Р
Е Ш Е Н И Е
№…………
…………….2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Албена Янакиева, като разгледа докладваното от
съдията т.дело №1004/2018г. по описа
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXXII от ГПК.
Производството е образувано по искова
молба на Х.И.М., ЕГН **********, Варна, чрез адв.М.К. срещу АВТОИНВЕСТ 94
ООД, ЕИК *********, Варна, за отмяна на всички решения, взети на Общо събрание
на съдружниците на ответното дружество, проведено на 12.06.2018г., а в условие на евентуалност прогласяване за нищожно
на решението по т.2 от дневния ред, съгласно което събранието е дало съгласие
за поемане на два от дружествените дялове на К.Б.К. от И.Б.Б.както и за поемане
др.дял на К.Й.П. и един др.дял от П.В.П. – от Р.Б.Д..
С уточняваща молба от 01.08.2018г. на пълномощника на
ищеца се излага, че е съдружник в ответното дружество с 14 др.дяла, всеки по
200 лева. Твърди че не е канен и не е присъствал на събранието на 12.06.2018г.
В евентуалност на предявения конститутивен иск за отмяна на взетите на това
събрание решения, ищецът поддържа иск за нищожност на решението по т.2 от
дневния ред, за поемане на др.дялове от двама от съдружниците като взето извън
компетентността на ОСС съгласно чл.137 ТЗ, поради противоречие със закона.
Твърди се, че интересът от предявения в евентуалност иск се предопределя от
обстоятелството, че по този начин тримата присъствали на събранието съдружници,
които са в роднинска връзка /баща и неговите син и дъщеря/, усвояват мажоритарен
дял от капитала на дружеството в ущърб на ищеца като съдружник.
В срока за отговор е постъпило становище на АВТОИНВЕСТ 94
ООД, ЕИК *********, чрез адв.Р.Д. от ВАК, за недопустимост и неоснователност на
исковете. На първо място се оспорва спазване на преклузивния 14 дневен срок от
провеждане на събранието за предявяване на конститутивния иск. Възразява се по
начина на съединяване на исковете с довод, че конститутивния иск е този, който
подлежи на евентуално разглеждане като се оспорва и основанието на
претендираната нищожност. Счита предявените искове и за неоснователни,
съответно събранието проведено при спазване напроцедурните правила за свикване
и провеждане на ОСС; спазено е приложението на чл.125, ал.2 ТЗ по отношение на
напускащите съдружници. Претендира се
прекратяване на производството по направените възражения за недопустимост, а
евентуално отхвърляне на исковете с присъждане сторените разноски.
Срещу отговора на исковата молба е постъпила допълнителна
искова молба от 21.09.2018г. Уточнява се, че ищецът поддържа като главен иск
този за нищожност на взетите на ОСС решения, на основание чл.124 ГПК, а като
евентуален – иска по чл.74 ТЗ по отношение на взетите на същото ОСС на
12.06.2018г. решения. Твърди, че главния иск не е обусловен от срок, а
евентуалният е предявен в срока по чл.74 ТЗ. Оспорва възражението за преклузия
на иска по чл.74 ТЗ както и редовността на извършеното от ответното ТД връчване
поканата за ОСС на 12.06.2018г. Твърди, че е узнал действително за проведеното
събрание на 17.06.2018г., от която дата тече срокът за предявяване на иска и
този срок е спазен с подаване на ИМ на 28.06.2018г. Поддържат се останалите
твърдения и доводи.
С допълнителен отговор ответното ТД поддържа заявените
вече възражения. Едновременно с това твърди и недопустимост на едновременното
изменение на петитума и основанието на иска във връзка с изменените искове и
начина им на съединяване.
С протоколно определение от 21.01.2019г. съдът е
прекратил производството по исковете с правно основание чл.124 ГПК и чл.26 ЗЗД,
извън тези за прогласяване нищожността на решение по т.2 от протокола на ОСС от
12.06.2018г. на ответното ТД. Определението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
В исковата молба
ищецът твърди, че на 12.06.2018г. е проведено ОСС на Автоинвест 94 ООД, на
което са присъствали трима от съдружниците – Б.Б., Р.Д.и И.Б... На това
събрание ищецът твърди, че не е присъствал тъй като не е бил поканен, а е узнал
след справка в ТР за съдържанието на протокола от събранието. Твърди, че
взетите решения противоречат на дружествения договор и ТЗ. Твърди, че ОС е
проведено без да е свикано редовно – от 17 съдружници, към заявлението пред ТР
са приложени само 6 разписки за връчени покани, за останалите 11 липсват данни
да са уведомени. От приложените 6 бр. известия за доставяне не е ясно
съдържанието им, т.е. дали в тях действително е била доставена покана за
събранието. Твърди се, че събранието не е проведено на посочената в протокола
дата, час и място, а е било неприсъствено взето от управителя на дружеството и
неговите син и дъщеря. На следващо място се твърди, че в поканата не е бил
обявен дневен ред по взетите решения. Твърди се, че решението по т.1 за
освобождаване на управителя от отговорност не е било обявено в поканата. Решението
за освобождаване от отговорност на управителя и счетоводителя за 2017г. е
поради това незаконосъобразно. Твърди се, че решението по т.2 от протокола е
незаконосъобразно тъй като приложените молби за напускане на съдружници по
чл.125, ал.2 ТЗ са антидатирани; липсват доказателства за достигането им до
дружеството. Евентуално се твърди, че това решение е нищожно тъй като ОСС не
може да взема решение за прехвърляне /поемане/ на др.дялове в противоречие с
нормата на чл.129 ТЗ. За да поеме др.дялове, преди това дружеството е следвало
да вземе решение за увеличаване на капитала доколкото при напускане на
съдружници, капиталът намалява. Твърди се, че взетото решение по т.2 от
протокола противоречи на чл.129, ал.2 ТЗ тъй като не е спазено изискването за представяне
на декларации от управителя и от
праводателя за липса на изискуеми задължения съгласно чл.16, ал.2 и ал.4 от ТЗ.
Изготвеният протокол не е с нот.заверка на подписите и съдържанието, извършени
едновременно съгласно чл.137, ал.4 ТЗ, налице е неспазване на предвидената в
чл.129, ал.2 ТЗ писмена форма за прехвърляне на дялове, което обосновава
нищожността му. Оспорена е истинността на молбите за напускане по чл.125, ал.2 ТЗ – съдържанието и датите им. Твърди се, че решението по т.3 от протокола е неясно
и неконкретизирано, поради което противоречи на морала. Излага се, че в него
нито е посочено какво решение е било взето, кои съдружници не са внесли
допълнителните парични вноски и дали лицата подписали протокола са изпълнили
това задължение. Единствената цел на това решение според ищеца е да се подготви
възможност за облагодетелстване на тримата съдружници /присъствали на
събранието/ да контролират капитала на ТД. Твърди се, че решението по т.3 е
симулативно, противоречи на ТЗ и дружествения договор. Решението по т.4, за
отписване на вземане на дружеството към ЕТ Жак-48 по фактура от 15.08.2013г.
като погасено по давност, се твърди за незаконосъобразно. Твърди се, че взетото
решение е в ущърб на дружеството тъй като от датата на фактурата било ясно, че
същото не е погасено по давност.
С уточняваща молба от 01.08.2018г. на пълномощника на
ищеца се излага, че е съдружник в ответното дружество с 14 др.дяла, всеки от по
200 лева. Твърди че не е канен и не е присъствал на събранието на 12.06.2018г.
В евентуалност на предявения конститутивен иск за отмяна на взетите на това
събрание решения, ищецът поддържа иск за нищожност на решението по т.2 от
дневния ред, за поемане на др.дялове от двама от съдружниците като взето извън
компетентността на ОСС съгласно чл.137 ТЗ, поради противоречие със закона.
Твърди се, че интересът от предявения в евентуалност иск се предопределя от
обстоятелството, че по този начин тримата присъствали на събранието съдружници,
които са в роднинска връзка /баща и неговите син и дъщеря/, усвояват
мажоритарен дял от капитала на дружеството в ущърб на ищеца като съдружник. В
хода на производството е направено уточнение, че като главен се поддържа иска
за нищожност на решението по т.2 от протокола, а в евентуалност иск за отмяна
на всички решения на ОСС от 12.06.2018г.
Срещу отговора на исковата молба е постъпила допълнителна искова молба от 21.09.2018г.
Уточнява се, че ищецът поддържа като главен иск за нищожност на всички решения
на ОСС от 12.06.2018г., на основание чл.124 ГПК, а предявява като евентуален
иска по чл.74 ТЗ по отношение на взетите на същото ОСС решения. Твърди, че
главния иск не е обусловен от срок, а евентуалния е предявен в срока по чл.74 ТЗ. Оспорва възражението за преклудиране на иска по чл.74 ТЗ както и
редовността на извършеното от ответното ТД връчване на покана за ОСС на
12.06.2018г. Твърди, че е узнал действително за проведеното събрание на
17.06.2018г., от която дата тече срокът за предявяване на иска и този срок е
спазен с подаване на ИМ на 28.06.2018г. Поддържат се останалите твърдения и
доводи.
Поддържа се, че основното възражение на ищеца по
свикването на ОСС е, че писмените покани до съдружниците не са били връчени
надлежно. От приложените доказателства, вкл. тези към заявлението в ТР по
партидата на дружеството, не се установява, че уведомленията са съдържали точно
приложената покана за свикване на ОСС на 12.06.2018г. Поддържа се и оспорването
на истинността на приложените предизвестия за напускане на трима от
съдружниците както и адресирането им до дружеството, т.е. изпълнение на
процедурата по чл.125, ал.2 ТЗ. Върху молбите липсва удостоверяване, че същите
са получени от управителя на дружеството. Твърди се, че тези молби не са
получавани от дружеството и са антидатирани. Представените пощенски документи
обр.250 удостоверяват единствено непотърсена пощенска пратка /по отношение на 5
от съдружниците/. За част от съдружниците изобщо липсват доказателства за
поканата им за събранието – за осем от съдружниците. Твърди се, че всички
решения от ОСС на 12.06.2018г. са нищожни тъй като събранието поради нередовно
свикване, е било ненадлежно конституирано.
В срока за отговор е постъпило
становище на АВТОИНВЕСТ 94 ООД, ЕИК *********, чрез
адв.Р.Д. от ВАК, за недопустимост и неоснователност на исковете.
На първо място се оспорва спазване на преклузивния 14
дневен срок от провеждане на събранието за предявяване на конститутивния иск.
Твърди се, че ищецът лично е получил попощата поканата за събранието като е
пропуснал 14 дневния срок за предявяване на иска.
Възразява се по начина на съединяване на исковете с
възражение, че конститутивния иск е този, който подлежи на евентуално
разглеждане като се оспорва и основанието на претендираната нищожност.
Счита предявените искове и за неоснователни – спазени са
процедурните правила за свикване и провеждане на ОСС съгласно чл.139 ТЗ;
спазено е приложението на чл.125, ал.2 ТЗ по отношение на напускащите
съдружници. Твърди се автоматично прекратяване на чл.правоотношение с изтичане
срока на предизвестията им на 15.09.2017г. Навеждат се твърдения относно
уведомяването на всеки един от 14-те съдружници. Твърди се, че всички решения
на ОС не са предпоставка за прекратяване на чл.правоотношение с напускащите
съдружници, но са условие за вписване на промените в персоналния състав на
съдружниците. Твърди се, че поради желанието на двама от съдружниците И.Б.. и Р.Д.да
поемат по два от освободените др.дялове, същите са внесли по сметка на
дружеството с ПКО от 15.06.2018г. сумата от по 400 лева като внесената от тях
сума отговаря на стойността на дяловете на напусналите съдружници. Това плащане
е отразено в счетоводството на ответното дружество.
Претендира се прекратяване на производството по
направените възражения за недопустимост, а евентуално отхвърляне на исковете с
присъждане сторените разноски.
С допълнителен
отговор ответното ТД поддържа заявените вече възражения. Възразява по
допустимостта на едновременното изменение на петитума и основанието на иска,
направено с допълнителната искова молба на ищеца. Поддържа възражението си за
недопустимост на иска по чл.74 от ТЗ поради пропускане на преклузивния срок, за
който съдът служебно следи. Твърди, че избраната от ищеца защитна позиция, че
не помнел какво е съдържанието на изпратеното му писмо, е несъстоятелна. Доколкото
признава, че е получил писмо от ответното ТД на 18.05, то следва да се приеме,
че дружеството е изпълнило задължението си по чл.139 ТЗ. Възразява се, че
сочените в допълнителната искова молба на ищеца основания за нищожност на
решенията на ОСС от 12.06.2018г., представляват действително основания за
нищожност, а не за незаконосъобразност. Твърди се, че при вземане на решенията
освен това е бил налице както кворум, така и мнозинство. Присъствалите трима
съдружници притежават 87.23% от капитала на ТД.
В съдебно заседание ищецът чрез адв.К. поддържа исковата
молба.
Ответното търговско дружество АВТОИНВЕСТ 94 ООД, чрез
адв.Р.Д. поддържа отговора и становището си за неоснователност на исковете,
евентуално недопустимост на иска по чл.74 ТЗ като преклудиран.
Въз основа, становищата на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съдът намира за
установено следното:
Предявени са съединени в евентуалност искове от Х.И.М. срещу АВТОИНВЕСТ 94 ООД, за
прогласяване нищожност на решението по т.2 от протокола от ОСС на 12.06.2018г.
поради противоречие със закона и конкретно чл.137 и чл.129 ТЗ, а в евентуалност
иск за отмяна на всички решения на ОСС от същата дата поради нарушения на
процедурата по свикване и провеждане на събранието и тяхната
незаконосъобразност. В този смисъл съдът е сезиран с искове с правно основание
чл.26, ал.1 ЗЗД вр.чл.124 ГПК и евентуален иск по чл.74 ТЗ по отношение на
решението по т.2, а главен – по отношение на всички останали решения от ОСС от
12.06.2018г.
По първия иск с правно основание чл.26 ЗЗД: С
решение на Общото събрание от 12.06.2018г. на Автоинвест 94 ООД е взето решение
за даване съгласие на съдружниците за поемане дружествени дялове като: И.Б..
поема 2 др.дяла от съдружника К.К., а Р.Д.поема по един от дружествените дялове
на съдружниците К.П. и П.П.. Всеки от придобиващите съдружници внася сумата от
400 лева по сметка на дружеството за придобиване на дяловете.
В исковата молба ищецът претендира прогласяване нищожността на това решение
с доводи, че ТЗ не познава института на поемане на дружествени дялове. Твърди,
че по същество в дружеството е извършено прехвърляне на дружествени дялове от
напускащите съдружници на присъствалите на събранието, но не е спазена формата
за това по чл.129 ТЗ. Излага, че нормално е следвало дружеството да вземе
решение за намаляване на капитала с оглед напускането на съдружници, последвано
от увеличаване на капитала с даване възможност на останалите съдружници да
изкупят освободените др.дялове за запазване на капитала на дружеството. Взетото
решение противоречи на чл.129, ал.2 ТЗ както и на чл.137.ал.4 от ТЗ тъй като
протокола не е с нот.заверка на съдържанието и подписите. Твърди се, че решението
е противно на закона, поради което и нищожно.
По делото са представени молби от съдружниците К.К., К.П. и П.П., отправени
до дружеството, за прекратяване членството им в дружеството. Молбите имат
поставен входящ номер и дата, която е идентична и за трите молби – 15.06.2017г.
В молбите изрично е посочено, че същите са по чл.125, ал.2 ТЗ. С оглед на
горното, членственото правоотношение на посочените лица е прекратено
автоматично с изтичане на тримесечния срок от изявлението за напускане, т.е. на
15.09.2017г., или много преди провеждане на събранието от 12.06.2018г. По
делото са представени и ПКО за внасяне на сумите по поемане на др.дялове на
напусналите съдружници /така на л.65/. По делото са представени в оригинал
както поканата за свикване на събранието, така и протоколът от същото, а така
също и молбите на напусналите съдружници по чл.125, ал.2 ТЗ. Представен е и
входящ регистър на дружеството, в който хронологично са описани цитираните
по-горе три молби по чл.125 ТЗ. Отделно от това, по делото са разпитани като
свидетели двама от напусналите съдружници, които са потвърдили волята и
подписите си под молбите.
Съдът намира предявения иск за прогласяване нищожност на решение, взето по
т.2 от дневния ред от Събрание на съдружниците от 12.06.2018г., за неоснователен. Основният довод на ищеца
е, че решението всъщност представлява прехвърляне на др.дялове между съдружници
не по установения в закона ред, т.е. при неспазване на чл.129 ТЗ за сключване
на договор с нот.заверка на подписа и съдържанието както и неспазване на
останалите изисквания по чл.129, ал.2 ТЗ за представяне от управителя на
дружеството и от праводателя декларация по образец, че няма изискуеми и
неплатени задължения по чл.16 ТЗ. Твърди се противоречие и с чл.137, ал.4 от ТЗ
тъй като протоколът не е с нот.заверка съдържанието и подписите на
съдружниците.
Съобразно уточняваща молба от 01.08.2018г., решението по т.2 от протокола е
нищожно като противно на закона /посочените по-горе разпоредби от ТЗ/ и като
взето от ОС без последното да има компетентност за това. В същата молба ищецът
е обосновал и интереса си от исканата нищожност.
На първо място съдът намира, че в случая не е
налице прехвърляне на др.дялове между съдружници по реда и при условията на
чл.129 ТЗ. Хипотезата е след напускане на трима от съдружниците в ответното
дружество с молби-предизвестия по чл.125, ал.2 ТЗ. В този смисъл, иде реч за
уреждане имуществените последици с освободените дялове от напусналите
съдружници. Именно такава компетентност има ОСС съгласно чл.137, т.4 от ТЗ,
поради което решението не излиза извън пределите на компетентостта му.
От друга страна, членственото правоотношение се прекратява автоматично с
изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.125, ал.2 ТЗ срок,
който към датата на вземане на решението е отдавна изтекъл. Дружеството
е оправомощено само да реши съдбата на освободените дялове – чрез поемането им
от друг съдружник, поемането им от новоприет съдружник или капиталът на
дружеството да бъде намален с тяхната стойност. По своя характер поемането на
дяловете не представлява прехвърляне на същите по реда на чл.129 ТЗ, има
вътрешнодружествен характер и не лишава напусналия съдружник от правото да
претендира обезщетение, съответстващо на дела в имуществото на ООД съгласно
чл.125, ал.3 ТЗ. Поемането на дружествените дялове на напусналия съдружник от
своя страна не е уредено като способ за придобиването им, като останалите
членове от дружеството имат задължение да изплатят равностойността им,
определена по чл.125, ал.3 ТЗ на бившия вече съдружник, което в настоящия
случай е направено, съобразно изслушаните свидетелски показания. Ако и това да
не е сторено, не това е предмет на настоящия спор.
Съгласно ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, в
Търговския закон изрично е посочено в кои случаи е налице нищожност и в тази
връзка не всяко порочно решение на ОС е нищожно. Търговският закон изрично
квалифицира като нищожни само решенията на ОС, посочени в чл.75, ал.2 вр. с
ал.1 ТЗ. Нищожно е също липсващото /невзето/ решение, което е отразено в
протокола както и решението извън пределите на компетентност на ОС, определена
с устава или закона. Само в изброените хипотези нищожността може да се установи
чрез самостоятелен иск по чл.124 ГПК, който не е ограничен със срок. Когато са
опорочени процедурата по свикване и провеждане на ОС, реда, кворума или
мнозинството за приемане на решенията или същите противоречат на императивни
разпоредби на закона или учредителния акт, тези решения са незаконосъобразни –
т.е. отменяеми, а не нищожни. Отмяната им може да бъде поискана само по реда и
в сроковете по чл.74 ТЗ. Поначало съединяването на иск за установяване
нищожност на решение на ОС с иск по чл.74 ТЗ за отмяната му е допустимо при
условията на евентуалност на конститутивния иск, който следва да бъде разгледан
от съда когато релевираните от ищца твърдения не могат да обосноват нищожност
на процесните решения на ОС на ООД. Нарушенията
на процедурата по свикване и провеждане на ОС, наличието на кворум и необходимо
мнозинство за вземане на решенията води до тяхното опорочаване, но не ги прави
липсващи, а незаконосъобразни. Или, противоречието с норми на ТЗ и/или
дружествения договор не прави взетите решения нищожни както смята ищецът.
За пълнота, съдът намира, че направеното с
уточняваща молба от 16.11.2018г. /след доклада на съда, на л.91 и сл./
уточнение на основанията за нищожност на взетите решения, също е неоснователно.
В молбата ищецът се позовава на нищожност и на решението по т.2 от протокола
поради липса на съгласие от
останалите съдружници, поради липсата на техни подписи под същия и на основание
чл.26, ал.2, предл.второ от ЗЗД. От една страна, основанията за нищожност
относно сделките по ЗЗД не намират съответно приложение към дружествените
решения и в този смисъл са ясни постановките на цит.по-горе ТР №1/2002г. на
ОСГК на ВКС. А от друга страна, въведените с молбите на ищеца твърдения и
доводи се отнасят пряко към незаконосъобразността на решенията, поради което
подлежащи на отмяна по реда на чл.74 ТЗ. Дори с порок, при изтичане на
сроковете за отмяна, тези решения се стабилизират и подлежат на съобразяване
както от съдружниците, така и от съда. С оглед на изложеното, съдът намира, че
предявения иск по чл.124 ГПК вр.чл.26, ал.1 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Поради
сбъдване на процесуалното условие, подлежи на разглеждане предявеният в
евентуалност конститутивен иск за отмяна на същото решение по т.2 от протокола
на ОСС, но заедно с произнасяне като главни по останалите искове по чл.74 ТЗ,
досежно останалите решения на Общото събрание, взети на 12.06.2018г. В
останалата част по исковете по чл.26 ЗЗД, производството е било прекратено с
необжалвано протоколно определение на съда, поради което съдът не ги обсъжда.
По исковете с правно основание чл.74 от ТЗ:
Предявени
са искове за отмяна на всички решения на проведеното на 12.06.2018г. Общо
събрание на съдружниците на АВТОИНВЕСТ 94 ООД по две основни възражения: като
нередовно свикано, при неспазване на изискването за отправяне покана до всички
съдружници както и при незаконосъобразност на взетите решения.
С
нормата на чл.74, ал.2 от ТЗ законодателят е въвел изискване за допустимост на
конститутивния иск за отмяна на решения, взети на ОСС, обусловено от спазване
на определен срок за предявяване на иска. В случай, че съдружникът /ищец/ е
присъствал на събранието или не е присъствал, но е бил редовно поканен, този
срок е определен на 14 дни от датата на провеждане на събранието. /в този
смисъл и съгл.константната практика на съдилищата в реш.10/21.03.2019г. по
т.дело №1316/18г. на Първо т.о.; решение по т.дело №20/2009г. на първо т.о.;
решение по т.дело №876/2010г. на първо т.о.; решение по т.дело №822/2012г. на
Първо т.о. и др./ В рамките на производството по предявения иск по чл.74 ТЗ,
съдът служебно проверява за неговата допустимост, съобразно законовия
преклузивен срок. Спорното обстоятелство дали свикването на събранието и
провеждането му, съотв.гласуване на решенията, е осъществено валидно, след
изпълнение на законовоустановената процедура по разгласяване на събранието до
всички съдружници с отправяне на покана по чл.139 ТЗ, е въпрос, който подлежи
на разрешаване при разглеждане на спора по същество с оглед преценка
законосъобразността на свикване и провеждане на събранието, но то може да бъде
осъществено само при надлежно сезиране. В случая е налице обуславящ спор
относно преклудирането на иска по чл.74 ТЗ.
Възражението
за пропускане срока по чл.74, ал.2 ТЗ е направено своевременно в отговора на
исковата молба като са представени доказателства за съдържанието на поканата за
събранието на 12.06.2018г. /на л.53 по делото/ ведно с приложена разписка за
личното връчване на пощенския плик с поканата на ищеца Х.М., на 18.05.2018г.
/л.55/ Последния не е оспорил подписа си на разписката като поради това същата
удостоверява получаването на пратката, изпратена до съдружника от Автоинвест
-94 ООД, датата на получаването както и описание на съдържанието – покана за
ОСС. Отделно, ответникът е представил и поканата с дневния ред на събранието
както и представил всички разписки за връчване на съдружници, вкл. и върнати
известия за досавяне с отбелязване „непотърсен” до друга част от съдружниците.
Въз основа служебното си правомощие по чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът е
извършил справка и в ТР по партидата на ответното дружество, от която се
установява, че със заявление обр.А4 от 20180621181028,
са представени идентични книжа – поканата и разписките, вкл. изпратената до Х.М..
По заявлението е бил постановен отказ от вписване ден преди определението за
спиране по реда на чл.19, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ по т.дело №1017/2018г. от
28.06.2018г.
По делото са налице данни, че поканата за събранието е получена
лично от ищеца на 18.05.2018г., при спазване изискванията на чл.139 ТЗ и
доколкото липсва друга уредба в дружествения договор. В исковата молба ищецът
не сочи дата на узнаване за проведеното събрание, а с уточняваща молба дори
твърди, че не е канен изобщо. В допълнителна искова молба сочи, че е узнал за
събранието на 17.06.2018г. при извършване на юридическа консултация в
адвокатска кантора и справка в ТР. Съдът констатира, че към тази дата по
партидата на ответното дружество не е било присъединено заявлението ведно със
сканираните разписки и покана за процесното събрание. Заявлението за вписване
на промените е от 21.06.2018г.
Съдът е събрал доказателства за обстоятелствата по узнаване на
проведеното събрание чрез разпит на адв.Д.Д. /П./ - съобр. молба –становище от 21.01.2019г.
/на л.105 по делото/, в която е посочена същата дата на узнаване 17.06.2018г.
Свидетелката е изслушана по изрично съгласие на насрещната страна, отразено в
протокола от първото открито съдебно заседание. Едва в съдебно заседание на
04.02.2019г. адв.К. сочи, че узнаването от ищеца за проведеното събрание е на
27.06.2018г., която дата се сочи и от свидетелката, изслушана в същото
заседание. Свидетелката Д. сочи, че в кантората и в края на м.юни 2018г. дошли
колегата адв.К. с неин клиент –възрастен господин като правили справка по
партидата на дружеството за проведено Общо събрание. Съдът намира, че изслушаните
свидетелски показания на св.П., макар съдът да кредитира същите, не могат да
опровергаят писмените доказателства, представени от ответното дружество за
разгласяване поканата за общото събрание. От съвкупния анализ на писмените
доказателства се установява отправено съгласно изискванията на чл.139 ТЗ покана
до съдружника Х.М. и нещо повече, получаването и лично от последния срещу
полагане на подписа му върху разписката на пощенския плик. Съобразно
твърденията и възраженията на страните, съдът е указал на ищеца М. по реда на
чл.161 ГПК, че при непредставяне съдържанието на пощенския плик, получен от
него на 18.05.2018г., съдът ще приеме връчването на поканата на тази дата с
този плик, за доказано. Съдът съобразява, че пощенския плик е адресиран от
дружеството до ищеца с изрично отбелязване на съдържанието в разписката –
покана за ОСС. Датата на изпращане съвпада с всички останали изпратени до
останалите съдружници покани по пощата, приложени и към цитираното по-горе
заявление обр.А4 от 21.06.2018г. пред ТР. С протоколно определение от
21.01.2019г. съдът е задължил ищеца да представи съдържанието на пощенския
плик, който е получил и удостоверил с подписа си получаването ведно с изрични
указания по чл.161 от ГПК, че ще приеме спорното обстоятелство за установено –
получаването на представената в оригинал по делото покана за събрание на
съдружниците на 12.06.2018г. Тъй като ищецът не е представил съдържанието на
пощенския плик, получен от него, не е посочил друга кореспонденция на дружеството
към него, съдът макар въз основа на косвени доказателства приема, че ищецът е
узнал за събранието именно на 18.05.2018г., а не по-късно в кантората на адв.К..
Дори да е имало проверка в регистъра на сочената дата 27.06.2018г., тя не опровергава
по-ранното узнаване от ищеца. Изискванията на чл. 139, ал. 1 ТЗ, свързани с
покана за общо събрание са точно и ясно формулирани в разпоредбата - писмена
форма на поканата до всеки съдружник, съдържаща дневния ред, както и връчването
и /получаване от съдружника/ в рамките на не по-малко от 7 дни преди датата на
събранието. В нормата изрично е посочено приоритетно приложение на дружествения
договор по отношение на срока и формата. В конкретния случай, доколкото в
дружествения договор не се съдържа клауза, уреждаща по различен начин
свикването на общото събрание и уведомяването на съдружниците, приложима е
общата разпоредба от ТЗ.
В случая дружеството е спазило изискването за форма- наличието на
изготвена писмена покана за събранието в подходящия срок, както и минимално
необходимо съдържание на поканата. Вярно е, че при твърдения за нарушения на
процедурните правила, свързани със свикване и провеждане на събранието
ответникът е този, който трябва да докаже, че те са били спазени. Съдът намира,
че ответникът е установил връчване на покана за събранието на ищеца, на
18.05.2018г./на л.55/ Ищецът е твърдял, че е предявил иска в срока по чл.74,
ал.1 от ТЗ, но не е установил по-късното узнаване спрямо посочената в
разписката на поканата дата - 18.05.2018г. В съществуващата съдебна практика на
ВКС, обективирана в Решение № 196/17.12.2009 г. по т. д. № 2082009 г. на ІІ т.
о., в Решение № 74/14.07.2011 г. по т. д. № 633/2010 г. на І т. о., както и
решение по т.дело №876/2010г. на Първо т.о., както и с императивните текстове
на ТЗ, е прието, че нормата на чл.139, ал. 1 ТЗ не следва да се тълкува
стеснително, тъй като текстът не предвижда способ за връчване на поканата за
общото събрание. Ако такъв способ не е изрично регламентиран в дружествения
договор, следва да се приеме, че законът акцентира най-вече на доказаността на
факта на получаване на поканата за събранието от съдружника. Преценката за
начина на изпращане на поканата се осъществява от дружеството. След като е
уведомен съдружника за това, че му се връчват книжа, свързани със свикване на
общо събрание на дружеството, а това следва пряко от приложената разписка, и
той има членство в това дружество, при заявяване на нежелание да ги получи и
дасе запознае, сам се е поставил в ситуация, да не узнае тяхното съдържание към
този момент. Не би могло да се въвежда
за дружеството последващо задължение за доказване фактическото узнаване
съдържанието на документите, които се връчват, тъй като подобно задължение не е
регламентирано в закона, нито е част от съдържанието на дружествения договор.
Подобно разграничение не съответства на духа на дружественото право, което се
основава на принципа на доброволност на сдружаване и автономност на уреждане на
отношения между съдружниците, разбира се при зачитане на императивните правила,
регламентиращи свикването и провеждането на общо събрание.
В случая не е оспорен подписа за лично получаване на пощенския
плик с поканата за събранието от страна на ищеца. А това, че сам той не е узнал
и/или съзнателно укрива обстоятелството, че е видял съдържанието на плика, не
сочи на извинително основание за пропускане срока по чл.74, ал.2 ТЗ. Узнаването
на конкретното съдържание на плика е изцяло във възможностите на ищеца, в
обсега на личната му воля. Поради това, не следва последния да черпи ползи от
собственото си недобросъвестно поведение. Не би могло да се въвежда задължение
за търговското дружество да удостоверява при връчване на покана за общото
събрание и фактическото узнаването на съдържанието на поканата от съдружника,
тъй като за дружеството съществува единствено задължение да изготви съответните
книжа, в това число и поканата за събранието, със съответния дневен ред и да се
погрижи тези покани да бъдат получени от всеки съдружник преди законово
установения минимален срок за провеждането му. Поради това, депозираната искова
молба на 28.06.2019г. е извън срока по чл.74 от ТЗ. Предвиденият в разпоредбата
14 дневен срок за атакуване на решенията на ОСС е изтекъл на 01.06.2018г.
Правото на ищеца е преклудирано, което води до недопустимост на конститутивния
иск. Въз основа на горното, съдът следва да прекрати производството по исковете
с правно основание чл.74 ТЗ вр. чл.130 ГПК, поради което не дължи произнасяне
по същество на предявените искове.
В полза на ответника следва да бъдат възложени сторените по делото
разноски в установения размер от 1 900 лева общо адв.възнаграждение
/съобр.представени 2 бр. договори за правна помощ за плащане в брой на
1 600 и 300 лева/, съобразно списъка по чл.80 ГПК и представените писмени
доказателства и в съгласие с т.1 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото
насрещната страна е направила възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК,
съдът намира същото за основателно като редуцира размерът на адв.възнаграждение
от 1 600 лева на 800 лева съгл.чл.7, ал.1, т.10 от Наредба №1/2004г. за
МРАВ, по иска по чл.74 ТЗ както и 300 лева за иска по чл.26 ЗЗД, или общо 1100
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ протоколно определение за даване ход по същество на спора
по чл.74 от ТЗ като ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Х.И.М., ЕГН **********,
Варна, искове за отмяна на решенията, взети на Общо събрание на съдружниците на
АВТОИНВЕСТ -94 ООД, ЕИК *********, Варна, на 12.06.2018г. като преклудирани с
пропускане на срока по чл.74, ал.2 ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Х.И.М., ЕГН **********, Варна, срещу
АВТОИНВЕСТ -94 ООД, ЕИК *********, Варна, иск с правно основание чл.124 ГПК
вр.чл.26, ал.2 ЗЗД, за прогласяване нищожността на взетото на ОСС на АВТОИНВЕСТ
-94 ООД, проведено на 12.06.2018г., решение по т.2 от протокола, а именно:
даване съгласие за поемане на дружествени дялове.
ОСЪЖДА Х.И.М., ЕГН **********, Варна, да заплати на АВТОИНВЕСТ -94
ООД, ЕИК *********, Варна, сторените по делото разноски в размер на 1 100
лева адв.възнаграждение /след редукция по чл.78, ал.5 ГПК/ и 60 лева депозит за
свидетели, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му
на страните с ВЖ пред АС –Варна по отношение отхвърлянето на иска по чл.26 ЗЗД,
и в 1 седмичен срок в частта, имаща характер на определение.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: