Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Д., 09.12.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Д. РАЙОНЕН
СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
При участието на секретаря: С.Б.
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело №3920/2018 г. по
описа на Д.кия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „ДЗИ–О. З.”
ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.с., район С., бул. „В.”
№**, представлявано от гл. изп. директор К.Х.Ч.и Б.В.– изп. директор, чрез
упълномощения адвокат П.П.-Д. срещу А.И.А.,
ЕГН **********,***. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.415 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК, чл.213 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД.
В ИМ се
излага, че между ищеца ДЗИ–О. З.” ЕАД и И.П.П., ЕГН ********** е била сключена
застраховка „Каско плюс” за притежавания от последния л.а. марка и модел „А.**”,
рег. №**, като договорът е обективиран в застрахователна полица №**/23.03.2012г.
със срок 12 месеца, считано от 31.03.2012г. до 30.03.**г.
При ПТП
на 12.01.**г. на АМ „Х.”, **км, по посока В., били причинени щети на л.а. м. „А.**”,
рег. №**. Бил съставен протокол за ПТП от 12.01.**г. от контролните органи.
Причина за ПТП-то било поведението на ответника А.И., който не се уверил, че
управляваният от него товарен автомобил „М. **” с рег. №** е изправен и
допуснал предна лява гума и джанта да изхвърчат на платното за движение.
Ответникът е нарушил правилата за движение – чл.5, ал.1 от ЗДвП, за което му
бил съставен АУАН и НП №**/**, влязъл в законна сила. Към момента на ПТП-то, А.
И. е управлявал товарен автомобил „М. **” с рег. №**, за който на сочената дата
– 12.01.**г. е нямал валидно сключена полица по риска „Гражданска отговорност”
на автомобилистите.
И.П.
подал към ищеца уведомление по щета и била образувана преписка под №**. Били
извършени огледи, съставени опис-заключения на увредените детайли по вещта „А.**”,
рег. №**. Автмобилът е бил възстановен и ремонтиран в автосервизи „Е.К.” ЕООД и
ЕТ „И.Х.”, за което ищецът им заплатил възнаграждение в общ размер на 1204.94 лв. За образувана преписка по щета
били извършени ликвидационни разноски от ищцовото дружество в размер на 15.00
лв.
Ищецът
подал заявление пред ДРС по реда на чл.410 от ГПК срещу А. И., по което било
образувано ч. гр. д. №757/2018г. и била издадена заповед за парично изпълнение
за сумите: 1204.94 лв. – изплатено застрахователно обезщетение за причинени
вреди на л.а. „А.**” рег. №**, собственост на И.П.П., вследствие ПТП на 12.01.**г.
на АМ „Х.”, ** км, по посока В., по вина на длъжника А. И., като водач на
товарен автомобил „М. **” с рег. №**, като от ПТП-то бил причинени вреди на
лекия автомобил „А.**” по силата на сключена застраховка „Каско плюс” по
застрахователна полица №**/23.03.2012г., ведно със законната лихва върху
1204.94 лв., считано от 21.02.2018г. до окончателното и изплащане, 15.00 лв. –
ликвидационни разноски, 309.35 лв. – лихва за периода от 26.08.2015г. до
21.02.2018г., 30.60 лв. – държавна такса и 300.00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Заповедта
е била връчена на А. И. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Съдът е указал на
заявителя да предяви искове срещу длъжника в 1-мес. срок от получаване на
съобщението за установяване на вземането си. В указания срок ищецът е депозирал
настоящата искова молба.
С оглед
гореизложеното, ищцовото дружество моли на осн. чл.422 ГПК във вр. чл.415 от ГПК, чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, чл.86 от ЗЗД, съдът да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите от 1219.94 лв., представяващи сбор от
изплатеното застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а.
„А.**”, рег. №** по силата на договор за доброволна автомобилна застраховка
„Каско плюс”, по застрахователна полица №**/23.03.2012г. в размер на 1204.94
лв. и разноски по ликвидация на щета в размер на 15.00 лв., ведно с мораторна
лихва в размер на 309.35 лв., изчислена върху 1204.94 лв., считано от
26.08.2015г. до 20.02.2018г., както и законната лихва върху 1219.94 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба до деня на окончателното
изплащане на сумите, на осн. чл.86 от ЗЗД.
С разпореждане от
31.10.2018г. ДРС е изпратил на ответника препис
от исковата молба и от доказателствата
към нея. Разпореждането е
било получено от назначения особен
представител на А. И. на
29.01.2019г.
В законоустановения едномесечен
срок от получаването
на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата
молба, оспорва исковете по основание
и размер. Прави възражение
за давност, навежда твърдения, че не е установена
вината на ответника при ПТП-то.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от
фактическа страна:
От приобщения протокол за ПТП №** от 12.01.**г., съставен
от контролните органи /л.13/ се установява, че на 12.01.**г. около **
ч. на АМ „Х.”, **км по посока гр.В. е настъпило ПТП, с което са причинени
материални щети по л.а. „А.“ ** с рег. №** е собственост на И.П. и причина за
това е поведението на ответника А.И., който като водач на товарен
автомобил „М. **” с рег.
№** не се е
уверил, че управляваното от него МПС е изправно и е допуснал предна лява гума и
джанта да изхвърчат на платното за движение, в които се е блъснал И.П.,
управлявайки своя автомобил. И. е напуснал мястото на произшествието, отделно от това
е управлявал гореописания товарен автомобил без да има валидна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Служители на РУП Д. са съставили
АУАНН №**/**г. на А. И..
Приета
като писмено доказателство по делото е застрахователна полица №№**/23.03.2012г.
със срок 12 месеца, считано от 31.03.2012г. до 30.03.**г. /л.10/, от която се
установява, че между И.П.П. и „ДЗИ – О. З.“ ЕАД е сключена автомобилна
застраховка „Каско“ по отношение на л.а. „А.“ **, рег. №**, със срок на
валидност 12 месеца, считано от 31.03.2012г. до 30.03.**г. Застрахователната
премия е заплатена в цялост за целия срок на договора.
Като писмено доказателство по
делото е прието уведомление за щета №**/15.01.** г. /л.12/, депозирано от И.П.,
в което същият уведомява застрахователя, че на 12.01.2012 г. по отношение на
собствения му лек автомобил е настъпило ПТП, като са възникнали щети, които
последният изброява. Представени и приети са писмени документи – свидетелство
за регистрация част І и ІІ, от която се установява, че л.а. „А.“ ** с рег. №**
е собственост на И.П. /л.14/, както и контролен талон и свидетелство за
управление на МПС на името на И. И..
От приобщените като писмени
доказателства по делото във връзка със заведената щета №**, опис на
уврежданията; опис – заключение и калкулация по щета /л.16-18/, се установява,
че по лекият автомобил са констатирани следните увреждания по: броня предна,
ляв фар, мигач ляв, тампон на двигател – ляв, лява гонзола на двгателя, средна решетка
в предна броня, подкалник-пластмасов преден ляв, кожух на скоростна кутия, маслен
картер, корпус на въздушен филтър, притискателен диск. Някой от изброените
части са подменени, други ремонтирани.
Определеното
от застрахователя обезщетение по експертна оценка е в размер на 1300 лева. От
ликвидационен акт от 20.02.** г., изготвен от застрахователя /л.22/ се
установява, че са одобрени ликвидационните разноски в размер на 1204.94 лева,
като е разпоредено същите да се заплатят на сервизите, отремонтирали автомобила
– „Е. К.” ООД и ЕТ „И.Х.”” по банковите им сметки. От представените извлечения
от 21.02.** г. се установява, че горепосочената сума е преведена по банковата
сметка на дружеството – 933.72 лв. /л.44/ и на едоличния търговец – 271.22 лв.
/л.45/.
Представена
и приета по делото е регресна покана от 11.08.2015 г. /л.41-43/, изпратена от
ищеца до ответника на адрес: град Д., жк „И.” бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, която
се е върнала на подателя с отбелязване, че пратката не е потърсена от
получателя, защото е сменил адреса си.
Приета
по делото е и съдебно техническа експертиза /л.173-181/, която съдът цени като
компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото
доказателствен материал и неоспорена от страните. От заключението на вещото
лице се установява, че е налице причинно следствена връзка между ПТП-то,
настъпило на 12.01.**г. и описаните вреди по л. а. „А.**”. По изчислителен път
е отразено, че общата сума за претенцията възлиза на 1204.94 лева. Изплатеното
обезщетение възлиза на 1219.94 лева и съответства на нужните минимални средства
за отстраняване на нанесените повреди с нови части в договориран посочен от
застрахователя сервиз. Вещото лице посочва, че 15 лева за ликвидация на
преписката по щетата, в т.ч. за оглед и експертиза, следва да се приемат, че
съответстват на минимално допустимата граница на обичайните такива за този му
вид разноски при ликвидационна преписка.
Исковите
претенции по реда на чл. 422 ГПК са предявени в законоустановения едномесечен
срок, поради което се явяват допустими и подлежат на разглеждане на същество.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът констатира
следното от правна страна:
По предявените искове с правно
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 213 КЗ /отм./ на основание § 22 от КЗ и
с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД, ищецът дължи доказване
на твърдените от него факти, а именно: фактът на настъпилото застрахователно
събитие; наличие на валидно застрахователно правоотношение; настъпването на
имуществените вреди; причинно-следствена връзка между ПТП-то и вредоносния
резултат; заплащане на сумите по застрахователното обезщетение и изпадане на
ответника в забава.
Нормата на чл. 213 КЗ /отм./
сочи, че застрахователя по имуществена застраховка, който е заплатил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка встъпва в правата на
застрахования и може да получи заплатеното застрахователно обезщетение от
виновното лице.
В настоящия случай, следва да се
съобрази разпоредбата на чл. 300 от ГПК. С оглед влязлото в сила НП №30/**г. г.
по на РУП-Д., връчен на А. И. на 12.03.**г. и влязло в сила на 20.03.**г.
/л.40/, с която ответникът е признат за виновен в това, че на 12.01.** г. на АМ
„Х.” по посока гр. В., е допуснал от управляваното от него МПС – т.а. „М. **” с
рег. №**, предна лява гума и джанта да изхвърчат на платното за движение и е
напуснал местопроизшествието, така е нарушил правилата за движение, устанвени в
чл.5, ал.1 от ЗДВП, то настоящия съдебен състав не следва да коментира въпроса,
относно това - дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на
дееца. След като НП №**/**г. не е било обжалвано и е влязло в сила, съдът приема
за установени деянието, противоправността на последното и вината на дееца –
настоящ ответник, като елементи от състава на административното нарушение.
От съвкупния анализ на събраните писмени
доказателства и приетата по делото СТЕ, която съдът цени като компетентно
изготвена се установява по безспорен начин фактът на настъпване на
застрахователно събитие – увреда на процесния автомобил „А.**” с рег. №**, вследствие
виновното и противоправно поведение от ответника – А. И., настъпилите
увреждания по застрахования л.а., както и обстоятелството, че последните са в
причинно – следствена връзка с реализираното ПТП на 12.01.**г. на АМ „Х.”.
Доказва се от приетите писмени доказателства и наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско", съгласно сключения
между ищеца в настоящото производство и собственика /И.П. И./ на увредения
процесен автомобил в срока на договора за застраховка „Каско“, както и че
застрахователят по същата е заплатил застрахователното обезщетение на оторизираните
сервизи, отремонтирали пострадалото МПС, поради настъпилото застрахователно
събитие на 12.01.** г. в размер на 1204.94 лева, поради което се е суброгирал в
правата на застрахования. Правото на застрахователя да встъпи в правата на
застрахования срещу третото лице, произтича от самия закон. Ищецът има право да
получи и обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на щетата,
които в настоящия случай възлизат на 15 лева. Ето защо, регресното вземане за
платено застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето му
възлиза на сумата в общ размер – 219.94 лв. /1204.94 лв. + 15,00 лв./.
С оглед гореизложеното, предявената главна искова
претенция се явява доказана по основание и размер, поради което подлежи на
уважаване в цялост. Съдът следва да се произнесе по въведеното от страна на
ответника възражение за изтекла погасителна давност. Ответникът се позовава на
общите условия на застрахователния договор, сключен между ищеца и увредения
собственик на автомобила. Възражението на ответника се явява неоснователно,
доколкото облигационното правоотношение възникнало между застрахователя и
застрахованото лице не обвързва делинквента, причинител на застрахователно
събитие. Освен това и правото на застрахователя, изплатил обезщетението на
правоимащото лице по силата на застраховката, да иска платеното от деликвента,
представлява регресно право, а правото да встъпи във всички права, които
застрахованият има срещу третото лице е суброгационно право, т.е. несъщинско
застрахователно право. Основанието за регресните суброгационни искове, които
застрахователят предявява, не е застрахователното правоотношение, а фактът на
изплащане на сумите на правоимащите лица по силата на застраховката и на
произтичащото от закона право на регрес - чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./. Поради това
не се прилага специалната давност, с начало настъпване на застрахователното
събитие, а общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която тече от
възникването и изискуемостта на суброгационното вземане, считано от изплащане
на застрахователното обезщетение. В този смисъл е и константната практика на
ВКС, напр. ПП на ВС № 7/1978 г., т. 14, Решение № 173/30.10.2009 г. по т.д.
455/09 г., ВКС, II т.о., Решение № 53/16.07.2009 г. по т.д. 356/08 г., ВКС, I
т.о. и др.
С оглед гореизложените мотиви, в настоящия случай 5
годишната давност тече от 21.02.** г. /л.44-45/. Искът с правно основание чл.
422 ГПК във връзка с чл. 213 КЗ /отм./ на основание § 22 от КЗ се смята
предявен от датата на подаване на заявлението в съда – 20.02.2018г. /датата на
пощенското клеймо/, поради което петгодишната давност не е изтекла. Водим от
горното, следва изводът, че главната искова претенция подлежи на уважаване.
Претенцията за заплащане на мораторната лихва с
правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при изпълнение на
парично задължение. Обезщетението в размер на законната лихва е функционално
обусловено от главния дълг, поради което същото се присъжда върху признатата за
основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. По отношение на момента, от който
делинквента изпада в забава спрямо застрахователя при наличие на основанията по
чл.213 КЗ
(отм.), съдебната практика приема, че е нужна покана. При регресния иск правата
на суброгиралия се са обусловени от направеното плащане, поради което за
поставяне на длъжника в забава е необходима покана за изпълнение съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл решение № 18 от 22.03.2017 г. по т.
д. № 1935/2015 г., ІІ Т.О., ВКС и решение № 86 от 10.07.2012 г. по т. д. №
467/2011 г., І Т.О., ВКС.
В настоящия случай се установява,
че е изпратена регресна покана на 11.08.2015г. /л.41-42/ до Ал. И., комуто е
даден 15-дн. срок от получаването и да плати на застрахователя процесните суми,
но тя се е върнала с отбелязване: „получателят се е преместил на друг адрес”
/л.43/. В чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Общите правила, приети на основание чл. 36,
ал. 2 Закона за пощенските съобщения е предвидено удостоверяването на
връчването както следва: 1/ пратката да е доставена на адреса на получателя
срещу подпис или 2/ на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ
на адреса, срещу подпис и документ за самоличност. Пощенският оператор на осн.
чл. 5, ал. 3 от Общите правила удостоверява, че пратката не е доставена на
адреса и е върната на подателя, ако при посещението на адреса не е била
предадена. Съдът приема, че пратката следва да се счита за доставена на
получателя. Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от
адреса и за неявяването в пощенската служба по чл. 5, ал. 3 от Общите правила
презюмира недобросъвестното поведение на получателя, защото от направената
справка в НБД /л.79/ се установява, че от 2001г. постоянният и настоящ адрес на
отвеника е именно този, на който му е изпратена поканата - гр.Д., жк
„И.” №**, вх.**, ет.**, ап.** и който адрес, самият А. И. е
посочил при даване на писмените му обяснения по повод съставения АУАНН №**/**г.
на РУП-Д. /л.121/.
С оглед гореизложеното следва, че изпратената
регресна покана до ответника следва да се счита връчена на последния, поради
което същият е поставен в забава и акцесорната искова претенция в размер на
309.35 лв. за периода от 26.08.2015г./ датата на изтичане на срок за доброволно
плащане по доставената на ответника регресна покана/ до 21.02.2018г. /датата на
подаване на заявлението в ДРС от ищцовото дружество/ подлежи на уважаване.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на производството и ищецът има право
на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищецът претендира заплащане на такива
с исковата молба и представя списък по смисъла на чл.80 от ГПК /л.168 и л.187/
за следните суми: 538.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение; 69.40 лева
– заплатена държавна такса за образуване на исковото производство; 30.60 лева –
заплатена държавна такса за образуване на заповедното производство; 300.00 лева
– заплатен адвокатски хонорар в заповедното производство, 340.00 лева –
заплатен депозит за изготвяне на САТЕ, депозит за възнаграждение за особен
представител на ответника – 337.05 лв. и депозит засвидетел – 58.80лв. С оглед
гореизложеното и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноски в размер на 1343.25 лева в установителното
производство и 330.60 лв. в заповедното по ч. гр. д. №757/2018г. по описа на
ДРС.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК във връзка с § 22 КЗ във
връзка с чл. 213 КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД,
в отношенията между „ДЗИ–О. З.” ЕАД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.с., район С., бул. „В.” №**,
представлявано от гл. изп. директор К.Х.Ч.и Б.В.– изп. директор и А.И.А., ЕГН **********,***, че
ответникът А.И.А., ЕГН ********** дължи
на ищеца „ДЗИ–О. З.” ЕАД, ЕИК ** сумата
от 1204.94 лева /хиляда двеста и
четири лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил,
марка и модел „А.**“, рег. № ** по силата на договор за застраховка „Каско“ по
застрахователна полица №**/23.03.2012г. със срок 12 месеца, считано от
31.03.2012г. до 30.03.**г. и разноски по ликвидация на щета в размер на 15 лева /петнадесет лева/, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 21.02.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 309,35 лева /триста и девет лева и тридесет и пет стотинки/,
представляваща дължима лихва за забава, изчислена върху главницата от 1204.94
лева, дължима за периода 26.08.2015 г. до 21.02.2018 г., за които суми има
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №757/2018 г.
по описа на Районен съд, град Д..
ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********,*** да заплати
на „ДЗИ–О. З.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.с., район С., бул. „В.”
№**, представлявано
от гл. изп. директор К.Х.Ч.и Б.В.– изп. директор сумата от 1343.25 лева /хиляда триста четиридесет и три лева и двадесет и пет
стотинки/, представляваща сторени разноски в исковото производство, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А.И.А., ЕГН **********,*** да заплати
на „ДЗИ–О. З.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.с., район С., бул. „В.”
№**, представлявано
от гл. изп. директор К.Х.Ч.и Б.В.– изп. директор сумата от 330.60 лева /триста и тридесет лева и шестдесет стотинки/,
представляваща сторени разноски в заповедното производство по ч. гр. д.
№757/2018г. по описа на ДРС.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - град Д. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: