Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 07.03.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II А въззивен състав, в публично съдебно заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 10132 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение от 16.06.2020г. по гр. д. № 24569/2016г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 79 състав, е отхвърлен предявеният от „О.Б.“ АД срещу „Т.Т.Б.“ АД иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за заплащане на сумата от
11 734, 98 лева, дължима на отпаднало основание и е уважен предявеният
насрещен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на „О.Б.“ АД да
заплати на „Т.Т.Б.“ АД сумата от 3 465, 85 лева – имуществени вреди, ведно
със законната лихва от 13.07.2016г. до окончателното изплащане. Със същото
решение е отхвърлен иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на
разликата над сумата от 3 465, 85 лева до пълния предявен размер от
15 020, 33 лева.
Срещу
решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният първоначален иск и е
уважен предявеният насрещен иск, е подадена в законоустановения срок въззивна
жалба от ищеца „О.Б.“ АД. В жалбата са релевирани оплаквания за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост
на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на
материалния закон. Конкретно се сочи, че страните са постигнали съгласие съгласно
чл. 9, ал. 1 от договора за наем, правото на наемателя да демонтира и вземе със
себе си тази част от оборудването и направените от него подобрения, които
подлежат на демонтаж и нямат характер на трайни подобрения. При връщане на
държането на наетия имот след прекратяването на договора за наем бил съставен
приемо-предавателен протокол, в който не са били отразени забележки, допълнения
или възражения от страна на наемодателя по отношение на състоянието на имота.
Не са били констатирани никакви липси на съоръжения, елементи от инсталации,
които да представляват трайно прикрепени подобрения към процесния имот. Оспорва
се правилността на изводите на съда, че банката е демонтирала част от
климатичната/вентилационна система, изградена чрез вграждане в окачения тавана
на наетите помещения. Счита, че в нарушение на процесуалните правила
първоинстанционният съд е допуснал, събрал и ценил свидетелски показания за
установяване на това обстоятелство, тъй като е недопустимо с гласни доказателствени
средства да се опровергава съдържанието на двустранно подписания
приемо-предавателен протокол. В условията на евентуалност е взето становище, че
показанията на свидетелите са вътрешно противоречиви и не следва да се
кредитират. Поддържат необоснованост на изводите на съда, че процесните
компоненти от инсталацията чрез прикрепването им към главната вещ са станали
принадлежност по предназначение, поради което дори и да бъдат отделени
впоследствие не могат да станат отново движими вещи. Счита, че процесният имот
може да бъде ползван по предназначение и без посочените компоненти, тъй като
същите са прикрепени по такъв начин към него, че могат впоследствие да бъдат
отделени, без той да се разруши или повреди. Освен това се поддържат
възражения, че не е налице противоправно поведение на наемателя, както и че
претендираните вреди не са пряка и непосредствена последица от твърдения
деликт. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в
обжалваните му части.
Решението,
в частта, в която е отхвърлен предявеният насрещен иск като неоснователен за
сумата от 1 775, 33 лева – разлика между предявения размер от 15 020,
33 лева и действителния установен размер на претърпените вреди от 13 245
лева, а за разликата над 3 465, 85
лева - като погасен чрез приспадане на
сумата от 9 779, 15 лева без ДДС – задържан от наемодателя гаранционен
депозит от установения размер на вредите от 13 245 лева, е влязло в сила
като необжалвано.
Насрещната
страна „Т.Т.Б.“ АД оспорва въззивна жалба. Счита първоинстанционното решение в
обжалваната част за правилно и обосновано.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено
следното:
В
исковата молба на „О.Б.“ АД са изложени твърдения за наличието на облигационно
правоотношение между страните въз основа на сключен договор за наем на недвижим
имот, както и че в изпълнение на поетите задължения наемателят е заплатил
парична гаранция /депозит/ в размер на 11 734, 98 лева, който се
възстановява от наемодателя след прекратяване на договора, ако наемателят е
изпълнил всички свои задължения по договора, или се приспада от договорения
месечен наем при прекратяване на договора. Заявено е, че договорът е прекратен,
считано от 01.07.2014г. и имотът е бил приет от наемодателя без забележки, за
което е подписан приемо-предавателн протокол. Независимо от това насрещната
страна отказвала да върне гаранционния депозит по възражения за нанесени
повреди върху отоплителната и климатична инсталация. Ищецът твърди, че не са
налице основания за задържане на внесения депозит, тъй като твърдените действия
/демонтаж на компонентни от климатичната и вентилационна система/ не са били
извършени от наемателя. При така изложените обстоятелства първоинстанционният
съд е приел, че е сезиран с иск за връщане на паричната сума при отпаднало
основание – чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗДД.
По
предявения насрещен иск наемодателят „Т.Т.Б.“ АД е заявил, че в наетия имот по
време на действие на договора била проектирана и изградена за сметка на
наемателя вентилационна система, която в своята цялост представлявала
принадлежност към главната вещ /към наетия имот/ и в този смисъл е станала
собственост на наемодателя. Твърди се, че насрещната страна в нарушение на
клаузата на чл. 9 от договора, при прекратяване на правоотношението е
демонтирала и взела част от оборудването на вентилационната система /подробно
индивидуализирани в уточнителна молба от 21.10.2020г./, които имали характер на
трайни подобрения. Ето защо се претендира заплащане на сумата от 15 020,
33 лева, представляваща сбор от сумата от 13 900, 33 лева – стойност на
демонтираните съоръжения и 1 120 лева – платена сума за извършване на
оценка за средствата, който са необходими за възстановяването на
вентилационната система. При така изложените фактически твърдения
първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди върху собствена на
наемодателя вещ в резултат на противоправно поведение на наемателя.
Настоящият
съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение
на материалния закон. При изложените в исковата молба на „О.Б.“ АД твърдения,
предявеният по делото осъдителен иск за сумата от 11 734, 98 лева следва
да се квалифицира като такъв с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД – иск за реално
изпълнение на договорно основание,
а не като такъв по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД /за връщане на получено на отпаднало
основание/, каквато е дадената от първоинстанционния съд правна квалификация. В
исковата молба ясно е посочено, че качеството си на кредитор по спорното
вземане се извежда от клаузата на чл. 5, ал. 4 от процесния договор, съгласно
която наемодателят се задължава да върне получения гаранционен депозит при
прекратяване на договора, както и от твърдението, че наемателят е изправна
страна по договора и не са налице предпоставките за задържане на депозита от
насрещната страна.
Неправилна
е и дадената правна квалификация на предявения насрещен иск. Ищецът „Т.Т.Б.“ АД
твърди да е претърпял имуществени вреди, причинени от наемателя през време на
ползуването на наетата вещ. При така изложените фактически твърдения се налага
извод, че предявената претенция е с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2-ро
от ЗЗД и няма извъндоговорен източник – непозволено увреждане, както неправилно
е приел първоинстанционният съд.
Предметът
на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от
ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната
квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от
ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът
се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил
предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е
позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск
на непредявено основание. Когато обаче първоинстанционният съд само е определил
неправилна квалификация на спорното право, но не я е извел от обстоятелства, на
които страната не се е позовала, въззивният съд следва да даде вярната правна
квалификация, доколкото същият не е обвързан от дадената от първоинстанционния
съд квалификация на иска и съответно следва да се произнесе по съществото на
спора. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - решение №
124/24.03.2011 г.гр. д. № 882/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №
389/23.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №
249/23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.
В
конкретния случай първоинстанционният съд е разгледал всички факти, на които
ищецът по първоначалния и ищецът по насрещния иск са се позовали, но е
определил неправилна квалификация на спорното право и по двата иска, което
задължава въззивния съд да даде вярната квалификация и да се произнесе по същество
на спора. Когато въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум
на исковата молба възприема различна правна квалификация, следва да разреши
спора в съответствие с действителното правно основание.
Между
страните по делото не е спорно обстоятелството, че на 08.05.2008г. е сключен
договор за наем, по силата на който „Т.Т.Б.“ АД /в качеството на наемодател/ е
предоставил на „О.Б.“ АД /в качеството на наемател/ за временно и възмездно
ползване собственият на дружеството недвижим имот – магазинни помещения на две
нива, разположени на партерния етаж на четириетажна сграда, находяща се в гр.
София, ул. „********, с площ от 260 кв.м., като изрично е уговорено, че
отдаваният под наем имот ще се ползва със стопанска цел – за експлоатацията му
като „банков офис“. Договорът е сключен за срок от 5 години, като е предвидена
възможност за автоматичното му удължаване за още 3 години, в случай, че в срок
от 2 месеца преди изтичането на срока на договора никоя от страните не уведоми
писмено другата за обратното. Уговорената наемна цена за ползването е в размер
на 5 000 евро месечно. Съгласно чл. 5, ал. 4 от договора наемателят се
задължава да заплати на наемодателя при сключване на договора депозит в размер
на един месечен наем, който подлежи на връщане /ако наемателят е изпълнил
всички задължения по този договор/ или съответно приспадане на договорения
месечен наем при прекратяване на договора. Не е спорно обстоятелството, че
наемателят е заплатил депозит в размер на 11 734, 98 лева, което се
установява и от представената фактура и преводно нареждане от 08.05.2008г.
В чл. 8, ал. 1 от договора страните са
постигнали съгласие след предаване на държането върху имота наемателят да има
право да извършва в него строителни работи, ремонт и подобрения след
предварително писмено съгласие на наемодателя, с цел привеждането му в
състояние годно за експлоатацията му по предназначение като банков офис.
Изрично е посочено, че всички разходи по подобренията и ремонта са за сметка на
наемателя, като той не разполага с правото да претендира тези разходи от
наемодателя при прекратяване на наемния договор, освен в случаите по чл. 18, т.
4 /при едностранно прекратяване на договора от страна на наемодателя с
6-месечно предизвестие/ и чл. 19 /при прекратяване на договора предсрочно от
наемодателя преди изтичане на срока по чл. 4 и не при условията на чл. 18, т.
2, или при положение, че със свои фактически или правни действия наемодателя
направи невъзможна консумацията на настоящия наемен договор/. В чл. 9, ал. 1 от
договора е постигнато съгласие наемателят да оборудва наетото помещение изцяло
за своя сметка и по свой избор, като при прекратяване на наемния договор,
наемателят разполага с правото да демонтира и вземе със себе си тази част от
оборудването и от направените от него подобрения, които подлежат на демонтаж и
нямат характер на трайни подобрения. С анекс от 26.03.2014г. към процесния
договор за наем е изменена клаузата на чл. 18, т. 2 от договора, като страните
постигнали съгласие, че договорът може да се прекрати едностранно от наемателя
с 3-месечно предизвестие, като той няма право да претендира за направените
разходи по чл. 8.
По делото е представено разрешение за
строеж № 15 от 29.01.2009г., с което е дадено разрешение за преустройство на част
от коктейл-бар в банков офис, находящ се в гр. София, ул. „********,
собственост на ответното дружество.
Като доказателство е приет и
инвестиционен проект за преустройство на помещение в „офис на О.б.“ АД, част
ОВ, с възложител – „О.Б.“ АД. От същият се установява, че е възложен проект за отопление,
климатизация, общообменна вентилация и вентилация на санитарно помещение. Не е
спорно, че климатичната и вентилационна система е била изградена в процесното
помещение към 01.08.2009г., както и че климатичната инсталация се състои от
мултисплит система /която включва външно тяло, въздухоподаващи касети, тръбна
фреонова разпределителна мрежа, ел. захранване, ел. контрол и управление,
дренажни мрежи/, сплит система /включваща външно тяло, стенен вентилаторен
конвектор, тръбна фреонова мрежа, ел. захранване, ел. контрол и управление,
дренажи – външен и вътрешен/, общообменна вентилационна система - комбинация от
нагнетателна вентилация, изградена от въздухопроводи, нагнетателни решетки и
покривна смукателна решетка; смукателна вентилация, изградена от
въздухопроводи, смукателни решетки и покривно изхвърляне на въздуха;
рекуперативен вентилационен блок с вградени нагнетателен и смукателен
вентилатори и локални смукателни венталационни системи. Всички разходи за
изграждането и закупуването на компонентите за климатичната и вентилационна
система са били заплатени от наемателя.
Процесният договор за наем е бил
прекратен, считано от 01.07.2014г., с тримесечно предизвестие от наемодателя,
за което е представено писмо-уведомление от 31.03.2014г. Ответното дружество
твърди, че при предаване на имота в същия липсвали следните компоненти от
климатичната и вентилационна система: вентилационен бокс /рекуператор/, жично
управление, четиристенна касета, декоративен панел за касета, инверторно тяло,
разпределител, управление за втора функция и инвенторна машина. Ищецът не
оспорва, че тези елементи са били част от оборудването на системата за срока на
действие на договора за наем.
Настоящият съдебен състав счита, че
уговорката на страните по
чл. 5, ал. 4 от договора за заплащане на депозит от страна на наемателя, съдържа белезите на договор за залог - чл. 149 - чл. 161 ЗЗД, тъй като действителната обща воля на страните е била с предаването на паричната сума от страна на
наемателя в размер на 1 месечен наем /наименована
в договора "гаранция"/ да се обезпечи изпълнението на всички негови
задължения. Сумата се явява предоставена в качеството на залог,
обезпечаващ удовлетворяване на възникнали в хода на изпълнението парични
задължения на наемателя, произтичащи от неизпълнение на договорни задължения,
вкл. за обезщетение за вреди при едностранно прекратяване на договора по вина
на същия.
Заложното право осигурява
на заложния кредитор възможността да упражнява фактическа власт върху
документите за заложеното вземане /паричната сума/, докато обезпеченото вземане
бъде погасено изцяло. Това право има абсолютен характер и е противопоставимо,
както на длъжника, така и на всяко трето лице. Т.е. в частност ищецът има право
да задържи процесната сума до
момента, в който наемателят изпълни всички
задължения по договора, включително и обезщетение за вредите, причинени върху
наетата вещ.
Основателността
на предявения иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за връщане на гаранционния депозит е
обусловено от установяване на следните обстоятелства: 1/.
ищецът да е заплатил депозит по договора за наем; 2/.
договорът
за наем да е прекратен; 3/. към момента на прекратяването наемателят да
не е имал задължения към наемодателя по договора, чието
изпълнение да е било обезпечено с предоставения депозит.
Безспорни са по
делото наличието на първите две предпоставки. Основното спорно обстоятелство е
дали наемателят е изправна страна по правоотношението и в случай, че е налице
неизпълнение на негово задължение, дали същото е било обезпечено с
предоставения депозит.
Настоящият съдебен
състав счита, че произнасянето по тези въпроси е обусловено от тълкуване на
приложимите за процесния случай клаузи от сключения между страните договор за
наем.
На първо място
следва да се посочи, че собствеността
върху вещи – присъединени или принадлежности към главната вещ се урежда в чл.
97 ЗС и чл. 98 ЗС. Когато вещта е прикрепена към имота така, че не може да се
отдели без повредата му, то тя губи характеристиката си на самостоятелна
движима вещ и става част от недвижимия имот. Собственикът на имота придобива
правото на собственост и върху присъединената вещ съгласно чл. 97 ЗС. Трайно
прикрепени към недвижимия имот са не само вещите, чието отделяне би довело до
физическо му увреждане, но и тези, с отделянето на които би се нарушило
функционирането му – вещи с обслужващо сградата предназначение, каквито са
водно пречиствателни съоръжения, отоплителни инсталации и др. Когато вещта е
прикрепена по начин, който позволява демонтирането и отделянето й от имота без
увреждането му (керемиди, електромери, мивки), тя може да бъде придобита от
собственика като принадлежност към имота при условията на чл. 98 ЗС –
принадлежността следва главната вещ, ако не е уговорено или постановено друго.
В този смисъл са решение № 180 от 18.10.2013 г. по гр. д. № 2317/2013 г. ІІ ГО.
ВКС, решение № 118 от 2.07.2014 г. по
гр. д. № 6772/2013 г., I г. о. ВКС, решение № 55 от 16.04.2019г. по гр.д. №
1754/2018г., ВКС, IV ГО.
В аспекта на изложеното се налага извод, че в приложение на разпоредбата на чл.
97 от ЗС изградената със средства на наемателя климатична и вентилационна
система в нейната цялост е собственост на наемодателя /няма спор, че
наемодателят е собственик на имота/. Настоящият съдебен състав счита, че
страните по облигационното правоотношение могат да уговорят нещо различно от
предвидените в чл. 97 от ЗС последици при присъединяване на чужди вещи към главна вещ. В договора за наем страните са
постигнали съгласие относно правото на наемателя да демонтира и вземе със себе
си всички извършени за негова сметка подобрения в имота, които подлежат на
демонтаж и нямат характер на трайни подобрения. Подобренията, които подлежат на
демонтаж, са тези, които могат да бъдат отделени от имота, без да се наруши
както тяхната цялост, така и самия имот. Преценката дали едно подобрение има
характер на трайно такова се извършва при изследване на въпроса дали е възможно
подобрението да бъде отделено без увреждане и намаляване на стойността му или
намаляване цената на имота – решение
№ 517/30.11.2011 г. по гр. д. № 113/2010 г., ВКС, IV г.о., ППВС № 6/74 г., т.
8. От това следва, че подобрение е налице, само когато
извършеното е трайно прикрепено към имота и собственикът не може да иска
унищожение на подобренията, но и владелецът не може да ги премахне, а му се
дължи само обезщетение. Когато в недвижимия имот са прикрепени движимости,
които увеличават стойността му, но могат да бъдат отделени от него, без
съществено да се промени имотът, лицето, извършило подобренията разполага с
правото да вдигне тези вещи.
В
случая страните изрично са уговорили в клаузата на чл. 8, ал. 1 от договора, че
всички разходи по подобренията и ремонта са за сметка на наемателя, като той не
разполага с правото да претендира тези разходи от наемодателя при прекратяване
на наемния договор, освен в изрично посочените случай, какъвто не е
разглеждания. По правило, когато страните са обвързани от договор за наем и
наемателят направи подобрения със съгласието на наемодателя, то страните могат
да уговорят за чия сметка ще останат извършените разноски, като могат да
постигнат съгласие наемодателят да ги заплати; да бъдат прихванати от наема или
наемът да не бъде увеличен, тъй като собственикът на имота се ползва от
подобренията. В разглежданата хипотеза страните по правоотношението са
уговорили изключение от правилото, че собственикът на имота /наемодателят/ е
длъжен да обезщети наемателя за извършените за негова сметка разходи за
подобрения в имота, които остават в собственост на наемодателя при условията на
чл. 97 от ЗС. Да се приеме, че в този случай наемателят няма право да демонтира
всички движимости, прикрепени към имота, при отделянето на които няма да се
увреди съществено главната вещ /имота/, означава да се наруши принципа за
забрана за неоснователно обогатяване. При
това положение наемодателят от една страна няма да дължи обезщетение за тези
подобрения /чл. 8, ал. 1 от договора/, но същевременно ще е придобил в
собственост климатична и вентилационна система, ведно с всички компоненти от
същата. Ето защо съдът счита, че клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора следва да
се тълкува в смисъл, че наемателят има право да демонтира всички елементи от
климатичната и вентилационна система, които могат да се отделят по начин, по
който няма да се увреди съществено имота.
Съгласно
приетото във въззивното производство заключение на съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като пълно и обосновано, се установява, че с
демонтирането на процесните движими вещи /посочени от ответника като липсващи
компоненти от вентилационната система/ се стига до повреждане на тавана и
стените на помещенията. Същевременно по делото е представен приемо-предавателен
протокол, двустранно подписан между представители на страните при предаване на
имота на 01.07.2014г., в който не са отразени никакви повреди върху таваните и
стените на помещенията, освен такива, които според посоченото в протокола се
дължат на нормалната употреба. Следователно повредите върху стените и тавана,
причинени в резултат на извършения демонтаж, не са съществени.
С
оглед изложеното се налага извод, че наемателят не е нарушил нормата на чл. 9,
ал. 1 от договора, съответно – не е налице неизпълнение на задължение по
договора, обезпечено с внесения гаранционен депозит. Предявеният иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 11 734, 98 лева е
основателен.
По
предявения насрещен иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД:
Съгласно
разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД наемателят дължи обезщетение за
вредите, причинени през време на ползуването на вещта, освен ако докаже, че те
се дължат на причина, за която той не отговаря /т.е. вината на наемателя се
предполага/. Посочената правна норма урежда оборима презумпция за виновно
причиняване на вредите от наемателя през време на ползуването на вещта.
Следователно ако наемателят твърди, че вредите се дължат на причина, за която
той не отговаря, доказателствената тежест е негова. В
този смисъл основателността на предявения иск е обусловена от установяването от
страна на ищеца на следните правопораждащи факти, а именно: 1/. че валидно е
възникнало твърдяното облигационно правоотношение; 2/. че е предоставил на
ответника ползването на процесния имот, част от който са твърдените липсващи
компоненти от климатичната и вентилационна система; 3/. че през време на
ползването на вещта в причинна връзка с действията на ответника са били
причинени твърдените повреди в имота; 4/. размера на твърдените вреди.
В случая съдът приема, че наемателят не е нарушил нормата на чл.
9, ал. 1 от процесния договор, тъй като липсващите компоненти от климатичната и
вентилационна система не са имали характер на трайни подобрения, поради което е
имал правото да демонтира същите. Следователно наемодателят не е претърпял
претендираните вреди, а насрещната страна не следва да носи имуществена
отговорност за тяхното репариране. Предявеният насрещен иск е неоснователен и
следва да се отхвърли в цялост.
Като е достигнал до други изводи първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната му
част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззивника следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 504,
02 лева, от които 304, 02 лева за държавна такса и 200 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, при съобразяване на липсата на
фактическа и правна сложност на делото.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да
бъде отменено и в частта, в която „О.Б.“ АД е била осъдена да заплати съдебни
разноски на насрещната страна.
В полза на ищеца по първоначалния иск следва да се присъдят
допълнително съдебни разноски за първоинстанционното производство в размер на
сумата от още 417, 44 лева.
Търговският
характер на спора произтича от правоотношения, които са възникнали в резултат на
търговска сделка, сключена между две търговски дружества, поради което следва
да се приложи прагът за касационно обжалване от 20 000 лева, регламентиран в чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК, и да се приеме, че атакуваното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 121777 от 16.06.2020г., постановено по гр.д. № 24569/2016г., по описа на СРС, ГО, 75 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от „О.Б.“ АД срещу „Т.Т.Б.“ АД иск за заплащане на сумата от
11 374, 98 лева – подлежащ на връщане гаранционен депозит по договор за
наем от 08.05.2008г.; в частта, в
която е уважен предявеният от „Т.Т.Б.“ АД срещу „О.Б.“ АД иск за заплащане на
сумата от 3 465, 85 лева – имуществени вреди във връзка с ползването на
имот, предмет на договор за наем от 08.05.2008г., както и в частта, в която „О.Б.“ АД е осъдена да заплати на „Т.Т.Б.“ АД
съдебни разноски в производството И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Т.Т.Б.“ АД, с ЕИК ********, седалище и адрес на
управление *** да заплати на „О.Б.“ АД, с ЕИК ********, седалище и адрес на
управление *** по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата от
11 734, 98 /единадесет хиляди седемстотин тридесет и четири лева и 98 ст./
лева, представляваща платен от ищеца гаранционен депозит по договор за наем на
недвижим имот от 08.05.2008г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2016г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Т.Б.“ АД, с ЕИК ********, седалище и
адрес на управление *** срещу „О.Б.“ АД, с ЕИК ********, седалище и адрес на
управление *** иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД за
заплащане на сумата от 3 465, 85 /три хиляди четиристотин шестдесет и пет
лева и 85 ст./ лева, представляваща имуществени вреди при ползването на
недвижим имот по договор за наем от 08.05.2008г.
ОСЪЖДА „Т.Т.Б.“ АД, с ЕИК ********, седалище и адрес на
управление *** да заплати на „О.Б.“ АД, с ЕИК ********, седалище и адрес на
управление *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК допълнително сумата от още 417, 44 /четиристотин и седемнадесет лева и 44
ст./ лева – съдебни разноски в първоинстанционното производство, както и да
заплати на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 504, 02 /петстотин и четири лева и 02 ст./ лева – съдебни разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.