Решение по дело №626/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от А.В.И., с ЕГН **********, против Решение № 197 от 07.02.2023 г. по АНД № 4994/2022 г. на Районен съд – Варна (РС – Варна), с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-0819-005351/26.10.2022 г., издадено от Началника на група в Сектор „Пътна полиция “ при ОД на МВР Варна.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Сочи се, че въззивният съд неправилно е възприел фактическата обстановка, поради което е обосновал неправилни правни изводи. Твърди се нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, а съдът неправилно е приел, че непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за отмяна на НП и непосочването в същото на доказателства, които потвърждават нарушението, не може да се възприеме като съществено нарушение на производствените правила. Посочва се, че съдът неправилно е кредитирал показанията на актосъставителя, за които се твърди, че не отговарят на обективната истина. В допълнение се поддържа, че не е доказано наличието на пряк умисъл при извършване на нарушението, което, от своя страна, се дължи на противоречивите показания на актосъставителя. Настоява се, че касаторът е бил спрял на червен сигнал на светофарна уредба, след което от намиращ се зад него автомобил бил подаден звуков сигнал, което било възприето от наказаното лице и затова рязко подало газ на управлявания от него автомобил. Последното довело до загуба на сцепление на задните задвижващи колела и управляваният от жалбоподателя автомобил поднесъл. Възразява се срещу извода за законосъобразност на НП единствено въз основа на показанията на актосъставителя, без да бъдат проверени други доказателства. Твърди се наличие на нарушение и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, а именно, че в НП не било конкретизирано мястото на извършване на нарушението, което обосновава отмяната му. Релевират се доводи за непълно описание на нарушението, което води до неизясняване обстоятелствата на извършването му. Изложени са съображения, че в закона няма легална дефиниция на понятието „дрифт“, което препятства преценката на съда относно правната квалификация на вмененото нарушение. Касаторът оспорва извода на въззивния съд за неприложимост на чл. 28 ЗАНН. Искането е да се отмени решението на РС – Варна и да се отмени НП. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касаторът, чрез адв. Р.И. , поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания.

Ответникът – Началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с писмени бележки, чрез гл. юриск. К.Л.-А.  настоява, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е постановено при пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Искането е да се остави в сила решението на РС – Варна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от касатора, ако са над минималния размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и фактите, установени от въззивния съд от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от касатора касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, приема от фактическа и правна страни следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на решението като неизгодно за нея.

Производството пред РС – Варна е образувано по жалба от А.В.И. срещу НП № 22-0819-005351/26.10.2022 г., издадено от Началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с което на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 ЗДвП на И. е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

Според НП на 11.09.2022 г., в 17:00 часа, в гр. Варна по бул. „Христо Смирненски“, в посока ул. „Девня“, А.В.И. управлява собствения си лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, като на кръстовището с бул. „Цар Освободител“ при маневра десен завой в посока изхода на града умишлено, чрез рязко подаване на газ и форсиране на двигателя, превърта задните задвижващи колела, вследствие на което привежда автомобила в неконтролируемо състояние и извършва последователни маневри, изразяващи се в последователно преминаване в двете ленти, чрез приплъзване на задната част на автомобила по бул. „Цар Освободител“, като с тези си действия водачът не използва път, отворен за обществено ползване по предназначение за превоз на пътници и товари и създава опасност и пречки за движението и непосредствени предпоставки за ПТП. Посочено е в НП, че виновно е нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

За да потвърди НП като правилно и законосъобразно, въззивният съд приема, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – надлежно е предявен съставеният от компетентен орган АУАН, а издаденото също от компетентен орган НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН, като ясно и недвусмислено са описани действията на водача, с които е осъществен съставът на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Прието е, че правилно е приложен материалният закон - въз основа на събраните доказателства компетентният орган е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП – описаните действия с МПС представляват дрифт и не са такива по превоз на хора и товари, като е дадена правилна квалификация на извършеното от И.. От субективна страна, въззивният съд посочва, че деянието е извършено при пряк умисъл, позовавайки се на показанията на разпитания по делото полицейски служител, като рязкото завиване и приплъзване на автобила се дължи изцяло на планирани и съзнателно осъществени действия на водача, а не на обективни фактори. За недоказано е прието възражението на наказаното лице, че в конкретния случай е налице единично занасяне, което може да се дължи например на висока скорост и наличие на мокра пътна настилка. Неоснователни, според въззивния съд, са и възраженията във връзка с описанието на нарушението и непълнотата на доказателствата, Изложени са и съображения на РС – Варна за неприложимост на чл. 15 НК и чл. 28 ЗАНН. Прието е, че наложените наказания са законосъобразно определени като вид и размер.

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

При постановяване на съдебния акт решаващият съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, като е обсъдил в мотивите си всички доказателства. Не се констатират нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства.

Неоснователно е възражението в жалбата относно непосочване на място на нарушението. Видно от съдържанието на НП, както правилно аргументира и въззивният съд, нарушението е извършено в гр. Варна, на бул. „Христо Смирненски“, на кръстовището с „Цар Освободител“ при извършване на маневра десен завой в посока изхода на града чрез рязко подаване на газ касаторът е привел автомобила си в неконтролируемо състояние. Горното налага извод, че наказващият орган е дал пълно описание на мястото на извършване на нарушението, както правилно е прието в обжалваното решение.

Настоящата инстанция не споделя възражението на касатора, че липсва пълно описание на нарушението в НП, продиктувано от неправилна преценка на доказателствата от районния съд, както и от липсата на легална дефиниция на „дрифт“. Според чл. 104б, т. 2 ЗДвП, на водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на товари и хора. Въпреки факта, че липсва легална дефиниция на „дрифт“, в практиката се е наложило понятието „дрифт“ като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено довежда дадено ППС извън контрол чрез „презавиване“, което води до загуба на сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Именно довеждането на МПС извън контрол представлява действие с висока обществена опасност. В допълнение на изложеното, в НП деянието не е квалифицирано като дрифт, а подробно е описана именно посочената по-горе техника на шофиране.

По делото не са представени доказателства, които да опровергаят установените от въззивната инстанция факти чрез събраните писмени и гласни доказателства, като изрично адв. Р.И.  е заявила в съдебно заседание пред въззивния съд, че няма доказателствени искания. Разпитаният в хода на въззивното производство свидетел - актосъставител е дал ясни, точни и непротиворечиви показания относно времето, мястото и механизъм на извършеното нарушение. Свидетелските показанията за посочените обстоятелства кореспондират със събраните писмени доказателства и законосъобразно са кредитирани от съда при формиране на фактическите му изводи. Както в АУАН, така и в НП ясно са описани всички елементи от състава на нарушението. Въззивният съд правилно е кредитирал показанията на св. М.. Твърдението, че колата се е хлъзнала, след като гумите й били мокри и след като на наказаното лице е бил подаден звуков сигнал от намиращото се зад него МПС, което е довело до стрес за И. и последвала инстинктивна реакция, като е натиснал рязко газта, е недоказано, а и се опровергава от останалите доказателства по делото.

Правилно, с оглед установените факти, деянието е квалифицирано като виновно нарушаване от И. на регламентираната в чл. 104б, т. 2 ЗДвП забрана за използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, което от обективна и субективна страни осъществява наказателния състав на чл. 175а, ал. 1, предл. 3 ЗДвП. В процесния случай общинският път е използван от наказаното лице не за превоз на хора и товари, а за извършване на описаните в НП маневри, които са в разрез с уреденото в закона предназначение на пътя.

Правилна се явява и преценката на РС - Варна за законосъобразност на обжалваното НП не само по отношение на дадената с него квалификация на деянието, но и по отношение на наложените административни наказания, които са определени при пълно съответствие с вида и размера на предвидените такива в разпоредбата на чл. 175а ал. 1 от ЗДвП.

Процесното административно нарушение по ЗДвП е извършено на 11.09.2022 г., като по аргумент от чл. 189з. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) не са приложими разпоредбите на чл. 28 и чл. 58г ЗАНН, предвиждащи възможност за квалифициране на случая като маловажен. В този смисъл, доводите на касатора за маловажност на деянието са ирелевантни.

Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на въззивния съд за законосъобразно ангажиране административнонаказателната отговорност на касатора, като препраща към тях на основание чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК. Не се установяват твърдените в касационната жалба пороци при събирането и преценката на доказателствата във въззивната фаза. Събраните гласни доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност от решаващия състав на РС-Варна, като е мотивирано, че намира същите за непротиворечиви и логични, кореспондиращи с останалите писмени доказателства, приложени по преписката и по делото.

Горните съображения налагат извода, че оспореното решение не страда от пороци, обуславящи неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Варна разноски за касационната инстанция в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 197 от 07.02.2023 г. по АНД № 4994/2022 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА А.В.И., с ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР - Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: