Решение по дело №7253/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6816
Дата: 11 декември 2024 г.
Съдия: Стефан Исаков Шекерджийски
Дело: 20231100107253
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 6816
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от С. Ис. Шекерджийски Гражданско дело №
20231100107253 по описа за 2023 година
искове с пр. осн. чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - С. Д. Б., в исковата си молба и уточнение на същата от 08.02.2024г.
20
твърди че на 30.07.2020г., около 17,ч., в гр. София, при управление на МПС – л.а., марка
„Мазда”, модел “6“, peг. № *******, по ул. „Самара”, с посока на движение от „Филип
Аврамов”, към бул. „Ал. Малинов” и в района на кръстовище с ул. „Без име”, водачът Д. С.
К., ЕГН **********, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 37, ал. 1
от ЗДП, поради което последвало ПТП.
Ищецът получил следните телесни увреди:
1. счупван на ацетабулома в ляво/ямката на главата на бедрената кост - довело до
трайно затруднение на движенията на левия долен крйник;
2. счупване на горното и долно рамо на двете срамни кости, полифрагментна
фрактура на ляв ацетабулум, фрактура на сакрум в дясно - довело до трайно затруднение на
движенията на двата долни крайника за срок;
3. счупване на 7-ми прешлен; контузни промени от медулата на телата на Тх3, Тх4 и
Тх5;
4. увреда на левия тестис и епидидим с наличие на хематоцеле, наложило оперативно
лечение и довело до трайно затруднение на функциите на детеродните органи;
5. оперативно отстраняване на тестиса (отстраняване на орган);
6. фрактура на 2 ребро с плеврален излив на 150 мл.л. кръв в ляво, което освен болки
1
ми причини затруднено дишане за продължителен период от време;
7. хематом на м.псоас в ляво;
8. множество контузни рани по крайниците и тялото, охлузвания и кръвонасядания по
цялото тяло.
Ищецът изпитвал много силни болки. Били осъществени множество хирургични
интервенции.
По тази причина моли да се осъди ответникът да му заплати следното:
- сумата от 150 000 лева, обезщетение за болки и страдания (по щета с № **********,
вече били заплатените 120 000 лева), ведно със законната лихва;
- сумата от 22 148,59 лева, мораторна лихва за периода от 01.02.2022г. до 22.06.2023г.
Ответникът - „З.Д.Е.” АД, оспорва иска:
- не се оспорва застрахователното правоотношение;
- навежда и възражение за съпричиняване;
- оспорва размера – по щетата № ********** извънсъдебно вече били изплатени
120 000 лева;
- оспорва претенцията за лихви, особено поставянето в забава.
Навежда и други доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че л.а. е застрахован при ответника. Ищецът е пострадал при ПТП, като
за това е съставен протокол. Той обвързва съда до установяване на нещо различно от
страната, която има интерес да го стори – в случая ответника (Р. № 85 от 28.05.2009г. на
ВКС, т.д. № 768/2008г.; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.; Р. № 29 от
17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение № 372 от 18.06.2010г. по т.д.
№ 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).
Делинквентът е осъден с Решение от 26.09.2022г. на СРС по адм.нак.д. №
214143/21г. То е задължително за всеки правен субект (ТР от 06.11.2013г. № 6/2012г., т. 15 -
Решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му
налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда и по смисъла на чл. 83, ал.
1, т. 4 ГПК). Самата присъда обаче не означава, че ответникът не може да установи форми на
съпричиняване, стига те да не са част от фактическия състав на нормата на НК, по която е
квалифицирано деянието. В този смисъл - Решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г.,
т.к., ІІ т.о. на ВКС: От граматическото и логическо тълкуване на чл. 222 ГПК (отм.), чийто аналог е чл. 300 от
действащия ГПК, се налага разбирането, че по изрично разпореждане на закона влязлата в сила присъда е
задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това,
дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Следователно присъдата на
наказателния съд се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл. 222 ГПК
2
(отм.), респ. възпроизведени в чл. 300 ГПК, обстоятелства; също: Решение № 25/17.03.2010г. по т.д. №
211/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 22/05.05.2011г. по т.д. № 368/2010г. на ВКС, ТК, І
т.о., решение № 150/22.11.2011г. по т. д. № 1147/2010г. на ВКС, ТК, II т.о.
Не се спори, че извънсъдебно на ищеца е изплатена сумата от 120 000 лева (РКО от
24.02.2022г. и 25.02.2022г. – л- 69-70).

Събрани са гласни доказателства, разпитани са св.св. Б. (показанията ù са преценени
по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е съпруга на ищеца, а и присъстваше в залата от
началото на заседанието), Назърова, К. (показанията ù са преценени по реда на чл. 172 от
ГПК, тъй като е делинквентът) и К.. От показанията им се установява, че:
-св. Б.: от 2016г. живеела с ищеца. След настъпилото ПТП преустановили почти
всякакъв сексуален живот, а искали трето дете. Ищецът станал по-изнервен, преди
инцидента спортувал, а сега му било забранено. Операциите и лечението било много тежко,
бил с опасност за живота. Изпитвал много силни болки. В болницата не можел да се
обслужва и свидетелят му помагал. Там я пускали по тази причина въпреки ковид
пандемията. Притеснявал се дори от нея. Носел памперс, тъй като подлога не можело да се
сложи, защото целия таз бил счупен. В болницата бил месец и половина. След изписването
бил неподвижен 7 месеца на легло на памперси и подлоги. След това започнал леко да се
раздвижва, като през цялото време викали рехабилитатор. Към седмия месец започнали да
го изправят и да седи на леглото. Слагали го на инвалидна количка. Преди патериците
ползвал проходилки и инвалидна количка. Замятал крака, ходел на криво, кракът му бил
скъсен и бавно се изкривявал. Семейството преустановило всякакви контакти с когото и да
било.
Мотоциклетът бил на свидетеля, като ищецът имал свидетелство за правоуправление
(в о.с.з. от 06.02.2024г. е извършена констатация на документа - свидетелство за
правоуправление, издадено през 2019г. на С. Д. Б., наличието на категория „М“). И двамата
го ползвали.
-св. Назърова: потвърждава изложеното от предходния свидетел за тежкото състояние
на ищеца след катастрофата, а и относно процеса на прохождането му.
Съдът кредитира показанията на първите двама свидетели, те кореспондират с
медицинските експертизи.
-св. К.: предизвикала катастрофата. Ищецът бил с каска. Показанията ù, доколкото не
установяват никаква форма на съпричиняване, а и с оглед нормата на чл. 300 от ГПК, са по-
скоро ирелевантни.
-св. К.: шофирал и достигнал до мястото на инцидента, малко след като вече се било
случило ПТП. Показанията му са ирелевантни.
Депозирани са СТЕ и СМЕ. От тях, както и от разпита на в.л.-а в о.с.з. от 06.02.2024г.
и 03.12.2024г., се установява, че:
3
20
1. СТЕ: На 30.07.2020 г. около 17.ч. в гр. София автомобил „Мазда 6“, рег. №
*******, се е движил по ул. „Самара“ с посока от ул. „Филип Аврамов“ към ул. „Д-р Атанас
Москов“. При движението си достигнал в района на кръстовището на ул. „Без име“, срещу
бл. 444, където водачът му предприел маневра „завой на ляво“ за навлизане в ул. “Без име“
със скорост от порядъка на 20 км/ч. Водачът на автомобила не се съобразил с движещия се
срещу него по ул. „Самара“, посока от ул. „Александър Малинов“ към ул. „Филип Аврамов“,
мотоциклет „Кимко Пипъл 250“, рег. № *******, и започнал да навлиза в лентата за
насрещно движение, когато мотоциклета се е намирал на около 14-15 метра до мястото на
удара. Водачът на мотоциклета предприел опит да завие на ляво като завъртял по-рязко
кормилото, при което в следствие на получилия се момент мотоциклетът загубил напречната
си устойчивост, наклонил се на дясната си страна, паднал на пътната настилка и продължил
движението си към мястото на удара плъзгайки се. Водачът на мотоциклета също паднал на
пътната настилка.
Мотоциклетът, плъзгайки се достигнал до задна дясна част на автомобила в зоната на
задна дясна гума и задна броня, настъпил удар, след който мотоциклетът и придобил
ротация около масовия си център по посока на часовниковата стрелка гледано отгоре и
едновременно с това продължил движението си напред и в ляво, достигайки мястото
описано в протокола за оглед.
По време на произшествието пътната настилка била суха. Пътният участък в района
на произшествието е прав. Видимостта в района била добра, видно от протокола за оглед.
Няма данни за наличие на препятствия в района, които да влияят на възможностите на
водачите да се възприемат един друг.
Предвид данните от протокола за оглед относно изместването на автомобила от
мястото, на което бил спрял след удара, скоростта му в момента на удара и в района на
произшествието не може да се определи по изчислителен път. Предвид маневрата завой
наляво предприета от водачката на автомобила и свидетелските и показания се определя, че
скоростта на лек автомобил „Мазда“ в момента на удара и в района на произшествието е Va
= 20 км/ч (5,56 м/с).
Скоростта на мотоциклета в района на произшествието се определя по формулата =
45,61 км/ч (12, 67 м/с).
Дължината на пълния спирачен път на мотоциклета „Кимко“ в конкретната пътно-
климатична обстановка с установената скорост от Vм = 45,61 км/ч (12,67 м/с).
Опасната зона за спиране на мотоциклет „Кимко“ при скорост от 12,67 км/ч = 28, 84
м.
Ударът е настъпил в лентата за движение на мотоциклета.
Видно от протокол за оглед не се налични спирачни следи, оставени от гумите му при
движение с максимално спирачно закъснение. Преди мястото на удара са описани следи от
задиране по пътната настилка.
В момента, в който мотоциклетът, се е намирал на разстояние S1 = 14,59 метра до
4
мястото на удара, лекият автомобил е започнал да навлиза в лентата му за движение и
същият се е намирал на разстояние до мястото на удара S2 = 7,86 метра до мястото на удара.
От сравнението на разстоянието S1 = 14,59 метра с S0 кимко = 28,84 м. е видно, че
водачът на мотоциклета при движение в района на произшествието със скорост от 45,61 км/ч
не е имал възможност да предотврати произшествието чрез спиране от момента на
навлизане на лекия автомобил в лентата му за движение.
Скоростта на движение на мотоциклети, при която водачът му би имал възможност
да предотврати произшествието = 26,73 км/ч ( 7,42 м/с).
От извършения анализ като причини за настъпването на произшествието могат да се
посочат: субективните действия на водача на автомобила, която е предприела завой наляво
за навлизане в ул. „Без име“ от ул. „Самара“ без да се съобрази с движещия се срещу нея в
лентата си за движение мотоциклет.
2. СМЕ, неоспорена от страните и приета от съда, като компетентно изготвена:
В следствие на просесното ПТП ищецът е поличил: счупване на ацетабулума в ляво;
счупване на горното и долно рамо на двете срамни кости, фрактура на сакрума вдясно;
счупване на 7-ми шиен прешлен; контузия на 3,4,5-ти торакален прешлен; увреда на левия
тестис, което е наложило оперативното му трайно отстраняване; фрактура на 1-во и 3-то
ребро и множество контузии рани по крайниците и тялото.
Съобразно медицинската документация периодът на трайните последици и
ограничения в движенията трае от момента на инцидента от 30.07.2020г. до 27.07.2021г.
Всички настъпили увреждания (счупване на ацетабулума в ляво; счупване на горното и
долно рамо на двете срамни кости, фрактура на сакрума вдясно; счупване на 7-ми шиен
прешлен; контузия на 3,4,5-ти торакален прешлен; увреда на левия тестис, което е наложило
оперативното му трайно отстраняване; фрактура на 1-во и 3-то ребро и множество контузии
рани по крайниците и тялото) след възникналото ПТП имат трайни пожизнени последици.
Извършени са оперативни процедури с много голям обем и сложност на таза,
тазобедрената, колянната става и фрактура на 7-ми шиен прешлен в основата. Необходимото
време за лечение е траело около 3 месеца.
Рехабилитацията е започнала от 26.03 - 02.04.2021г., Общо 7 дни по епикриза № 341,
от СБР Филиал Кюстендил. С диагноза: последици от други последици и придружаващи
множествени счупвания на лумбосакралната част и таза.
Възстановяването на различните увреждания след възникналото ПТП е продължило
от 30.07.2020г. до 11.09.2020г. в болнични заведения и издадените болнични листове за
временна нетрудоспособност от ЛКК комисия и ТЕЛК, до 27.07.2021г.
Пълното възстановяване е невъзможно вследствие на възникналото ПТП и
последващите трайни увреждания. Трайните последици се изразяват в промяна на цялостния
му начин на живот (физически, сексуален, психичен аспект).
Приложените ТЕЛК решения от 22.01.2021г., 15.04.2021г. и 27.07.2021г. дават оценка
на работоспособността, като временно нетрудоспособен.
5
При един отстранен тестис е възможно вторият тестис да продължава да произвежда
зрели сперматозоиди, които са годни за оплождане. При липса на единият тестис, другият би
могъл да компенсира по-голямата част от производството на сперматозоиди. Количеството
на сперматозоидите ще бъде намалено, а качеството може да бъде запазено.
При един отстранен тестис е възможно да се запазят сексуалните функции. Водещо е
индивидуалното психо-физиологично състояние на човека.
Частично възстановими са: счупване на ацетабулума в ляво; счупване на горното и
долно рамо на двете срамни кости, фрактура на сакрума вдясно; счупване на 7-ми шиен
прешлен; контузия на 3, 4, 5-ти торакален прешлен; фрактура на 1-во и 3-то ребро.
Необратима телесна увреда е наложителното отстраняване на левия тестис.
В резултат на настъпилото ПТП и проведените операции би могло да се получи
някакъв тип скъсяване на крака, което е минимално, оттам се нарушава походката и започва
да се товари другата става. По документите няма данни за скъсяване, уточняване или
измерване на крайника. В рехабилитационните документи е отбелязано нещо, но във връзка
с рехабилитацията. Най-вероятно има настъпило скъсяване на крайника и промяна в
походката, което се получава при ортопедична операция.
Болничното лечение е в рамките на три месеца, което не означава, че
възстановяването и оздравяването е напълно за тези три месеца.
Повторната операция във връзка с операцията на пубисната кост е вследствие на
усложнение с оглед травмата. Възможно е да възникне усложнение и да се наложи повторна
операция, почистване и т.н. Първо се прави наместване на счупените части, а как ще под
дадат меките тъкани се установява след това. По документи за лечението на тестиса има
общо 4 операции, включително и тази с отстраняването на тестиса. По-спешните
интервенции са наместванията на счупванията или ортопедична част, а когато се е наложило
да се извършат и за тестиса болният е преместен в „Пирогов“ и там се е стигнало до
отстраняването.
3. допълнителна СМЕ, оспорена от ищеца и приета от съда, като компетентно
изготвена:
След направеният клиничен преглед на ищеца от в.л. Д. е установено, че има
промяна в походката му изразяваща се в леко накуцване и ограничение на движението на
левия крак. Въз основа на рентгенографията на таз може да се каже, че няма скъсяване, но
при наличие на скъсяване до 1.5 - 2 см се компенсира и не оказва влияние на двигателната
функция.
Липсват данни за оплодителна способност преди загубата на тестиса, т.е. липсва
предходно изследване за сравнение. При така направеното изследване се установява
намалена оплодителна способност в пациента, като оплождането остава възможно. От една
спермограма няма как да се вземе категорично заключение.
Извършен е личен преглед.
6
4. тройна СМЕ, неоспорена от страните и приета от съда, като компетенто изготвена:
От материалите по делото и проведените рентгенови и КТ са установени фрактури на
тазови кости - фрактури на горен и долен клон на двете пубисни кости, полифрагментна
фрактура на ляв ацетабулум, фрактура на сакрум в дясно.
На 12.08.2020г. е извършена операция № 1181: „RSOM cum placae № III et clavi, т е.
извършена е репозиция и фиксация на фрактурата на предната колона на левия ацетабулум с
един брой реконструктивна плака и винтове, както и репозиция и фиксация на горното
дясно рамо на пубисната кост с 1 бр. реконструктивна плака и винтове. От последващите
контролни графин на таза - запазена е ставната конгруентност (съответствие), не се
установяват данни за накланяне на таза, т.е. не се установяват индиректни данни за
скъсяване на крайник. По делото не са предоставени други по-скорошни образни
изследвания, които да подкрепят тезата за скъсяване. Възможна е промяна в походката
(накуцване) след такава фрактура.
В материалите по делото са представени две спермограми, извършени съответно на
17.03.2021г. и 16.02.2024г. Първата от тях не е релевантна към настоящият момент по
изтъкнатите причини. От втората се установява намаление на броя на сперматозоидите - 2
млн. в еякулата (олигозооспермия) и повишен процент на неподвижните сперматозоиди -
астенозооспермия – 45 % от общия брой. Олигозооспермията е често срещан проблем.
Наличието на намалената концентрация на сперматозоидите у един мъж издава нарушение в
сперматогенезата, като цяло. Олигозооспермията често не е изолирана находка, а е
съпътствана от други отклонения в спермограмата. Когато намаленият брой сперматозоиди
е съчетан с намаление на тяхната подвижност (астенозооспермия), това състояние се нарича
олигоастенозооспермия. Наличието на повече от едно отклонение в спермограмата влошава
допълнително шансовете за зачеване. Разбира се, всичко зависи от степента на едното или
другото нарушение. При ищеца се установява именно астеноолигоспермия от извършената
спермограма на 16.02.2024г. Олигозооспермията обаче е по-скоро находка отколкото
диагноза. Броят на сперматозоидите е един от спермалните показатели с най-голяма
индивидуална променливост. При едното изследване един мъж може да е с абнормно малък
брой сперматозоиди, а при следващото всичко да е напълно нормално. Затова се
препоръчват поне 2 поредни изследвания на семенната течност през няколко седмици за
правилното диагностициране на олигозооспермия. Съчетанието на намален брой
сперматозоиди с намаление в тяхната подвижност (астеноолигозооспермия) води до
намалена оплодителна способност у мъжа. Всичко зависи от тяхната тежест, причините,
които ги обуславят и възможностите за лечение. Пациенти, претърпели едностранно
отстраняване на тестиса, имат нормални нива на тестостерона и запазен фертилитет. Това е
така, защото тези функции се поемат от останалия единствен тестис. Организмът разполага
със специфични механизми, при които намалението на едни показатели води до тяхното
компенсаторно повишено образуване - фийд бек механизъм.
При С. Б. няма описани и документирани патологични отклонения в единственият
тестис. Нещо повече - при извършената ехография на останалия единствен тестис на
7
26.01.2021г. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ той е описан като нормален - с хомогенна
структура, запазени форма и големина.
Само по себе си, отстраняването на единия тестис не може да доведе до отклонения в
спермограмата. Причините за тези отклонения са от най-различно естество - възпаления,
вродени състояния, автоимунни нарушения, генетични аномалии, хормонални нарушения,
злоупотреба с медикаменти, тютюнопушене, затлъстяване, заседнал начин на живот,
фактори водещи до продължително повишаване на температурата в скроталната торбичка и
т.н. Въпреки целенасоченото търсене в голям процент от случайте причината остава
неизвестна - говори се за т.нар. идиопатично намаление в броя и подвижността на
сператозоидите (идиопатична олигоастенозооспермия).
У ищеца се установява, при еднократно изследване намаление в броя и подвижността
на сперматозоидите. Това теоретично обуславя значително намалена и проблематична
възможност за забременяване у партньорката, без да го прави невъзможно.
Астеноолигозооспермията не е в причинно-следствена връзка с извършената
операция - отстраняване на ляв тестис.
С оглед местоположението на тестисите, извън тялото, и усещането за липсата на
тестис е налице психологически дискомфорт. Няма обаче функционално и физиологично
усещане.
При пътно-транспортно произшествие от дата 30.07.2020г. ищецът е получил
комплексна травма на тазовия пръстен, изразяваща се в:
- фрактури на горен и долен клон на двете лонни кости (Fracturae rami superioris et
inferioris ossim pubis utriusquae);
- полифрагментна фрактура на ляв ацетабулум (Fracture acetabuli sinistri);
- фрактура на сакрум (Fractura ossis sacri).
Всички споменати травматични увреждания се визуализират съвсем ясно и отчетливо
както на диагностичните рентгенографии, така и на компютърната аксиална томография,
проведени съответно на 04.08.2020г. и 06.08.2020г. при хоспитализирането му в УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ ЕАД - София.
Фактурите на единия или двата клона на срамната кост (едностранно или двустранно)
се определят като стабилни счупвания, засягащи предния отдел на тазовия пръстен. За тях
няма специално създадена класификация. Като цяло те се описват като специфични
подтипове от по-общи системи за класификация на фрактурите на таза. Според
класификацията на Tile споменатите по-горе фрактури на горния и долен клон на пубиса
вдясно и долния клон на пубиса вляво при ищеца се отнасят към тип А (стабилни фрактури),
като по-точно се касае за тип А 2-2. Този тип увреди са изцяло извънставно локализирани,
без да засягат сакроилиачната или тазобедрената стави и без да нарушават стабилността на
тазовия пръстен, ако се разглеждат самостоятелно и извън контекста на комплексната тазова
травма при пострадалия.
От гледна точка на патобиомеханиката, фрактурата на горния клон на лонната кост
8
вляво е свързана с и представлява мислено продължение на фрактурната линия на предната
колона на левия ацетабулум.
Ацетабуларните фрактури представляват увреди, засягащи тазовата артикулираща
повърхност на тазобедрената става, при което могат да бъдат засегнати едната или и двете
колони, едната или и двете стени, както и покрива на ацетабулума.
Съгласно класификацията на Judet и Letournel, счупването на левия ацетабулум при
ищеца се определя като IV тип комплексен модел фрактура. От гледна точка на фрактурната
морфология процесната увреда може да се характеризира като прясно, полифрагментно
счупване, с наличие на две основни фрактурни линии: първата започваща от свода на
ацетабулума, преминаваща вертикално през предната му колона и продължаваща към горния
клон на пубиса и втора - започваща от централната зона на ацетабуларната ямка с напречен
ход, излизащ някъде в средата на задната колона. Фрактурата е с изразена дислокация на
фрагментите.
Фрактурата на сакрума при г-н Б. се определя като тип В1. От морфологична гледна
точка се касае за закрита, двуфрагментна, вертикална фрактура на проксималния сегмент на
сакрума без дислокация на фрагментите.
Фрактурите в човешкото тяло се получават по два основни механизма - директен и
индиректен, както и от комбинацията от двата в по-редки случаи. Описаната по-горе
комплексна увреда на таза, изразяваща се във фрактури на горните и долни клонове на двете
пубисни кости, счупване на левия ацетабулум и сакрума на ищеца, е получена по индиректен
механизъм под действието на сили на компресия, насочени от латерално (отстрани) в
областта на лявата тазова половина, като към момента на действие на травматичния агент
лявата тазобедрена става е била флектирана (свита), леко абдуцирана (отведена) и в лека
външна ротация. Най-вероятната причина за реализирането на този механизъм е падането на
ищеца върху терена, при което първоначалният контакт е бил от страната на левия хълбок.
Предвид морфологията и характеристиките на комплексната тазова увреда,
оперативният подход, подбран от лекуващия екип, е бил абсолютно правилен, съобразен с
изискванията за добра медицинска практика в Република България и в съответствие с
принципите на съвременната ортопедия и травматология. Самата интервенция се изразява в
следното:
• Фрактурите на горния клон на лявата пубисна кост и на левия ацетабулум са
достигнати чрез преден модифициран достъп на Stoppa, след което е била извършена кръвна
репозиция и остеосинтеза с две реконструктивни плаки (с десет и дванадесет отвора
съответно), поставени в подпорна позиция спрямо предната колона на ацетабулума, и един
самостоятелен интерфрагментарен винт;
• Фрактурата на горния клон на дясната пубисна кост е достигната през същия
оперативен достъп, след което е била наместена и фиксирана с реконструктивна плака
(седем отвора) и шест винта през плаката;
• Фрактурите на долните рамена на двете лонни кости, както и тази на сакрума, не
9
налагат оперативно лечение, поради което са били оставени да зарастнат по консервативен
път.
Анамнестични данни: Освидетелстваният споделя, че няма ясен спомен за случилото
се по време на процесния инцидент. Съобщава за наличие на леки до умерени,
интермитентни болки в областта на лявата тазобедрена става, провокиращи се основно при
по-продължително ходене и бягане, както и при промяна в климатичните условия (при по-
ниски температури и по-висока влажност). Тези оплаквания не налагат приема на
обезболяващи медикаменти. Към момента на настъпване на процесното ПТП ищецът е
работил като шофьор на камион, като понастоящем практикува същата професия. Завърнал
се е на работа една година след инцидента, през която е бил в отпуск поради временна
неработоспособност. Претърпяната комплексна травма на таза е довела до промяна в някои
от заниманията и хобитата на пострадалия - преди катастрофата е карал ски и е играл тенис
на корт, като вече не може да практикува тези спортове. Освидетелстваният дава
информация, че е провеждала рехабилитация в „Специализирани болници за рехабилитация
- национален комплекс“ ЕАД, филиал Кюстендил за срок от около 15 дни, за което са
представени и съответните документи, приложени поделото.
Обективно: Към момента на клиничния преглед ищецът е в добро общо състояние,
контактен, адекватен, ориентиран за време, място и собствена личност. Той е с
нормостеничен хабитус и правилно развита опорно-двигателна система за възрастта. Като
допълнителна находка, предшестваща появата на процесиите травматични увреждания,
може да се отбележи наличието на двустранно плоскостъпие (I-II степен) в съчетание с
халукс валгус, като на дясното стъпало същият е бил опериран преди повече от десет
години. Няма данни за други придружаващи заболявания.
Походката е самостоятелна, без помощни средства и с едва забележимо накуцване
вляво. Реализира самостоятелен, изправен моноподален стоеж на двата долни крайника
поотделно. Клякането е безболезнено и в обем от 120° в коленните стави.
В долния отдел на коремната стена, на около два сантиметра над лонното съчленение
(т.нар. symphysis pubica), се наблюдава дъговиден хоризонтален цикатрикс от оперативния
достъп на Stoppa с дължина 26,0 см. Същият е зараснал първично, на нивото на околната
кожа, без хипер- или хипопигментация и без данни за възпалителни промени, като не
загрозява външния вид на пострадалия.
При сравнително измерване диаметрите на двете бедра в средната им трета се
установява сигнификантна обемна разлика от 3,0 см в полза на дясното бедро, дължаща се
на хипотрофия на лявата бедрена мускулатурата:
- дясно бедро - 54,0 см; и
- ляво бедро - 51,0 см
Използвайки стандартни костни ориентири - предно-горния израстък на хълбочното
крило (spina iliaca anterior superior), средата на пателата (коленното капаче) и средата на
свивката на глезенната става се установи еднаква дължина на двата долни крайника - 101,0
10
см. Дължините на двата долни крайника са еднакви, за което говори еднаквата височина в
позицията на коленните капачета (пателите).
При опит за елевация на двата долни крайника от хоризонтално легнало положение
срещу съпротивление се отчита намаление на мускулната сила на левия долен крайник. Към
момента на прегледа липсват клинични данни за отоци в дисталните отдели на долните
крайници. Установяват се леки парестезии (промяна на кожната сетивност спрямо усета за
допир) по хода на целия ляв долен крайник. Периферните пулсации на магистралните
съдове в дисталните отдели на долните крайници на ищеца са запазени.
Активните и пасивни движения в лявата тазобедрена става са леко болезнени в края
на арката за всяко движение и в следните обеми спрямо нормата, а именно:
- флексия (сгъване) -120° (при норма 135°);
- екстензия (разгъване) - 20° (при норма 30°);
- абдукция (отвеждане) - 45° (при норма 50°);
- аддукция (привеждане) - 20° (при норма 30°);
- вътрешна ротация - 25° (при норма 30°);
- външна ротация - 5° (при норма 50°).
От проведената на 09.11.2024г. актуална рентгенография на таза с двете тазобедрени
стави в Отделение по образна диагностика към МБАЛ „Д-р Н. Василиев" - Кюстендил са
налице данни за пълна консолидация на всички фрактури на тазовия пръстен и левия
ацетабулум при запазени анатомични параметри на засегнатите кости. Всички остеосинтезни
средства са на мястото си без данни за миграция на винтове или счупване на плаките. Прави
впечатление наличието на артрозни изменения в засегнатата лява тазобедрена става.
По отношение на локалния статус, свързан с всички, описани по-горе фрактури на
таза, получени в резултат на процесното ПТП от 30.07.2020г., е налице пълно зарастване.
Въпреки това, се отчита настъпване на посттравматична артроза в засегнатата лява
тазобедрена става. Също така, трябва да се вземат предвид отбелязаното ограничение в
обема на движенията на лявата тазобедрена става, както и споменатите от ищеца леки до
умерени интермитентни болки в същата, описани по-горе в текста на експертизата.
Възможните усложнения след фрактура на ацетабулума са много и често срещани и
са свързани както със самото счупване, така и с начина на лечение: посттравматична артроза
на тазобедрената става (най-честото усложнение, наблюдавано и в разглеждания казус);
хетеротопични осификации (образуване на нова кост на нетипично място, обикновено в
мускулите); остеонекроза на бедрената глава (6-18 %); ДВТ и БТЕ (дълбока венозна
тромбоза и белодробен тромбемболизъм); инфекция (ранна и късна, повърхностна и
дълбока); масивна кръвозагуба; съдово-неврологични увреди; вътреставно проминиране на
имплантите; слабост на абдукторната мускулатура и др.
В прогностичен план лошите резултати настъпват най-често в резултат на:
политравма; напреднала възраст; лоша ставна конгруентност; съпътстваща фрактура на
11
бедрената глава; развитието на посттравматична артроза и други.
В конкретния случай, най-съществена от комплексната тазова увреда се явява
фрактурата на левия ацетабулум. Вътреставният характер на счупването обуславия
развитието на посттравматична артроза, която се наблюдава и при ищеца в начален стадий.
Тъй като остеоартрозата на тазобедрената става (т.нар. коксартроза) представлява
дегенеративно ставно заболяване, характеризиращо се с прогресиращ и необратим характер,
със сигурност може да се твърди, че в някакъв бъдещ момент ще настъпи скъсяване на левия
долен крайник, което да доведе до по-изразена промяна в походката.
Като извод на всичко, представено по-горе, може да се каже, че към момента на
извършване на личния преглед на ищеца не са налице клинични и рентгенови данни за
разлика в дължините на долните крайници, а причината за едва доловимото накуцване вляво
е хипотрофията на лявата бедрена мускулатура, водеща съответно до намаляване на
мускулната сила.
Относно хипотрофията на мускулатурата, не може да се каже дали в конкретния
случай ще е налице възстановяване. С оглед периода, изтекъл от травмата до момента и
факта, че мускулатурата не се е възстановила, е възможно увреждането да остане във
времето. Уврежданията на тазобедрената става, основно градусите на сгъване, остават за цял
живот и с развитието на посттравматичната коксартроза, могат да се намалят и още. По
принцип се очаква негативно развитие на увредената става и целия статус на ставата. С
оглед възрастта на пациента, който е млад човек, почти 100 % ще се стигне до смяна на
тазобедрената става. Артрозата е дегенеративно заболяване на дадена става свързано по
дефиниция с прогресиращ и необратим характер - или започнала веднъж увредата на
хрущяла и съответно на костта под хрущяла – това е процес, който само може да бъде
забавен с консервативни методи, но не и да бъде спрян напълно.
По отношение на обзорната рентгенография във връзка с вградените импланти за
заздравяване на фрактурите, ако няма медицински индикации за отстраняването им, т.е.
разхлабване на конструкцията, миграция на винтове, счупване на плаки или съответно някой
от имплантите да пречи при бъдещо протезиране на ставата, няма нужда да бъдат
отстранявани.
Съдът кредитира заключенията на всички СМЕ, доколкото те не си противоречат.
Оспорването на допълнителната всъщност е неоснователно. Изводите на експерта се
потвърждават от тройната експертиза.
от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
при спазване на изискванията на чл. 380.
Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи,
емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от
ЗЗД.
12
Според Решение № 32 от 19.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г. о., ГК:
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и
бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
Съобразени са следните обстоятелства:
- първоначален шок и болка от удара – 6 000 лева;
- силни болки през първия месец – 20 000 лева;
- дискомфорт през първите 7 месеца и последваща болезненост (следващите първия 6
месеца) – 33 000 лева;
- периода до относителното възстановяване в рамките на около година – 15 000 лева;
- загубата на тестис е притеснително, доколкото това има отношение към
самочувствието на ищеца. От тази гледна точка психическата травма е съществена – 40 000
лева. Няма обаче установена връзка между инцидента и последвалия спад в желанието за
полово общуване и качеството на семенната течност (т.е. възможността за оплождане, която
е налична и към момента).
- възстановяването не е пълно, според вещите лица, ищецът е в относително добро
състояние, но пълно възстановяване е невъзможно. Решаващият орган има предвид и
конкретно: ограничение в обема на движенията на лявата тазобедрена става. Уврежданията
на тазобедрената става, основно градусите на сгъване, остават за цял живот и с развитието
на посттравматичната коксартроза, могат да се намалят и още. По принцип се очаква
негативно развитие на увредената става и целия статус на ставата. Процесът може да бъде
забавен, но не и спрян. Вероятно ще се стигне стигнало до смяна на тазобедрена става
(последното обаче е възможно, но несигурно събитие – ексцес / т. 4 от Тълкувателно
решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, докладчик съдията В.
Алексиева). При абстрахиране от евентуалното последващо усложнение – 30 000 лева.
Отчетено е освен това, че към момента няма скъсяване на крак, а само разлика в
мускулатурата, което би следвало да е временна и нормална последица от щаденето на
крайника.
- ограничена активност, най-вече спорт – 10 000 лева.
Общо: 154 000 лева – 120 000 лева = 34 000 лева. За горницата претенцията е
неоснователна.
При действието на принципа на номинализма, разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД дава право на страните
по конкретните договори да се предпазят от евентуални промени в курса на националната валута чрез уговаряне
в тях на защитни клаузи. С оглед развиващите се инфлационни процеси и променящата се стойност на лева,
трябва да се признае за валидна уговорката плащането да стане в български лева, но в размер равен на
стойността на определено количество чуждестранна валута по курса в определен ден, т. е. паричното задължение
13
е в такъв размер, каквато е стойността на лева спрямо определената по вид и количество валута към този момент
– мотиви към т. 4 от Тълкувателно решение № 2 от 1.12.1997г. на ВКС по т.д. 2/1997г.,
ОСГК, докладчик Никола Хитров. Идеята е, че обезщетението следва да се определи,
съобразно покупателната стойност на националната валута към датата на инцидента, а и в
периода, в която са търпени болки и страдания. Така, инфлацията е съобразена като
относителен критерий за определяте на покупателната/обезщетителна стойност на
националната валута към посочения период (арг. и от чл. 162 от ГПК).
Предвид заключението на вещото лице по СТЕ, не може да се приеме, че има каквото
и да е съпричиняване – нормата на чл. 20 от ЗДП не е била нарушена. Ищецът е била засечен
от л.а. (нарушил правилото на чл. 37, ал. 1 от ЗДП) на кръстовище, като въпреки това е
положил усилие да избегне сблъсъка. Арг. в тази насока е и доброволното плащането на
обезщетение, което според ответното дружество покрива изцяло неимуществените щети.

Мораторната лихва, изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, възлиза на 5 020,35 лева
(Решение № 92 от 1.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 83/2013 г., I т. о., ТК: ...Не следва делото да бъде
връщано на въззивния съд за определяне точния размер на претендираните мораторни лихви, начислени върху
главниците по трите процесни фактури, посредством изслушване на заключение на съдебно-счетоводна
експертиза по този въпрос, след като това е възможно да се извършва автоматично с помощта на т. нар. лихвен
калкулатор в интернет: (www. calkulator. bg).
Предвид началния момент на периода от която се претендира, а и оглед
извънсъдебното доброволно плащане, възражението по чл. 497 от КЗ е неоснователно. От
страна на дружеството не се твърди момент на сезиране, евентуално искане на
допълнителна документация.
по разноските:
1. на на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от исковете – 226,67
лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК).
На ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковете – 1 202,53
лева (чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК).
По компенсация ищецът дължи - 975,86 лева (Определение № 798 от 24.11.2011г. по
ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС, Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по
описа за 2016г.; и Решение № 288 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 783/2011 г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят Б.лав Белазелков).
2. на основание чл. 77 от ГПК, ответникът дължи сумата от 1 923,53 лева, (1 560,81
лева + 362,72 лева), дължима държавна такса и възнаграждения за вещи лица, съобразно
уважената част от исковете.


Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
14
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, „З.Д.Е.” АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “******* представлявано от
Р.Б. – Изпълнителен директор и Д. Д. – Прокурист, чрез упълномощен, чрез юрк. С. К., тел:
**********, електронна поща: ************* (ЕПЕП – л. 91), да дозаплати на С. Д. Б., ЕГН
**********, с. Бистрица, ул. „*******, съд.адр.: гр. Кюстендил, ул. „*******, чрез
Адвокатско дружество „Д. и Д.а”, чрез адвокат Д. Д., e-mail: ********* тел. **********
(ЕПЕП – л. 227), следното:
- сумата от 34 000 (тридесет и четири хиляди) лева, представляващи
застрахователно обезщетение във връзка с ПТП от 30.07.2020г. – неимуществени вреди
(щетата № **********), ведно със законната лихва, считано от 22.06.2023г., до
окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен
размер от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА;
- сумата от 5 020,35 (пет хиляди и двадесет лева и тридесет и пет стотинки) лева,
мораторна лихва за периода от 01.02.2022г. до 22.06.2023г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията
за горницата до пълния предявен размер от 22 148,59 (двадесет и две хиляди сто
четиридесет и осем лева и петдесет и девет стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, ал. 8, и ал. 1 от ГПК, С. Д. Б., ЕГН **********,
с. Бистрица, ул. „*******, съд.адр.: гр. Кюстендил, ул. „*******, чрез Адвокатско дружество
„Д. и Д.а”, чрез адвокат Д. Д., e-mail:************, тел. ********** (ЕПЕП – л. 227), да
заплати на „З.Д.Е.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
“******* представлявано от Р.Б. – Изпълнителен директор и Д. Д. – Прокурист, чрез
упълномощен, чрез юрк. С. К., тел: **********, електронна поща: ********* (ЕПЕП – л.
91), сумата от 975,86 (деветстотин седемдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки)
лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете и направена
компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, „З.Д.Е.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. “******* представлявано от Р.Б. – Изпълнителен
директор и Д. Д. – Прокурист, чрез упълномощен, чрез юрк. С. К., тел: **********,
електронна поща:************** (ЕПЕП – л. 91), да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 1 923,53 (хиляда деветстотин двадесет и три лева и петдесет и три
стотинки) лева, дължима държавна такса и възнаграждения за вещи лица, съобразно
уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15