Р Е Ш Е Н И Е
№ 247/7.2.2023г.
гр. Пловдив, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Христина Николова и участието на прокурора Калоян Димитров,
като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 3077 по описа
за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Б.Х.С., ЕГН ********** *** чрез
пълномощник адв. Х., против Решение № 1791/19.09.2022 г., постановено по АНД № 4074/2022
г. по описа на Районен съд – Пловдив (ПРС), II н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 21-1030-010251/01.11.2021 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР –
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на С. на основание чл. 182,
ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени
административни наказания - глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и се
настоява за отмяната му и отмяна на наказателното постановление. Претендират се
сторените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“, редовно призован, не изразява становище по допустимостта и
основателността на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за
неоснователност на така подадената касационна жалба.
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата
касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по
чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на производство пред ПРС е било НП № 21-1030-010251/01.11.2021 г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с
което на С. на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за това, че на 01.03.2021 г. в 15,24 часа в
гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе“, Пътен възел „Скобелева майка“, северно
платно на надлеза, посока запад, управлява лек автомобил Фолксваген Туран с
рег. № ****, собственост на Ш.С.С., като се движи със скорост 106 км/ч при
максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч; отчетен
толеранс минус 3 % от измерената скорост в полза на водача; наказуема скорост
102 км/ч - с което е прието, че е нарушен чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е
установено с АТСС CORDON-M2 № MD 1196 и заснетият материал е
показан на водача преди предявяване на акта – АУАН серия АВ № 12427/27.08.2021
г. Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна
обстановка, която е възприета и възпроизведена в оспореното пред районния съд
НП.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение, ПРС е приел, че при
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните
доказателства безспорно се установява извършеното от лицето нарушение. Като е
стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.
Противно на твърдяното в касационната жалба, всички доказателства са
преценени при постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на
първоинстанционния съд са напълно обосновани. Обсъдени са също всички възражения
на касатора и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по делото
доказателства, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, изключително
обстойни и обосновани.
За пълнота и с оглед наведените възражения в касационната жалба, следва да
се посочи, че в случая нарушението е извършено на 01.03.2021 г. и е установено,
чрез заснет с АТСС вид CORDON M2 № 1196 видеоклип. Към момента на установяване
на нарушението административнонаказващият орган е могъл да констатира
единствено марката и регистрационния номер на превозното средство, движещо се
със скорост, надхвърляща максимално разрешената, но не и нарушителя (лицето,
което го е управлявало). Моментът, от който започва да тече срокът за съставяне
на АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, е този на откриването на нарушителя. Тримесечният
срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е приложим единствено при условие, че
самоличността на извършителя на нарушението е установена, а в случая това не е
така, тъй като по същността си при установяване на нарушения от видео-радарни
системи за наблюдение, авторството на нарушението се предполага от закона и се
придава на собственика на МПС до изпълнение на предвидената в закона процедура
за посочване на действителния нарушител. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. В случая, доколкото санкционната
разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда за превишаване над 50 км/ч
наказание на водача: глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч
глобата се увеличава с 50 лв., следователно не може да бъде съставен електронен
фиш и автоматично да се ангажира отговорността на собственика на автомобила,
поради което следва да бъде установен именно водачът, извършил нарушението.
Настоящият съдебен състав приема, че изразът „откриването на нарушителя“, който
е използван в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, означава установяване и индивидуализиране
на физическото лице, извършило административното нарушение. В този смисъл
следва да се приеме, че нарушителят е открит в деня, когато е попълнена
декларацията по чл. 188 от ЗДвП от собственика на автомобила – 23.08.2021 г., с
която същият посочва лицето, управлявало МПС на 01.03.2021 г. и от този момент
контролните органи са били наясно със самоличността на водача. АУАН е съставен
на 27.08.2021 г., следователно и двата срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН (три месеца от откриване на
нарушителя и една година от извършване на нарушението) за образуване на административнонаказателно производство
са спазени и не е налице процесуално нарушение. Спазен е и срокът по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН.
С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с
чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1791 от 19.09.2022 г., постановено по АНД № 4074/2022 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, II н. състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.