението на РП-Варна за прекратяване на досъдебното
производство е изложено подробно установеното за случилото се в хода на наказателното
производство, поради което не е необходимо връщане на делото за ново
разглеждане, при което да се изискват и приобщават и материалите по досъдебното
производство.
По оплакването за
неправилно приложение на материалния закон, касационният състав съобрази, че
съгласно чл.348 ал.2 от НПК такова е налице, когато той е приложен неправилно
или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Въз основа на
правилна преценка по отделно и в съвкупност на доказателствата и приложимите
разпоредби в Решението са направени решаващите изводи, че НП е издадено от
компетентен орган, с изискуемото съдържание, при правилно приложение на ЗДвП,
срещу водачът, който не спазил чл.25, ал.1 от ЗДвП като не се съобразил с
останалите участници в движението като предприел маневрата завой наляво, с
което създал опасност като навлязъл в кръстовището където последвало ПТП с друг
автомобил, който следвало да премине с предимство през него, което е нарушение
по чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП. Правилно ВРС преценил, че деянието не е маловажно
и за него не е приложим чл.28 от ЗАНН. Наложената с НП глоба от 200лв. е във фиксирана
по размер в чл.179, ал.2 от ЗДвП. Поради това правилно ВРС не уважил жалбата и
потвърдил НП и съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН присъдил на ОД на МВР-Варна сумата
от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Касационният състав
не установи касационно основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК на
Решението на ВРС, поради което то следва да бъде оставено в сила.
При този изход на
спора искането на представителя на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.4 от АПК вр.
чл.63, ал.3 от ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на ответната страна – ОД
на МВР-гр.Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от това и на
основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №972/07.07.2020г. по НАХД №1906/2020г. на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА Ч.С.В. *** с
ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР-гр.Варна сумата от
80/осемдесет/лева за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е
окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: