М
О Т И В И
към
Присъда № 37/ 31.05.2011 год. по НОХД № 31/ 2011 год.
Производството
по делото е образувано по повод обвинителен акт на Районна прокуратура, гр.
Царево, против Х.П.Б. /Х.Н.М./, със следното обвинение:
За времето 12.10.2010 год.
до 20.10.2010 год. в с.В., обл.Б., отнел от владението и собственост на св. М.Д.Н.
движима вещ- 1 бр. черна, дванадесет годишна кобила, на стойност 750.00 лева,
без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като откраднатата
вещ не е била под постоянен надзор, деянието е извършено в условията на
повторност и не представлява маловажен случай.
Престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК
В съдебно заседание
прокурорът подържа изцяло обвинението, което счита че е доказано по несъмнен
начин. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на шест месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде при първоначален строг режим.
Подсъдимият не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, дава обяснения пред съда, в които изгражда своя
защитна версия за случая. При последната си дума, подсъдимия желае да бъде
оправдан.
Защитника
на подсъдимия намира обвинението за недоказано. Пледира деянието да бъде
преквалифицирано като такова по чл. 207 от НК.
След поотделна и съвкупна
преценка на събраните в хода на делото доказателства, съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
Към 2010 год. св. М.Д.Н. бил
собственик на 3 бр. кобили. Същия отглеждал животните в стопанството си,
намиращо се в местността ***, землище на гр.Ц. Едно от животните било
дванадесет годишна кобила, черна на цвят, с тегло около 400 кг. с бели петна по
задните крака, бяло петно на преден ляв крак и бяло петно на челото. Въпросната
кобила св. Н. бил закупил през 2003 год. от лице от ромски произход
/неустановен в хода на досъдебното производство/. Черната кобила била ваксинирана
и лекувана в продължение на години от различни заболявания от св. Й.С.П.-***.
Животното било с поставен микрочип и се води на отчет в Информационната система
на Националната ветеринарномедицинска служба.
На неустановена дата през м.
септември 2010 год. дванадесет годишната кобила избягала от собственика си.
След това, кобилата се присъединила към конете в землището на с.В./намиращо се
на около 1-1,5 километра/, които били отглеждани свободно пуснати в района на
строителен обект***. Там животното било оставено пуснато, на свободна паша от
собственика си. Св. Н. ходил по веднъж седмично за да храни и наглежда коня си.
Последно видял животното на 12.10.2010 год.
Св. И.Р.В. също отглеждал
собствени коне, като стадото му било вързано на паша в землището на с. В., в близост
до района на строителен обект ***. За отглеждането на конете му помагал
подсъдимия Х.Б. /негов бивш зет/. На неустановена дата през есента на 2010 год.
кобилата собственост на св. Н. се присъединила към конете на св. В.. Там
животното било видяно от подсъдимия и последния решил да го открадне. Тъй като
преди години св. В. бил подарил на подсъдимия кобила, която имала сходни с
процесната белези, подсъдимия го попитал дали това не е същата кобила. Св. В.
му казал, че това не е същата кобила, макар да има сходни белези с подарената
на подсъдимия. Въпреки това и въпреки, че и подсъдимия се съмнявал, че това е
точно неговата кобила, той решил да открадне кобилата на св. Н..*** 2010 год.
св. В. отишъл до обект *** и вързал там своя кобила, която решил да откара на
брат си- св. Б.Р.В. ***. Същият ден, около полунощ св. В. ***, като се движел
по ВП II-99. По
същото време, подсъдимия Х.П.Б. отишъл до обект *** взел кобилата на св. Н.,
вързал я и яздейки животното потеглил в посока гр.П., като също се движел по ВП
II-99. В
близост до гр.П., подсъдимият застигнал св.В. Двамата продължили да яздят
животните и до с.Я.п., където ги пресрещнал св. Б.Р.В., който бил с лек
автомобил, управляван от негова позната. След това, св. В. и подсъдимия
продължили по пътя за с.Р.г., като св. Б.В. продължил с кобилата на брат си, а
подсъдимият яздел откраднатата кобила. По пътя свидетелят харесал кобилата на
св.Н. му предложил да я купи от него. В с.Н.П., общ.П. св. Б.В. продал
подарената от брат му кобила на непознати за него лица от ромски произход за
сумата от 290.00 лева и веднага закупил кобилата от подсъдимия, като му дал
получената парична сума от 290.00 лева. Св. Б.В. отвел и завързал кобилата на
поляна край с.Р.г. На 20.10.2010 год. св. Н. отишъл да търси кобилата си в с.В.
и след като не я открил продължил да я търси и в землището на град А. След като
не намерил животното, свидетеля решил, че кобилата е била открадната и депозирал
жалба в РУП- Царево на 16.11.2010 год. На следващият ден узнал от свой познат,
че кобилата му била продадена в с. Р.г., след което св. Н. със свой приятел
/неустановен в хода на досъдебното производство/ веднага тръгнал за селото.
Намерил кобилата си завързана на поляна, отвързал я и тръгнал към град Ц. Междувременно
били уведомени и служители на РУП-С. По пътя бил застигнал от св. Б.В., на
който обяснил, че кобилата е негова и била откраднат от с.В. След това св. Н.
прибрал животното и го вързал при останалите си коне.
Подсъдимия Х.П.Б. е *** осъждан
с присъда по НОХД №**/ 2010 год. по описа на PC- Царево, влязла в сила на 12.07.2010 год. за престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.
1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок
от три години.
Горната фактическа обстановка, съда прие за
безспорно установена от събраните в хода на делото гласни и писмени
доказателства. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свидетелите Н.
и П.. Същите са логични, последователни, кореспондират с другите събрани по
делото доказателства, както вътрешно и по между си и взаимно се допълват.
Допринасят за изясняването на фактическата обстановка по делото, досежно
събитията установяващи извършването на деянието. Изясняват всички отделни
елементи на деянието- времето на неговото осъществяване, мястото, начина по
който е извършено, предмета и неговото авторство. Дадени са под страх от
наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост. Така от
цитираните показания, безспорно се установява собствеността на процесната
кобила, нейните отличителни белези, както и мястото на което е била отглеждана
и пусната на паша. Съда прие за безспорно установено от тези показания, че
животното е било пуснато на свободна паша от св. Н. ***, където последния
редовно е ходил да го храни и да полага грижи за него. От показанията на св. Н.,
се установи безпротиворечиво и факта, че кобилата е била намерена продадена от
подсъдимия в с. Р.г. Съда възприема отчасти, доколкото са непротиворечиви с
останалите кредитирани от съда доказателства и показанията на св. И.В. и Б.В..
При цененето им обаче, съда отчита обстоятелството, че подсъдимия е в близки
отношения със св. И.В.- негов бивш зет. Така, съда кредитира показанията на
тези свидетели, досежно факта, че процесната кобила е била продадена на св. И.В.
именно от подсъдимия. Съда приема за установено от показанията на св. Б.В.,
обстоятелството че на подсъдимия е било известно, че откраднатата кобилата, не
е тази кобила, който св. В. му е бил подарил. Отчасти и то доколкото са
непротиворечиви по отношение на другите доказателства по делото, съда възприема
и обясненията на подсъдимия, конкретно в частта им досежно мястото и начина на
извършване на деянието, както и досежно факта, че подсъдимия е знаел, или най-
малкото предполагал, че открадната кобила не е тази, който му е била подарена
от св. В.. Съда не кредитира показанията на подсъдимия в частта им, в която
твърди, че потеглил с кобилата за да занесе на св. В. да я гледа- нелогично
според съда, е да занесеш на някого животно да го гледа, без преди това поне да
го попиташ дали желае това.
Съда не възприема поддържаната от подсъдимия
и неговия защитник теза, че кобилата не е била открадната от подсъдимия, а е
била намерена от него, по следните мотиви: При кражбата на вещ, деецът отнема
вещта от лице, което владее тази вещ и установява от обективна страна своя
трайна фактическа власт върху нея, а от субективна страна започва да я владее
за себе си с намерение да я присвои.
Следователно, решаването на първия въпрос,
предпоставя отговор на въпроса в кои случаи върху вещта е запазено владението
на собственика и и кога то е прекратено, поради това че вещта е изгубена. Отнемането
от владението на другиго, характерно за престъплението кражба, предполага до
извършване на деянието съответната движима вещ да се е намирала във
фактическата власт на всеки друг, освен на дееца. Иначе казано, кражбата е
възможна само доколкото една движима вещ се намира във фактическа власт на
конкретен правен субект. Владеенето за собственика върху вещта се прекратява,
когато се създаде трайна, обективна невъзможност за владелеца да упражнява
фактическата си власт върху вещта, като ако поради някаква причина или
обстоятелство такава власт не се упражнява от собственика, вещта не може да
бъде отнета и установяването на фактическа власт от страна на дееца няма да
бъде кражба, а друг вид посегателство. Настоящия случай обаче, не е такъв. Това
е така, тъй като собственика на кобилата- св. Н.- е манифестирал публично, че
не се отказва от владението върху тази кобила и че я счита за своя собственост
/свидетеля е полагал грижи за животното, хранел го е, знаел е местонахождението
му/. Действително, кобилата е била пусната на свободна паша и се е движила по
поляните в землището на с.В., но това е характерно за този вид животни и това
свободно движение, по никой начин не означава, че собственика на животното го е
загубил, за да може подсъдимия да го „намери“.
При постановяване на присъдата си, съдът взе
предвид и приетите писмени доказателства- свидетелство за съдимост и справки.
От приетата по делото и неоспорена от страните икономическа експертиза, съдът установи
и стойността на отнетите вещи. От представеното по делото свидетелство за
съдимост, се установи и наличието на квалифициращото обстоятелство, а именно че
деянието е извършено от подсъдимия в условията на опасен рецидив, както и че е
извършено в изпитателния срок по предходното осъждане на подсъдимия.
Правна
квалификация:
При така
установената фактическа обстановка, която се доказа безпротиворечиво от събраните
по делото гласни и писмени доказателства съдът намери, че Х.П.Б. /Х.Н.М./, за
времето 12.10.2010 год. до 20.10.2010 год. в с.В., обл. Б., отнел от владението
и собственост на св. М.Д.Н. движима вещ- 1 бр. черна, дванадесет годишна
кобила, на стойност 750.00 лева, без негово съгласие с намерение противозаконно
да я присвои, като откраднатата вещ не е била под постоянен надзор, деянието е
извършено в условията на повторност и не представлява маловажен случай.
От обективна страна
подсъдимият е осъществил всички признаци на престъплението кражба по смисъла на
чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като вземайки кобилата от поляната и отнасяйки я със
себе си е извършил действия /волеви акт/, по прекратяване владението на
собственика върху същата и установяване на свое такова /дейност изискваща
човешко усилие/, т.е. безспорно е налице противозаконна промяна на фактическата
власт върху предмета на посегателство, която е настъпила в следствие действията
на подсъдимия, при липсата на съгласие от страна на собственика. Налице е и
квалифициращия признак на деянието, като такова по т. 2 на чл. 195 от НК-
животното е било оставено без постоянен надзор, да пасе на поляна, заедно с
други животни /типично за отглеждането на този вид животни/. Обективно,
подсъдимият е действал в условията на повторност, тъй като е извършил деянието
след като е осъден с присъда по НОХД №***/ 2010 год. по описа на PC- Царево, влязла в сила на 12.07.2010 год. за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. При това положение, деянието осъществява
признаците на престъпление извършено в условията на повторност, по смисъла на
чл. 28 от НК.
От
субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК. Съзнавал
е, че лишава от фактическа власт върху веща нейния собственик, предвиждал е
преминаването и в своя фактическа власт и е целял именно това. Разбирал е
общественоопасният и противоправния характер на извършеното деяние, но е целял
противоправното си облагодетелстване
По изложените мотиви, съда намира, че подсъдимия
следва да носи наказателна отговорност по следния състав на престъпление: чл.
195, ал. 1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК
Мотив:
Като мотив за извършване на
престъплението, следва да се посочи незачитането на установения обществен ред
от страна на подсъдимият, стремежа му към престъпно облагодетелстване,
изградените престъпни навици у него.
Определяне
на наказанието:
Съдът,
съобразявайки се с разпоредбата на чл. 54 от НК, извърши преценка на основните
фактори които оказват влияние при определянето на наказанието на подсъдимия.
При определянето наказанието на подсъдимия, съдът не отчете наличието на смекчаващи
вината обстоятелства. Съдът не отчете като отегчаващо вината обстоятелство
обремененото съдебно минало на подсъдимия, тъй като то е елемент от фактическия
състав на престъплението- извършено в условията на повторност. Освен това съдът
взе предвид и обществената опасност на дееца която намери, че е от висока
степен- деянието е извършено в изпитателния срок по предходно осъждане, също за
престъпление против собствеността, както и обществената опасност на деянието,
която прецени, че е в размер на средната за състава. Във връзка с това намери,
че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в минимален
размер за състава, най- вече предвид, стойността на отнетата вещ. При
определяне точния размер на наказанието съдът освен от стойността на предмета
на престъплението, която е не е особено значителна, се ръководи от целите на
наказанието и прецени, че целта да се въздейства предупредително върху дееца и
да му се отнеме възможността да върши други престъпления в случая се явява
основна, тъй като подсъдимият въпреки предходното си осъждане, не се е поправил
и превъзпитал. В тази връзка целта на наказанието– да се поправи и превъзпита
осъденият към спазване законите и добрите нрави се поставя на второ място в
случая. Предвид горното, наказанието на подсъдимия следва да бъде една година
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Предвид осъдителната присъда,
съда възложи в тежест на подсъдимия и направените по делото разноски разноските
по делото
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: