Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262548
26.11.2021 година, град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 14341 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Ю.Р.Я.,
с която са предявени искове по чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и 86 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че ответната страна е потребител на ВиК услуги за обект, находящ се в ****. Твърди, че за процесния период има задължения за ползвани
от ищеца услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ
размер на 650.44 лева и обезщетение за забава в размер на 136.23 лева, които не
били заплатени. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. на ПРС, която била връчена на основание чл.
47, ал. 5 ГПК. Иска да бъдат установени задълженията на ответната страна за
главница, обезщетение за забава и законна лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от назначения особен представител, с който се оспорват исковете.
Възразява, че ответникът не е собственик и не е ползвател на имота. Не се
установявали и предпоставките за служебно начисляване на количествата. При
записаните в карнетите откази за полагане на подпис не бил посочен свидетел и
не бил съставен протокол от длъжностното лице. Прави възражение за изтекла
погасителна давност, както и за това, че ответникът не е бил в забава за
изпълнение на задълженията си.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № 5985/2020 г. на ПРС. В
полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
за процесните вземания и за разноските.
Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, като
съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в
месечен срок от връчване на съобщението. Исковете са предявен в преклузивния
срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По иска
по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
За основателност на претенцията, дружеството– ищец следва да
докаже наличието на валидно облигационно отношение с ответника за доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за обектa, в
изпълнение на което е доставило на ответника услуги в процесния период на посочената
стойност, липсата на измервателното устройство и коректното начисляване на количествата.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен, поради следните съображения:
Безспорно
е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал. 1 от
Закона за водите и
предоставя ВиК услуги на потребители срещу заплащане за територията на гр.
Пловдив. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от КЕВР
общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един
централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Съгласно
чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. На правото на собственост се
позовава и самият ищец в исковата молба. По делото няма представени
доказателства ответникът да притежава право на собственост върху обект на
посочения адрес.
Във връзка
с ползването и отчитането на доставените услуги са събраните гласни
доказателствени средства, които се отнасят само за част от периода- след март
2018г. и установяват, че ответникът никога не е бил намиран в имота. Информация
за ползването на къщата била получавана от лице, което се представило за син на
ответника. Едва през 2019г. било попълнено заявление за преустановяване на отчитането.
Показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани, но същите не установяват
ползването на имота и предоставените от ищеца услуги.
На първо
място, за периода до началото на 2018г. няма събрани доказателства за реалното
ползване на обекта, както и за липсата или наличието на измервателно средство,
защото разпитаният свидетел не е отговарял за отчитането. След месец март
2018г. до края на процесния период, свидетелят никога не е срещал ответника. Не
заявява някога да е влизал в имота за извършването на отчет, като е извършвал
записванията по информация получена от лице представило се за син на ответника,
но без да се конкретизира кога е проведена тази среща. От така изложените
обстоятелства не може да се направи извод нито за ползването на имота, нито за
броя на обитателите, нито за периода, през който евентуално е било
осъществявано. Свидетелят не представя никакви пряко възприети факти във връзка
с релевантните за делото обстоятелства, а единствено препредава споделена му
информация, без да конкретизира в какъв момент е станало това. Заявената среща
с лице, представило се за син на ответника, е крайно неконкретизирана, като няма
данни кога се е осъществила. Освен това предоставя информация за попълнено
заявление (без данни от кого) за преустановяване на отчитането, каквото не се
представя по делото. Поради това показанията не установяват реалното ползване
на имота и предпоставките за служебно начисляване на количества потребена вода.
Представените
от ищцовото дружество карнети не могат да послужат като годно доказателство
относно ползването, защото представляват частни свидетелстващи документи,
съдържащи благоприятни за издателя данни, като липсват подписи на потребител за
целия период. В тях са записани няколко отказа, но не се доказва дали те са
изхождали именно от страната.
Предвид
това съдът намира, че не се установява при условията на пълно и главно
доказване твърдението, че ответникът е ползвал услугите на ищеца за процесния
период в посочения обем. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради
което искът за акцесорното вземане следва да бъде отхвърлен.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, срещу Ю.Р. Я., ЕГН **********,
искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Ю.Р. Я.
дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД сумата от 650.44 лева-
главница, представляваща цена за доставена питейна вода и отвеждане на
канална вода, за обект находящ се в ******, за периода от 15.02.2016 г. до
15.10.2018 г. и сумата от 136.23 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 29.02.2016 г. до 12.03.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на 02.06.2020 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед № **** от
03.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.
№ 5985/2020г. по описа на ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.