МОТИВИ към Присъда № 64/31.03.2011 г., постановена по НОХД № 46/2011 г., по описа на Районен съд – гр. Средец

Производството по делото е образувано по предявени от Районна прокуратура – гр. Средец обвинения против И.Н.Б., Д.Н.Б. и Т.К.Б. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т.4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК и против М.К.В. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – за това, че на 25/26.07.2010 г., в с. Драчево, след предварителен сговор и в съучастие помежду си като извършители, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, чрез използване на МПС – лек автомобил “Рено Рапид” с рег. № А 1412 АТ и техническо средство – гумен маркуч, отнели от владението на Георги К. Танчев 220 литра дизелово гориво на стойност 431,64 лева, собственост на ЕТ “АСО – ХРИСТО НАНЕВ” – гр. Бургас, без съгласието на владелеца и с намерение противозаконно да го присвоят, като случаят е немаловажен и И.Н.Б., Д.Н.Б. и Т.К.Б. са действали при условията на повторност.

Предвид наличието на искане от защитника на подсъдимите и основания за провеждане на съкратено съдебно следствие, беше проведено предварително изслушване на страните, като производството се разгледа и реши по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

 В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвиненията против подсъдимите. Представителят на държавното обвинение пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни, като с оглед процедурата по проведеното съкратено съдебно следствие и след приложение на чл. 58а, ал. 1 от НК на подсъдимите И.Н.Б., Д.Н.Б. и Т.К.Б. да се определи наказание в размер на една година лишаване от свобода, което да се намали с една трета – на осем месеца, а по отношение на подсъдимия М.К.В. счита, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства предвид факта, че е неосъждан, поради което следва да се приложи чл. 55 от НК като по-благоприятен и да му се определи наказание в размер на четири – пет месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Подсъдимите участват в съдебното заседание, признават се за виновни и признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Дават съгласието си да не се събират доказателства за тези факти и при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и заключението на вещото лице. Служебният защитник на подсъдимите счита, че са налице условия за приложение на чл. 55 от НК по отношение на всеки от тях предвид добросъвестното им процесуално поведение и изразеното съжаление. Моли на подсъдимите И.Н.Б., Д.Н.Б. и Т.К.Б. да бъдат наложени наказания от по шест месеца лишаване от свобода, а на подсъдимия М.К.В. в размер на три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.

Подсъдимите изразяват съжаление за извършеното престъпление и заявяват, че няма да се повтори.  И четиримата подсъдими не изразяват становище по отношение на наказанието, което следва да им бъде наложено.

Претърпелият вреди от престъплението ЕТ ”АСО - ХРИСТО НАНЕВ” – гр. Бургас не изпраща представител в съдебно заседание.

За да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На основание чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:

В края на месец юли 2010 г. четиримата подсъдими решили да извършат кражба на дизелово гориво /нафта/ от с. Дюлево. За целта набавили празни туби, които взели предварително от бащата на подсъдимите И.Б. ***0 г. четиримата се събрали заедно и с лек автомобил марка „Рено Рапид” с рег. № А 1412 АТ, управляван от подс. М.В., отишли през нощта на 25 срещу 26 юли 2010 г. в стопански двор в края на с. Дюлево, в който имало складирани множество автомобили и селскостопанска техника, собственост на ЕТ ”АСО - ХРИСТО НАНЕВ” – гр. Бургас, с управител – свидетеля  Георги К. Танчев. Подсъдимите И.Б. и М.В. останали отвън до оградата на стопанския двор, а другите двама подсъдими – Д.Б. и Т.Б.  влезли в двора, като взели със себе си тубите и един гумен маркуч. Изкъртили капачките на резервоарите на няколко машини – три трактора и товарен автомобил „Шкода” и подс. Т.Б. с помощта на маркуча източил гориво в тубите, които подс. Д.Б. придържал по време на пълненето им. След това напълнените туби подс. Д.Б. носел до оградата на стопанския двор, където ги подавал на подсъдимите И.Б. и М.В., които ги пренасяли до автомобила. Така отнели общо 220 литра дизелово гориво. След като напълнили тубите, тръгнали обратно за гр. Средец, като преди да влязат в града скрили горивото по пътя, в близост до Асфалтова база, находяща се в началото на гр. Средец. На следващия ден продали дизеловото гориво  по цена 1,50 лева/литър и разделили помежду си по 70-80 лева.

Установява се от назначената по делото оценъчна експертиза, че стойността на отнетото 220 литра дизелово гориво е 431,64 лева при единична цена 1,962 лева за литър.

 От приложените по делото Справка за съдимост рег. № 492/07.10.2010 г. на БС при РС – Средец и Справка на л. 46 от ДП се установява, че подсъдимият И.Н.Б. е осъждан девет пъти преди настоящото деяние, както следва: първите четири осъждания – по НОХД №№ 286/1995 г. на Районен съд – Бургас, 46/1997 г. , 61/1998 г. и 64/2000 г. – и трите по описа на Районен съд – Средец, са за престъпления против собствеността, извършени от Б. като непълнолетен; следващите две осъждания са за престъпления против собствеността – по НОХД № 33/2000 г. и НОХД № 57/2000 г. и двете на Районен съд – Средец, за които на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК му е наложено общо наказание в размер на три месеца лишаване от свобода, което е изтърпяно на 08.01.2001 г.; по НОХД №№ 424/2004 г. и 2130/2004 г. на Районен съд – Бургас за престъпления против собствеността на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК му е определено общо наказание в размер на една година лишаване от свобода, което е изтърпяно на  06.01.2005 г.; по НОХД № 17/2007 г. на Районен съд – Средец за престъпление по чл. 196, ал. 1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А и Б от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца, като съдебният акт е влязъл в законна сила на 13.04.2007 г., а наказанието е изтърпяно на 26.07.2007 г. При така изложеното съдебно минало, настоящата престъпна деятелност се явява извършена при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като изключая последното осъждане по НОХД № №17/2007 г. на Районен съд – Средец, всички останали наказанията са изтърпени преди повече от пет години спрямо настоящото деяние.

От приложените по делото Справка за съдимост рег. № 486/06.10.2010 г. на БС при РС – Средец и Справка рег. № И-19297/19.10.2010 г. на ГД “ИН” се установява, че подсъдимият Д.Н.Б. е осъждан шест пъти преди настоящото деяние, както следва: по НОХД № 206/1993 г. на Окръжен съд – Бургас е осъден за тежко умишлено престъпление като непълнолетен, а по НОХД № 306/2007 г. на Окръжен съд – Бургас е осъден за непредпазливо престъпление, и по двете дела за престъпления против личността, като му е било определено общо наказание по двете осъждания в размер на седем години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е било увеличено на седем години и седем месеца; по НОХД № 64/2002 г. на Районен съд – Средец е изтърпял наказание на 29.12.2002г в размер на четири месеца лишаване от свобода за престъпление против собствеността, а по НОХД № 424/2004 г. на Районен съд – Бургас е изтърпял на 23.12.2004 г. наказание една година лишаване от свобода също за престъпление против собствеността; осъждан е на глоба по НОХД № 215/2004 г. по описа на Районен съд – Бургас, което наказание е наложено за престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК; последно е осъждан по НОХД № 74/2009 г. по описа на Районен съд – Средец, по което дело за престъпление по чл. 196, ал. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,  б. А от НК  му е наложено наказание  лишаване от свобода за срок от шест месеца, като съдебният акт е в законна сила от 22.05.2009г., а наказанието е изтърпяно на 20.11.2009 г. Последно посоченото осъждане обосновава наличие на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК при извършване на настоящата престъпна деятелност.

    От приложените по делото Справка за съдимост рег. № 486/06.10.2010 г. на БС при РС – Средец и Справка рег. № И-18974/15.10.2010 г. на ГД “ИН” се установява, че подсъдимият Т.К.Б. е осъждан шестнадесет пъти преди настоящата деятелност, като всичките му осъждания са за умишлени престъпления от общ характер, извършени от него като непълнолетен. Посочените осъждания са групирани в две наказания, както следва: определено е общо наказание между наказанията по НОХД № 193/2003 г. , НОХД № 690/2002 г. – и двете на Районен съд – Бургас и НОХД № 71/2002 г. на Районен съд – Средец за престъпления против собствеността в размер на шест месеца лишаване от свобода, което е изтърпяно за периода 13.02.2004 г. – 13.08.2004 г. Всички останали осъждания /общо тринадесет/ са групирани във второ наказание по НЧД № 591/2005 г. на Районен съд – Бургас, което на основание чл. 25, вр. чл. 23 и чл. 24 от НК е определено в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода, като е изтърпяно за периода от 14.08.2004 г. до 03.11.2006 г. В така посочената втора съвкупност са включени две осъждания за грабежи по чл. 198, ал. 1 от НК, едно осъждане за престъпление по чл. 346а от НК и всички останали са за престъпления “кражби”. Тъй като от изтърпяване на така определеното общо наказание не са изтекли пет години спрямо настоящата престъпна деятелност, същата се явява извършена при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК.

От приложената по делото Справка за съдимост рег. № 484/06.10.2010 г. на БС при РС – Средец, се установява, че подсъдимият М.К.В. е неосъждан към датата на извършване на деянието по настоящото дело.

Съдебното следствие се проведе по правилата на Глава 27 от НПК. След преценка на всички доказателства, които са непротиворечиви по отношение на фактите, релевантни за престъпната съставомерност на инкриминираното деяние, взаимно се допълват и напълно съответстват помежду си досежно обстоятелствата, относими и значими за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимите, съдът намира, че направените от последните самопризнания в досъдебното производство се допълват взаимно и се подкрепят изцяло от показанията на разпитания по делото свидетел Георги К. Танчев, от заключението по съдебно-оценъчната експертиза, както и от всички приобщени по делото писмени доказателства. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението, така както са описани в обвинителния акт.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият И.Н.Б. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като при условията на повторност на 25/26.07.2010 г., в с. Драчево, след предварителен сговор и в съучастие като извършител с Д.Н.Б., Т.К.Б. и М.К.В., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, чрез използване на МПС – лек автомобил “Рено Рапид” с рег. № А 1412 АТ и техническо средство – гумен маркуч, отнел от владението на Георги К. Танчев 220 литра дизелово гориво на стойност 431,64 лева, собственост на ЕТ “АСО – ХРИСТО НАНЕВ” – гр. Бургас, без съгласието на владелеца и с намерение противозаконно да го присвои, като случаят е немаловажен.

С деянието си подсъдимият Д.Н.Б. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като при условията на повторност на 25/26.07.2010 г., в с. Драчево, след предварителен сговор и в съучастие като извършител с И.Н.Б., Т.К.Б. и М.К.В., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, чрез използване на МПС – лек автомобил “Рено Рапид” с рег. № А 1412 АТ и техническо средство – гумен маркуч, отнел от владението на Георги К. Танчев 220 литра дизелово гориво на стойност 431,64 лева, собственост на ЕТ “АСО – ХРИСТО НАНЕВ” – гр. Бургас, без съгласието на владелеца и с намерение противозаконно да го присвои, като случаят е немаловажен.

С деянието си подсъдимият Т.К.Б. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като при условията на повторност на 25/26.07.2010 г., в с. Драчево, след предварителен сговор и в съучастие като извършител с И.Н.Б., Д.Н.Б. и М.К.В., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, чрез използване на МПС – лек автомобил “Рено Рапид” с рег. № А 1412 АТ и техническо средство – гумен маркуч, отнел от владението на Георги К. Танчев 220 литра дизелово гориво на стойност 431,64 лева, собственост на ЕТ “АСО – ХРИСТО НАНЕВ” – гр. Бургас, без съгласието на владелеца и с намерение противозаконно да го присвои, като случаят е немаловажен.

С деянието си подсъдимият М.К.В. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като на 25/26.07.2010 г., в с. Драчево, след предварителен сговор и в съучастие като извършител с И.Н.Б., Д.Н.Б. и Т.К.Б., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, чрез използване на МПС – лек автомобил “Рено Рапид” с рег. № А 1412 АТ и техническо средство – гумен маркуч, отнел от владението на Георги К. Танчев 220 литра дизелово гориво на стойност 431,64 лева, собственост на ЕТ “АСО – ХРИСТО НАНЕВ” – гр. Бургас, без съгласието на владелеца и с намерение противозаконно да го присвои, като случаят е немаловажен.

От обективна страна предмет на престъпното посегателство при кражбата са чужди движими вещи. В конкретния случай всеки един от подсъдимите е осъществил признаците от състава на престъплението кражба, визиран в чл. 194, ал. 1 от НК, като е извършил действия по прекратяване владението на Георги К. Танчев /Управител на ЕТ “АСО – ХРИСТО НАНЕВ” – гр. Бургас/ върху 220 л. дизеловото гориво, собственост на едноличния търговец и установяване на свое такова с отнасянето му от мястото, където е било поставено – резервоарите на три трактора и товарен автомобил „Шкода”, при липсата на съгласие за това от страна на владелеца. Подсъдимите са взели участие и в двете фази на изпълнителното деяние на престъплението – като съизвършители са отнели горивото, като Д.Б. и Т.Б.  са го поставили в туби, а четиримата подсъдими го отнесли към Асфалтова база преди гр. Средец, където го скрили, с което са прекъснали владението на владелеца, а с напускане мястото на престъплението са установили трайна фактическа власт върху отнетото.

Обективно при осъществяване на деянието подсъдимите са разрушили преграда, здраво направена за защита на имот – изкъртили са капачки на резервоарите, в които е било поставено горивото, като по този начин е бил осъществен квалифицирания състав на чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК. Използвали са техническо средство – маркуч, с помощта на който са източили горивото от резервоарите и моторно превозно средство /лек автомобил “Рено Рапид” с рег. № А 1412 АТ/, с което са се придвижили до с. Дюлево и са превозили в туби откраднатото гориво, като по този начин са осъществили квалифицирания състав на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК.

Извършеното от подсъдимите деяние е квалифицирано и с оглед субекта на престъплението по т. 5 на чл. 195, ал. 1 от НК, тъй като кражбата е осъществена от четири лица, сговори ли се предварително за това. Същите не са взели решението за извършване на кражбата непосредствено преди това, а по-рано, в сравнително спокойна обстановка. Това красноречиво показват установените от доказателствата обстоятелства по приготовлението, изразяващо се в намиране на туби, маркуч и осигуряване на превоз до предварително набелязаното от подс. Т.Б. местопрестъпление. Обективно четиримата подсъдими са участвали в самото изпълнително деяние на престъплението – Д.Б. и Т.Б. изкъртили капачките на резервоарите на машините, източили с помощта на маркуча горивото и го поставили в тубите, които И.Б. и М.В. пренесли в автомобила и които всички  подсъдими скрили в близост до Асфалтова база в началото на гр. Средец. В субективно отношение всеки от подсъдимите е съзнавал участието на другите.

Вмененото на подсъдимите И.Н.Б., Д.Н.Б. и Т.К.Б. деяние се явява извършено в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като същите към момента на осъществяването му са били осъждани преди да е изтекъл срокът по чл. 30 от НК за друго такова деяние кражба – И.Б. по НОХД № 17/2007 г. на Районен съд – Средец на лишаване от свобода в размер на в размер на четири месеца, като наказанието е изтърпяно на 26.07.2007 г., Д.Б. по НОХД № 74/2009 г. по описа на Районен съд – Средец на лишаване от свобода за срок от шест месеца, като наказанието е изтърпяно на 20.11.2009 г. и Т.Б. по определено по НЧД № 591/2005 г. на Районен съд – Бургас общо наказание в размер на две години и шест месеца,  което е изтърпяно на 03.11.2006 г.

Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените престъпления от този вид, имайки предвид начина – описан по-горе, времето – тъмната част на денонощието, мястото на извършване на престъплението – в друго населено място, до което подсъдимите са се придвижили с МПС. Високата степен на обществена опасност на деянието се обуславя от обстоятелствата, които го характеризират, като осъществяващи признаците на посочените по-горе квалифициращи състави.

От субективна страна всички подсъдими са действали с пряк умисъл. Дейците са съзнавали всички елементи от състава на престъплението, и че лишават от фактическа власт върху горивото техния владелец, предвиждали са преминаването му в своя фактическа власт и са целели именно това. Съзнавали са участието на всеки един от извършителите на деянието, че използват техническо средство, моторно превозно средство, както и че разрушават преграда, предназначена за защита на имот. Действали са и с намерението противозаконно да присвоят чуждото гориво. Разбирали са противоправния характер на извършеното, но въпреки това са целели противоправното си облагодетелстване – да разделят парите от продаденото гориво. Субективната страна на деянието се обективира в действията на подсъдимите по отнемане на горивото, предмет на инкриминираното деяние и се доказва изцяло от събраните доказателства.

По изложените съображения съдът намира, че подсъдимите са виновни в извършване на престъпното деяние по повдигнатите им от РП – Средец обвинения.

Относно наложените на подсъдимите наказания:

За извършеното от подсъдимите престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години.

На осн. чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определи размера на наказанията при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимите И.Н.Б., Д.Н.Б. и Т.К.Б.. За тях съдът отдаде значение на отегчаващото отговорността им обстоятелство, че са извършили деянието при условията на повторност, че преди това са многократно осъждани за престъпления против собствеността, т. е. у тях са създадени трайни престъпни навици, поради което същите са личности с немалка обществена опасност и с висок риск от последващо престъпно поведение. Това отегчаващо обстоятелство заема превес над смекчаващите отговорността им обстоятелства – самопризнанията им, оказаното съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната истина и изразеното съжаление за извършеното посегателство, които смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни с оглед на казаното относно индивидуалните особености на личностите на тези подсъдими. Явно е, че наложените им наказания по предходните осъждания не са ги поправили и превъзпитали да спазват закона и да не вършат други престъпления. Съдът отчете добросъвестното процесуално поведение на тези трима подсъдими при индивидуализацията на размера на наказанията, поради което прояви снизходителност към тях и ръководейки се от чл. 195, ал. 1 от НК определи за всеки един от тях минималното предвидено наказание една година лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК редуцира с една трета – на осем месеца лишаване от свобода. Така определеният размер за всеки от тримата отговаря в пълен обем на необходимостта да се постигнат всички цели, посочени в чл. 36 от НК. Така наложените наказания следва да бъдат изтърпяни в затвор при първоначален строг режим на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

На осн. чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определи размера на наказанието на подсъдимия М.К.В. при условията на чл. 58а, ал. 4, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – под най-ниския размер, предвиден в закона. При определяне и индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид самопризнанията му, изразеното съжаление, оказаното от него съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната истина, чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието. Съдът не отчете отегчаващи отговорността на този подсъдим обстоятелства. Описаните обстоятелства се явяват многобройни и най-лекото, предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко за този деец. Съдът намира, че в случая са налице условията на чл. 55 от НК и неговото приложение се явява по-благоприятно. Така съдът определи наказание на този подсъдим в размер на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи така наложеното наказание за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като са налице предпоставките на закона от една страна, а от друга – за постигане целите на наказанието и поправянето на подсъдимия не е наложително да изтърпи наказанието.

При този изход на делото, тъй като подсъдимите бяха признати за виновни, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК в тяхна тежест бяха присъдени и направените по делото разноски в размер на 40 лева – за възнаграждение на вещо лице.

По гореизложените съображения съдът постанови Присъдата си.

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: