Р Е Ш Е Н И Е
№
261**8/17.12.**21г..
гр.
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., II състав, в публичното заседание на двадесет
и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: С.КИРИЛОВА
при
секретаря Р.РИЗОВА, като разгледа докладваното гр. дело № **15 по описа за *** г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 341 и сл. ГПК – във втора фаза по
извършване на съдебна делба.
С влязло в сила решение е допусната делба на поземлен имот с
идентификатори № *****, ведно с построените в него сгради с идентификатори № *****.1
(жилищна сграда), № *****.2 (гараж), № *****.3 (селскостопанска сграда) и № *****.4
(селскостопанска сграда); поземлен имот с идентификатор № *****, ведно с
построената в него сграда с идентификатор № *****.1, както и поземлен имот с
идентификатор № *****, при равни делбени квоти – по ½ ид.ч., между
съделителите Х.Т.С. и К.Т.К..
В срока по чл. 346 ГПК съделителката Х.С. е предявила претенции
по сметки против ответницата К.К. с твърдения, че в периоада от *** г. до ***
г. е извършила редица подобрения в делбените имоти на ***и в сградата,
построена в ПИ в мах. „***“, като моли да й бъде присъдена сумата от общо
3869,00 лева, представляваща половината от извършените разходи за ремонт и
подобрения в двете сгради. Моли делбата да бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК чрез разпределение на имотите.
Ответната страна е изразила становище, че делбата следва да
бъде извършена чрез изнасяне имотите на публична продан. Поддържа, че всички
ремонтни дейности са били извършени със средства единствено на наследодателите,
като след смъртта им никоя от страните не е живяла в делбените имоти.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Съгласно заключението по
назначената единична съдебно-техническа и оценителна експертиза, пазарната
стойност на допуснатите до делба недвижими имоти, е както следва: 1/ дворното
урегулирано място с идентификатор *****, находящо се в гр. П., ул. „****, ведно
с построените в него три броя сгради – еднофамилна жилищна сграда, гараж и
селскостопанска сграда – 81 000 лева; 2/ дворното неуругулирано място с
идентификатор *****, находящо се в гр. П., кв. „***“, мах. „***“, ведно с
едноетажната жилищна сграда – 36900 лева и 3/ неурегулираният незастроен
поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в гр. П., кв. „***“, мах. „***“
– 4**00 лв. Сградата с идентификатор *****.4 към датата на оглед от в.л. по единичната
и тройната СТЕ е била съборена, поради което и същата не е включена в дадената
оценка.
Съгласно заключението на в.л. по
единичната експертиза двата имота в мах. „***“ са неподеляеми, а имотът на ул. ***
е поделяем, при спазване изискванията на ЗУТ. В аналогичен смисъл е и
заключението на приетата тройна СТЕ – за неподеляемост на двата имота в мах. „***“
и възможна поделяемост на имота на ул. „***“, като вещите лица са предложили
конкретен вариант за разделяне на УПИ с идентификатор 5**.*** на два отделни
поземлени имота, единият от които – застроен с площ 287 кв.м., а другият –
незастроен с площ 250 кв.м. Съобразно принципната поделяемост на имота на ***вещите
лица са предложили и допълнителни варианти за образуването на дяловете.
Депозираното становище на главния архитект е, че имотът на ***е поделяем при
предложения от вещите лица Вариант I.
След служебни указания до страните,
съделителят Х.С. изрично се е противопоставила срещу предприемането на административни
действия за изменението на ПУП, съобразно предложения от вещото лице вариант за
разделяне на имота на ***на два отделни поземлени имота, което налага извода,
че имотът на ***в процесния случай е правно неподеляем и предложеният Вариант I за разделяне на имота и образуване на дялове в този
смисъл е безпредметно да бъде обсъждан.
Съгласно заключението на
единичната СТЕ от имотите могат да се образуват два дяла – Дял 1, обхващащ
дворното място с три сгради на ***на стойност 81800 лв., и Дял 2, включващ
двете неурегулирани дворни места в мах. „***“, при стойност на дела 78900 лв. За
уравнение на паричните дялове е необходимо получилият Дял 1 да заплати на получилия
Дял 2 сумата от 2900лв.
Съгласно заключението на тройната
СТЕ – Вариант II, от
имотите могат да се образуват два дяла – Дял 1, обхващащ дворното място с три
сгради на ***на стойност 65812 лв., и Дял 2, включващ двете неурегулирани
дворни места в мах. „***“, при стойност на дела 61610 лв. За уравнение на
паричните дялове е необходимо получилият Дял 1 да заплати на получилия Дял 2
сумата от 2101 лв.
За определяне пазарната стойност
на всеки от имотите съдът кредитира заключението на вещите лица по тройната
СТЕ, доколкото същите подробно и изчерпателно са описали базата, върху която са
формирали експертните си изводи, използваните аналози и методи, стандартите,
върху които заключението е изградено.
От показанията на свид. П.С. –
съпруг на ищцата, се установява, че ищцата е живеела заедно със семейството и с
родителите си /наследодателите на страните/ за период около 15 години в къщата
на ул. „***“, считано от около 1993 г. През това време свидетелят сочи, че
заедно с родителите са извършвали ремонти на къщата – боядисване и поправка на
оградата, изграждане на бетонови циментови пътеки, подмяна на керемиди заради
течове, отоплителна система около 1995 г., когато родителите на страните били
живи. Посочва, че ответницата заживяла в чужбина през **00 г. Свидетелят
изяснява, че след смъртта на тъща му и тъст му /съответно през **15 г. и през **18
г./ бил направен ремонт в стаята, обитавана от сина му – подмазване, изолация,
поставяне на алуминиева дограма, тапети, което се случило през *** г., а в
дворното място били засадени дръвчета. Свидетелят изяснява, че за този ремонт
ответницата също била уведомена и дори участвала и помагала при лепенето на
тапети.
Разпитана в с.з., свид. В. И.А.-Й.
– съседка, подробно изяснява, че за период от последните 10 години не е
забелязвала извършването на по-сериозни ремонтни дейности, с изключение на
времето след земетресението в гр. П.. Изяснява, че К. се е грижила за двора –
поддържала тревните площи, косяла тревата и събирала падналите плодове от дръвчетата.
Поддържа, че известно време ответницата живяла в чужбина, но се прибрала в България
през **09 г., когато дошло времето да ражда детето си. Изяснява, че междувременно
наследодателите на страните полагали грижи за имота, като дълго време в къщата
живели три поколения – включително семействата на ищцата и ответницата.
Разпитан в с.з., свид. И.Р.И. –
съпруг на ответницата, изяснява, че двамата доста години живели в чужбина.
Поддържа, че при завръщането си през **08 г. Х. и съпругът й вече не живеели в
имота на ул. „**“, а идвали на гости и по работа. Посочва, че към **08 г.
подобренията в имота на ул. „**“ – външен санитарен възел, алеи с плочки,
стълби, отоплителна система, вече съществували, като били финансирани от
родителите на ищцата и ответницата. Посочва, че до **15 г. в къщата живеели
наследодателите на страните, а след това – и синът на ищцата, във връзка с
което бил извършен и ремонт на стаята, която той обитава. Посочва, че това
обстоятелство било споделено от съпругата му – ответницата, която през лятото
на **18 г. му споделила, че в къщата били започнати ремонтни дейности.
Поддържа, че ремонта в имота в мах. „***“ бил извършен през **16 г. съвместно
от семействата на ищцата и ответницата чрез труд, а финансиран от бащата на
страните.
От показанията на свид. А. В.С.–
брат на съпруга на ищцата, се установява, че в имота на ул. „**“ има изградена
отоплителна система, ремонти по покрива, подмяна на дограма, закупуване на
бойлер, изграждане на бетонова пътека в двора, като изяснява, че брат му е
участвал непрекъснато с труд и средства в поддържането на имота. Изяснява, че
наскоро – през *** г., е бил извършен ремонт, финансиран от ищцата и съпруга й.
Съдът кредитира показанията на
четиримата свидетели, при спазване разпоредбата на чл. 172 ГПК, като въпреки
близката им родствена връзка със страните по делото, не се констатира
свидетелите да са предубедени или заинтересовани от изхода на спора. Напротив,
показанията им са еднопосочни, последователни и изясняват по напълно идентичен
начин основни положения по правния спор – времето, в което ищцата е обитавала
къщата на ул. „**“ заедно със семейството и с родителите си, времето на извършване
на основните СМР, обстоятелството от кого са се финансирали същите /от
родителите на страните/ времето на осъществяване на ремонта на стаята, след
настъпване на смъртта на общите наследодатели.
При така установената фактология, съдът формира следните
правни изводи:
Основен принцип при
извършването на съдебна делба е получаване на реален дял, който е максимално
близък по стойност до дела от наследството на съответния съделител. Той може
да бъде реализиран както, чрез теглене на жребий, така и посредством
разпределение на имотите от съда по реда на чл.353 ГПК. Съгласно посочената разпоредба съдът може да
извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите, без да тегли
жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно
или много неудобно. Други критерии за разпределянето са
създаване на минимално неудобство между съделителите, предвид установения начин
на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове по арг. от т. 5
от ППВС № **г. Смисълът на тези критерии е да не се предизвиква с
начина на извършване на делбата неудобства или поне те да са в най-малък обем и
да не се получава прекомерно разместване на икономически блага, т. е. да се
облекчи уреждането на сметките между съделителите.
Необходимо условие, за да се
ликвидира съсобствеността чрез жребий или чрез разпределение на имотите без да
се тегли жребий е броят на имотите в съсобственост да е равен или да надвишава
броя на съделителите, така, че всеки съсобственик да получи своя дял в натура,
като неравенството в дяловете се изравнява в пари. Този основен принцип може да
бъде реализиран и посредством извършено по реда на чл.353 ГПК разпределение на
имотите от съда, като изборът на способ, по който да бъде извършена делбата, се
обуславя не само от простото съотношение между броя на съделителите и броя на
имотите, предмет на делбата, или само от съпоставяне на стойността на имотите с
обема на притежаваните от съделителите права. Всички установени по делото
правнозначими за избора на способ за извършване на делбата факти и
обстоятелства следва да бъдат взети предвид. Поради липса на предпоставките за
приложение на горепосочените способи, делбата следва да бъде извършена по реда
на чл. 353 ГПК.
В настоящия случай съдът съобрази,
че една от страните – ищцата, е живяла в делбения имот на ул. „**** в период от
над 15 години заедно със семейството си и двамата наследодатели, спомогнала е за
поддържането му, допринесла е за осъществяването на редица ремонтни дейности, често
го е посещавала, а след това имотът е бил обитаван от сина й, във връзка с
което е бил направен и извършеният през *** г. ремонт. С оглед на тези
обстоятелства съдът намира, че
най-удобно е в дял на ищеца да се постави Дял I от Вариант II, съгласно заключението по тройната СТЕ, който имот ищцата
е ползвала в продължение на години и за който е полагала грижи и труд. В полза
на съделителката К.Т.К. следва да бъде разпределен Дял 2, включващ двата имота
в мах. „***“, като за уравнение на дяловете ищецът следва да заплати посочената
от вещото лице разлика в стойността на дяловете – в размер на 2101 лв.
На основание чл. 353 ГПК в дял на
ищцата Х.С. следва да се разпредели УПИ ***, в кв. „***“, ул. „***“, ведно с построените в него
3 броя сгради с идентификатори ***и ***, чиято обща стойност възлиза на 65 812
лв. Сградата с идентификатор *****.4 към датата на оглед от в.л. по единичната
и тройната СТЕ е била съборена /л. 88/, поради което и същата не може да бъде
предмет на настоящото решение. За разпределените в дял на ответницата К.К.
дворно неурегулирано място с площ *** кв.м., ведно с едноетажната сграда, построена
в него, както и неурегулиран незастроен ПИ с площ 1500 кв. м., находящи се в
мах. „***“, стойността на този дял е в размер на 61 610 лв. (30560 лв. + 31050
лв.). Сборът на всички допуснати до делба имоти е в размер на сумата от 127422
лв.
Следователно, в стойностно
изражение ищцата получава от делбените имоти в своя изключителен дял общо
сумата от 65812 лв., а ответницата – имоти, възлизащи общо на сумата от 61610
лв. Двете съделителки притежават по ½ ид.ч. от делбеното имущество на
обща стойност 127422, т.е. – по 637**
лв., поради което делът, който ответницата К. ще получи, е с 2101 лв. по-малко
от неговото стойностно изражение. Това имуществено неравенство (при съвместно
притежание на делбените имоти поравно между двете групи съделители – по
½ ид. част) трябва да бъде уравнено с пари от ищцата С. – в размер на
2101 лв.
Относно претенциите по сметки.
В законоустановения срок ищцата е
предявила претенция по сметки по чл. 346 ГПК относно подобрения, извършени от
нея в имотите на ул. „**“ и в мах. „***“ на обща стойност 3869 лв., от които
2959 лв., представляваща половината от сторените от ищцата разходи за
подобрения, извършени в имота на ул. „**“, и 910,00 лв. – половината от сторените
от ищцата разноски за подобрения в имота, находящ се в мах. „***“.
Съгласно заключението по
допуснатата съдебно-оценителна експертиза, извършена след оглед на място,
заявените от ищцата по пера отделни ремонтни дейности действително са извършени.
Общата стойност на извършените СМР по делбените имоти на ***възлиза на 3730
лв., в резултат на което стойността му се е увеличила с **** лв. Общата стойност
на извършените СМР на сградата, изградена в поземления имот в мах. „***“,
възлиза на **80 лв., в резултат на което стойността му се е увеличила с 340 лв.
Същевременно в първото поред с.з.
по извършване на делбата на ***г. ищцата е признала, че подобренията са
извършени без знанието на ответницата, тъй като същата е била в чужбина.
В о.с.з. от ***г. – л. ***,
процесуалният представител на ищцата изяснява, че единствено подобренията по т.
** от заключението по СТЕ (ремонта на стаята, за който споделя и свид. С.) са
извършени през *** г., а всички останали – преди този период, когато били живи
и наследодателите на страните. Уточнява, че СМР в имота, находящ се в мах. „***“,
също са извършени приживе на наследодателите на страните.
При така очертаната фактическа рамка, съдът формира следните
доказателствени и правни изводи:
Съдът намира, че предявените от Х.С.
по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки са с правна квалификация чл. 61, ал.
2 ЗЗД (относно
СМР от *** г.) и по чл. 12, ал. 2 ЗН относно останалите СМР по
имота на ***и в имота в мах. „***“, извършени приживе на наследодателя.
По иска с правно основание чл. 61,
ал. 2 ЗЗД.
Всеки съсобственик е длъжен да
участва в тежестите на общата вещ, а следователно и в разноските по
поддържането й, в съответствие с принципа qui
habet commoda ferre debet onera. Правната доктрина и съдебна практика
провеждат разграничение между различните хипотези на извършени от съсобственик
необходими разноски или подобрения. Необходими разноски са тези, които са
запазили вещта от погиване или повреда или са условие за нейното запазване или
използване. Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на вещта и
имат характера на подобрения.
От събраните гласни доказателства,
както и изявленията на ищцата и процесуалния й представител, категорично се
установи, че единствено ремонтът в стаята на ***– на обща стойност **8 лв.,
съгласно заключението на СТЕ, е извършен през *** г., след смъртта на
наследодателите на страните. От показанията на свид. С. и свид. И. – съпрузи съответно
на ищцата и ответницата, се изяснява, че в конкретния случай К.К. е била
наясно, че ремонтни дейности се извършват. В този смисъл, ремонтът е осъществен
с нейно знание, като няма данни същата да се е противопоставила на извършването
му. Целта на ремонта в стаята била обитаването й от сина на ищцата. Доколкото подобренията
през *** г. са извършени със знанието, без съгласието на съделителя К.К., но и
при липса на данни тя изрично да се е противопоставила на извършването на СМР,
квалификацията на претенцията е по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл, по
арг. чл. 61, ал. 2 ЗЗД ответницата следва да възстанови по-малката сума между
обедняването /т.е. направените от ищцата разноски/ и обогатяването /увеличената
стойност на имота/, като давността тече от момента на извършването на разходите
– т.е. от *** г. Това принципно положение е възприето и доразвито и в практиката
на ВКС - т.5 от ППВС № ***г., Решение № *** от ***г. по гр.д.№ ***г. на ВС,
Решение № *** от ***.*** г. по гр.д.№ ***/*** г. на ВС, както и в постановената
по реда на чл.290 от ГПК практика на ВКС – напр. Решение № *** от ***г. по
гр.д.№ *** от *** г. на ВКС.
В процесния случай са налице всички
материални предпоставки, доколкото се установи, че за съсобствената вещ са
сторени разноски (парично оценими разходи), същите съществуват към момента на
предявяване на вземането, като благодарение на тях фактически се е увеличила
стойността на имота.
Доколкото направените СМР през ***
г. възлизат общо на **8 лв., същите се явяват 22% от общо сторените СМР по
имота. Следователно, съобразно разпоредбата на чл. 162 ГПК съдът намира, че
следва да бъде взета предвид 22% от увеличената стойност на имота - **** лв.,
т.е. 246,40 лв. При съобразяване притежаваната от ответницата ½ ид.ч., същата
следва да бъде осъдена да заплати половината от съответната увеличена стойност
в следствие на посочените СМР, а именно 123,** лв., до който размер претенцията
по сметки следва да бъде уважена, а отхвърлена за разликата до пълния предявен
размер от 414 лв. (половината от общо сторените през *** г. разходи **8 лв.).
Относно претенциите по чл. 12, ал.
2 ЗН за имота на ул. „**“.
Същевременно, установи се, че
всички останали подобрения по общото имущество на ул. „***“, са извършени преди
смъртта на наследодателите, в период, в който ищцата е живеела в процесния
имот, заедно със семейството си и с родителите си – от 1993 г. до около **08-**09
г., съгласно еднопосочните данни в посочения смисъл, събрани чрез гласните
доказателствени средства. Извършването на СМР в този период, наред с данните от
свидетелските показания, че СМР са били финансирани от наследодателите от
страните, е свързано с осъществяваното от ищцата и семейството й фактическо
ползване на имота.
Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН
дава възможност в делбното производство да се разглеждат и претенции,
възникнали преди откриване на наследството, които са във връзка с общността –
предмет на делбата. Правилото е проявление на принципа за недопускане на
обогатяване за чужда сметка /чл. 59 ЗЗД/ в отношенията между призованите към
наследяване лица, във връзка с увеличаване имуществото на наследодателя, за
което е спомогнал наследникът. При иска по чл. 12, ал. 2 ЗН имущественото
съдействие на наследника приживе на наследодателя трябва да касае именно
имотите, предмет на делбата, като част от наследството на общия наследодател.
При определяне размера на увеличението е от значение не колко е изразходвал
наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено наследственото имущество.
Когато приносът е под формата на подобрение на недвижим имот е от значение
подобренията да са извършени приживе на наследодателя от евентуален негов
наследник и да са довели до увеличаване стойностния израз на наследството /така
и Решение № ** от ***г. по гр.д. № ***г./
За да бъде основателна
претенцията, претендиращият следва да има качеството наследник, да е спомогнал
за увеличаване на наследството, действията, довели до увеличението да са
извършени приживе на наследодателя, действията, довели до увеличение на
наследството да са без правно основание, като претендиращият да не е бил
възнаграден по друг начин.
Именно защото правото по чл. 12,
ал. 2 ЗН се основава на принципа за недопустимост на неоснователното
обогатяване, като при това правото възниква и получава защита след смъртта на
наследодателя, то при преценката дали наследникът е бил възнаграден за
приноса си да се увеличи наследството, следва да се вземат предвид всички
актове на облагодетелстване на наследника от наследодателя, независимо дали те
предхождат или следват във времето осъществяването на приноса от страна на
наследника. Законът не определя формата, в която да е станало
възнаграждаването. Доктрината и съдебната практика приемат, че ползването
на имота приживе на наследодателите от спомогналия да се увеличи стойността на
наследственото имущество е форма на възнаграждение на бъдещия наследник,
ако периодът на ползване е бил приживе на наследодателите и е бил значителен.
В процесния случай, от данните,
събрани чрез гласни доказателствени средства, подобренията в къщата на ул. „**“
са били финансирани от наследодателите, а същевременно – ищцата и съпругът й са
живеели съвместно с тях. В разглеждания случай подобренията са направени именно
във връзка с предоставеното безвъзмездно ползване на имота от ищцата и нейното
семейство заедно с наследодателите, следователно тя е бил възнаградена и затова
увеличението по чл. 12, ал. 2 ЗН не се дължи. Ищцата е живяла в наследствения
имот в периода от около 1993 г. до **09 г., т.е. като пълнолетна, включително и
след като е създала семейство, като периодът е значителен спрямо стойността на
увеличението.
Ето защо, и доколкото ищцата е
била възнаградена чрез фактическото ползване на имота, налице е отрицателна
материална предпоставка по смисъла на цитираната норма, и искът за подобренията
в размер на 2545 лв. /разликата между общо претендираната сума 2959 лв. и
претенцията по чл. 61, ал. 2 ЗЗД за 414 лв./ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради отвхърлянето на
претенцията, безпредметно е обсъждането на правопогасяващото възражение на
ответницата за погасителна давност. Единствено за пълнота следва да се
отбележи, че съгласно т. 4, б. "б" от ППВС № 7 от ***г., давността за
исканията по чл. 12, ал. 2 ЗН започва да тече от предявяване на иска за делба.
Относно претенциите по чл. 12, ал.
2 ЗН за имота в мах. „***“.
По делото бе установено, че и
двете страни са участвали в извършването на СМР по имота в мах. „***“, заедно с
общия си наследодател, който е осигурил средствата за ремонта, а страните са
участвали с труд. Доколкото и двете страни са участвали със собствени усилия в
извършването на ремонта, и двете съделителки като наследници са спомогнали за
увеличаването на нейната стойност, а не само ищцата, поради което тази
претенция /за 910 лв./ също следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
По смисъла на чл. 3** ГПК съделителите заплащат съобразно
дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски, които са
били необходими за установяване и ликвидиране на съсобствеността. Правилата на
чл. 78 ГПК досежно възнаграждението за адвокат се прилагат в делбеното
производство спрямо присъединените искове, като ако не се оспорва наличието на
съсобственост или дяловете в нея, то всеки съделител понася сам направените
разноски за процесуално представителство от адвокат.
В конкретния случай, съобразно частта, с която исковете по
сметки са уважени, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да заплати на
ищцата 30 лв. разноски – за адвокатски хонорар и депозит за вещото лице по СТЕ
относно исковете по сметки. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно
отхвърлителната част на претенциите по сметки ищцата следва да заплати на
ответницата разноски в размер на 290,46 лв. (доколкото е представен само един
договор за правна защита и съдействие – на л. 37, с уговорен и платен хонорар
от *** лв., за който, доколкото не е уговорено друго, съдът намира, че обхваща
и двете фази на делбата, поради което изчислява дължимия АХ на половината на
тази сума).
Същевременно съдът констатира, че с протоколно определение
от ***г. е задължил ищцовата страна да внесе допълнителен депозит за вещото
лице по СТЕ в размер на 150 лв., но разпореждането на съда не е било изпълнено,
което мотивира постановяването на определение по чл. 77 ГПК в този смисъл.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ
на основание чл. 353 ГПК на Х.Т.С., ЕГН **********, с адрес *** ДЯЛ I,
състоящ се от ДВОРНО УРЕГУЛИРАНО
МЯСТО с площ от *** кв. м., представляващо парцел *** в кв. ** по регулационния план, одобрен със заповед
№ ***г. на кмета на Община П., при граници: улица, Г.С., К.К. и наследници на Р.Н.,
заедно със застроената върху същото място
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от ** кв. м., който имот по
сега действаща кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. П., одобрени със
заповед № РД- ***/**.***г. на изпълнителния директор на АГКК и съгласно
скица на поземлен имот № ***г. на СГКК – гр. П., съставлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *****, с адрес на поземления имот: гр. П., ул. „****, с площ
от *** кв. м., трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентифкатор: няма, номер по
предходен план: ***, квартал: **, парцел: *, при съседи: ПИ *****, ПИ ********, ПИ*****, ПИ********,
ПИ********, ведно с построените в имота СГРАДА с идентификатор *****.1
със застроена площ от ** кв. м., брой етажи – 1, предназначение: жилищна сграда
– еднофамилна, СГРАДА с идентфикатор *****.2 със застроена площ
от ** кв. м., брой етажи – 1, предназначение: хангар, депо, гараж, СРАДА с
идентфикатор *****.3, застроена площ от ** кв. м. , брой етажи –
1, предназначение: селскостопанска сграда.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ
на основание чл. 353 ГПК на К.Т.К.,
ЕГН ********** с адрес ***, ДЯЛ II,
състоящ се от 2). ДВОРНО НЕУРЕГУЛИРАНО МЯСТО с площ от *** кв. м., ведно с едноетажна
жилищна сграда, построена върху ** кв. м., състояща се от мазе и етажи: от две
стаи и кухня, построени в източната част на мястото в махала „Ч.“, квартал „***“
– гр. П., при граници: наследници на А.Н., И.Ш. и лок на ДЗС и В.К.А., който
имот по сега действаща кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. П.,
одобрени със заповед № РД- ***/**.***г. на изпълнителния директор на АГКК,
с последно изменение със заповед № КД-***г. на Началника на СГКК и съгласно скица
на поземлен имот № ***.*** г. на АГКК - П., съставлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *****, с адрес на поземления имот: гр. П., кв. „***“, махала
„***“, с площ от 991 кв. м., трайно предназначение на територията:урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор *****,
номер по предходен план: няма, при съседи: ПИ*****, ПИ*****, ПИ***** и ПИ*******,
ведно със построената в имота СГРАДА с идентификатор *****.1,
застроена площ от 58 кв. м., брой етажи – 1, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, както и 3). НЕУРЕГУЛИРАН, НЕЗАСТРОЕН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ
от 1500 кв. м., находящ се в гр. П., кв. „***“, махала махала „Ч.“, при граници:
път, В.К.А., Т.К.А., наследници на Д.Н.Ч., Р.С.П. и М.В.П., който имот по
сега действаща кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. П., одобрени със
заповед № РД- ***/**.***г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение със заповед № КД-***г. на Началника на СГКК и съгласно скица на
поземлен имот № ***.*** г. на АГКК - П.,
съставлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****, с адрес на поземления имот:
гр. П., кв. „***“, махала „***“, с площ от 1590 кв. м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м), стар идентификатор *****, номер по предходен план: няма, при съседи: ПИ*****18,
ПИ*****, ПИ*****, ПИ*****17 и ПИ*******.
ОСЪЖДА Х.Т.С., ЕГН ********** да заплати на К.Т.К., ЕГН **********
сумата от 2101,00 лева – за
уравнение на дяловете.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 346 ГПК, вр. чл.
61, ал. 2 ЗЗД К.Т.К., ЕГН ********** да заплати на Х.Т.С., ЕГН **********, сумата от 123,** лева,
представляваща половината от увеличената стойност на имота, находящ се в гр. П., ул. „****, в следствие извършени през *** г.
СМР на жилищната сграда, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 123,**
лева до пълния предявен размер от 414 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Т.С., ЕГН **********
срещу К.Т.К., ЕГН ********** осъдителен иск по чл. 346 ГПК, вр. чл. 12, ал. 2 ЗН за заплащане на сумата от 2545 лева
– стойността на половината от подобренията в имота, находящ се в гр. П., ул. „***“, извършени приживе на
наследодателите на страните, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Т.С., ЕГН **********
срещу К.Т.К., ЕГН ********** осъдителен иск по чл. 346 ГПК, вр. чл. 12, ал. 2 ЗН за заплащане на сумата от 910 лева
– стойността на половината от подобренията в сградата в имота, находящ се в гр. П., мах. „***“, извършени приживе на
наследодателите на страните, като неоснователен.
ОСЪЖДА
на осн. 78, ал. 1 ГПК К.Т.К.,
ЕГН ********** да заплати на Х.Т.С.,
ЕГН **********, сумата от 30,00 лева, представляваща разноски
пред РС П..
ОСЪЖДА
на осн. 78, ал. 3 ГПК Х.Т.С.,
ЕГН ********** да заплати на К.Т.К., ЕГН ********** сумата от 290,46 лева, представляваща разноски
пред РС П..
ОСЪЖДА Х.Т.С., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд П. сумата 2632,68 лева – държавна такса в производството пред РС-П.,
съобразно стойността на получения дял, съгласно чл. 8 ТДТССГПК.
ОСЪЖДА
К.Т.К., ЕГН ********** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд П. сумата 24**,40 лева – държавна такса в
производството пред РС-П., съобразно стойността на получения дял, съгласно чл.
8 ТДТССГПК.
ОСЪЖДА
К.Т.К., ЕГН ********** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд П. сумата 4,93 лева – държавна такса, съобразно
уважената част на иска по чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА Х.Т.С., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд П. сумата 1**,83 лева – държавна такса, съобразно отхвърлената част на иска
по чл. 61, ал. 2 ЗЗД и отхвърлените искове по чл. 12, ал. 2 ЗН.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 77 ГПК Х.Т.С., ЕГН ********** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд П.
сумата 150,00 лева – депозит за вещо
лице, съгласно указания от протоколно определение от ***г.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с
оригинала:Д.Кирилова