еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, без надлежно разрешително е разпространил високорискови
наркотични вещества - амфетамин с общо нето тегло 301,764 гр. на обща стойност
9052,92 лева съгласно Постановление № 23 на
Министерския съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството, както следва:
На М.Р.Л., ЕГН ********** високорискови наркотични вещества - амфетамин с
общо нето тегло 200,366 грама на обща стойност 6010,98 лв., както следва:
193,92 гр. със съдържание на активен компонент 10,1 тегловни процента; 3,027
гр. със съдържание на активен компонент 14,5 тегловни процента и 3,419 гр. със
съдържание на активен компонент 4,8 тегловни процента;
На С.С.С., ЕГН ********** високорискови наркотични вещества - амфетамин с
нето тегло 1,034 гр. със съдържание на активен компонент 9,3 тегловни процента
на стойност 31,02 лева
На Г.С.А. ЕГН ********** високорискови наркотични
вещества - амфетамин с нето тегло 100,364 гр. със съдържание на активен
компонент 7,4 тегловни процента на стойност 3010, 92 лв.
- против М.Р.Л.
– за престъпление по чл.354а, ал.2, т.4
във вр. с ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за това, че:
1. На 07.06.2018 г. в гр. Пловдив, обл. Пловдив, при условията на опасен
рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено не по
чл.66 от НК и след като е осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, без надлежно разрешително е придобил
от Г.И.А. с ЕГН ********** и държал с цел разпространение високорискови
наркотични вещества - амфетамин с общо нето тегло 200,366 грама на обща
стойност 6010,98 лева съгласно Постановление № 23 на Министерския съвет от
29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството както следва:
-На 07.06.2018 г. в гр. Пловдив е придобил и държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества - амфетамин с нето тегло 193,92 гр. със
съдържание на активен компонент 10,1 тегловни процента на стойност 5817,60 лв.;
-На 07.06.2018 г. в гр. Пловдив е придобил и държал с цел разпространение високорискови наркотични
вещества - амфетамин с нето тегло 3,027 грама със съдържание на активен
компонент 14,5 тегловни процента на стойност 90,81 лв. и
-На 07.06.2018 г. в гр. Пловдив е придобил и държал с цел разпространение високорискови наркотични
вещества - амфетамин с нето тегло 3,419 гр. със съдържание на активен компонент
4,8 тегловни процента на стойност 102,57 лв.
-против Г.С.А. – за престъпление по чл.354а, ал.1, предл. 1 от НК за това, че:
1.
На 07.06.2018 г. в гр. Пловдив без
надлежно разрешително е придобил и държал с цел разпространение високорискови
наркотични вещества - амфетамин с общо нето тегло 120,412 грама на обща
стойност 3612,36 лева съгласно Постановление № 23 на
Министерския съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството, както следва:
На
07.06.2018 г. в гр.
Пловдив е придобил от Г.И.А. с ЕГН ********** и държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества - амфетамин с нето тегло 100,364 грама със
съдържание на активен компонент 7,4 тегловни процента
на стойност 3010,92 и
На 07.06.2018
г. в гр.
Пловдив е държал с цел разпространение амфетамин с нето тегло 20,048 лева със
съдържание на активен компонент 5,9 тегловни процента
на стойност 601,44 лв.
и за престъпление
по чл. 343б, ал.3 от НК, за това, че:
2.
На 07.06.2018 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „***“, модел „***“, с peг. № ***, след употреба на наркотични вещества - „амфетамин“, установено по
надлежни ред, а именно с техническо средство „Дрегер Дръг Чек- 300“ (“Drager Drug Check-300”) с фабричен номер ***.
В
съдебно заседание представителят на ПРОКУРАТУРАТА поддържа обвиненията
със същата правна квалификация на деянията. Счита, че престъпленията
са извършени виновно от
подсъдимите. Намира, че същите следва да бъдат признати за виновни и им се
наложат наказания лишаване от свобода и глоби, ориентирани около и над средните
размери, като излага съображения за завишена степен на обществена опасност на деянията и на дейците.
Защитниците на подс.А. – адв.Б. и адв.П. считат, че на техния подзащитен
следва да се наложат наказания при условията на чл.55 от НК при наличие на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства /чисто съдебно минало, съдействие
при разследването, семейно положение, възраст/ или в минималния размер на
предвидените санкции, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода се
отложи по чл.66 от НК. Изложеното от тях се подкрепя от подс.А..
Защитникът на подс.Л. – адв.Д.
оспорва високия размер на наказанието, поискано от прокурора и счита, че то
следва да бъде поне наполовина по-ниско /около 5 години лишаване от
свобода/, акцентира на посочени от него
смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани с трудовата ангажираност на
подсъдимия. Последният поддържа тезата на защитника си.
Защитникът на подс.А. – адв.Д. оспорва приетата от обвинението квалификация по отношение на подзащитния му,
тъй като независимо от проведеното съкратено съдебно следствие според него не
са налице доказателства в подкрепа на самопризнанието на А. да е дължал
наркотичните вещества с цел
разпространение. Прави подробен анализ на доказателствените източници,
неподкрепящи еднозначен извод за този факт и желае оправдаване на подсъдимия А.
по тази по-тежка правна квалификация. Защитникът счита, че следва наказанието
да се определи в минимален размер, след като се преквалифицира престъплението и
се групира с това по чл.343б ал.3 от НК, следва да се отложи изпълнението на
общото наказание по реда на чл.66 от НК. Пледоарията на защитата се поддържа от
подс.А..
ПОДСЪДИМИТЕ признаха всички факти, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласиха да не се събират доказателства за тях.
Производството протече по реда на Глава 27 от НПК – в хипотезата на чл.371 т.2
от НПК.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност в произвоството по Глава 27 от НПК и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
ФАКТИ
Подсъдимият Г.И. *** на *** г., където живее и понастоящем на ул. „***“ № ***.
Има завършено средно образование. Работи като фитнес инструктор. Не е женен. Не
е осъждан до момента.
Подсъдимият М.Р.Л. е роден на *** ***, където живее и понастоящем на ул. „***“
***, ет**, ап.**. Същият има завършено основно образование. Работи като общ
работник. Не е женен. Живее на семейни начала със свид. Н. К. Осъждан е с 5
съдебни акта.
С определение № 24/24.03.2015 г. е одобрено споразумение по НОХД № 156/2015
г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив за извършено престъпление по чл. 354а
ал.2 изр. 2-ро т.4 вр.ал.1 предл. 1 вр.чл. 29 ал.1 б. „а“ от НК, като на Л. е
определено наказание в размер на 3 г. и 6 м. лишаване от свобода и наказанието
е изтърпяно на 01.11.2017 г. С присъда № 128/03.10.2008 г. по НОХД № 1168/2008
г. на Окръжен съд гр. Пловдив, изменена с Решение № 45/26.05.2009 г. по ВНОХД №
45/2009 г. на ПАС, което е потвърдено с Решение № 262/04.06.2009 г. по КД №
257/2009 г. на Л. е било наложено наказание от 4 г. и 11 м. лишаване от свобода
за извършено от него престъпление по чл. 354а ал.2 изр. 2 т. 4 вр.ал.1 предл. 1
вр.чл. 29 ал.1 б. „б“ вр.чл. 18 ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК. Наказанието подсъдимият
е изтърпял на 17.01.2014 г.
Подсъдимият Г.С.А. е роден на ***г***,
където живее и понастоящем на ул. „***“ № **. Има завършено висше образование.
Работи като ситопечатар. Не е женен. Не е осъждан.
В отдел „КП“ при ОДМВР гр. Пловдив постъпила информация, за това че подс.М.Л.
*** се занимава активно с разпространение на наркотични вещества - канабис,
амфетамин и таблетки Екстази, като действията му били извършвани на територията на гр. Пловдив
и региона. Основно срещите с клиентите били провеждани в парк, находящ се на
ул. „***“, където била разположена нова църква. Л. бил многократно осъждан и 4
от осъжданията му били свързани с разпространение на наркотични вещества. Той живеел
на семейни начала със свид. Н.К. от гр. Пловдив, като обитавал апартамента й,
който се намирал на ул. „**“ № **, ет.**, ап.**. Л. се снабдявал с наркотичните
вещества, който в последствие продавал, от подс.Г.И.А., който редовно посещавал
фитнес център „***“ находящ се в гр. Пловдив на ул. „**“ № **и същият живеел в
гр. Пловдив, ул. „**“ № ** и управлявал лек автомобил марка „**“ с per. № ***.
Между подсъдимите Л. и А. се провеждала активна комуникация, като двамата
общували посредством интернет приложения за пренос на данни и съобщения чрез
смартфоните си. Те не провеждали лични срещи за получаване на наркотик, който Л.,
след като придобиел от А. да разпространи на други лица, а предавали
инкриминираното вещество посредством използване на „тайник“. Начинът за
снабдяване на подс.М.Л. от подс.Г.А. бил следният: Л. пишел по интернет
приложението на А., след което последният му отговарял кога ще отиде до точно
определено място, което само двамата знаели къде се намира и което било
разположено в гориста местност в гр. Пловдив, находяща се от южната страна на
линията, която свързвала гр. Пловдив и гр. София. А. оставял наркотичното
вещество на определеното място, напускал мястото, след което уведомявал
посредством използването на интернет приложението за телефония Л., че
„тайникът“ е зареден. Последният тръгвал пеша от мястото където живеел на ул. „**“
№ **в гр. Пловдив, минавал по ул. „**“, след това пресичал ЖП линиите в района
на фитнес център, находящ се на ул. „**“ № **, /там ограда липсвала/, влизал в
гористата местност и взимал наркотика. Подсъдимият Л. по пътя си към въпросния
„тайник“ ставал много мнителен, постоянно се оглеждал, сменял посоката на
движението си. След пристигане на съответното място, Л. взимал наркотичното
вещество в себе си, оставял парите, отивал с наркотичното вещество до ул. „**“
№ **и уведомявал по интернет приложението А., който на свой ред отивал до
„тайника“ и взимал оставените от Л. пари за закупения наркотик.
Подс.Г.А. не ограничил дейността си по разпространение на наркотични
вещества единствено до подс.М. Л., като
си създал мрежа от разпространители на наркотични вещества на по-ниско „улично“
ниво и тези лица били регулярно снабдявани от него, като за разлика от Л. тях
ги снабдявал лично и срещите се провеждали на различни места, включително и в
дома му. Едно от тези лица бил подс. Г.С.А., живущ *** и притежаващ лек
автомобил марка „**“ с peг. № ***, който се срещал с А., за да закупува наркотични
вещества.
На 07.06.2018 г. в отдел „КП“ при ОДМВР гр. Пловдив се получила информация
за това, че на същата дата в гр. Пловдив, по описания по-горе начин подс.А. ще
разпространи на подс.Л. неустановено количество наркотично вещество тип
амфетамин. По тази причина било организирано наблюдение над действията на двамата
подсъдими, както и наблюдение в установения горист район, където А. оставял
наркотичните вещества на Л.. Сформирани били на посочената дата и описаните
места в гр. Пловдив т.нар. „секретни постове“ и било установено, че подс.Г.А. посещава
описаната по-горе горичка до линията, зарежда тайника с наркотично вещество,
след което се връща до дома си. Пред дома на
А. с автомобила си пристигнал подс. Г.А., след което се първият
разпространил на втория наркотични вещества.
След това А. тръгнал от дома на А. с колата си, но бил проследен от служители на МВР и задържан в
автомобила си „**“ с peг. № *** в гр. Пловдив на бул. „***“. При спирането на А. се
установило от свидетелите И.Т.и П.К.- служители при сектор „СПС“ при ОДМВР гр.
Пловдив, че подс.А. имал прояви на човек, употребил наркотични вещества. Поради
това бил изпробван с полеви тест „Дрегер Дръг Чек 300“ /Drager Drug check 300/ с фабричен номер ***,
който отчел наркотично вещество амфетамин. На водача бил съставен АУАН с
бланков № *** серия *** от 07.06.2018 г. по ЗДвП и талон за медицинско
изследване с № ***. След извършеното претърсване и изземване А. бил отведен за
медицинско изследване в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД, където същият категорично отказал да
даде кръв и урина и собственоръчно записал: „Приемам показанията на
техническото средство“.
Било извършено претърсване и изземване на лекия автомобил на подс. Г.А. марка
„**“ с peг. № ***, в хода на което се
установило, че той държи в себе си амфетамин 100,364 грама с активен компонент
7,4% /л.24 т.І ДП/.
Извършено било претърсване и изземване и в дома на Г.А.,***, където отново
било открито наркотично вещество, а именно амфетамин 20,048 грама с активен
компонент 5,9%, както и везна със следи от амфетамин по нея /л.70 т.І ДП/. В
хода на следствените действия бил приобщен ползваният от А. мобилен телефон „***“
ведно с карта на ***; инкриминираният лек автомобил; 2 броя ключове; зелено
тефтерче, както и електронната везна.
Междувременно било предприето задържане на подс. А. непосредствено след
срещата му с подс. А.. Г.А. пътувал със
свид. С.С. в лекия автомобил на първия „**“
с peг. № ***. При извършеното претърсване и
изземване на лекия автомобил било открито наркотично вещество марихуана с тегло
10,33 грама със съдържание активен компонент 8,2% /л.33 т.І ДП/. В хода на
следственото действие бил приобщен ползваният от А. мобилен телефон „***“,
ведно с карта на *** с ИМЕЙ ***; връзка с 4 броя ключове; мобилен телефон „**“
ведно със СИМ карта на *** с ИМЕЙ *** и пари в размер на 5 000 лева.
Било извършено на същата дата - 07.06.2018 г. претърсване и изземване в
гаражното помещение към дома на Г.А.,*** /л.82 т.І ДП/, в хода на което били
иззети амфетамин и марихуана в следните количества и процентно съдържание на
наркотично вещество: амфетамините били със следните грамажи: 110,16 грама и
съдържание на активен компонент 13%; амфетамин 0,53 грама и съдържание на
активен компонент 6,8%, амфетамин 250,55 грама и съдържание на активен
компонент 17,9%; амфетамин 258,51 грама и съдържание на активен компонент 3,2%.
Приобщената марихуана била в размер 1,17 грама и съдържание на активен
компонент 6,2%; марихуана 39,97 грама и съдържание на активен компонент 6,2%;
марихуана 299,72 грама и съдържание на активен компонент 6,2%, марихуана 148,36
грама и съдържание на активен компонент 6,2%, открити били семена канабис в
размер 0,04 грама и таблетки 0,25 грама съдържащи 4-бромо-2,5 диметоксифенетиламин.
Били иззети електронна везна, сива на
цвят; нож, ножица и кутия с надпис “***”; 2 броя пакети с найлонови пликове за
разфасовка размери 20х27см и 3 броя скреч фолио. От извършеното претърсване в
дома на обв. А. на горепосочения адрес /л.64 т.І ДП/ не били открити вещи
относими към разследването.
Било извършено и претърсване в дома на свид. С. /л.98 т.І ДП/, където били
намерени и иззети високорискови наркотични вещества амфетамин с нето тегло
1,034 грама и съдържание на активен компонент 9,3 тегловни %, които свид. С. обяснил,
че бил закупил от подс. А..
Същевременно продължавало наблюдението от страна на свид. И.Х.- служител в
ППСНВДП при ОДМВР гр. Пловдив и други полицейски служители върху гористата
местност, където бил разположен „тайникът“ и където подс. М.Л. отишъл, за да
придобие наркотичното вещество разпространено му от Г.А.. Обвиняемият Л. около
19:00 часа на 07.06.2018 г. преминал по ул. „***“ по обичайния си път към
горичката с „тайника“. Приближавайки се до мястото, където били укрити от
страна на подс.А. инкриминираните наркотични вещества, подс. Л. многократно се
връщал, оглеждал, обръщал, съзнавайки неправомерната дейност, която извършва и
в крайна сметка посетил горичката. Взел в себе си наркотичните вещества, които
били амфетамин 3,027 грама със съдържание на активен компонент 14,5%, амфетамин
3,419 грама със съдържание на активен компонент 4,8%, везна със следи от
амфетамин по нея и амфетамин с количество 193,92 грама и съдържание на активен
компонент 10,1 %. При предприетото задържане на М.Л., последният започнал да
бяга, като започнал да се освобождава от разфасовките от около 3 грама от наркотичните
вещества и везната, но не успял да се освободи от най-голямото количество
амфетамин, защото го бил сложил в крачола на панталона си. Били извършени
огледи на местопроизшествие /л.6-15, л.16-22 т.І ДП/.
При извършения на 07.06.2018 г. в гр. Пловдив обиск й изземване на подс. Л.
/л.56 т.І ДП/ били приобщени освен описаните по-горе наркотични вещества, били
иззети и пари в размер на 370 лева, мобилен телефон “***” с ИМЕЙ № ***, ведно със СИМ карта на
***, връзка с 5 броя секретни ключове, един брой чип, нокторезачка, един брой
ключодържател.
ДОКАЗАТЕЛСТВА И
АНАЛИЗ
Изложената фактическа
обстановка се потвърждава от следните доказателства, подкрепящи изявленията на
подсъдимите по признаване на фактите в обвинителния акт:
Свидетелските показания на
всички свидетели по делото относно откритите у подсъдимите наркотични вещества
и тяхното предаване от подс.А. на свид.С. и на подс.Л. по описания по-горе
начин, държането на такива с цел разпространение от страна на Л. и А.. По
отношение на А. - управлението на МПС след употреба на наркотични вещества и
държаните от него такива в автомобила Ровър и в дома му.
За същите обстоятелства са
налице и ангажирените способи за разследване – огледи на местопроизшествие,
огледи на веществени доказателства, извършените претърсвания и изземвания и
обиск - претърсване и изземване извършено на 07.06.2018 г. на л.а. ***, с peг. № ***, управляван от Г.С.А.; претърсване и изземване извършено на
07.06.2018 г. на адрес: гр.Пловдив, ул. „****“ **, обитаван от Г.С.А.; претърсване
и изземване извършено на 07.06.2018 г. на адрес: гр.Пловдив, ул.“***“ *** от
помещение /гараж/, обитаван от Г.И.А.; претърсване и изземване извършено на
07.06.2018 г. от л.а. *** с ДКН ***, управляван от Г.И.А.,
оглед на МП извършен на 07.06.2018 г. в гр.Пловдив, ул. „***“ ***, където е
задържан М.Р.Л. *** тайника; обиск и изземване извършен на 07.06.2018 г. на подс.М.Р.Л..
Фактите се установяват и от
приобщените в хода на досъдебното производство писмени доказателства - справки
съдимост, характеристични справки, прооколите по извършени процесуално
–следствени действия, приложения протокол за извършване на проверка за употреба
на наркотични вещества или техни аналози, АУАН с бланков № ***серия ***, талон
за изследване с бланков № ***, лист за преглед на пациент в КДБ/СО с № *** от
07.06.2018 г., както и от материалите получени след използване на Специални
разузнавателни средства, находящи се в три тома, приобщени с писма ****по описа на ОДМВР гр. Пловдив.
Относими за доказане на
обвиненията и в подкрепа на самопризнанията на подсъдимите са веществените
доказателства – телефони за мобилна комуникация, открити и иззети наркотични
вещества, везни за тегленето им със следи от амфетамин по тях, дрегер за
тестване за употреба на наркотични вещества и техния вид.
При постановяване на присъдата съдът ползва директно и заключенията на
вещите лица. Съгласно заключението на назначената
химическа експертиза се установява, че:
1.
Бялото вещество с нето
тегло - 100,364 грама съдържа 7,4 тегловни % амфетамин. Остатък след изследването
- 99,514 грама.
2.
1. Бялото вещество с
нето тегло - 20,048 грама съдържа 5,9 тегловни % амфетамин. Остатък след
изследването - 19,278 грама.
2.2. По повърхността на мини електронна
сива везна се установили следи от бяло прахообразно вещество амфетамин.
3.
Бялото вещество е с нето
тегло и съдържание на амфетамин в тегловни %
за отделните обекти, както следва:
3.1. 110,16 грама - 13 тегловни %;
остатък след изследването - 109,66 грама.
3.2. 0,53 грама - 6,8 тегловни %;
остатък след изследването - 0,47 грама.
3.3. 250,55 грама - 17,9 тегловни %;
остатък след изследването - 249,42 грама.
3.4. 258,51 грама - 3,2 тегловни %;
остатък след изследването - 257,91 грама.
4. Суха зелена растителна маса
(съцветие) от всички обекти представлява марихуана с общо нето тегло - 489,22
грама и съдържание на активен компонент (тетрахидроканабинол) за всички обекти
- 6,2 тегловни % ТХК
Остатък след изследването - 476,72 грама.
5. Два (2) броя светлозелени, кръгли
таблетки, гладки, с разделителна линия от едната им страна и щампа наподобяваща
„***“ от другата съдържат веществото 4-бромо-2,5 диметоксифенетиламин (2С-В). Таблетките са с общо
нето тегло - 0,25 грама. Остатък след
изследването - 0,21 грама.
6.
Семената от растение са
от растението канабис (коноп) по морфологични белези и химичен състав. Семената са с нето тегло
0,04 грама и се изразходили при изследването.
7. Суха зелена растителна маса
(съцветие) представлява марихуана с нето тегло - 10,33 грама и съдържание на
активен компонент (тетрахидроканабинол) - 8,2 тегловни % ТХК. Остатък след
изследването - 8.02 грама.
8.1.1. Бялото вещество с нето тегло 3,027
грама съдържа 14,5 тегловни % амфетамин. Остатък след изследването - 2,548
грама.
8.1.2. Бялото вещество с нето тегло - 3,419
грама съдържа 4,8 тегловни % амфетамин. Остатък след изследването - 3,136
грама.
8.2.
По повърхността на мини
електронна сива везна се установили следи от бяло прахообразно вещество
амфетамин.
9. Бялото вещество с нето тегло - 193,92 грама съдържа 10,1 тегловни % амфетамин.
Остатък след изследването - 192,26 грама.
По делото е назначена и изготвена и техническа експертиза, като обект на
изследване са мобилните телефони, иззети от подсъдимите - мобилен телефон *** с
ИМЕЙ ***, ведно със сим- карта на ***, приобщен при извършване на претърсване и
изземване от л.а. *** с peг. № *** от Г.А.; Мобилен телефон *** с ИМЕЙ ***,
ведно със сим-карта на ***, приобщен при извършване на претърсване и изземване
от л.а. *** с peг. № *** от Г.И.А.; Мобилен телефон *** с
ИМЕЙ ****, ведно със сим карта на ***, приобщен при извършване на претърсване и
изземване от л.а. *** с peг. № *** от Г.С.А.; Мобилен телефон **** с ИМЕЙ *** ведно със сим-карта на ***
приобщен при извършване на обиск и изземване от М.Р.Л..
Техническата експертиза е установила, че съществуват инсталирани
приложения, видно от които подсъдимите са поддържали описаната в обвинителния
акт комуникация с предмет наркотични вещества, като в приложение от 1 до 9 е
изведена на хартиен носител наличната информация, която потвърждава
самопризнанията в тази част на А. и Л.. Мобилният телефон иззет от подс. Г.А.
не е бил предмет на анализ от страна на вещото лице, изготвило техническата
експертиза, поради непредоставяне на паролата за отключване на мобилния му
телефон, заключен с пръстов отпечатък.
Посочените
доказателствени източници са еднопосочни, непротиворечиви и водят на
безспорна установеност на гореизложената фактическа обстановка. Т.е.
самопризнанието на подсъдимите не е изолирано, а напротив подкрепено от
ангажираните способи за доказване в настоящото наказателно производство относно
държането на наркотични вещества с цел разпространение от страна на подсъдимите
А. и Л., придобиването им от втория и разпространяването им от първия, съгласно
повдигнатите им обвинения. Установява се тяхното точно количество и вид.
Установено е и държането на съответните наркотични вещества и техни
характеристики – вид, тегло и процентно съдържание активно вещество от страна
на подс.Г.А. и управлението на МПС *** след употребата на такива, установено по
надлежния ред – посредством техническо средство Дрегер Дръг Чек. Не е така по
отношение обвинението му за държане на наркотиците, намерени у него с цел да ги
разпространи.
Разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК гласи, че в
случаите по чл. 372, ал. 4 съдът в
мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Чл.372 ал.4 от НПК изисква в производството по
Глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 НПК съдът да съдът да установи, че
самопризнанието се подкрепя от приложените по делото доказателства и да обяви
на страните, че няма да събира доказателства, а ще ползва директно
самопризнанието на подсъдимите. Необходимо
и достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура по чл.
371, т. 2 от НПК е надлежно приобщените и проверени гласни, писмени и
веществени доказателствени средства убедително да потвърждават признатите от
подсъдимите лица фактически обстоятелства. Незначителните противоречия в
доказателствените материали не представляват процесуална пречка за прилагане на
особената процедура, но съдът за да постанови осъдителна присъда следва да
обоснове същата въз основа на доказателствата, подкрепящи самопризнанието на
предадените на съд лица с спазване на основополагащото принципно начало на чл. 31 от Конституцията, възпроизведено в чл. 116 НПК за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на
признанието на предаденото на съд лице. Изискуемата от закона подкрепа на направеното
самопризнание от приобщения доказателствен материал не следва да се
абсолютизира и отъждествява с необходимост от изключителна еднопосочност на
доказателствените източници и пълна съответност на инкорпорираните чрез тях фактически
данни, което практически почти винаги е невъзможно или трудно достижимо. /Р
-258-2013-ІІІ НО ВКС/.
В случая относно повдигнатото
на подс.А. обвинение за държане на високорискови наркотични вещества без
съответно разрешение, при постановяване на присъдата по делото, съдът установи,
че самопризнаинето на подсъдидимия А. относно този елемент от престъплението по
чл.354а ал.1 пр.1 от НК се крепи единствено на признатия от него факт, описан в
обвинителния акт /стр.3 в края на втори абзац/. Т.е. то остава неподкрепено от
доказателства. Свид.Х. /т.ІІ л.2/ без
каквато и да е конкретика /кога, с кого, на кого, къде, по какъв начин и при
какви обстоятелства и т.н. / в показанията си заявява, че А. след като закупел наркотика
от А. се срещал с други лица и им го продавал, но такива лица не са бил установил.
Такива лица не са разпитвани като свидетели в настоящото наказателно
производство. В този смисъл основателно е възражението на защитата. По отношение на наркотичните вещества,
намерени във владение на подс.А. била назначена и изготвена експертиза /т.ІІ
л.36-40/, която дала становище, че размерът е достатъчно голям, за да превиши 8
пъти средната смъртна доза за примати и представлява 29-86 дози „уличен“
амфетамин, а не 86 както е посочил прокурора. Дозата зависи от чистотата на
материала и индивидуалните особености на
ползвателя, за които в случая няма такива данни за техния ползувател в лицето
на подсъдимия Г.А.. Експертът в заключението си подчертава, че не му е известна
наркологичната характеристика на подс.А., за което действително липсват каквито
и да е доказателства. Едновремемно с това А. приема наркотици - амфетамин,
което е видно от проведеното тестово изследване с приобщеното по делото ВД –
Дрегер Дръг чек 300, отчело амфетамин, какъвто вид вещества са открили
разследващите и в автомобила му и в дома му.
Освен това везната е била иззета именно от жилището му, а не е била у
него, както е било при Л. при задържането му и у А. – в автомобила му. Т.е. те
двамата са в готовност на место да теглят от високорисковия наркотик и
съответно да го разпространяват на дози, докато за А., освен, че липсват
доказателства за такива намерения и цел, предвид факта на приеманите от него
забранени субстанции, резонно е да ги разпределя на дози в дома си, предвид
обстоятелството, че видно от веществените доказателства веществото е на буци в
по-големи разфасовки. Дали е искал да се запасява и поради какви причини, това
също са съждения, чиито отговор не е установен по делото и не се доказва
намерение за разпространяване. Последното по никакъв намин не се извежда и от
вещественото доказателство зелено
тефтерче, за което остава неизяснено какви обстоятелства отразява съдържанието
му. На следващо място следва да се посочи, че експертното заключение не е
източник на доказателствени факти, а е доказателствен способ, който служи да
провери такива или да помогне да бъдат събрани нови доказателства. В случая – безрезултатно.
Т.е. заключението по комплексната съдебно-медицинска и фармакологична
експертиза не доказва разпространителска цел без наличие на първичен
доказателствен източник за такова намерение. Нещо повече – самата цел не е факт
от обективната действителност. Факт е
държането на наркотика и този факт бе признат от подсъдимия А.. А с какво
намерение го държи неговия владелец е субективното му отношение към предмета на
престъплението, което би могло да се установи чрез други факти – например
разпити на лица закупили от него забраненото вещество или такива присъстващи на
подобни „сделки“ и т.н. Наред с това, следва да се отбележи, че в хода на
досъдебното производство още от привличането на А. като обвиняем е признал за
държането на забранените от закона вещества, но е заявил, че са за негова лична
употреба /л.132 т.І ДП/. Доказателствената обезпеченост на самопризнанието на
този подсъдим може да послужи за основа за постановяване на осъдителна присъда
единствено за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК и по чл.343б ал.3 от НК.
Поради изложеното съдът с присъдата
на основание чл. 304 от НПК призна за
НЕВИНЕН подс.Г.А. да е държал високорисковите наркотични вещества с цел разпространение и го оправда по
по-тежкото обвинение за извършено престъпление по чл. 354а ал. 1 пр. 1 от НК.
При така установената в хода на настоящото производство фактическа
обстановка и анализът на събраните доказателства и ангажирани доказателствени
средства в хода на производството, СЪДЪТ направи следните изводи от правна страна:
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И
НАКАЗАНИЕ
С гореописаното деяние подсъдимите са извършили следните престъпления общ
характер от обективна и субективна страна:
Г.И.А. *** без надлежно
разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества
на обща стойност 21 599, 80 лева съгласно Постановление № 23 на
Министерския съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството, както следва:
марихуана с общо нето тегло 499, 55
грама на обща стойност 2997,30 лева, както следва: 489,22 гр. със съдържание на
активен компонент 6,2 тегловни процента и 10,33 гр. със съдържание на активен
компонент 8,2 тегловни процента;
амфетамин с общо нето тегло 619,75
грама на обща стойност 18 592,50 лв., както следва: 110,16 гр. със съдържание
на активен компонент 13 тегловни процента; 0,53 гр. със съдържание на активен
компонент 6,8 тегловни процента; 250,55 гр. със съдържание на активен компонент
17,9 тегловни процента; 258,51 гр. със съдържание на активен компонент 3,2 тегловни
процента и 2 бр. таблетки, съдържащи веществото 4-бромо-2,5
диметоксифенетиламин /2С-В/, с нето тегло 0,25 гр. на стойност 10 лв. - престъпление по чл. 354а, ал.1, предл. 1 от НК.
Подсъдимият Г.И.А. *** при условията на продължавано
престъпление, без надлежно разрешително е разпространил високорискови
наркотични вещества - амфетамин с общо нето тегло 301,764 гр. на обща стойност
9052,92 лв. съгласно Постановление № 23 на
Министерския съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството, както следва:
на М.Р.Л. с ЕГН **********
високорискови наркотични вещества - амфетамин с общо нето тегло 200,366 грама
на обща стойност 6010,98 лв., както следва: 193,92 гр. със съдържание на
активен компонент 10,1 тегловни процента; 3,027 гр. със съдържание на активен
компонент 14,5 тегловни процента и 3,419 гр. със съдържание на активен
компонент 4,8 тегловни процента;
на С.С.С., ЕГН ********** високорискови
наркотични вещества - амфетамин с нето тегло 1,034 гр. със съдържание на
активен компонент 9,3 тегловни процента на стойност 31,02 лева и
на Г.С.А. ЕГН **********
високорискови наркотични вещества - амфетамин с нето тегло 100,364 гр. със
съдържание на активен компонент 7,4 тегловни процента на стойност 3010, 92 лв.
– престъпление по чл. 354а ал.1 пр.2 вр.
с чл. 26, ал.1 от НК.
Подсъдимият М.Р.Л. ***, при условията на опасен рецидив, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е
осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено
по чл. 66 от НК, без надлежно разрешително е придобил от Г.И.А. с ЕГН **********
и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - амфетамин с
общо нето тегло 200,366 грама на обща стойност 6010,98 лева съгласно Постановление № 23 на Министерския съвет от 29.01.1998 г. за определяне
на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството както следва:
на 07.06.2018 г. в гр. Пловдив е
придобил и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества -
амфетамин с нето тегло 193,92 гр. със съдържание на
активен компонент 10,1 тегловни процента на стойност 5817,60 лв.;
на 07.06.2018 г. в гр. Пловдив е
придобил и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества -
амфетамин с нето тегло 3,027 грама със съдържание на активен компонент 14,5
тегловни процента на стойност 90,81 лв. и
на 07.06.2018 г. в гр. Пловдив е
придобил и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества -
амфетамин с нето тегло 3,419 гр. със съдържание на активен компонент 4,8
тегловни процента на стойност 102,57 лв. – престъпление
по чл. 354а, ал.2, т.4 във вр. с
ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
Подсъдимият Г.С.А. *** без надлежно
разрешително е придобил и държал високорискови наркотични вещества - амфетамин
с общо нето тегло 120,412 грама на обща стойност 3612,36 лева съгласно Постановление № 23 на Министерския съвет от
29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, както следва:
на 07.06.2018 г. в гр. Пловдив е
придобил от Г.И.А. с ЕГН ********** и държал високорискови наркотични вещества
- амфетамин с нето тегло 100,364 грама със съдържание на активен компонент 7,4
тегловни процента на стойност 3010,92 лв. и
на 07.06.2018 г. в гр. Пловдив е
държал амфетамин с нето тегло 20,048 грама със съдържание на активен компонент
5,9 тегловни процента на стойност 601,44 лв. – престъпление по чл. 354а, ал. 3 т. 1 от НК.
Г.С.А. *** е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „**“, модел „***“, с peг. № ****, след употреба на наркотични
вещества - „амфетамин“, установено по надлежни ред, а именно с техническо
средство „Дрегер Дръг Чек-300“ (“Drager Drug Check-
300”) с фабричен номер *** –
престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.
Изпълнени са всички елементи на посочените престъпления. Подсъдимите са
действали с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. И
тримата подсъдими са държали високорисковите наркотични вещества, описани в
обвинителния акт и посочени по-горе. Марихуаната(коноп, канабис), амфетамин и метилендиоксиметамфетамин (МДМА или
екстази) са включени в Приложение № 1 към чл. 3 т.1, Списък I от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като
растения/вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина и в този смисъл са под контрол съгласно ЗКНВП.
Веществото 4-бромо-2,5 диметоксифенетиламин (2С-В) е включено в Приложение
№ 1 към чл. 3 т. 1, Списък I от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, и в този смисъл те са под контрол
съгласно ЗКНВП. Веществото принадлежи към групата на субституираните
амфетамини. И тримата подсъдими са държали наркотичните вещества,
респективно А. разпространил, а Л. придобил без да са имали за това надлежно
разрешение.
Съобразно правната квалификация на извършените от подсъдимия Г.И.А. престъпления
по чл.354а ал.1 пр.1 от НК и чл.354а ал.1 пр.2 вр.чл.26 ал.1 от НК,
предвиденото в закона наказание за всяко от тях е от две до осем години
лишаване от свобода и глоба от 5 000 до 20 000 лева.
По отношение на този подсъдим при определяне размера на наказанието
лишаване от свобода и на глобата за двете горепосочени престъпления, които са
еднакво наказауеми, съставът на съда, постановил присъдата, отчете факта на
съдействието му в хода на разследването по делото. Същият е признал вината си
още в началния етап на наказателното производство, дал е обяснения още на
следващия ден в присъствието на защитниците си /л.111 т.І ДП/ и допринася за
цялостно разкриване на обективната истина по делото. Това му добросъсъвестно
процесуално поведение надхвърля рамките на самопризнанието на съдебната фаза,
което може да се ползва като смекчаващо отговорността обстоятелство. То е в
основата на приетото от съда в крайния съдебен акт параметри на неговите
наказания. В този смисъл доводите на защитата са основателни и съдът прие с
присъдата по делото, че наказанието лишаване от свобода на подс.А. следва да
бъде ориентирано към минималния размер, а глобата към средния, предвид факта,
че се касае за трудоспособен млад мъж, който е решил да реализира доходи не само
посредством трудовата си ангажираност. Следва да се посочи, че съдът при
оразмеряване на наказателната отговорност на този подсъдим взе предвид
възрастта му, чистото съдебно минало, липсата на други противообществени
прояви, но тези смекчаващи отговорността обстоятелства, за които пледира
защитата – наред с признанието на вината и съдействието в хода на разследването,
не са нито изключителни, нито се явяват многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК. Преценката, че трудовата
ангажираност на подсъдимия следва да се третира като самостоятелно основание за
смекчаване на наказателната му отговорност би довело до парадокса да се
благоприятстват гражданите само за това, че изкарват прехраната си по
законосъобразен начин и че се въздържат от престъпни прояви. В този смисъл и
честото съдебно минало не е изключително обстоятелство намаляващо
отговорността. Не може да се заключи, че подс.А. е в онази млада или деликатна
подрастваща възраст, в която може да бъде подведен в противоправото си
поведение поради незрялостта и липсата на житейски опит и крехкост на волята, което
е отчетено от законодателя относно престъпната деятелност на непълнолетните. Т.е.
съвкупно тези обстоятелства не са и многобройни, както се подчерта по-горе. А.
е на младежка възраст – т.е. към момента на деянията е бил на 25 години, което
също се взе предвид от съда при определяне на параметрите на неговите
наказания. Същевременно е извършил няколко деяния като усложена престъпна
дейност и в съвкупност, като е държал и разпространил на три лица наркотични
вещества и престъпленията са със завишена степен на обществена опасност. Не се
представиха доказателства за влошено здравословно състояние на роднини на подсъдимия, нито
такива, обосноваващи че той полага грижи за тях, поради което доводите на
защитата в тази насока настоящит съдебен състав намери за несъстоятелни.
Поради гореизложеното на подс.А. съдът определи и за двете престъпления
наказание лишаване от свобода от по три години и шест месеца и глоба в размер
на по 10 000 лева. Глобата в посочения размер съответства на извършените
престъпления и би могла да бъде платена от виновния извършител, който е на
прага на житейския си път и трудовите си обязаности като гражданин на РБ. Наказанията
на подс.А. съдът съобрази и със завишената степен на обществена опасност на
престъпленията – държане с цел разпространение на високорискови наркотични
вещества и разпространението на такива, като еднаквия размер съдът определи
поради това, че първото престъпление е с
предмет различни по вид наркотици на стойност малко над 20 000 лева, а
второто, макар и по-утежнено като резултат – разпространението на такива и
наличието на продължавана престъпна деятелност, има за предмет наркотик
амфетамин под 10 000 лв. Поради това съдът намери, че еднаквият размер на
наказанията за всяко престъпление се явява справедлив. Наказанието лишаване от
свобода се редуцира с 1/3 с присъдата и се равнява на две години и четири
месеца за всяко.
Налице са основанията на чл.23 ал.1 и ал.3 от НК. Съдът определи и наложи
на подс.А. едно общо най-тежко наказание от две години и четири месеца лишаване
от свобода, към което присъедини изцяло наказанието глоба от 10 000лева.
Съдът прецени, че поправянето и превъзпитанието на извършителя, освен
размерите на гореопределените наказания лишаване от свобода и глоба не се
налага увеличаването им по реда на чл.24 от НК. Действително се касае за млад
мъж в начало на осъзнатия си житейски път и поглед към зрелостта, като по този
начин с параметрите на горното общо най-тежко наказание и присъединената глоба
биха се осъществили целите на чл.36 от НК и се явява справедливо като комплекс
от санкции.
Съдът намери, че отново за целите на индивидуалната и на генерелната
превенция институтът на чл.66 от НК е неприложим по отношение на А.. Както се
посочи по-горе, престъпленията са с висока обществена опасност – с обект на
засягане здравето на гражданите, касае се за множество престъпления, а второто
– и продължено, наркотикът е
разнообразен и в не-малко количество и стойност, разпространен е на три лица
при проявена упоритост и конспиративност. Съставът на съда, постановил
присъдата, съобрази и водещата роля именно на този подсъдим в извършеното
противоправно държане на наркотичните вещества и тяхното разпространение на
останалите подсъдими и един свидетел по настоящото наказателно производство.
Наказанието „лишаване от свобода“ на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС
съдът определи подсъдимият Г.А. да изтърпи при първоначален ОБЩ режим, тъй като общото и най-тежко такова не надвишава пет години. Съдът приспадна от
наказанието лишаване от свобода времето, през което подс.А. е бил задържан по
ЗМВР, НПК и с мярка Задържане под стража, определена от съда, считано от
07/06/2018г. до влизане на присъдата в сила.
За извършеното от подсъдимия М.Р.Л. престъпление по чл.354а ал.2 т.4
вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.А и б.Б от НК законът предвижда наказание от пет до петнадесет години лишаване от
свобода и глоба от 20 000 до 100 000 лева.
Преценявайки обстоятелствата по чл.54 вр.чл.57 ал.2 от НК настоящият състав
на съда намери, че на подс.М.Л. следва да се наложи наказание от осем години
лишаване от свобода, ориентирано към средния размер /10 години/, а глобата - в размер на 20 000 лева. Финансовото наказание на
подсъдимия, макар и в минималния размер по закон, всъщност не е ниска по размер
санкция, засягаща имуществената сфера на извършителя. Съдът прецени, че с оглед
целите по чл.36 от НК и стойността на държаните високорискови наркотици е
подходящо и справедливо наказанието глоба да е в размер на 20 000 лева, която
сума подсъдимият е в състояние да заплати, предвид трудовата му ангажираност.
Същевременно двете кумулативни наказания като параметри са в състояние да
реализират целите на наказателната превенция по чл.36 от НК. Относно
наказанието лишаване от свобода съдът отчете факта на осъжданията на
подсъдимия, извън тези формиращи правната квалификация на деянието като
осъществено в условията на опасен рецидив, две от които отново по чл.354а ал.1
и ал.2 от НК и едно против собствеността
/л.171-173 т.І ДП/. А тези формиращи чл.29 ал.1 б.А и б.Б от НК – факта, че се
касае за престъпления именно по чл.354а ал.2 от НК с наложени ефективни
наказания лишаване от свобода, които явно и за съжаление не са изиграли
ефективно своята възпиращо поправителна
и превъзпитателна функция и подс.Л. се очертава като личност, чиято престъпна
готовност се е превърнала в начин на живот. Същият конспиративно се е снабдявал
с наркотични вещества от подс.А., които е разпространявал, като в момента на
задържането му е бил в готовност за това, предвид изхвърляните от различни
места от облеклото му наркотици в
различни разфасовки и везна за претеглянето им, с открити впоследствие по нея
следи от амфетамин. Въпреки предходните му
съждания и факта, че едва на 01.11.2017г. е изтърпял последното си наказание лишаване от
свобода не е преустановил престъпната си дейност. Изложеното го очертава като
личност със завишена степен на обществена опасност и налага изолирането му за
по-дълго време от обществото. При налагане на наказанията, които според настоящия
съд са справедливи и съответни на целите по чл.36 от НК /осем години лишаване
от свобода и глоба 20 000лв./, решаващият орган взе предвид признанието на
вината и дадените на досъдебното производство обяснения от страна на Л., с
което признава съпричастността си към извършеното престъпление, независимо от
сочените за това подбуди - оказана
принуда от трето лице, които са недоказани.
Съдът на основание чл. 57 ал. 1
т. 2 б. „а“ от ЗИНЗС постанови подсъдимият М.Р.Л. да изтърпи редуцираното от 9 на на 5 години и 4 месеца наказание
лишаване от свобода с 1/3 съобразно правилата на чл.58а ал.1 от НК, при
първоначален строг режим, защото надвишава 5 години. Съдът приспадна на
основание чл. 59 ал. 1 от времето, през което подсъдимият Л. е бил задържан по
ЗМВР, по НПК за 72 часа и с мярка Задържане под стража, считано от 07.06.2018
г. до влизане на присъдата в законна сила.
Съобразно правната квалификация на извършените от подсъдимия Г.С.А.
престъпления по чл.354а ал.3 т.1 и чл.343б ал.3 от НК, предвиденото в закона
наказание за първото е от една до шест години лишаване от свобода и глоба от 2 000 до 10 000 лева, а за второто от една до три години лишаване от свобода и глоба от
500 до 1500 лева.
При индивидуализиране на наказанието лишаване от свобода, което следва да
бъде наложено на подсъдимия А. за престъплението по чл.354а ал.3 т.1 от НК, съдът намира, че
същото следва да бъде определено съобразно разпоредбата на чл.54 от НК при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и в близък до минималния
размер, а именно – в размер на една година и шест месеца. Подсъдимият е с чисто
съдебно минало, без други противообществени прояви, трудово анжажиран като
ситопечатар, признава вината си още от досъдебната фаза на процеса. Размерът на
глобата, съобразен с тези обстоятелства съдът определи на 3000 лева.
Наказанието лишаване от свобода намалено с 1/3 предвид протеклото диференцирано
производство се равнява на една година, посочено в присъдата. За този подсъдим
не се установят други отегчаващи отговорността обстоятелства извън степента на
обществена опасност на самото престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК относно
предмета на деянието – един вид наркотик, но на обща стойност 3612,36 лева.
Съдът намира, че справедливият комплекс от наказания, който следва да се
наложи на подсъдимия съгласно чл.57 ал.2 от НК за престъплението по чл.343б
ал.3 от НК е лишаване от свобода в размер на една година, т.е. в минималния
размер, а глобата следва да е в размер на 1000 лева, предвид трудовата
ангажираност на подсъдимия, който ще има възможност да работи и заплати тази
санкция, както и съдействието за разкриване на това престъпление. Намалено с
1/3 това наказание се равнява на осем месеца.
Съдът на основание чл. 23 ал. 1
от НК определи на подсъдимия Г.С.А. едно общо най-тежко наказание лишаване от
свобода от горните две, а именно - в размер на една година лишаване от свобода и
на основание чл. 23 ал. 3 от НК присъедини към него наказанието глоба в по-големия
размер от 3000 лв.
На основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС съставът на съда, постановил присъдата, определи на подсъдимия Г.С.А. да
изтърпи наложеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ при
първоначален общ режим, тъй като то е под пет
години. Съдът не намери основание да отложи изпълнението на наказанието по чл.66
от НК с подходящ изпитателен срок. Въпреки чистото съдебно минало на дееца,
съдът прие, че за осъществяване на целите по чл.36 от НК следва общото
наказание лишаване от свобода подс.А. да изтърпи ефективно. Касае се за човек в
зряла възраст, който е извършил в съвкупност две престъпления - общоопасно против здравето на хората и
собственото негово, както и против транспорта. Установи се че подсъдимият
приема наркотични вещества, след което управлява автомобил, същевременно държи
в не малки количества амфетамин и в дома си и в автомобила си, сякаш ще си
устройва пиршество с дрога. По тези съображения съдът прие, че се налага за
поправяне и превъзпитание на извършителя да бъде изолиран от обществото. Целите
на чл.36 от НК ще се осъществят за този подсъдим и без увеличаване на общото
наказание по реда на чл.24 от НК, каквото искане прочее не бе направено от
прокурора и за тримата подсъдими.
На основание чл. 59 ал. 1 от НК
съдът намери, че следва да приспадне времето, през което подсъдимия Г.С.А. е
бил задържан под стража, вкл. за 24 часа по ЗМВР и за 72 часа от прокурора по
НПК, считано от 07.06.2018 г. до
04.09.2018 г., когато е бил освободен с мярка за неотклонение „Парична
гаранция”.
Налице са основанията оп чл. 343г от НК подсъдимият Г.А.
да бъде лишен от право да управлява МПС, като настоящият състав на съда
прецени, че за поправянето на извършителя на престъплението по чл.343б ал.3 от НК това следва да бъде за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на присъдата
в сила, а на основание чл. 59 ал. 4 от НК приспадна времето, през което
подсъдимият А. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред,
считано от 07.06.2018 г. до влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА И
РАЗНОСКИ
Съдът при постановяване на присъдата намира, че след влизането й в сила
следва на основание чл. 354а ал. 6 от НК да се отнемат в полза на Държавата веществените доказателства - наркотичните
вещества, приобщени по делото, останали след експертните изследвания и
изпратени с постановление на
наблюдаващия делото прокурор на Агенция Митници за съхранение, след което
следва да бъдат унищожени по съответния ред.
Приложените
по делото веществени доказателствени средства, изготвени чрез използване на
специални разузнавателни средства, съдът постанови да останат на съхранение в Регестратура
Класифицирана информация при Окръжен съд – Пловдив до изтичане сроковете на
класификацията им.
Веществените
доказателства - електронна везна и прозрачен пластмасов капак, иззети от ул. „***“
№ ***; зелено тефтерче; електронна везна, иззета от ул. „****“31; празни
пликове; нож, ножица и кутия с надпис „***”, 2 бр. пакети с найлонови пликове
за разфасовка размери 20х27см и 3 бр. стреч фолио, сива електронна везна,
иззета от ул. „***“ *** като вещи без стойност да се унищожат след влизане на
присъдата в сила.
Веществените
доказателства - свидетелство за регистрация част II и лек
автомобил *** с peг. № *** и ключ за него; 2бр. секретни ключове; мобилен телефон „***” със
силиконов калъф и червено покрая на калъфа, ведно със сим-карта на мобилен
оператор „***“съдът прецени при постановяване на присъдата, че следва да се върнат
на лицето от което са били отнети – на подсъдимия Г.С.А. след влизане на
присъдата в сила.
Поради
същите причини веществените доказателства - връзка с 5 бр. секретни ключове, 1
бр. чип, нокторезачка и 1 бр. ключодържател „зарче“ съдът определи да се върнат
на подсъдимия М.Р.Л. след влизане на присъдата в сила.
По
отношение на останалите доказателства, за които пледира защитата за връщане на
вещите на подсъдимите съдът не намери доказателства сред кориците на делото,
които документи вероятно са представяни от процесуалните представители на
подсъдимите в други съпътстващи процеса производства /по чл.64 и чл.65 от НПК/,
за които съдът ще се произнесе по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК или по чл.306
ал.1 т.4 от НПК.
С оглед изхода на
делото следва да се възложат в тежест на подсъдимите направените в
производството разноски на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, като съдът е длъжен
да определи частта, която всеки един от тях следва да заплати. Поради това
съдът осъди подсъдимите Г.И.А., М.Р.Л. и Г.С.А. да заплатят направените в досъдебното производство
разноски по сметка на ОД на МВР – Пловдив, възлизащи общо в размер на 1165,11
лева за експертизи, като всеки един от тях да заплати сумата от по 388,37 лв. На съдебната фаза на процеса не са направени разноски.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
Председател
на състава, постановил присъдата: