№ 10
гр. Благоевград, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20201200600757 по описа за 2020 година
Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по
въззивна жалба на М.Т. –тъжител по НЧХД № 137/2016г. по описа на РС-ГД
против постановената по същото дело присъда в частта, в която подсъдимият
Х.Т. е признат за невиновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение за
извършено престъпление по чл.130,ал.1 НК.
Сочи се във въззивната жалба, че присъдата е незаконосъобразна и
неправилна, като постановена при съществено нарушение на процесуалните
правила при събиране и оценка на доказателствата, различна от възприетата
от първостепенния съд. Ето защо въззивникът моли окръжния съд да отмени
присъдата на ГДРС в атакуваната й част и признае за виновен под.Х.Т. за
виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.130,ал.1 НК.
В с.з. въззивникът се явява, поддържа жалбата по съображенията в нея.
Пред въззивната инстанция въззиваемият Х.Т. се явява лично и със
1
защитника си –адв.Ш., който оспорва жалбата, твърди, че обжалваната
присъда на ГДРС е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде
потвърдена. Подсъдимият в право на лична защита отрича да е удрял
тъжителя, твърди, че той е бил нападнатият и в последната си дума сочи, че е
невинен.
Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:
С атакуваната присъда състав на Районен съд- гр.ГД е признал
подсъдимия ХР. СТ. Т. от ГД за невиновен в това, че на 30.08.2015 година
около 16.00 часа в гр.ГД, в двора на жилищна сграда, находяща се на ул.”П.С.
... е нанесъл удари с копачка и брадва на М. Ст. Т. от гр.С., като ударът с
копачка, която държал в лявата си ръка бил нанесен по шията, с което му
било причинено линеарно охлузване в дясната шийна област с размер 2/10
см., а ударите с брадва, която държал в дясната си ръка, били нанесени по
предната повърхност на лявата подбедрица и по дясната длан, с което му били
причинени две малки рани – по предната повърхност на лявата подбедрица и
по дясната длан, вследствие на което му е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от
НК, поради което го е оправдал да е извършил престъпление по чл.130, ал.1
от НК. Със същата присъда ГДРС е признал подсъдимият ХР. СТ. Т. за
виновен в това, че на 30.08.2015 година следобяд в гр.ГД, на ул.”П.С. ...,
публично е казал унизителни думи за честта и достойнството на М. Ст. Т. в
негово присъствие, отправяйки му обидни думи и псувни: „Майка ви да еба и
крадците софийски!”– престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК, във връзка с
чл.146, ал.1, пр.1 от НК, като го е оправдал по обвинението, че е отправял
следните псувни към М. Ст. Т. - „Аз на теб мама ти ще еба!”.
На основание чл.148, ал.3 във връзка с чл.146, ал.2 от НК, тъй като
тъжителя М. Ст. Т. е отвърнал веднага с обида, чрез думите „боклук“,
„боклуци“, отправени към подсъдимия ХР. СТ. Т., представляващо
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК, във връзка с чл.146, ал.1, пр.1 от НК,
решаващият съд е освободил подсъдимия и тъжителя от предвиденото в
цитираната материална норма наказание. С присъдата- предмет на въззивен
контрол ГДРС е отхвърлил като неоснователен предявения от М. Ст. Т.
граждански иск против подсъдимия ХР. СТ. Т. за сумата от 5000 лева,
2
представляваща обезщетение за причинените с престъплението по чл.130,
ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.08.2015 година до окончателното заплащане на сумата, но го е
осъдил да заплати на тъжителя сумата от 350 лева- обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 от
НК, във връзка с чл.146, ал.1, пр.1 от НК, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 30.08.2015 г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлил гражданския иск в останалата му част до пълния му предявен
размер от 3000 лева като недоказан. Със същата присъда решаващият съд е
осъдил въззиваемия да заплати в полза на РС гр.ГД държавна такса в размер
на 50 лева по уважения граждански иск и сумата в размер на 5 лева за
издаване на изпълнителен лист.
За да постанови този си съдебен акт, първостепенният съд е приел
фактическа обстановка, възприета частично и от настоящата съдебна
инстанция:
Въззивникът М.Т. и въззиваемият Х.Т. са братя, които от години имат
имотни пререкания, поради което не поддържат добри отношения. Първият
работи и живее със семейството си в С., но по няколко пъти в годината
посещава наследствената от баща си къща в ГД на ул.“П.С. ..., където
притежава втори жилищен етаж, мазе /склад в гаражния етаж/ и тавански
помещения, а вторият /Х.Т./ е собственик на първия жилищен етаж. В същата
къща в стая на приземния етаж живее майката на двамата братя Т.и- св.Т. Т.а.
Следобедът на 30.08.2015г. подсъдимият бил на плаж в местността
„Топлицата“, в близост до гр.ГД заедно със своя съсед –св.Ц., а вкъщи си
били майка му –св.Т. Т.а и жената, с която живее на съпружески начала- св.Б.
Същия следобед в ГД пристигнали тъжителят, съпругата му –св.Св. Т.а и
синът им – св.Т. Т.. Спирайки пред фамилната къща, тъжителят и синът му
свалили от МПС дървена маса и две пейки и ги поставили на мястото на
намиращите се в двора пластмасови такива, закупени от подсъдимия, които
изнесли извън парцела. Виждайки това, св.Т. Т.а направила забележка на
въззивника и св.Т. Т. да оставят на мястото им собствените на подсъдимия
маса и столове, за да не стават скандали, но те не й обърнали внимание. Св.Б.
която била на терасата на етажа, също видяла станалото и се обадила по
телефона на въззиваемия, казвайки му какво са направили брат му и
3
племенника. Чувайки за това, въззиваемият помолил св.Ц. да си тръгват и с
управлявания от последния автомобил двамата се прибрали в гр.ГД, всеки в
собствения си дом. Малко преди това тъжителят и св.Т. седели на дървените
пейки в двора и когато дошли наетите от първия майстори за ремонт на
таванското му помещение- св.К. и сина му, се качили с тях на тавана.
Влизайки в двора, подсъдимият /който бил бос, по къси панталони и от
кръста нагоре-гол/ забелязал, че липсва пластмасовата маса и че на нейно
място е поставена дървена такава, поради което качвайки се по стълбите на
къщата, започнал да вика: „Къде ми е масата, върнете ми масата, крадци, ще
ви еба майката“. Чувайки тези думи, тъжителят и синът му излезли от
таванското помещение и слезли по стълбите до първия етаж, където пред
вратата на жилището си се намирал подсъдимият. Св.Б.също чула, че
конклубинът й крещи да му върнат масата и столовете и отворила вратата на
жилището им, за да разбере какво става. В този момент видяла, че тъжителят
и синът му с ръце и крака бутат под.Т. по стълбите, при което той паднал на
долната площадка /между първи етаж и партера/, от което /падане/ получил
охлузвания по лактите и контузия на двете раменни стави. Тъжителят и св.Т.
слезли до посочената площадка и продължили да нанасят удари по тялото и
главата на подсъдимия с юмруци и ритници, причинявайки му кръвонасядане
на клепачите на лявото око и контузия на лява гривнена става. Докато траел
побоя двете страни си разменяли взаимно обиди- подсъдимият псувал на
майка /“Майка ви/ти ще еба“/, а тъжителят му отвръщал с „боклук, боклуци“.
В този момент от стаята си на приземния етаж излязла и св.Т. Т.а, която се
опитала да помогне на по-малкия си син- Х.Т., като и двете със св.Б.крещели
на въззивника и св.Т. да спрат.
Подсъдимият успял да се отскубне и избягал на двора, където взел брадва
и в яда си започнал да удря с нея по дървената маса. Въззивникът и св.Т. го
последвали и също излезли на двора. Ядосали се, виждайки какво прави с
масата им подсъдимият. Тогава св.Т. взел лопатка за смет и ударил по главата
и гърба чичо си, от които удари последният получил порезна рана и
кръвонасядане в окосмената част на главата, както и множество
кръвонасядания по гърба. Тъжителят окуражавал сина си, като също държал
лопата в готовност да нанесе удари с нея, но вместо това двамата започнали
да нанасят удари с ритници на въззиваемия. Отбранявайки се, последният
4
започнал да размахва брадвата, като с обратната й страна /не режещата/
нанесъл удари по шията, дясната длан и лявата подбедрица на тъжителя,
вследствие на което му причинил охлузване на дясната повърхност на шията
и контузни рани на дясната длан и лявата подбедрица, като нанесъл удари и
по св.Т., причинявайки му посочените в издаденото му на следващия ден
медицинско свидетелство травми /чиито характер –предвид че св.Т. не е
тъжител и респ.- ищец по делото –съдът не намира за необходимо да
обсъжда/, като същевременно им отправял закани за убийство.
Междувременно на двора дошли и свидетелите Б.и Т. Т.а, като последната
застанала между подсъдимия и биещите го брат и племенник и боят бил
преустановен, но страните продължили да се разправят словесно, отправяйки
си обиди. Въззивникът и синът му се прибрали в жилището си.
Преди това обаче привлечени от шумотевицата /виковете на страните и
родителката им/, в двора си в непосредствено съседство с този на страните по
делото, излезли- първо св.Я., после –дъщеря й- св.Б., които наблюдавали
случващото се през оградната мрежа, а после от терасата на дома си. Св.Ц.
също чул виковете от двора на Т.и и отишъл до входната врата, където видял
подсъдимия, тъжителя и сина му и чул взаимните обиди и закани. Св.П.-
съсед- също чул крясъци откъм двора на Т.а, видял на двора подсъдимия,
брат му и св.Т., както и св.Т. Т.а и св.Б. а скоро след това, че пристигнала и
полицейска кола.
Същевременно св.Б.се обадила на тел.112, а непосредствено след нея на
този телефон се обадил и тъжителят и не след дълго пристигнали
полицейските служители- св.К. и Бл., при което въззивникът и св.Т. слезли на
двора. Полицейските служители установили, че подсъдимият има видими
наранявания /по гърба, главата, ръцете и гърдите, както и кръв/, както и че по
дървената маса има следи от удари с нож или брадва. Пред полицейските
служители страните продължили да си разменят закани за саморазправа,
поради което им били съставени протоколи за предупреждение.
Вечерта, след като приключили работата си в таванското помещение на
тъжителя, св.К. и синът му натоварили на камион дървената маса и пейките.
На следващия ден както подсъдимият, така и тъжителят и св.Т. посетили
лекари /първият –ортопед-травматолог, другите двама- хирург/, които
установили, че и тримата имат наранявания, които обективирали в
5
издадените медицински свидетелства. Следобед на 31.08.2015г. /понеделник/
семейството на тъжителя си заминало за С., като св.Св. Т.а отишла на работа
чак в 13,30 часа, за което са искани обяснения от св.М., тогава директор на
ИКХТ, в които тя е посочила, че заради конфликт на съпруга й с брат му се
наложило да пътуват от гр.ГД за С. на 31.08.2015г.
По делото са изготвени две СМЕ- касателно нараняванията на
инкриминираната дата на подсъдимия и тези на тъжителя. Така, според
заключението на вещото лице Л. вследствие възникналия инцидент
въззивникът М.Т. е получил охлузване по дясната повърхност на шията и
разкъсно-контузни рани по дясната длан и лявата подбедрица, дължащи се на
действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с или върху
такива, като изслушан в с.з. експертът сочи, че въпросните травматични
увреждания са получени най-вероятно при размахване на предмет, който е
възможно и да е брадва, но не с режещата, а с тъпата й част, като ударът не е
целенасочен предвид че се касае за сравнително леки наранявания. Пак
съгласно това заключение травматичните увреждания на тъжителя са
реализирали критериите на медико-биологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Касателно уврежданията на
подсъдимият в.л.д-р Л. сочи, че се касае за кръвонасядане в окосмената част
на главата, порезна рана на главата, кръвонасядане на клепачите на лявото
око, контузия на двете раменни стави, контузия на лява гривнена става,
охлузвания по лактите, както и множество кръвонасядания по гърба, като
кръвонасядането на лявото око е получено най-вероятно от удар с юмрук,
охлузванията по лакетните стави- от падане по стълби, раната в главата- от
удар с или върху твърд тъпоръбест предмет, като от удари с или върху такива
предмети се дължат и останалите наранявания на подсъдимия според
заключението на експерта, като всички те са реализирали критериите на
медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
По делото са приети писмени доказателства, разпитани множество
свидетели /Т. Т., Т. Т.а, Б. К., Бл., Б., Я., Св. Т.а, П., Р., Ц., К., А. и М./,
изслушани две СМЕ, изготвени от в.л. Л., както и изпълнена съдебно-
графологична експертиза от в.л. М.. Решаващият съд е изложил подробни
съображения кои от доказателствата приема и на кои не дава вяра, като
6
въззивната инстанция се съгласява с доводите на ГДРС относно
достоверността на показанията на св.Р., като не намира за нужно да ги
преповтаря /същите показания противоречат не само на показанията на св.П.,
но и на тези на полицейските служители и на св.К., при което и този съд
приема, че въпросният свидетел не е присъствал на случилото се на
инкриминираната дата, а по-скоро пресъздава версията за станалото на
приятеля си –тъжителя Т./. Въззивният съд обаче не споделя съображенията
на решаващия относно това, че св.Св. Т.а на инкриминираната дата /а и на
следващия ден/ не е била в процесния имот. Обстоятелството, че не е била
видяна на 30.08.2015г. от свидетелите Т. Т.а, Б. Б. и К. не може да обоснове
извод затова, че тя не е била в къщата на инкриминираната дата, предвид и
динамичността на събитията, възможността всеки от посочените свидетели в
определен момент да наблюдава не само случващото се на двора, но и на
терасите на къщата на Т.и, както и това, че всеки от тях е възприел различни
моменти от станалото на инкриминираната дата. Горното /че св.Св.Т.а не е
била във фамилната къща в гр.ГД/ обаче се опровергава от показанията на
св.А. и св.М., както и от отразеното в Дневника за входяща и изходяща поща
на института, в който св.Св. Т.а работи и дадените от нея обяснения пред
работодателя си /директора на института- св.М./, а също и от заключението на
в.л. М.. Самата св.Св. Т.а твърди, че е видяла подсъдимият, когато се е качвал
към жилището си и че се е претърколил, след което тя влязла в апартамента
си, както и че впоследствие от терасата си наблюдавала случилото се на
двора, включително и при пристигането на полицейските служители.
Настоящият въззивен състав приема за достоверни показанията на тази
свидетелка, че е била на площадката, когато подсъдимият се е прибрал, респ.-
съпругът и синът й са слезли от таванското помещение, чувайки виковете му,
но не кредитира показанията й, че Х.Т. се спънал и сам се претърколил по
стълбите, като тъжителят и св.Т. не са му нанасяли удари с юмруци и
ритници, доколкото тези й показания противоречат не само на тези на другия
очевидец- св.Б./която в еднаква степен е заинтересована от изхода на делото
със св.Св.Т.а/, но и на заключението на в.л. Л. по СМЕ на подсъдимия
/относно нараняванията на Х.Т. и механизма на получаването им/. Въззивният
състав кредитира показанията на тази свидетелка /Св. Т.а/, че на двора
подсъдимият е размахвал брадва, с която наранил тъжителя и св.Т.Т.,
доколкото в тази насока са както косвените показания на свидетелите К. и Бл.,
7
както и тези на св.К. досежно твърдяното от тази свидетелка обстоятелство,
че с брадвата подсъдимият е наранил дървената маса, тъй като посочените
трима свидетели също са забелязали удари от нож/брадва по въпросната
маса/, така и медицинските данни за получени вследствие на такъв предмет /с
тъпата му част/ наранявания на тъжителя и св.Т. /вж. медицинските
свидетелства, издадени на същите на следващия ден и заключението на
експерта д-р Л. по СМЕ на въззивника/, както и относно това, че
въззиваемият е отправял ругатни /“да ви еба майката“/, обиди /“боклуци“,
„крадци“/ и закани спрямо жалбодателя и сина му /доколкото това се
потвърждава от показанията и на св.Т.Т., частично и от косвените такива на
свидетелите К. и Бл., а и на св.Ц./, но не даде вяра на показанията на св.Св.Т.а
в останалата им част /че подсъдимият е държал и копачка, че съпругът и
синът й единствено са се отбранявали с голи ръце и не са нанасяли удари на
Х.Т., че последният е размахвал брадвата и пред полицаите/, доколкото те
противоречат, както на показанията на останалите свидетели –очевидци, вкл.
и на свидетелите К. и Бл., които отричат да е имало брадва на двора или в
ръцете на въззиваемия, когато те са пристигнали, така и на СМЕ досежно
травматичните увреждания на подсъдимия. Въззивният съд се съгласява с
анализа на районния относно показанията на останалите свидетели, като не
намира за необходимо да го преповтаря. За пълнота следва да се отбележи, че
свидетелите Я. и Б. са възприели различни моменти от случващото се на
двора, които пресъздават, както и че –както самите те сочат- не са имали
видимост към целия двор, защото е имало и стена, но показанията на тези
свидетели са в синхрон с тези на свидетелите Б.и Т.Т.а, писмените
доказателства и СМЕ на в.л. Л. касателно подсъдимия.
При горното законосъобразен и правилен се явява изводът на ГДРС, че на
инкриминираните време и място подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението за което е предаден на съд по
чл.148,ал.1,т.1, във връзка с чл.146,ал.1,пр.1 НК, а именно - отправяйки към
пострадалия /и сина му/ унизителните за честта и достойнството му думи –
„да ти/ви еба майката“ и „крадци“, подсъдимият е дал своята негативна
оценка за личността на тъжителя. В този смисъл налице са и признаците от
субективната страна на това престъпление- подсъдимият - пълнолетен и
вменяем – е съзнавал, че употребявайки горепосочените изрази засяга
личността и достойнството на пострадалия, предвиждал е
8
общественоопасните последици от деянието си, но е искал и целял
настъпването им. От обективна страна е налице и квалифициращия признак
по чл.148,ал.1,т.1 НК, доколкото обидата е нанесена публично- на площадка
във фамилната къща пред свидетелите Т., Св.Т.а, Б.и Т. Т.а, впоследствие
ругатни са отправяни и на двора, чути освен от посочените свидетели и от
свидетелите П. и Ц.. Установи се обаче от събрания доказателствен материал,
че обиденият пострадал е отвърнал веднага с обида на подсъдимия,
наричайки го „боклук“, поради което правилно и законосъобразно районната
инстанция е приложила института на реторсията и по аргумент от ал.2 на
чл.146 НК е признала за виновни в извършване на престъпление по
чл.148,ал.1,т.1, във връзка с чл.146,ал.1,пр.1 НК и подсъдимия, и тъжителя и и
на основание посочената норма ги е освободил от наказание.
Тъй като обаче абсолютната давност за това престъпление е изтекла на
29.02.2020г. /което не е съобразено от РС и не е бил запитан подсъдимият
дали желае съдът да се произнесе с присъда по обвинението по чл.148 НК/, а
в с.з. пред настоящата инстанция подсъдимият заяви, че желае
производството по делото за това деяние да се прекрати, то присъдата на
ГДРС следва да се отмени в тази й част и производството досежно деянието
по чл.148,ал.1,т1 НК, във връзка с чл.146 НК следва да се прекрати- аргумент
от чл.334,т.4 НПК, във връзка с чл.24,ал.1,т.3 НПК.
Въззвният съд обаче не споделя становището на районния, че
подсъдимият не е нанесъл удари, респ.- причинил лека телесна повреда на
тъжителя. Напротив- показанията на свидетелите Светла Т.а и Т. Т.,
издаденото медицинско свидетелство на М.Т. и изготвената в съдебното
производство СМЕ на последния водят до извод, че същият е получил
телесните увреждания, описани в заключението на вещото лице д-р Л. и
които по медико-биологичен признак представляват разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 НК или лека телесна повреда по смисъла на
чл.130,ал.1 НК. В казуса обаче се установява, че въззиваемият е действал в
условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12,ал.1 НК, доколкото е бил
нападнат първо на стълбищната площадка, после на двора от брат си и
племенника си и докато се е отбранявал, е причинил описаните по-горе
телесни увреждания на тъжителя и сина му. Съдебната практика е
последователна и категорична, че неизбежната отбрана е упражняване право
9
на защита, при която нападнатият /или други граждани/ могат да причинят
вреди на нападателя с цел защита и отблъсване на нападението, макар че не е
необходимо отбраната да е единственото средство за защита /нападнатият –
съгласно ППВС № 12/73г.- може, но не е длъжен по закон да се откаже от
активна защита, да бяга и се укрива, да търси помощ от държавни органи или
трети лица/. Нападението е непосредствено и насочено към личността на
подсъдимия и не е било завършено, когато той е нанесъл ударите с брадвата
спрямо родствениците си. Не се касае нито за превишаване пределите на
неизбежна отбрана, доколкото и тъжителят, и св.Т. са държали в ръцете си
лопати, последният дори е нанесъл удари с такава по въззиваемия, след което
и двамата са ритали. В този смисъл няма и мнима неизбежна отбрана, т.е.
подсъдимият не е бил в грешка относно действителността на нападението
спрямо него.
Поради горното, макар и по други мотиви /съображения/ се явява
правилен крайният извод на ГДРС относно невиновността на подсъдимия за
деянието по чл.130,ал.1 НК, доколкото същото не е общественоопасно по
смисъла на чл.12,ал.1 НК и респ.- за оправдаването му да е извършил
инкриминираното деяние. Съобразно горния извод, че подсъдимият е
действал при условията на неизбежна отбрана и поради това, че деянието му е
правомерно, то същото не представлява и деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД,
заради което за причинените от него вреди /неимуществени такива/, той не
следва да не носи гражданска отговорност. Поради и което законосъобразно
/макар и по други съображения/ РС –ГД е отхвърлил като неоснователна
претенциите на тъжителя спрямо подсъдимия за това деяние.
С тъжбата е предявен, допуснат за съвместно разглеждане от съда и
уважен частично и граждански иск от въззивника против въззиваемия за
престъплението по чл.148,ал.1,т.1 НК. Въпреки горния извод относно това, че
давността за това престъпление е погасена и желанието на подсъдимия в тази
част наказателното производство да бъде прекратено, то по аргумент от
нормата на чл.307 НПК съдът пак е длъжен да се произнесе по гражданския
иск. В казуса, районната инстанция е приела, че предявеният за сумата от
3 000 лева неимуществени вреди иск е частично основателен. Наистина
ищецът е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от
престъплението на подсъдимия и са се изразили в неблагоприятни за него
10
последици- засегнати чест и достойнство, преживени дискомфорт и
унижение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да
възстанови виновно причинените другиму вреди, като първостепенният съд е
приел за справедливо обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД на ищеца
сумата от 350 лева. Доколкото не е установено и доказано по делото, че
тъжителят е имал продължителни душевни страдания от нанесената му
публична обида, че отношенията с брат му са трайно влошени от дълго време,
както и че той самият /М.Т./ е отвърнал веднага на обидата с обида, то
правилно е решението на първостепенния съд да присъди въпросния размер
на обезщетение, а именно от 350 лева като справедлив такъв. Съгласно
чл.51,ал.2 ЗЗД при непозволено увреждане се дължат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, като лихвите в този
случай се явяват компесаторни, а не мораторни и се дължат като допълнение
към обезщетението от деня на събитието, защото – съгласно разпоредбата на
чл.84,ал.3 ЗЗД – длъжникът се смята в забава и без покана. Т.е. за паричните
задължения, произтичащи от непозволено увреждане, забавата настъпва от
момента на възникването им или законната лихва върху тези задължения се
дължи от този момент. В този смисъл районният съд законосъобразно е
осъдил подсъдимия да заплати уважения размер причинени неимуществени
вреди на тъжителя, ведно със законната лихва върху него, считано от
30.08.2015г.- датата на увреждането.
С оглед горния извод законосъобразно ГДРС е осъдил подсъдимия да
заплати и държавна такса върху уважения размер на иска, както и пет лева за
служебно издаване на изпълнителен лист. В тъжбата е направено искане
/както и в защитната реч на повереника на М.Т./ за заплащане от подсъдимия
на сторените от тъжителя разноски по делото. Такива обаче са сторени във
връзка с назначените и изготвени съдебно-медицински експертизи на
страните и по аргумент от чл.190,ал.1 НПК същите остават за сметка на
тъжителя. А доколкото в пълномощното на адв.Гергова не е посочено какво
възнаграждение й е платено от клиента й, то няма как съдът да осъди
подсъдимия да го плати.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.334,т.4 и т.6 НПК,
Благоевградският окръжен съд
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 542 от 27.07.2020г., постановена по НЧХД № 137
по описа на Районен съд- гр.ГД за 2016 година в частта, с която подсъдимия
ХР. СТ. Т., с установена по делото самоличност и е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.148,ал.1,т.1 НК и на основание
чл.24,ал.1,т.3 НПК ПРЕКРАТЯВА наказателното производство за това
деяние.
ПОТВЪРЖДАВА същата присъда в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12