О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 13.03.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI-17 състав, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди
и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 1893 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ГПК вр. чл. 577, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба,
подадена от „И.Г.“ ЕАД срещу определение
от 07.01.2020 г., постановено от съдия по вписванията
при Районен съд – гр. София, с което е отказано да бъде разпоредено
заличаването на договорна ипотека, вписана с акт № 69, том 21, с вх. рег. № 648469/ 08.04.2008 г. в Службата по вписванията при Районен съд –
гр. София, което е
поискано с молба с вх. № 126/ 07.01.2020 г., подадена от „И.Г.“ ЕАД.
Софийски градски съд, след като взе предвид изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок, предвиден в чл. 275, ал. 1 ГПК вр. чл. 577, ал. 1 ГПК и
изхожда от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Ипотеката се учредява с вписване
в имотния регистър, което се извършва въз основа на договор или на закона /чл.
166 ЗЗД/. От тази норма следва, че вписването на ипотеката в имотния регистър е
един от кумулативните елементи, които трябва задължително да са налице, за да
възникне ипотечното право. При тълкуване на разпоредбата на чл. 179, ал. 3 ЗЗД
се налага изводът, че задължителен елемент от фактическия състав, при който се
погасява ипотечното право, пък е заличаването в имотния регистър на направеното
вписване на ипотеката. В тази насока са изводите, направени в Определение № 69
от 26.01.2012 г., постановено по ч. т. д. № 818/2011 г. по описа на ВКС, I т.о.
Правните последици на вписването
са ограничени във времето съгласно чл. 172, ал. 1 ЗЗД, в която норма е предвидено,
че действието на вписване на ипотека върху недвижим имот трае 10 години от
деня, в който е извършено, като то може да бъде подновено преди изтичане на
този срок. Съгласно чл. 22 от Правилника за вписванията /ПВ/ фактът на изтичане
на 10 години от датата на вписване на ипотеката, без то да е подновено, представлява
основание за заличаване на това вписване, като в тази норма е регламентирано,
че то се постановява по молба на заинтересования.
За да отговори на въпроса кои
лица имат качество на заинтересовани и като такива са легитимирани да поискат
заличаване вписването на ипотека, съдът съобразява постановеното в практиката
на Върховния касационен съд по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. В Определение № 95 от 02.02.2018
г.,
постановено по ч.т.д. № 3006/2017 г. по описа на ВКС, II т.о. е прието, че критерият
за заинтересованост на лицето, подало молба по чл. 22 ПВ, следва да се изведе
от наличието на правен интерес за заличаване на вписването на ипотеката поради
неподновяване на първоначалното вписване. За лице, имащо правен интерес да иска
заличаване на вписването на ипотеката, и в този смисъл да бъде заинтересовано
лице по смисъла на чл. 22 ПВ, следва да се приеме: 1) всяка от страните по
договора за ипотека и по материалноправното отношение, което ипотеката обезпечава;
2) собственикът на имота, когато той е чуждо на задължението лице, с оглед
освобождаването му от вещната тежест; 3) техните правоприемници; 4) всяко друго
лице, чиито права и интереси са засегнати от ипотеката, например други
кредитори, включително хирографарния кредитор, целящ да удовлетвори вземането
си от ипотекирания имот. Интересът на хирографарния кредитор да иска заличаване
на вписването на ипотеката произтича от това, че заличаването на вписването на ипотеката,
включително в хипотезата на чл. 172, ал. 2 ЗЗД, когато е изтекъл десетгодишния
срок на действие на вписването и то не е подновено, има конститутивно действие
по отношение на погасяване на ипотечното право – елемент е от фактическия
състав, при който ипотеката се погасява. Този извод се налага при тълкуване на
нормата чл. 172, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във връзката и с разпоредбата на чл. 179,
ал. 3, изр. 1 ЗЗД, в която е посочено, че именно заличаването погасява
ипотеката. В тази насока са изводите, направени в Определение № 69 от 26.01.2012
г., постановено по ч. т. д. № 818/2011 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно за да се
приеме, че ипотечното право, което е възникнало въз основа на вписана договорна
ипотека, е погасено поради неподновяване действието на вписването, трябва да се
установи както, че е изтекъл предвидения в закона десетгодишен срок на действие
на вписването, че не е поискано подновяване на вписването на ипотеката, но също
така трябва да се докаже и това, че вписването на ипотеката е заличено поради
настъпване на предпоставките на чл. 172, ал. 1 и 2 ЗЗД. От момента на
заличаване на вписването ще се погаси ипотечното право и ще отпаднат
привилегиите, които то носи на своя титуляр при удовлетворяване от имуществото
на длъжника. Докато ипотеката не бъде заличена,
същата запазва своето оповестително действие и противопоставимост на трети лица
и ипотекарният кредитор се удовлетворява с привилегията, която ипотечното право
му дава. Ето защо за всеки един хирографарен кредитор на ипотекарния длъжник
съществува интерес да поиска заличаване на вписаната ипотека по реда на чл. 22
ПВ, защото това ще доведе до погасяване на ипотечното право и отпадане на
привилегията на ипотекарния кредитор да се удовлетвори предпочитателно от
стойността на недвижимия имот.
От заявените от жалбоподателя „И.Г.“
ЕАД факти е видно, че той е подал молба, с която иска да бъде заличено
вписването на ипотека, която е учредена от дружеството „С.С.“ ЕАД върху
собствения му недвижим имот, в полза на кредитора „Обединена Българска Банка“
АД. При направена от съда служебна
справка за извършените вписвания в имотния регистър по персоналната партида на
„С.С.“ ЕАД се установява, че тази ипотека е вписана в имотния регистър, воден
от Служба по вписванията – гр. София, на 08.04.2008 г., с вх. рег. № 648469. От
представените в охранителното производство доказателства се установява, че по
отношение на собственика на ипотекирания имот „С.С.“ ЕАД е открито производство по
несъстоятелност. В това производство „И.Г.“ ЕАД има качеството на кредитор с
приети вземания, част от които подлежат на удовлетворяване с привилегия по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а останалата част са необезпечени и са с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3, т. 8 и т. 9 ТЗ /вземанията на този
кредитор са включени в списъка на приети от синдика вземания, който е одобрен
от съда с определение, постановено по реда на чл. 692 ТЗ, съответно са включени
от съда в списъка на прието вземания с това определение/. Същевременно
ипотекарния кредитор „Обединена Българска Банка“ АД също е включен в списъка на
приети вземания на кредиторите на несъстоятелния длъжник, като за част от
неговите вземания е посочено, че са обезпечени с ипотеката, по отношение на
която се иска да бъде заличено вписването, което дава на този кредитор правото
на предпочитателно удовлетворяване с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ от
стойността на ипотекирания имот. Ето защо трябва да се приеме, че за „И.Г.“ ЕАД
е налице правен интерес да поиска заличаване на
вписването на ипотеката поради неподновяване на първоначалното вписване до
изтичане на законоустановения срок от 10 години, тъй като при осъществяване на
този факт, той би могъл да претендира, че ипотечното право на кредитора „Обединена
Българска Банка“ АД се е погасило и в резултат на това той няма право да се
удовлетвори с привилегия при продажбата на ипотекирания имот, което би дало
възможност на всички други кредитори да се удовлетворят от неговата стойност,
ако не изцяло, то поне съразмерно.
В чл. 22 ПВ е предвидено, че
тогава, когато от датата на вписването на ипотеката са изминали 10 години, без то
да е подновено, вписването подлежи на заличаване, което става по молба на
заинтересования и без представяне на други доказателства. При тълкуване на
съдържанието на тази разпоредба е видно, че фактическият състав, при който се
извършва заличаване на вписването на ипотеката, предвижда осъществяване на един
единствен факт - изтичане на предвидения в закона срок на действие на
вписването от 10 години, в който не е извършено подновяване на вписването. Това
означава, че проверката, която извършва съдията по вписванията по подадена от
заинтересовано лице молба за заличаване вписването на една ипотека в хипотезата
на чл. 22 ПВ обхваща следните: - първо се проверява дали е вписана ипотеката,
чието заличаване се иска; - второ се проверява дали от датата на вписване до
датата на подаване на искането за заличаване е изтекъл установения от закона
срок, в който вписването има действие; - проверява се и дали до изтичане на
този срок е направено искане за подновяване на вписването на ипотеката. Съдията
по вписванията не проверява настъпването на каквито и да е други факти, нито
пък изисква те да бъдат установени с каквито и да било документи.
Както беше посочено, по делото е
установено, че ипотеката, чието заличаване се иска, е
вписана в имотния регистър по персоналната партида на „С.С.“ ЕАД, на
08.04.2008 г. От 08.04.2008 г. тече предвиденият в чл. 172, ал. 1 ЗЗД
десетгодишен срок, в който вписването има действие, и той изтича на 18.04.2018
г., до който момент в имотния регистър не е вписано подновяване на ипотеката. В
ТЗ няма разпоредба, която да предвижда, че преклузивните срокове, какъвто е
този по чл. 172, ал. 1 ЗЗД, се спират с откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на длъжника, като всички разпоредби, отнасящи се
до спиране на давностните срокове при открито производство по несъстоятелност,
са неприложими към законоустановения срок на действие на вписването на
договорна ипотека и той не е бил прекъсван, нито е спирал да тече нито от момента
на откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „С.С.“ ЕАД,
нито от настъпването на какъвто и да е друг факт.
След като по делото се доказа, че
в периода от 08.04.2008 г. до 08.04.2018 г. ипотеката, вписана на 08.04.2008
г., с вх. рег. № 648469, върху
имот, собственост на „С.С.“ ЕАД, не е подновена, то трябва да се заключи, че са
настъпили всички предпоставки, предвидени в чл. 22 ПВ и нейното вписване трябва
да бъде заличено по молбата на „И.Г.“ ЕАД. Това означава, че съдията по
вписванията при СРС е следвало да извърши исканото заличаване.
По изложените съображения съдът
намира, че подадената жалба е основателна и обжалваният отказ следва да бъде
отменен.
Така
мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 07.01.2020
г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд – гр. София, с което е
отказано да бъде разпоредено заличаването на договорна ипотека, вписана с акт № 69, том 21, с вх. рег. № 648469/
08.04.2008 г. в Службата по
вписванията при Районен съд – гр. София, което е поискано с молба с вх. № 126/ 07.01.2020 г.,
подадена от „И.Г.“ ЕАД, като вместо него постановява:
ДА СЕ ВПИШЕ в
регистъра на Службата по вписванията при Районен съд – гр. София ЗАЛИЧАВАНЕ на договорна ипотека,
вписана с акт № 69, том 21, с вх. рег. № 648469/ 08.04.2008 г. в Службата по
вписванията при Районен съд – гр. София, което заличаване е поискано с молба с вх. № 126/ 07.01.2020 г.,
подадена от „И.Г.“ ЕАД.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.