№ 1642
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20201110144171 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД срещу Д. АН.
Д. и М. ХР. Д., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 430 ТЗ вр.
чл. 79 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 5112,91
евро /с левова равностойност от 10 000 лева/, представляваща част от дължима главница в
общ размер от 32 640,54 евро за периода от 10.07.2016г. до 09.09.2020г. по Договор за
потребителски кредит № HL-24826/12.09.2007г., ведно със законната лихва от 14.09.2020г.
до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 12.09.2007г. между „Българска пощенска банка“ АД със
сегашно наименование „Юробанк България“ АД като кредитополучател и Д. АН. Д. и М.
ХР. Д. като кредитополучатели, бил сключен Договор за потребителски кредит № HL-
24826/12.09.2007г., по силата на който кредиторът бил предоставил на кредитополучателите
кредит за текущи нужди в размер на 28 800 евро, а кредитополучателите се задължили да
върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и условията на договора.
Сочи, че за връщане на кредита лицата отговаряли солидарно, а разрешеният кредит се
усвоявал по сметка на Д.Д.. Крайният срок за погасяване на кредита бил 300 месеца,
считано от датата на откриване на заемната сметка по него на равни месечни вноски в
размер на 202,63 евро всяка. С допълнително споразумение от 08.10.2007г. страните се
съгласили да променят чл. 3, ал. 1 от договора, както следва: за усвоения кредит
кредитополучателите дължат на кредитора годишна лихва в размер на сбора на БЛП на
кредитора за жилищни кредити в евро, действащ за съответния период плюс договорна
надбавка от 0,6 пункта. Към момента на сключване на споразумението БЛП за жилищни
кредити в евро бил в размер на 6,35%. С допълнително споразумение от 17.04.2009г.
страните били констатирали, че задълженията на кредитополучателите били 28190,27 евро-
редовна главница и 60,26 евро- редовна лихва. С подписване на споразумението
кредитополучателите се били съгласили сумата, представляваща разликата между
погасената сума от т. 3 от споразумението и общият сбор на сумата по т. 1 и т. 2 да бъде
преоформена чрез натрупване към редовната главница по т. 3 от споразумението, като след
изпълнение на споразумението кредитополучателите ще ползват дванадесет месечен период
на облекчено погасяване на общия дълг. С допълнително споразумение от 30.04.2010г.
1
страните констатирали, че задълженията на кредитополучателите били 29160,59 евро-
редовна главница и 152,36 евро – редовна лихва, като било постигнато съгласие за
въвеждане на дванадесет месечен период на облекчено погасяване на общия дълг. С
допълнително споразумение от 13.06.2011г. страните се съгласили да предоговорят
съществуващите към датата на споразумението задължения, като било констатирано, че към
датата на споразумението задълженията са: 57,61 евро- просрочена главница, 215,51 евро-
просрочена лихва, 12,28 евро- просрочени такси, 30 107,50 евро- редовна главница. Било
постигнато съгласие след изпълнение на условието за внасяне на сума по чл. 3, ал. 1 от
споразумението, кредитополучателите да ползват шестмесечен период на облекчено
погасяване, като върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 3,07
процента, като през периода на облекчено погасяване кредитополучателите погасяват дълга
на равни месечни погасителни вноски в размер на 77 евро на месец. С допълнително
споразумение от 16.02.2012г. било констатирано, че задълженията на кредитополучателите
по договора били в следните размери: 42,54 евро-просрочена главница; 386,90 евро-
просрочена лихва, 19,94 евро- просрочени такси, 30416,65 евро- редовна главница. Било
постиганото съгласие след изпълнение на условието за внасяне на сума по чл. 3, ал. 1 от
споразумението, кредитополучателите да ползват шестмесечен период на облекчено
погасяване на дълга, считано от следващия падеж. С допълнително споразумение от
27.09.2012г. страните се съгласили да предоговорят съществуващите задължения, като било
констатирано, че същите са в следните размери: 456,53 евро- просрочена лихва, 39,88 евро-
просрочени такси, 30839,65 евро- редовна главница. Със споразумението страните се
съгласили, че кредитополучателите ще ползват дванадесет месечен период на облекчено
погасяване на дълга, считано от следващия падеж. С допълнително споразумение от
12.12.2013г. страните констатирали, че задълженията по договора са в следните
размери:101,60 евро- просрочена главница, 639,70 евро- просрочена лихва, 19,94 евро-
просрочени такси и 31 256,64 евро- редовна главница. Било постигнато споразумение за
ползване на шестмесечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия
падеж. С допълнително споразумение от 27.08.2014г. страните се съгласили, че към датата
на споразумението задълженията на кредитополучателите били в следните размери: 52,73
евро- просрочена главница, 414,83 евро- просрочена лихва, 11,25 евро- просрочени такси,
32 085,76 евро- редовна главница. Страните се съгласили, че след изпълнение на условието
за внасяне на сума по чл. 3, ал. 1 от споразумението кредитополучателите ще ползват
шестмесечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж.
Поддържа, че с договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
06.12.2007г. сключен между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и „Юробанк И Еф Джи
България“ АД вземанията на банката по договора, ведно с прилежащите му споразумения
били прехвърлени на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. С договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 25.01.2013г., сключен между „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД и „Юробанк и Еф Джи България“ АД вземанията по договора били
прехвърлени обратно на „Юробанк България“ АД. Сочи, че с нотариална покана с рег. №
2739, том 2, акт 199 на нотариус Антони Гетов, рег. № 31 в НК, връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК на 05.11.2018г. на Д.Д., кредиторът уведомил длъжника, че поради неплащане на
дължимите вноски по кредита, банката е обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем
преди крайният му срок за погасяване. С нотариална покана с рег. № 2742, том 3, акт 1 на
нотариус Антони Гетов, рег. № 31 в НК, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 05.11.2018г.
на М.Д., кредиторът уведомил длъжника, че поради неплащане на дължимите вноски по
кредита, банката е обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем преди крайният му срок
за погасяване. С нотариални покани с рег. № 2740, том 2, акт 200 и рег. № 2743, том 3, акт 2
на нотариус Антони Гетов, рег. № 31 в НК, връчени по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на Д. АН. Д.
и М. ХР. Д. кредиторът уведомил ответниците за прехвърлянето на вземанията по договора
от 25.01.2013г. Сочи, че към настоящия момент не са постъпили плащания и непогасените
2
вноски били 29 за главница, считано от 10.07.2016г. и 28 за лихва. Общото задължение на
длъжниците възлизало на 45 734,17 евро и 480 лева, от които: 32640, 54 евро главница за
периода от 10.07.2016г. до 09.09.2020г.; 3055,17 евро- възнаградителна лихва за периода от
10.08.2016г. до 05.11.2018г., 9697,33 евро- наказателна лихва за периода от 10.08.2016г. до
09.09.2020г., 341,13 евро- такси за периода от 09.08.2016г. до 09.09.2020г., 480 лева
нотариални такси за периода от 09.08.2016г. до 09.09.2020г. В настоящото производство се
претендира 10000 лева, част от дължимата главница в размер на 32640, 54 евро за периода от
10.07.2016г. до 09.09.2020г. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Димитър
Дашев и М.Д. чрез назначения им от съда особен представител- адв. С.М., с който се
оспорва основателността на предявените искове и техния размер. Изложени са съображения,
че предоставената в заем сума е при недобросъвестно високи ГЛП и ГПР. Сочи, че съгласно
установената съдебна практика по сходни казуси по договори, сключени преди изменението
на ЗПК от 2014г., се приема, че максималният размер, до който съглашението за заплащане
на възнаградителна лихва е действително е ако тя не надвишава повече от 3 пъти законната
лихва дори при необезпечени кредити. В случая се надхвърлял значително размера на
законната лихва за периода, поради което противоречала на добрите нрави и била нищожна.
Следвало да се вземе предвид разпоредбата на чл. 22 ЗПК, като договорът бил изцяло
недействителен. Твърди, че нормите, уреждащи нищожността на сделките били от
императивен характер и за положението им съдът следвало да следи служебно. Сочи, че
договорът бил потребителски и ответниците се ползвали със защитата по ЗЗП и ЗПК.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приетия Договор за потребителски кредит HL24826 от 12.09.2007г. се установява,
че между „Българска пощенска банка“ АД /с настоящо наименование „Юробанк България“
АД/ като кредитор и Д. АН. Д. и М. ХР. Д., като кредитополучатели е сключен договор за
кредит за сумата от 28 800 евро със срок на погасяване 300 месеца считано от датата на
откриване на заемната сметка, която е открита на датата на усвояване на кредита
/08.10.2007г./, тоест срокът на договора е до 08.10.2032г. Погасяването на кредита се
извършва на равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи главница и лихва. В чл. 1, ал. 2
от договора е предвидено, че за връщането на кредита и за другите задължения по договора,
лицата, подписали договора като кредитополучатели, отговарят солидарно. Съгласно чл. 2
от договора, разрешеният кредит се усвоява по изрично посочената в договора банкова
сметка след представяне на банката на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху имота по чл. 13, ал. 1 предоставен като обезпечение, както и на удостоверение за
вещни тежести, от което да е видно вписването на ипотеката и липса на други вещни
тежести. Съгласно чл. 13, ал. 1 от договора, за обезпечаване на вземанията на банката по
предоставения кредит, в това число главница, лихви, такси, комисиони и други разноски,
кредитополучателят учредява договорна ипотека в полза на банката върху недвижим имот,
представляващ Офис № 5, находящ се в гр. София, ул. „Никола Габровски“ № 61, ет. 2.
Според чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката
годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в евро, действащ
за съответния период, плюс договорна надбавка от 0,95 пункта, като към момента на
сключване на договора, БЛП е в размер на 6%. Съгласно чл. 4, т. 2 от договора,
кредитополучателят заплаща на банката годишна такса за управление на кредита в размер
на 0,3% върху размера на непогасената главница към същата дата. В чл. 18, ал. 2 от договора
е предвидено, че при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски,
изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло
3
изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
С допълнително споразумение от 08.10.2007г. към договора страните са се
уговорили, че надбавката към лихвения процент по възнаградителната лихва ще бъде в
размер на 0,6 пункта и е посочено, че към датата на споразумението приложимият БЛП е в
размер на 6,35%.
С допълнителни споразумения от 17.04.2009г., 30.04.2010г., 13.06.2011г.,
16.02.2012г., 27.09.2012г., 12.12.2013г. и 27.08.2014г. страните са се уговорили за въвеждане
на облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на кредитора, описани в
споразуменията, като кредитополучателите ползват дванадесет месечни периоди на
облекчено погасяване на общия дълг. Съгласно чл. 4 от допълнителните споразумения, с
подписването им кредитополучателите се съгласяват общият сбор на сумите по него
/главници, редовна лихва и такси/ да бъде преоформен чрез натрупване към редовната
главница. С допълнителното споразумение от 12.12.2013г. е предвидено след изтичане на
периода на облекчението размерът на лихвата да се определя от сбора на действащия
референтен лихвен процент „прайм“ на банката за жилищни кредити в съответната валута,
плюс договорна надбавка в размер на 4,67 пункта. Представена е и методология за
определяне на референтен лихвен процент „прайм“ по потребителски и жилищно-ипотечни
кредити. Аналогични са уговорките и в споразумението от 27.08.2014г.
От приетия договор за цесия от 06.12.2007г. и приложението към него се установява,
че вземанията по процесния договор са били прехвърлени на „Бългериън Ритейл Сървисис“
АД, а от Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.01.2013г. ведно с
приложението към нето се установява, че на посочената дата вземанията по процесния
договор са били прехвърлени от „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД обратно на ищеца.
Ответниците са уведомени за прехвърлянията от „Бълрериън Ритейл Сървисис“ АД с
нотариални покани от 20.09.2018г., връчени на ответниците чрез залепване на уведомление
на 15.11.2018г. – на Д.Д. и на 14.12.2018г. – на М.Д.. Препис от уведомленията са връчени
на ответниците и в хода на настоящото производство чрез назначения им особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
От приетите нотариални покани от 20.09.2018г. се установява, че банката-ищец е
упражнила правото си да обяви процесния кредит за предсрочно изискуем поради
неплащане на погасителни вноски в общ размер на 6 073,43 евро, като поканите са връчени
на ответниците чрез залепване на уведомление на 15.11.2018г. – на Д.Д. и на 14.12.2018г. –
на М.Д.. Препис от уведомленията са връчени на ответниците и в хода на настоящото
производство чрез назначения им особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
От приетото и неоспорено от страните експертно заключение по съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че задълженията на ответниците по договора са в размер на
32 640,54 евро – главница за периода от 10.07.2016г. до 09.09.2020г. /включително
предсрочно изискуема главница/; 3 055,17 евро – лихва по редовна главница за периода от
10.08.2016г. до 05.11.2018г.; 9697,33 евро – лихва по просрочена главница за периода от
10.08.2016г. до 09.09.2020г.; 341,13 евро – такси за управление на кредита за периода от
09.08.2016г. до 09.09.2020г. и 480 лева – нотариални такси. Извършените от длъжниците
плащания са следните: 2136,79 евро – погасена главница; 17 390,81 евро – погасена лихва по
редовна главница, 30,32 евро – погасена лихва по просрочена главница и 1 172,05 евро –
погасени такси за управление на кредита. Според вещото лице, последното плащане по
кредита датира от 20.07.2016г.
При така установената по делото доказателствена съвкупност, съдът намира за
установено следното от фактическа страна.
По така предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
4
главно доказване следното: наличието на действително правоотношение по договор за
потребителски кредит, сключен с Д. АН. Д. и М. ХР. Д., обстоятелството, че същите са
усвоили твърдения от ищеца кредит в размера, посочен в исковата молба, предпоставките за
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, размерът на неизплатената главница,
индивидуалното уговаряне на клаузите от договора, както и извършените прехвърляния на
вземанията по процесния договор.
В доказателствена тежест на ответниците е да докажат възраженията си за
нищожност на договора, а при установяване на гореописаните обстоятелства да докажат
плащане на процесните задължения.
С обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че страните
са сключили Договор за потребителски кредит № HL-24826/12.09.2007г. Освен безспорния
му характер, това обстоятелство се установява от приетия договор за кредит с описано по-
горе съдържание.
Релевираното от ответниците чрез техния особен представител възражение за
нищожност на договора поради нарушение на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК е
неоснователно. Процесният договор за кредит е сключен на 12.09.2007г. при действието на
отменения Закон за потребителския кредит, а видно от клаузите на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2,
както и на чл. 13, ал. 1 от договора, кредитът е обезпечен чрез учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот Офис № 5, находящ се в гр. София, ул. „Никола Габровски“
№ 61, ет. 2. Съгласно нормата на чл. 3, ал. 5, т. 1 ЗПК /отм./, разпоредбите на закона, с
изключение на чл. 15, не се прилагат за договори за кредит или за договори за
посредничество за предоставяне на кредит обезпечени с ипотека върху недвижим имот.
Според нормата на пар. 5 от ПЗР на действащия Закон за потребителския кредит,
разпоредбите на закона не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени
преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 14, 15, 26 и 35, които се прилагат
за безсрочни договори за кредит, сключени преди тази дата. Видно от така изложената
регламентация, договорът не попада в приложното поле на действалия по време на
сключването му ЗПК /отм./, а съобразно посочената преходна и заключителна разпоредба,
цитираните от особения представител на ответниците норми на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и
т. 10 от действащия ЗПК не намират приложение по отношение на заварени срочни
правоотношения, каквото е настоящото. Ето защо процесното правоотношение е валидно и
не са налице поддържаните основания за неговата нищожност.
На следващо място от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че последното извършено от ответниците плащане на погасителна вноска по
главницата датира от 20.07.2016г., поради което считано от тази дата до посочената в
исковата молба дата 09.09.2020г. ответниците са пропуснали плащане на 49 погасителни
вноски по главницата. С оглед на това за банката е възникнало уреденото в чл. 18, ал. 2 от
договора потестативно право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем при
неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски. Предсрочната
изискуемост е надлежно обявена на ответниците с връчване на препис от исковата молба,
към която са приложени уведомленията, на особения им представител назначен по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК /в този смисъл Решение №198 от 18.01.2019г. на ВКС по т.д.№193/2018г. I
т.о. ТК/.
Също така от представените договори за цесия от 06.12.2007г. и обратна цесия от
25.01.2013г. сключени между ищеца и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД се установява, че
кредитор по вземания е ищецът „Юробанк България“ АД, като уведомленията за
извършване на цесиите са връчени надлежно на ответниците в хода на настоящото
производство чрез назначения им особен представител. В тази насока следва да се отбележи,
че с оглед спецификата на случая въпросът относно уведомяването на длъжниците за
5
цесиите е ирелевантен за изхода от спора, тъй като дори те да не обвързват цедирания
длъжник, титуляр на вземанията остава първоначалният кредитор „Юробанк България“ АД,
които е и ищец по настоящото дело.
Както беше посочено, от приетото и неоспорено от страните експертно заключение
по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че сумата по кредита е изцяло усвоена и
размерът на неплатената главница е 32640,54 евро, какъвто е посоченият в исковата молба
пълен размер на вземането, а съгласно изричната клауза на чл. 1, ал. 2 от договора,
отговорността на кредитополучателите към банката е солидарна.
Относно релевираните от ответниците чрез назначения им особен представител
възражения за нищожност на уговорената възнаградителна лихва /лихва по редовна
главница/ поради противоречие с добрите нрави, както и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
съдът намира следното. Задължението на съда да се произнесе по валидността на клаузите
от потребителския договор, включително тяхното противоречие със закона или добрите
нрави, както и задължението му по чл. 7, ал. 3 ГПК за служебна проверка за наличие на
неравноправни клаузи, не е самоцелно, а е свързано с основателността на предявената от
или срещу потребителя искова претенция. Целта на съдебната проверка е установяване на
първо място дали клаузите, от които произтича вземането предмет на делото, са валидни,
доколкото тяхната нищожност би довела до недължимост на съответната начислена въз
основа на тях сума, а на второ място – дали потребителят е платил други вземания по
същото правоотношение, основани на невалидни договорни клаузи, които ако бъдат
отнесени по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, биха довели до пълно или частично погасяване на
процесното вземане.
В настоящата хипотеза, предмет на иска е единствено сумата от 5112,91 евро,
представляваща част от начислената по договора за кредит главница. При това положение
релевираните от особения представител на ответниците възражения относно акцесорните
вземания се явяват неотносими към предмета на спора поради следните причини. На първо
място това е така, защото евентуалната нищожност на клаузите, уреждащи вземанията на
банката за лихви и договорни такси не рефлектира по какъвто и да било начин върху
задължението на кредитополучателите да заплатят на банката чистата стойност на кредита -
стойността на реално усвоената от тях главница. Следователно дори съдът да приеме, че
всички клаузи, уреждащи възникването на вземанията за лихви и такси, както и клаузите от
допълнителните споразумения за тяхното консолидиране към главницата, са нищожни,
кредитополучателите биха дължали на банката връщане на първоначалния размер на
усвоената главница от 28 800 евро съгласно Договора от 12.09.2007г. На второ място, видно
от експертното заключение по ССчЕ, общият размер на извършените от
кредитополучателите плащания по договора е 20 729,97 евро /от които 2136,79 евро по
главницата; 17390,81 евро по редовната лихва; 30,32 евро по наказателната лихва и 1172,05
евро по таксите за обслужване/. Следователно дори всички извършени от
кредитополучателите плащания по договора да бъдат отнесени в погашение на
първоначалната главница от 28 800 евро, е налице неплатен остатък от главницата в размер
на 8070,03 евро /28 800 – 20 729,97 = 8070,03/, който надхвърля размера на исковата
претенция от 5112,91 евро.
Ето защо, след като възраженията на представителя на ответниците относно
валидността на клаузите, уреждащи останалите договорни вземания, не могат да доведат до
отхвърляне на предявения иск за главница, тяхното разглеждане е безпредметно, тъй нито се
отразява върху крайния изход от спора, нито произнасянето на съда по тях в мотивите на
решението може да формира сила на пресъдено нещо между страните. При кумулативното
наличие на всички материалноправни предпоставки за възникване на претендираното
материално право, следва изводът, че искът се явява доказан по основание и размер и следва
да бъде уважен.
6
По разноските.
При този изход от спора право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 400 лева, за депозит за възнаграждение на особен
представител на ответниците в размер на 830 лева, за депозит за възнаграждение на вещо
лице в размер на 300 лева и за адвокатско възнаграждение /в минимален размер/ от 996 лева
с ДДС платено изцяло по банков път, или общо 2526 лева, които следва да му бъдат
присъдени.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. АН. Д., с ЕГН: **********, и М. ХР. Д., с ЕГН: **********, двамата с
адрес: гр. София, ж.к. „Дианабад“ № 21, вх. А, ет. 1, ап. 2, да заплатят солидарно на
„Юробанк България“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Околовръстен път“ № 260, на основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата от 5112,91
евро, представляваща част от дължима главница в общ размер от 32 640,54 евро за периода
от 10.07.2016г. до 09.09.2020г. по Договор за потребителски кредит № HL-
24826/12.09.2007г., ведно със законната лихва от 14.09.2020г. до окончателното изплащане
на сумата
ОСЪЖДА Д. АН. Д. и М. ХР. Д. да заплатят на „Юробанк България“ АД на осноание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2526 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7