Присъда по дело №659/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 11
Дата: 25 май 2022 г. (в сила от 20 юли 2022 г.)
Съдия: Емилия Колева
Дело: 20211000600659
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 11
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков

Емилия Колева
при участието на секретаря Красимира Г. Г.а
и прокурора Б. Ас. Д.
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600659 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
въз основа на данните по делото и на основание чл.334, т.2, във вр. с чл.336,
ал.1, т.3 от НПК

П Р И С Ъ Д И :
ОТМЕНЯ присъда № 66 от 10.03.2017г. по НОХД № 894/2008 год.
на Софийски градски съд, НО, 21 състав в ЧАСТТА, с която подсъдимите В.
Н. К., К. Г. К., В. Р. Й., Ц. П. Й., Н. Н. К. и Д. Х. А. са признати за виновни в
извършване на престъпление по чл.212, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 от НК, както и
в частта относно приложението на чл.23 от НК по отношение на тези
подсъдими, и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А :

ПРИЗНАВА подсъдимия В. Н. К. /със снета по делото самоличност
/ за НЕВИНЕН в това, че на 08.03.2004г. в гр.София, по ДДС сметка №
1
********** на „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД в ЦКБ-АД, офис
„Ботевград”, чрез използване посредством ТД „Държавен резерв”-гр.Враца на
документи с невярно съдържание – Приемателни актове с № 2, № 4 и №
5/31.10.2003г. и данъчна фактура № 0110/30.12.2003г., получил от Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” без правно основание
чуждо движимо имущество, собственост на Републиканския бюджет - сумата
от 280 500 лв. с намерение да го присвои, като имуществото е в големи
размери, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по
обвинението му за престъпление по чл.212, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимата К. Г. К. / със снета по делото
самоличност/ за НЕВИННА в това, че на 20.02.2004г. в гр.София, като
длъжностно лице - управител на „МИТАМ” ООД, по ДДС сметка №
********** на дружеството в ЦКБ АД, чрез използване посредством ТД
„Държавен резерв”-гр.Плевен на документи с невярно съдържание -
Приемателен акт №3/30.12.2003г. и данъчна фактура № 0086/07.01.2004г.,
получила от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”
без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери,
собственост на Републиканския бюджет, сумата от 297 000 лв., с намерение
да го присвои, поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по
обвинението й за престъпление по чл.212, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Р. Й. /със снета по делото самоличност/
за НЕВИНЕН в това, че на 20.02.2004г. в гр.София, като длъжностно лице –
управител на „ЕЛЕГАНС” ООД, по ДДС сметка № ********** на
дружеството в КТБ АД, чрез използване посредством ТД „Държавен резерв”-
гр.Бургас на документи с невярно съдържание - Приемателен акт №
1/16.01.2004г. и данъчна фактура № 0006/20.01.2004г. получил от Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” без правно основание
чуждо движимо имущество, собственост на Републиканския бюджет - сумата
от 290 400 лв., с намерение да го присвои, като имуществото е в големи
размери, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по
обвинението му за престъпление по чл.212, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия Ц. П. Й. / със снета по делото
самоличност/ за НЕВИНЕН в това, че на 20.02.2004г. в гр.София, като
длъжностно лице - изпълнителен директор на „В и Н” АД, по ДДС сметка №
2
********** на дружеството в ЦКБ АД, чрез използване посредством ТД
„Държавен резерв”-гр.Бургас на документи с невярно съдържание -
Приемателен акт №2/28.01.2004г. и данъчна фактура №2300/29.01.2004г.,
получил от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”
без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери,
собственост на Републиканския бюджет - сумата от 297 000 лв., с намерение
да го присвои, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА
по обвинението му за престъпление по чл.212, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия Ц. П. Й. / със снета по делото
самоличност/ за НЕВИНЕН в това, че на 20.02.2004г. в гр.София, като
управител на „ВИТИВИ” ЕООД, по ДДС сметка № ********** на
дружеството в ЦКБ АД, чрез използване посредством ТД „Държавен резерв”-
гр.Бургас на документи с невярно съдържание – Приемателен акт №
1/28.01.2004г. и данъчна фактура № 0105/29.01.2004г., получил от Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” без правно основание
чуждо движимо имущество в големи размери, собственост на Републиканския
бюджет - сумата от 245 000 лв., с намерение да го присвои, поради което и на
основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението му за
престъпление по чл.212, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Х. А. / със снета по делото самоличност
/ за НЕВИВЕН в това, че на 08.03.2004г. в гр.София, като длъжностно лице -
управител на „П.-ШМАЛЦЛ” ООД по ДДС сметка № ********** на
дружеството в КТБ АД, чрез използване посредством ТД „Държавен резерв” -
гр.Враца на документи с невярно съдържание – Приемателни актове с № 1 и
№ 3 от 31.10.2003г. и данъчна фактура № 0010/30.12.2003г., получил от
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” без правно
основание чуждо движимо имущество в големи размери, собственост на
Републиканския бюджет - сумата от 297 000 лв., с намерение да го присвои,
поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението
му за престъпление по чл.212, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Н. К. /със снета по делото самоличност/
за НЕВИНЕН в това, че на 20.02.2004г. в гр.София, по ДДС сметка №
********** на ЕТ „Н.К.” в „Пощенска банка” АД, чрез използване
посредством Териториална Дирекция „Държавен резерв”-гр.Бургас на
3
документи с невярно съдържание – Приемателен акт № 2/16.01.2004г. и
данъчна фактура № 0710/20.01.2004г., получил от Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси” без правно основание чуждо
движимо имущество в големи размери, собственост на Републиканския
бюджет - сумата от 227 500 лв., с намерение да го присвои, поради което на
основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението му за
престъпление по чл.212, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 от НК.
Присъдата може да се обжалва и протестира пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в петнадесет дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

Мотиви по ВНОХД № 659/2021 год. на САС, НО, 7 въззивен състав
С присъда № 66 от 10.03.2017г. постановена по НОХД № 894/2008г. на Софийски градски
съд, НО, 21 състав подсъдимият М. М. П. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.321, ал.1, пр.2 НК за това, че от неустановена дата през месец октомври
2003г. до месец април 2004г. в гр.София, ръководил организирана престъпна група –
структурирано трайно сдружение на лицата В.К., Д.А., Ц.Й., К.К., В.Й. и Н.К., формирано с
цел съгласувано извършване в страната на престъпления по чл.212, ал.1, пр.1 НК - чрез
използване на документи с невярно съдържание да получат без правно основание чуждо
движимо имущество, собственост на Републиканския бюджет с намерение да ги присвоят,
чрез които се цели набавянето имотни облаги за „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, „П.-
ШМАЛЦЛ” ООД, „ВИТИВИ” ЕООД, „В и Н” АД, „МИТАМ” ООД, „ЕЛЕГАНС” ООД и ЕТ
„Н.К.”, като ръководенето на групата се изразявало в даване на указания и координиране
действията на участниците в престъпната група за фиктивно възстановяване на количествата
пшеница по Договори за продажба чрез замяна в бази, различни от изрично указаните от
ДА „ДРВВЗ”, поради което на основание цитирания законов текст и чл.54 НК е осъден на
„лишаване от свобода“ за срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален
„общ“ режим.
Подсъдимият М.П. е бил признат за невиновен и оправдан в извършване на престъплението
по чл.210, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.209, ал.1, пр.1 от НК за това, че за периода след 16.04.02г.
до 02.10.03г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у
Т. А. и К. А. заблуждение и с това причинил имотна вреда на „БГ СНАКС” ООД в големи
размери, възлизаща на 4 658 471,25 лв.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия В. Н. К. за виновен в това, че от
неустановена дата през месец октомври 2003г. до месец март 2004г. в гр.София, участвал в
организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на лицата – Д.А., Ц.Й.,
К.К., В.Й. и Н.К., ръководено от М.П., формирано с цел съгласувано извършване в страната
на престъпления по чл.212, ал.1, пр.1 НК, чрез които се цели набавянето на имотни облаги за
„ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, „П.-ШМАЛЦЛ” ООД, „ВИТИВИ” ЕООД, „В и Н” АД,
„МИТАМ” ООД, „ЕЛЕГАНС” ООД и ЕТ „Н.К.”, като участието му в групата се изразява в
изпълнение на указанията, получени от ръководителя на престъпната група – М. М. П. за
фиктивно възстановяване на количествата пшеница по Договор за продажба чрез замяна №
243/30.04.2002г в база „Козлодуй”, поради което на основание цитирания законов текст и
чл.54 НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година.
Подсъдимият В. Н. К. е признат за виновен и в извършване на престъплението по чл.212,
ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 от НК за това, че на 08.03.2004г. в гр.София, по ДДС сметка №
********** на „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД в ЦКБ-АД, офис „Ботевград” чрез
използване посредством ТД „Държавен резерв”-гр.Враца на документи с невярно
съдържание – Приемателни актове с № 2, № 4 и № 5/31.10.2003г. и данъчна фактура №
0110/30.12.2003г., получил от ДА „ДРВВЗ” без правно основание чуждо движимо
имущество, собственост на Републиканския бюджет - сумата от 280 500 лв. с намерение да
го присвои, като имуществото е в големи размери, и на основание цитирания законов текст
и чл.54 НК е бил осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години, конфискация на
една четвърт от имуществото и лишаване от право да управлява търговски дружества за
срок от три години.
На основание чл.23, ал.1 НК съдът е наложил на подсъдимия В. Н. К. едно общо наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три години, а на основание чл.23, ал.2 и ал.3 от НК
присъединил наказанията „лишаване от право да управлява търговски дружества“ за срок от
три години и наказанието „конфискация“ на една четвърт от имуществото. Така
определеното общо наказание „лишаване от свобода“ било отложено на основание чл.66,
ал.1 НК за изпитателен срок от пет години, считано влизането на присъдата в сила.
1
Подсъдимата К. Г. К. е била призната за виновна в това, че от неустановена дата през месец
октомври 2003г. до месец февруари 2004г. в гр.София участвала в организирана престъпна
група с лицата В.К., Д.А., Ц.Й., В.Й. и Н.К., ръководена от М.П., формирано с цел
съгласувано извършване в страната на престъпления по чл.212, ал.1, пр.1 НК, като участието
й в групата се изразява в изпълнение на указанията, получени от ръководителя на
престъпната група – М.П., за фиктивно възстановяване на количествата пшеница по Договор
за продажба чрез замяна № 244/30.04.2002г. в база “Ставерци”, поради което и на основание
чл.321, ал.2 НК и чл.54 НК е била осъдена на „лишаване от свобода“ за срок от една година.
Подсъдима К. Г. К. е била призната за виновна и в извършване на престъпление по чл.212,
ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 НК за това, че на 20.02.2004г. в гр.София, като длъжностно лице -
управител на „МИТАМ” ООД, по ДДС сметка № ********** на дружеството в ЦКБ АД чрез
използване посредством ТД „Държавен резерв”-гр.Плевен на документи с невярно
съдържание - Приемателен акт №3/30.12.2003г. и данъчна фактура № 0086/07.01.2004г.,
получила от ДА „ДРВВЗ” без правно основание чуждо движимо имущество в големи
размери, собственост на Републиканския бюджет, сумата от 297 000 лв. с намерение да го
присвои, поради което на основание цитирания законов текст и чл.54 НК е осъдена на
„лишаване от свобода“ за срок от три години, „конфискация“ на една четвърт от
имуществото и „лишаване от право да управлява търговски дружества“ за срок от три
години.
На основание чл.23, ал.1 НК съдът й е наложил едно общо наказание „лишаване от свобода“
за срок от три години, към него на основание чл.23, ал.2 НК е присъединено наказанието
„лишаване от право да управлява търговски дружества“ за срок от три години и на
основание чл.23, ал.3 НК е присъединено наказанието „конфискация“ на една четвърт от
имуществото, като изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е било отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години, считано от влизането на
присъдата в сила.
С присъдата подсъдимият В. Р. Й. е бил признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.321, ал.2 НК за това, че от неустановена дата през месец октомври 2003г. до месец
февруари 2004г. в гр.София участвал в организирана престъпна група с лицата В.К., Д.А.,
Ц.Й., К.К. и Н.К., ръководена от М.П., формирано с цел съгласувано извършване в страната
на престъпления по чл.212, ал.1, пр.1 НК, като участието му в групата се изразява в
изпълнение на указанията, получени от ръководителя на престъпната група П. за фиктивно
възстановяване на количествата пшеница по Договор за продажба чрез замяна №
235/30.04.2002г. в база „Болярово”, поради което на основание цитирания законов текст и
чл.54 НК е бил осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година.
Подсъдимият В. Р. Й. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по
чл.212, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 НК за това, че на 20.02.2004г. в гр.София, като длъжностно
лице – управител на „ЕЛЕГАНС” ООД по ДДС сметка № ********** на дружеството в КТБ
АД, чрез използване посредством ТД „Държавен резерв”-гр.Бургас на документи с невярно
съдържание - Приемателен акт № 1/16.01.2004г. и данъчна фактура № 0006/20.01.2004г.
получил от ДА „ДРВВЗ” без правно основание чуждо движимо имущество, собственост на
Републиканския бюджет - сумата от 290 400 лв. с намерение да го присвои, като
имуществото е в големи размери, поради което на основание цитирания законов текст и
чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години, „конфискация“ на една
четвърт от имуществото и „лишаване от право да управлява търговски дружества“ за срок от
три години.
На основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия В. Р. Й. е било определено едно общо наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три години, като на основание чл.23, ал.2 и ал.3 от НК му
били присъединени наказанията „лишаване от право“ и „конфискация“, като изпълнението
на така определеното едно общо наказание „лишаване от свобода“ било отложено на
2
основание чл.66, ал. НК за изпитателен срок от пет години.
Със същата присъда подсъдимият Ц. П. Й. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.321, ал.2 НК за това, че от неустановена дата през месец октомври
2003г. до месец февруари 2004г. в гр.София участвал в организирана престъпна група с
лицата В.К., Д.А., К.К., В.Й. и Н.К., ръководена от М. М. П., формирана с цел съгласувано
извършване в страната на престъпления по чл.212, ал.1, пр.1 НК, като участието му в
групата се изразявало в изпълнение на указанията, получени от ръководителя на
престъпната група П. за фиктивно възстановяване на количествата пшеница по Договори за
продажба чрез замяна № 441/18.07.2002г. и № 242/30.04.2002г. в база „Стралджа”, поради
което и на основание чл.54 НК бил осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година.
Подсъдимият Ц. П. Й. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.212, ал.4,
пр.1 вр. ал.1, пр.1 НК за това, че на 20.02.2004г. в гр.София, като длъжностно лице -
изпълнителен директор на „В и Н” АД по ДДС сметка № ********** на дружеството в ЦКБ
АД, чрез използване посредством ТД „Държавен резерв”-гр.Бургас на документи с невярно
съдържание - Приемателен акт № 2/28.01.2004г. и данъчна фактура №2300/29.01.2004г.,
получил от ДА „ДРВВЗ” без правно основание чуждо движимо имущество в големи
размери, собственост на Републиканския бюджет - сумата от 297 000 лв. с намерение да го
присвои, поради което на основание цитирания законов текст и чл.54 НК е осъден на
„лишаване от свобода“ за срок от три години, „конфискация“ на една четвърт от
имуществото и „лишаване от право да управлява търговски дружества“ за срок от три
години.
Подсъдимият Ц. П. Й. бил признат за виновен и в извършване на престъпление по
основание чл.212, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 НК за това, че на 20.02.2004г. в гр.София, като
управител на „ВИТИВИ” ЕООД, по ДДС сметка № ********** на дружеството в ЦКБ АД
чрез използване посредством ТД „Държавен резерв”-гр. Бургас на документи с невярно
съдържание – Приемателен акт № 1/28.01.2004г. и данъчна фактура № 0105/29.01.2004г.,
получил от ДА „ДРВВЗ” без правно основание чуждо движимо имущество в големи
размери, собственост на Републиканския бюджет - сумата от 245 000 лв. с намерение да го
присвои, поради което на основание цитирания законов текст и чл.54 НК е осъден на
„лишаване от свобода“ за срок от три години, „конфискация“ на една четвърт от
имуществото и „лишаване от право да управлява търговски дружества“ за срок от три
години.
На основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия Ц. П. Й. е било определено едно общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като на основание чл.23, ал.2 и ал.3
от НК му били присъединени наказанията „лишаване от право“ и „конфискация“.
Изпълнението на така определеното едно общо наказание „лишаване от свобода“ било
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години.
С присъдата подсъдимият Д. Х. А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.321, ал.2 НК за това, че от неустановена дата през месец октомври 2003г. до месец
март 2004г. в гр.София, участвал в организирана престъпна група с лицата В.К., Ц.Й., К.К.,
В.Й. и Н.К., ръководена от М.П., формирано с цел съгласувано извършване в страната на
престъпления по чл.212, ал.1, пр. 1 от НК, като участието му в групата се изразява в
изпълнение на указанията, получени от ръководителя на престъпната група – П. за фиктивно
възстановяване на количествата пшеница по Договор за продажба чрез замяна №
240/30.04.2002г в база “Козлодуй”, поради което на основание цитирания законов текст и
чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година.
Подсъдимият Д. Х. А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.212,
ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 от НК за това, че на 08.03.2004г. в гр.София, като длъжностно лице -
управител на „П.-ШМАЛЦЛ” ООД по ДДС сметка № ********** на дружеството в КТБ
АД, чрез използване посредством ТД „Държавен резерв” - гр.Враца на документи с невярно
3
съдържание – Приемателни актове с № 1 и № 3 от 31.10.2003г. и данъчна фактура №
0010/30.12.2003г. получил от ДА „ДРВВЗ” без правно основание чуждо движимо имущество
в големи размери, собственост на Републиканския бюджет - сумата от 297 000 лв. с
намерение да го присвои, поради което на основание цитирания законов текст и чл.54 НК е
осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години, „конфискация“ на една четвърт от
имуществото и „лишаване от право да управлява търговски дружества“ за срок от три
години.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Д. Х. А. е било определено едно общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като на основание чл.23, ал.2 и ал.3
от НК му били присъединени наказанията „лишаване от право“ и „конфискация“.
Изпълнението на така определеното едно общо наказание „лишаване от свобода“ било
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години.
С присъдата подсъдимият Н. Н. К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.321, ал.2 от НК за това, че от неустановена дата през месец октомври 2003г. до месец
февруари 2004г. в гр.София, участвал в организирана престъпна група с лицата В.К., Д.А.,
Ц.Й., К.К. и В.Й., ръководена от М.П., формирано с цел съгласувано извършване в страната
на престъпления по чл.212, ал.1, пр.1 от НК, като участието му в групата се изразява в
изпълнение на указанията, получени от ръководителя на престъпната група – М. М. П. за
фиктивно възстановяване на количествата пшеница по Договор за продажба чрез замяна №
442/18.07.2002г. в база „Болярово”, поради което на основание цитирания законов текст и
чл.54 НК е осъден на лишаване от „свобода за срок“ от една година.
Подсъдимият Н. Н. К. е признат за виновен и в извършване на престъпление по чл.212, ал.4,
пр.1 вр. ал.1, пр.1 НК за това, че на 20.02.2004г. в гр.София, по ДДС сметка № **********
на ЕТ „Н.К.” в „Пощенска банка” АД чрез използване посредством Териториална Дирекция
„Държавен резерв”-гр.Бургас на документи с невярно съдържание – Приемателен акт №
2/16.01.2004г. и данъчна фактура № 0710/20.01.2004г., получил от Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси” без правно основание чуждо движимо
имущество в големи размери, собственост на Републиканския бюджет - сумата от 227 500
лв. с намерение да го присвои, поради което на основание цитирания законов текст и чл.54
НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години, „конфискация“ на една
четвърт от имуществото и „лишаване от право“ да управлява търговски дружества за срок от
три години. На основание чл.23, ал.1 НК му е било определено едно общо наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три години, като на основание чл.23, ал.2 и ал.3 от НК му
били присъединени наказанията „лишаване от право“ и „конфискация“. Изпълнението на
така определеното едно общо наказание „лишаване от свобода“ било отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години.
С присъдата подсъдимият С. Н. К. е бил признат, както следва:
1.за виновен в това, че за времето от 17.05.2002г. до 14.06.2002г. при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Председател на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси” (ДА „ДРВВЗ”) при Министерски съвет на Република България като
извършител в съучастие с В. Г. Ц. - помагач, нарушил служебните си задължения –
посочени в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19 от
Устройствения правилник на ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.16, ал.3, чл.21,
ал.2 и чл.22, ал.1 от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с
ПМС № 312/1996г.), чл.1, ал.1, чл.2 и чл.18 от Наредба № 7/14.11.1997г. за продажба на
движими вещи – частна държавна собственост (обн. ДВ., бр.109/21.11.1997г.), чл.4, ал.2, т.1
от Правилника за дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на
военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната (обн. ДВ,
бр.29/1994г.) вр. Протокол №5 от 11.04.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите на
4
ВПК и МГС, като по Договор № 232/30.04.2002г. и анекс към него от 12.06.2002г., чрез
деяния на 17.05.2002г., на 20.05.2002г., на 12.06.2002г. до 14.06.2002г., действал с цел да
набави за „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД чрез „БГ СНАКС” ООД облага и от това са настъпили
значителни вредни последици за ДА „ДРВВЗ” общо в размер на 1 399 864,95 лв., като
случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр.
ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от
свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ и „лишаване от право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ”
за срок от ТРИ ГОДИНИ, като на основание чл.304 НПК е бил ОПРАВДАН по обвинението
да е нарушил т.1, т.8, т.9, т.14 от Условията за участие в търг за подмяна на хлебна пшеница,
утвърдени от Председателя на ДА „ДРВВЗ”, изх. № ТА. 05–1705/12.04.2002г., чл.105, ал.1 и
ал.2 от Конституцията на Република България, чл.2, ал.1 от Постановление № 193 на МС от
12.10.1993г. (обн. ДВ бр.89/19.10.1993г.) и чл.11.4 от Договор № 232/30.04.2002г. за
продажба чрез замяна на хлебна пшеница, сключен между „БГ СНАКС” ООД и
Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
2. за виновен в това, че за периода от 27.08.2002г. до 02.09.2003г., при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Председател на ДА „ДРВВЗ” при Министерски съвет на
Република България като извършител в съучастие с В. Г. Ц. - помагач, нарушил служебните
си задължения, посочени в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19
от Устройствения правилник на ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.2 от
Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.),
чл.4, ал.2, т.1 от Правилника за дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на
военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната (обн. ДВ,
бр.29/1994г.) вр. Протокол № 5 от 11.04.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите
на ВПК и МГС, чрез допълнителни споразумения към Договор № 232/30.04.2002г., чрез
деяния, извършени на 27.08.2002г., на 30.10.2002г., на 30.01.2003г. и на 02.09.2003г.
действал с цел да набави за „БГ СНАКС” ООД облага и от това са настъпили значителни
вредни последици за ДА „ДРВВЗ”, като случаят е особено тежък, поради което и на
основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2
НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години и „лишаване от
право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от три години, като на основание чл.304
НПК е оправдан по обвинението да е нарушил чл.105, ал.1 и ал.2 от Конституцията на
Република България, чл.2, ал.1 от Постановление № 193 на МС от 12.10.1993г. (обн. ДВ
бр.89/19.10.1993г.) и чл.11.4 от Договор № 232/30.04.2002г. за продажба чрез замяна на
хлебна пшеница, сключен между „БГ СНАКС” ООД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
3. за виновен в това, че за времето от 03.06.2002г. до 10.07.2002г. при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Председател ДА „ДРВВЗ” при Министерски съвет на
Република България като извършител в съучастие с В. Г. Ц. - помагач, нарушил служебните
си задължения, посочени в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19
от Устройствения правилник на ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.2 и
чл.22, ал.1 от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС №
312/1996г.), чл.1, ал.1, чл.2 и чл.18 от Наредба № 7/14.11.1997г. за продажба на движими
вещи – частна държавна собственост (обн. ДВ., бр.109/21.11.1997г.), чл.4, ал.2, т.1 от
Правилника за дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на
военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната (обн. ДВ,
бр.29/1994г.) вр. Протокол № 5 от 11.04.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите
на ВПК и МГС, като по Договор № 233/30.04.2002г. и анекс към него от 08.07.2002г. чрез
деяния на 03.06.2002г., на 08.07.2002г. до 10.07.2002г., действал с цел да набави за „ИЙСТ
ПОЙНТ” ООД чрез „БГ СНАКС” ООД облага и от това са настъпили значителни вредни
последици за ДА „ДРВВЗ” общо в размер на 1 650 000 лв., като случаят е особено тежък,
5
поради което и на основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1
НК вр. чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години и
„лишаване от право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от три години, като на
основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да е нарушил т.1, т.8, т.9, т.14 от
Условията за участие в търг за подмяна на хлебна пшеница, утвърдени от Председателя на
ДА „ДРВВЗ”, изх. № ТА. 05–1705/12.04.2002г., чл.105, ал.1 и ал.2 от Конституцията на
Република България, чл.2, ал.1 от Постановление № 193 на МС от 12.10.1993г. (обн. ДВ
бр.89/19.10.1993г.) и чл.11.4 от Договор № 233/30.04.2002г. за продажба чрез замяна на
хлебна пшеница, сключен между „АКОМА” ЕООД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
4. за виновен в това, че за периода от 27.08.2002г. до 02.09.2003г., при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Председател на ДА „ДРВВЗ” при Министерски съвет на
Република България като извършител в съучастие с В. Г. Ц. - помагач, нарушил служебните
си задължения, посочени в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19
от Устройствения правилник на ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.2 от
Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.),
чл.4, ал.2, т.1 от Правилника за дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на
военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната (обн. ДВ,
бр.29/1994г.) вр. Протокол № 5 от 11.04.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите
на ВПК и МГС, чрез допълнителни споразумения към Договор № 233/30.04.2002г., чрез
деяния, извършени на 27.08.2002г., на 30.10.2002г., на 30.01.2003г. и на 02.09.2003г.
действал с цел да набави за „АКОМА” ЕООД облага и от това са настъпили значителни
вредни последици за ДА „ДРВВЗ”, като случаят е особено тежък, поради което и на
основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2
НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години и „лишаване от
право“ да заема длъжности в ДА„ДРВВЗ” за срок от три години, като на основание чл.304
НПК е оправдан по обвинението да е нарушил чл.105, ал.1 и ал.2 от Конституцията на Р.
България, чл.2, ал.1 от Постановление № 193 на МС от 12.10.1993г. (обн. ДВ
бр.89/19.10.1993г.) и чл.11.4 от Договор № 233/30.04.2002г. за продажба чрез замяна на
хлебна пшеница, сключен между „АКОМА” ЕООД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
5. за виновен в това, че за времето от 27.05.2002г. до 26.06.2002г. при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Председател на ДА „ДРВВЗ” при Министерски съвет на
Република България като извършител в съучастие с В. Г. Ц. - помагач, нарушил служебните
си задължения, посочени в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19
от Устройствения правилник на ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.2 и
чл.22, ал.1 от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС №
312/1996г.), чл.1, ал.1, чл.2 и чл.18 от Наредба № 7/14.11.1997г. за продажба на движими
вещи – частна държавна собственост (обн. ДВ., бр.109/21.11.1997г.), чл.4, ал.2, т.1 от
Правилника за дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на
военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната (обн. ДВ,
бр.29/1994г.) вр. Протокол №5 от 11.04.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите на
ВПК и МГС, като по Договор № 235/30.04.2002г. и анекси към него от 12.06.2002г. и
24.06.2002г. чрез деяния на 27.05.2002г., на 12.06.2002г. до 17.06.2002г. и на 24.06.2002г. до
26.06.2002г. действал с цел да набави за „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД чрез „БГ СНАКС” ООД
облага и от това са настъпили значителни вредни последици за ДА „ДРВВЗ” общо в размер
на 1 452 000 лв., като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.282, ал.3 вр.
ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК е осъден
на „лишаване от свобода“ за срок от три години и „лишаване от право да заема длъжности в
ДА „ДРВВЗ” за срок от три години, като на основание чл.304 НПК е оправдан по
обвинението да е нарушил т.1, т.8, т.9, т.14 от Условията за участие в търг за подмяна на
6
хлебна пшеница, утвърдени от Председателя на ДА „ДРВВЗ”, изх. № ТА. 05–
1705/12.04.2002г., чл.105, ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република България, чл.2, ал.1 от
Постановление № 193 на МС от 12.10.1993г. (обн. ДВ бр.89/19.10.1993г.) и чл.11.4 от
Договор № 235/30.04.2002г. за продажба чрез замяна на хлебна пшеница, сключен между
„ЕЛЕГАНС” ООД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
6. за виновен в това, че за периода от 27.08.2002г. до 30.09.2003г., при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Председател на ДА „ДРВВЗ” при МС на Р. България като
извършител в съучастие с В. Г. Ц. - помагач, нарушил служебните си задължения, посочени
в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19 от Устройствения
правилник на ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.2 от Наредбата за
държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.), чл.4, ал.2, т.1 от
Правилника за дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на
военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната (обн. ДВ,
бр.29/1994г.) вр. Протокол № 5 от 11.04.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите
на ВПК и МГС, чрез допълнителни споразумения към Договор № 235/30.04.2002г., чрез
деяния, извършени на 27.08.2002г., на 30.10.2002г., на 30.01.2003г. и на 30.09.2003г.
действал с цел да набави за „ЕЛЕГАНС” ООД облага и от това са настъпили значителни
вредни последици за ДА „ДРВВЗ”, като случаят е особено тежък, поради което и на
основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2
НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години и „лишаване от
право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от три години, като на основание чл.304
НПК е оправдан по обвинението да е нарушил чл.105, ал.1 и ал.2 от Конституцията на
Република България, чл.2, ал.1 от Постановление № 193 на МС от 12.10.1993г. (обн. ДВ
бр.89/19.10.1993г.) и чл.11.4 от Договор № 235/30.04.2002г. за продажба чрез замяна на
хлебна пшеница, сключен между „ЕЛЕГАНС” ООД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
7. за виновен в това, че за времето от 30.05.2002г. до 26.06.2002г. при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Председател на ДА „ДРВВЗ” при Министерски съвет на
Република България като извършител в съучастие с В. Г. Ц. - помагач, нарушил служебните
си задължения, посочени в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19
от Устройствения правилник на ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.2 и
чл.22, ал.1 от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС №
312/1996г.), чл.1, ал.1, чл.2 и чл.18 от Наредба № 7/14.11.1997г. за продажба на движими
вещи – частна държавна собственост (обн. ДВ., бр.109/21.11.1997г.), чл.4, ал.2, т.1 от
Правилника за дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на
военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната (обн. ДВ,
бр.29/1994г.) вр. Протокол № 5 от 11.04.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите
на ВПК и МГС, като по Договор № 242/30.04.2002г. и анекс към него от 12.06.2002г. чрез
деяния на 30.05.2002г. и на 12.06.2002г. до 14.06.2002г. действал с цел да набави за „ИЙСТ
ПОЙНТ” ООД чрез „БГ СНАКС” ООД облага и от това са настъпили значителни вредни
последици за ДА „ДРВВЗ” общо в размер на 1 485 000 лв., като случаят е особено тежък,
поради което и на основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1
НК вр. чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години и
„лишаване от право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от три години, като на
основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да е нарушил т.1, т.8, т.9, т.14 от
Условията за участие в търг за подмяна на хлебна пшеница, утвърдени от Председателя на
ДА „ДРВВЗ”, изх. № ТА. 05–1705/12.04.2002г., чл.105, ал.1 и ал.2 от Конституцията на
Република България, чл.2, ал.1 от Постановление № 193 на МС от 12.10.1993г. (обн. ДВ
бр.89/19.10.1993г.) и чл.11.4 от Договор № 242/30.04.2002г. за продажба чрез замяна на
хлебна пшеница, сключен между „В и Н” АД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
7
8. за виновен в това, че за периода от 27.08.2002г. до 03.09.2003г., при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Председател на ДА „ДРВВЗ” при Министерски съвет на
Република България като извършител в съучастие с В. Г. Ц. като помагач, нарушил
служебните си задължения, посочени в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и
т.16 и чл.19 от Устройствения правилник на ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.),
чл.21, ал.2 от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС №
312/1996г.), чл.4, ал.2, т.1 от Правилника за дейността на Междуведомствения съвет по
въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната
(обн. ДВ, бр.29/1994г.) вр. Протокол № 5 от 11.04.2002г. на Междуведомствения съвет по
въпросите на ВПК и МГС, чрез допълнителни споразумения към Договор №
242/30.04.2002г., чрез деяния, извършени на 27.08.2002г., на 30.10.2002г., на 30.01.2003г. и
на 03.09.2003г. действал с цел да набави за „В и Н” АД облага и от това са настъпили
значителни вредни последици за ДА „ДРВВЗ”, като случаят е особено тежък, поради което и
на основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20,
ал.2 НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години и „лишаване от
право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от три години, като на основание чл.304
НПК е оправдан по обвинението да е нарушил чл.105, ал.1 и ал.2 от Конституцията на
Република България, чл.2, ал.1 от Постановление № 193 на МС от 12.10.1993г. (обн. ДВ
бр.89/19.10.1993г.) и чл.11.4 от Договор № 242/30.04.2002г. за продажба чрез замяна на
хлебна пшеница, сключен между „В и Н” АД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
9. за виновен в това, че за времето от 25.07.2002г. до 26.07.2002г. в гр.София в качеството си
на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Председател на ДА
„ДРВВЗ” при Министерски съвет на Република България като извършител в съучастие с В.
Г. Ц. като помагач, нарушил служебните си задължения, посочени в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5,
ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19 от Устройствения правилник на ДА „ДРВВЗ”
(обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.2 и чл.22, ал.1 от Наредбата за държавни резерви и
военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.), чл.1, ал.1, чл.2 и чл.18 от Наредба №
7/14.11.1997г. за продажба на движими вещи – частна държавна собственост (обн. ДВ.,
бр.109/21.11.1997г.), чл.4, ал.2, т.1 от Правилника за дейността на Междуведомствения съвет
по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната
(обн. ДВ, бр.29/1994г.) вр. Протокол №8 от 11.06.2002г. на Междуведомствения съвет по
въпросите на ВПК и МГС, като по анекс към Договор № 442/18.07.2002г. действал с цел да
набави за „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД чрез „БГ СНАКС” ООД облага и от това са настъпили
значителни вредни последици за ДА „ДРВВЗ” в размер на 262 500 лв., като случаят е
особено тежък, поради което и на основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1
НК вр. чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години и
„лишаване от право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от три години, като на
основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да е нарушил чл.105, ал.1 и ал.2 от
Конституцията на Република България, чл.2, ал.1 от Постановление № 193 на МС от
12.10.1993г. (обн. ДВ бр.89/19.10.1993г.), Протокол № 9/16.07.2002г. на тръжна Комисия и
Договор № 442/18.07.2002г. за продажба чрез замяна на хлебна пшеница, сключен между ЕТ
„Н.К.” и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
10. за виновен в това, че за периода от 26.11.2002г. до 03.09.2003г., при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Председател на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси” (ДА „ДРВВЗ”) при Министерски съвет на Република България като
извършител в съучастие с В. Г. Ц. - помагач, нарушил служебните си задължения, посочени
в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19 от Устройствения
правилник на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” (обн. ДВ,
бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.2 от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси
8
(приета с ПМС № 312/1996г.), чл.4, ал.2, т.1 от Правилника за дейността на
Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и
мобилизационната готовност на страната (обн. ДВ, бр.29/1994г.) вр. Протокол № 8 от
11.06.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и МГС, чрез допълнителни
споразумения към Договор № 442/18.07.2002г., чрез деяния, извършени на 26.11.2002г., на
27.02.2003г. и на 03.09.2003г. действал с цел да набави за ЕТ „Н.К.” облага и от това са
настъпили значителни вредни последици за ДА „ДРВВЗ”, като случаят е особено тежък,
поради което и на основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1
НК вр. чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК е ОСЪДЕН на „лишаване от свобода“ за срок от три
години и „лишаване от право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от три години, като
на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да е нарушил чл.105, ал.1 и ал.2 от
Конституцията на Република България, чл.2, ал.1 от Постановление № 193 на МС от
12.10.1993г. (обн. ДВ бр.89/19.10.1993г.) и Договор № 442/18.07.2002г. за продажба чрез
замяна на хлебна пшеница, сключен между ЕТ „Н.К.” и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
11. за виновен в това, че за времето от 25.07.2002г. до 26.07.2002г. в качеството си на
длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Председател на Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” (ДА „ДРВВЗ”) при Министерски
съвет на Република България като извършител в съучастие с В. Г. Ц. - помагач, нарушил
служебните си задължения, посочени в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и
т.16 и чл.19 от Устройствения правилник на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.2 и чл.22, ал.1 от Наредбата
за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.), чл.1, ал.1, чл.2
и чл.18 от Наредба № 7/14.11.1997г. за продажба на движими вещи – частна държавна
собственост (обн. ДВ., бр.109/21.11.1997г.), чл.4, ал.2, т.1 от Правилника за дейността на
Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и
мобилизационната готовност на страната (обн. ДВ, бр.29/1994г.) вр. Протокол № 8 от
11.06.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и МГС, като по анекс № 2
към Договор № 441/18.07.2002г. действал с цел да набави за „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД чрез „БГ
СНАКС” ООД облага и от това са настъпили значителни вредни последици за ДА „ДРВВЗ”
в размер на 350 000 лв., като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.282,
ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК е осъден на
„лишаване от свобода“ за срок от три години и „лишаване от право да заема длъжности в ДА
„ДРВВЗ” за срок от три години, като на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението
да е нарушил чл.105, ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република България, чл.2, ал.1 от
Постановление № 193 на МС от 12.10.1993г. (обн. ДВ бр.89/19.10.1993г.), Протокол №
9/16.07.2002г. на тръжна Комисия и Договор № 441/18.07.2002г. за продажба чрез замяна на
хлебна пшеница, сключен между „ВИТИВИ” ЕООД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
12. за виновен в това, че за периода от 26.11.2002г. до 03.09.2003г., при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Председател на ДА „ДРВВЗ” при Министерски съвет на
Република България като извършител в съучастие с В. Г. Ц. - помагач, нарушил служебните
си задължения, посочени в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19
от Устройствения правилник на ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.2 от
Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.),
чл.4, ал.2, т.1 от Правилника за дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на
военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната (обн. ДВ,
бр.29/1994г.) вр. Протокол № 8 от 11.06.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите
на ВПК и МГС, чрез допълнителни споразумения към Договор № 441/18.07.2002г., чрез
деяния, извършени на 26.11.2002г., на 27.02.2003г. и на 03.09.2003г. действал с цел да
набави за „ВИТИВИ” ЕООД облага и от това са настъпили значителни вредни последици за
ДА „ДРВВЗ”, като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.282, ал.3 вр.
9
ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК е осъден
на „лишаване от свобода“ за срок от три години и „лишаване от право да заема длъжности в
ДА „ДРВВЗ” за срок от три години, като на основание чл.304 НПК е оправдан по
обвинението да е нарушил чл.105, ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република България, чл.2,
ал.1 от Постановление № 193 на МС от 12.10.1993г. (обн. ДВ бр.89/19.10.1993г.) и Договор
№ 441/18.07.2002г. за продажба чрез замяна на хлебна пшеница, сключен между „ВИТИВИ”
ЕООД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
13. за виновен в това, че за времето от 27.05.2002г. до 17.06.2002г. при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Председател на Държавна агенция ДА „ДРВВЗ” при
Министерски съвет на Република България като извършител в съучастие с В. Г. Ц. -
помагач, нарушил служебните си задължения, посочени в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1,
т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19 от Устройствения правилник на ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ,
бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.2 и чл.22, ал.1 от Наредбата за държавни резерви и
военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.), чл.1, ал.1, чл.2 и чл.18 от Наредба №
7/14.11.1997г. за продажба на движими вещи – частна държавна собственост (обн. ДВ.,
бр.109/21.11.1997г.), чл.4, ал.2, т.1 от Правилника за дейността на Междуведомствения съвет
по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната
(обн. ДВ, бр.29/1994г.) вр. Протокол № 5 от 11.04.2002г. на Междуведомствения съвет по
въпросите на ВПК и МГС, като по Договор № 243/30.04.2002г. и анекси към него от
07.06.2002г. и от 12.06.2002г. чрез деяния на 27.05.2002г., на 07.06.2002г. до 11.06.2002г. и
на 12.06.2002г. до 17.06.2002г. действал с цел да набави за „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД чрез „БГ
СНАКС” ООД облага и от това са настъпили значителни вредни последици за ДА „ДРВВЗ”
общо в размер на 1 402 500 лв., като случаят е особено тежък, поради което и на основание
чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК и чл.54
НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години и „лишаване от право да заема
длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от три години, като на основание чл.304 НПК е оправдан
по обвинението да е нарушил т.1, т.8, т.9, т.14 от Условията за участие в търг за подмяна на
хлебна пшеница, утвърдени от Председателя на ДА „ДРВВЗ”, изх. № ТА. 05–
1705/12.04.2002г., чл.105, ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република България, чл.2, ал.1 от
Постановление № 193 на МС от 12.10.1993г. (обн. ДВ бр.89/19.10.1993г.) и чл.11.4 от
Договор № 243/30.04.2002г. за продажба чрез замяна на хлебна пшеница, сключен между
„ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
14. за виновен в това, че за периода от 27.08.2002г. до 03.09.2003г., при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Председател на ДА „ДРВВЗ” при Министерски съвет на
Република България като извършител в съучастие с В. Г. Ц. - помагач, нарушил служебните
си задължения, посочени в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19
от Устройствения правилник на ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.2 от
Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.),
чл.4, ал.2, т.1 от Правилника за дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на
военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната (обн. ДВ,
бр.29/1994г.) вр. Протокол № 5 от 11.04.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите
на ВПК и МГС, чрез допълнителни споразумения към Договор № 243/30.04.2002г., чрез
деяния, извършени на 27.08.2002г., на 30.10.2002г., на 30.01.2003г. и на 03.09.2003г.
действал с цел да набави за „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД облага и от това са
настъпили значителни вредни последици за ДА „ДРВВЗ”, като случаят е особено тежък,
поради което и на основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1
НК вр. чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години и
„лишаване от право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от три години, като на
основание чл.304 НПК е ОПРАВДАН по обвинението да е нарушил чл.105, ал.1 и ал.2 от
10
Конституцията на Република България, чл.2, ал.1 от Постановление № 193 на МС от
12.10.1993г. (обн. ДВ бр.89/19.10.1993г.) и чл.11.4 от Договор № 243/30.04.2002г. за
продажба чрез замяна на хлебна пшеница, сключен между „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ООД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
15. за виновен в това, че за времето от 12.06.2002г. до 25.06.2002г. при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Председател на ДА „ДРВВЗ” при Министерски съвет на
Република България като извършител в съучастие с В. Г. Ц. - помагач, нарушил служебните
си задължения, посочени в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19
от Устройствения правилник на ДА „ДРВВЗ”(обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.2 и
чл.22, ал.1 от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС №
312/1996г.), чл.1, ал.1, чл.2 и чл.18 от Наредба № 7/14.11.1997г. за продажба на движими
вещи – частна държавна собственост (обн. ДВ., бр.109/21.11.1997г.), чл.4, ал.2, т.1 от
Правилника за дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на
военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната (обн. ДВ,
бр.29/1994г.) вр. Протокол № 5 от 11.04.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите
на ВПК и МГС, като по Договор № 240/30.04.2002г. и анекс към него от 12.06.2002г. чрез
деяния на 12.06.2002г., 21.06.2002г. и 25.06.2002г. действал с цел да набави за „ИЙСТ
ПОЙНТ” ООД чрез „БГ СНАКС” ООД облага и от това са настъпили значителни вредни
последици за ДА „ДРВВЗ” общо в размер на 1 485 000 лв., като случаят е особено тежък,
поради което и на основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1
НК вр. чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години и
„лишаване от право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от три години, като на
основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да е нарушил т.1, т.8, т.9, т.14 от
Условията за участие в търг за подмяна на хлебна пшеница, утвърдени от Председателя на
ДА „ДРВВЗ”, изх. № ТА. 05–1705/12.04.2002г., чл.105, ал.1 и ал.2 от Конституцията на
Република България, чл.2, ал.1 от Постановление № 193 на МС от 12.10.1993г. (обн. ДВ
бр.89/19.10.1993г.) и чл.11.4 от Договор № 240/30.04.2002г. за продажба чрез замяна на
хлебна пшеница, сключен между „П.-ЩМАЛЦЛ” ООД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
16. за виновен в това, че за периода от 27.08.2002г. до 02.09.2003г., при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Председател на ДА „ДРВВЗ” при Министерски съвет на
Република България като извършител в съучастие с В. Г. Ц. - помагач, нарушил служебните
си задължения, посочени в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19
от Устройствения правилник на ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.2 от
Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.),
чл.4, ал.2, т.1 от Правилника за дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на
военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната (обн. ДВ,
бр.29/1994г.) вр. Протокол № 5 от 11.04.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите
на ВПК и МГС, чрез допълнителни споразумения към Договор № 240/30.04.2002г., чрез
деяния, извършени на 27.08.2002г., на 30.10.2002г., на 30.01.2003г. и на 02.09.2003г.
действал с цел да набави за „П.-ШМАЛЦЛ” ООД облага и от това са настъпили значителни
вредни последици за ДА „ДРВВЗ”, като случаят е особено тежък, поради което и на
основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2
и чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години и „лишаване от право
да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от три години, като на основание чл.304 НПК
оправдан по обвинението да е нарушил чл.105, ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република
България, чл.2, ал.1 от Постановление № 193 на МС от 12.10.1993г. (обн. ДВ
бр.89/19.10.1993г.) и чл.11.4 от Договор № 249/30.04.2002г. за продажба чрез замяна на
хлебна пшеница, сключен между „П.-ШМАЛЦЛ” ООД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
17. за виновен в това, че за времето от 27.05.2002г. до 17.06.2002г. при условията на
11
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Председател на ДА „ДРВВЗ” при Министерски съвет на
Република България като извършител в съучастие с В. Г. Ц. - помагач, нарушил служебните
си задължения, посочени в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19
от Устройствения правилник на ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.2 и
чл.22, ал.1 от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС №
312/1996г.), чл.1, ал.1, чл.2 и чл.18 от Наредба № 7/14.11.1997г. за продажба на движими
вещи – частна държавна собственост (обн. ДВ., бр.109/21.11.1997г.), чл.4, ал.2, т.1 от
Правилника за дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на
военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната (обн. ДВ,
бр.29/1994г.) вр. Протокол № 5 от 11.04.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите
на ВПК и МГС, като по Договор № 244/30.04.2002г. и анекс към него от 12.06.2002г. чрез
деяния на 27.05.2002г. и на 12.06.2002г. до 17.06.2002г. действал с цел да набави за „ИЙСТ
ПОЙНТ” ООД чрез „БГ СНАКС” ООД облага и от това са настъпили значителни вредни
последици за ДА „ДРВВЗ” общо в размер на 1 485 000 лв., като случаят е особено тежък,
поради което и на основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1
НК вр. чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години и
„лишаване от право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от три години, като на
основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да е нарушил т.1, т.8, т.9, т.14 от
Условията за участие в търг за подмяна на хлебна пшеница, утвърдени от Председателя на
ДА „ДРВВЗ”, изх. № ТА. 05–1705/12.04.2002г., чл.105, ал.1 и ал.2 от Конституцията на
Република България, чл.2, ал.1 от Постановление № 193 на МС от 12.10.1993г. (обн. ДВ
бр.89/19.10.1993г.) и чл.11.4 от Договор № 244/30.04.2002г. за продажба чрез замяна на
хлебна пшеница, сключен между „МИТАМ” ООД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
18. за виновен в това, че за периода от 27.08.2002г. до 02.09.2003г., при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Председател на ДА „ДРВВЗ” при Министерски съвет на
Република България като извършител в съучастие с В. Г. Ц. - помагач, нарушил служебните
си задължения, посочени в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19
от Устройствения правилник на ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.2 от
Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.),
чл.4, ал.2, т.1 от Правилника за дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на
военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната (обн. ДВ,
бр.29/1994г.) вр. Протокол № 5 от 11.04.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите
на ВПК и МГС, чрез допълнителни споразумения към Договор № 244/30.04.2002г., чрез
деяния, извършени на 27.08.2002г., на 30.10.2002г., на 30.01.2003г. и на 02.09.2003г.
действал с цел да набави за „МИТАМ” ООД облага и от това са настъпили значителни
вредни последици за ДА „ДРВВЗ”, като случаят е особено тежък, поради което и на
основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2
НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години и „лишаване от
право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от три години, като на основание чл.304
НПК го оправдава по обвинението да е нарушил чл.105, ал.1 и ал.2 от Конституцията на
Република България, чл.2, ал.1 от Постановление № 193 на МС от 12.10.1993г. (обн. ДВ
бр.89/19.10.1993г.) и чл.11.4 от Договор № 244/30.04.2002г. за продажба чрез замяна на
хлебна пшеница, сключен между „МИТАМ” АД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
19. за виновен в това, че за времето от 25.07.2002г. до 26.07.2002г. в качеството си на
длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Председател на ДА „ДРВВЗ”
при Министерски съвет на Република България като извършител в съучастие с В. Г. Ц. -
помагач, нарушил служебните си задължения, посочени в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1,
т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19 от Устройствения правилник на ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ,
бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.2 и чл.22, ал.1 от Наредбата за държавни резерви и
12
военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.), чл.1, ал.1, чл.2 и чл.18 от Наредба №
7/14.11.1997г. за продажба на движими вещи – частна държавна собственост (обн. ДВ.,
бр.109/21.11.1997г.), чл.4, ал.2, т.1 от Правилника за дейността на Междуведомствения съвет
по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната
(обн. ДВ, бр.29/1994г.) вр. Протокол № 8 от 11.06.2002г. на Междуведомствения съвет по
въпросите на ВПК и МГС, като по анекс № 2 към Договор № 446/18.07.2002г. действал с
цел да набави за „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД чрез „БГ СНАКС” ООД облага и от това са
настъпили значителни вредни последици за ДА „ДРВВЗ” в размер на 525 000 лв., като
случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр.
ал.1, пр.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три
години и „лишаване от право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от три години, като
на основание чл.304 НПК го оправдава по обвинението да е нарушил чл.105, ал.1 и ал.2 от
Конституцията на Република България, чл.2, ал.1 от Постановление № 193 на МС от
12.10.1993г. (обн. ДВ бр.89/19.10.1993г.), Протокол № 9/16.07.2002г. на тръжна Комисия и
Договор № 446/18.07.2002г. за продажба чрез замяна на хлебна пшеница, сключен между
„ДБС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
20. за виновен в това, че за периода от 26.11.2002г. до 03.09.2003г., при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Председател на ДА „ДРВВЗ” при Министерски съвет на
Република България като извършител в съучастие с В. Г. Ц. - помагач, нарушил служебните
си задължения, посочени в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19
от Устройствения правилник на ДА „ДРВВЗ”(обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.2 от
Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.),
чл.4, ал.2, т.1 от Правилника за дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на
военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната (обн. ДВ,
бр.29/1994г.) вр. Протокол № 8 от 11.06.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите
на ВПК и МГС, чрез допълнителни споразумения към Договор № 446/18.07.2002г., чрез
деяния, извършени на 26.11.2002г., на 27.02.2003г. и на 03.09.2003г. действал с цел да
набави за „ДБС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД облага и от това са настъпили значителни вредни
последици за ДА „ДРВВЗ”, като случаят е особено тежък, поради което и на основание
чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК и чл.54
НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години и „лишаване от право да заема
длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от три години, като на основание чл.304 НПК е оправдан
по обвинението да е нарушил чл.105, ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република България,
чл.2, ал.1 от Постановление № 193 на МС от 12.10.1993г. (обн. ДВ бр.89/19.10.1993г.) и
Договор № 446/18.07.2002г. за продажба чрез замяна на хлебна пшеница, сключен между
„ДБС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
На основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия С. Н. К. му е било определено едно общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като основание чл.23, ал.2 НК съдът
е присъединил и наказанието „лишаване от право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок
от три години. Така определеното общо наказание „лишаване от свобода“ било отложено по
реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години, считано от влизането на
присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият В. Г. Ц. е бил признат както следва:
1. за виновен в това, че за времето от 17.05.2002г. до 14.06.2002г. при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение - Главен директор на Главна дирекция „Управление на
държавните резерви и военновременни запаси” като помагач, умишлено улеснил
извършителя С. Н. К. – Председател на ДА „ДРВВЗ” при Министерски съвет на Република
България да наруши служебните задължения на Председателя, посочени в чл.2, ал.1, чл.3,
13
чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19 от Устройствения правилник на ДА
„ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.16, ал.3, чл.21, ал.2 и чл.22, ал.1 от Наредбата за
държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.), чл.1, ал.1, чл.2 и
чл.18 от Наредба № 7/14.11.1997г. за продажба на движими вещи – частна държавна
собственост (обн. ДВ., бр.109/21.11.1997г.), чл.4, ал.2, т.1 от Правилника за дейността на
Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и
мобилизационната готовност на страната (обн. ДВ, бр.29/1994г.) вр. Протокол № 5 от
11.04.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и МГС и да извърши
престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК, като по Договор №
232/30.04.2002г. и анекс към него от 12.06.2002г. чрез деяния на 17.05.2002г., на 20.05.2002г.
и на 12.06.2002г. до 14.06.2002г. действал с цел да набави за „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД чрез „БГ
СНАКС” ООД облага и от това са настъпили значителни вредни последици за ДА „ДРВВЗ”
общо в размер на 1 399 864,95 лв., като случаят е особено тежък, поради което и на
основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.4,
пр.4 НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години и „лишаване от
право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от три години, като на основание чл.304
НПК е оправдан по обвинението да са били нарушени чл.105, ал.1 и ал.2 от Конституцията
на Република България, чл.2, ал.1 от Постановление № 193 на МС от 12.10.1993г. (обн. ДВ
бр.89/19.10.1993г.) и чл.11.4 от Договор № 232/30.04.2002г. за продажба чрез замяна на
хлебна пшеница, сключен между „БГ СНАКС” ООД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
2. за виновен в това, че за периода от 27.08.2002г. до 02.09.2003г., при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Главен директор на Главна дирекция „Управление на
държавните резерви и военновременни запаси” като помагач умишлено улеснил
извършителя С. Н. К. – Председател на Държавна агенция ДА „ДРВВЗ” при Министерски
съвет на Република България да наруши служебните задължения на Председателя, посочени
в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19 от Устройствения
правилник на ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.2 от Наредбата за
държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.), чл.4, ал.2, т.1 от
Правилника за дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на
военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната (обн. ДВ,
бр.29/1994г.) вр. Протокол № 5 от 11.04.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите
на ВПК и МГС и да извърши престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.26, ал.1
НК чрез допълнителни споразумения към Договор № 232/30.04.2002г., чрез деяния,
извършени на 27.08.2002г., на 30.10.2002г., на 30.01.2003г. и на 02.09.2003г., като действал с
цел да набави за „БГ СНАКС” ООД облага и от това са настъпили значителни вредни
последици за ДА „ДРВВЗ”, като случаят е особено тежък, поради което и на основание
чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.4, пр.4 НК и чл.54
НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години и „лишаване от право да заема
длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от три години, като на основание чл.304 НПК е оправдан
по обвинението да са били нарушени чл.105, ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република
България, чл.2, ал.1 от Постановление № 193 на МС от 12.10.1993г. (обн. ДВ
бр.89/19.10.1993г.) и чл.11.4 от Договор № 232/30.04.2002г. за продажба чрез замяна на
хлебна пшеница, сключен между „БГ СНАКС” ООД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
3. за виновен в това, че за времето от 03.06.2002г. до 10.07.2002г. при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Главен директор на Главна дирекция „Управление на
държавните резерви и военновременни запаси” като помагач умишлено улеснил
извършителя С. Н. К. – Председател на ДА „ДРВВЗ” при Министерски съвет на Република
България да наруши служебните задължения на Председателя, посочени в чл.2, ал.1, чл.3,
чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19 от Устройствения правилник на Държавна
14
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21,
ал.2 и чл.22, ал.1 от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с
ПМС № 312/1996г.), чл.1, ал.1, чл.2 и чл.18 от Наредба № 7/14.11.1997г. за продажба на
движими вещи – частна държавна собственост (обн. ДВ., бр.109/21.11.1997г.), чл.4, ал.2, т.1
от Правилника за дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на
военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната (обн. ДВ,
бр.29/1994г.) вр. Протокол № 5 от 11.04.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите
на ВПК и МГС и да извърши престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.26, ал.1
НК по Договор № 233/30.04.2002г. и анекс към него от 08.07.2002г. чрез деяния на
03.06.2002г., на 08.07.2002г. и 10.07.2002г., като действал с цел да набави за „ИЙСТ
ПОЙНТ” ООД чрез „БГ СНАКС” ООД облага и от това са настъпили значителни вредни
последици за ДА „ДРВВЗ” общо в размер на 1 650 000 лв., като случаят е особено тежък,
поради което и на основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1
НК вр. чл.20, ал.4, пр.4 НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три
години и „лишаване от право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от три години, като
на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да са били нарушени т.1, т.8, т.9, т.14
от Условията за участие в търг за подмяна на хлебна пшеница, утвърдени от Председателя
на ДА „ДРВВЗ”, изх. № ТА. 05–1705/12.04.2002г., чл.16, ал.1, ал.3, ал.5 и ал.6, чл.20, ал.1, т.3
и чл.22, ал.1 от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС №
312/1996г.), Протокол № 2/09.04.2002г. на Комисия по Заповед № 23/27.02.2002г. и чл.11.4
от Договор № 233/30.04.2002г. за продажба чрез замяна на хлебна пшеница, сключен между
„АКОМА” ЕООД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
4. за виновен в това, че за периода от 27.08.2002г. до 02.09.2003г., при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Главен директор на Главна дирекция „Управление на
държавните резерви и военновременни запаси” като помагач умишлено улеснил
извършителя С. Н. К. – Председател на ДА „ДРВВЗ” при Министерски съвет на Република
България да наруши служебните задължения на Председателя, посочени в чл.2, ал.1, чл.3,
чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19 от Устройствения правилник на ДА
„ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредбата за държавни
резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.) вр. Протокол № 5 от
11.04.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и МГС и да извърши
престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК чрез допълнителни
споразумения към Договор № 233/30.04.2002г., чрез деяния, извършени на 27.08.2002г., на
30.10.2002г., на 30.01.2003г. и на 02.09.2003г., като действал с цел да набави за „АКОМА”
ЕООД облага и от това са настъпили значителни вредни последици за ДА „ДРВВЗ”, като
случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.2 вр. ал.1,
пр.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.4, пр.4 НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от
свобода“ за срок от три години и „лишаване от право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за
срок от три години, като на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да са били
нарушени т.1, т.8, т.9, т.14 от Условията за участие в търг за подмяна на хлебна пшеница,
утвърдени от Председателя на ДА „ДРВВЗ”, изх. № ТА. 05–1705/12.04.2002г., чл.16, ал.3,
ал.5 и ал.6 и чл.20, ал.1, т.3 от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси
(приета с ПМС № 312/1996г.), Протокол № 2/09.04.2002г. на Комисия по Заповед №
23/27.02.2002г. и чл.11.4 от Договор № 233/30.04.2002г. за продажба чрез замяна на хлебна
пшеница, сключен между „АКОМА” ЕООД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
5. за виновен в това, че за времето от 27.05.2002г. до 26.06.2002г. при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Главен директор на Главна дирекция „Управление на
държавните резерви и военновременни запаси” като помагач умишлено улеснил
извършителя С. Н. К. – Председател на ДА „ДРВВЗ” при Министерски съвет на Република
15
България да наруши служебните задължения на Председателя, посочени в чл.2, ал.1, чл.3,
чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19 от Устройствения правилник на ДА
„ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.1, ал.2 и ал.3 и чл.22, ал.1 от Наредбата за
държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.), чл.1, ал.1, чл.2 и
чл.18 от Наредба № 7/14.11.1997г. за продажба на движими вещи – частна държавна
собственост (обн. ДВ., бр.109/21.11.1997г. и да извърши престъпление по чл.282, ал.3 вр.
ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК, като по Договор № 235/30.04.2002г. и анекси към него от
12.06.2002г. и 24.06.2002г. чрез деяния на 27.05.2002г., на 12.06.2002г. до 17.06.2002г. и на
24.06.2002г. до 26.06.2002г. действал с цел да набави за „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД чрез „БГ
СНАКС” ООД облага и от това са настъпили значителни вредни последици за ДА „ДРВВЗ”
общо в размер на 1 452 000 лв., като случаят е особено тежък, поради което и на основание
чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.4, пр.4 НК и
чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години и „лишаване от право да
заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от три години, като на основание чл.304 НПК е
оправдан по обвинението да са били нарушени т.1, т.8, т.9, т.14 от Условията за участие в
търг за подмяна на хлебна пшеница, утвърдени от Председателя на ДА „ДРВВЗ”, изх. № ТА.
05–1705/12.04.2002г., чл.16, ал.3, ал.5 и ал.6 и чл.20, ал.1, т.3 от Наредбата за държавни
резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.), Протокол № 2/09.04.2002г.
на Комисия по Заповед № 23/27.02.2002г. и чл.11.4 от Договор № 235/30.04.2002г. за
продажба чрез замяна на хлебна пшеница, сключен между „ЕЛЕГАНС” ООД и
Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
6. за виновен в това, че за периода от 26.08.2002г. до 30.09.2003г., при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Главен директор на Главна дирекция „Управление на
държавните резерви и военновременни запаси” като помагач умишлено улеснил
извършителя С. Н. К. – Председател на Държавна агенция ДА „ДРВВЗ” при Министерски
съвет на Република България да наруши служебните задължения на Председателя, посочени
в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19 от Устройствения
правилник на ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредбата
за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.) вр. Протокол
№ 5 от 11.04.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и МГС и да
извърши престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК чрез
допълнителни споразумения към Договор № 235/30.04.2002г., чрез деяния, извършени на
27.08.2002г., на 30.10.2002г., на 30.01.2003г. и на 30.09.2003г., като действал с цел да набави
за „ЕЛЕГАНС” ООД облага и от това са настъпили значителни вредни последици за ДА
„ДРВВЗ”, като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.282, ал.3 вр. ал.2,
пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.4, пр.4 НК и чл.54 НК е осъден на
„лишаване от свобода“ за срок от три години и „лишаване от право да заема длъжности в ДА
„ДРВВЗ” за срок от три години, като на основание чл.304 НПК го оправдава по обвинението
да са били нарушени т.1, т.8, т.9, т.14 от Условията за участие в търг за подмяна на хлебна
пшеница, утвърдени от Председателя на ДА „ДРВВЗ”, изх. № ТА. 05–1705/12.04.2002г.,
чл.16, ал.3, ал.5 и ал.6 и чл.20, ал.1, т.3 от Наредбата за държавни резерви и военновременни
запаси (приета с ПМС № 312/1996г.), Протокол № 2/09.04.2002г. на Комисия по Заповед №
23/27.02.2002г. и чл.11.4 от Договор № 235/30.04.2002г. за продажба чрез замяна на хлебна
пшеница, сключен между „ЕЛЕГАНС” ООД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
7. за виновен в това, че за времето от 30.05.2002г. до 26.06.2002г. при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Главен директор на Главна дирекция „Управление на
държавните резерви и военновременни запаси” като помагач умишлено улеснил
извършителя С. Н. К. – Председател на Държавна агенция ДА „ДРВВЗ” при Министерски
съвет на Република България да наруши служебните задължения на Председателя, посочени
16
в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19 от Устройствения
правилник на ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.1, ал.2, ал.3 от Наредбата
за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.) вр. Протокол
№ 5 от 11.04.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и МГС и да
извърши престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК като по Договор №
242/30.04.2002г. и анекс към него от 12.06.2002г. чрез деяния на 30.05.2002г. и на
12.06.2002г. до 14.06.2002г. действал с цел да набави за „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД чрез „БГ
СНАКС” ООД облага и от това са настъпили значителни вредни последици за ДА „ДРВВЗ”
общо в размер на 1 485 000 лв., като случаят е особено тежък, поради което и на основание
чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.4, пр.4 НК и
чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години и „лишаване от право да
заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от три години, като на основание чл.304 НПК го
оправдава по обвинението да са били нарушени т.1, т.8, т.9, т.14 от Условията за участие в
търг за подмяна на хлебна пшеница, утвърдени от Председателя на ДА „ДРВВЗ”, изх. № ТА.
05–1705/12.04.2002г., чл.16, ал.3, ал.5 и ал.6 и чл.20, ал.1, т.3 от Наредбата за държавни
резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.), Протокол № 2/09.04.2002г.
на Комисия по Заповед № 23/27.02.2002г. и чл.11.4 от Договор № 242/30.04.2002г. за
продажба чрез замяна на хлебна пшеница, сключен между „В и Н” АД и Председателя на
ДА „ДРВВЗ”.
8. за виновен в това, че за периода от 26.08.2002г. до 03.09.2003г., при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Главен директор на Главна дирекция „Управление на
държавните резерви и военновременни запаси” като помагач умишлено улеснил
извършителя С. Н. К. – Председател на Държавна агенция ДА „ДРВВЗ” при Министерски
съвет на Република България да наруши служебните задължения на Председателя, посочени
в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19 от Устройствения
правилник на ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредбата
за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.) вр. Протокол
№ 5 от 11.04.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и МГС и да
извърши престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК чрез
допълнителни споразумения към Договор № 242/30.04.2002г., чрез деяния, извършени на
27.08.2002г., на 30.10.2002г., на 30.01.2003г. и на 03.09.2003г., като действал с цел да набави
за „В и Н” АД облага и от това са настъпили значителни вредни последици за ДА „ДРВВЗ”,
като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.2 вр.
ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.4, пр.4 НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от
свобода“ за срок от три години и „лишаване от право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за
срок от три години, като на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да са били
нарушени т.1, т.8, т.9, т.14 от Условията за участие в търг за подмяна на хлебна пшеница,
утвърдени от Председателя на ДА „ДРВВЗ”, изх. № ТА. 05–1705/12.04.2002г., чл.16, ал.3,
ал.5 и ал.6 и чл.20, ал.1, т.3 от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси
(приета с ПМС № 312/1996г.), Протокол № 2/09.04.2002г. на Комисия по Заповед №
23/27.02.2002г. и чл.11.4 от Договор № 242/30.04.2002г. за продажба чрез замяна на хлебна
пшеница, сключен между „В и Н” АД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
9. за виновен в това, че за времето от 25.07.2002г. до 26.07.2002г. в гр.София в качеството си
на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Главен директор на Главна
дирекция „Управление на държавните резерви и военновременни запаси” като помагач
умишлено улеснил извършителя С. Н. К. – Председател на ДА „ДРВВЗ” при Министерски
съвет на Република България да наруши служебните задължения на Председателя, посочени
в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19 от Устройствения
правилник на ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.1, ал.2, ал.3 и чл.22, ал.1
от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.),
17
чл.1, ал.1, чл.2 и чл.18 от Наредба № 7/14.11.1997г. за продажба на движими вещи – частна
държавна собственост (обн. ДВ., бр.109/21.11.1997г.) вр. Протокол № 8 от 11.06.2002г. на
Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и МГС и да извърши престъпление по
чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК като по анекс към Договор № 442/18.07.2002г. действал с
цел да набави за „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД чрез „БГ СНАКС” ООД облага и от това са
настъпили значителни вредни последици за ДА „ДРВВЗ” в размер на 262 500 лв., като
случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр.
ал.1, пр.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от
ТРИ ГОДИНИ и „лишаване от право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от три
години, като на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да са били нарушени т.1,
т.8, т.9, т.14 и т.16 от Условията за участие в търг за подмяна на хлебна пшеница, утвърдени
от Председателя на ДА „ДРВВЗ”, изх. № ТА. 05–2881/08.05.2002г., чл.16, ал.3, ал.5 и ал.6 и
чл.20, ал.1, т.3 от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС
№ 312/1996г.), Протокол № 9/16.07.2002г. на тръжна Комисия и Договор № 442/18.07.2002г.
за продажба чрез замяна на хлебна пшеница, сключен между ЕТ „Н.К.” и Председателя на
ДА „ДРВВЗ”.
10. за виновен в това, че за периода от 26.11.2002г. до 03.09.2003г., при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Главен директор на Главна дирекция „Управление на
държавните резерви и военновременни запаси” като помагач умишлено улеснил
извършителя С. Н. К. – Председател на Държавна агенция ДА „ДРВВЗ” при Министерски
съвет на Република България да наруши служебните задължения на Председателя, посочени
в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19 от Устройствения
правилник на ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредбата
за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.) вр. Протокол
№ 8 от 11.06.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и МГС и да
извърши престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК чрез
допълнителни споразумения към Договор № 442/18.07.2002г., чрез деяния, извършени на
26.11.2002г., на 27.02.2003г. и на 03.09.2003г., като действал с цел да набави за ЕТ „Н.К.”
облага и от това са настъпили значителни вредни последици за ДА „ДРВВЗ”, като случаят е
особено тежък, поради което и на основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр.
чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.4, пр.4 НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок
от три години и „лишаване от право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от три
години, като на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да са били нарушени т.1,
т.8, т.9, т.14 и т.16 от Условията за участие в търг за подмяна на хлебна пшеница, утвърдени
от Председателя на ДА „ДРВВЗ”, изх. № ТА. 05–2881/08.05.2002г., чл.16, ал.3, ал.5 и ал.6 и
чл.20, ал.1, т.3 от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС
№ 312/1996г.), Протокол № 9/16.07.2002г. на тръжна Комисия и Договор № 442/18.07.2002г.
за продажба чрез замяна на хлебна пшеница и Договор № 442/18.07.2002г. за продажба чрез
замяна на хлебна пшеница, сключен между ЕТ „Н.К.” и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
11. за виновен в това, че за времето от 25.07.2002г. до 26.07.2002г. в качеството си на
длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Главен директор на Главна
дирекция „Управление на държавните резерви и военновременни запаси” като помагач
умишлено улеснил извършителя С. Н. К. – Председател на Държавна агенция ДА „ДРВВЗ”
при Министерски съвет на Република България да наруши служебните задължения на
Председателя, посочени в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19 от
Устройствения правилник на ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.1, ал.2 и
ал.3 и чл.22, ал.1 от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с
ПМС № 312/1996г.), чл.1, ал.1, чл.2 и чл.18 от Наредба № 7/14.11.1997г. за продажба на
движими вещи – частна държавна собственост (обн. ДВ., бр.109/21.11.1997г.) вр. Протокол
№ 8 от 11.06.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и МГС и да
18
извърши престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК като по анекс № 2 към Договор №
441/18.07.2002г. действал с цел да набави за „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД чрез „БГ СНАКС” ООД
облага и от това са настъпили значителни вредни последици за ДА „ДРВВЗ” в размер на 350
000 лв., като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.282, ал.3 вр. ал.2,
пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.20, ал.4, пр.4 НК ГО и чл.54 НК е осъден на „лишаване от
свобода“ за срок от три години и „лишаване от право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за
срок от три години, като на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да са били
нарушени т.1, т.8, т.9, т.14 и т.16 от Условията за участие в търг за подмяна на хлебна
пшеница, утвърдени от Председателя на ДА „ДРВВЗ”, изх. № ТА. 05–2881/08.05.2002г.,
чл.16, ал.1, ал.3, ал.5 и ал.6 и чл.20, ал.1, т.3 от Наредбата за държавни резерви и
военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.), Протокол № 9/16.07.2002г. на тръжна
Комисия и Договор № 441/18.07.2002г. за продажба чрез замяна на хлебна пшеница,
сключен между „ВИТИВИ” ЕООД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
12. за виновен в това, че за периода от 26.11.2002г. до 03.09.2003г., при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Главен директор на Главна дирекция „Управление на
държавните резерви и военновременни запаси” като помагач умишлено улеснил
извършителя С. Н. К. – Председател на ДА „ДРВВЗ” при Министерски съвет на Република
България да наруши служебните задължения на Председателя, посочени в чл.2, ал.1, чл.3,
чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19 от Устройствения правилник на ДА
„ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредбата за държавни
резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.) вр. Протокол № 8 от
11.06.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и МГС и да извърши
престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК, чрез допълнителни
споразумения към Договор № 441/18.07.2002г., чрез деяния, извършени на 26.11.2002г., на
27.02.2003г. и на 03.09.2003г., като действал с цел да набави за „ВИТИВИ” ЕООД облага и
от това са настъпили значителни вредни последици за ДА „ДРВВЗ”, като случаят е особено
тежък, поради което и на основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26,
ал.1 НК вр. чл.20, ал.4, пр.4 НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три
години и „лишаване от право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от три години, като
на основание чл.304 НПК го оправдава по обвинението да са били нарушени т.1, т.8, т.9,
т.14 и т.16 от Условията за участие в търг за подмяна на хлебна пшеница, утвърдени от
Председателя на ДА „ДРВВЗ”, изх. № ТА. 05–2881/08.05.2002г., чл.16, ал.3, ал.5 и ал.6 и
чл.20, ал.1, т.3 от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС
№ 312/1996г.), Протокол № 9/16.07.2002г. на тръжна Комисия и Договор № 441/18.07.2002г.
за продажба чрез замяна на хлебна пшеница, сключен между „ВИТИВИ” ЕООД и
Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
13. за виновен в това, че за времето от 27.05.2002г. до 17.06.2002г. при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Главен директор на Главна дирекция „Управление на
държавните резерви и военновременни запаси” като помагач умишлено улеснил
извършителя С. Н. К. – Председател на ДА „ДРВВЗ” при Министерски съвет на Република
България да наруши служебните задължения на Председателя, посочени в чл.2, ал.1, чл.3,
чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19 от Устройствения правилник на ДА
„ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.1, ал.2 ал.3 от Наредбата за държавни
резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.) вр. Протокол № 5 от
11.04.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и МГС и да извърши
престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК, като по Договор №
243/30.04.2002г. и анекси към него от 07.06.2002г. и от 12.06.2002г. чрез деяния на
27.05.2002г., на 07.06.2002г. до 11.06.2002г. и на 12.06.2002г. до 17.06.2002г. действал с цел
да набави за „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД чрез „БГ СНАКС” ООД облага и от това са настъпили
19
значителни вредни последици за ДА „ДРВВЗ” общо в размер на 1 402 500 лв., като случаят е
особено тежък, поради което и на основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1
НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.4, пр.4 НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“
за срок от три години и „лишаване от право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от
три години, като на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да са били нарушени
т.1, т.8, т.9, т.14 от Условията за участие в търг за подмяна на хлебна пшеница, утвърдени от
Председателя на ДА „ДРВВЗ”, изх. № ТА. 05–1705/12.04.2002г., чл.16, ал.3, ал.5 и ал.6 и
чл.20, ал.1, т.3 от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС
№ 312/1996г.), Протокол № 2/09.04.2002г. на Комисия по Заповед № 23/27.02.2002г. и
чл.11.4 от Договор № 243/30.04.2002г. за продажба чрез замяна на хлебна пшеница, сключен
между „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
14. за виновен в това, че за периода от 26.08.2002г. до 02.09.2003г., при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Главен директор на Главна дирекция „Управление на
държавните резерви и военновременни запаси” като помагач умишлено улеснил
извършителя С. Н. К. – Председател на ДА „ДРВВЗ” при Министерски съвет на Република
България да наруши служебните задължения на Председателя, посочени в чл.2, ал.1, чл.3,
чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19 от Устройствения правилник на ДА
„ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредбата за държавни
резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.) вр. Протокол № 5 от
11.04.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и МГС и да извърши
престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК чрез допълнителни
споразумения към Договор № 243/30.04.2002г., чрез деяния, извършени на 27.08.2002г., на
30.10.2002г., на 30.01.2003г. и на 02.09.2003г., като действал с цел да набави за „ТАВРОС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД облага и от това са настъпили значителни вредни последици за
ДА „ДРВВЗ”, като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.282, ал.3 вр.
ал.2, пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.4, пр.4 НК и чл.54 НК е осъден на
„лишаване от свобода“ за срок от три години и „лишаване от право да заема длъжности в ДА
„ДРВВЗ” за срок от три години, като на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението
да са били нарушени т.1, т.8, т.9, т.14 от Условията за участие в търг за подмяна на хлебна
пшеница, утвърдени от Председателя на ДА „ДРВВЗ”, изх. № ТА. 05–1705/12.04.2002г.,
чл.16, ал.3, ал.5 и ал.6 и чл.20, ал.1, т.3 от Наредбата за държавни резерви и военновременни
запаси (приета с ПМС № 312/1996г.), Протокол № 2/09.04.2002г. на Комисия по Заповед №
23/27.02.2002г. и чл.11.4 от Договор № 243/30.04.2002г. за продажба чрез замяна на хлебна
пшеница, сключен между „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД и Председателя на ДА
„ДРВВЗ”.
15. за виновен в това, че за времето от 12.06.2002г. до 25.06.2002г. при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Главен директор на Главна дирекция „Управление на
държавните резерви и военновременни запаси” като помагач умишлено улеснил
извършителя С. Н. К. – Председател на Държавна агенция ДА „ДРВВЗ” при Министерски
съвет на Република България да наруши служебните задължения на Председателя, посочени
в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19 от Устройствения
правилник на ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.1, ал.2 и ал.3 и чл.22, ал.1
от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.),
чл.1, ал.1, чл.2 и чл.18 от Наредба № 7/14.11.1997г. за продажба на движими вещи – частна
държавна собственост (обн. ДВ., бр.109/21.11.1997г.) и да извърши престъпление по чл.282,
ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК като по Договор № 240/30.04.2002г. и анекс към
него от 12.06.2002г. чрез деяния на 12.06.2002г., 21.06.2002г. и 25.06.2002г. действал с цел
да набави за „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД чрез „БГ СНАКС” ООД облага и от това са настъпили
значителни вредни последици за ДА „ДРВВЗ” общо в размер на 1 485 000 лв., като случаят е
20
особено тежък, поради което и на основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1
НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.4, пр.4 НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“
за срок от три години и „лишаване от право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от
три години, като на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да са били нарушени
т.1, т.8, т.9, т.14 от Условията за участие в търг за подмяна на хлебна пшеница, утвърдени от
Председателя на ДА „ДРВВЗ”, изх. № ТА. 05–1705/12.04.2002г., чл.16, ал.1, ал.3, ал.5 и ал.6
и чл.20, ал.1, т.3 от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС
№ 312/1996г.), Протокол № 2/09.04.2002г. на Комисия по Заповед № 23/27.02.2002г. и
чл.11.4 от Договор № 240/30.04.2002г. за продажба чрез замяна на хлебна пшеница, сключен
между „П.-ЩМАЛЦЛ” ООД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
16. за виновен в това, че за периода от 27.08.2002г. до 02.09.2003г., при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Главен директор на Главна дирекция „Управление на
държавните резерви и военновременни запаси” като помагач умишлено улеснил
извършителя С. Н. К. – Председател на Държавна агенция ДА „ДРВВЗ” при Министерски
съвет на Република България да наруши служебните задължения на Председателя, посочени
в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19 от Устройствения
правилник на ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.1, ал.2 и ал.3 и чл.22, ал.1
от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.),
чл.1, ал.1, чл.2 и чл.18 от Наредба № 7/14.11.1997г. за продажба на движими вещи – частна
държавна собственост (обн. ДВ., бр.109/21.11.1997г.) вр. Протокол № 5 от 11.04.2002г. на
Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и МГС и да извърши престъпление по
чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК чрез допълнителни споразумения към
Договор № 240/30.04.2002г., чрез деяния, извършени на 27.08.2002г., на 30.10.2002г., на
30.01.2003г. и на 02.09.2003г., като действал с цел да набави за „П.-ШМАЛЦЛ” ООД облага
и от това са настъпили значителни вредни последици за ДА „ДРВВЗ”, като случаят е
особено тежък, поради което и на основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр.
чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.4, пр.4 НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок
от три години и „лишаване от право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от три
години, като на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да са били нарушени т.1,
т.8, т.9, т.14 от Условията за участие в търг за подмяна на хлебна пшеница, утвърдени от
Председателя на ДА „ДРВВЗ”, изх. № ТА. 05–1705/12.04.2002г., чл.16, ал.1, ал.3, ал.5 и ал.6
и чл.20, ал.1, т.3 от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС
№ 312/1996г.), Протокол № 2/09.04.2002г. на Комисия по Заповед № 23/27.02.2002г. и
чл.11.4 от Договор № 249/30.04.2002г. за продажба чрез замяна на хлебна пшеница, сключен
между „П.-ШМАЛЦЛ” ООД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
17. за виновен в това, че за времето от 27.05.2002г. до 17.06.2002г. при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Главен директор на Главна дирекция „Управление на
държавните резерви и военновременни запаси” като помагач умишлено улеснил
извършителя С. Н. К. – Председател на Държавна агенция ДА „ДРВВЗ” при Министерски
съвет на Република България да наруши служебните задължения на Председателя, посочени
в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19 от Устройствения
правилник на ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.1, ал.2 и ал.3 и чл.22, ал.1
от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.),
чл.1, ал.1, чл.2 и чл.18 от Наредба № 7/14.11.1997г. за продажба на движими вещи – частна
държавна собственост (обн. ДВ., бр.109/21.11.1997г.) и да извърши престъпление по чл.282,
ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК като по Договор № 244/30.04.2002г. и анекс към
него от 12.06.2002г. чрез деяния на 27.05.2002г. и на 12.06.2002г. до 17.06.2002г. действал с
цел да набави за „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД чрез „БГ СНАКС” ООД облага и от това са
настъпили значителни вредни последици за ДА „ДРВВЗ” общо в размер на 1 485 000 лв.,
21
като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2
вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.4, пр.4 НК и чл.54 НК е осъден на
„лишаване от свобода“ за срок от три години и „лишаване от право да заема длъжности в ДА
„ДРВВЗ” за срок от три години, като на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението
да са били нарушени т.1, т.8, т.9, т.14 от Условията за участие в търг за подмяна на хлебна
пшеница, утвърдени от Председателя на ДА „ДРВВЗ”, изх. № ТА. 05–1705/12.04.2002г.,
чл.16, ал.1, ал.3, ал.5 и ал.6 и чл.20, ал.1, т.3 от Наредбата за държавни резерви и
военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.), Протокол № 2/09.04.2002г. на
Комисия по Заповед № 23/27.02.2002г. и чл.11.4 от Договор № 244/30.04.2002г. за продажба
чрез замяна на хлебна пшеница, сключен между „МИТАМ” ООД и Председателя на ДА
„ДРВВЗ”.
18. за виновен в това, че за периода от 27.08.2002г. до 02.09.2003г., при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Главен директор на Главна дирекция „Управление на
държавните резерви и военновременни запаси” като помагач умишлено улеснил
извършителя С. Н. К. – Председател на ДА „ДРВВЗ” при Министерски съвет на Република
България да наруши служебните задължения на Председателя, посочени в чл.2, ал.1, чл.3,
чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19 от Устройствения правилник на ДА
„ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.1, ал.2 и ал.3 и чл.22, ал.1 от Наредбата за
държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.), чл.1, ал.1, чл.2 и
чл.18 от Наредба № 7/14.11.1997г. за продажба на движими вещи – частна държавна
собственост (обн. ДВ., бр.109/21.11.1997г.) и да извърши престъпление по чл.282, ал.3 вр.
ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК чрез допълнителни споразумения към Договор №
244/30.04.2002г., чрез деяния, извършени на 27.08.2002г., на 30.10.2002г., на 30.01.2003г. и
на 02.09.2003г., като действал с цел да набави за „МИТАМ” ООД облага и от това са
настъпили значителни вредни последици за ДА „ДРВВЗ”, като случаят е особено тежък,
поради което и на основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК
вр. чл.20, ал.4, пр.4 НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три години
и „лишаване от право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от три години, като на
основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да са били нарушени т.1, т.8, т.9, т.14 от
Условията за участие в търг за подмяна на хлебна пшеница, утвърдени от Председателя на
ДА „ДРВВЗ”, изх. № ТА. 05–1705/12.04.2002г., чл.16, ал.1, ал.3, ал.5 и ал.6 и чл.20, ал.1, т.3
от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.),
Протокол № 2/09.04.2002г. на Комисия по Заповед № 23/27.02.2002г. и чл.11.4 от Договор №
244/30.04.2002г. за продажба чрез замяна на хлебна пшеница, сключен между „МИТАМ” АД
и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
19. за виновен в това, че за времето от 25.07.2002г. до 26.07.2002г. в качеството си на
длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Главен директор на Главна
дирекция „Управление на държавните резерви и военновременни запаси” като помагач
умишлено улеснил извършителя С. Н. К. – Председател на ДА „ДРВВЗ” при Министерски
съвет на Република България да наруши служебните задължения на Председателя, посочени
в чл.2, ал.1, чл.3, чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19 от Устройствения
правилник на ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.1, ал.2 и ал.3 и чл.22, ал.1
от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.),
чл.1, ал.1, чл.2 и чл.18 от Наредба № 7/14.11.1997г. за продажба на движими вещи – частна
държавна собственост (обн. ДВ., бр.109/21.11.1997г.) вр. Протокол № 8 от 11.06.2002г. на
Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и МГС и да извърши престъпление по
чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК, като по анекс № 2 към Договор № 446/18.07.2002г. действал
с цел да набави за „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД чрез „БГ СНАКС” ООД облага и от това са
настъпили значителни вредни последици за ДА „ДРВВЗ” в размер на 525 000 лв., като
случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр.
22
ал.1, пр.1 НК вр. чл.20, ал.4, пр.4 НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок
от три години и „лишаване от право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за срок от три
години, като на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да са били нарушени т.1,
т.8, т.9, т.14 и т.16 от Условията за участие в търг за подмяна на хлебна пшеница, утвърдени
от Председателя на ДА „ДРВВЗ”, изх. № ТА 05–2881/08.05.2002г., чл.16, ал.1, ал.3, ал.5 и
ал.6 и чл.20, ал.1, т.3 от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с
ПМС № 312/1996г.), Протокол № 9/16.07.2002г. на тръжна Комисия и Договор №
446/18.07.2002г. за продажба чрез замяна на хлебна пшеница, сключен между „ДБС
ИНЖЕНЕРИНГ” ООД и Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
20. за виновен в това, че за периода от 26.11.2002г. до 03.09.2003г., при условията на
продължавано престъпление в гр.София, в качеството си на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – Главен директор на Главна дирекция „Управление на
държавните резерви и военновременни запаси” като помагач умишлено улеснил
извършителя С. Н. К. – Председател на ДА „ДРВВЗ” при Министерски съвет на Република
България да наруши служебните задължения на Председателя, посочени в чл.2, ал.1, чл.3,
чл.5, ал.1, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.5, т.8 и т.16 и чл.19 от Устройствения правилник на ДА
„ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/29.06.2001г.), чл.21, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредбата за държавни
резерви и военновременни запаси (приета с ПМС № 312/1996г.) вр. Протокол № 8 от
11.06.2002г. на Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и МГС и да извърши
престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК, чрез допълнителни
споразумения към Договор № 446/18.07.2002г., чрез деяния, извършени на 26.11.2002г., на
27.02.2003г. и на 03.09.2003г., като действал с цел да набави за „ДБС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД
облага и от това са настъпили значителни вредни последици за ДА „ДРВВЗ”, като случаят е
особено тежък, поради което и на основание чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр.
чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.4, пр.4 НК и чл.54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок
от три години и „лишаване от право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ”за срок от три
години, като на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението да са били нарушени т.1,
т.8, т.9, т.14 и т.16 от Условията за участие в търг за подмяна на хлебна пшеница, утвърдени
от Председателя на ДА „ДРВВЗ”, изх. № ТА. 05–2881/08.05.2002г., чл.16, ал.3, ал.5 и ал.6 и
чл.20, ал.1, т.3 от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС
№ 312/1996г.), Протокол № 9/16.07.2002г. на тръжна Комисия и Договор № 446/18.07.2002г.
за продажба чрез замяна на хлебна пшеница, сключен между „ДБС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД и
Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
На основание чл.23, ал.1 НК съдът е наложил на подсъдимия В. Г. Ц. едно общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, към което на основание чл.23, ал.2
от НК е присъединил наказанието „лишаване от право да заема длъжности в ДА „ДРВВЗ” за
срок от три години. Определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ е било
отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години, считано от
влизането на присъдата в сила.
С присъдата, подсъдимият В. Г. Ц. е признат за невиновен за това, че на 30.10.2003г., в
гр.София, като длъжностно лице – Главен директор на Главна дирекция „Управление на
държавните резерви и военновременни запаси” в ДА „ДРВВЗ” по непредпазливост да не е
положил достатъчно грижи за възложената му работа и от това да са последвали значителни
щети за ДА „ДРВВЗ” в размер на 10 274 680,12 лв. - особено големи размери и случаят е
особено тежък, поради което на основание чл.304 НПК е оправдаван по обвинението за
извършено престъпление по чл.219, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.2 НК.
Подсъдимият С. Н. К. е осъден да заплати на гражданския ищец ДА „Държавен резерв и
военновременни запаси“ сумите, както следва: 699 932,48 лв. ; 825 000 лв.;726 000 лв.; 742
500 лв. ;131 250 лв. ; 175 000 лв.; 701 250 лв.; 742 500 лв. ; 742 500 лв. 262 500 лв., ведно със
законната лихва от дата на увреждането до окончателното им изплащане, като са
23
отхвърлени предявените граждански искове на ДА „ДРВВЗ” до пълните предявени размери,
като неоснователни.
Подсъдимият В. Г. Ц. е осъден да заплати на гражданския ищец ДА „ДРВВЗ” сумите, както
следва: 699 932,48 лв.; 825 000 лв.; 726 000 лв.; 742 500 лв.; 131 250 лв.; 175 000 лв.; 701 250
лв.; 742 500 лв.; 742 500 лв.; 262 500 лв. ведно със законната лихва от дата на увреждането
до окончателното им изплащане, като са отхвърлени предявените граждански искове на ДА
„Държавен резерв и военновременни запаси“ до пълните предявени размери, а предявения
иск за извършено престъпление по чл.219, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.2 НК в размер от 10 274
680,12 лв. (десет милиона двеста седемдесет и четири хиляди шестстотин и осемдесет лв. и
дванадесет ст.) е отхвърлен изцяло, като неоснователен.
С присъдата е отхвърлен изцяло и предявения от „БГ СНАКС” ООД срещу подсъдимия М.
М. П. граждански иск за сумата от 4 658 471,25 лв. (четири милиона шестстотин петдесет и
осем хиляди четиристотин седемдесет и един лв. и двадесет и пет ст.), като неоснователен.
Против присъдата на СГС в законния срок е постъпил въззивен протест и допълнение към
него от Софийска градска прокуратура. Релевирани доводи за неправилност на присъдата.
Моли да бъде отменена присъдата на СГС в частта, с която подсъдимият М.П. е признат за
невиновен в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. с чл.209, ал.1, пр.1 от НК и
да бъде постановена нова, с която да бъде признат за виновен по така повдигнатото му
обвинение. Прави се искане за отмяна на приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение
на подсъдимите С.К., В.Ц., В.К., К.К., В.Й., Ц.Й., Д.А. и Н.К.. Счита, че в хода на съдебното
следствие са проверени и събрани необходимите доказателства, от които но безспорен
начин се установява съставомерност на инкриминираните деяния за всеки един от
подсъдимите и за всяко едно от деянията. Изразява несъгласие с изводите на съда, че
извършеното от П. престъпление по чл.210 от НК е несъставомерно. Поддържа, че от
показанията на свидетелите А. и И., които били подкрепени от останалия доказателствен
материал, са изяснени неверните представи, които П. е формирал в съзнанието на св.Т.А.,
вследствие на което същият е извършил актовете на разпореждане със сумите, предмет на
обвинението в полза на подс.П.. Оспорват се изводите на съда, че са налице изключителни
смекчаващи обстоятелства при индивидуализиране наказанията на подсъдимите С.К., В.Ц.,
В.К., К.К., В.Й., Ц.Й., Д.А. и Н.К. поради продължителността на производството извън
„разумния срок“. Счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, срокът в
който е постановена присъдата е „адекватен“. Според държавното обвинение така
определеното наказание няма да способства за постигане нито на генералната, нито на
специалната превенция. В допълнението към протеста се сочи, че по отношение на подс.К.
неправилно съдът е отчел изключително влошеното му здравословно състояние като
допълнителен мотив за приложението на чл.66 от НК, тъй като не били налице
доказателства в тази насока. Излагат се съображения относно високата степен на
обществена на деянията и на извършителите, като се изразява становище, че целите на чл.36
от НК биха били постигнати само с ефективно изпълнение на наказанията. Иска се
присъдата да бъде отменена, в частта с която М.П. е признат за невиновен в извършването
на престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК, тъй като е ирелевантно за
съставомерността приетото от съда, че св.Т.А. е бил наясно с противоправните
обстоятелства при получаване на пшеницата.
В законоустановения срок е депозирана жалба от подсъдимия М.П., чрез неговия
защитник адв.Ю.С. против присъдата на САС в частта, с която същият е признат за
виновен за престъплението по чл.321, ал.1 от НК. Поддържа, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна в обжалваната част и моли да бъде отменена, като подсъдимият бъде
признат за невиновен. Твърди се, че в хода на първоинстанционното съдебно производство,
не са събрани доказателства за съществуването на ОПГ и ръководството й от П. в
инкриминирания период, както и за съставомерно деяние по чл.212, ал.1, пр.1 от НК. Сочат
24
се доводи, че гражданско - правните отношения са изпълнени съгласно сключения договор и
анекси към него. Претендира подс.П. да бъде оправдан изцяло по повдигнатите му
обвинения.
В законния срок е подадена въззивна жалба от подсъдимите В.К. и Д.А. чрез техния
процесуален представител адв.Л.. Счита, че присъдата е явно необоснована, постановена
при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Претендира да бъде отменена присъдата и постановяване на нова, с
която подсъдимите да бъдат оправдани изцяло.
Присъдата е обжалвана и от подсъдимата К.К. с доводи за неправилноС.
Н.законосъобразност и необоснованост, постановена при неправилно приложение на
материалния и процесуалния закон.Счита, че не е установено по безспорен и несъмнен
начин, че е осъществила елементите от състава на престъпленията, за които е обвинена. Не
било възможно да се направи извод за нейна съпричастност към авторството на деянията.
Претендира присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която да бъде
призната за невиновна и оправдана по повдигнатите й обвинения.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба и от адв.М. Х. - защитник на
подсъдимите В.Й., Н.К. и Ц.Й.. Поддържа, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон. Счита, че анализът и оценката на доказателствата са
извършени в разрез с правилата на чл.13, чл.14 и члл107 от НПК. Релевантните по делото
обстоятелства във връзка с престъпленията по чл.321, ал.2 от НК и чл.212, ал.4 от НПК били
интерпретирани при липса на обективен, пълен и всестранен анализ на доказателствените
източници.Приетото от съда за установено, че подсъдимите са използвали документи с
невярно съдържание, не съответствало на съвкупното съдържание на доказателствените
източници. Твърди се, че от извършените проверки по документи и на място от комисия, се
констатирало пълното възстановяване на зърното. Същото обстоятелство било потвърдено
при разпита на съставителите на приемателните протоколи и доставчиците по
възстановяването. Прокуратурата се е позовала на данъчни ревизии на дружествата-
доставчици и неизпълнение на договори с превозвача, които били административни и
облигационни отношения. Следвало да се направи разграничение между данъчните,
облигационни и наказателноправни аспекти на казуса. Непризнаването с ревизионен акт на
право на упражняване на данъчен кредит не можело да се третира като престъпление.
Излагат се подробни правни съображения за несъставомерност на извършеното от
подсъдимите В.Й., Н.К. и Ц.Й. деяние, неправилно квалифицирано от съда като
престъпление по чл.212, ал.4 от НК. Твърди се, че недоказано било и обвинението по чл.321
от НК. Прави се искане за отмяна на присъдата на СГС в обжалваната й част и
постановяване на нова, с която подсъдимите В.Й., Н.К. и Ц.Й. да бъдат оправдани изцяло.
Алтернативно се иска присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново
разглеждане на първостепенния съд.
Недоволен от присъдата е останал и подсъдимият С.К.. В депозираната от неговия
защитник - адв.В., въззивна жалба се поддържа, че присъдата е постановена в нарушение
на материалния закон и на процесуалните правила, явно е необоснована , а наложеното му
наказание е явно несправедливо. Отправено е искане за отмяна на атакувания съдебния акт
като бъде постановена нова, с която бъде оправдан подс.К..
В срока по чл.319 от НПК е подадена въззивна жалба от подсъдимия В. Ц., чрез
защитниците му адв.А.А. и Д. А.. В жалбата се поддържа, че присъдата е неправилна,
необоснована, незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо. Съдът неправилно
бил анализирал огромния доказателствен материал. Не се споделя приетата от съда правна
квалификация по чл.282, ал.3 от НК. Счита, че приетите от съда за нарушени разпоредби,
25
попълващи бланкетната диспозиция на чл.282 от НК, са общи и не вменявали на субектите
конкретно поведение, което да може да се наруши. Сочи се, че съдът неправилно е
анализирал доказателствата по делото и е достигнал до неверни изводи относно фактите.
Едностранчивият анализ на доказателствата и безкритичното възприемане на обвинителната
теза от съда е нарушило правото на защита на подсъдимите. Счита се, че съдът е трябвало да
определи наказанието под минималния предвиден в закона размер, предвид многобройните
смекчаващи отговорността обстоятелства. Твърди се, че гражданският иск е недоказан по
основание и размер. Отправено е доказателствено искане за допускане и назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза, от която да се установи, че ДА в резултат на
инкриминираната сделка има допълнителна печалба от 14 040 000 лева. Моли се присъдата
да бъде отменена, като бъде постановена нова с която Ц. да бъде признат оправдан.
Алтернативно са отправени искания делото да бъде върнато за ново разглеждани от друг
състав на първа инстанция, наказанието да бъде намалено и уваженият частично граждански
иск да бъде отхвърлен.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от гражданския ищец ДА „ДРВВЗ“ чрез
юрисконсулт М.Б. в частта, с която е частично отхвърлен предявения граждански иск
срещу подсъдимите К. и Ц.. Иска се уважаване на гражданския иск до пълния предявен
размер за всеки един от подсъдимите. Излагат се подробни съображения за нарушените от
подсъдимите в качеството им на длъжностни лица законови и подзаконови нормативни
актове, с които си действия са увредили ДА „ДРВВЗ“. Счита, че изчислените суми от съда
по съразмерност, съобразно уважената част на иска, не отговоря на реално причинените
вредни последици от действията на подс.К.. Поддържа, че обстоятелствата във връзка с
обвинението по чл.219, ал.4 от НК по отношение на подс.Ц. са доказани в наказателното
производство, а установените действия или бездействия на този подсъдим не съставлявали
нарушения и „неполагане на грижи“. Сочи се, че събраните и проверени по делото писмени
и гласни доказателства доказват по безспорен начин вината на тези подсъдими и моли да
се приеме, че гражданският иск е основателен и бъде уважен предявения иск общо в размер
на 21 771 545,07 лева, ведно с лихвите от датата на осъществяване на деянията.
Присъдата на СГС е била предмет на въззивна проверка по ВНОХД № 94/19г. на САС.
С решение № 341 от 07.08.2019г. по посоченото делото, Софийски апелативен съд, НК, 5
състав е отменил присъдата от 10.03.2017г., постановена по НОХД № 894/2008г по описа на
СГС, НО, 21 състав в частта, с която подсъдимите М. М. П., В. Н. К., К. Г. К., В. Р. Й., Ц. П.
Й., Д. Х. А. и Н. Н. К. са признати за виновни за извършено престъпление по чл.321, ал.1,
пр.2 НК и на основание чл.334, т.4 НПК, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК е прекратено
наказателното производство водено срещу тях за посоченото престъпление. При този изход
на делото във въззивната му фаза, с решението си САС е отменил прилагането на чл.23, ал.1
НК по отношение на подсъдимите В. Н. К., К. Г. К., В. Р. Й., Д. Х. А. и Н. Н. К..
С решението си САС е отменил присъдата и в частта, с която подсъдимият М. М. П. е
признат за невиновен за извършено в периода след 16.04.2002г. до 02.10.2003г.
престъпление по чл.210, ал.1, т.5 НК вр. чл.209, ал.1, пр.1 от НК и на основание чл.334, т.4
НПК вр. чл.24, ал.1, т.3 НПК е прекратил наказателното производство водено срещу този
подсъдим по посоченото обвинение.
С решението си САС е отменил присъдата на СГС и в частта, с която подсъдимият С. Н. К.
е признат за виновен за извършено продължавано престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.2, пр.1
и пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК, вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.2 НК за 20 отделни деяния,
извършени в различни периоди от време, като на основание чл.334, т.4 НПК, вр. чл.24, ал.1,
т.3 НПК САС е прекратил наказателното производство водено срещу този подсъдим за
всяко от продължаваните престъпления по посочената разпоредба.
С решението си САС е изменил присъдата на СГС в частта, с която подсъдимият В. Г. Ц. е
признат за виновен за извършени 20 отделни продължавани престъпления по чл.282, ал.3 вр.
26
ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.4, пр.4 НК, за които му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и лишаване от право да
заема длъжности в Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” за срок
от три години, като на основание чл.337, ал.1, т.2 НПК и чл.317 НПК вр. чл.305, ал.5 НПК е
приложил закон за давността, отменил е така наложените наказания и не го е наказал.
С решението си САС е потвърдил присъдата от 10.03.2017г., постановена по НОХД
№894/2008г по описа на СГС, НО, 21 състав в останалата част.
По повод на постъпили касационни жалби от подсъдимите К., К., В.Й., Ц.Й., Д.А., Н.К. и
гражданския ищец ДА „ДРВВЗ“, с решение № 120 от 16.06.21г. по к.н.д. № 216/20г. ВКС е
отменил решение № 341 от 07.08.2019г., постановено по ВНОХД № 94/2019г. на САС в
частта, с която подсъдимите С. Н. К. и В. Г. Ц. са признати за виновни в осъществяването на
престъпления по чл.282, ал.3, вр. ал.2, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК /за К./ и във вр. с чл.20, ал.4 от НК /за Ц./, като на основание чл.304, вр. чл.24, ал.1, т.1
от НПК, ги е признал за невиновни и ги е оправдал по така повдигнатите обвинения.
ВКС е отменил решението и в гражданско-осъдителната част, като е отхвърлил изцяло
предявените на основание чл.45 от ЗЗД граждански искове от ДА „ДРВВЗ“ срещу С. Н. К. за
сумите от: 699 932,48 лв.; 825 000 лв.; 726 000 лв.; 742 500 лв.; 131 250 лв.; 175 000 лв.; 701
250 лв.; 742 500 лв.; 742 500 лв. и 262 500 лв., представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди, като неоснователни, както и в частта досежно присъдените в тежест на
С. Н. К. държавна такса и разноски по делото.
ВКС е отменил решението и в гражданско-осъдителната част, като е отхвърлил изцяло
предявените на основание чл.45 от ЗЗД граждански искове от ДА „ДРВВЗ“ срещу В. Г. Ц. за
сумите от: 699 932,48 лв.; 825 000 лв.; 726 000 лв.; 742 500 лв.; 131 250 лв.; 175 000 лв.; 701
250 лв.; 742 500 лв.; 742 500 лв. и 262 500 лв., представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди, като неоснователни, както и в частта досежно присъдените в тежест на
В. Г. Ц. държавна такса и разноски по делото.
ВКС е отменил решение № 341 от 07.08.2019г., постановено по ВНОХД № 94/2019г. по
описа на Софийски апелативен съд, и в частта, с която подсъдимите В. Н. К., К. Г. К., В. Р.
Й., Ц. П. Й., Д. Х. А. и Н. Н. К. са признати за виновни в извършване на престъпления по
чл.212, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 НК, и е върнал делото за ново разглеждане на въззивния съд
от стадия на съдебното заседание.
ВКС е оставил в сила решението на САС в останалата му част.
При насрочване на делото в производството по чл.327 от НПК като съобрази изложените
доводи във въззивните жалби на подсъдимите В. Н. К., К. Г. К., В. Р. Й., Ц. П. Й., Д. Х. А. и
Н. Н. К. в частта им относно обвинението за престъпление по чл.212, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1
НК, указанията дадени от ВКС в отменителното решение и материалите по делото,
настоящият въззивен състав намери, че за изясняване на фактите и обстоятелства, касаещи
състава на документната измама, се налага събиране на доказателства за изясняване на
въпроса имало ли възстановена пшеница от количествата, вписани в инкриминираните
седем броя данъчни фактури. За изясняване на въпроса относно действителното
количеството на евентуално възстановено жито, въззивният състав допусна извършването
на агрономическа експертизата, възложена на две вещи лица /агрономи, специалисти в
областта на измерването на жито/ със задача като вземат предвид наличните по делото
данни за вида на зърнобазите в „Козлодуй“, „Ставревци“, „Болярово“ и „Стралджа“ и броя
на отделните помещения/хранилища към момента на инкриминираните деяния, както и
описанието, което дават свидетелите за налично / като обем – ширина, дължина и височина
на купчината, или по друг начин/ жито в тях към момента на съставяне на инкриминираните
приемателни актове / приемателни актове № № 1,2,3,4 и 5 от 31.10.2003г. от зърнобаза
„Козлодуй“, приемателен акт № 3/30.12.2003г. от зърнобаза „Ставревци“, приемателни
27
актове № № 1 и 2 от 16.01.2004г. от зърнобаза „Болярово, и приемателни актове № № 1 и 2
от 28.01.2004г. от зърнобаза „Стралджа“/, и като използват научно признати методи, вкл. и
„обемния метод“ за измерване на житото, да отговорят на въпросите: 1. Възможно ли е при
тези данни да се определи количеството на житото /в кг или тонове / в зърнобазите
„Козлодуй“, „Ставревци“, „Болярово“ и „Стралджа“ към датите на посочените по-горе
приемателни актове, и 2. Ако това е възможно - какво е било количеството на житото във
всяка от тези зърнобази.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура в пледоарията си пред
въззивния състав моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда в частта й
относно осъждането на подсъдимите В. Н. К., Д. Х. А., К. Г. К., В. Р. Й., Ц. П. Й. и Н. Н. К.
за извършени от тях престъпления по чл.212, ал.4, пр.1, във вр. ал.1, пр.1 от НК като
правилна и законосъобразна, почиваща на установената по делото фактическа обстановка.
Счита, че са налице всички признаци от обективна и субективна страна на състава на
престъплението. Подсъдимите са използвали документи с невярно съдържание -
приемателни актове за възстановяване на посочени в тях количества хлебна пшеница във
външни съхранители и данъчни фактури. Тези са послужили на подсъдимите да получат
имущество и са средството, с което лицето с разпоредителна власт е било въведено в
заблуждение относно съществуването на основание за плащане. Счита, че представянето на
документите в съответните ТД на ДА „ДРВВЗ“ не прекъсва връзката между действията на
подсъдимите. Подсъдимите са имали субективната представа, че липсва възстановяване на
зърното в базите ДА „ДРВВЗ“.
В пледоарията си пред въззивния съд защитата на подсъдимите В.К. и Д.А. - адв.Л., моли
да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде постановена друга, с която
същите да бъдат признати за невиновни. Счита, че по същество не е изследван основният
въпрос - било ли е възстановено зърно и в какъв размер. Поддържа, че след проведеното
въззивно следствие става ясно, че към момента не може да се установи какво е било
количеството зърно, което се е намирало в складовете, каквото е имало, видно и от
възпроизведени в решението на ВКС значими факти. След като зърно е имало, подсъдимите
не могат да бъдат осъдени за документна измама в претендирания размер, за цялото
количество, изобщо не могат да бъдат осъдени защото всеки извод би почивал на
предположения. Поддържа възраженията, които са правени и пред предходния състав на
въззивния съд и пред първата инстанция относно предавателните протоколи, за които е
установено, че са подписани на базата на предварителните записвания, направени от св.Х.,
за наличност на зърното в тези складове, и на които те са се доверили. И двамата били
подписали актовете със съзнанието, че са изготвени от лице, което има достъп до
складовете, отговаря за тях. Счита за недоказано твърдението, че те умишлено са се
ползвали от документи с невярно съдържание.
Подсъдимият В.К. в лична защита поддържа заявеното от защитника си адв.Л..
Подсъдимият Д.А. в лична защита поддържа изцяло заявеното от адв.Л..
В пледоарията си пред въззивния съд защитата на подсъдимата К.К. - адв.Н., моли да
бъде отменена присъдата като незаконосъобразна и да бъде призната същата за невиновна
по повдигнатото й обвинение по чл.212, ал.4, пр.1, във вр. ал.1, пр.1 от НК. Присъединява
се изцяло към защитната позиция на адв.Л.. По отношение на подс.К. счита, че не се
установяват елементите от фактическия състав на документната измама, за да се ангажира
отговорността й. Сочи, че липси във връзка с инкриминирания приемателен акт са
установени по-късно и няма данни по делото какво е станало с пшеницата в този времеви
период. Позовава се на указанията на ВКС и приетата агрономическа експертиза, че
количествата пшеница в зърнобаза „Ставерци“ не могат да се установят чрез почуквания по
стените на силозите. Счита, че приемателният акт е напълно годен документ, удостоверяващ
изпълнение на задълженията на „Митам“ ООД по договора относно връщането на
28
пшеницата. Счита, че не може това да се вмени в отговорност на К., че не е извършена
реално проверка дали пшеницата е налична.Оспорва доказателствената стойност на
кантарните бележки, които не са счетоводни, а помощни документи, те са помощни
документи и не влияят на счетоводните операции. Сочи, че фактурата като документ не
може да бъде с невярно съдържание. Основанието за плащане по договора е изпълнението
на задължението по него - връщане чрез замяна на получената пшеница. Счита, че липсват
елементи от състава на престъплението по чл.212 НК, които първоинстанционният съдебен
състав не е обсъждал. Не било доказано получаване на имущество от К. и намерение за
присвояване като субективна оценка на дееца, както и че в патримониума й е постъпила
сумата, представляваща ДДС по договор с Държавната агенция. Поддържа, че умисъл при
действията на К.К. не е доказан. Вреда на Държавния резерв не е причинена от името на
„Митам“ ООД във връзка със сключения договор за внесен ДДС, а след възстановяване на
пшеницата, същият е върнат съобразно правилата на данъчното законодателство.
Подсъдимата К.К. в лична защита поддържа изцяло заявеното от защитника си.
В пледоарията си пред въззивния състав, защитникът на подсъдимите Ц.Й., В.Й. и Н.К.
адв.Х. моли да бъде отменена присъдата като неправилна и незаконосъобразна и бъде
постановена нова, с която да бъдат оправдани изцяло тримата подсъдими. Поддържа, че
липсват елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав на деянието по
чл.212, ал.4 НК. Сочи, че има сключени договори за стоков кредит и размяна на парични
средства между страните не се извършва. Има депозит в размер на 20%, което е стойността
на ДДС сделката, което в тогава обособените ДДС сметки от търговеца преминават в
Държавната агенция и те стоят като депозит, тоест това имущество фактически и
юридически не е имущество на Държавната агенция, а е част от обезпечението на сделката
за реалното извършване и за крайното възстановяване на зърното. Чрез назначаване на
експертиза, която е категорична, че към настоящия момент не може да се установи дали
зърното е било възстановено. Складовете имат по-голяма вместимост и от тази по
договорите. Счита, че юридически правната структура не била доказана от прокуратурата,
тъй като в Комисията по приемането на стоката са участвали и длъжностни лица от
съответната териториална дирекция. Тези длъжностни лица, съответно за гр.Болярово е Г.
Г., а за гр.Стралджа е г-н Х., са удостоверили с подписите си, че такова количество хлебна
пшеница, към тази дата за подписване на този документ, е съществувала в тези складове. В
същата насока са и всички разпити на свидетелите по делото, които са категорични, че към
инкриминираната дата и съставянето на протокола, всичкото зърно е било възстановено в
базите. Този фактически извод след е проверяван най-малко от три независими комисии,
включително и комисия от 37-мото Народно събрание, която е установила и има краен
окончателен акт, че по всички договори зърното в базите е съхранено. Подсъдимия В.Й. към
инкриминираната дата и преди датата на подписване на протокола не е бил управител или
собственик на юридическото лице, което възстановява, затова счита, че той няма как да бъде
и длъжностно лице и субективно да участва в изпълнителното деяние на престъплението.
Счита, че връщането на имуществото е законосъобразно и реална вреда за държавата няма.
Подсъдимите В.Й., Ц.Й. и Н.К. в лична защита поддържат становището на защитника си
адв.Х., като К. заявява, че не приема обвиненията за присвояване и обсебване на чужда
собственост.
В последната си дума пред въззивния съд подсъдимите В. Н. К., К. Г. К., В. Р. Й., Ц. П. Й.,
Д. Х. А. и Н. Н. К. молят да бъдат опревдани.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени изложените в жалбите доводи, като
се съобрази с указанията, дадени в отменителното решение на ВКС, и след като провери
правилността на атакувания съдебен акт в частта, с която подсъдимите В. Н. К., К. Г. К., В.
Р. Й., Ц. П. Й., Д. Х. А. и Н. Н. К. са признати за виновни в извършване на престъпления по
чл.212, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 НК, и в съответствие с изискванията на чл.313 от НПК,
29
намери следното:
Въз основа на приобщената значителна по обем доказателствена маса, включваща обяснения
на част от подсъдимите, показанията на 271 свидетеля, заключенията на 20 експертизи,
веществени доказателства и многобройни писмени доказателства, подредени в 211 тома
досъдебно производство, 19 тома съдебно производство и още 6 тома приложения към
съдебното производство, подробен опис на които е направен на л.168-л.242 от мотивите към
присъдата, СГС е достигнал до следната фактология / имаща връзка с обвинението по
чл.212, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 от НК против В. Н. К., К. Г. К., В. Р. Й., Ц. П. Й., Д. Х. А. и
Н. Н. К./:
Подсъдимият В. Н. К. е роден на ********г. в гр.Червен бряг, живее в гр.***, ул.„***” №**,
българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, работи, с ЕГН
**********.
Подсъдимата К. Г. К. е родена на ********г. в гр.Кърджали, живее в гр.***, кв.„***”, бл.**,
вх.*, ет.*, ап **, българка, българска гражданка, неомъжена, със средно образование,
безработна, неосъждана, с ЕГН **********.
Подсъдимият В. Р. Й. е роден на ********г. в с.***, община ***, живее в с.***, област ***,
община ***, ул.„***” №*, българин, български гражданин, женен, с висше образование,
неосъждан, безработен, с ЕГН **********.
Подсъдимият Ц. П. Й. е роден на ********г. в с.***, община ***, живее в с.*** река,
община ***, област ***, българин, български гражданин, разведен, със средно-специално
образование, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Д. Х. А. е роден на ********г. в гр.София, живее в гр.***, ж.к.„***” 2, бл.***,
вх.*, ет.*, ап.***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование,
неосъждан, работи, с ЕГН **********.
Подсъдимият Н. Н. К. е роден на ********г. в с.***, община ***, област ***, живее в
гр.***, ул.„***” №**, българин, български гражданин, разведен, със средно образование,
неосъждан, безработен с ЕГН **********.
С. Н. К. бил назначен на длъжността Председател на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси” със Заповед №КВ-10/14.01.2002г. на Министър-председателя на
Република България на основание Решение №14/2002г. на Министерски съвет на Република
България. Тази длъжност К. заемал до 08.12.2003г., когато бил освободен със заповед №КВ-
135/08.12.2003г. на Министър-председателя на Република България, считано от същата дата.
В. Г. Ц. бил назначен за Главен директор на Главна дирекция „Управление на държавните
резерви и военновременните запаси” в ДА „ДРВВЗ” със Заповед №18/12.02.2002г. на
Председателя на ДА „ДРВВЗ” - К., считано от 12.02.2002г. Тази длъжност той заемал до
16.05.2005г., когато със заповед №51/16.05.2005г. на Председателя на ДА „ДРВВЗ” Д. Д.
служебното му правоотношение с Агенцията било прекратено по взаимно съгласие.
С Постановление №193 на Министерския съвет на Република България от 12.10.1993г. (обн.
ДВ, бр.89/19.10.1993г.) бил създаден Междуведомствен съвет по въпросите на
военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната при
Министерския съвет (МВС по ВПК), който да разработва принципите и да осъществява
координацията по провеждането на държавната политика в областта на производството и на
търговията със специално и военно имущество и по мобилизационната готовност на
страната. В чл.4. от Правилника за дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на
военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната (обн. ДВ,
бр.29/1994г.) изрично било посочено, че Междуведомственият съвет разглежда предложения
и взема решения за деблокиране на военновременни запаси и държавни резерви.
Според чл.20 от Наредба за държавни резерви и военновременни запаси (приета с ПМС
30
№312/96г., изм. с ПМС №77/05.03.1997г., с ПМС №75/04.03.1997г., с ПМС №91/15.04.1998г.
и с ПМС №144/26.07.2000г.) деблокирането на държавни резерви се извършва при
опресняването на резервите с нарушаването на наличностите за определен период от
Междуведомствения съвет по ВПК при наличие на становище от ДА „ДРВВЗ”.
Деблокирането на държавни резерви се извършва по Решение на МВС. Деблокирането на
държавни резерви се извършва по мотивирано искане на заинтересуваната страна до ДА
„ДРВВЗ” по решение на МВС по ВПК. Изрично в Наредбата било посочено, че Държавната
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” предоставя деблокираните със срок
или без възстановяване държавни резерви и военновременни запаси за изкупуване
приоритетно на съхранителя (когато е производител или потребител), а в случай на отказ, те
се реализират чрез търг, на стоковите борси, тържищата или по ред, определен от
Министерския съвет.
Съгласно чл.5 от Закона за съхранение и търговия със зърно (обн. ДВ, бр.93/98г.) се създава
стратегически резерв от зърно, който се съхранява и управлява от ДА „ДРВВЗ”. Средствата
за попълването му се осигуряват от държавния бюджет.
Съхраняването на държавния резерв от зърно според чл.18 от Устройствения правилник на
ДА „ДРВВЗ” (обн. ДВ, бр.58/2001г.) се извършва в: 1. Собствени бази и складове - до 60 на
сто от резерва; 2. Публични складове, получили лицензия от Националната служба по
зърното и фуражите и при достигане на 500 000 тона общ капацитет на публичните складове
- не по-малко от 25 на сто от резерва; 3. Бази и складове под наем.
На 01.03.2002г. С. Н. К. подписал Докладна записка до Председателя на
Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и
мобилизационната отговорност на страната, с предложение да се деблокира държавен резерв
- 60 000 тона хлебно зърно с цел освежаване, със срок за възстановяване 30.09.2002г. В тази
докладна записка К. изрично вписал, че възстановяването ще се извършва в бази на ДА
„ДРВВЗ” до запълване на свободния капацитет и в „… частни зърнобази, доказали своята
лоялност”. Посочил, че съхраняването на зърно във външни съхранители, е свързано с
проблеми по опазването им и големи разходи.
На 13.03.2002г. в ДА „ДРВВЗ” постъпило писмо № 056/07.03.2002г. на Министъра на
земеделието и горите, с което К. бил уведомен, че Министърът на земеделието и горите дава
съгласие за деблокиране с цел освежаване на 60 000 тона пшеница, със срок за
възстановяване до 30.09.2002г. Като условие в писмото било изрично посочено, че
възстановяването следва да стане в бази, които предлагат най-добри условия за запазване
качеството на зърното.
На 13.03.2002г. К. издал Заповед №34/13.03.2002г., с която назначил комисия, с председател
св.М. А. - към този момент Заместник-председател на ДА „ДРВВЗ”, със задача да определи
продажни цени на деблокираната пшеница, да разгледа постъпилите предложения от фирми,
желаещи реколтна подмяна чрез стокови заеми, да изготви критерии за подписване на
договори. Доколкото към 13.03.2002г. МВС по ВПК още не бил взел решение за
деблокиране на предложените от К. 60 000 т. пшеница, заповедта била издадена на
основание чл.16 от НДРВВЗ - държавните резерви във външни съхранители се подменят и
опресняват от самите тях, без да се допуска нарушаване в количеството и комплектността
им.
На 14.03.2002г. Комисията, назначена със Заповед №34/13.03.2002г. изготвила Протокол
№1, в който предложила за утвърждаване от Председателя следните условия за
опресняването на хлебна пшеница - държавен резерв: 1. Да се предостави хлебна пшеница
чрез стокови заеми с обезпечения - банкова гаранция от 120% на желаещите външни
съхранители, като възстановяването от реколта 2002г. се извърши в бази, посочени от ДА
„ДРВВЗ”, като по този начин се извърши максимално запълване на собствените складови
вместимости; 2. Да се обяви търг в ДА „ДРВВЗ” за освежаване на хлебната пшеница чрез
31
стокови заеми по следните критерии: процентно обезпечение - минимум 120%; предложена
цена - минимална цена от 180 лв./т. без ДДС; количество - до 5 000 тона. Тези предложения
на Комисията по Протокол №1/14.03.2002г. били утвърдени от К. в качеството му на
Председател на ДА „ДРВВЗ”.
На 19.03.2002г. К. подписал Условия за участие в търг за подмяна на хлебна пшеница №ТА-
1162/19.03.2002г. Предмет на търга бил продажба чрез замяна на пшеница, стара реколта с
реколта 2002г., втора Б група. Участници в търга можело да бъдат всички юридически лица,
представили Удостоверение за регистрация за търговия със зърно. Участниците следвало да
представят банкова гаранция - безусловна, издадена от изчерпателно посочени шест
търговски банки. Максималното количество, което участниците можело да получат на търга
било 5 000 тона пшеница.
На същата дата, под същия деловоден номер - № ТА-1162/19.03.2002г., от ДА „ДРВВЗ”
били изведени и Условия за провеждане на таен търг по документи, подписани от К.. Тези
Условия за провеждане на таен търг по документи били поместени в централен ежедневник
в-к „Труд” от 19.03.2002г.
К. се познавал със св.Т. А. А. и го уведомил за предстоящия търг за продажба на
деблокирани стоки - държавен резерв. Последният от своя страна се познавал с М. М. П. и го
запознал с К. в началото на 2002г. Тримата започнали често да се срещат, като П. получавал
от К. информация за сделки, с предмет стоки държавен резерв.
Св.А. уведомил П. за обявения търг и последният решил да вземе участие в този търг чрез
„ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, търговско дружество, което той контролирал, но негов
управител бил подсъдимия В. Н. К..
В този период от време К. се срещнал със св.Т. А. и М.П. и ги запознал с Ц. като човекът, с
когото оперативно да „движат” нещата по сделките, които ги интересували.
На неустановена дата през втората седмица на месец март 2002г. св.М. В. - управител на
търговското представителство на „ИЙСТ ПОЙНТ ХОЛДИНГ ЛИМИТИД” в Република
България се свързал със св.Е. Я., с молба да му посредничи и да го свърже с длъжностни
лица от ДА „ДРВВЗ” за закупуване на хлебна пшеница, която да се изнесе извън страната.
Св.Я. се съгласил да съдейства и на 19.03.2002г. посетил Ц. в сградата на ДА „ДРВВЗ”, пред
когото изложил желанието на св.В. за сделка с ДА „ДРВВЗ”, с предмет 50 000 тона хлебна
пшеница.
На 09.04.2002г. в ДА „ДРВВЗ” се провело заседание на постоянна комисия, назначена със
Заповед № 23/27.02.2002г. на Председателя на ДА „ДРВВЗ”, със задача да се обсъди
предложение за обявяване на търг за хлебна пшеница, след анализ на продажната цена на
хлебна пшеница, на база получени справки от стоковите борси.
На 11.04.2002г. се провело заседание на Междуведомствения съвет по въпросите на
ВПКМГС, на което било взето решение за деблокиране, с цел освежаване, на държавен
резерв от 60 000 тона хлебно зърно със срок за възстановяване 30.09.2002г. Бил изготвен
протокол №5/11.04.2002г. на МВС, в който било вписано това решение.
На 12.04.2002г. К. подписал Условия за участие в търг за подмяна на хлебна пшеница и
царевица въз основа на решението на Комисията, назначена със Заповед №23/27.02.2002г.,
по Протокол №2/09.04.2002г. В тръжните условия с №ТА.05-1705/12.04.2002г. било
посочено, че предмет на търга е продажба на хлебна пшеница и царевица, стари реколти,
чрез замяна с реколта 2002г. Право на участие в търга имали всички търговци, регистрирани
по Търговския закон. Участниците следвало да приложат удостоверение за данъчна
регистрация, удостоверение за регистрация за търгове със зърно, документ за закупена
документация и внесен депозит за участие в търга. В т. 8 от тръжните условия било
посочено, че „… класираните участници гарантират изпълнението на договора с банкова
гаранция”, която трябвало да е „безусловна, надлежно подписана и осчетоводена, издадена
32
от лицензирана от БНБ-ЦУ банка, придружена с протокол от Управителния съвет на
издаващата банка - т.9. Банковата гаранция трябвало да гарантира минимум 120%
стойността на сделката. Изрично били указано, че „Банковата гаранция се представя в срок
до 10 дни след подписване на договора, който влиза в сила от датата на завеждането й. При
непредставяне на банковата гаранция в този срок, договорът се счита за неподписан”. В т.13
от Условията минималната цена за хлебна пшеница била определена на 165 лв./т. без ДДС.
Срокът за възстановяване бил определен до 30.08.2002г. - т.14. Критериите за оценка на
предложенията били предложена цена и срок за възстановяване - т.16. Като приложение към
тръжната документация фигурирал Проект на договор с общи условия, който се подписва
със спечелилия търга. В този проект за договор, в т.11.4. било посочено - „договорът влиза в
сила след представяне на банкова гаранция до 10 (десет) дни от подписването му. При
непредставяне на банкова гаранция в този срок, действието на договора се прекратява”.
Тръжните условия, ведно с приложенията към тях, преди подписването им от К., в
качеството му на Председател на ДА „ДРВВЗ”, били съгласувани с Главния юрисконсулт на
ДА „ДРВВЗ” - св.В. Г., и с Ц., като Главен Директор на ГД „УДРВВЗ”.
На 12.04.2002г. във в-к „Труд” била публикувана информация, че ДА „ДРВВЗ” на основание
чл.22 от НДРВВЗ и Наредба №7 на МФ обявява таен търг по документи за продажба на
следните деблокирани стоки - хлебна пшеница и царевица - замяна с нова реколта.
На 15.04.2002г., К. подписал писмо № ПХ.03-1636/15.04.2002г. до св.Я., в което посочил, че
приема направеното от него предложение за провеждане на разговор относно закупуване на
пшеница - собственост на Държавния резерв от фирма „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД. След
преценка на възможностите на ДА „ДРВВЗ” за осигуряване на предложеното от него
количество, св.Я. щял да бъде поканен на среща за „… уточняване на базите и количествата
за реализация”. Писмото било подписано като „съгласувано” от Ц.. Към 15.04.2002г. не бил
проведен таен търг за продажба чрез замяна на хлебна пшеница и в деловодството на ДА
„ДРВВЗ” не била постъпила официална оферта от „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД във връзка с
Тръжните условия от 12.04.2002г.
След като получил писмото от ДА „ДРВВЗ”, на следващия ден - 16.04.2002г. св.Я. посетил
сградата на ДА „ДРВВЗ” и провел среща с К. и Ц., както и с неустановено трето лице. На
срещата, св.Я. предал на К. офертата от св.В. по писмото от 08.04.2002г. и изрично посочил
желанието на клиента да не заплаща ДДС - сделката да е FOB, пристанище Варна. Ц. си
водил бележки по офертата. След получаването на офертата, К. заявил на св.Я., че ще
разгледат офертата, но износител трябва да е посочена от тях българска фирма. На св.Я.
било предадено предварително написано листче, с посочени на него имената на св.Т. А. и на
М.П. и мобилните им телефони. Било му заявено, че с тези хора трябва да се свърже, за да
стане сделката. Същият ден - 16.04.2002г. Ц. телефонирал на св.Т. А. и го уведомил, че ще
го потърси - него или П., човек, който е бил в ДА „ДРВВЗ” да преговаря за сделка. Св.Т. А.
отишъл при Ц. в ДА „ДРВВЗ” и от него получил подробна информация за офертата на св.В..
Св.Т. А. изрично бил уведомен, че К. и Ц. са решили посредник по сделката да е неговата
фирма - „БГ СНАКС” ООД, а не фирмата на св.Я., и че пшеницата ще бъде получена чрез
стоков кредит на търг, организиран от ДА „ДРВВЗ” и следва той и П. да подадат оферти, за
получаване на пшеница. Ц. обяснил на св.А., че на търга всяка фирма има квота максимум
от 5 000 тона.
Същият ден, 16.04.2002г., св.Я. се свързал със св.Т. А. и двамата си уредили среща. На
срещата присъствали св.А., св.Я. и П.. На тази среща св.Я. предоставил на св.А. телефонния
номер на св.В.. Св.А. се свързал със св.В. и двамата уговорили среща. На срещата св.В.
заявил желанието си за закупуване на около 35 000 тона хлебна пшеница, с първа доставка
от около 5 000 тона. П. договорил със св.В. параметрите на сделката, като за първото
количество от 5 000 тона била договорена цена от 78 щатски долара за метричен тон. По
настояване на П. плащането следвало да се извърши с банков превод по сметки на
33
дружеството -износител „БГ СНАКС” ООД.
След срещата П. казал на св.Т. А., че това е сделката, за която е настоявал пред К. и трябва
да вземат участие в търга. Св.А. обяснил на П., че на търга за пшеницата могат да участват
фирми за квота до 5 000 тона. Между св.А. и П. била постигната договорка за участието им
в сделката - св.Т. А. следвало чрез „БГ СНАКС” ООД да продаде всички получени от ДА
„ДРВВЗ” количества пшеница на „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД, като организира получаването й от
съответните бази на ДА „ДРВВЗ”, а М.П. следвало да организира участието на фирми в
търга и последващото възстановяване на получените количества пшеница.
На 17.04.2002г. К. подписал Предложение до Председателя на МВС за подмяна на
допълнително 30 000 тона пшеница, на основание чл.16 ал.3 от НДРВВЗ, поради ”…
проявения интерес” при търга за подмяна на 60 000 т. пшеница и с оглед „намаляване
разходите за съхранение и запълване на собствените ни силозно-складови вместимости”.
М.П. започнал да подготвя дружества за участие в търга, чрез които да получи количеството
пшеница, поискано от св.В.. Същият се свързал със св.К. А. и й предложил да участва в
търга за продажба чрез замяна на хлебна пшеница. За нейно успокоение й заявил, че е
привлякъл по сделката и брат й - св.Т. А., и че нещата имат чисто търговски характер.
Обяснил, че може да се получи търговска печалба като разлика в цената между получената
от ДА „ДРВВЗ” пшеница и цената при възстановяването. На поставен от нея въпрос П.
заявил, че има готовност негови хора да организират закупуване от кооперации от Северна
България на пшеница във времето, когато следва да се възстанови. Св.К. А. се съгласила да
участва в търга чрез собственото си търговско дружество - „АКОМА” ЕООД.
На 19.04.2002г. с пари, предоставени от М.П., св.Т. А. закупил тръжната документация за
участие в търга за продажба чрез замяна на хлебна пшеница. Св.А. занесъл закупените
документи в офиса, използван от П. за дейността на неговите фирми, находящ се в сградата
на Домостроителния комбинат в гр.София, на ул.„Костенец”, и я предал на дългогодишната
счетоводителка на П. - св.В. Й.. Св.Й. обслужвала свързаните с П. многобройни търговски
дружества и еднолични търговци от началото на 90-те години на ХХ век и била негово
доверено лице, като изпълнявала незабавно всички негови разпореждания.
М.П. решил да бъдат подадени оферти за участие в търга от търговци, които
контролирал финансово и счетоводно. Управителите на тези дружества - подсъдимите В.
Н. К., Д. Х. А., К. Г. К., Ц. П. Й., Н. Н. К. и В. Р. Й. се познавали с П. от дълги години, някои
от тях в различно време били съдружници или негови служители, и на тези лица той имал
пълно доверие. Тези търговци са:
- „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, с управител подсъдимия В. Н. К. - приятел на П. от
1993г. При първоначалната регистрация на дружеството „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ООД, съдружници в него били М. М. П. и М. М. (Решение №1/19.02.1993г. по ф.д.
№328/1993г. на СОС);
- „П.-ШМАЛЦЛ” ООД - с управител подсъдимия Д. Х. А. - бивш охранител на П. и на
неговото семейство. При първоначалната регистрация на дружеството „П.-ШМАЛЦЛ” ООД
съдружници били М. М. П. и Й. Ш. (Решение №1/29.11.1999г. по ф.д. №1664/1999г. на
СОС). С Решение от 26.02.2002г. по ф.д. №2042/2002г. на СГС, ФО била вписвана промяна
в „П.-ШМАЛЦЛ” ООД - прехвърляне дружествените дялове от М. М. П. и Й. Ш. на
подсъдимия Д. Х. А.;
- „МИТАМ” ООД - с управител подсъдимата К. Г. К. - служител на М. М. П. в различни
дружества преди 2000г.;
- „ЕЛЕГАНС” ООД с управител подсъдимия В. Р. Й. - познат на П. от началото на 90-те
години на ХХ век.
- „В и Н” АД с изпълнителен директор до 22.02.2002г. св.Н. К. В. - познат на П.. През месец
34
януари 2002г. П. се свързал със св.В. и го попитал дали продава дружеството, защото е
намерил купувач. Св.В. се съгласил да продаде акциите си в дружеството и ги прехвърлил
на лица, свързани с П.. С Решение на Общото събрание на акционерите от 22.02.2002г. св.В.
бил освободен от длъжността Изпълнителен директор на „В и Н” АД, като за такъв бил
избран подсъдимият Ц. П. Й. - приятел на П. от дълги години. За член на Съвета на
директорите на дружеството била избрана св.В. Й. - счетоводител на П..
Всички тези дружества били обслужвани счетоводно от св.В. Й., като никое от тях не било
осъществявало търговия със зърно и към месец април 2002г. те нямали Регистрация за
търговия със зърно, изисквана по силата на чл.23, ал.1 от Закона за съхранение и търговия
със зърно (обн. ДВ, бр.93/1998г., изм. ДВ, бр.101/2000г.). Такава регистрация нямали и
дружествата на свидетелите Т. и К. А. - „БГ СНАКС” ООД и „АКОМА” ЕООД.
По указание на П., св.Й. изготвила 7 оферти от името на „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ООД; „П.-ШМАЛЦЛ” ООД; „МИТАМ” ООД, „ЕЛЕГАНС” ООД; „В и Н” АД; „БГ СНАКС”
ООД и „АКОМА” ЕООД. Всички оферти били адресирани до Главна дирекция „УДРВВЗ” и
имали напълно идентично съдържание (с изключение на текста „допълнителна гаранция”
към офертите). Във всяка оферта се посочвало, че дружеството е специализирано в търговия
със зърнени храни и техни производни, вследствие от което установили „дългогодишни”
контакти с кооперации и търговски дружества - производители и преработватели на зърнени
храни. В офертите се молело на дружествата да бъде разрешено закупуването на по 5 000
тона хлебна пшеница, при условията на стоков кредит от посочени от ДА „ДРВВЗ” бази,
като се поемал ангажимент за възстановяване на закупеното количество със зърно, реколта
2002г., в съответните бази. Декларирала се готовност да закупят количествата при условията
на проектодоговора на цена 165 лв./т. без ДДС и със срок за възстановяване не по-късно от
30.08.2002г. Изрично, в офертите било вписано: „… по обезпечаване на договора
предлагаме банкова гаранция в размер на 120% за цялото количество”. Във всяка оферта
било посочено като „допълнителна гаранция” сключен фючърсен договор за покупка на
зърно, реколта 2002г. Към офертите били приложени и тези фючърсни договори, каквито не
били сключвани от дружествата с посочените съконтрагенти (т.е. тези договори били
неистински, тъй като не били подписани от лицата, посочени като техни автори). В
офертата, изготвена от св.Й. от името на „БГ СНАКС” ООД „допълнителната гаранция”
била фючърсен договор за покупка на зърно, реколта 2002г. с „Вирджиния” ООД, с.Търнак.
Св.Т. А. никога не бил сключвал сделка с „Вирджиния” ООД. Св.А. запитал П. защо се
посочват и представят неверни договори, каквито не се изискват в тръжните условия, който
му отговорил - „За по-голяма тежест пред Комисията”. Св.Т. А. обяснил на П., че нито
неговото дружество - „БГ СНАКС” ООД, нито дружеството на сестра му - св.К. А. -
„АКОМА „ЕООД, имат възможност да представят изискваните според условията на търга
обезпечения - банкови гаранции в размер на 120% от стойността на полученото количество.
П. му заявил да не се притеснява, като му казал, че и неговите пет фирми не разполагали с
материални активи и финансови средства, обезпечаващи издаване на банкови гаранции,
както и че поемал ангажимент да осигури банковите гаранции, че това не е грижа на
свидетеля, без да дава повече пояснения.
Нито едно от търговските дружества - кандидати за количества от по 5 000 тона държавен
резерв от хлебна пшеница, не било регистрирано като търговец на зърно. Това
обстоятелство наложило от неустановено по делото лице да бъдат изготвени неистински
официални документи „Удостоверения”, на които бил придаден вид, че са подписани от А.
Р. от Министерство на земеделието и горите, в уверение, че всяка една от фирмите е
вписана в регистъра на търговците на зърно със съответно решение.
След събиране на целия набор от дължими документи съгласно тръжните условия, П.
наредил на управителите на дружествата да подпишат съответните оферти от името на
управляваното от тях дружество.
35
Според предварителната уговорка с П. във връзка със сделката с „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД,
св.Т. А. събрал документацията на отделните дружества, за да я депозира в ДА „ДРВВЗ”. На
22.04.2002г. св.Т. А. занесъл и депозирал в деловодството на ДА „ДРВВЗ” офертите, ведно с
приложенията към тях. Същият ден внесъл по сметка на ДА „ДРВВЗ” 1% депозит за участие
в търга за всяко от седемте дружества, кандидатстващи за участие в търга. Тези средства
били осигурени от М. М. П.. Веднага след това св.Т. А. уведомил Ц. чрез кои фирми
участват в търга за продажба чрез замяна на хлебна пшеница.
На 24.04.2002г. - преди заседанието на Комисията, определена да провери документацията
на кандидатите за стоков кредит с хлебна пшеница и да предложи на Председателя на ДА
ДРВВЗ” сключване на договори, в сградата на ДА „ДРВВЗ” се провела среща, на която
присъствали К. и Ц., свидетелите Т. А., М. В. и Е. Я.. На срещата се обсъдили за последен
път финансово-организационните параметри на сделката. К. уведомил св.В., че фирмата,
която ще му предостави исканите количества хлебна пшеница, е „БГ СНАКС” ООД. Св.Я.
бил избран да организира спедирането на деблокираните количества пшеница от базите на
ДА „ДРВВЗ” до пристанище „Варна”. Св.В. получил уверението на К., че деблокирането на
пшеницата ще е съобразено с чартирането на кораб от „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД, за да не се
заплащат такси за престой на пристанището. От своя страна св.В. настоял първата доставка
да е от 5 000 тона, за да провери търговската лоялност на „БГ СНАКС” ООД. Срещата
приключила, като в резултат на тази среща на св.М. В. в качеството му на представител на
„ИЙСТ ПОЙНТ ХОЛДИНГ ЛИМИТИД” било изпратено писмо № ПХ.03-1909/29.04.2002г.,
изготвено от св.В. В. Й. - служител на ДА „ДРВВЗ”, съгласувано от Ц. и подписано от К. в
качеството му на Председател на ДА „ДРВВЗ”. В писмото се потвърждавала проведената
официална среща и се потвърждавала продажбата на 50 000 метрични тона при цена 78
щатски долара FOB пристанище Варна-Изток. Официално „ИЙСТ ПОЙНТ ХОЛДИНГ
ЛИМИТИД” и „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД не участвали в търга.
В 14.00 часа на 24.04.2002г. започнало заседание на Комисията, назначена със Заповед
№53/24.04.2002г. на Председателя на ДА „ДРВВЗ” -К., със задача да събере, разгледа,
оцени и класира постъпилите от участниците в търга оферти за пшеница и царевица.
Председател на Комисията бил Ц.. Св.Н. С. Н. - член на Комисията, бивш Зам. председател
на ДП „Зърнени храни” и старши експерт в ДА „ДРВВЗ” по съхранение на пшеница,
забелязала при отварянето на офертите на общо 24 дружества-кандидати, че утвърдени в
мелничарския бранш търговци участват за минимални количества, а напълно непознати в
бранша дружества („ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, „ЕЛЕГАНС” ООД, „П.-
ШМАЛЦЛ” ООД, „АКОМА” ЕООД и „БГ СНАКС” ООД) участват за максимално
количество от по 5 000 тона. Тя запитала Главния юрисконсулт на ДА „ДРВВЗ” и член на
Комисията - св.В. Г., кои са тези фирми и последната й отговорила, че документите им са
наред. Този отговор се разминавал с истината, доколкото „БГ СНАКС”ООД и „АКОМА”
ЕООД са свързани лица (св.К. А. А.а била едноличен собственик на „АКОМА” ЕООД и
притежавала дялове в „БГ СНАКС”ООД, което било очевидно от представените
удостоверения за актуалното правно състояние на двете дружества), а съгласно т.5 от
Тръжната документация не се допускало в търга да се подават повече от една оферта от
свързани лица. Дейността и решенията на Комисията били отразени в Протокол
№4/24.04.2002г., в който било посочено, че Комисията допуска до класиране всичките 24
фирми, подали оферти поради редовност на документите. Сред предложените за класиране
за получаване на хлебна пшеница били и „БГ СНАКС” ООД, „АКОМА” ЕООД, „ТАВРОС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, „П.-ШМАЛЦЛ” ООД, „ЕЛЕГАНС” ООД, „МИТАМ” ООД, и „В
и Н” АД - всички за по 5 000 тона хлебна пшеница. Протокол №4/24.04.2002г. бил утвърден
от К. и бил заведен под №ТА.05-1705/24.04.2002г. в ДА „ДРВВЗ”. К. уведомил св.Т. А., че
управителите на фирмите следва да се явят в сградата на ДА „ДРВВЗ” за подписване на
договор.
На 30.04.2002г. в ДА „ДРВВЗ” се явили управителите на „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
36
ООД - подсъдимият В. Н. К., на „П.-ШМАЛЦЛ” ООД - подсъдимият Д. Х. А., на
„ЕЛЕГАНС” ООД - подсъдимият В. Р. Й., на „МИТАМ” ООД - подсъдимата К. Г. К., на „В
и Н” АД - изпълнителния директор Ц. П. Й., на „БГ СНАКС” ООД - св.Т. А. А. и на
„АКОМА” ЕООД - св.К. А. А.а. Всички те били приети в кабинета на св.П. М. П. - Началник
отдел „Планиране и анализи” в ДА „ДРВВЗ”, където подписали Договори за продажба чрез
замяна на хлебна пшеница, както следва:
- Договор №232/30.04.2002г. с „БГ СНАКС” ООД;
- Договор №233/30.04.2002г. с „АКОМА” ЕООД;
- Договор №235/30.04.2002г. с „ЕЛЕГАНС” ООД;
- Договор №240/30.04.2002г. с „П.-ШМАЛЦЛ” ООД;
- Договор №242/30.04.2002г. с „В и Н” АД;
- Договор №243/30.04.2002г. с „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД и
- Договор №244/30.04.2002г. с „МИТАМ” ООД.
Всички договори били с напълно идентично съдържание, в съответствие с Проектодоговора
за продажба чрез замяна на хлебна пшеница, приложен към Тръжните условия от
12.04.2002г. Съгласно чл.1 „Предмет на договора” - заемодателят - ДА „ДРВВЗ” предава в
собственост на заемателя 5 000 тона хлебна пшеница, от посочена база на ДА „ДРВВЗ”,
бонифицирано тегло, а заемателят я приема и се задължава да върне на заемодателя в срок
до 30.08.2002г. същото количество, франко бази на ДА „ДРВВЗ”. Цената, посочена в
Договорите, била 165 лв./т. без ДДС, като преди издаването на Заповед за изтегляне на
пшеницата, заемателят следвало да заплати данък добавена стойност (ДДС) в
Териториалната дирекция на „Държавния резерв” по местонахождение на съответната база.
В графа „Гаранции” в Договорите, било записано, че „Заемателят обезпечава изпълнението
на Договора и вземанията на заемодателя с безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана от БНБ банка. Банковата гаранция трябва да покрива 120% цената на 5 000 тона
хлебна пшеница по 165 лв./т.” В графа „Други разпоредби” било посочено „Нито една от
страните няма право да прехвърля на трети лица правата и задълженията по договора без
писмено съгласие на другата страна (т.11.2), „Договорът влиза в сила след представяне на
банкова гаранция до десет дни от подписването му. При непредставяне на банкова гаранция
в този срок, действието на договора се прекратява (т.11.4)”.
Договорите били подписани от съответните управители на търговските дружества (за „В и
Н” АД - от изпълнителния директор - подсъдимия Ц.Й.), на всяка страница били парафирани
от св.П. и след това тези договори били подписани и от К.. На всеки един от екземплярите
от договорите, които оставали в ДА „ДРВВЗ”, К. поставил резолюция за Ц. „към дело”.
След подписване на Договор №233/30.04.2002г. от името на „АКОМА” ЕООД, св.К. А.
задала на брат си - св.Т. А. въпроса относно банковите гаранции, изисквани според
договорите. Св.А. й обяснил, че П. е поел ангажимент за съответните гаранции и
обезпечения към Държавния резерв.
Договори с напълно идентично съдържание подписали и управителите на останалите
дружества, участвали в търга. Спрямо тези дружества условията на договорите били
спазени и неизпълнението на някое от условията водело до непредоставяне на исканото
количество хлебна пшеница.
След подписването на Договорите за продажба чрез замяна на хлебна пшеница, в
изпълнение на предварителната уговорка с П. за разпределението на дейностите по
сделката, св.Т. А. предприел действия по наемане на транспортни фирми за извозване на
количествата пшеница от базите на ДА „ДРВВЗ” към Пристанище Варна.
До 10.05.2002г. св.Т. А. и св.К. А. не представили в ДА „ДРВВЗ” банкова гаранция,
37
издадена от лицензирана банка. Търговските им дружества не разполагали към 10.05.2002г.
с материални активи и средства за осигуряване на банкова гаранция, в посочения в
Договорите размер. В срока до 10.05.2002г. в ДА „ДРВВЗ” не постъпила и банкова
гаранция, издадена от лицензирана банка за „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, „П.-
ШМАЛЦЛ” ООД, „МИТАМ” ООД, „ЕЛЕГАНС”ООД и „В и Н” АД. Нито едно от тези
търговски дружества също не разполагало към тази дата с активи и средства, обезпечаващи
издаването на гаранция в размер на 120% стойността на договорите (990 000 лв.).
П. убедил св.Т. А. да открие сметка на „БГ СНАКС”ООД в клон на „Централна
кооперативна банка” АД („ЦКБ” АД) в гр.Ботевград, представителство „Ботевград”,
управлявано от дългогодишен познат на П. - Б. Г.. Тази сметка била открита в началото на
месец май 2002г. с №**********/USD в „ЦКБ” АД, клон „Ботевград” от св.А.. П. уведомил
св.В., че сумите по първото количество изнесена от „БГ СНАКС” ООД пшеница в размер на
5 000 тона следва да се преведат по тази сметка.
Липсата на възможност да се осигурят истински банкови гаранции в размер на 120% от
стойността на сключените договори мотивирало П. да бъдат представени неистински
банкови гаранции за започване на сделките. За целта неустановено лице (лица) съставил
седем броя неистински документа, онасловени „банкова гаранция”, на които бил придаден
вид, че са издадени от „ЦКБ” АД, клон „Ботевград”. Такива банкови гаранции не били
издавани нито от клона на „ЦКБ” АД в гр.Ботевград, нито от ЦУ на банката, нито от някой
от другите клонове на тази банка. В тези гаранции били посочени всички данни за
съответните търговски дружества - наименование, БУЛСТАТ, данъчен номер, адрес. Във
всяка гаранция било посочено, че се гарантира сума от 990 000 лв. по всеки един от
сключените договори. На всяка банкова гаранция фигурирал и изходящ номер, с придаден
му вид, че е на „ЦКБ” АД, клон „Ботевград”. Тези банкови гаранции били представени по-
късно от П. чрез св.Й. на св.П..
На 14.05.2002г. св.В. изготвил и подписал Договор №33, с предмет - българска фуражна
пшеница, в количество 5,520 метрични тона ± 5% на цена 78 щатски долара за метричен тон.
Купувачът по договора бил „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД, а продавач - „БГ СНАКС” ООД.
Доставката на стоката по Договора следвало да стане „незабавно” с посочване „корабът ще
бъде готов за товарене на 16/17.05.2002г. на пристанище „ВАРНА-ИЗТОК”. Условията на
доставката били FOB Варна (съгласно „Инкотермс 2000”). Плащането по Договора трябвало
да се извърши по сметка №**********, б.к. ******** в „ЦКБ” АД, представителство
„Ботевград”. Св.В. предал изготвения Договор №33/14.05.2002г. на св.Я., за да го отнесе в
ДА „ДРВВЗ”, за да се знае за кои дни е осигурил кораб на Пристанище Варна, с оглед
договорката между К. и св.В. деблокирането на пшеницата да съвпада с чартирането на
кораб. Същият ден Ц. се обадил на св.В. и му казал, че са получили Договор
№33/14.05.2002г., но нещата „…зависят от други хора”. Св.В. телефонирал на св.Т. А. и го
попитал ще има ли сделка. Получил уверения, че сделка ще има, но стоката още не е
освободена от базите на Резерва, тъй като има „проблеми с гаранцията” за плащане на
цената, като по този въпрос следва да говори с М.П..
Св.В. се срещнал със св.Т. А. и М.П. в гр.Варна на 16.05.2002г., в хотел „Черно море”. На
срещата присъствали още св.Д. Х. - сътрудник на св.В., отговарящ за организацията на
товаренето на кораба и св.Е. Я.. На срещата разговора се водил между св.В. и П.. П. поискал
от св.В. банкова гаранция, която да обезпечи плащането на цената по Договор
№33/14.05.2002г. Св.В. отвърнал, че представляваната от него фирма е един от водещите
търговци на зърно, с отлична търговска репутация и лично гарантира плащането, след
натоварване на стоката на кораба. По време на разговора, след уверенията на св.В. в
осигуреното плащане, П. провел телефонен разговор с неустановено лице, като разпоредил
пшеницата да се товари.
Още същия ден - 16.05.2002г. св.Т. А., в изпълнение на договореното по време на срещата в
38
хотел „Черно море”, упълномощил св.Е. Я. с Пълномощно, рег. №2386/16.05.2002г. на
Нотариус №185 в Регистъра на Нотариалната камара, да го представлява пред Пристанищен
комплекс „Варна” във връзка с износ на пшеница, като подава, получава и подписва
документи пред всички институции - държавни, финансови и частни, във връзка с износа.
Изготвените по описания по-горе начин неистински банкови гаранции били предадени от
М.П. на св.В. Й. - служител в ДА „ДРВВЗ”, назначен със Заповед №278/08.04.2002г. на К..
Св.Й. занесъл предадените му банкови гаранции в ДА „ДРВВЗ” и ги предал на св.П. П.,
който с устна заповед на Ц. бил натоварен да приема банкови гаранции.
На 16.05.2002г. св.В. Й. получил от П. банкова гаранция с придаден й вид, че е издадена от
„ЦКБ” АД, клон „Ботевград”, изх. №53/16.05.2002г. за „БГ СНАКС” ООД за сумата от 990
000 лева с падеж до 30.08.2002г. Св.Й. занесъл банковата гаранция в ДА „ДРВВЗ” и
изготвил, от името на Председателя – К., писмо до „ЦКБ” АД, клон „Ботевград”, ул.„Гурко”
№2 със запитване относно автентичността на банкова гаранция №53/16.05.2002г. Писмото
било представено на К. който го подписал. Писмото било деловодно изведено с изх.
№ТА.05-1835/16.05.2002г. на ДА „ДРВВЗ”, но никога не постъпило в „ЦКБ” АД, клон
„Ботевград”.Св.Й. предал банкова гаранция №53/16.04.2002г. на св.П., който я вписал в
дневник за банкови гаранции, съхраняван в Секретно деловодство на ДА „ДРВВЗ” (по-
късно РКИ на ДА „ДРВВЗ”) под №69 на 20.05.2002г.
На 17.05.2002г., Ц. разпоредил на св.П. П. да се изготви заповед от името на К. за предаване
на държавен резерв - 5 000 тона хлебна пшеница - бонифицирано тегло по Договор
№232/30.04.2002г. от съхранителя - база „Генерал Тошево” на „БГ СНАКС” ООД. Указал
основанието за деблокиране да е чл.16, ал.3 от НДРВВЗ, тъй като Решението на МВС за
деблокиране на 60 000 тона пшеница още не било постъпило в ДА „ДРВВЗ”. В изпълнение
на разпореждането, св.П. указал на старши експерт в ръководения от него Отдел
„Планиране и анализи” на ДА „ДРВВЗ” св.В. Р. (в съда - Г.а) да изготви заповед за
предаване на хлебната пшеница на „БГ СНАКС” ООД с изписване на указаното основание
за деблокиране. Св.Р. изпълнила разпореждането и изготвила исканата заповед,
телефонирала на св.С. Г.а, от която получила регистрационен номер за извеждане на
заповедта за деблокиране. Така била изготвена Заповед №ІІІ-60-66/17.05.2002г., на
основание чл.16, ал.3 НДРВВЗ за предаване на „БГ СНАКС” ООД на 5 000 тона хлебна
пшеница от база „Генерал Тошево” на основание: Договор №232/30.04.2002г. Документът
бил подписан от изготвилия го служител - св.Р., и по утвърдената съгласувателна процедура
в ДА „ДРВВЗ”, представен от нея за подпис на св.П. и на Ц.. Двамата подписали като
„съгласувал” Заповед №ІІІ-60-66/17.05.2002г.
На 17.05.2002г. К. подписал Заповед №ІІІ-60-66/17.05.2002г., с която на „БГ СНАКС” ООД
била предоставена хлебна пшеница на стойност 825 000 лв. Към тази дата в ДА „ДРВВЗ” не
била постъпила банкова гаранция, издадена от банка за сумата от 990 000 лева и нямало
потвърждение за автентичността на представената от П. банкова гаранция за „БГ СНАКС”
ООД - обстоятелство, което било известно на К..
Заповед №ІІІ-60-66/17.05.2002г. постъпила в база „Генерал Тошево” и с Предавателни
сведения №8/18.05.2002г., №9/18.05.2002г., №10/19.05.2002г., №12/19.05.2002г.,
№13/19.05.2002г. и №14/19.05.2002г. пълномощникът на „БГ СНАКС” ООД - св.Е. Я.,
получил количествата пшеница и ги транспортирал до Пристанище „Варна”.
Наетият от св.В. кораб „Хасан Калвалан” на 19.05.2002г. бил запълнен с доставените 5 000
тона пшеница. Установило се, че корабът може да побере допълнително количество от
484,030 тона пшеница с оглед цялостно запълване на свободните вместимости. М.П. бил
уведомен за това и още на 19.05.2002г. телефонирал на Ц. и поискал допълнително 484,030
тона пшеница. Ц. се обадил по телефона на Териториалния директор на ТД на ДА „ДРВВЗ”-
гр.Варна да се осигури на „БГ СНАКС” ООД исканото количество. Тази заповед на Ц. била
предадена на св.Д. П. - Ръководител на база „Генерал Тошево”. Количеството било
39
осигурено, получено от св.Я. и натоварено на кораба, без да е била издадена Заповед за
деблокиране, подписана от Председателя на ДА „ДРВВЗ”.
Същият ден - 19.05.2002г. Ц. телефонирал на св.П. и му разпоредил на другия ден -
понеделник 20.05.2002г. да изготви Заповед за деблокиране на 484,030 тона пшеница -
държавен резерв от база „Генерал Тошево” в полза на „БГ СНАКС” ООД.
На 20.05.2002г. св.П. изпълнил разпореждането и указал на св.Р. да изготви Заповед за
деблокиране на 484,030 тона пшеница на основание чл.16, ал.3 НДРВВЗ. Заповедта с №ІІІ-
60-68/20.05.2002г. била подписана като „съгласували” от св.Р., св.П. и Ц., след което била
представена за подпис на К.. К. подписал заповедта и въз основа на нея на „БГ СНАКС”
ООД документално било предоставено допълнително количество пшеница в размер 484,030
тона на стойност 79 864,95 лв. без ДДС.
Договор №232/30.04.2002г. бил с предмет 5 000 тона пшеница, но тъй като допълнителните
количества пшеница надхвърляли това количество, възникнала необходимост от
документално оформяне на освобождаването на това количество. Ц. разпоредил на св.П.
изготвянето на Анекс към Договор №232/30.04.2002г., с който се променя предмета му - от 5
000 тона пшеница на 5 484,030 тона. Разпореждането било предадено на св.Р., която с
помощта на Главния юрисконсулт на ДА „ДРВВЗ” - св.Г., изготвила Анекс към Договор
№232/2002г., с исканото от Ц. съдържание. Било посочено, че за допълнителното количество
заемателят следва да представи банкова гаранция, покриваща 120% цената на 484,030 тона
пшеница по 165 лв./т. без ДДС. Споразумението влизало в сила след представяне на
банковата гаранция. В Анекса било изписано и изречението „Представената банкова
гаранция за 5 000 тона остава в сила”. Ц. подписал като „съгласувал” Анекса, и на
20.05.2002г. уведомил св.Т. А. за необходимостта да се яви и да подпише документа.
На 20.05.2002г. св.А. се явил в ДА „ДРВВЗ” и подписал Анекса. След подписването на този
Анекс, св.А. провел разговор с П., като го уведомил за необходимостта от банкова гаранция
и за допълнителното количество зърно. Междувременно П. осигурил средства и заплатил по
сметка на ТД „Държавен резерв” - Варна на дължимото ДДС за основното и за
допълнителното количество жито по Договор №232/30.04.2002г.
Заповед №ІІІ-60-68/20.05.2002г. била изпратена в база „Генерал Тошево” и номерът й бил
дописан допълнително на Предавателно сведение №13/19.05.2002г.
На 31.05.2002г. св.Й. предал на св.П. банкова гаранция №58/27.05.2002г., с придаден й вид,
че е издадена от „ЦКБ” АД, клон „Ботевград” за „БГ СНАКС” ООД за сумата от 95 838 лева.
- 120% стойността на 484,030 тона хлебна пшеница с падеж 30.08.2002г. Св.П. внесъл
предоставената му гаранция в Секретно деловодство и тя била вписана в дневника за
банковите гаранции под №77. Писмо-запитване до банката за автентичността на тази
банкова гаранция въобще не било изготвено.
На 20.05.2002г. корабът „Хасан Калвалан”, нает от св.В. бил запълнен с хлебната пшеница
получена по Договор №232/30.04.2002г. и Анекса от 20.05.2002г. и отплавал.
В изпълнение на ангажиментите си по сделката, св.В. превел дължимите суми по износа в
посочената от П. сметка на „БГ СНАКС” ООД в „ЦКБ” АД, клон „Ботевград”. По този
начин страните по сделката се уверили в лоялността си и решили да пристъпят към
усвояване на цялото поискано от св.В. количество пшеница.
На 22.05.2002г. св.В. изпратил на св.А. за подпис Договор №34/22.05.2002г. с предмет 25
000 тона хлебна пшеница, с период на доставка 30.05.2002г. - 15.06.2002г., FOB Варна, с
цена - 81 щатски долара за метричен тон. Св.Т. А. от името на „БГ СНАКС” ООД подписал
този договор и уведомил К. и Ц. за него. Започнало усвояването на остатъка от договорените
на срещата на 24.04.2002г. между К. и Ц. и свидетелите Т. А., М. В. и Е. Я. количества
хлебна пшеница - държавен резерв.
40
От „БГ СНАКС” ООД.
На 03.06.2002г. Ц. разпоредил на св.П. да организира изготвянето на Заповед за предаване
на 5 000 тона хлебна пшеница на „АКОМА” ЕООД по Договор №233/30.04.2002г. Посочил
и основанието за деблокиране - Протокол №5/11.04.2002г. на МВС. Св.П. предал
разпореждането на св.Р., която изготвила две Заповеди - с №ІІІ-60-87/03.06.2002г. за 2 500
тона пшеница от съхранителя Дулово - „Зърнени храни” и №ІІІ-60-90/03.06.2002г. за 2 500
тона пшеница от съхранителя Алфатар - „Зърнени храни”. И двете заповеди преминали през
установения в ДА „ДРВВЗ” съгласувателен режим - били подписани от св.Р., св.П. и Ц. и
представени за подпис на К.. На 31.05.2002г. К. вече бил подписал писмо изх. №ТА.05-
1836/31.05.2002г. до „ЦКБ” АД, клон „Ботевград”, с което молил за потвърждение дали са
издали банкова гаранция №63/31.05.2002г. във връзка със сключен договор
№233/30.04.2002г. Писмото било изготвено от св.В. Й., който лично представил гаранцията
на св.П.. Тази гаранция била заведена в дневника в Секретно деловодство под
№86/13.06.2002г. Като „съгласувал” на писмото до „ЦКБ” АД, клон „Ботевград” се подписал
Ц.. В „ЦКБ” АД, клон „Ботевград” писмото не постъпило, гаранция в полза на „АКОМА”
ЕООД не била издавана, отговор от банката в ДА „ДРВВЗ” не постъпил. Въпреки това К.
подписал двете заповеди №ІІІ-60-87/03.06.2002г. за 2 500 тона пшеница от съхранителя
Дулово - „Зърнени храни” и №ІІІ-60-90/03.06.2002г. за 2 500 тона пшеница от съхранителя
Алфатар - „Зърнени храни” и с Приемателни актове от указаните бази, св.Т. А. като
пълномощник на „АКОМА” ЕООД получил количествата на 06.06.2002г.
На 12.06.2002г. Ц. за пореден път разпоредил на св.П. да изготви анекс към Договор
№232/30.04.2002г., с който на „БГ СНАКС” ООД се предоставят допълнително количество
хлебна пшеница в размер на 3 000 тона. По бланка, предоставена от св.Г., св.Р. изготвила
Анекса, по силата на който, без да е провеждан търг, на „БГ СНАКС” ООД се предоставяли
допълнителни 3 000 тона пшеница, който следвало да бъдат получени от база „Елхово”.
Отново се посочвало, че количеството се обезпечава със 120% банкова гаранция и
споразумението влиза в сила след предоставянето й. На 12.06.2002г. Анекса бил подписан
от К. и от св.Т. А..
На 14.06.2002г. К. подписал писмо изх. №ТА.05-1835/14.06.2002г. до „ЦКБ” АД, клон
„Ботевград” за проверка на банкова гаранция №65/13.06.2002г. по Договор
№232/30.04.2002г. Писмото било съгласувано от Ц.. Гаранцията, за сумата от 594 000 лв. -
120% стойността на 3 000 тона пшеница, била донесена в ДА „ДРВВЗ” от св.Й., след като
той я получил от П.. Св.Й. я предал на св.П., който я предал в Секретно деловодство на
17.06.2002г. под №88. Отговор на писмо №ТА.05-1835/14.06.2002г. до „ЦКБ” АД, клон
„Ботевград” от банката в ДА „ДРВВЗ” не се получил, писмото въобще не постъпило в
„ЦКБ” АД, клон „Ботевград”, а банката не била издавала гаранция №88/13.06.2002г.
На 14.06.2002г. Ц. разпоредил на св.П. да бъде изготвена Заповед за предаване на 3 000 тона
пшеница на „БГ СНАКС” ООД. Заповедта №ІІІ-60-110/14.06.2002г. по указания на Ц. била
подписана от св.П.. Същият ден заповедта била представена на К., който я подписал,
независимо от липсата на отговор от „ЦКБ” АД, клон „Ботевград” и при липса на проведен
търг за предоставяне на това допълнително количество извън параметрите на търга от
24.04.2002г. По този начин на „БГ СНАКС” ООД било предоставено без търг допълнително
количество от 3 000 тона хлебна пшеница на стойност 495 000 лв. без ДДС. Заповедите били
получени в базата на ДА „ДРВВЗ” в Елхово и с Предавателно сведение №5/18.06.2002г.
св.Т. А. получил пшеницата.
От „АКОМА” ЕООД
На 08.07.2002г., св.П. по разпореждане на Ц. наредил на св.Р. да изготви Анекс към Договор
№233/30.04.2002г., с който на „АКОМА” ЕООД да се предоставят допълнително 5 000 тона
хлебна пшеница. По идентичен начин и с идентични форми като при „БГ СНАКС” ООД,
св.Р. изготвила такъв Анекс с указаното й съдържание. Анексът преминал през
41
съгласувателен режим от св.П. и Ц. и бил подписан от К. и от св.К. А.. По разпореждане на
Ц., св.П. наредил на св.Р. да изготви Заповед №ІІІ-60-153/10.07.2002г. на основание
Протокол №5/2002г. на МВС за предаване на „АКОМА” ЕООД от база „Елхово” на 5 000
тона пшеница. Същият ден - 10.07.2002г. заповедта била подписана от К., който предния ден
- 09.07.2002г. бил подписал и поредното писмо-запитване до „ЦКБ” АД, клон „Ботевград” за
автентичността на банкова гаранция №78/09.07.2002г. за „АКОМА” ЕООД. Писмото било
изготвено от св.Й., който бил донесъл гаранцията в ДА „ДРВВЗ”, след като я получил от П..
Гаранцията била предадена на св.П., който я завел в секретно деловодство под
№100/09.07.2002г. Писмото-запитване да банката било съгласувано с Ц.. Към датата на
подписване на Заповед №ІІІ-60-153/10.07.2002г. от К. отговор от „ЦКБ” АД, клон
„Ботевград” в ДА „ДРВВЗ” не бил постъпил, а самото писмо също не стигнало до банката.
Банкова гаранция №78/09.07.2002г. за „АКОМА” ЕООД не е издавана от „ЦКБ” АД, клон
„Ботевград”.
Въз основа на Заповед №ІІІ-60-153/10.07.2002г., св.Т. А. с Предавателно сведение
№7/26.07.2002г. получил от база „Елхово” пшеницата в размер на 5 000 тона на стойност
825 000 лв. без ДДС.
На 03.06.2002г. бил сключен Договор за продажба между „АКОМА” ЕООД и „БГ СНАКС”
ООД, с предмет прехвърляне правото на собственост на 5 000 тона хлебна пшеница на цена
от 167 лв./т. без ДДС. Цената следвало да се заплати на две части - 20% в момента на
подписване на договора и 80% не по-късно от 20.06.2002г.
На 26.06.2002г. бил сключен втори Договор за продажба между двете търговски дружества с
предмет - допълнително продадените от ДА „ДРВВЗ” на „АКОМА „ЕООД количества
пшеница на цена - 167 лв./т. без ДДС. „АКОМА” ЕООД до 20.06.2002г. не получила по
сметките си суми по двата договора, нито търсила плащане по тях.
От „В и Н” АД
На 30.05.2002г. Ц. разпоредил на св.П. да бъде изготвена Заповед от името на Председателя
на ДА „ДРВВЗ” за предаване на 5 000 тона хлебна пшеница на „В и Н” АД по Договор
№242/30.04.2002г. от база „Дончево”.
По вече описания по-горе алгоритъм св.Р. изготвила, а св.П. и Ц. се подписали като
„съгласувано” на Заповед №ІІІ-60-80/30.05.2002г., издадена на основание Протокол
№5/2002г. на МВС за предаване на 5 000 тона хлебна пшеница на „В и Н” АД по Договор
№242/30.04.2002г. със срок за възстановяване 30.08.2002г. Същият ден - 30.05.2002г. К.
подписал тази заповед. Предния ден - 29.05.2002г. бил подписал писмо-запитване изх.
№ТА.05-1840/29.05.2002г. до „ЦКБ” АД за проверка на банкова гаранция №60/28.05.2002г.
Писмото било изготвено от св.Й.. Този свидетел лично бил донесъл гаранцията в ДА
„ДРВВЗ”, след като тя му била предадена от П.. Св.Й. дал гаранцията на св.П., а този
свидетел предал гаранцията в Секретно деловодство под №78/31.05.2002г. Писмо-запитване
изх. №ТА.05-1840/29.05.2002г. до „ЦКБ” АД било съгласувано от Ц., но никога не
постъпило в банката-адресат и съответно отговор никога не постъпил в ДА „ДРВВЗ”.
Въз основа на Заповед №ІІІ-60-80/30.05.2002г. св.Т. А. получил с Предавателно сведение
№4/07.06.2002г. от база „Дончево”, като пълномощник на „В и Н” АД, посочените
количества пшеницата. Пълномощното на св.А. от „В и Н” АД било напълно идентично по
съдържание с това от „АКОМА” ЕООД. Това пълномощно било напълно идентично и с
останалите пълномощни, издадени от дружествата, контролирани от П., за св.Т. А. по повод
получаване на пшеница от ДА „ДРВВЗ”.
С Пълномощното рег. №893/30.05.2002г., подсъдимият Ц. П. Й. упълномощавал св.Т. А. А. -
Да представлява „В и Н” АД пред ДА „ДРВВЗ” при изпълнението на Договор
№242/30.04.2002г. като извършва всички действия от името и за сметка на дружеството,
произтичащи от договора; - Да представлява „В и Н” АД пред Пристанище „Варна”; - Да
42
представлява „В и Н” АД пред митническите власти.
На 12.06.2002г. Ц. разпоредил на св.П. да организира техническото изготвяне на Анекс, с
който на „В и Н” АД да бъде предадено допълнително количество пшеница - 4 000 тона.
Св.П. предал разпореждането на св.Р., която на вече използвания начин и форма изготвила
искания анекс. Така изготвения анекс преминал през съгласувателна процедура на св.П. и Ц.
и на 12.06.2002г. бил подписан от К. и от подсъдимия Ц.Й., който положил собствения си
подпис и печата на дружеството на Анекса над името „Н. В.”. Тази грешка произтекла от
използването на данните от основния Договор №242/30.04.2002г., като междувременно с
Решение №2853/07.05.2002г. на ОС-Пловдив, ТО, по ф.д. №2368/92г. била вписана в
Търговския регистър промяна по партидата на „В и Н” АД - освобождаването на предишния
и избора на нов Съвет на директорите, включително нов Изпълнителен директор -
подсъдимия Ц. П. Й.. К. подписал анекса към Договор №242/30.04.2002г., без да е бил
проведен търг с тайно наддаване за допълнително предоставеното количество хлебна
пшеница над размера от 5 000 тона по проведения на 24.04.2002г. търг. По този анекс на „В
и Н” АД била предоставена хлебна пшеница на стойност 660 000 лв. без ДДС.
На 14.06.2002г. подсъдимият Ц. разпоредил на св.П. да организира изготвянето на Заповед
за предаване на 4 000 тона пшеница на „В и Н” АД. Св.П. наредил на св.Р. да изготви такава
заповед. Св.Р. изпълнила нареждането на своя пряк началник - св.П., и изготвила Заповед
№ІІІ-60-111/14.06.2002г. Тази заповед била съгласувана с Ц. и св.П. и същия ден -
14.06.2002г., била подписана от К.. Същия ден - 14.06.2002г., К. подписал и писмо-
запитване изх. №ТА.05-180/14.06.2002г. до „ЦКБ” АД за проверка автентичността на
банкова гаранция №67/13.06.2002г. Писмото-запитване било изготвено от св.В. Й. и
съгласувано с Ц., това писмо не постъпило в банката-адресат, отговор от него не бил
получен (а и нямало как да бъде получен) до деня на подписване на Заповед №ІІІ-60-
111/14.06.2002г. (ден и на самото писмо). Самата банкова гаранция №67/13.06.2002г. за
сумата от 792 000 лв. - 120% стойността на 4 000 тона пшеница, била неистинска. Тази
гаранция не била издавана от банката, посочена за неин издател, а била предадена на св.Й.
от подсъдимия П.. Св.Й. предоставил банковата гаранция на св.П., който я занесъл за
съхранение в Секретно деловодство и там тя била записана под № 89/17.06.2002г.
С приемателни сведения с №6/19.06.2002г., №7/19.06.2002г. и №8/19.06.2002г. св.Т. А.
получил от база Крушето част от количеството от 4 000 тона пшеница, а с Приемателен акт
№8/28.06.2002г. получил и останалата част от цялото количество.
По предварително уговорения план, св.Т. А. чрез „БГ СНАКС” ООД трябвало да изнесе 9
000 тона пшеница, получена от „В и Н” АД за „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД. Поради това били
изготвени Договор за продажба от 30.05.2002г., с който „В и Н” АД продава на „БГ СНАКС”
ООД 5 000 тона пшеница на цена - 167 лв./т., а останалите клаузи били напълно идентични с
тези по двата Договора с „АКОМА” ЕООД, както и Договор за продажба от 13.06.2002г., с
който „В и Н” АД продава на „БГ СНАКС” ООД 4 000 тона пшеница на цена 167 лв./т. без
ДДС. По двата договора, „БГ СНАКС” ООД дължал на „В и Н” АД общо 1 503 000 лв. без
ДДС. Нито при сключването на договорите, нито по-късно между двете дружества не били
извършени разплащания на парични средства.
От „ЕЛЕГАНС” ООД
На 27.05.2002г. Ц. разпоредил на св.П. да организира изготвянето на две Заповеди за
предаване на общо 5 000 тона пшеница на „ЕЛЕГАНС” ООД по Договор №235/30.04.2002г.
- едната за предаване на 2 724 тона пшеница от база „Дончево”, а другата - за 2 276 тона
пшеница от база „Генерал Тошево”. Св.П. възложил тази задача на св.Р., която изготвила
Заповед №ІІІ-60-76/27.05.2002г. за предаване на „ЕЛЕГАНС” ООД на 2 724 тона пшеница и
Заповед №ІІІ-60-75/27.05.2002г. за предаване на „ЕЛЕГАНС” ООД на 2 276 тона пшеница.
И двете заповеди били съгласувани с Ц. и св.П. и още същия ден - 27.05.2002г., били
подписани от К.. Едва на следващия ден - 28.05.2002г., след като бил вече подписал
43
Заповедите за предаване на държавен резерв на „ЕЛЕГАНС” ООД, К. подписал писмо-
запитване до „ЦКБ” АД, клон “Ботевград” за автентичността на банкова гаранция
№57/23.05.2002г. за 990 000 лева с падеж 30.08.2002г. с придаден й вид, че е издадена за
„ЕЛЕГАНС” ООД. Писмото било изготвено от св.Й. и съгласувано с Ц.. Банковата гаранция
била донесена в ДА „ДРВВЗ” от св.В. Й., който я взел от М. М. П.. Св.Й. предал гаранцията
на св.П.. Св.П. оставил за съхранение гаранцията в Секретно деловодство и тя била заведена
в дневника на деловодството под №73/28.05.2002г. Това писмо не стигнало до адресата си и
не било получено в банката, респ. на това писмо в ДА „ДРВВЗ” никога не е постъпвал
отговор.
На 29.06.2002г. св.Т. А. като пълномощник на „ЕЛЕГАНС” ООД по Пълномощно рег.
№849/27.05.2002г., получил от базите, посочени в двете заповеди, количеството от 5 000
тона пшеница на стойност 825 000 лв. без ДДС.
На 12.06.2002г. Ц. разпоредил на св.П. да организира изготвянето на Анекс към Договор
№235/30.04.2002г., чрез който на „ЕЛЕГАНС” ООД да се предадат допълнително 2 500 тона
пшеница. Св.П. наредил на св.Р. да изготви анекс. Св.Р. използвала готовата бланка и
изготвила искания анекс, като се подписала за „изготвил”. Анексът бил съгласуван от св.П.
и от Ц. и бил предаден на К. в качеството му на Председател на ДА „ДРВВЗ”. На
12.06.2002г. С. Н. К. и подсъдимият В. Р. Й. подписали Анекса за допълнителни 2 500 тона
пшеница, без да е проведен търг за това допълнително количество пшеница, надвишаващо
определената квота от 5 000 тона съобразно решението на Комисията от 24.04.2002г.
На 17.06.2002г. по указания на Ц. и по разпореждане на св.П., св.Р. изготвила Заповед №ІІІ-
60-119/17.06.2002г. за предаване на „ЕЛЕГАНС” ООД на 2 500 тона пшеница от база
„Елхово”. Заповедта била подписана същия ден от К., като по този начин на „ЕЛЕГАНС”
ООД било предоставено допълнително количество хлебна пшеница на стойност 412 500 лв.
без ДДС. Преди това - на 14.06.2002г. К. подписал писмо-запитване до „ЦКБ” АД, клон
„Ботевград” за проверка на автентичността на банкова гаранция №66/13.06.2002г. за
„ЕЛЕГАНС” ООД, което било изготвено от св.Й. и съгласувано от Ц.. Банковата гаранция
била представена в ДА „ДРВВЗ” именно от св.В. Й., който я получил от М.П.. Писмото-
запитване с изх. №ТА.05-1832/14.06.2002г. не било получено в банката, респ. отговор в ДА
„ДРВВЗ” не постъпил.
На 21.06.2002г. св.Т. А. като пълномощник на „ЕЛЕГАНС” ООД, получил от база „Елхово”
с предавателно сведение №6/21.06.2002г. 2 500 тона пшеница.
На 24.06.2002г., отново по устно разпореждане на Ц., св.П. наредил на св.Р. да изготви още
един Анекс към Договор №235/30.04.2002г. - този път за 1 300 тона пшеница на стойност
214 500 лева без ДДС. Анексът бил изготвен, съгласуван от Ц. и от св.П. и на 24.06.2002г.
бил подписан от К. и от подсъдимия В.Й.. За подписването на този анекс отново липсвало
законов основание, доколкото не бил проведен търг и количеството било извън квотата от 5
000 тона по проведения на 24.04.2002г. търг.
На 26.06.2002г. по разпореждане на Ц. и нареждане на св.П., св.Р. изготвила Заповед №ІІІ-
60-135/26.06.2002г. за предаване на 1 300 тона пшеница от база „Образцов Чифлик” на
„ЕЛЕГАНС” ООД. След съгласуването на заповедта от Ц. и от св.П., К. я подписал на
26.06.2002г.
На 27.06.2002г. св.Т. А., като пълномощник на „ЕЛЕГАНС” ООД, получил от база
„Образцов Чифлик” с Предавателно сведение №11/27.06.2002г., 1 300 тона пшеница на
стойност 214 500 лева без ДДС.
На 27.05.2002г., 14.06.2002г. и 26.06.2002г. били подписани Договори за продажба между
„ЕЛЕГАНС” ООД и „БГ СНАКС” ООД, с който всички количества пшеница по Договор
№235/2002г. и Анексите към него били предадени на „БГ СНАКС” ООД. Цената на
сделката, сроковете за плащане; задълженията на страните, отговорностите и
44
заключителните разпоредби на Договорите били напълно идентични с договорите,
сключени с „В и Н” АД и „АКОМА” ЕООД. Реални плащания по договорите не били
извършени.
От „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД
На 27.05.2002г. Ц. разпоредил на св.П. да организира изготвяне на заповед от името на
Председателя за предаване на „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД на 5 000 тона пшеница
по Договор №243/30.04.2002г. от база „Генерал Тошево”. Св.П. възложил задачата на св.Р.,
която изготвила Заповед №ІІІ-60-73/27.05.2002г., съгласувана от св.П. и Ц.. Заповедта била
подписана на 27.05.2002г. от К., независимо от това, че едва на следващия ден - 28.05.2002г.
от него било подписано писмо-запитване с изх. №ТА.05-1839/28.05.2002г. до „ЦКБ” АД,
клон „Ботевград” за проверка на автентичността на банкова гаранция №56/23.05.2002г.
Писмото било изготвено от св.В. Й. и съгласувано от Ц.. Банковата гаранция била внесена в
ДА „ДРВВЗ” от св.Й., който я получил от подсъдимия П.. Писмото-запитване не достигнало
до предназначението си в ДА ДРВВЗ” не бил получен отговор от банката по автентичността
на предадената гаранция, която не била издадена от „ЦКБ” АД, клон „Ботевград”.
На 31.05.2002г. подсъдимият В. Н. К., в качеството си на управител на „ТАВРОС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД упълномощил св.Т. А. А. да представлява дружеството пред ДА
„ДРВВЗ” при изпълнението на Договор №243/30.04.2002г., да представлява дружеството
пред „Пристанище Варна” ЕАД и пред митническите власти.
На 01.06.2002г. в качеството си на пълномощник на „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД
св.Т. А. получил от база „Генерал Тошево” с Предавателно сведение №20/01.06.2002г.
количеството от 5 000 тона пшеница на стойност 825 000 лв. без ДДС.
На 07.06.2002г. подсъдимият В. Г. Ц. наредил на св.П. да организира изготвянето на Анекс
към Договор №243/30.04.2002г. за предаване на „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД на
допълнителни 1 000 тона пшеница, без проведен търг и над квотата по търга от 24.04.2002г.
Св.П. разпоредил на св.Р. да изпълни заповедта на Ц. и тя изготвила искания Анекс. На
07.06.2002г. Анекс №1 бил подписан от К. и подсъдимия В.К.. На 10.06.2002г. К. подписал
писмо-запитване изх. №ТА.05-1839/10.06.2002г до „ЦКБ” АД, клон „Ботевград” за
установяване автентичността на банкова гаранция № 64/10.06.2002г. за „ТАВРОС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД. Писмото било изготвено от св.В. Й. и съгласувано от Ц..
Гаранцията за 198 000 лева (120% стойността на 1 000 тона пшеница) била внесена в ДА
„ДРВВЗ” от св.В. Й., на когото била предадена от П.. Писмото-запитване не достигнало до
банката и от нея не постъпил отговор в ДА „ДРВВЗ”. Тази гаранция също не била издадена
от посочения като издател клон „Ботевград” на „ЦКБ” АД.
На 11.06.2002г. по разпореждане на Ц., св.П. разпоредил на св.Р. да изготви Заповед №ІІІ-
60-103/11.06.2002г. за предаване на 1 000 т. пшеница на „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ООД от база „Генерал Тошево”. Заповедта била съгласувана от Ц. и от св.П. и същия ден
била подписана от К..
Св.Т. А., като пълномощник на „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД получил Предавателно
сведение №23 1 000 тона пшеница на стойност 165 000 лв. без ДДС.
На 12.06.2002г. Ц. наредил на св.П. да организира изготвянето на Анекс към Договор
№243/30.04.2002г. с предмет допълнително предоставяне на 2 500 тона пшеница. Св.П.
възложил задачата на св.Р. и тя по използвания шаблон изготвила искания анекс. На
12.06.2002г. анексът бил съгласуван от Ц. и св.П. и подписан от К. и подсъдимия В.К.. По
този анекс също не бил проведен търг и предоставеното количество надхвърляло квотата,
определена за „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД на търга от 24.04.2002г.
На 17.06.2002г. К. подписал писмо-запитване с изх.№ТА.05-1839/17.06.2002г. до „ЦКБ” АД,
клон „Ботевград” за установяване автентичността на банкова гаранция №70/17.06.2002г. по
Договор №243/2002г. и Анекс №2. Тази гаранция за 495 000 лева (120% стойността на 2 500
45
тона пшеница), била изготвена от неустановено лице и не била издадена от банката,
посочена като издател. Гаранцията била внесена в ДА „ДРВВЗ” от св.В. Й., който я получил
от П.. Писмото не стигнало до адресата си и в ДА „ДРВВЗ” не бил получен отговор от
банката, посочена като издател. Независимо от това на същата дата - 17.06.2002г. Ц. наредил
на св.П. да бъде изготвена Заповед за предаване на 2 500 тона пшеница съгласно Анекс
№2/12.06.2002г. Техническото изпълнение на задачата отново извършила св.Р. по заповед
на прекия си началник - св.П.. Тя изготвила Заповед №ІІІ-60-121/17.06.2002г. Тази заповед
била съгласувана от Ц. и св.П. и подписана от К..
На 27.06.2002г. св.Т. А., като пълномощник на „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД
получил 2 500 тона пшеница на стойност 412 500 лв. без ДДС от база „Разград”.
С дати 30.05.2002г. и 14.06.2002г. били подписани два Договора за продажба между
„ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД и „БГ СНАКС” ООД, с които „БГ СНАКС” ООД
получавало количества пшеница, предоставени от ДА „ДРВВЗ” на „ТАВРОС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД. Всички клаузи на договорите били идентични с тези от
договорите с „АКОМА” ЕООД, „В и Н” АД и др.
На 03.06.2002г. бил сключен Договор №36/03.06.2002г. между „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД,
изготвен от св.М. В. и подписан от св.Т. А., с предмет 25 000 метрични тона хлебна
пшеница на цена - 81 щатски долара за метричен тон и срок за доставка от 15.06.2002г. до
30.06.2002г. За този договор също били уведомени К. и Ц. и това било причината да бъдат
сключвани анекси към договорите от 30.04.2002г. без провеждане на нов търг.
В сроковете, посочени в Договори №33/14.05.2002г. и №34/22.05.2002г. наетите от св.В.
кораби били натоварени, а пшеницата, предадена от ДА „ДРВВЗ”, изнесена и съответно
заплатена по указаните от М.П. банкови сметки.
От „П.-ШМАЛЦЛ” ООД.
На 25.06.2002г. Ц. наредил на св.П., а той разпоредил на св.Р. да бъде изготвена Заповед за
предаване на 5 000 тона пшеница на „П.-ШМАЛЦЛ” ООД от база „Тутракан”. Заповедта с
№ІІІ-60-133/25.06.2002г. била съгласувана от Ц. и от св.П. и подписана от К.. Предишния
ден - 24.06.2002г., К. бил подписал писмо-запитване с изх. №ТА-1831/24.06.2002г. до „ЦКБ”
АД, клон „Ботевград” за проверка автентичността на банкова гаранция №72/21.06.2002г.,
„издадена” за „П.-ШМАЛЦЛ” ООД за сумата от 990 000 лв. Тази банкова гаранция
постъпила в ДА „ДРВВЗ” чрез св.В. Й., след като му била предадена от П., като била
предадена в Секретно деловодство и вписана под №94/24.06.2002г. Писмото-запитване било
св.В. Й. и съгласувано от Ц.. Това писмо също не постъпило в банката, в ДА „ДРВВЗ” не
постъпил никога отговор за автентичността на гаранцията. Тази гаранция също била
неистинска, доколкото не била издадена нито от „ЦКБ” АД, нито от някой от клоновете на
банката.
Стойността на предоставените на „П.-ШМАЛЦЛ” ООД по Заповед №ІІІ-60-133/25.06.2002г.
5 000 тона пшеница била 825 000 лв. без ДДС.
На 12.06.2002г. Ц. разпоредил на св.П. да бъде изготвен допълнителен Анекс към Договора
за продажба чрез замяна на хлебна пшеница, подписан на 30.04.2002г. Указал му на „П.-
ШМАЛЦЛ” ООД по Договор №240/30.04.2002г. в Анекса да се отпусне количество от 4 000
тона. Св.П. наредил на св.Р. да изготви посочения Анекс, който би подписан като
съгласуван от св.П. и Ц.. На 12.06.2002г. К. подписал допълнителен Анекс към Договор
№240/30.04.2002г., с който предоставил на „П.-ШМАЛЦЛ” ООД, управляван от подсъдимия
Д. Х. А. 4 000 тона пшеница на стойност 660 000 лв. без ДДС, независимо от липсата на
проведен търг и надвишаването на количествата, одобрени от Комисията по търга от
24.04.2002г.
На 21.06.2002г. по разпореждане на Ц., дадено на св.П., св.Р. изготвила Заповед №ІІІ-60-
129/21.06.2002г. за предаване на „П.-ШМАЛЦЛ” ООД по Анекса от 12.06.2002г. на 2 750
46
тона пшеница от база „Образцов чифлик”. След съгласуване на Заповедта от Ц. и св.П., К. я
подписал същия ден.
На 25.06.2002г. по разпореждане на Ц., дадено на св.П., св.Р. изготвила Заповед №ІІІ-60-
134/25.06.2002г. за предаване на „П.-ШМАЛЦЛ” ООД по Анекса от 12.06.2002г. на 1 250
тона пшеница от база „Дулово”. Съгласуване на Заповедта от Ц. и св.П. тази заповед била
подписана от К. същия ден.
Този ден - 25.06.2002г. (след подписването на заповедите за предаване на пшеница на „П.-
ШМАЛЦЛ” ООД) К. подписал писмо-запитване до „ЦКБ” АД, клон „Ботевград” за
автентичността на банкова гаранция №73/24.06.2002г. за „П.-ШМАЛЦЛ” ООД. Писмото
било изготвено от св.В. Й.. Св.Й. бил внесъл в ДА „ДРВВЗ” посочената банкова гаранция за
сумата от 792 000 лв. (120% от стойността на 4 000 тона пшеница), която му била дадена от
П..
Всички деблокирани количества пшеница, предоставени на „П.-ШМАЛЦЛ” ООД в размер
на 9 000 тона, били получени от св.Т. А. като пълномощник на фирмата.
На 21.06.2002г. и 26.06.2002г. между „П.-ШМАЛЦЛ” ООД и „БГ СНАКС” ООД били
подписани изготвените от св.В. Й. типови договори за продажба на получената от ДА
„ДРВВЗ” стока - 9 000 тона пшеница. Клаузите по двата договора били напълно идентични с
подписаните до този момент договори с „АКОМА” ЕООД, „В и Н” АД, „ЕЛЕГАНС” ООД и
„ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД. По тези договори също не били извършени плащания
и нямало претенции от страна на „П.-ШМАЛЦЛ” ООД.
От „МИТАМ” ООД.
На 27.05.2002г. Ц. наредил на св.П. да бъде изготвена заповед за предаване на „МИТАМ”
ООД по Договор №244/30.04.2002г. на 5 000 тона пшеница от база „Дончево”. Заповед №ІІІ-
60-74/27.05.2002г. била изготвена от св.Р. по разпореждане на св.П. и била съгласувана от
Ц.. Същия ден - 27.06.2002г. заповедта била подписана от К..
На следващия ден - 28.05.2002г. (след подписване на Заповед №ІІІ-60-74/27.05.2002г.) К.
подписал писмо-запитване до „ЦКБ” АД, клон „Ботевград” за установяване автентичността
на банкова гаранция №55/23.05.2002г. за „МИТАМ” ООД. Тази банкова гаранция за сумата
от 990 000 лв. със срок до 30.08.2002г., била донесена в ДА „ДРВВЗ” от св.В. Й., който я
получил от М. М. П.. Писмото-запитване не било получено от банката-адресат, в ДА
„ДРВВЗ” не постъпил отговор от тази банка, а самата банкова гаранция №55/23.05.2002г. не
била издавана от посочената за издател банка.
На 27.05.2002г. подсъдимата К. Г. К., в качеството си на управител на „МИТАМ” ООД,
подписала Пълномощно рег. №818/2002г., с което упълномощила св.Т. А. с права,
идентични с правата, предоставени му по пълномощните на управителите на „АКОМА”
ЕООД - св.К. А., на „В и Н” АД - подсъдимия Ц.Й., на „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД
- подсъдимия В.К., на „П.-ШМАЛЦЛ” ООД - подсъдимия Д.А. и на „ЕЛЕГАНС” ООД -
подсъдимия В.Й..
На 03.06.2002г. св.Т. А., в качеството му на пълномощник на „МИТАМ” ООД, получил от
база „Дончево” с Предавателно сведение №2/03.06.2002г. цялото количество от 5 000 тона
пшеница на стойност 825 000 лв. без ДДС.
На 12.06.2002г. Ц. наредил на св.П. да организира изготвянето на Анекс към Договор
№244/30.04.2002г. за предоставяне на „МИТАМ” ООД на допълнителни 4 000 тона
пшеница. По заповед на св.П. св.Р. изготвила Анекс с исканото съдържание. Анексът бил
подписан на 12.06.2002г. от К. и от подсъдимата К..
На 17.06.2002г., К. подписал писмо-запитване с изх. №ТА.05-1833/17.06.2002г. за проверка
автентичността на банкова гаранция №69/17.06.2002г. до „ЦКБ” АД, клон „Ботевград”. Тази
банкова гаранция била за сумата от 792 000 лв. и била донесена в ДА „ДРВВЗ” от св.В. Й.,
47
който я получил от М.П.. Писмото-запитване не било получено от банката-адресат, в ДА
„ДРВВЗ” не постъпил отговор от тази банка, а самата банкова гаранция №69/17.06.2002г. не
била издавана от посочената за издател банка.
На същия ден - 17.06.2002г., Ц. разпоредил на св.П. да организира изготвяне на Заповед за
предаване на количеството по Анекса от 12.06.2002г. По заповед на св.П. св.Р. изготвила
Заповед №ІІІ-60-118/17.06.2002г. за предаване на 4 000 тона пшеница на „МИТАМ” ООД от
база „Разград” и същия ден К. подписал заповедта.
На 25.06.2002г. с Приемателно сведение №2/25.06.2002г. св.Т. А. като пълномощник на
„МИТАМ” ООД получил от база „Разград” 4 000 тона пшеница на стойност 660 000 лв. без
ДДС.
На 27.05.2002г. и на 14.06.2002г., били сключени два Договора за продажба, чрез които
„МИТАМ” ООД прехвърлила собствеността над 9 000 тона пшеница на „БГ СНАКС” ООД
на цена 167 лв./метричен тон. Всички останали клаузи по договорите били напълно
идентични с тези по договорите с „АКОМА” ЕООД, „В и Н” АД, „ЕЛЕГАНС” ООД,
„ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД и „П.-ШМАЛЦЛ” ООД. По тези договори също не
били извършени плащания и нямало претенции от страна на „МИТАМ” ООД.
Получените от св.Т. А. количества пшеница били натоварени в Пристанище Варна на кораба
„Стела Тингас” - общо 25,996,900 метрични тона хлебна пшеница и на 28.06.2002г. корабът
отплавал от Република България.
За осъществяване на всички посочени сделки в периода април 2002г.-юни 2002г. М. М. П.
осигурил следното финансиране - за закупуване на тръжна документация - по 16,67 лв. на
оферта, по 1% депозит за участие в търга от 24.04.2002г. - общо 57 750 лв. и суми за
плащане на ДДС по съответните сметки на Териториалните дирекции от търговските
дружества - общо 1 155 000 лв.
За получаване на сумите от „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД св.Т. А. след съгласуване с подсъдимия
М.П., открил банкови сметки в шест банки, по които да се получат паричните средства от
„ИЙСТ ПОЙНТ” ООД по износа: в „ЦКБ” АД, офис „Ботевград” с
№**********/**********; в „ДЕМИРБАНК” АД, гр.София с №**********/**********; в
„БУЛБАНК” АД с №**********; в „БИОХИМ” АД с №**********; в „Насърчителна
банка” АД, гр.София с №**********/********** и в „Корпоративна търговска банка” АД,
гр.София с №**********.
На 25.06.2002г., в ДА „ДРВВЗ” постъпило под №01184/25.06.2002г., Извлечение от
Протокол №8/11.06.2002г. на МВС по ВПК и МГС, с който било взето Решение за
деблокиране на 30 000 т. пшеница на основание чл.16, ал.3 от НДРВВЗ със срок на
възстановяване 6 месеца.
На 28.06.2002г. на св.Т. А. бил изпратен от св.В. Договор №45/28.06.2002г. за продажба на
25 000 метрични тона българска пшеница на цена 81 щатски долара за метричен тон със
срок на доставка - до 20.07.2002г. включително. Св.Т. А. уведомил Ц. за поредната оферта
на св.В., както и за количеството и срока за доставка.
На 08.07.2002г. К. подписал Условия за участие в Търг за подмяна на хлебна пшеница, с
предмет хлебна пшеница, стари реколти чрез замяна с реколта 2002г. В т.4 от тръжните
условия било посочено, че не се допускат до участие участници, с непогасени стари
задължения към ДА „ДРВВЗ”, или такива - некоректни при предишни сделки. Всички
останали клаузи от Тръжните условия били напълно идентични с тези, посочени в Тръжните
условия от 12.04.2002г. Изрично отново било посочено условието за представяне от
участниците на банкова гаранция, гарантираща минимум 120% стойността на сделката,
представена в срок до 10 дена след подписване на договора. При непредставяне на банкова
гаранция в този срок, договорът се считал за неподписан. Посочено било, че минималната
цена за сключване на договор е 165 лв./т., срокът за възстановяване е до 30.09.2002г.,
48
критериите за оценка на предложенията - предложена цена и срок за възстановяване. Като
Приложение към Тръжните условия бил приложен Проект на договор с общи условия, който
се подписва със спечелилия търга - напълно идентичен с договор за продажба чрез замяна на
хлебна пшеница по търга от 24.04.2002г.
На 09.07.2002г. във в-к „Труд” била публикувана обява за провеждане на таен търг по
документи за продажба на деблокирани стоки от ДА „ДРВВЗ”, включително хлебна
пшеница.
На 16.07.2002г. К. подписал Заповед №106/16.07.2002г., с която определил членовете и
Председателя на Комисия във връзка с търга по заповедта от 08.07.2002г., която следвало да
се събере на 16.07.2002г., да разгледа, оцени и класира постъпилите предложения от
участниците в търга, да предложи протокол за утвърждаване от Председателя и да покани
участниците за подписване договора в срок до 18.07.2002г.
М.П. се свързал със св.С. И. Р. - управител на „ДБС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, с когото се
познавал отпреди. Двамата се разбрали П. да закупи дружеството. П. закупил „ДБС
ИНЖЕНЕРИНГ” ООД и го пререгистрирал на името на Г. Н. - негов личен шофьор.
След разговори с подсъдимия В. Н. К. и подсъдимия Н. Н. К. - брат на подсъдимия В.К., по
настояване на М.П. подсъдимият Н.К. се съгласил да участва в търга, финансиран от П., чрез
своето предприятие - ЕТ „Н.К.”.
П. се свързал отново и с подсъдимия Ц.Й. и го убедил да участва в този търг чрез друго
дружество, управлявано от него - „ВИТИВИ” ЕООД.
На 15.07.2002г. в деловодството на ДА „ДРВВЗ” постъпили оферти от „ВИТИВИ” ЕООД
(№ТА.05-3018/15.07.2002г.), от „ДБС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД (№ТА.05-3021/15.07.2002г.) и
от ЕТ „Н.К.” (№ТА.05-3019/15.07.2002г.) с напълно идентично съдържание. В тези оферти
се сочело, че дружествата са специализирани в търговия със зърнени храни, че са установили
дългогодишни контакти с кооперации и търговски дружества - производители и
преработватели на зърнени храни. Предлаганата цена и от трите дружества била 175 лв./т. и
се молело за разрешение за закупуване на 5 000 тона пшеница при условията на стоков
кредит, като се поемало задължение да се възстановят закупените количества, реколта
2002г., в бази, посочени от ДА „ДРВВЗ”. И в трите оферти фигурирала декларация, че като
обезпечение на договора търговците предлагат банкова гаранция в размер на 120% за
цялото количество. Към офертите били посочени и приложени договори за покупка на
зърно, реколта 2002г., които били неистински, тъй като такива договори не били сключвани
с посочените в тях производители.
Офертата за „ВИТИВИ” ЕООД била подписана от подсъдимия Ц. П. Й.. Офертата на ЕТ
„Н.К.” - от подсъдимия Н. Н. К.. За „ДБС ИНЖЕНЕРИНГ” офертата била подписана от св.С.
Р.. И към трите оферти били приложени Удостоверения от Министерство на земеделието и
горите, че търговците са регистрирани като търговци на зърно с Решение №315/17.06.2002г.
на МЗГ. И трите удостоверения били неистински, тъй като едва на 25.07.2002г. търговците
получили регистрация в МЗГ с Решение №328/25.07.2002г.
На 16.07.2002г. назначената със Заповед №106/16.07.2002г. Комисия изготвила предложение
до Председателя по Протокол №9/16.07.2002г. Комисията предложила да бъдат класирани
всичките 4 участници, подали тръжни документи, между които и „ВИТИВИ” ЕООД; „ДБС
ИНЖЕНЕРИНГ” ООД и ЕТ „Н.К.” за количество от по 5 000 тона хлебна пшеница на цена
от 175 лв./т.Протокол №9/16.07.2002г. бил утвърден от Председателя на ДА ДРВВЗ” - К. и
бил заведен с №ТА.05-2881/16.07.2002г.
На 18.07.2002г. в ДА „ДРВВЗ” се явили управителите на спечелилите търга търговци -
подсъдимият Ц. П. Й., подсъдимият Н. Н. К. и св.С. И. Р. и подписали Договори за
продажба чрез замяна на хлебна пшеница: №446/18.07.2002г. за „ДБС ИНЖЕНЕРИНГ”
ООД; №441/18.07.2002г. за „ВИТИВИ” ЕООД и №442/18.07.2002г. за ЕТ „Н.К.”.
49
И трите договора били с напълно идентично съдържание с договорите, подписани на
30.04.2002г., с изключение на срока за възстановяване на пшеницата, който по тези
договори бил до 30.09.2002г. К. подписал тези договори същия ден.
На 22.07.2002г. св.В. Й. предал на св.П. П. банкова гаранция №82/19.07.2002г., на която
било посочено, че е издадена от „ЦКБ” АД, клон „Ботевград” за „ДБС ИНЖЕНЕРИНГ”
ООД по Договор №446/18.07.2002г. за 1 050 000 лв. Банковата гаранция била получена от
св.Й. от П., като била изготвена от неустановено по делото лице и била неистинска - банката
не била издавала такава гаранция. За автентичността на документа в ДА „ДРВВЗ” не било
изготвено писмо-запитване до банката. Отново същия ден - 22.07.2002г. св.В. Й. предал на
св.П. и банкови гаранции, на които било посочено, че са издадени от „ЦКБ” АД, клон
„Ботевград” за „ВИТИВИ” ЕООД и ЕТ „Н.К.” за по 1 050 000 лв. Тези гаранции също били
неистински документи и не били издадени от посочената банка-издател. За тези гаранции
също не била извършена проверка за автентичност и до банката въобще не били изпращани
писма-запитвания за тяхната истинност и коректност.
На 22.07.2002г. била изготвена и подписана от С. Н. К. Заповед №ІІІ-60-165/22.07.2002г. за
предаване на „ВИТИВИ” ЕООД на 5 000 тона пшеница на основание Протокол
№8/11.06.2002г. на МВС от базите „Козаревец” и „Разград”.
На 05.08.2002г. св.Т. А. А. получил от двете бази общо 5 000тона пшеница като
пълномощник на подсъдимия Ц.Й.. Пълномощното с рег. №1250/19.07.2002г. било напълно
идентично по съдържание с пълномощните от св.К. А., от подсъдимата К.К., от подсъдимия
Ц.Й. (за „В и Н” АД), от подсъдимия В.К., от подсъдимия Д.А. и от подсъдимия В.Й..
Нотариалното удостоверяване било извършено от нотариус Д. Г. (с район на действие РС-
Ботевград).
На 22.07.2002г. била подписана от С. Н. К. и Заповед №ІІІ-60-164/22.07.2002г. за предаване
на ЕТ „Н.К.” на общо 5 000 тона пшеница по Договор №442/18.07.2002г. от бази
„Козаревец” и „Червена вода”. И тези количества били получени от св.Т. А. А. на основание
Пълномощно от подсъдимия Н.К. с рег. №1251/19.07.2002г. на нотариус Д. Г. със
съдържание напълно идентично с това за останалите търговци.
На 22.07.2002г. С. Н. К. подписал и Заповед №ІІІ-60-166/22.07.2002г. за предаване на 5 000
тона хлебна пшеница на „ДБС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД по Договор №446/18.07.2002г. от база
„Образцов чифлик”.
На 28.07.2002г. св.Т. А. А. на основание Пълномощно от св.С. Р. с рег. №1252/19.07.2002г.
получил с Предавателно сведение №15/28.07.2002г. цялото посочено количество пшеница.
Количествата пшеница били натоварени на пристанище Варна, но тъй като заявеният от
св.М. В. кораб бил с товароносимост над 25 000 метрични тона, за пълното му запълване
следвало да се осигурят допълнителни количества пшеница от ДА „ДРВВЗ”.
С тази цел на 25.07.2002г. Ц. разпоредил на св.П. да организира техническото изготвяне на
Анекси към Договори №441/18.07.2002г., №442/18.07.2002г. и №446/18.07.2002г. за
предоставяне на допълнителни количества хлебна пшеница за „ДБС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД
от 3 000 тона, за „ВИТИВИ” ЕООД от 2 000 тона и за ЕТ „Н.К.” от 1 500 тона. За
предоставянето на тези количества пшеница не бил проведен търг за продажба. Св.П.
възложил изготвянето на съответните анекси на св.Р., която изготвила три Анекса по
използваната за предходните анекси на привилегировани дружества форма. Св.Р. предала
анексите за съгласуване и те били подписани последователно от св.П., от св.Г. и от Ц..
На 25.07.2002г. С. Н. К. подписал Анекс №2 към Договор №446/18.07.2002г., с който
предоставял на заемателя „ДБС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД допълнително количество пшеница
от 3 000 тона. Отново на 25.07.2002г. подсъдимият К. подписал Анекс №2 към Договор
№441/18.07.2002г., с който предоставял на „ВИТИВИ” ЕООД допълнително количество от 2
000 тона пшеница. И отново на 25.07.2002г. К. подписал и Анекс №2 към Договор
50
№442/18.07.2002г., с който предоставял на ЕТ „Н.К.” допълнителни 1 500 тона пшеница.
На 26.07.2002г., Ц. разпоредил на св.П. да бъдат изготвени заповеди за предаване на
количества хлебна пшеница по подписаните анекси, като му указал и конкретни бази за
получаване. Св.П. възложил изготвянето на заповедите на св.Р.. Тя изготвила Заповед №ІІІ-
60-172/26.07.2002г. за предаване на „ДБС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД на 3 000 тона пшеница от
база „Козаревец”, Заповед №ІІІ-60-170/26.07.2002г. за предаване на „ВИТИВИ” ЕООД на 2
000 тона пшеница от база „Образцов чифлик” и Заповед №ІІІ-60-171/26.07.2002г. за
предаване на ЕТ „Н.К.” на 1 500 тона пшеница от база „Образцов чифлик”. Чрез тези
заповеди на посочените три търговеца били предоставени общо 6 500 тона хлебна пшеница
на стойност 1 137 500 лв. без ДДС.
Всичките количества пшеница по трите Заповеди били получени от св.Т. А. А. по
посочените пълномощни за периода от 01.08.2002г. до 05.08.2002г.
На 25.07.2002г. и на 19.07.2002г. ЕТ „Н.К.” с Договори за продажба прехвърлил
собствеността на получените от ДА „ДРВВЗ” общо 6 500 тона пшеница на „БГ СНАКС”
ООД на цена от 177 лв./т. без ДДС.
На 18.07.2002г. и на 26.07.2002г. „ДБС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД с Договори за продажба
прехвърлил собствеността на получените от ДА „ДРВВЗ” общо 8 000 тона пшеница на „БГ
СНАКС” ООД на цена от 177 лв./т. без ДДС.
На 20.07.2002г. и на 27.07.2002г. „ВИТИВИ” ЕООД с два Договора за продажба прехвърлил
собствеността на получените от ДА „ДРВВЗ” общо 7 000 тона пшеница на „БГ СНАКС”
ООД на цена от 177 лв./т. без ДДС.
На 05.08.2002г. корабът „Стела Тингас”, нает от св.В., напуснал Пристанище „Варна”,
натоварен с общо 26 242,753 метрични тона хлебна пшеница, предоставена от „БГ СНАКС”
ООД на „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД.
Общо по Договори за продажба №33/14.05.2002г., №34/22.05.2002г., №36/03.06.2002г. и
№45/28.06.2002г. между „БГ СНАКС” ООД и „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД, „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД
изнесло от Република България 83 541,084 метрични тона пшеница, получени от ДА
ДРВВЗ” чрез „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, „ЕЛЕГАНС” ООД, „П.-ШМАЛЦЛ”
ООД, „АКОМА” ЕООД и „БГ СНАКС” ООД, „МИТАМ” ЕООД, „В и Н” АД, „ДБС
ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, „ВИТИВИ” ЕООД и ЕТ „Н.К.”.
За периода от 21.05.2002г. до 08.08.2002г. по шестте банкови сметки, разкрити от св.Т. А. в
„ЦКБ” АД, клон „Ботевград”, „Демирбанк” АД-София, „БУЛБАНК” АД-София,
„БИОХИМ” АД-София, „Насърчителна банка” АД-София и „Корпоративна търговска
банка” АД-София постъпили от „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД общо 6 750 399,31 щатски долара -
продажна цена на количествата хлебна пшеница.
По указания на П., св.Т. А. разпоредил преводи на суми по банковите сметки на свързаните
със сделката търговци както следва:
На „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД по банков път били преведени от „БГ СНАКС”
ООД за периода от 01.08.2002г. до 14.08.2002г. общо 1 383 000 лв. с основание „… частично
плащане по договор”.
На „П.-ШМАЛЦЛ” ООД за периода от 06.08.2002г. до 23.10.2002г. били преведени общо
503 000 лв. с основание „… частично плащане по договор”.
На „МИТАМ” ООД за периода от 27.05.2002г. до 13.08.2002г. били преведени общо 1 236
300 лв. с основание „… частично плащане по договор”.
На „ЕЛЕГАНС” ООД за периода от 27.05.2002г. до 13.08.2002г. били преведени общо 1 125
000 лв. с основание „… частично плащане по договор”.
На „В и Н” АД за периода от 12.06.2002г. до 27.08.2002г. били преведени общо 285 900 лв. с
51
основание „… частично плащане по договор”.
На „ВИТИВИ” ЕООД за периода от 19.07.2002г. до 27.08.2002г. били преведени общо 285
900 лв. с основание „… частично плащане по договор”.
На ЕТ “Н.К.” за периода от 19.07.2002г. до 28.07.2002г. били преведени общо 258 600 лв. с
основание „… частично плащане по договор”.
На „ДБС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД за периода от 22.07.2002г. до 27.08.2002г. били преведени
общо 328 000 лв. с основание „… частично плащане по договор”.
На „АКОМА” ЕООД за периода от 09.07.2002г. до 30.08.2002г. били преведени общо 224
600 лв. с основание „… частично плащане по договор”.
С получените по банков път суми, управителите на търговските дружества и на ЕТ ”Н.К.”, с
изключение на св.К. А., извършвали преводи по сметките на Териториалните дирекции на
ДА „ДРВВЗ” за заплащане на ДДС по допълнително получените количества пшеница,
заплащали депозити за участие в други търгове на ДА „ДРВВЗ” (за други стоки от
номенклатурата на държавните резерви) или теглили суми в брой, които представяли на
св.В. Й.. По този начин търговците, контролирани от П. усвоили оборотни средства, с които
участвали в други изгодни сделки с ДА „ДРВВЗ”.
От шестте банкови сметки на „БГ СНАКС” ООД били изтеглени (във валута и в лева) в
брой общо 6 858 604,93 лв. - 1 824 444,31 щатски долара от валутните сметки и 3 011 276,20
лв. от левовите сметки.
Св.Т. А. изтеглил общо сумата от 511 800 лева за периода от 03.07.2002г. до 09.08.2002г. и
374 865,80 щатски долара за периода от 09.07.2002г. до 05.09.2002г., като общия размер на
изтеглените от него суми възлиза в български левове на 1 437 890,68 лв.
Счетоводителката на П. - св.В. Й. изтеглила от сметката на „БГ СНАКС” ООД в „ЦКБ” АД,
клон Ботевград общо 141 000 лева.
Счетоводителката на „БГ СНАКС” ООД - св.И. Ц. И. изтеглила на основание предоставено
й от св.Т. А. пълномощно общо 4 517 471,25 лв. от „ДЕМИРБАНК” АД-София, „БУЛБАНК”
АД, „НАСЪРЧИТЕЛНА БАНКА” АД-София и „Корпоративна търговска банка” АД, София.
Преди изтегляне на суми от сметките на „БГ СНАКС” ООД в четирите банки, св.И.
получавала предварителна информация за курс „купува” на съответната банка в долари,
предавала информацията на П. и на св.А., които указвали на св.И. каква конкретна сума да
се превалутира в левове и да изтегли. Св.И. получавала сумите в левове и в щатски долари
на каса от банките и незабавно ги предавала или на св.В. Й., която единствена от
счетоводителките имала ключ за касата в офиса на М. М. П. и управляваните от него фирми
в Домостроителния комбинат, или на самия П.. Предадените на двамата суми св.И.
отразявала счетоводно като касова наличност в „БГ СНАКС” ООД. Салдото се натрупвало и
тъй като не получавала документ за дадените суми в касата на св.В. Й., св.И. И.
предупредила както П., така и св.А. за този счетоводен проблем. П. й заявил, че това не е
нейна грижа, а св.А. не взел отношение по този проблем.
За периода от месец юли 2002г. до 01.07.2003г., П. получил от св.И. лично или чрез св.Й.
общо 4 658 471,25 лв.
П. и св.А. също така помежду си разменяли парични средства, включително от изтеглените
от св.А. от сметките на „БГ СНАКС” ООД.
Отлагане на възстановяването на полученото зърно.
През лятото на 2002г. М. М. П. продължил да участва чрез свързани с него търговски
дружества и еднолични търговци в различни сделки за стоки от номенклатурата на
държавните резерви с ДА „ДРВВЗ”, като използвал натрупания от износа към „ИЙСТ
ПОЙНТ” ООД финансов ресурс. П. не предприемал действия за сключване на договори със
52
зърнопроизводители за осигуряване на жито за връщането на получената от ДА „ДРВВЗ”
хлебна пшеница по договорите от април 2002г. и от юли 2002г.
На 15.08.2002г. С. Н. К. подписал писмо изх. №ТА.05-1839/15.08.2002г. до „ТАВРОС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, с копие до ТД „ДР”-Варна с указание, че дружеството следва да
възстанови дължимите количества пшеница по Договор №243/30.04.2002г. и Анексите към
него в база „Генерал Тошево” на ДА „ДРВВЗ”. Писмото било изготвено от св.В. Р. и било
съгласувано със св.П..
С писмото изх. №ТА.05-1839/15.08.2002г., К. информирал „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ООД, че ако до 20.08.2002г. не започне възстановяване на пшеницата в указаната база, ДА
„ДРВВЗ” ще пристъпи към усвояване на сумата по банковата гаранция.
Писма с напълно идентично съдържание на същата дата били подписани от К. и за
останалите 6 дружества по договорите от 30.04.2002г. – до „В и Н” АД с №ТА.05-
1840/15.08.2002г., до „ЕЛЕГАНС” ООД с №ТА.05-1832/15.08.2002г., до „П.-ШМАЛЦЛ”
ООД с №ТА.05-1831/15.08.2002г., до „МИТАМ” ООД с №ТА.05-1833/15.08.2002г., в което
било посочено 5 000 тона да бъдат възстановени в база „Генерал Тошево” и 4 000 тона - в
база „Дончево”, до „БГ СНАКС” ООД с №ТА.05-1535/15.08.2002г., до „АКОМА” ЕООД с
№ТА.05-1836/15.08.2002г., в което било посочено 1 000 тона да бъдат възстановени в база
„Генерал Тошево” и 9 000 тона - в база „Дончево”.
Свидетелят Т. А. започнал да настоява пред М.П. да се пристъпи към действия за връщане
на получената хлебна пшеница по договорите на „БГ СНАКС” ООД и „АКОМА” ЕООД с
ДА „ДРВВЗ”. При разговорите П. му заявявал да не се притеснява за възстановяването и че
това не било грижа за св.А.. Все пак св.А. решил лично да започне да закупува зърно и да
изпълнява задълженията на „БГ СНАКС” ООД по сделката с ДА „ДРВВЗ”. На 16.08.2002г.
„БГ СНАКС” ООД закупил от ЕТ „М. П.” 407,407 тона хлебна пшеница на цена 135 лв./т.
без ДДС, за което превел на продавача 55 000 лв. в „ПИБ” АД, гр.Добрич по фактура
№341/16.08.2002г. След това дружеството закупило от ЕТ „М. П.” още хлебна пшеница на
обща стойност 232 200 лв.
За периода от 22.08.2002г. до 02.09.2002г. св.Т. А. възстановил с Приемателни актове с
№76/22.08.2002г., №79/23.08.2002г., №90/02.09.2002г., №91/02.09.2002г., №92/02.09.2002г.,
№93/02.09.2002г., №98/02.09.2002г., №99/02.09.2002г. и №100/02.09.2002г. в база „Генерал
Тошево” общо 1 608,187 тона хлебна пшеница.
След закупуването на това количество св.А. уведомил П., че е започнал лично закупуване на
хлебна пшеница по задължението на „БГ СНАКС” ООД и че цената на сделката е 135 лв./т.
Св.А. обяснил на П., че с оставащите му средства не би успял да закупи цялото дължимо от
„БГ СНАКС” ООД и „АКОМА” ЕООД количество пшеница. П. обяснил на св.А., че купува
скъпо и че трябва да се преговаря с Ц. и К. за удължаване срока за възстановяване на
количествата пшеница по договорите с „БГ СНАКС” ООД, „АКОМА” ЕООД, „МИТАМ”
ООД, „ЕЛЕГАНС” ООД, „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, „П.-ШМАЛЦЛ” ООД и „В и
Н” АД.
В резултат от срещата си с П., св.А. решил да се възползва от дадения му съвет и провел
разговор с Ц. и К. относно удължаването на срока за възстановяване на получената от тези
дружества хлебна пшеница по договорите от 30.04.2002г. При срещата, тримата се разбрали
да бъдат удължени сроковете по тези договори за възстановяване на получената пшеница.
Като резултат от този разговор на 22.08.2002г. в ДА „ДРВВЗ” постъпили молби от
„ЕЛЕГАНС” ООД и „В и Н” АД, които били заведени под №ТА.05-1832/22.08.2002г. и
№ТА.05-1840/22.08.2002г. На 23.08.2002г. в ДА „ДРВВЗ” постъпила молба от „ТАВРОС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, която била заведена под №ТА.05-1839/23.08.2002г. Тези молби
били докладвани на К., който поставил резолюции молбите да бъдат разгледани от Ц..
Последният разпоредил на св.П. да реши въпросите.
53
На 26.08.2002г. със Заповед №124/26.08.2002г. К. назначил Комисия с председател Ц., със
задача да разгледа възникналите с пшеницата от новата реколта проблеми и да предложи
решение. Още същия ден, по нареждане на Ц., св.П. изготвил предложение до Председателя
на Комисията – Ц., за удължаване на срока за възстановяване на пшеницата с максимум 2
месеца. Отново същия ден - 26.08.2002г. било проведено и заседание на Комисията,
назначена със Заповед №124/26.08.2002г. с дневен ред „Предложение за удължаване на
срока за възстановяване на пшеница от реколта 2002г. по договори за продажба чрез
замяна”. След доклад на св.П. и по предложение на Ц. (в качеството му на Председател на
Комисията) било взето решение по Протокол №9/26.08.2002г. да се удължи срока за
възстановяване на пшеницата с максимум 2 месеца. Протоколът бил подписан от
Председателя на Комисията и от всичките му членове и бил представен за утвърждаване от
К.. Подсъдимият К. знаел, че максималният срок за възстановяване на количеството от 60
000 тона пшеница, деблокирано с Решението на Междуведомствения съвет по ВПК от
11.04.2002г. е 30.09.2002г. и за неговото удължаване е необходимо да се поиска съответно
решение на МВС. Вместо да стори това, на 26.08.2002г. той утвърдил Протокол
№9/26.08.2002г. на Комисията, назначена със Заповед №124/26.08.2002г.
На 27.08.2002г. Ц. наредил на св.П. да организира изготвяне на Допълнителни споразумения
към Договори №235/30.04.2002г., №243/30.04.2002г. и №242/30.04.2002г., с които да се
удължат сроковете за възстановяване на количествата пшеница до 31.10.2002г. Св.П.
възложил задачата на св.Р. и тя изготвила исканите документи - допълнителни
споразумения между ДА „ДРВВЗ” и управителите на „ЕЛЕГАНС” ООД; „В и Н” АД и
„ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД за удължаване сроковете на договорите им до
31.10.2002г. Във всяко от тези допълнителни споразумения било посочено, че заемателят
следва да заплаща месечна лихва в размер на 1,2% с ДДС за цялото невъзстановено
количество за месеците септември и октомври 2002г., както и това, че споразуменията
влизат в сила след представяне на банкова гаранция до 29.08.2002г., покриваща 120% от
цялото невъзстановено количество по основния договор и всички анекси към него. И трите
споразумения били подписани на 27.08.2002г. от К. от страна на ДА „ДРВВЗ” и
подсъдимите Ц.Й., В.К. и В.Й. за управляваните от тях дружества.
На 27.08.2002г. по разпореждане от Ц., св.П. наредил на св.Р. да изготви Допълнителни
споразумения за удължаване сроковете за възстановяване на количествата хлебна пшеница и
по Договорите и Анексите към тях на „БГ СНАКС” ООД, „АКОМА” ЕООД, „П.-
ШМАЛЦЛ” ООД и „МИТАМ” ООД. Клаузите по тези Допълнителни споразумения били
напълно идентични с тези за „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД; „В и Н” АД и
„ЕЛЕГАНС” ООД. В ДА „ДРВВЗ” не са постъпвали молби от тези дружества за удължаване
на сроковете за възстановяване на хлебната пшеница и липсвало решение на съответна
Комисия за удължаване на тези срокове. Въпреки липсата на молби от дружествата и
решение на съответна Комисия, С. Н. К. подписал изготвените от св.Р. допълнителни
споразумения. По всички подписани споразумения от св.В. Й. на св.П. П. били представени
банкови гаранции от търговските дружества, обезпечаващи задълженията им към ДА
„ДРВВЗ”, които били вписани в дневника на Секретно деловодство на ДА „ДРВВЗ” на
29.08.2002г. Още същия ден - 29.08.2002г. К. подписал писма-запитвания за потвърждаване
автентичността на представените банкови гаранции до „ИНГ БАНК” АД.
На 02.09.2002г. св.П. П. взел от Секретно деловодство на ДА „ДРВВЗ” всички банкови
гаранции по първоначалните договори от 30.04.2002г. и техните анекси, които били
неистински документи, на които бил придаден вид, че са издадени от „ЦКБ” АД, клон
Ботевград, и ги върнал на управителите на „БГ СНАКС” ООД, „АКОМА” ЕООД, „ТАВРОС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, „П.-ШМАЛЦЛ” ООД, „МИТАМ” ООД, „ЕЛЕГАНС” ООД и „В и
Н” АД. Преди да предаде в оригинал банковите гаранции, св.П. ги фотокопирал и на
копието всеки управител записвал, че е получил в оригинал банкова гаранция, заедно с
датата на получаването й, като се подписвал. Ксерокопията св.П. съхранявал при себе си.
54
През лятото на 2002г. климатичните условия при прибирането на зърното били влошени,
което довело до занижено качество на хлебната пшеница и понижаване на цената, на която
зърното в Република България се изкупувало от производителите. Недоволството на
производителите и повишеното социално напрежение довеждат до решение на
Министерския съвет на Република България да предприеме мерки за интервенция на пазара
на хлебната пшеница в съответствие с чл.7 от Закона за съхранение и търговия със зърно и
чл.28, ал.1 от Закона за устройството на държавния бюджет. С тази цел на 29.08.2002г. е
прието Постановление №198 на Министерския съвет за създаване на стоков фонд от
пшеница и осигуряване на средства от държавния бюджет на Република България за 2002г.
за интервениране на зърнения пазар и субсидиране на експортно ориентирани
зърнопроизводители. Това Постановление е обнародвано на 03.09.2002г. в бр.84/2002г. на
„Държавен вестник” и влиза в сила същия ден съобразно §3 от Заключителните разпоредби.
Впоследствие са направени изменения с ПМС №216/20.09.2002г., ПМС №289/12.12.2002г. и
ПМС №317/29.12.2002г.
Съгласно чл. 1 от ПМС №198/2002г. се създава стоков фонд в размер на 200 000 тона
пшеница, реколта 2002г., ІІ Б група към ДА „ДРВВЗ”. За това Министърът на финансите
предоставя на ДА „ДРВВЗ” допълнителни средства от държавния бюджет в размер на 32
000 000 лв. за попълване на стоковия фонд. Според Постановлението стоковият фонд се
попълва чрез сключване на преки договори с регистрирани земеделски производители по
цена 160 лв.за тон зърно без ДДС, като контрагентите и изкупуваните количества зърно се
определят от Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие”. Първоначално
интервенирането на зърнения пазар било определено до 31.12.2002г., но впоследствие
периодът е удължен до 30.06.2003г.
На 30.09.2002г. К. изпратил писмо изх. №ТА.05-3957/30.09.2002г. до Териториалните
дирекции на ДА „ДРВВЗ” - ТД „София”, ТД „Бургас”, ТД „Варна”, ТД „Велико Търново”,
ТД „Враца”, ТД „Пловдив” и ТД „Шумен”, във връзка с ПМС №198/2002г., в което ги
уведомявал, че сключените на борсата договори за покупка на пшеница следвало да се
изпращат директно от брокерите в съответната Териториална дирекция, приетата по
договорите пшеница трябвало да бъде заплащана на продавачите по цена 160 лв. на тон без
ДДС. Договорите с базите, определени за нови съхранители на пшеница, с които нямало все
още сключени такива, следвало да се сключват след като се установят окончателно приетите
от тях количества зърно. По-късно - на 28.10.2002г., с ново писмо №ТА.05-4300/28.10.2002г.
било указано, че за ускоряване на изпълнението на ПМС №198/2002г. пшеница може да
бъде приемана в бази, с които ДА ДРВВЗ” няма сключени договори за съхранение, но в този
случай трябва да се сключи незабавно договор от съответната ТД на ДА „ДРВВЗ” за
съхранение на конкретното количество пшеница, като окончателни договори с бази,
определени за нови съхранители на пшеница трябвало да се сключат след като се установят
приетите количества зърно и то само за сроковете по ПМС №198/2002г. В писмото изрично
било посочено, че то е във връзка с изкупуването на пшеница по ПМС №198/29.08.2002г.
По изпълнение на ПМС №198/2002г. били сключени договори с посочени от Държавен
фонд „Земеделие” производители, като договорите се сключвали на стоковите борси на
страната - Софийска, Пловдивска и Русенска.
Към края на месец септември 2002г., всяка Териториална дирекция получила справка за
възможностите на ДА „ДРВВЗ” да съхранява хлебна пшеница, реколта 2002г. в собствени
бази и външни съхранители. В справката било посочено, че в база „Генерал Тошево”
свободният капацитет е за 85 000 тона, в база „Дончево“ свободният капацитет е за 22 000
тона, в база „Ряхово” (външен съхранител) свободната вместимост е 30 050 тона, в база
„Болярово” (външен съхранител) свободната вместимост е 17 000 тона.
Справката от ДА „ДРВВЗ” била получена в ТД „ДР”-Бургас на 26.09.2002г. и на
01.10.2002г., с писмо №ДР-01-2736/01.10.2002г. Директорът на ТД „ДР”-Бургас уведомил
55
К., че Зърнобаза „Болярово” не е лицензирана от Националната служба по зърното и че
същата е неподходяща за дългосрочно съхранение на зърно. Молило се посочените в
справката 17 000 тона пшеница да бъдат пренасочени към лицензирани бази. Ц. посетил
Зърнобаза „Болярово” и след неговото посещение по факса на ТД „ДР”-Бургас от Централно
управление на ДА „ДРВВЗ” била получена Лицензия за зърнохранилище №131/21.10.2002г.
на МЗГ, издадена на „ВИТИВИ” ЕООД за съхранение на зърно на влог за не повече от 21
000 тона. На тази лицензия бил положен кръгъл печат на МЗГ и подпис, за който е посочено,
че е на св.М. Д. - Министър на земеделието и горите. Такава лицензия не била издавана на
„ВИТИВИ” ЕООД на 21.10.2002г. Едва на 21.05.2004г. на „ВИТИВИ” ЕООД била издадена
лицензия за Зърнобаза „Болярово” с Удостоверение №131/21.05.2004г. с капацитет от 24 000
тона пшеница.
В този период - към месец септември 2002г., М. М. П. бил посетен в офиса му от св.Н. И. -
негов познат и приятел. Св.Н. И. помолил П. за финансова и материална помощ за развитие
на бизнес с хлебопекарна, като св.И. бил чул от общи познати, че търгува със зърно в големи
количества. П. запитал св.И. дали има работеща фирма без задължения. Св.И. му отговорил,
че има такава фирма - ЕТ „С. Д.”, собственост на сестрата на св.И.. Св.И. гарантирал на П.,
че може да работи с тази фирма. П. обяснил, че фирмата трябва, за да осъществи сделка с
Държавния резерв. Обяснил още, че фирмата ще стане външен съхранител на държавен
резерв, а държавата ще плаща за това наем.
П. наредил на своята счетоводителка - св.В. Й., да регистрира ЕТ „С. Д.” по ЗДДС.
Разпоредил на св.Н. И. да пребивава в гр.Правец и да чака указания, които ще получава чрез
св.Й..След регистрацията на ЕТ „С. Д.” по ЗДДС, св.Н. И., по нареждане на М.П., подписал
пълномощни в полза на подсъдимия В. Р. Й. и подсъдимия Ц. П. Й., на св.В. Й., както и на
брокери от Софийска стокова борса.Тъй като не бил добре здравословно, св.Н. И. наел свой
съсед в гр.Правец - св.И. Х. Х. за шофьор, за да може да пътува до гр.София за срещи с П..
Междувременно наближил срокът за издължаване на количествата пшеница, получени,
както от търговците, участвали в сделката с „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД (както по търга от месец
април 2002г., така и по този от месец юли 2002г.).
На 27.09.2002г. К. подписал Допълнителни споразумения с „ДБС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД,
„ВИТИВИ” ЕООД и ЕТ „Н.К.”, с които удължил срока на договорите им до 30.11.2002г.
Удължаването на срока било в рамките на срока, определен от Междуведомствения съвет
по ВПК в Протокол №8/11.06.2002г. за деблокиране на 30 000 тона пшеница. По тези
Допълнителни споразумения не били подавани молби от управителите на „ДБС
ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, „ВИТИВИ” ЕООД и ЕТ „Н.К.”.
На 16.10.2002г., св.П. наредил на св.Р. да изготви напомнителни писма до „БГ СНАКС”
ООД, „АКОМА” ЕООД, „МИТАМ” ООД, „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, „В и Н” АД,
„П.-ШМАЛЦЛ” ООД и „ЕЛЕГАНС” ООД, с които им били повторно указани базите за
възстановяване на заетата от Агенцията пшеница, както и това, че ако до 20.10.2002г. не
започнат възстановяването, ще се пристъпи към усвояване на банковите гаранции.
На 30.10.2002г. Ц. разпоредил на св.П. да организира технически изготвянето на
допълнителни споразумения към договорите за продажба чрез замяна на „БГ СНАКС”
ООД, „АКОМА” ЕООД, „МИТАМ” ООД, „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, „В и Н” АД,
„П.-ШМАЛЦЛ” ООД и „ЕЛЕГАНС” ООД, с които да им се удължи срока за възстановяване
на пшеницата до 31.01.2003г. Свидетелят П. възложил тази задача на св.Р., която изготвила
7 допълнителни споразумения към Договори с №232/30.04.2002г., №233/30.04.2002г.,
№235/30.04.2002г., №240/30.04.2002г., №242/30.04.2002г., №243/30.04.2002г. и
№244/30.04.2002г. по описа на ДА „ДРВВЗ”. Допълнителните споразумения от 30.10.2002г.
били напълно идентични по съдържание с тези от 27.08.2002г., като единствената промяна в
текста била датата, посочена като краен срок за издължаване на получените количества
хлебна пшеница. И седемте допълнителни споразумения били съгласувани от Ц., преди да
56
бъдат предоставени за подпис на К. в качеството му на Председател на ДА „ДРВВЗ”.
Същият подписал всичките Допълнителни споразумения - 7 на брой, с които продължил
сроковете за възстановяване на деблокирания държавен резерв до 31.01.2003г. Посочената
дата излизала извън срока, определен от Междуведомствения съвет по ВПК по Протокол
№5/11.04.2002г. - 30.09.2002г., без да има съответно предложение до МВС и решение на
МВС в тази насока.
На 20.11.2002г. в ДА „ДРВВЗ” постъпила молба с вх. №ТА.05-3021/20.11.2002г.от лице,
посочено като управител на „ДБС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, с която се искало удължаване на
срока по Договор №446/18.07.2002г. до 28.02.2003г.
На 21.11.2002г. подсъдимият Н. Н. К. подал в ДА „ДРВВЗ” молба с вх. №ТА.05-
3019/21.11.2002г., в която молил за удължаване на срока по Договор №442/18.07.2002г. до
28.02.2003г.
На 26.11.2002г. и управителя на „ВИТИВИ” ЕООД - подсъдимият Ц. П. Й. подал Молба с
вх. №ТА.05-3018/26.11.2002г. до ДА „ДРВВЗ”, с която молил за удължаване на срока на
Договор №441/18.07.2002г. до 10.03.2003г.
Въз основа на тези молби Ц. разпоредил на св.П. да организира изготвянето на
допълнителни споразумения към трите договора, в които да се удължи срока за
възстановяване на хлебната пшеница до 28.02.2003г.
По заповед на св.П., св.Р. на 26.11.2002г. изготвила три Допълнителни споразумения към
Договори №441/18.07.2002г., №442/18.07.2002г. и №446/18.07.2002г. След съгласуване с Ц.,
трите Допълнителни споразумения били подписани от К.. Удължаването на сроковете за
възстановяване на хлебната пшеница от тримата търговеца било в пряко нарушение на
крайния срок, определен от Междуведомствения съвет по ВПК по Протокол
№8/11.06.2002г. - 30.09.2002г. След това договорите били подписани от управителите на
„ДБС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, „ВИТИВИ” ЕООД и ЕТ „Н.К.”.
На 31.01.2003г. изтичал срокът по Допълнителните споразумения с „БГ СНАКС” ООД,
„АКОМА” ЕООД, „МИТАМ” ООД, „ЕЛЕГАНС” ООД, „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ООД, „П.-ШМАЛЦЛ” ООД и „В и Н” АД, а на 28.02.2003г. - срокът по допълнителните
споразумения с „ДБС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, „ВИТИВИ” ЕООД и ЕТ „Н.К.”.
За периода от 16.01.2003г. до 24.01.2003г. в ДА „ДРВВЗ” постъпили молби от
„МИТАМ” ООД (вх. №РД.05-331/16.01.03г.), от „В и Н” АД (вх. №ПХ.03-367/17.01.03г), от
„П.-ШМАЛЦЛ” ООД (вх. №ПА.05-133/21.01.03г.), от „ЕЛЕГАНС” ООД (вх. №ПА.05-
134/21.01.03г.), от „АКОМА” ЕООД (вх. №ПА.05-120/24.01.03г.), от „БГ СНАКС” ООД (вх.
№ПА.05-133/24.01.2003г.) и от „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД (вх. №ПА.05-
130/24.01.03г.). Във всички молби със сходни мотиви се сочело, като причина за
невъзстановяване на количествата пшеница действието на ПМС №198/2002г., искало се
възстановяването да е от пшеница, реколта 2003г. и да се намали лихвата, плащана по
отделните Договори, като се сочело, че длъжниците нямали вина за „създалата се ситуация”.
Всяка една от молбите била насочена с резолюция от К. до Ц.. Последният препратил
молбите до св.П., като разпоредил да се осъществи разглеждането на молбите от комисия в
Дирекцията на св.П..
На 27.01.2003г. Ц. извикал в кабинета си св.П. и му разпоредил да изготви Предложение от
името на Отдел „Планиране и анализ” в ДА „ДРВВЗ”, в което да предложи Комисията да
разгледа и обсъди възможността срокът по договорите да се продължи до 31.08.2003г., като
фирмите да дължат пшеница, реколта 2003г. Указанието било изпълнено, исканото
Предложение било изготвено и докладвано от св.П. на заседание на Комисия на
28.01.2003г., което било проведено под председателството на Ц.. Комисията единодушно
приела предложението на св.П.. Решението на комисията било отразено в Протокол
№1/28.01.2003г., подписан от всички членове на тази Комисия. Протоколът бил утвърден от
57
К. в качеството му на Председател на ДА „ДРВВЗ” и бил заведен в деловодството на
Агенцията под №ПХ.03-597/29.01.03г.
На 30.01.2003г. Ц. разпоредил на св.П. да организира техническото изготвяне на анекси към
договорите, с които да се удължи срока за възстановяване на хлебната пшеница,
предоставена на свързаните с М.П. и със св.Т. А. търговци. По разпореждане на св.П. св.Р.
изготвила поредните Допълнителни споразумения към Договори №232/30.04.02г.,
№233/30.04.2002г., №235/30.04.2002г., №240/30.04.2002г., №242/30.04.2002г.,
№243/30.04.2002г., и №244/30.04.2002г., които били в съответствие с взетото решение от
Комисията. Споразуменията били съгласувани с Ц. и представени за подпис на К., който ги
подписал на 30.01.2003г., независимо от липсата на решение на Междуведомствения съвет
за удължаване на срока за възстановяване на деблокирания държавен резерв от общо 60 000
тона хлебна пшеница.
На 27.02.2003г. Ц. разпоредил на св.П. да бъдат изготвени Допълнителни споразумения за
удължаване срока за възстановяване на количествата хлебна пшеница и по Договори с
№441/18.07.2002г., №442/18.07.2002г. и №446/18.07.2002г., като приложи решението по
Протокол №1/28.01.2003г. и по отношение на „ДБС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, „ВИТИВИ”
ЕООД и ЕТ „Н.К.”. Тези търговци не били подавали молба до ДА „ДРВВЗ” за удължаване
сроковете по договорите и техни молби не били разглеждане от Комисията по Протокол
№1/28.01.2003г. По заповед на св.П., свидетелката Р. изготвила исканите от Ц.
допълнителни споразумения. И трите Допълнителни споразумения били подписани от Ц.
като съгласувани с него и представени за подпис на К.. Председателят на ДА „ДРВВЗ” С. Н.
К. знаел, че срокът за деблокиране на количествата пшеница по Решението на МВС по
Протокол №8/11.06.2002г. на МВС отдавна е изтекъл, но въпреки това на 27.02.2003г. той
подписал допълнителните споразумения „ДБС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, „ВИТИВИ” ЕООД и
ЕТ „Н.К.”, с които удължил и за тези търговци срока за възстановяване на получената
хлебна пшеница - държавен резерв до 31.08.2003г. Срокът за възстановяване на
количествата пшеница за всичките десет фирми изтичал на 31.08.2003г.
За времето от 19.08.2003г. до 25.08.2003г. в ДА „ДРВВЗ” постъпили молби от десетте
търговеца за поредно удължаване срока за възстановяване и се искало удължаване до 2
месеца.
На 27.08.2003г. Ц. наредил на св.П. да изготви Предложение до Постоянната Комисия,
назначена със Заповед №52/04.04.2003г. на Председателя на ДА „ДРВВЗ” за удължаване
сроковете за възстановяване на хлебната пшеница по договорите с привилегированите
търговци. На 27.08.2003г. св.П. в качеството си на Началник Отдел „Планиране и анализи”
изготвил предложение, в което посочил, че следва да се разгледа и обсъди възможността за
удължаване срока на договорите на търговците по търговете от 2002г.
На 01.09.2003г. се провело заседание на Комисията с Председател Ц.. Комисията решила да
се определи 31.10.2003г. като краен срок за възстановяване на количествата пшеница, да се
внесат дължимите лихви за периода на удължаването, да се внесат нови банкови гаранции,
валидни до 15.11.2003г., да се изготвят допълнителни споразумения към сключените
договори. Същият ден Протоколът от заседанието на Комисията бил утвърден от К. в
качеството му на Председател на ДА „ДРВВЗ” и заведен в ДА „ДРВВЗ” под №ПХ.03-
3752/01.09.2003г.
На 02.09.2003г. Ц. разпоредил на св.П. да организира изготвянето на допълнителни
споразумения с „БГ СНАКС” ООД, „АКОМА” ЕООД, „МИТАМ” ООД, „ДБС
ИНЖЕНЕРИНГ” ООД и „П.-ШМАЛЦЛ” ООД, в които да се отрази удължаването на срока
по договорите им до 30.10.2003г. Св.П. наредил на св.Р. да изготви новите допълнителни
споразумения към договорите на „БГ СНАКС” ООД, „АКОМА” ЕООД, „МИТАМ” ООД,
„ДБС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД и „П.-ШМАЛЦЛ” ООД и още същия ден на подсъдимия Ц.
били представени за съгласуване Допълнителните споразумения към Договори с
58
№232/30.04.2002г., №233/30.04.2002г., №446/18.07.2002г., №244/18.07.2002г. и
№240/30.04.2002г. Ц. се подписал като „съгласувал” и предоставил споразуменията за
подпис на К.. С. Н. К. - Председател на ДА „ДРВВЗ” подписал представените му
Допълнителни споразумения с „БГ СНАКС” ООД, „АКОМА” ЕООД, „МИТАМ” ООД, „П.-
ШМАЛЦЛ” ООД и „ДБС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД.
На следващия ден - 03.09.2003г., Ц. разпоредил на св.П. да организира изготвянето на
допълнителни споразумения и по договорите на „В и Н” АД, „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ООД, ЕТ „Н.К.” и „ВИТИВИ” ЕООД, с които да се удължи срока на договорите им с ДА
„ДРВВЗ” до 30.10.2003г. Свидетелят П. възложил тази задача на св.Р., която успешно се
справила за пореден път с нея, като използвала вече готовите шаблонни бланки по
предходните десетки допълнителни споразумения с привилегированите търговци. След като
Ц. съгласувал с подписа си тези допълнителни споразумения, К. на 03.09.2003г. като
Председател на ДА ”ДРВВЗ” подписал допълнителни споразумения към Договорите на „В и
Н” АД, „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, ЕТ „Н.К.” и „ВИТИВИ” ЕООД, с които се
удължавал срока за възстановяване на хлебната пшеница, предоставена през 2002г. до
30.10.2003г.
На 30.09.2003г., отново по нареждане на Ц., св.П. разпоредил на св.Р. да изготви и
допълнително споразумения с „ЕЛЕГАНС” ООД за удължаване на срока по Договор
№235/30.04.2002г. до 30.10.2003г. Ц. съгласувал това допълнително споразумение, а К. го
подписал в качеството си на Председател на ДА „ДРВВЗ”.
Действия по възстановяване на полученото зърно.
Още през лятото на 2002г. М. М. П. започнал своите действия по подготовка за фиктивно
възстановяване на получените от ДА „ДРВВЗ” количества хлебна пшеница от свързаните с
него търговски дружества и едноличен търговец.
За осъществяване на тази цел, П. трябвало да придобие контрол върху бази за съхранение на
зърно, които да се управляват от свързани с него лица, за да се осъществи документалното
„възстановяване” на полученото зърно. За начало, той придобил контрол върху зърнобаза
„Оряхово”, собственост на св.М. К. Х. - дългогодишен негов познат и приятел, както и на
подсъдимите В. Р. Й., В. Н. К., Н. Н. К. и Ц. П. Й.. През лятото на 2002г. П. се свързал със
св.Х. и му предложил да наеме зърнобаза „Оряхово”, в която да се съхраняват 10 000 - 12
000 тона хлебна пшеница. Предложил на св.Х. да осигури това количество пшеница. Св.Х.
получил 10 000 лв. от св.Й. за наема на базата и подписал договор, с което предоставил под
наем базата на „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, с управител подсъдимия В. Н. К.. В
изпълнение на договорката с П., свидетелят Х. доставил около 2 000 тона пшеница в
зърнобазата, но не получил от него средствата за заплащането на полученото зърно, поради
което впоследствие св.Х. върнал зърното на доставчиците.
Непосредствено след това, П. осъществил контрол и над Зърнобаза „Ряхово” - външен
съхранител на зърно към ТД „ДР”-Велико Търново, със съдова вместимост до 30 000 тона.
За целта той осъществил сложна схема чрез св.Н. И. и подсъдимия Ц.Й., които наели
зърнобаза „Ряхово”.
На 31.10.2002г. на Русенска стокова борса бил сключен Договор №725/31.10.2002г. за
покупко-продажба, с който „БУЛАГРО ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД продавал на ДА „ДРВВЗ” 5
000 тона хлебна пшеница, ІІ Б група, реколта 2002, която следвало да се достави в зърнобаза
„Ряхово” към ТД „ДР”-Велико Търново, като зърното следвало да се достави не по-късно до
20.12.2002г. Общата стойност на договора била 796 800 лв. без ДДС. С Анекс
№14/17.12.2002г. срокът за доставка на пшеницата бил продължен до 20.02.2003г., а с Анекс
№15/17.12.2002г. било предвидено авансово плащане на цялата цена по договора от ДА
„ДРВВЗ”. На 20.02.2003г. било сключено и Допълнително споразумение към борсовия
договор, с което срокът за изпълнение се променял до 30.04.2003г.
59
На 10.12.2002г. на Софийска стокова борса бил сключен Договор № 420/10.12.2002г. за
продажба между ЕТ „С. Д.” и ДА „ДРВВЗ”, с предмет – продажба на 15 000 тона пшеница,
бонифицирано тегло, ІІ Б група, реколта 2002г. Стоката следвало да бъде предадена на
Агенцията до 31.12.2002г. в зърнобаза „Болярово”, стопанисвана от „ВИТИВИ” ЕООД.
Общата стойност на договора бил в размер на 2 400 000 лв. без ДДС. На 16.12.2002г. с
Анекс №1 към Договора се уговорило авансово плащане на пшеницата и удължаване срока
на Договора до 20.02.2003г. След сключването на анекса от 16.12.2002г. и получаване на
авансовото плащане от ДА „ДРВВЗ”, подсъдимият М.П. провел разговор в офиса си със
св.Н. И. и му заявил, че го е направил „…най-богатия човек на Ботевград и околията”, като
му казал, че ЕТ „С. Д.” има много пари по сметката в „ЦКБ” АД, клон „Ботевград” и когато
се наложи със св.В. Й. трябва да теглят суми от сметката. След този разговор, по поръка на
П., св.И. редовно изтеглял различни парични суми от посочената сметка и по този начин за
около 3 месеца били изтеглени в пълен размер авансово преведените суми от ДА „ДРВВЗ”.
Всички парични суми били предавани на П..
На 30.01.2003г. бил сключен нов анекс към Договора от 10.12.2002г. между ДА „ДРВВЗ” и
ЕТ „С. Д.”, с който мястото на доставка на зърното се променяло от база „Болярово” в
зърнобаза „Ряхово”, а с анекс от 20.02.2003г. срокът за доставка се променял до 30.04.2003г.,
а впоследствие (с Анекс от 24.04.2003г.) - до 30.06.2003г.
Междувременно, със Заповед № 04/20.01.2003г., издадена от К., за Териториален директор
на ТД „ДР”-Велико Търново била назначена св.Х. Т. – бивш управител на „МИТАМ” ЕООД
(собственост на П.) и в този период живееща заедно с подсъдимия Д. Х. А..
През пролетта на 2003г. М. М. П. предоставил парични средства за закупуване на всички
дължими количества хлебна пшеница по Договорите с „БУЛАГРО ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД
и ЕТ „С. Д.” и натоварил подсъдимия Ц.Й. да закупи и достави зърното в зърнобаза
„Ряхово”.
На 21.04.2003г. в зърнобаза „Ряхово” с Приемателен акт №1/21.04.2003г. постъпило първото
количество хлебна пшеница – 2 200 тона, доставена от ЕТ „С. Д.” и приета от подсъдимия
Ц.Й. в качеството му на материално отговорно лице на базата. Впоследствие, с
Приемателни актове №2/21.04.2003г., №3/17.06.2003г., №4/17.06.2003г. и №5/07.07.2003г. в
зърнобаза „Ряхово” постъпвали дължимите количества пшеница.
По време на възстановяване на зърното св.Н. И. решил да прехвърли предприятието на ЕТ
„С. Д.” на собствения си търговец - ЕТ „Н. И.”. Това било вписано в търговския регистър с
Решение №2/12.06.2003г. на Софийски окръжен съд по фирменото дело. След това
свидетелят И. упълномощил подсъдимия Ц.Й. да го представлява от негово име и за сметка
на представляваното от него ЕТ.
Общо в зърнобаза „Ряхово” към 07.07.2003г. постъпили 20 800 тона хлебна пшеница,
съхранител на която станал ЕТ „Н. И.” с пълномощник подсъдимия Ц.Й..
След доставката на това количество зърно в зърнобаза „Ряхово”, М.П. пристъпил към
втората част от планираната операция за фиктивно възстановяване на дължимите по
договорите от 2002г. количества хлебна пшеница към ДА „ДРВВЗ”. Схемата, по която били
осъществени тези възстановявания при всички търговци и за всички бази била еднаква.
Първоначално се осъществял контрол чрез наемане над зърнобази, които не били
собственост на ДА „ДРВВЗ” на територията на Териториални дирекции на ДА „ДРВВЗ”,
териториалните директори на които били близки на П. или назначени след негово, и на
св.А., ходатайство пред К.. Това били ТД „ДР”-Велико Търново, ТД „ДР”-Враца, ТД „ДР”-
Плевен и ТД „ДР”-Бургас. След това се оформяло документално чрез издаване на
неистински документи и на документи с невярно съдържание - фактури, кантарни бележки и
т.н., като в базите влизало малко количество пшеница, „възстановяването” на количествата
пшеница в тези зърнобази, които не се проверявали от съответните длъжностни лица от
60
териториалните дирекции на ДА „ДРВВЗ”, като само документално се оформяло
възстановяването на зърното. Това несъществуващо зърно оставало на съхранение на
външни съхранители - търговци, отново контролирани или свързани с П., управлявани от
лица, които поради една или друга причина били готови да подписват предоставени им
документи и които търговци на свой ред ставали задължени към ДА „ДРВВЗ” по
съхраняване на фиктивно възстановеното и доставено зърно. Тези търговци трябвало да
бъдат без задължения, данъчно регистрирани по ЗДДС и счетоводството им да се води от
св.В. Й..След това тези търговци под различни предлози - най-вече заболяване или разваляне
на зърното, следвало да „продадат” това несъществуващо зърно на трети лица – търговци -
„бушони”, които да останат задължени за възстановяване на зърното.
След оформянето на документите „БГ СНАКС” ООД, „АКОМА” ЕООД, „ТАВРОС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, „МИТАМ” ООД, „П.-ШМАЛЦЛ” ООД, „В и Н” АД,
„ЕЛЕГАНС” ООД, „ВИТИВИ” ЕООД, „ДБС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД и ЕТ „Н.К.”
документално нямало да имат задължения по договорите с ДА „ДРВВЗ” и на тях трябвало да
се възстанови внесения ДДС при сключването на договорите за продажба чрез замяна от
2002г.
За реализиране на тази схема било достатъчно подписване на Приемателен акт в съответната
база от посочен от съответния Териториалния директор инспектор, от фиктивния доставчик
и от външния „съхранител” или негов пълномощник.
На 07.04.2003г. с Решение №1 по ф.д. №450/2003г. на Софийски окръжен съд в регистъра
на търговските дружества било вписано Еднолично дружество с ограничена отговорност с
фирма „В. 03” ЕООД с управител св.И. Х. Х. - първоначално шофьор на св.Н. И., а
впоследствие един от шофьорите на М.П., заедно с управителя на „ДБС ИНЖЕНЕРИНГ”
ООД Г. Н..
На 07.04.2003г. с Решение №1 по ф.д. №451/2003г. на Софийски окръжен съд в регистъра
на търговските дружества било вписано дружество с ограничена отговорност с фирма
„ИВОНИ 03“ ООД с управител - св.И. Х. Х..
Счетоводството и на двете дружества се водело от св.В. Й., като те били данъчно
регистрирани на 20.11.2003г.
В този период от време М.П. бил посетен в офиса си от св.Й. Х.а Ц. - негова позната, която
навремето работила в стопанисвания от него ресторант „Шатрата” в гр.Правец. Св.Ц.
помолила бившия си работодател за финансова помощ поради финансови затруднения в
осъществявана от нея търговска дейност. П. дал на св.Ц. 5 000 лв. и я попитал дали има
фирма. Св.Ц. му обяснила, че е собственик на ЕТ „НИТТИ-Й. Ц.”, с който развивала
търговска дейност в гр.Тетевен, но този търговец не развива търговска дейност. П. казал на
св.Ц. да представи всички документи на фирмата на св.Й., за да започне бизнес с нея. Св.Ц.
изпълнила указанието, подписала всички представени й от св.Й. документи, посетила
Данъчна служба-Тетевен и на 09.06.2003г. ЕТ „НИТТИ-Й. Ц.” бил регистриран по ЗДДС.
През пролетта на 2003г. св.М. Х. се срещнал със св.И. В. К., който се познавал с подсъдимия
В. Н. К.. Св.М. Х. предложил на св.К. да започнат общ бизнес - изкупуване и съхранение на
селскостопанска продукция. За тази цел св.К., който към онзи период от време бил студент,
следвало да осигури фирма, чрез която да се осъществя дейността. Св.К. се свързал със свои
познати и през месец май 2003г. в гр.Луковит провел среща св.С. Д. Т. - безработна, с
начално образование, от ромски произход. На св.Т. К. предложил да регистрира на нейно
име фирма срещу 100 лв. Свидетелката се съгласила и на 23.05.2003г. с Решение №640 на
Ловешки окръжен съд бил регистриран ЕТ “С. Т.а” със собственик С. Д. Т..
Зърнобаза „Козлодуй“.
През месец септември 2003г. М.П. провел нова среща със св.М. Х. и го помолил да търси за
закупуване база за съхранение на зърно. Св.Х. обещал да съдейства и знаел, че негов
61
търговски партньор - мелница „Скът Мизия” АД, притежава зърнобаза в близост до
гр.Козлодуй. Св.Х. провел разговори със св.И. Ф. П. - изпълнителен директор на „Скът
Мизия” АД за продажба на зърнобаза „Козлодуй” и постигнали съгласие базата да бъде
продадена на близки на св.Х. за 120 000 лв. Състоянието на зърнобаза „Козлодуй” било
много лошо - четирите склада за съхранение на зърно били с нарушени покривни
конструкции и течели, два от четирите склада въобще нямали покрив, базата не била годна
за дълготрайно съхранение на зърно, в зърнобазата липсвала механизация за прием на зърно,
нямало и лаборатория за определяне качеството на приемана пшеница. Св.Х. предал
получената информация на П., който възложил на подсъдимия В. Н. К. да посети, огледа и
закупи база „Козлодуй”, като му предоставил паричната сума от 120 000 лв. в брой. На
11.09.2003г. с Нотариален акт №150 по нотариално дело №479 подсъдимият В.К. като
управител на „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД закупил от св.И. П. недвижим имот -
дворно място от 16 400 кв.м. в гр.Козлодуй, ведно с намиращите се в него масивен склад за
зърно с площ 1 500 кв.м., масивен склад за зърно с площ от 1 500 кв.м., масивен склад за
зърно с площ 1 620 кв.м., масивен склад за зърно с площ 3 350 кв.м. и масивна сграда с
кантар с площ от 97,5 кв.м. Подсъдимият В. Н. К. заплатил цената на имота с осигурените
от П. средства и възложил на св.Х. да започне ремонт на база „Козлодуй”.
В средата на месец септември 2003г. в медиите започнали публикации за нередности със
зърното, съхранявано от ДА „ДРВВЗ” и била поместена информация за длъжници на ДА
„ДРВВЗ”. В публикациите фигурирали и дружествата „АКОМА” ЕООД и „БГ СНАКС”
ООД като големи длъжници на Държавната агенция по предоставена хлебна пшеница.
Свидетелката К. А. разбрала за публикациите от своя позната и след 17.09.2003г. провела
две срещи с Ц. - в кабинета му в ДА „ДРВВЗ” и в кафене, в близост до ДА „ДРВВЗ”. На
срещите Ц. потвърдил пред св.А.а изнесеното в пресата и показвал на св.А.а справка, от
която се виждало, че търговците, чрез които П. получил хлебната пшеница от ДА „ДРВВЗ”,
не са се издължили. Ц. бил много притеснен от случващото се и помолил св.А.а да
въздейства на П. да се започне връщане на пшеницата. Свидетелката К. А. също се
притеснила от ставащото поради връзките си с ръководството на една от управляващите
политически партии – ДПС, и заедно със св.Т. А. посетила офиса на М.П. в гр.София. На
проведената среща, последният уверил св.К. А. и св.Т. А., че се работи по въпроса за
възстановяването на пшеницата.
Няколко дни след тази среща - около 02.10.2003г., в офиса на П. се провела нова среща, на
която освен свидетелите К. и Т. А.и и П., присъствали подсъдимият В.К. и брат му –
подсъдимият Н.К., подсъдимият Ц.Й., подсъдимият Д.А., подсъдимият В.Й., както и Ц. и
св.Т. - служители на ДА „ДРВВЗ”. На тази среща П. указал на управителите на „П.-
ШМАЛЦЛ” ООД, „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, ЕТ „Н.К.”, „В и Н” АД и
„ЕЛЕГАНС” ООД от кои региони да започнат изкупуване на хлебна пшеница. На срещата
П. определил подсъдимия Ц. П. Й. като отговарящ за осигуряване на пшеница в Северна
България, подсъдимия В. Р. Й. за отговорник за осигуряване на пшеница от Бургаския
регион, подсъдимия В. Н. К. - за отговорник за осигуряване на пшеница от Плевенския
регион.
М. М. П. се разбрал със св.Т. А. А. и св.К. А. А.а, подсъдимият Ц.Й. да отговаря за
закупуване от тяхно име, но със средства, осигурени от него на количествата пшеница,
дължими по договорите на „АКОМА „ЕООД и „БГ СНАКС” ООД с ДА „ДРВВЗ” и за
възстановяването на пшеницата. За целта двамата свидетели А.а и А. подписали отделни
пълномощни на подсъдимия Ц.Й. на 02.10.2003г. пред нотариус Д. Г.. Пълномощните били с
идентично съдържание. С Пълномощните - рег. №2686/2003г. и рег. №2687/2003г. св.К. А. в
качеството си на управител на „АКОМА” ЕООД и св.Т. А. в качеството си на управител на
„БГ СНАКС” ООД упълномощавали подсъдимия Ц.Й. да ги представлява и подписва при
водене на търговски преговори относно наемане на бази за съхранение на зърно от тяхно
име и за сметка на представляваните от тях дружества, за цени, каквито намери за добре, да
62
приема зърно за съхранение в наетите бази, като организира правилното му съхранение, да
ги представлява пред ХЕИ, данъчната администрация и пред всички държавни организации
при лицензиране на наетите бази, да ги представлява и да се подписва от тяхно име при
водене на преговори и при сключване на договори за съхранение с ДА „ДРВВЗ”.
В резултат на медийните публикации за проблеми със съхраняваната от ДА „ДРВВЗ” хлебна
пшеница и възникналите по този повод безпокойства сред обществеността, с Решение от
04.12.2003г. ХХХIХ Народно събрание била създадена временна анкетна комисия за
проверка на дейността по закупуване, съхраняване, обмен и продажби на хлебно и фуражно
зърно на ДА „ДРВВЗ” и проверка на дейностите по контрола на наличните запаси на зърно
от страна на държавните органи, в която членували представители на парламентарно
представените партии. Между тях били и свидетелите В. В. В., Е. В. М. и М. Х. Х.. С
Решение №9/30.01.2004г. Временната анкетна комисия създала междуведомствена комисия,
която трябвало да извърши проверки в зърнобазите на страната. Дейността на Временната
анкетна комисия приключила с изготвяне на доклад, приет от Народното събрание с
решение от 22.06.2004г., като към решението било приложено особено мнение на членове
на комисията, в които били посочени действията, предприети от групата на М. М. П.,
включително констатации на народни представители, че в зърнобазите „Стралджа”,
„Болярово”, „Ставерци” и „Обнова” няма зърно, въпреки наличната документация.
Междувременно, на 01.10.2003г. В. Д. Р. - управител на „УСТРЕМ” ООД, сключил Договор
за наем със св.Т. Д. Л. - управител на ЕТ „Д. - Т. Л.”, за наем на недвижим имот, част от
складовата база на фуражния завод „УСТРЕМ” ООД, гр.Русе, състоящ се от силоз с обща
вместимост 9 000 тона, силоз с обща вместимост от 3 200 тона, стоманобетонен силоз с
обща вместимост от 5 000 тона, склад за насипни суровини от 3 000 тона. Св.Т. Л. подписал
на подсъдимия Ц.Й. пълномощно със съдържание, идентично с това на пълномощните,
подписани от св.А. и св.А.а.
На 01.10.2003г. бил сключен Договор за наем между „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД и
ЕТ „С. Т.а”, представлявана от св.И. К., в качеството на пълномощник на ЕТ „С. Т.а” по
нотариално заверено пълномощно рег. №717/08.08.2003г. на Нотариус С. И. №*** на
Нотариалната камара. С този договор ЕТ „С. Т.а” наемала от „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ООД зърнобаза „Козлодуй”. Договорът за наем бил напълно идентичен с този, сключен
между „УСТРЕМ” ООД и ЕТ „Д. - Т. Л.”.
Така в началото на месец октомври 2003г. от М.П. бил организиран и осъществен контрол
върху две нови зърнобази - зърнобаза „Козлодуй” и зърнобаза „Устрем”. В зърнобаза
„Устрем” било извършено фиктивното „възстановяване” на дължимите количества хлебна
пшеница от „БГ СНАКС” ООД и „АКОМА” ЕООД, а в зърнобаза „Козлодуй” било
извършено фиктивното възстановяване на дължимите количества хлебна пшеница от
„ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД и „П.-ШМАЛЦЛ” ООД.
В същия период от време чрез дружествата, управлявани от св.И. Х. Х., бил осъществен и
контрол върху зърнобаза „Ставерци” в района на ТД „ДР-Плевен, чрез „В. 03” ЕООД. В
тази база фиктивно възстановяване на дължимата пшеница било извършено от „МИТАМ”
ООД.
На 01.10.2003г. И. Н. П., като пълномощник на „Кондор и сие - мелници - Червен бряг” АД,
подписал Договор №1/01.10.2003г. за отдаване под наем на „В. 03” ЕООД, с управител св.И.
Х. Х., на складова база в с.Ставерци, състояща се от лаборатория (без обзавеждането), пет
склада, оборудвани със стационарна механизация за прием на зърнени храни и автокантар -
20 тонен (в изправност). Зърнобаза „Ставерци” никога не била лицензирана като
„зърнохранилище” или като „публичен склад”.
На 29.10.2003г. в ДА „ДРВВЗ” постъпило писмо вх. №ПА.05-129/29.10.2003г. от името на
св.К. А. до Председателя на ДА „ДРВВЗ”, в което се посочвало, че „АКОМА” ЕООД е
63
възстановило дължимите 10 000 тона хлебна пшеница в зърнобаза Русе към ТД „ДР”-
Велико Търново. Молело се във връзка с изпълнението, Председателят на ДА „ДРВВЗ” да
разпореди приемането и окачествяването на зърното.
На 29.10.2003г. в ДА „ДРВВЗ” постъпило писмо вх. №ПА.05-133/29.10.2003г. от името на
св.Т. А. до Председателя на ДА „ДРВВЗ”, в което се посочвало, че „БГ СНАКС” ООД е
възстановило дължимото количество хлебна пшеница по Договор №232/30.04.2002г. в
зърнобаза „Русе“ към ТД „ДР”-Велико Търново. Молело се възстановеното количество
пшеница да бъде прието от служители на ДА „ДРВВЗ” и да бъде върната представената
банкова гаранция.
На 29.10.2003г. в ДА „ДРВВЗ” постъпило писмо вх. №ПА.05-3608/29.10.2003г., подписано
от подсъдимия Д.А. до Председателя на ДА „ДРВВЗ”, в което се посочвало, че „П.-
ШМАЛЦЛ” ООД е възстановило дължимото количество пшеница по Договор
№240/30.0.42002г. в зърнобаза „Козлодуй”. Молело се за изпращането на компетентни лица
за приемане и окачествяване на възстановеното количество зърно.
На 29.10.2003г. в ДА „ДРВВЗ” постъпило писмо вх. №ПА.05-130/29.10.2003г., подписано от
подсъдимия В.К. до Председателя на ДА „ДРВВЗ”, в което се посочвало, че „ТАВРОС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД е възстановило дължимите по Договор №243/30.04.2002г.
количества от 8 500 тона пшеница в зърнобаза „Козлодуй” към ТД „ДР”-Враца. Молело за се
разпореждане за приемане и окачествяване на зърното от служители на ДА „ДРВВЗ”.
И на четирите писма К. поставил на 29.10.2003г. резолюция „Ц.”, като на свой ред Ц.
резолирал молбите за проверка от св.П. П..
Към 29.10.2003г. зърнобаза „Козлодуй” и зърнобаза „Устрем”-Русе не били определени за
външни съхранители на зърно-държавен резерв в съответствие с изискванията на
нормативната уредба - чл.17, ал.2 ЗДРВВЗ - не били избрани след конкурс и нямало
подписан договор на ДА „ДРВВЗ” и нейните териториални дирекции за съхранение на
държавен резерв в тези бази. Тези бази не били придобили качеството на външен
съхранител на държавен резерв и по реда на ПМС №198/2002г., което можело да стане при
определени условия и само в срок до 30.06.2003г.
Към 29.10.2003г. като зърнобаза „Козлодуй” не била лицензирана и не била регистрирана
като зърнохранилище (тя не придобила такива качества и впоследствие.
В същото време, в собствените зърнобази на ДА „ДРВВЗ”, в които по договорите от 2002г.
следвало да стане възстановяването на зърното, имало достатъчно свободен капацитет за
приемане на възстановено зърно от десетте привилегировани търговци по договорите от
2002г.
На 30.10.2003г. Ц. разпоредил на св.В. Й. да изготви писма до Директорите на ТД „ДР”-
Велико Търново и ТД „ДР”-Враца, като в съдържанието им изрично да се изпише
указанието да бъде извършена проверка и окачествяване на възстановените количества
пшеница по Договори с № 232/30.04.2002г. и №233/30.04.2002г. и изпращане на
предавателните сведения в ДА „ДРВВЗ”. Св.В. Й. изготвил писма с посоченото от Ц.
съдържание. Същият ден били изготвени и четири писма до управителите на дружествата-
длъжници „АКОМА” ЕООД, „БГ СНАКС” ООД, „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД и
„П.-ШМАЛЦЛ” ООД, в които се изисквало от търговските дружества да уточнят график с
ТД „ДР”-Велико Търново или ТД „ДР”-Враца за приемане на зърното и издаване на
приемателни сведения. Писмата били подписани като съгласувани от св.П. и от Ц., и същия
ден 30.10.2003г. - от К., в качеството му на Председател на ДА „ДРВВЗ”. Писмата до двете
териториални дирекции също на 30.10.2003г. били подписани от К. в качеството му на
Председател на ДА „ДРВВЗ”. Писмата били изведени от ДА „ДРВВЗ” с №ПА.05-
4688/30.10.2003г. (писмото до ТД „ДР”-Велико Търново) и с №ПА.05-4689/30.10.2003г.
(писмото до ТД „ДР”-Враца). Още същия ден писмата до двете Териториални дирекции
64
били изпратени и по факс и получени от адресатите.
Възстановяването в зърнобаза „Устрем”-гр.Русе
Полученият по факс екземпляр от писмо №ПА.05-4689/30.10.2003г. бил резолиран от св.Х.
Т. до св.Р. К. - старши експерт-технолог в Териториалната дирекция „ДР”-Велико Търново с
указание да отиде на място и да вземе проби за анализ, а за констатираната наличност да се
оформи протокол и Приемателен акт. Св.К. не бил сред длъжностните лица в ТД „ДР”-
Велико Търново, които по структурата на дирекцията имали право да подписват
Приемателни актове.
На 30.10.2003г. св.К. вместо да посети зърнобаза „Устрем”-гр.Русе, се явил в зърнобаза
„Ряхово” (на около 30 км разстояние от база „Устрем”), като носел две празни бланки на
Приемателни актове. В зърнобаза „Ряхово” бил посрещнат от подсъдимия Ц.Й.. По указание
на подсъдимия Ц.Й., св.Е. Й. Б. - касиер-деловодител на базата по трудов договор с ЕТ „Н.
И.”, попълнила двете празни бланки, донесени от св.К. по указания на служителя на ТД
„ДР-Велико Търново. На Приемателен акт №1/30.10.2003г. св.Б. изписала по утвърдената
номенклатура „60” (хлебна пшеница), вписала, че зърното се възстановява в ТД „ДР”-
Велико Търново от „АКОМА” ЕООД по Договор №233/30.04.2002г. в съхранителя
„Устрем” ООД-база „Русе” на съхранител ЕТ „Д. - Т. Л.”. Свидетелката вписала
собственоръчно наименованието на материала – „хлебна пшеница”, количеството - 10 000
тона, стойността - 1 650 000 лв. В графа „Заключение на комисията за състоянието на
материалите” св.Б. под диктовката на св.К. изписала „Пшеницата отговаря на БДС и е годна
за дългосрочно съхранение”. В графа „Директор /Началник/” на Приемателния акт се
подписал подсъдимият Ц.Й., в графа „Материално отговорно лице” - също подсъдимият
Ц.Й., в графа „Вещо лице” се подписала св.Е. Б. по указания на подсъдимия Ц.Й..
На Приемателен акт №2/30.10.2003г. св.Б. вписала същите реквизити, като за доставчик бил
посочен „БГ СНАКС” ООД, по Договор №232/30.04.2002г., количеството на пшеницата
било посочено като 6 875,843 тона на стойност 1 134 519,09 лева. Отново актът бил
подписан в графа „Директор /Началник/” на Приемателния акт от подсъдимия Ц.Й., в графа
„Материално отговорно лице” - също от подсъдимия Ц.Й. и в графа „Вещо лице” от св.Е. Б..
На 30.10.2003г. св.Е. Б., св.Р. К. и подсъдимия Ц.Й. не са посещавали зърнобаза „Устрем”-
гр.Русе и не са проверявали действителното състояние на складовете и наличната в тях
хлебна пшеница.
На 30.10.2003г. подсъдимият Ц.Й. изготвил и още два документа - Предавателно-
приемателни протоколи, според които св.Т. А. и св.К. А. - представители на „БГ СНАКС”
ООД и „АКОМА” ЕООД предали, а св.Т. Л. – управител на ЕТ „Д.-Т. Л.” приел - хлебна
пшеница – бонифицирано тегло, съответно 6 875,843 тона и 10 000 тона. В двата протокола
било изписано, че приелият пшеницата - държавен резерв, поема задължение към ТД „ДР”-
Велико Търново за правилното й съхранение и опазване.
На 31.10.2003г. св.К. занесъл Приемателни актове №1/30.10.2003г. и №2/30.10.2003г. в ТД
„ДР”-Велико Търново, като двата акта били заведени в деловодството под
№0490/31.10.2003г.
На 31.10.2003г. бил сключен Договор за съхранение на стоки и материали Държавен резерв
във външни съхранители със страни ДА „ДРВВЗ”като „Възложител” и ЕТ „Д. - Т. Л.” като
„Съхранител”. Предмет на Договора бил приемане от съхранителя за съхранение в складова
база „Устрем” - гр.Русе на хлебна пшеница, ІІ Б група, реколта 2003г., в количество 16
875,843 тона. В договора било вписано, че държавният резерв се образува въз основа на
Приемателни актове, издадени от съхранителя.
На 31.10.2003г. влязла в сила Наредба за условията и реда за организиране на дейностите по
държавните резерви и военновременните запаси (НУРОДДРВВЗ) (приета с ПМС
№234/21.10.2003г., обн. ДВ, бр.95/28.10.2003г.), с която се отменяла секретната НДРВВЗ. С
65
новата Наредба изрично се регламентирал реда за придобИ.е статута на „външен
съхранител” и правните последици от издаването на Приемателен акт. Според Наредбата
външните съхранители се определяли от ДА „ДРВВЗ” на конкурсен принцип - чрез писмени
предложения, в които подробно следвало да опишат условията за съхранение, поддържане,
опазване и обновяване на държавни резерви. Според Наредбата Председателят на ДА
„ДРВВЗ” следвало да назначи Комисия, която класира кандидатите според най-добрите
предложени условия за съхранение. Договори за съхранение се сключвали от ДА „ДРВВЗ”
със спечелилите конкурса кандидати. Съхранителите следвало да създадат Постоянна
комисия по управление на държавни резерви, която приемала с Протокол стоково-
материални ценности за създаване на държавни резерви. Държавните резерви, съхранявани
във външни съхранители, следвало да се заприходят от тях задбалансово, количествено и
стойностно, като стоки на отговорно пазене. Това трябвало да се извърши след получаване
на държавния резерв в складовата база на съхранителя с издаването на Приемателен акт,
удостоверяващ приемането на създадените държавни резерви по количество и качество. Въз
основа на него съответната Териториална дирекция трябвало да извърши плащане по
фактура при условия и по цени, посочени в съответните договори. Приемателният акт
следвало да се подпише от Началник на базата, лаборант, МОЛ и счетоводител.
Председателят на ДА „ДРВВЗ” и други упълномощени лица осъществявали контрол върху
съхранителите относно създаването, съхраняването и опазването на държавните резерви.
Непосредствено след това, в началото на месец ноември 2003г., М.П. поканил свидетелите
К. и Т. А.и в офиса си. Двамата отишли заедно със св.И. П. С. - по това време живеещ
съвместно със св.К. А.. Там тримата били посрещнати от П. и подсъдимия Ц.Й.. На срещата
присъствали и св.Д. Д. и св.Д. Д.. Последните двама били представени от П. като хората,
които са организирали възстановяването на дължимата от „БГ СНАКС „ООД и „АКОМА”
ЕООД пшеница, заплатена от подсъдимия П.. Свидетелите Д. и Д. Д.и представили на св.Т.
А. и св.К. А. два кашона с документи, които трябвало да удостоверят покупката на зърното.
Св.С., който от дълги години се занимавал с бизнес и търговия, се запознал с представените
документи – данъчни фактури, кантарни бележки и договори за доставка. Св.С. веднага
установил, че документите са фалшиви. Св.К. А. извикала на място св.И. И. - счетоводител
на „АКОМА” ЕООД, която също се усъмнила в истинността на документацията. Възникнал
скандал, при който св.К. А. поискала от подсъдимия Ц.Й. да осигури истински документи и
действителна доставка на зърно. При скандала П. заявил на св.А.а и на св.А., че очаква пари
от сделка с гориво и че ще оправи нещата, след което срещата приключила.
Половин месец по-късно П. се свързал със св.Т. А. и със св.К. А. и им казал, че всичко е
готово и фирмите им нямат задължения към ДА „ДРВВЗ”, като зърното е възстановено в
Русе, както и че трябва да отидат в ДА „ДРВВЗ” да си получат банковите гаранции.
На 21.11.2003г. двамата свидетели Т. А. А. и К. А. А.а лично посетили св.П. М. П. в
кабинета му и всеки получил срещу подпис банковите гаранции по последните анекси от
02.09.2003г. - гаранция №102418/03.09.2003г. на „ИНГ БАНК” АД и банкова гаранция
№102423/03.09.2003г. на „ИНГ БАНК” АД.
След проведената среща в офиса на П., подсъдимият Ц.Й. отишъл в зърнобаза „Ряхово” и
наредил на св.Е. Б. да започне изготвянето на кантарни бележки, с които да удостовери
постъпили количества хлебна пшеница в зърнобаза „Устрем”-Русе. Подсъдимият Ц.Й. носел
със себе си списък от фирми, който предал на св.Б., като й наредил да впише фирмите като
доставчици в кантарните бележки, ведно с посочените в списъка количества пшеница. В
графа „приел” на кантарните бележки фигурирало името на подсъдимия Ц.Й., но подписите
в тези кантарни бележки били положени от св.Б.. Св.Б. изготвила и подписала общо 1 066
броя кантарни бележки - 669 броя кантарни бележки за „АКОМА” ЕООД и 398 броя
кантарни бележки за „БГ СНАКС” ООД. Във всяка бележка св.Б. изписвала пореден номер,
количество пшеница, дата, месец и година. В тези бележки св.Б. не вписвала номер на
66
превозното средство, доставило стоката, тъй като такава стока не била доставяна. Никой от
вписаните в кантарните бележки доставчици не е доставял по тези кантарни бележки зърно
нито за „АКОМА” ЕООД, нито за „БГ СНАКС” ООД.
С Решение №1199/25.09.2003г. на Габровски окръжен съд в регистъра на търговските
дружества била извършена промяна, като се заличавал старият управител на „МЖ” ЕООД и
се вписвал нов управител св.М. С. Д.. Тя закупила дружеството за 250 лв., като й било
обяснено че задълженията на фирмата са за около 40 000 лв. По искане на предишния
собственик, св.Д. положила подписа си на 3 празни листа и положила върху тях печата на
фирмата. Нито веднъж не издала фактура от името на „МЖ ”ЕООД. При закупуването на
дружеството съществена роля изиграл познатия на св.Д. св.П. Д. К. („П. К.”), който
предложил на св.Д. да изготвят фактури по ДДС. Св.Д. му отказала, но след напускането на
св.Кодуков от дома й, тя установила, че фирмените документи и печатът на дружеството са
изчезнали.
По доставките за „АКОМА” ЕООД и „БГ СНАКС” ООД всички фактури, издадени от „МЖ
”ЕООД били неистински - нито една от тях не била подписана от св.М. С. Д..
Идентично било положението и с фактурите, издадени от името на „ИНСКОМ” ООД на
„АКОМА” ЕООД и „БГ СНАКС” ООД - нито една от тях не била подписана от управителя
на дружеството М. А. С..
През 2003г. св.В. В. К. регистрирал „ВИОТРЕЙД 2003” ЕООД, като издал на своя братовчед
- св.Л. И. Л. пълномощно да оперира с фирмата. Св.Л. не е търгувал със зърно от името на
„ВИОТРЕЙД 2003” ЕООД. Всичките фактури, за които е посочено, че се издадени от
„ВИОТРЕЙД 2003” ЕООД на „АКОМА” ЕООД и „БГ СНАКС” ООД са неистински - нито
една от тях не е подписана от св.В. В. К..
Неистински били и фактурите, издадени от името на „ГАРАНТ ИМПЕКС 2003” ЕООД с
управител св.Л. И. Л. и с предходен доставчик - „ГЕЯ 66“ ЕООД, като те не са подписани от
този свидетел. Неистински са и фактурите, издадени от „ИНТЕРКОМЕРС“ ООД / не са
подписани от управителя на дружеството - св.С. Н. И./, от „ТРИВАТИ” ЕООД / не са
подписани от управителя на дружеството - св.С. Г.а Ц./, от „Ц. 97” ЕООД - / не са подписани
от управителя на дружеството М. А. А., от „МЕТПРОМ 52” ЕООД - / не са подписани от
управителя на дружеството - св.М. Г. И.ов/, от „Н.” ЕООД – / не са подписани от управителя
на дружеството - св.А. Т. В./, от „МЕГА ИНТЕРНАСИОНАЛ“ ООД - / не са подписани от
управителя на дружеството св.С. С. А., който не е доставял пшеница в зърнобаза „Устрем” и
никога не е търгувал с „АКОМА” ЕООД и с „БГ СНАКС” ООД/. Неверни са и фактурите,
издадени от „АГРИМЕС” ООД, тъй като управителят на дружеството св.А. Н. А. е
подписвал документи, като за това е получавал парични средства, но никога управляваното
от него дружество не е търгувало със зърно и не е осъществявало доставки на зърно към
„АКОМА” ЕООД и „БГ СНАКС” ООД.
През месеците ноември и декември 2003г. и през месец януари 2004г. подсъдимият Ц.Й.
редовно носел на счетоводителите на „АКОМА” ЕООД и „БГ СНАКС” ООД документи,
които следвало да удостоверят реална доставка на количествата хлебна пшеница, дължима
към Агенцията. Във всички фактури като „получател” и „отговорен за стопанската
операция” бил посочен подсъдимият Ц.Й.. Донесените фактури се подреждали по дати от
св.И. И., като от свидетелите Ж. Г. Д., Д. Г.а П.а, Д. А. З., както и от други служители на
счетоводната къща на св.В. Й. и св.И. И. се изготвяли разходни касови ордери, в които се
записвала сумата по съответната фактура и като получател на сумата се посочвал св.Т. А..
На 08.03.2004г. бил сключен Договор между ЕТ „Д.-Т. Л.” и ЕТ „Д. Д. 74” с пълномощник –
св.В. Н. Н.. С този договора св.Л. предоставял на ЕТ „Д. Д. 74” 9 100 тона пшеница, за която
било посочено, че е заразена с жива зараза. Св.Н. подписал договора, като св.Л. му обяснил,
че трябва да казва, че житото е заразено, че реално го е получил и го е предал на други хора,
67
които са го извозили от зърнобаза „Устрем”-Русе с техен транспорт.
В началото на 2004г. подсъдимият Ц.Й. се свързал със св.К. Х. Х.. Провели среща, на която
присъствал и св.Т. Л.. Подсъдимият Ц.Й. казал на св.Х., че има проблеми със заразена
хлебна пшеница, като предложил да я продадат фиктивно на фирма на св.Х., а впоследствие
св.Х. да я продаде на посочена от тях фирма. Обещал му 5 000 лв., за да се съгласи на тази
симулация.
На 09.03.2004г. св.К. Х. като пълномощник на ЕТ „Х. Х. 40” подписал Договор за замяна с
ЕТ „Д.-Т. Л.” с предмет 5 600 тона хлебна пшеница и Договор за превоз на товари между
представляваната от него фирма и „БУЛКОМ” ЕООД. И двата договора били донесени от
подсъдимия Ц.Й.. Бил изготвен и подписан Договор за съвместна дейност между ЕТ „Х. Х.
40” и ЕТ „З. - Д. Д.” (на свидетелите Д. Г.а Д. и Д. Х. Д.) от 20.03.2004г., с който до
15.09.2004г. на ЕТ „Х. Х. 40” се представя за ползване складова база в с.Мартен, обл.Русе
(сега гр.Мартен), стопанисвана от свидетелите Д. и Д. Д.и. На 01.04.2004г. св.Х. подписал и
Анекс към Договора за замяна от 09.03.2004г., както и представени му от подсъдимият Ц.Й.
66 бр. пътно-прехвърлителни разписки, с поредни номера от №1/18.03.2004г. до
№66/23.03.2004г. По указания на подсъдимия Ц.Й. св.К. Х. изготвил собственоръчно пътно-
прехвърлителни разписки с номера от №67/04.04.2003г. до №153/04.04.2004г. въз основа на
списък, донесен му от св.Д. Д.. Св.Х. сверил списъка с кантарната книга на зърнобаза
„Устрем”-Русе и установил, че няма различия.
По този начин, по документи от зърнобаза „Устрем”-Русе били „изкарани” 14 700 тона
хлебна пшеница, с посочване, че е болна от жива зараза, без тази пшеница реално да е
постъпвала в зърнобазата и да е изкарвана от там.
Възстановяване в зърнобаза „Козлодуй“
На 30.10.2003г. в ТД „ДР”-Враца било получено по факса писмото с изх. №ПА.05-
4689/30.10.2003г., подписано от К.. Същият ден, по телефона на св.Ц. М. Н. - Директор на
ТД „ДР”-Враца се обадил подсъдимият В. Н. К.. Двамата се познавали още от 80-те години
на ХХ век. Подсъдимият В.К. знаел за изпратеното в ТД писмо от ЦУ на ДА „ДРВВЗ” и
казал на св.Н., че има организация за приемане на зърното в зърнобаза „Козлодуй”.
Свидетелят Ц. Н. знаел, че зърнобаза „Козлодуй” не е лицензирана като зърнохранилище и
публичен склад и няма качеството „външен съхранител”. Свидетелят Н. бил наясно и с това,
че към тази дата в собствените бази на ДА „ДРВВЗ” на територията на ТД „ДР”-Враца са
налице свободни съдови вместимости за прием на пшеница. Поради това още същия ден -
30.10.2003г. св.Н. провел телефонен разговор с Ц., за да му обясни тези обстоятелства. Ц. му
заявил, че договор за съхранение на пшеницата като държавен резерв следва да се сключи
едва след представяне на документи за лицензиране на базата.
На 31.10.2003г., св.Ц. Н. изпратил с Командировъчна заповед №РД-23-393/03г. св.В. Г. Л. в
гр.Козлодуй със задача да приеме хлебната пшеница в зърнобаза „Козлодуй”. Към
31.10.2003г. св.Л. изпълнявала длъжността „старши експерт” в ТД „ДР”-Враца. Още същия
ден - 31.10.2003г., св.Л. отишла в зърнобаза „Козлодуй”. Там я чакали подсъдимите В. Н. К.
и Д. Х. А., св.И. В. К. и св.М. К. Х.. Св.И. В. К. се представил като пълномощник на ЕТ „С.
Т.а” с Пълномощно №717/08.08.2003г. и Договора за наем на базата между наемодателя
„ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД и ЕТ „С. Т.а”. На св.Л. не бил представен документ от
НСЗ към МЗГ, че базата е лицензирана за зърнохранилище или за публичен склад, нямало и
документ, че ЕТ „С. Т.а” се е явила на конкурс в ДА „ДРВВЗ” за външен съхранител и
липсвал договор за външен съхранител между ЕТ „С. Т.а” и ДА „ДРВВЗ”. Към тази дата -
31.10.2003г., търговец с наименование ЕТ „С. Т.а” вече не съществувал. С Решение
№1119/23.10.2003г. на ОС-Ловеч фирмената регистрация на ЕТ „С. Т.а” била прекратена по
молба от св.С. Д. Т., тъй като социалните служби отказали да й изплащат социални помощи,
поради наличието на регистрирана на нейно име фирма. Св.Т.а, без да уведоми св.К.,
предприела необходимите действия за прекратяване на съществуването на едноличния
68
търговец и това било сторено с посоченото решение на ОС-Ловеч.
Подсъдимият В. Н. К. представил на св.Л. Дневник за приетите на съхранение количества
пшеница, кантарни бележки и анализни свидетелства, удостоверяващи че в зърнобазата има
общо 17 500 тона хлебна пшеница. За да удостовери наличието на зърно, св.Х. отворил един
от четирите склада на базата и вътре се видяло наличието на зърно с човешка височина.
Замервания на зърното и отваряне на останалите три склада не били направени.
Св.В. Л. собственоръчно изготвила 5 бр. Приемателни актове:
1. Приемателен акт №1/31.10.2003г. с който съхранителят ЕТ „С. Т.а” приемала в зърнобаза
„Козлодуй” по Договор №240/30.04.2002г. на ДА „ДРВВЗ” и „П.-ШМАЛЦЛ” ООД 4 000
тона хлебна пшеница на стойност 660 000 лв.
2. Приемателен акт №3/31.10.2003г., с който съхранителят ЕТ „С. Т.а” приемала в зърнобаза
„Козлодуй” по Договор №240/30.04.2002г. на ДА „ДРВВЗ” и „П.-ШМАЛЦЛ” ООД 5 000
тона хлебна пшеница на стойност 825 000 лв.
И на двата Приемателни актове подсъдимият Д. Х. А. се подписал като „доставчик”, св.В. Л.
се подписала като „вещо лице”, а св.И. К. се подписал като „Директор” и МОЛ.
3. Приемателен акт №2/31.10.2003г., с който съхранителят ЕТ „С. Т.а” приемала в зърнобаза
„Козлодуй” по Договор №243/30.04.2002г. на ДА „ДРВВЗ” и „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ООД 5 000 тона пшеница на обща стойност 825 000 лв.
4. Приемателен акт №4/31.10.2003г., с който съхранителят ЕТ „С. Т.а” приемала в зърнобаза
„Козлодуй” по Договор №243/30.04.2002г. на ДА „ДРВВЗ” и „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ООД 5 000 тона пшеница на обща стойност 825 000 лв. и
5. Приемателен акт №5/31.10.2003г., с който съхранителят ЕТ „С. Т.а” приемала в зърнобаза
„Козлодуй” по Договор №243/30.04.2002г. на ДА „ДРВВЗ” и „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ООД 1 000 тона пшеница на стойност 165 000 лв.
И на трите Приемателни актове като „доставчик” се подписал подсъдимият В. Н. К., като
„вещо лице” - св.В. Л., а като „Директор” и МОЛ - св.И. К..
Копия от петте приемателни акта, св.И. К. занесъл на св.В. Й., която водела счетоводството
на ЕТ „С. Т.а”.
„ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД изготвило фактури общо за 8 951.800 тона пшеница по
цена 300 лв./т. без ДДС със следните издатели-„доставчици”: „ГЕЯ-66” ЕООД - 359.220
тона, по 300 лв. за тон, 107 766 лева, „Н.” ЕООД - 1 043.520 тона, по 300 лв. за тон, 313 056
лева, „ТРИВАТИ” ЕООД - 539.360 тона, по 300 лв. за тон, 161 808 лева, „МЕТПРОМ-52”
ЕООД - 1 027.580 тона, по 300 лв. за тон, 308 274 лева, „ИНТЕР КОМЕРС” ЕООД - 458.300
тона, по 300 лв. за тон,137 490 лева, „МЖ” ЕООД - 1 060.260 тона, по 300 лв. за тон, 318 078
лева, „АГРИМЕС” ЕООД - 1 012.360 тона, по 300 лв. за тон, 303 708 лева, „ВИОТРЕЙД-
2003” ЕООД - 830.280 тона, по 300 лв. за тон, 249 084 лева, „Ц.-97” ЕООД - 489.360 тона, по
300 лв. за тон, 146 808 лева, „ИНСКОМ” ЕООД - 728.640 тона, по 300 лв. за тон, 218 592
лева, „ГАРАНТ ИМПЕКС 2003” ЕООД - 877.520 тона, по 300 лв. за тон, 263 256 лева,
„МЕГА ИНТЕРНАЦИОНАЛ” ЕООД - 393.200 тона, по 300 лв. за тон, 117 960 лева и „З. - Д.
Д.” ЕТ - 132.200 тона, по 300 лв. за тон, 39 660 лева
Общата стойност на фактурираното количество 8 951.800 тона пшеница била за 2 685 540
лв. без ДДС при отбелязан начин за плащане „в брой”.
Нито една от посочените фирми не била осъществила доставки на зърно към зърнобаза
„Козлодуй” за „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД.
„П.-ШМАЛЦЛ” ООД изготвило фактури общо за 9 870.120 тона пшеница по цена 300 лв./т.
без ДДС със следните доставчици: „ГЕЯ-66” ЕООД- 311.520 тона, по 300 лв. за тон, 93
456.00 лева, „Н.” ЕООД - 1 027.320 тона, по 300 лв. за тон, 308 196.00 лева, „ТРИВАТИ”
69
ЕООД - 441.060 тона, по 300 лв. за тон, 132 318.00 лева, „МЕТПРОМ-52” ЕООД - 1 043.540
тона, по 300 лв. за тон, 313 062.00 лева, „ИНТЕР КОМЕРС” ЕООД - 477.920 тона, по 300 лв.
за тон, 143 376.00 лева, „МЖ” ЕООД - 1 059.800 тона, по 300 лв. за тон, 317 940.00 лева,
„АГРИМЕС” ЕООД - 1 060.280 тона, по 300 лв. за тон, 318 084.00 лева, „ВИОТРЕЙД-2003”
ЕООД - 1 427.680 тона, по 300 лв. за тон, 428 304.00 лева, „Ц.-97” ЕООД - 489.360 тона, по
300 лв. за тон, 146 808.00 лева, „ИНСКОМ” ЕООД - 753.500 тона, по 300 лв. за тон, 226
050.00 лева, „ГАРАНТ ИМПЕКС 2003” ЕООД - 883.760 тона, по 300 лв. за тон, 265 128.00
лева, „МЕГА ИНТЕРНАЦИОНАЛ” ЕООД - 781.300 тона, по 300 лв. за тон, 234 390.00 лева,
„З.-Д. Д.” ЕТ - 113.080 тона, по 300 лв. за тон, 33 924.00 лева.
Общата стойност на фактурираното количество 9 870.120 тона пшеница била за 2 961 036
лв. без ДДС при отбелязан начин за плащане „в брой”.
Нито една от посочените фирми не била осъществила доставки на зърно към зърнобаза
„Козлодуй” и за „П.-ШМАЛЦЛ” ООД.
Зърнобаза „Козлодуй” се охранявала по сключен договор от охранителна фирма „ДЕЙЗИ”
ООД-гр.Козлодуй със собственик и управител св.Х. С. П.. Охраната на обекта била
възложена на свидетелите Н. Р. Б., В. Д. В., С. В. И., В. М. Д., П. И. М.. Всеки един от
охранителите бил инструктиран да води нарочен дневник, в който да отразява всяко влязло
превозно средство на територията на базата, регистрационния му номер, кога влиза и кога
излиза от територията й. Първоначално охранителите изпълнявали задълженията си в стая в
близост до кантара на базата (20-тонен). Фактическото ръководство на работата в зърнобаза
„Козлодуй” се осъществявало от св.М. Х. и от св.К. Д., която била назначена като лаборант
на базата от подсъдимия В. Н. К. в качеството му на управител на „ТАВРОС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД. По време на работата си по охрана на зърнобаза „Козлодуй” за
периода от 07.11.2003г. до 27.02.2004г., свидетелите В., Б., М. и И.ов установили, че в
базата се съхранява незначително количество зърно в един от складовете. В базата не
било извършвано никога обгазяване на складовете за борба с вредителите, като едва през
месец февруари 2004г. в складовете на зърнобазата с камиони били вкарани около 1 000
тона хлебна пшеница.
На 30.12.2003г. св.В. Л. и св.А. И. (приятел на св.Т. А. и познат на М.П.) подписали
Констативен протокол, в който отразили, че в зърнобаза „Козлодуй” в складове с №1, №3 и
№4 се съхраняват 13 840 тона пшеница - обгазени съгласно Протокол за обгазяване от
23.12.2003г. Измерване на пшеницата в тези складове не извършили, поради твърденията
за наличие на обгазяване. Обгазяване не било извършвано, а св.Л. и св.И. не били
посещавали зърнобаза „Козлодуй” на посочената дата. В журнала за пропускателния режим
в зърнобазата за времето от 25.12.2003г. до 31.12.2003г. липсва отбелязване базата да е
посещавана.
Междувременно св.И. К. установил, че „представляваният” от него ЕТ „С. Т.а” е с
прекратена регистрация. Поради това той решил да регистрира на свое име търговско
дружество, което да продължи да „съхранява” зърно в зърнобаза „Козлодуй”. На
21.01.2004г. с Решение №51 на ОС-Плевен по ф.д. №51/2004г. на съда в регистъра на
търговските дружества било вписано еднолично дружество с ограничена отговорност с
наименование „ЕНИГМА 1” ЕООД с управител св.И. В. К. .
На 26.01.2004г. св.К. изготвил и сключил със себе си договор, по силата на който ЕТ „С.
Т.а” чрез пълномощника си И. К. по пълномощно рег. №717/08.08.2003г. предава на
„ЕНИГМА 1” ЕООД с управител И. К. за съхранение хлебна пшеница, съгласно
Приемателни актове с №1, 2, 3 и 4/31.10.2003г.
На 10.05.2004г. бил сключен Договор за съхранение на стоки и материали държавен резерв
във външни съхранители между ДА „ДРВВЗ” чрез пълномощника св.В. Л. (междувременно
станала Директор на ТД „ДР”-Враца) и „ЕНИГМА 1” ЕООД, според който ДА „ДРВВЗ”
70
възлага на „ЕНИГМА 1” ЕООД да съхранява в складовете на дружеството хлебна пшеница,
ІІ Б група, реколта 2003г., държавен резерв, като в този договор не било посочено точното
количество пшеница, която се съхранявала и точното място, където пшеницата се
съхранявала.
Малко по-рано, с Констативен протокол от 26.03.2004г., св.В. Л., в качеството си на главен
експерт в ТД „ДР”-Враца, констатирала, че в зърнобаза „Козлодуй” липсват 13 775,344 тона
пшеница.
На 28.05.2004г., св.К. Т. и св.Т. К. - експерти при ТД „ДР”-Враца извършили проверка в
зърнобаза „Козлодуй”, при която установили, че в склад №2 се извършва ремонт, а другите
три склада са запечатани поради „обгазяване”, каквото всъщност не било извършвано.
При проверката се установило и обстоятелството, че в т.нар. „зърнобаза” липсва
лаборатория за извършване на проби от хлебна пшеница.
На 23.08.2004г. била извършена нова проверка, при която се установило, че липсват още 3
724,656 тона пшеница.
Още през месец февруари 2004г. св.М. Х. се свързал със св.И. К. и му казал, че след
лабораторен анализ, извършен от св.К. Д. (която никога не е извършвала лабораторни
анализи, защото никога не е имала такава компетентност) в зърнобазата се установило, че
пшеницата е заразена с болестта „главня”. Поради това св.Х. препоръчал на св.К. пшеницата
да се замени, като му заявил, че е намерил фирми, желаещи да закупят пшеницата срещу
задължение да я възстановят с незаразена пшеница. Двамата (св.Х. и св.К.) се уговорили да
се срещнат, за да бъдат подписани договори за замяна.
На 22.02.2004г. св.К. подписал Договор за замяна с „ТРЕЙД КОНСУЛТ” ЕООД с Е. И.. С
този договор „ЕНИГМА 1” ЕООД предоставяла на „ТРЕЙД КОНСУЛТ” ЕООД 4 700 тона,
срещу задължението да се възстанови същото количество ІІ Б група в срок до 01.09.2004г. в
зърнобаза „Козлодуй”. Към 22.02.2004г. Е. И., която подписала Договора, не била управител
на дружеството „ТРЕЙД КОНСУЛТ” ЕООД. Същият ден договор с напълно идентично
съдържание бил подписан от св.К. от името на „ЕНИГМА 1” ЕООД с „ДАКАР 2003” ЕООД.
Предмет на сделката били 4 700 тона хлебна пшеница, с първа степен на жива зараза и 0,5%
главня.
На 23.02.2004г. св.К. подписал и трети договор за замяна за 4 500 тона заразена пшеница с
„КОМЕРСИАЛ 94” ЕООД с управител св.В. Б. Д., който се издържал, като давал личните си
данни за регистриране на фиктивни дружества на негово име. Договорът от 23.02.2004г. не
бил подписан от св.Дошев.
Така по документи в периода 22.02.2004г.-23.02.2004г. св.К. се разпоредил с общо 13 900
тона пшеница, каквато и не била налична в зърнобаза „Козлодуй”.
На 22.02.204г. от името на Е. И. в качеството на управител на „ТРЕЙД КОНСУЛТ” ЕООД,
били подписани договори за замяна на пшеницата с „АГРОМИЛ” ЕООД, „ПЛАМСТРОЙ
2000” ЕООД, „МИНИМЕКС” ЕООД, ЕТ „Анта-Вера Х.-Й. Й.”, ЕТ „Демика-1” и ЕТ
„Анилорд–Айриш Бичер” със съдържание, напълно идентично с това на договорите от
22.02.2004г. и 23.02.2004г. на „ЕНИГМА 1” ЕООД с „ТРЕЙД КОНСУЛТ” ЕООД. По-На
следващия ден ЕТ „Анилорд-Айриш Бичер” подписала договор за продажба на 642,540 тона
пшеница с „МЕГА ИНТЕРНАЦИОНАЛ” ЕООД.
Чрез описаното движение на документи за зърнобаза „Ряхово” и зърнобаза „Козлодуй”,
документално на 30.10.2003г. и на 31.10.2003г. подсъдимите Ц.Й., В.К. и Д.А. възстановили
дължимите по договорите с ДА „ДРВВЗ” количества пшеница за „АКОМА” ЕООД, „БГ
СНАКС” ООД, „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД и „П.-ШМАЛЦЛ” ООД, без да има
действително възстановяване на зърно в посочените бази и без върху това зърно да е бил
упражнен ефективен и действителен контрол от представители на ДА „ДРВВЗ”. В същото
време по документи всички дължими количества се явявали възстановени и договорите (с
71
техните анекси) - изпълнени.
На 04.12.2003г. със Заповед №620/04.12.2003г. със застъпничеството на св.Т. А. и по лично
ходатайство на М.П., С. Н. К. назначил на длъжността „Стажант-директор” на ТД „ДР”-
Плевен П. И.ов И. – съученик и близък приятел на М. М. П..
Същият ден - 04.12.2003г., въз основа на Заявление №РД.00-5244/04.12.2003г., С. Н. К.
назначил със Заповед №621/04.12.2003г. на длъжността „Стажант-директор” на ТД „ДР”-
Бургас св.Г. М. Г..
„Възстановяването“ в зърнобази „Обнова“ и „Ставерци“.
На 10.11.2003г. управителите на „МЕЛ-ИНДУСТРИАЛ” ООД сключили договор за наем с
ЕТ „НИТТИ-Й. Ц.” за наем от ЕТ на зърнобазата в с.Обнова, обл.Ловеч с цел съхранение
на собствена пшеница. Св.Й. Ц. подписала договора по нареждане на подсъдимия П., който
бил решил там да бъде извършено фиктивното възстановяване на дължимите от „ДБС
ИНЖЕНЕРИНГ” ООД количества пшеница към ДА „ДРВВЗ”. Зърнобаза „Обнова” била
лицензирана с Лицензия №52/01.07.2003г. като публичен склад за зърно с капацитет от 5 000
тона.
В началото на месец декември 2003г., малко след назначаването си за „стажант-директор”
на ТД „ДР”-Плевен, П. И. разпоредил да бъдат огледани зърнобазите „Обнова” и
„Ставерци” дали отговарят на условията за съхранение на пшеница.
На 31.12.2003г. били сключени два договора - №83/31.12.2003г. между ТД „ДР”-Плевен,
представлявана от П. И., и „В. 03” ЕООД и №84/31.12.2003г. между ТД „ДР”-Плевен,
представлявана от П. И., и ЕТ „НИТТИ-Й. Ц.”. Предмет на двата договора бил съхранение
на стоки и материали - държавен резерв във външни съхранители. И в двата договора
липсвало точно посочване на количеството пшеница, които ще се съхраняват по силата на
договорите. На 31.12.2003г., както св.И. Х. (управител на „В. 03” ЕООД), така и св.Й. Ц. не
били в гр.Плевен и не посетили ТД „ДР”-Плевен (св.Й. Ц. по това време била в гр.Бургас с
подсъдимия В. Р. Й. и св.Г. М. Г.).
На 30.12.2003г. св.Т. Д. Т. - Началник отдел „Управление и контрол на държавните резерви”
в ТД „ДР”-Плевен по телефона бил уведомен, че „МИТАМ” ООД и „ДБС ИНЖЕНЕРИНГ”
ООД ще доставят хлебна пшеница в базите „Ставерци” и „Обнова”. Същият ден св.Т. Т. се
явил в зърнобаза „Обнова”, без да е бил командирован за това, и изготвил Приемателен акт
№2/30.12.2003г., в който отбелязал, че в зърнобаза „Обнова” с външен съхранител ЕТ
„НИТТИ-Й. Ц.” се приемат на съхранение 8 000 тона пшеница, доставени от „ДБС
ИНЖЕНЕРИНГ” ООД по Договор №446/18.07.2002г. В графа „Директор” се подписал св.Г.
В. Р. - по това време шофьор на подсъдимия Ц.Й., в графа „представител на доставчик” бил
положен подпис от името на Г. Н., в графа „МОЛ” бил положен подпис от св.Г. В. Р., а в
графа „За Териториална Дирекция” подпис положил св.Т. Т.. Св.Т. не извършил проверка и
измерване на наличността на хлебната пшеница, посочена в Приемателния акт.
За доставка на пшеницата били издадени 413 бр. кантарни бележки за общо 9 051,100 тона
с доставчик „СТОЙКОВИ“ ЕООД с управител св.Б. Г. М.. Дружеството било продадено на
св.М. със задължения с посредничеството на св.Р. Д.. Св.М. предоставил на св.Р. Д. два
кочана данъчни фактури. По-късно през лятото на 2004г. св.Д. донесъл на св.М. много
фактури и поискал същите да бъдат осчетоводени в счетоводството на „СТОЙКОВИ“
ЕООД. Тези фактури се отнасяли до доставка от „СТОЙКОВИ“ ЕООД на „ДБС
ИНЖЕНЕРИНГ” ООД на хлебна пшеница, която „СТОЙКОВИ“ ЕООД не била доставяла.
Св.М. се съгласил да подпише фактурите с условие св.Д. да закупи „СТОЙКОВИ“ ЕООД
със задълженията. След това св.М. подписал общо 429 бр. фактури с поредни номера от
№4846 до №5274, всички с посочена дата 09.01.2004г. Тези фактури не отговаряли на
реално извършени доставки.
На 30.12.2003г. бил изготвен Приемателен акт №3/30.12.2003г., в който било посочено, че
72
„МИТАМ” ООД доставя на съхранителя „В. 03” ЕООД в зърнобаза „Ставерци” 9 000 тона
хлебна пшеница. Проверка за наличността не била извършена, като Приемателен акт
№3/30.12.2003г. бил подписан в ТД „ДР”-Плевен, както от директора П. И., така и от
доставчика – подсъдимата К. Г. К.. Св.И. Х. Х. въобще не присъствал при подписването на
приемателния акт и не положил подпис в него.
За да се удостовери доставка в зърнобаза „Ставерци” на хлебна пшеница били изготвени
общо 420 бр. кантарни бележки с посочен период на доставка от 20.11.2003 до 27.11.2003г.,
с получател „МИТАМ” ООД и доставчик „АГРОКОМЕРС-99” ЕООД за 9 025.290 тона
хлебна пшеница. Във всяка от изготвените кантарни бележки фигурирал поредния й номер,
доставчика, получателя, превозното средство, осигурило превоза на пшеницата, бруто, тара
и нето теглото на доставката. Във всички кантарни бележки били посочени като превозни
средства автомобили - леки, лекотоварни, специални, влекачи без прицепи и
несъществуващи автомобили, които по законите на физиката не биха могли да доставят
описаните в кантарните бележки количества хлебна пшеница. Нито един от собствениците
или управляващите тези превозни средства никога не е осъществявал доставка на зърно или
курсове до зърнобаза „Ставерци”, вкл. в периода 2003г.-2004г.
Собственик на „АГРОКОМЕРС-99” ЕООД бил св.И. Н. К., който не се занимавал с
търговска дейност, а предоставил на св.Р. Д. няколко кочани с фактури на дружеството,
които били подпечатани и предварително подписани от св.К., без в тях да е попълнено
каквото и да било съдържание. През месец февруари 2004г. св.Д. представил за подпис на
св.И. Н. К. Договор за продажба на пшеница между „АГРОКОМЕРС-99” ЕООД и
„МИТАМ” ООД, както и Анекс към него. „АГРОКОМЕРС-99” ЕООД не осъществявала
търговска дейност и нямала възможност да извърши действителни доставки на пшеница за
„МИТАМ” ООД. С дата 09.01.2004г. били съставени фактури с поредни номера от
№7426/09.01.2004г. до №7838/09.01.2004г.
Свидетелят И. Н. К. не познавал подсъдимата К. Г. К. и подсъдимия В. Р. Й., като за пръв
път ги видял след образуване на настоящето наказателно производство преди своя разпит в
СДВР-Н „Икономическа полиция”, когато подсъдимият В.Й. го предупредил да внимава
какво ще говори, защото „ще хвърчат копчета” и му казал да свидетелства, че имало реална
сделка с пшеница.
На 02.02.2004г. П. И. – „Стажант-директор“ на ТД „ДР”-Плевен разпоредил на св.М. К. Л. -
старши експерт при ТД „ДР”-Плевен, да се подпише под Констативен протокол, в който
било отразено, че в зърнобаза „Ставерци”, стопанисвана от „В. 03” ЕООД към 02.02.2004г. е
констатирано наличие на 9 000 тона пшеница. Без да посети базата, св.Л. се подписала на
Констативния протокол. Това сторил и св.Т. Т..
На 15.03.2004г. св.М. К. Л. и св.Г. П. С. по разпореждане на директора П. И., подписали
Констативен протокол за извършено измерване в зърнобаза „Ставерци” на 3 000 тона
пшеница, за взети проби и за извършен анализ, удостоверен с Анализно свидетелство
№2/15.03.2004г. И двамата свидетели („експерти”) не посетили на 15.03.2004г. база
„Ставерци”.
На 01.04.2004г. П. И. наредил на свидетелите Л. и С. да се подпишат под Констативен
протокол, в който било отразено, че са извършили поредна проверка в зърнобаза „Ставерци”
и са констатирали в наличност 450 тона пшеница, като се констатира отклонение на общо 8
550 тона хлебна пшеница. Към Констативния протокол св.Л. приложила и предадено й от И.
Анализно свидетелство №3/01.04.2004г.
По разпореждане на П. И. св.М. К. Л., без да е посещавала зърнобаза „Обнова”, изготвила
Констативни протоколи от 02.02.2004г. и от 15.03.2004г., в които отразила наличност от 9
000 тона хлебна пшеница в зърнобаза „Обнова”.
На 01.04.2004г. П. И. наредил на св.Л. и на св.С. да се подпишат под Констативен протокол,
73
в който удостоверили, че от зърнобаза „Обнова” са отклонени 8 100 тона пшеница, като към
Протокола било приложено Анализно свидетелство №3/01.04.2004г.
На 28.04.2004г. Изпълнителният директор на НСЗФ разпоредил на служители на НСЗФ да
извършат проверка на зърнобаза „Обнова”, но П. И. отказал достъп на длъжностните лица
от НСЗФ до базата.
На 03.05.2004г. в зърнобаза „Обнова” и в зърнобаза „Ставерци” били извършени реални
проверки от свидетелите Л. и С., предизвикани от обществения скандал и разпоредената
проверка на ТД „ДР”-Плевен от ТД на АДВФК-Плевен. И при двете проверки реални
замервания на наличното зърно не били извършени, като количествата пшеница се
установявали чрез почуквания по стените на силозите.
Малко по-рано - на 16.03.2004г. били подписани договор между св.И. Х. от една страна и Е.
С. Д., С. Х. Х. и св.З. Л. Р. с идентично съдържание за замяна на хлебна пшеница с първа
степен на жива зараза и 0,5% главня за по 220 лв./т. без ДДС, като общото количество по
трите договора било 8 550 тона хлебна пшеница. Такова количество не било предоставено
на Е. С. Д., С. Х. Х. и св.З. Л. Р..
Възстановяването в зърнобаза „Стралджа”.
М. М. П. преценил, че фиктивното възстановяване на дължимите количества хлебна
пшеница от „В и Н” АД и „ВИТИВИ” ЕООД трябва да бъде извършено в зърнобаза
„Стралджа” към ТД „ДР”-Бургас, като за целта за „съхранител” на пшеницата трябвало да се
използва една от регистрираните на името на св.И. Х. Х. фирми - „ИВОНИ 03” ООД.
На 22.12.2003г. М. М. -изпълнителен директор на „БЕК ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” АД подписал
Договор за наем, с който предоставил на „ИВОНИ 03” ООД за временно ползване Зърнобаза
„Стралджа” (област Ямбол) за неопределен срок, считано от 01.01.2004г. Зърнобаза
„Стралджа” била регистрирана като зърнохранилище с Лицензия №115/10.04.2001г. за
капацитет от 15 830 тона пшеница. С изменение №115-1/04.07.2001г. капацитетът бил
намален до 8 700 тона.
На 27.01.2004г. стажант-директорът на ТД „ДР”-Бургас - св.Г. М. Г. командировал в
зърнобаза „Стралджа” св.В. Д. И. /Щ./ като за целта била издадена Командировъчна заповед
№31/27.01.2004г. Според своята длъжностна характеристика, св.И. като старши-инспектор
можела да извършва проверки за състоянието на количеството и качеството на съхранявани
материали държавни резерви и военновременни запаси в бази на ДА „ДРВВЗ” и във външни
съхранители.
На следващия ден - 28.01.2004г. св.В. И. посетила зърнобаза „Стралджа”, където бил
подсъдимият Ц. П. Й., който се представил като доставчик по Договори №441/18.07.2002г. и
№242/30.04.2002г. В базата били и лицето Б. Б., който се представил за МОЛ на базата,
както и св.Й. П., която се представила за лаборантка на базата. Св.И. Х. Х. не присъствал
при проверката. Св.В. И. носела със себе си бланки за приемателни актове.
При посещението си на 28.01.2004г. св.В. Д. И. изготвила и подписала Приемателен акт
№1/28.01.2004г., в който било посочено, че „ВИТИВИ” ЕООД по Договор
№441/18.07.2002г. предава на външния съхранител „ИВОНИ 03” ООД в зърнобаза
„Стралджа” 7 000 тона хлебна пшеница на стойност 1 225 000 лв. Приемателният акт бил
подписан от присъстващите лица. На 28.01.2004г. св.В. Д. И. изготвила и подписала и
Приемателен акт №2/28.01.2004г., в който посочила, че „В и Н” АД по Договор
№242/30.04.2002г. предава на външния съхранител „ИВОНИ 03” ООД в зърнобаза
„Стралджа” 9 000 тона хлебна пшеница, на стойност 1 485 000 лв. И този акт бил подписан
от присъстващите лица. При изготвянето и подписването на приемателните актове, на св.И.
не били представени договори или други документи, удостоверяващи, че „ИВОНИ 03” ООД
има качеството на „външен съхранител” и документи за това кое лице представлява
отсъстващия управител И. Х. Х. при приемането на пшеницата.
74
Двата приемателни актове от 28.01.2004г. били занесени от св.И. в ТД „ДР”-Бургас” и
заведени с номер №401/29.01.2004г. Същите били изпратени в ДА „ДРВВЗ” на 02.02.2004г.
Съгласно изготвените общо 455 бр. кантарни бележки през периода от 17.11.2003 до
26.11.2003г. „В и Н” АД е закупило от „ВЕНЗИЛИ-КОМЕРС” ДЗЗД общо 9 075.36 тона
хлебна пшеница, които „ВЕНЗИЛИ-КОМЕРС” ДЗЗД е доставило в зърнобаза „Стралджа” на
съхранител „ИВОНИ 03” ООД.
Съгласно издадените общо 350 бр. кантарни бележки през периода от 03.11.2003 до
08.12.2003г. „ВИТИВИ” ЕООД е закупило от „ВЕНЗИЛИ-КОМЕРС” ДЗЗД общо 6 975.320
тона хлебна пшеница, които „ВЕНЗИЛИ-КОМЕРС” ДЗЗД е доставило в зърнобаза
„Стралджа” на съхранител „ИВОНИ 03” ООД.
Във всяка кантарна бележка фигурирали продавачът, изпращачът, номерът на превозното
средство, което е „доставило” пшеницата и нейното тегло – нето, тара и бруто. Нито един от
собствениците, ползвателите или водачите на превозните средства не е осъществил реална
доставка на пшеница в зърнобазата, което за огромна част от автомобилите е било и
физически невъзможно.
Управителят на „ВЕНЗИЛИ КОМЕРС” ДЗЗД - св.Р. Х. Т. е категоричен, че никога
дружеството не е търгувало със хлебна пшеница, като срещу обещание за получаване на 2
000 лв. (от които е получил от св.Р. Д. 100 лв.), св.Т. е попълнил 30 кочана с данъчни
фактури, в които по указание на св.Д. е посочил като получатели „В и Н” АД и „ВИТИВИ”
ЕООД. По-късно св.Д. завел св.Т. до зърнобаза „Стралджа”, запознал го с подсъдимия Ц. П.
Й. и го инструктирал да твърди, че доставките са реални.
На 25.03.2004г. св.Г. М. Г. в качеството си на Директор на ТД „ДР”-Бургас подписал
Договор №2/25.03.2004г. за съхранение на държавни резерви, с който ТД „ДР”-Бургас
възлагало на „ИВОНИ 03” ООД да съхранява 16 000 тона хлебна пшеница.
На 03.05.2004г. св.В. Д. И. изготвила Констативен протокол за установяване на липса от 13
606 тона хлебна пшеница, в който отбелязала, че пшеницата е отклонена в периода
10.04.2004г.-30.04.2004г.
На 11.04.2004г. бил сключен Договор за замяна между „ИВОНИ 03” ООД, представлявано
от св.И. Х. Х., и ЕТ „М. П. 666” с предмет 3 800 тона пшеница, с първа степен на жива
зараза, 0,5% главня. ЕТ „М. П. 666” се задължавал да възстанови получената пшеница до
30.07.2004г. Цената по договора била 220 лв./т. без ДДС.
На 11.04.2004г. бил сключен Договор за замяна между „ИВОНИ 03” ООД, представлявано
от св.И. Х. Х. и „КРЕДИТ КОНСУЛТ” ЕООД, с управител - св.И. П. В.. Предмет на
договора били 5 700 тона пшеница, заразена с първа степен на жива зараза и 0,5% главня,
със срок за възстановяване 30.07.2004г. Цената също била 220 лв./т. без ДДС. Св.В.
действително подписал договора, но по този договор не била заплащана цена и не е
извършвано извозване на пшеница, каквато в базата в действителност не съществувала.
На 11.04.2004г. бил сключен Договор за замяна между „ИВОНИ 03” ООД, представлявано
от св.И. Х. Х. и ЕТ „Г.-М. Г.” с предмет 4 500 тона пшеница. заразена с първа степен на
жива зараза и 0,5% главня, със срок за възстановяване 30.07.2004г. Цената също била 220
лв./т. без ДДС. ЕТ „Г.-М. Г.” не се занимавал с търговия със зърно, като предмет на дейност
бил продажба на резервни части и селскостопански машини. Договорът не бил подписа нито
от собственика на ЕТ М. Г., нито от пълномощника на ЕТ - М. А. И..
На 27.07.2004г. бил сключен Договор за замяна между „ИВОНИ 03” ООД, представлявано
от св.И. Х. Х. и ЕТ „Р. А.-А.”, с предмет 400 тона пшеница, заразена с жива зараза и 0,5%
главня, отново на цена от 220 лв./т. без ДДС и със срок за връщане 30.11.2004г. За
сключване на договора съдействал св.Р. Д..
За удостоверяване на извозването на пшеницата от зърнобаза „Стралджа” били изготвени
75
нови неверни кантарни записки, с посочване на продавача, посрещача, номер на превозното
средство, нето, бруто и тара тегло на пшеницата.
Зърнобаза „Болярово”.
С дата 01.10.2003г. и с посочено мяС. Н. сключване гр.Болярово бил подписан Договор за
наем между „ВИТИВИ” ЕООД с управител подсъдимият Ц. П. Й. и ЕТ „НИТТИ-Й. Ц.” с
предмет пренаемане на складови площи за съхранение на зърно - пет складови клетки.
Изрично било посочено, че наемодателят е наел базата по силата на Договор за наем от
24.09.2002г. със собственика ЕТ „ФЗ-Елхово-Т. М.”.
С дата 30.12.2003г. бил подписан анекс към този договор, по силата на който всички права
и задължения по договора за наем между собственика на базата и „ВИТИВИ” ЕООД се
прехвърляли на ЕТ „НИТТИ-Й. Ц.”.
И Договорът, и всички анекси към него били подписани от св.Й. Ц. в гр.София в офиса на
М.П. по негово разпореждане.
На 31.12.2003г. в ТД „ДР”-Бургас бил заведен под №7539/03г. Договор за наем между
„ВИТИВИ” ЕООД и ЕТ „НИТТИ-Й. Ц.”, със съдържание, напълно идентично с това на
договора от 01.10.2003г., като заведеният екземпляр носел единствено различна дата -
29.09.2003г.
В началото на втората седмица на месец януари 2004г., подсъдимият В. Р. Й. завел св.Й. Ц.
в гр.Бургас, като я настанил в хотел „Космос”. Там св.Ц. била запозната от подсъдимия В.Й.
със св.Г. М. Г. - стажант-директор на ТД „ДР”-Бургас и с лице, представено като „Б. от
Етрополе”. На срещата присъствали и подсъдимите Ц. П. Й. и Н. Н. К.. На св.Й. Ц. от св.Г.
М. Г. бил предаден за подпис Приемателен акт №1/16.01.2004г., с който ЕТ „НИТТИ-Й. Ц.”
приемала като външен съхранител в зърнобаза „Болярово” 8 800 тона пшеница на стойност
1 452 000 лв.без ДДС с доставчик „ЕЛЕГАНС” ООД по Договор №235/30.04.2002г. На
Приемателния акт се подписали и подсъдимият В. Р. Й. и св.А. И.ов П. - „управител” на
зърнобаза „Болярово”. За ТД „ДР”-Бургас на приемателния акт фигурирал подпис на св.В.
Д. И., която на 16.01.2004г. не е посещавала зърнобаза „Болярово” и не е била в
командировка извън гр.Бургас в този период от време.
Същият ден -16.01.2004г., отново в гр.Бургас в хотел „Космос, св.Й. Ц. подписала и
Приемателен акт №2/16.01.2004г., с който ЕТ „НИТТИ-Й. Ц.” приемала като външен
съхранител 6 500 тона пшеница на стойност 1 137 500 лв. от ЕТ „Н.К.” по Договор
№442/18.07.2002г. в зърнобаза „Болярово”. На Акта подписи били положени от подсъдимия
Н. Н. К., от св.А. И.ов П. и от св.В. Д. И..
Съгласно издадените общо 444 бр.кантарни бележки, през периода от 07.10.2003 до
10.12.2003г. „ЕЛЕГАНС” ООД е закупило от „БУЛАГРО-ТАТ” ООД и „БУЛАГРО-ТАТ”
ООД е доставило в зърнобаза „Болярово” на съхранителя ЕТ „НИТТИ-Й. Ц.” общо 8 810.27
тона хлебна пшеница. „БУЛАГРО-ТАТ” ООД е вписано в Търговския регистър на ОС-
Ямбол с решение №1648/25.11.2002г. по ф.д. №476/2002г. с управители свидетелите Т. К. Т.
и А. Т. А.ов. През 2003г. дружеството подавало редовно справки-декларации по ЗДДС, като
в тях се посочвали недействителни покупки и продажби и дружеството използвало
неистински и неверни фактури, издадени редица търговци, между които „Житен дар” ЕООД,
„Стойкови” ЕООД (на св.Б. Г. М.-бивш Б.) и „Г.М. Инженеринг” ЕООД. В края на годината
- на 22.12.2003г. дружеството било продадено на св.Б. Т. Ж., който по-късно бил осъден за
редица данъчни престъпления за тази своя дейност, с помощта на св.Р. Д., като за целта
св.Ж. получил сумата от 1 000 лв. В св.Д. останали празни фактури, като от името на
дружеството продължавало подаването на справки-декларации по ЗДДС, в които се
посочвали недействителни покупки и продажби и се използвали неистински и неверни
фактури, издадени от търговци, между които ДЗЗД „ВЕНЗИЛИ КОМЕРС” (на св.Р. Х. Т.,
който не е издавал фактури на „БУЛАГРО-ТАТ” ЕООД), ЕТ „Г.-М. Г.”, „ДЕНИМЕКС”
76
ЕООД. Дружеството не водело счетоводна отчетност. Дружеството имало банкови сметки
по ЗДДС в различни банки, между които и „Корпоративна банка” АД-клон Бургас (сега
„Кооперативна търговска банка” АД-в несъстоятелност), по които се внасяли парични суми
в размер на ДДС по несъществуващите сделки, за да бъде отчетено движение по ДДС-
сметките и да се получат от държавния бюджет недължими суми.
Дружеството „БУЛАГРО-ТАТ” ООД издало неверни фактури към „ЕЛЕГАНС” ООД,
управлявано от подсъдимия В. Р. Й., за да се изготвят документално основания за отчитане
като възстановено на зърно, което никога не било доставяно от „БУЛАГРО-ТАТ” ООД на
„ЕЛЕГАНС” ЕООД в Зърнобаза „Болярово”. При извършените през 2004г. данъчни ревизии
на „БУЛАГРО-ТАТ” ООД била установено неистинността на подадените справки-
декларации по ЗДДС. С ДРА №457/15.06.2004г. на ТДД-Стара Загора било установено
задължение за довнасяне на 105 213,10 лв. ДДС с лихвите, а по ДРА №1348/10.12.2004г. на
ТДД-Стара Загора били установени данъчни задължения на „БУЛАГРО-ТАТ” ООД в общ
размер 831 196,64 лв., заедно с лихви за просрочия в периода 2002г.-2004г. в размер на 66
740,63 лв.
Изготвени били и 330 бр. кантарни бележки, с посочени дати от 11.12.2003 до 17.12.2003г.,
съгласно които ЕТ „Н.К.” закупува от „СТОЙКОВИ” ЕООД и „СТОЙКОВИ” ЕООД
доставя в зърнобаза „Болярово” на съхранителя ЕТ „НИТТИ-Й. Ц.” общо 6 460.18 тона
хлебна пшеница. На всички изготвени кантарни бележки, с доставчици „СТОЙКОВИ”
ЕООД и „БУЛАГРО-ТАТ” ООД, фигурирали посрещачът ЕТ „НИТТИ – Й. Ц.”,
количеството пшеница и превозното средство, доставило стоката в зърнобазата. Нито
собствениците, нито владелците на посочените в кантарните бележки моторни превозни
средства са осъществявали каквито и да било превози към зърнобаза „Болярово”.
На 09.03.2004г., св.В. Д. И. изготвила и подписала Констативен протокол, в който
посочила, че в зърнобаза „Болярово” се съхраняват 15 300 тона пшеница в масивен плосък
склад. В протокола свидетелката посочила, че зърното се обработва в склада с редлери и
мобилни елеватори, а температурите се измерват с термощанги.
На 25.03.2004г. в гр.Бургас бил подписан Договор за съхранение на държавни резерви
№3/25.03.2004г., с който ЕТ „НИТТИ-Й. Ц.” приемала за съхранение и пазене в зърнобаза
„Болярово” 15 300 тона пшеница, собственост на ДА „ДРВВЗ”.
На 07.04.2004г. св.И. изготвила нов Констативен протокол, в който посочила, че няма
отклонения на пшеница от базата.
На 03.05.2004г. св.В. И. изготвила Констативен протокол, в който посочила, че от базата
са отклонени 14 528 тона пшеница в периода от 10.04.2004г. до 30.04.2004г. В протокола
св.И. записала, че от останалото количество пшеница е взета проба, предадена за анализ в
лаборатория и след изследване е установено, че липсва зараза на зърното.
На 10.08.2004г. св.И. изготвила и подписала нов Констативен протокол, в който отразила
липсата на останалото количество пшеница от 672 тона.
Констативните протоколи (с изключение на този от 03.05.2004г.) били подписани от св.Й. Ц.
в гр.София в офиса на М.П.. Там те били носени от св.Г. М. Г.. Св.Ц. била непрекъснато на
разположение да подписва представяните й от М.П. или по негово разпореждане документи.
През месеците март-април 2004г., междуведомствените комисии, създадени с решението на
Парламентарна анкетна комисия към Народното събрание започнали физически проверки по
зърнобазите, за да се установи налице ли са отклонения на хлебна пшеница - държавен
резерв. От ДА „ДРВВЗ” първоначално на проверяващите не били посочени зърнобазите
„Стралджа”, „Болярово”, „Ставерци” и „Обнова” и едва по-късно в тези бази били
извършени проверки.
Поради дейността на парламентарната комисия, П. решил да се оформят документално
77
липсите на пшеница в зърнобазите на т.нар. „съхранители”, вкл. в зърнобаза „Болярово”.
През втората седмица на месец април 2004г., св.И. Х. Х. завел св.Й. Ц. в гр.Кнежа, в
апартамент, в който били св.М. Х. и други неустановени лица. Там св.Ц., мотивирана от
св.Х. с думите, че „….ще й пръсне мозъка”, подписала предварително изготвен и напълно
идентичен по съдържание помежду си (а и с договорите за зърнобазите „Стралджа” и
„Ставерци”) Договор за замяна на хлебна пшеница, заразена с първа степен жива зараза и
0,6% главня в зърнобаза „Болярово” с дата 10.04.2004г. между ЕТ „НИТТИ- Й. Ц.” и ЕТ
„ТОТАЛ-П. Радулов” с предмет 13 800 тона заразена пшеница на стойност 230 лв./т. без
ДДС, със срок за възстановяване до 01.09.2004г. Нито П. Р. Р., нито пълномощникът на ЕТ -
св.Л. С. Г. са подписвали този договор, никой от двамата никога не е срещал св.Й. Ц..
По този договор също били изготвени документи, които целели да докажат реалното
извозване на „заразена” пшеница от зърнобаза „Болярово” - кантарни бележки, в които
били посочени продавач, посрещач, номер на превозното средство, нето, бруто и тара тегло
на пшеницата. Никой от собствениците или ползвателите на тези превозни средства никога
не е осъществявал превоз на хлебна пшеница от зърнобаза „Болярово”, а за огромната част
от тях посочените количества са физически невъзможни.
По-късно св.Й. Ц. подписала и Договор за замяна от 25.07.2004г. между ЕТ „НИТТИ- Й. Ц.”
и ЕТ „М. П. 666” с предмет 672 тона пшеница с „….повишена влага” при цена 180 лв./т. без
ДДС. Този договор бил свързан с неверния констативен протокол, изготвен от св.В. Д. И. от
10.08.2004г.
Във всяка една от определените от М.П. зърнобази за възстановяване (с изключение на
зърнобаза „Болярово”) от „АЛФА КОМЕРС” ООД били извършени реални доставки на
малки количества пшеница, осигурени от зърнобаза „Ряхово”, стопанисвана от „ТАВРОС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД за създаване на легенда за „възстановяване” и за евентуално
заблуждение на проверяващи.
На 23.10.2003г., „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, представлявано от подсъдимия В. Н.
К. възложил на „АЛФА КОМЕРС” ООД превоз от зърнобаза „Ряхово” до зърнобаза
„Устрем”-Русе на 447,450 тона пшеница. Заявката била изпълнена, като били извършени
общо 17 курса и била издадена фактура №462/28.10.2003г. на „АКОМА” ЕООД, която била
заплатена в брой от подсъдимия Ц. П. Й..
В периода от 22.10.2003г. до 27.10.2003г. били превозени от „АЛФА КОМЕРС” ООД общо 1
546,640 тона пшеница от зърнобаза „Ряхово” до зърнобаза „Козлодуй”.
В периода от 16.01.2004г. до 17.01.2004г. били превозени от „АЛФА КОМЕРС” ООД общо
500,160 тона пшеница от зърнобаза „Ряхово” до зърнобаза „Стралджа”.
В периода от 05.01.2004г. до 06.01.2004г. били превозени от „АЛФА КОМЕРС” ООД общо
296,360 тона пшеница от зърнобаза „Ряхово” до зърнобаза „Ставерци”.
В периода от 02.02.2004г. до 05.02.2004г. били превозени от „АЛФА КОМЕРС” ООД общо
963,080 тона пшеница от зърнобаза „Ряхово” до зърнобаза „Обнова”.
За всички превози заявител бил „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, с управител
подсъдимият В. Н. К..
Нито един от десетте търговци, участвали в сделката с „ИЙСТ ПОЙНТ” ООД не се
разплатил с т. нар. „доставчици” на пшеница в брой. Суми по банков път от сметките им
също не били превеждани на „доставчиците”.
Получаване на внесения ДДС от ДА“ДРВВЗ“.
Въз основа на подписаните Приемателни актове, управителите на „ТАВРОС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, „П.-ШМАЛЦЛ” ООД, „В и Н” АД, „ВИТИВИ” ЕООД,
„ЕЛЕГАНС” ООД и ЕТ „Н.К.” изготвили и подписали данъчни фактури с получател
78
съответната ТД „ДР” на ДА „ДРВВЗ” по местонахождение на съответната зърнобаза, в
която било фиктивно приета хлебната пшеница по договорите от 2002г. Във всяка фактура
били посочени количеството и общата стойност на пшеницата, съответния номер на
Договора с ДА „ДРВВЗ”, номера (номерата) на приемателния акт (приемателните актове) и
размера на дължимия ДДС. Св.В. Й. изготвила компютърни фактури със същото
съдържание за „МИТАМ” ООД и „ДБС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД.
П. организирал операцията по получаване на паричните средства, представляващи внесен
ДДС по договорите от 2002г., който следвало да се възстанови след реалното връщане на
хлебната пшеница в зърнобазите на ДА „ДРВВЗ” или при външни съхранители.
ДА „ДРВВЗ” бил второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, като първостепенен
такъв било Министерство на икономиката. Проектобюджетът на ДА „ДРВВЗ” за следващата
година започвал да се изготвя още през август на текущата година. Едва с приемане на
Закона за държавния бюджет, влизането му в сила и след средата на месец февруари на
бюджетната година, ДА „ДРВВЗ” разполагала с финансови средства за обезпечаване на
дължими плащания.
Съгласно чл.5, ал.2 от ЗДРВВЗ, ДА „ДРВВЗ” е юридическо лице на бюджетна издръжка, на
пряко подчинение на Министерския съвет, като държавните резерви са частна държавна
собственост, финансирани от държавния бюджет.
Съответната Териториална дирекция на ДА „ДРВВЗ” нямала възможност по издадена
фактура директно да нареди плащане по ДДС-сметката на търговеца, комуто се дължало
възстановяването.
Разпоредител с бюджетни кредити в ДА „ДРВВЗ” бил Председателят на ДА „ДРВВЗ” и едва
след подписване от Председателя и Главния счетоводител на ДА „ДРВВЗ” на документите,
се пристъпвало към разплащане чрез първостепенния разпоредител с бюджетни кредити -
Министерство на икономика. Първостепенният разпоредител чрез системата „БИСЕРА”
разпределял сумите по съответните сметки на ТД „ДР” на ДА „ДРВВЗ” и оттам - по
сметките на съответните правоимащи лица.
На 30.12.2003г., подсъдимият Д. Х. А., в качеството си на управител на „П.-ШМАЛЦЛ”
ООД изготвил и подписал Данъчна фактура №0010/30.12.2003г. с получател ТД „ДР”-Враца.
Основание за издаването й били: Договор №240/30.04.2002г. и Приемателни актове
№1/31.10.2003г. и №3/31.10.2003г. за общо 9 000 тона пшеница на обща стойност 1 485 000
лв., дължимото плащане - само ДДС и размерът на ДДС - 297 000 лв. Фактурата била
подписана от подсъдимия Д. Х. А. и от св.Ц. М. Н. - Директор на ТД „ДР”-Враца.
На 30.12.2003г., подсъдимият В. Н. К. в качеството си на управител на „ТАВРОС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД изготвил и подписал Данъчна фактура №0010/30.12.2003г. с
получател ТД „ДР”-Враца. Основание за издаването й били: Договор №243/30.04.2002г. и
Приемателни актове №2/31.10.2003г., №4/31.10.2003г.и №5/31.10.2003г., дължимото
плащане - само ДДС и размерът на ДДС - 280 500 лв. Фактурата била подписана от
подсъдимият В. Н. К. и от св.Ц. М. Н. - Директор на ТД „ДР”-Враца.
На 07.01.2004г., св.В. Й. изготвила на компютър данъчна фактура №0086/07.01.2004г. с
издател „МИТАМ” ООД и Получател ТД „ДР”-Плевен. Във фактурата се посочвало, че тя се
издава във връзка с възстановяване на пшеница по Договор №244/30.04.2004г., било
посочено общото количество от 9 000 тона, цената за тон - 165 лв./т. и общата стойност - 1
485 000 лв., основанието за издаване на фактурата - Приемателен акт №3/30.12.2003г.,
дължимо плащане - само ДДС и размерът на ДДС - 297 000 лв. Фактурата била подписана от
подсъдимата К. Г. К., която поставила и печата на дружеството. Фактурата била подписана
и от П. И.ов И. - стажант-директор на ТД „ДР”-Плевен.
На 19.01.2004г., св.В. Й. изготвила и данъчна фактура №0333/19.01.2004г. за „ДБС
ИНЖЕНЕРИНГ” ООД с получател ТД „ДР”-Плевен по Договор №446/18.07.2002г. с общо
79
количество 8 000 тона по Приемателен акт №2/30.12.2003г. Във фактурата била посочена
сумата от 280 000 лв. ДДС за възстановяване. Фактурата била подписана от управителя на
„ДБС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД - Г. Н. и от П. И.ов И. - стажант-директор на ТД „ДР”-Плевен.
На 20.01.2004г. подсъдимият В. Р. Й. в качеството си на управител на „ЕЛЕГАНС” ООД
издал данъчна фактура №0006/20.01.2004г. с получател ТД „ДР”-Бургас. Във фактурата било
посочено, че тя се издава във връзка с възстановяване на пшеница по Договор
№235/30.04.2002г. в базите за получаването й, било посочено общото количество от 8 800
тона, цената за тон - 165 лв./т. и общата й стойност - 1 452 000 лв., основанието за
издаването на фактурата - Приемателен акт №1/16.01.2004г., дължимото плащане - само
ДДС и размерът на ДДС - 290 400 лв. Фактурата била подписана от подсъдимият В. Р. Й. и
от св.Г. М. Г. - Директор на ТД „ДР”-Бургас.
На 20.01.2004г. подсъдимият Н. Н. К. в качеството на управител на ЕТ „Н.К.” издал данъчна
фактура №0710/20.01.2004г. с получател ТД „ДР”-Бургас. Във фактурата се посочвало, че тя
се издава във връзка с възстановяване на пшеница по Договор №442/18.07.2002г. в базите за
получаване й, било посочено общото количество от 6 500 тона, цената за тон - 175 лв./т. и
общата стойност - 1 137 500 лв., основанието за издаване на фактурата - Приемателен акт
№2/16.01.2004г., дължимо плащане - само ДДС и размерът на ДДС - 227 500 лв. Фактурата
била подписана от подсъдимия Н. Н. К. и от св.Г. М. Г. - Директор на ТД „ДР”-Бургас.
На 29.01.2004г. подсъдимият Ц. П. Й. в качеството си на Изпълнителен директор на „В и Н”
АД изготвил данъчна фактура №2300/29.01.2004г. с получател ТД „ДР”-Бургас. Във
фактурата се посочвало, че тя се издава във връзка с възстановяване на пшеница по Договор
№242/30.04.2002г., било посочено общото количество от 9 000 тона, цената за тон - 165 лв./т.
и общата стойност - 1 485 000 лв., основанието за издаване на фактурата - Приемателен акт
№1/28.01.2004г., дължимо плащане - само ДДС и размерът на ДДС - 297 000 лв. Фактурата
била подписана от подсъдимият Ц. П. Й. и от св.Г. М. Г. - Директор на ТД „ДР”-Бургас.
На 29.01.2004г. подсъдимият Ц. П. Й. в качеството си на управител на „ВИТИВИ” ЕООД
изготвил и данъчна фактура № 0105/29.01.2004г. с получател ТД „ДР”-Бургас. Във
фактурата се посочвало, че тя се издава във връзка с възстановяване на пшеница по Договор
№441/18.07.2002г., било посочено общото количество от 7 000 тона, цената за тон - 175 лв./т.
и общата стойност - 1 225 000 лв., основанието за издаване на фактурата - Приемателен акт
№2/28.01.2004г., дължимо плащане - само ДДС и размерът на ДДС - 245 000 лв. Фактурата
била подписана от подсъдимия Ц. П. Й. и от св.Г. М. Г. - Директор на ТД „ДР”-Бургас.
На 23.02.2004г., св.Т. А. А. в качеството си на управител на „БГ СНАКС” ООД подписал
данъчна фактура №0024/23.02.2004г. Не било посочено основанието за издаването й, а само
сумата от 226 902,82 лв. - ДДС за възстановяване. Фактурата била подписана и от св.Х. В. Т.
- Директор на ТД „ДР”-Велико Търново.
На 23.02.2004г. св.К. А. А.а в качеството си на управител на „АКОМА” ЕООД подписала
изготвената от св.И. И. данъчна фактура №1883/23.02.2004г. за възстановяване на 330 000
лв. ДДС. Основания за плащане по фактурата - Договор и Приемателен акт, не били
посочени. Св.И. обяснила на св.А.а, че фактурата се издава на основание всички фактури, по
които „АКОМА” ЕООД е купувач и които подсъдимият Ц.Й. е представил в счетоводството
в периода октомври 2003г. -януари 2004г.
Териториалните директори на ТД „ДР” по местонахождение на базите по възстановяване,
изпратили писма до ТД „ДР” на указаните от ДА „ДРВВЗ” бази, с които да се закрият
счетоводните партиди, останали със салда. След това всяка Териториална дирекция
изпратила в Централното управление на ДА „ДРВВЗ” копия от Приемателните актове и
издадените на тяхно основание данъчни фактури.
На 09.01.2004г. в ДА „ДРВВЗ” била въведена Система за финансово управление и контрол
(СФУК) въз основа на утвърден от Председателя на ДА „ДРВВЗ” Наръчник, който бил
80
издаден на основание Закона за държавния вътрешен финансов контрол (ЗДВФК) и ПП на
ЗДВФК. СФУК регламентирал, управлявал и контролирал всички процеси, свързани с
разходите на ДА „ДРВВЗ” и била задължителна за всички звена, ползващи средства от
бюджета на ДА „ДРВВЗ”. Съгласно СФУК, компетентно длъжностно лице следвало да
изготви Заявка за поемане на задължение по съответен образец, в която да впише
наименованието на задължението, сумата, основанието за плащането й. Така изготвената
Заявка се завеждала в специален дневник, с посочване сигнатурата на съответния отдел в ДА
„ДРВВЗ”, номера на заявката поред и дата. След това, Главният счетоводител на ДА
„ДРВВЗ” и Финансовият контрольор на ДА „ДРВВЗ” трябвало да извършат контроли по
заявката, като проверят налице ли са средства по бюджета на ДА „ДРВВЗ”, правилно ли са
изчислени стойностите, съответства ли задължението по бюджетните параграфи.
Отразеното от Главния счетоводител по заявката подлежало на предварителен контрол от
страна на финансовия контрольор. Окончателното одобрение на разхода се извършвало чрез
подпис от страна на Председателя на ДА „ДРВВЗ”, положен върху Заявката за поемане на
задължение. Фотокопие от така утвърдената заявка се изпращала в съответната ТД „ДР”,
където се изготвяло Искане за извършване на разход, което се подписвало от счетоводителя,
финансовия контрольор и Териториалния директор на Дирекцията. Въз основа на
утвърдените Заявка и Искане за извършване на разход, съответната Териториална дирекция
подготвяла и депозирала платежно нареждане в обслужващата я банка. Обслужващата
съответната ТД „ДР” банка, чрез системата „БИСЕРА”, показвала платежното нареждане на
обслужващата банка на ДА „ДРВВЗ” - ЦУ на БНБ. Оторизираният служител на ДА
„ДРВВЗ” получавал информация за всички наредени плащания за деня. Информацията се
предоставяла отново на Финансовия контрольор, Главния счетоводител и на Председателя
на ДА „ДРВВЗ” и с подписа на последните двама се одобрявало окончателното плащане по
платежното нареждане. Одобреният файл за плащане чрез системата „СЕБРА” се изпращал
на първостепенния разпоредител с бюджетни средства - Министерство на икономиката и
оттам - чрез системата „БИСЕРА” одобрените средства се разпределяли по банковите
сметки на Териториалните дирекции, откъдето се прехвърляли по сметките на съответните
съконтрагенти на ДА „ДРВВЗ”.
На 02.02.2004г. св.П. П. изготвил Заявка за поемане на задължение № ПА-35/02.02.2004г.
Основание за това бил Договор №235/30.04.2002г. за продажба чрез замяна на хлебна
пшеница и възстановяване на ДДС в размер на 290 400 лв. Заявката била изготвена на
основание Приемателен акт №1/16.01.2004г. Заявката, ведно със съпътстващите документи -
Договор №235/30.04.2002г., Приемателен акт №1/16.01.2004г. и фактура №0006/20.01.2004г.
били представени на главния счетоводител на ДА „ДРВВЗ” К.а Б.. Тя извършила
предписаните от СФУК контроли, като посочила липса на средства за изплащане на сумата
от 290 400 лв. към момента. Финансовият контрольор Хр.Г. на 03.02.2004г. одобрил
разхода, посочвайки, че плащането може да бъде извършено след отпускане на финансови
средства от Министерство на икономиката. Заявката №ПА-35/02.02.2004г. била представена
ведно със съпътстващите я документи на Председателя на ДА „ДРВВЗ” Й. Й..
На 17.02.2004г. Председателят на ДА „ДРВВЗ” Й. Й., въз основа на отразеното в
Приемателен акт №1/16.01.2004г. и в заявката, одобрил за плащане сумата от 290 400 лв.
възстановен ДДС в полза на „ЕЛЕГАНС” ООД.
Фотокопие от Заявката била изпратена в ТД „ДР”-Бургас, където било изготвено Искане за
извършване на разход, подписано от оторизираните лица. Главният счетоводител на ТД
„ДР”-Бургас изготвил платежно нареждане до обслужващата Дирекцията банка за плащане
на „ЕЛЕГАНС” ООД на сумата от 290 400 лв. по ДДС сметка №********** в
„Корпоративна търговска банка” АД.
На 19.02.2004г. нареденото от ТД „ДР”-Бургас за плащане платежно нареждане в полза на
„ЕЛЕГАНС” ООД било одобрено от Финансовия контрольор, Главния счетоводител и
81
Председателя на ДА „ДРВВЗ”. Чрез Министерство на икономиката по сметката на ТД „ДР”-
Бургас били отпуснати 290 400 лв., които на 20.02.2004г. постъпили по ДДС сметката на
„ЕЛЕГАНС” ООД в „Корпоративна търговска банка” АД.
На 02.02.2004г., св.П. П. подписал Заявка за поемане на задължение №ПА-36/02.02.2004г. на
основание Договор №442/18.07.2002г., Приемателен акт №2/16.01.2004г. и данъчна фактура
№0710/20.01.2004г. Главният счетоводител на ДА „ДРВВЗ” К.а Б. и финансовият
контрольор Х. Г. извършили предписаните от СФУК контроли, разходът бил одобрен на
03.02.2004г. от тях и от Председателя на ДА „ДРВВЗ” Й. Й. на 17.02.2004г. Копие от
Заявката било изпратено в ТД „ДР”-Бургас, където било изготвено и подписано Искане за
извършване на разход и било издадено платежно нареждане от Главния счетоводител на ТД
- св.Д. Х.а за плащане по ДДС сметка №********** в „Пощенска банка” АД на ЕТ „Н.К.” на
227 500 лв. Платежното нареждане било одобрено от К.а Б., Х. Г. и Председателя на ДА
„ДРВВЗ” на 19.02.2004г. и на 20.02.2004г. сумата от 227 500 лв. постъпила по ДДС
сметката на ЕТ „Н.К.”.
На 02.02.2004г., св.П. П. изготвил Заявка за поемане на задължение №ПА-39/02.02.2004г. на
основание Договор №244/30.04.2002г., Приемателен акт №3/30.12.2003г., данъчна фактура
№0086/07.01.2004г. за плащане на 297 000 лв. ДДС. На 03.02.2004г., разходът бил одобрен
от К.а Б. и Х. Г., а на 17.02.2004г. и от Председателят на ДА „ДРВВЗ” Й. Й.. Копие от
Заявката било изпратено в ТД „ДР”-Плевен, където вече било изготвено и подписано
Искане за извършване на разход №ДР-29/28.01.2004г. с основание данъчна фактура
№0086/28.01.2004г. След получаване на копието било изготвено платежно нареждане за
плащане по ДДС сметка на „МИТАМ” ООД №********** в „ЦКБ” АД, клон Ботевград на
297 000 лв. ДДС. Платежното нареждане било одобрено от К.а Б., Х. Г. и Председателя на
ДА „ДРВВЗ” на 19.02.2004г. и на 20.02.2004г. по ДДС сметката на „МИТАМ” ООД
постъпила сумата от 297 000 лв.
На 04.02.2004г. св.П. П. изготвил и подписал Заявка за поемане на задължение №ПА-
43/04.02.2004г. на основание Договор №242/30.04.2002г., Приемателен акт №2/28.01.2004г.
и данъчна фактура №2300/29.01.2004г. Заявката преминала през съответните контроли, била
подписана на 04.02.2004г. от К.а Б. и Х. Г., а на 17.02.2004г. и от Председателя на ДА
„ДРВВЗ” Й. Й.. Копие от Заявката било изпратено в ТД „ДР”-Бургас, където било изготвено
Искане за извършване на разход на основание издадената от подсъдимия Ц. П. Й. фактура и
било издадено платежно нареждане за сумата от 297 000 лв. по ДДС сметка №********** на
„В и Н” АД в „ЦКБ” АД, клон Ботевград. Платежното нареждане било одобрено за плащане
на 19.02.2004г. от Председателя на ДА „ДРВВЗ” Й. Й. и сумата от 297 000 лв. била
преведена на 20.02.2004г. по ДДС-сметката на „В и Н” АД.
На 04.02.2004г. св.П. П. изготвил и подписал Заявка за поемане на Задължение №ПА-
44/04.02.2004г. с основание Договор №441/18.07.2002г., Приемателен акт №1/28.01.2004г. и
данъчна фактура №0105/29.01.2004г. Заявката била подписана същия ден от Главния
счетоводител К.а Б. и Финансовия контрольор Х. Г., а на 17.02.2004г. и от Председателя на
ДА „ДРВВЗ” Й. Й.. Копие от Заявката била изпратена в ТД „ДР”-Бургас, където били
изготвени и подписани Искане за извършване на разход, на основание данъчната фактура на
„ВИТИВИ” ЕООД и Платежно нареждане за плащане на 245 000 лв. по ДДС сметката
№********** в „ЦКБ” АД, клон Ботевград. На 19.02.2004г. платежното нареждане било
одобрено за плащане от Председателя на ДА „ДРВВЗ” Й. Й. и на 20.02.2004г. по ДДС
сметката на „ВИТИВИ” ЕООД постъпили 245 000 лв.
На 05.03.2004г. неустановено лице изготвило от името на св.П. П. (като го подписало със
запетая) Заявка за поемане на задължение №ПА-72/05.03.2004г. на основание Договор
№243/30.04.2002г., Приемателни актове №2/31.10.2003г., №4/31.10.2003г. и №5/31.10.2003г.
и данъчна фактура №0110/30.12.2003г. и Договор №240/30.04.2002г., Приемателен акт
№1/31.10.2003г. и №3/31.10.2003г. и данъчна фактура №0010/30.12.2003г. В заявката били
82
изписани и съответните суми ДДС за възстановяване по двата договора. На 05.03.2004г.
разходите по заявката били одобрени от К.а Б., Х. Г. и от Председателя на ДА „ДРВВЗ” Й.
Й.. Копие от Заявката била изпратена в ТД „ДР”-Враца. На 05.03.2004г. в Дирекцията било
изготвено и подписано Искане за извършване на разход №ФС-108/05.03.2004г. След това
били изготвени и подписани две платежни нареждания за плащане на „ТАВРОС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД на 280 500 лв. по ДДС сметка №********** на дружеството в
„ЦКБ” АД, клон Ботевград и за плащане на „П.-ШМАЛЦЛ” ООД по ДДС сметка
№********** в „Корпоративна търговска банка” АД на 297 000 лв. И двете платежни
нареждания били одобрени още същия ден - петък 05.03.2004г. от Председателя на ДА
„ДРВВЗ” Й. Й. и сумите по тях постъпили по ДДС сметките на „ТАВРОС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД и „П.-ШМАЛЦЛ” ООД на 08.03.2004г.
След постъпване на сумите по ДДС сметките на „ЕЛЕГАНС” ООД, ЕТ „Н.К.”, „МИТАМ”
ООД, „В и Н” АД, „ВИТИВИ” ЕООД, „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД и „П.-
ШМАЛЦЛ” ООД, в периода март-април 2004г. чрез фиктивни договори с подсъдимите В. Р.
Й., Н. Н. К., В. Н. К., Ц. П. Й., К. Г. К. и Д. Х. А., М. М. П. получил преведените парични
средства.
В периода от 01.10.2001г. до 31.12.2002г. минималната работна заплата за страната
съобразно ПМС №209/21.09.2001г. (обн. ДВ, бр.82/2001г.) е 100 лв. Съобразно ТР №1/1998г.
на ОСНК на ВКС критерият за „големи размери” в този период е 7 000 лв., а критерият за
„особено големи размери” - 14 000 лв.
В периода от 01.01.2003г. до 31.12.2003г. минималната работна заплата за страната
съобразно ПМС №1/03.01.2003г. (обн. ДВ, бр.4/2003г.) е 110 лв. Съобразно ТР №1/1998г. на
ОСНК на ВКС критерият за „големи размери” в този период е 7 700 лв., а критерият за
„особено големи размери” - 15 400 лв.
В периода от 01.01.2004г. до 31.12.2004г. минималната работна заплата за страната
съобразно ПМС №7/16.01.2004г. (обн. ДВ, бр.6/2004г.) е 120 лв. Съобразно ТР №1/1998г. на
ОСНК на ВКС критерият за „големи размери” в този период е 8 400 лв., а критерият за
„особено големи размери” - 16 800 лв.
В изпълнение указанията на ВКС дадени в отменителното решение настоящият състав
допусна и прие агрономическа експертиза, която е възложена и изпълнена от вещите лица
П. К. – Директор на дирекция растениевъдство при Министерство на Земеделието и А. М.
– експерт в Областна дирекция Земеделие – София област. В заключението си вещите лица
са посочили, че определянето на капацитета на обектите за съхранение на зърно и
количеството съхранявано в тях става на база определени нормативни документи.
Методиката е одобрена от Министъра на земеделието, храните и горите с цел създаване на
еднообразни принципи на добра административна практика в дейността на Областните
дирекции „Земеделие“ възложени им със Закона за прилагане на Общата организация на
пазарите на земеделските продукти на Европейския съюз и Наредба № 23 от 29 декември
2015г. за условията и реда за мониторинг на пазара на зърно, и по същество представлява
продължение на използваната методика в работа на закритата със закон Национална служба
по зърното през 2015г. Вещите лица са посочили още, че поред Наредба № 23 от 29
декември 2015г. за условията и реда за мониторинг на пазара на зърно обектите за
съхранение на зърно с капацитет на вместимост над 50 тона е необходимо да бъдат
регистрирани. За извършване на регистрация на обект за съхранение на зърно /ОСЗ/, обектът
се посещава на място, като се измерва и изчислява капацитета на отделните складови
вместимости - плоски складове, метални силози и желязо-бетонни силози. При измерването,
най-точни данни се вземат от празни плоски складове и силозни клетки, което е определящо
за по точно изчисляване на складовия капацитет, както на отделната складова единица, така
и общия складов капацитет на ОСЗ. Складов капацитет е изчислен по обемен метод за
съхранение на пшеница, най-разпространения вид зърнена култура в страната. В
83
съобразителната част на заключението си експертите са посочили как / какви са формулите /
за изчисляване на складов капацитет на плосък склад / на равна повърхност/, с цилиндрична
форма /метални силози/. Посочили са, че тези изчисленията се извършват при
първоначалното посещение на обекта за съхранение на зърно, след което същият се
регистрира в база данни. Според тях определените предварително капацитети способстват за
по-бързо и по-точно извършване на изчисленията за установяване на наличните количества
в обекта за съхранение, като методиката допуска 5% отклонение плюс, минус от кантарното
тегло на зърнената маса. Въз основа на приобщените по делото доказателства, касаещи
количествата пшеница в складовете на процесните зърнобази, постъпили от евентуално
възстановяване, както и въз основа на научните им познания по агрономия, по поставените
им въпроси вещите лица са дали следното заключение: определяне на количеството на
житото /в кг или тонове/ в зърнобазите „Козлодуй“, „Ставервци“, „Болярово“ и „Стралджа“
към датите на инкриминираните приемателни актове /приемателни актове № № 1,2,3,4 и 5
от 31.10.2003г. от зърнобаза „Козлодуй“, приемателен акт № 3/30.12.2003г. от зърнобаза
„Ставревци“, приемателни актове № № 1 и 2 от 16.01.2004г. от зърнобаза „Болярово, и
приемателни актове № № 1 и 2 от 28.01.2004г. от зърнобаза „Стралджа“/ не е възможно
поради факта, че за определяне на обем зърно - в тонове за плосък склад следва да има данни
за размери - височина, дължина и широчина на купа със зърно. При липса на такива данни,
измерване и посочване на конкретни обеми не е възможно. За силозните клетки съответно
следва да се знаят размера на силозите и очаквания обем при пълен силоз. Чрез просто и
бързо замерване при проверка се установява височината на зърнения куп и по „обемния
метод“ се установява количеството налично зърно във всеки конкретен случай. При
неизвестни данни за силозните клетки, при изчисляване на количеството зърно се допускат
отклонения в изчислените количества зърно в резултат на неточни данни за височината на
основната част на клетката, височините на конусите в горната и долната част на клетката и
определяне размера на диаметъра. Определения като „почукване“ по стените за определяне
на височината на зърното и „височина колкото човешки ръст“ са несериозни и субективни и
не дават основание да се установи каквато и да е стойност в тонове или килограми на
съхраняваното зърно в който и да е обект за съхранение.
По доказателствата:
В мотивите на присъдата си първостепеният съд коректно е изброил /описал/ приобщената
по делото значителна доказателствена маса, включваща обясненията на подсъдимите Ц., Й.,
К. и А., показанията на разпитаните свидетели / надлежно групирани съобразно фактите, за
които свидетелстват/, веществените доказателства, експертизите и писмените доказателства
и доказателствени средства / стр.169-242 /. Оценката си за правилност на анализа на
доказателствената съпкупност настоящият състав ще съсредоточи върху фактите, включени
в предмета на обвинението за престъпление по чл.212, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 от НК, за
което с присъдата са осъдени подсъдимите В. Н. К., К. Г. К., В. Р. Й., Ц. П. Й., Д. Х. А. и Н.
Н. К.. Същевременно, обстоятелствата свързани с получаването на внесения ДДС,
неизбежно налага обсъждане и на доказателствата, касаещи фактологията по продажбата на
хлебно зърно от държавния резерв, отлагане на възстановяването и претендираното с
обвинението изцяло „фиктивно възстановяване“ на полученото зърно и поради тази
причина, в настоящото решение бяха описани и тези събития.
Така, въззивната инстанция се солидаризира напълно с изводите на първата инстанция
относно следните факти:
-дейността и структурата на ДА “Държавен резерв и военновременни запаси“ /ДА
„ДРВВЗ“/ и нормативната уредба, която я регламентира,
-служебното положение, респ. правомощията на К., Ц. и св.П. в ДА „ДРВВЗ“
-обстоятелствата във връзка със сключването на инкриминираните договори за продажба
чрез замяна на хлебна пшеница и анекси към тях - договор №232/30.04.2002г. с „БГ
84
СНАКС” ООД; договор №233/30.04.2002г. с „АКОМА” ЕООД; договор №235/30.04.2002г. с
„ЕЛЕГАНС” ООД; договор №240/30.04.2002г. с „П.-ШМАЛЦЛ” ООД; договор
№242/30.04.2002г. с „В и Н” АД; договор №243/30.04.2002г. с „ТАВРОС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД и договор №244/30.04.2002г. с „МИТАМ” ООД,
-липсата на внесени банкови гаранции по тези договори,
-предаването на съответните количества хлебна пшеница на представители на посочените
дружества и експортирането й с кораби,
-деблокирането на допълнително количество пшеница на основание чл.16, ал.3 от НДРВВЗ
и сключените със спечелилите търга дружества договори за продажба чрез замяна на хлебна
пшеница - №446/18.07.2002г. за „ДБС ИНЖЕНЕРИНГ” ООД; №441/18.07.2002г. за
„ВИТИВИ” ЕООД и №442/18.07.2002г. за ЕТ „Н.К.”,
-осигуряването на допълнителни количества пшеница от ДА„ДРВВЗ“ чрез анекси към
посочените договори,
-общото количество на пшеницата изнесена от ДА„ДРВВЗ“ по посочените сделки,
-получената цена от последващата продажба на пшеницата и разпределението на сумите
между свързаните със сделката търговци,
-отлагането на възстановяването на полученото зърно и сключването на допълнителни
споразумения за удължаване срока на възстановяване на количествата хлебна пшеница по
договорите и анексите към тях.
Доказателствата, въз основа на които са направени изводите по посочените по-
горе факти са непротиворечиви, отделните източници на информация кореспондират
помежду си и всеки от тях допринася за изясняване на пълната картина на събитията.
Главният спор по делото се концентрира около това дали е възстановено
зърното по посочените договори, и ако не изцяло, в какво количество. Отговорът на този
въпрос е от решаващо значение във връзка с обвинението по чл.212 от НК, в чиито предмет
се включва създадено заблуждение, че е настъпило данъчно събитие. В случая това събитие
е изпълнението на задълженията по посочените по-горе сключени договори чрез
възстановяване на житото. Възприетият от СГС подход за посочване на многобройни
примери на неупражнен контрол и невярно документиране на доставките, не може да
обоснове единствения възможен извод, че пшеницата не е върната, ако не изцяло, то поне
частично. Първостепентнният съд е съсредоточил вниманието си върху това как е
документирано възстановяването на пшеницата, но не е обсъдил и отдал необходимото
значение на събрани по делото доказателства за реално възстановянане или налично в
процесните зарнобази към инкриминираните дати жито. В тази връзка следва да се
подчертае, че на установяване подлежи количеството зърно, постъпило в базите към датата,
на която възстановяването е прието за осъществено. Всички последвали събития, довели до
промяна в наличностите, установени и подробно описани във фактологията, могат да се
обсъждат само като косвени доказателства за количествата преди промяната. В мотивите на
присъдата подробно е описана замислената от М.П. „схема“ за фиктивно възстановяване на
зърното. Още тук обаче, първостепенният съд е изпаднал в противоречие при обосноваване
на изводите си относно възстановяването, тъй като от една страна е приел, че тази „схема“
включва действително връщане на „малко количество пшеница“, а от друга – че липсва
каквото и да е възстановяване по инкриминираните договори. СГС е обсъдил подробно
реализираната след датите на деянията дейност по съставяне на оправдателни документи,
отразяващи неслучили се продажби на зърно от базите, замени, отклонения, зарази и болеС.
Н. пшеницата. Така на практика първият съд се е отклонил от предмета на доказване по
чл.102 от НПК относно престъплението по чл.212 от НК за настъпило данъчно събитие.
Обвинението е за документни измами с предмет сумите, представляващи ДДС по
договорите. За да е съставомерно деянието е необходимо тези суми да са получени без
85
правно основание. Ето защо от решаващо значение по делото е установяването дали
доставката на жито е осъществена. При възстановяване на част от пшеницата ще съществува
правно основание за получаване на част от сумата, платена като ДДС. САС споделя
направеният от върховната инстанция извод, че възстановяване на ДДС се дължи и в случай,
че действителните източници на зърно са различни от отразените документално. След тези
предварителни бележки и в съгласие с указанията, дадени в отменителното решение на
ВКС , по отделните обвинения САС намери следното:
Относно обвиненията на подсъдимия В. Н. К., действащ в качеството си на
управител на „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД и на подсъдимия Д. Х. А. - управител на
„П.-ШМАЛЦЛ” ООД:
По несъмнен начин е установено, че на 29.10.2003г. в ДА„ДРВВЗ“ са постъпили
писма от дружествата „П. И ШМАЛЦ“ и „ТАВРОС ИНТЕРНЕИГЬНЪЛ“, с които заявяват
цялостно възстановяване на полученото зърно в база „Козлодуй“ и молят то да бъде прието
и окачествено. По делото са приети като доказателства Приемателни актове с № 1, №2, № 3,
№ 4 и № 5/31.10.2003г. от 31.10.2003г. изготвени от св.Л.. Според тях в зърнобаза
„Козлодуй“ следва да са възстановени, респ. да се намират общо 20 000 тона зърно.
Внимателният прочит на гласните доказателствени източници / св.Л. и св.К., св.К. и св.М. Х.
/ във връзка с наличното в посочената зърнобаза жито налага извод, че проверката е била
формална, замервания на зърното не са правени, не са отваряни всичките четири склада, а
само един от тях, където е имало зърно с човешка височина. За наличието на някакво
количество пшеница в зърнобаза „Козлодуй“ свидетелстват и разпитаните по делото нейни
охранители, които еднопосочно поддържат, че е имало незначително количество зърно в
един от складовете. Установено е по делото, че реално са възстановени от „ТАВРОС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД следните количества - в зърнобаза „Устрем“ 447, 450 т., в
„Козлодуй“ 1 546,64т., в „Стралджа“ 500,16 т., в „Ставерци“ 296,36 т., в „Обнова“ 963,08 т.
Изводът си, че задълженията на „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД и „П.-ШМАЛЦЛ”
ООД по процесните договори за възстановяване са останали изцяло неизпълнени, първият
съд е обосновал с обстоятелството, че посочените пет броя приемателни актове и фактурите,
които съпътстват плащането на ДДС / данъчна фактура № 0010/30.12.2003г. и данъчна
фактура № 0110/30.12.2003г./, са документи с невярно съдържание. Във връзка с
възстановяването на хлебната пшеница, предмет на тези договори, съдът не е положил
доказателствени усилия да изясни колко точно е количеството на пшеницата, за която все
пак е прието, че е била налична, респ. възстановена, към момента на извършената проверка
от длъжностното лице, и изобщо установимо ли е количеството на това макар и минимално
количество въз основа на събраните или други доказателства по делото. Тук отново следва
да се посочи, че при обосноваване на осъдителната си присъда, СГС е придал особена
доказателствената тежест на невярното документиране, свързано с кантарните бележки,
фактурите, протоколите и другите документи, послужили за удостоверяване на
несъществуващи събития, но не се е съобразил с обстоятелството, че възстановяване на ДДС
се дължи и в случай, че действителните източници на зърно са различни от отразените
документално.
Относно обвинението на подсъдимата К. Г. К. - управител на „МИТАМ” ООД:
По подобен на описания по-горе начин СГС е подходил и към обстоятелствата,
свързани с възстановяване на пшеницата от „Митам“ ООД. Като доказателство по делото е
приет приемателен акт № 3/30.12.03г. за предадени от посоченото дружество 9 000 т. хлебна
пшеница в зърнобаза „Ставревци“. Въззивната инстанция напълно се съгласява с
доказателствения анализ, посредством който е опровергана истинността на документите, с
които е удостоверено постъпването на пшеницата в посочената зърнобаза. Споделя се и
изводът за невярното документиране на действия, извършени след датата на приемането.
Правилно СГС е констатирал, че тази доставка впоследствие е била реално проверена от
86
представители на териториалната дирекция в гр.Плевен. И в този случай не са извършвани
точни измервания, а преценката за наличните количества е направена „чрез почуквания по
стените на силозите“. Правилно въз основа на доказателствената съвкупност, първият съд е
приел за установено, че в силозите е имало някакво количество пшенично зърно.
Доказателство в този смисъл са показанията на св.Т.. При разпита си пред СГС същият е
заявил, че при самото приемане на стоката не е имало правило да се извършва проверка, а
такава се е правила впоследствие по график на различните съхранители. Свидетелят е
заявил, че е ходил в зърнобаза „Ставревци“, където е имало малки количества зърно. От
приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания на този свидетел
става ясно, че действително констативният протокол е съставен документално, но проверка
в зърнобаза „Ставревци“ е извършена през м.април от него и св.Л., при което са
констатирали, че единият лип е празен, а в другия има малко количество, установено
посредством почукване. И тук изводът си за изцяло фиктивно възстановяване на житото
първостепенният съд е обосновал с невярното документиране на придобИ.ето му, респ. на
превозването му до зърнобазата, без да се обръща внимание на налични доказателствата за
намиращо се минимално количество пшеница.
Относно обвиненията на подсъдимите В. Р. Й. – управител на „ЕЛЕГАНС” ООД и
Н. Н. К. – собственик на ЕТ „Н.К.”:
Възстановяването на 8 800 т. и 6 500 т. пшеница от „ЕЛЕГАНС“ ООД и ЕТ “Н.К.“
в зърнобаза „Болярово“ е документирано в приемателни актове № 1 и № 2 от 16.01.2004г.
В мотивите на присъдата си СГС е описал обстоятелствата, при които са изготвени тези
приемателни актове, проследени са пороците и нарушенията при изготвянето им, както и
тези на кантарните бележки и фактурите, удостоверяващи фиктивност на закупуването,
респ. доставката на дължимото зърно. Подробни съображения първият съд е изложил и
относно последвалите събития, свързани с документалното напускане или унищожаване на
вече отчетените като постъпили количества. Като е съсредоточил вниманието си върху
документацията, посредством която е обоснована заявката за възстановяване на ДДС,
Градският съд е пренебрегнал и не е извършил анализ на гласните доказателствени
източници, съдържащи информация относно състоянието на зърнобаза „Болярово“ и на
данните за наличие на зърно в нея. В тази насока внимание е следвало да бъде отделено на
свидетелите Г. – Директор на ТД-Бургас, Й. Ц., П., И. /Щ./. В частта от мотивите „Анализ на
доказателствата“ първостепенният съд е отделил съвсем малко мяС. Н. показанията на
посочените свидетели, които са включени в групата „служители на ДА “ДРВВЗ“. Акцент на
обсъждането е било да се опровергае истинността на съставените и подписани от тях
документи – констативни протоколи и приемателни актове, като са игнорирани
обстоятелствата, свързани с действителното състояние и положение на зърнобазите, за които
тези лица са свидетелствали, както и относно наличността на някакви количества пшеница в
тях. Така в показанията си дадени пред СГС, св.И. /Щ./ е била категорична, че в зърнобаза
„Болярово“ /същото твърди и за „Стралджа“/, е била установена фактическа наличност на
зърно във връзка с възстановяването, което било измерено чрез „обемния метод“. Като
доказателство по делото са приобщени показанията, които свидетелката е давала на
досъдебното производство /т.6, л.304/, в които тя е потвърдила, че се е подписала като
представител на ТД - ДР гр.Бургас на приемателни актове № 1 и № 2 от 16.01.2004г., както
и че в зърнобаза „Болярово“ е имало възстановено жито, което било измерено чрез „обемния
метод“. В потвърждение на обстоятелството, че в посочената зърнобаза са се намирали
някакви количества жито са показанията на св.Т. Т., който при разпита си пред СГС твърди,
че фирмата, в която е бил съдружник - „Бул-Агро Тат“ООД е доставяла жито на
„ЕЛЕГАНС” ООД именно в „Болярово“. Данните от показанията на посочените свидетели
разколебават категоричността на извода на първия съд, че в зърнобаза „Болярово“ не са се
намирали каквито и да е количества жито към момента на съставяне на приемателните
актове.САС счете, че обоснованият въз основа на доказателствата извод е, че в зърнобаза
87
„Болярово“ са били възстановени „незначителни количества“ жито. При решаване на делото
по същество и прилагането на закона, първият съд не е изложил мотиви защо се пренебрегва
този факт, при наличие на гласни доказателства, които го установяват. А това е било
необходимо, тъй като размер на ДДС се е следвал за така осъщественото възстановяване.
Относно обвиненията на подсъдимия Ц. П. Й., в качеството му на изпълнителен
директор на „В и Н” АД и управител на „ВИТИВИ” ЕООД:
При обосноваване на фактологията си във връзка с възстановяването на 7 000 т.
пшеница по договор № 441/18.07.2004г. от „ВИТИВИ” ЕООД и на 9 000т. по договор №
242/30.04.2002г. от „В и Н” АД, СГС е приел, че към 28.01.2004г. в зърнобаза „Стралджа“
нямало хлебна пшеница, позовавайки се на дадените пред съда показания на св.Й. П., която
е била лаборант по това време в зърнобазата. Внимателното запознаване със съдържанието
на показанията на тази свидетелка доведе въззивния състав до различни изводи от
фактическа страна. Така, при разпита си пред СГС св.П. първоначално е твърдяла, че през
2003г. в базата пшеница не е имало, но след това е заявила: “Някаква фирма само внесе
количество пшеница, но не мога да кажа какво количество“. В същия смисъл са и
показанията на свидетелката от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281,
ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК, където тя е заявила, че фирма „Ивони-03“ е вкарала в базата за
съхранение пшеница. Колебливостта на твърденията на св.П. не е отчетена от първия съд,
който при обосноваване на фактологията си е възприел като правдива само част от
информацията, съдържаща се в тях, без да извърши необходимата съпоставка и анализ на
очевидното вътрешно противоречие в показанията й, дадени пред съда, както и между тях, и
поддържаното от нея на досъдебното производство. В кореспонденция на твърденията на П.
са и показанията на обсъдената по-горе св.И. /Щ. /, служител на ДР, която е потвърдила
наличието на някакви количества пшеница в зърнобаза „Стралджа“, възложена й за
проверка заедно със зърнобаза „Болярово“. В същия смисъл са и показанията на св.П. –
технолог в зърнобазата, според който жито на ДР от ф.„Ивони-03“ е имало, но не помни в
какви количества.
В изпълнение на указанията, дадени в отменителното решение на ВКС, и след като напълно
сподели направената от върховната инстанция констатация за необходимост от изясняване
на въпроса какви са били количествата възстановена и налична към момента на съставяне на
приемателните актове пшеница в процесните зърнобази, настоящият състав допусна
агрономическа експертиза със задача възможно ли е при наличните по делото доказателства
да се определи количеството жито в процесните зарнобази, и ако това е възможно, какво е
било то. САС кредитира като пълно и компетентно изготвено заключението по така
изготвената и приета като доказателство по делото експертиза. Вещите лица, които са я
изготвили, са водещи специалисти в областта на агрономията. Същите са обосновали
заключението си посредством научни знания за определяне капацитета на обектите за
съхранение на зърно, като са се позовали на одобрената методиката и на действащата
нормативната уредба. Вещите лица са взели предвид и наличните по делото доказателства,
касаещи количествата пшеница в складовете на процесните зърнобази, и са достигнали до
извод, че определяне на количеството на житото /в кг или тонове / в зърнобазите
„Козлодуй“, „Ставервци“, „Болярово“ и „Стралджа“ към датите на инкриминираните
приемателни актове /приемателни актове № № 1,2,3,4 и 5 от 31.10.2003г. от зърнобаза
„Козлодуй“, приемателен акт № 3/30.12.2003г. от зърнобаза „Ставревци“, приемателни
актове № № 1 и 2 от 16.01.2004г. от зърнобаза „Болярово, и приемателни актове № № 1 и 2
от 28.01.2004г. от зърнобаза „Стралджа“/ не е възможно. Това е така, тъй като за
определяне на обем зърно в тонове за плосък склад следва да има данни за размери -
височина, дължина и широчина на купа със зърно, каквито по делото липсват. За силозните
клетки сочат, че е необходимо да се знаят размера на силозите и очаквания обем при пълен
силоз. Експертите са посочили, че определения като „почукване“ по стените за определяне
на височината на зърното и „височина колкото човешки ръст“ са несериозни и субективни и
88
не дават основание да се установи каквато и да е стойност в тона или кг на съхраняваното
зърно в който и да е обект за съхранение.
Въз основа на изложения по-горе анализ, въззивната инстанция, без да променя приетата от
първостепенния съд фактология, единствено внесе яснота по въпроса, касаещ наличието на
възстановени количества жито в зърнобазите по процесните договори, а посредством
събирането на ново доказателство – обсъдената по-горе агрономическа експертиза, изпълни
и указанията, дадени в отменителното решение на ВКС за изясняване на този въпрос.
По правото:
Против подсъдимите В. Н. К., К. Г. К., В. Р. Й., Ц. П. Й., Д. Х. А. и Н. Н. К. е
повдигнато обвинение, че са използвали документи с невярно съдържание – приемателни
актове, отразяващи възстановяване на хлебна пшеница по договори на ДА „ДРВВЗ” Договор
№235/30.04.2002г. с „ЕЛЕГАНС” ООД; Договор №240/30.04.2002г. с „П.-ШМАЛЦЛ” ООД;
Договор №242/30.04.2002г. с „В и Н” АД; Договор №243/30.04.2002г. с „ТАВРОС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, Договор №244/30.04.2002г. с „МИТАМ” ООД и договор №
442/18.07.2002г. с ЕТ “ Н.К.“ в посочените по-горе зърнобази - външни съхранители.
Правилно и законосъобразно СГС е приел, че инкриминираните приемателни
актове № № 1, 2, 3, 4 и 5 от 31.10.2003г. от зърнобаза „Козлодуй“, приемателен акт №
3/30.12.2003г. от зърнобаза „Ставревци“, приемателни актове № № 1 и 2 от 16.01.2004г. от
зърнобаза „Болярово и приемателни актове № № 1 и 2 от 28.01.2004г. от зърнобаза
„Стралджа“ са официални документи по смисъла на чл.93, т.5 от НК. Това е така, тъй като
те са съставени и са подписани от длъжностните лица на основание Наредбата за държавни
резерви и военновременни запаси и оправомощени. Спорно между страните по делото е
дали тези документи /приемателни актове/ са с невярно съдържание. С присъдата си СГС е
приел, че отразеното в тях приемане на договорните количества хлебна пшеница в бази на
външни съхранители на държавни резерви, не отговаря на действителността, тъй като
възстановяване на пшеница изобщо не е извършено от подсъдимите. Първостепенният съд е
приел още, че представените с приемателните актове данъчни фактури, също са с невярно
съдържание, тъй като в тях е отразено възстановяване на хлебна пшеница, каквото не е
извършено в действителност.
Въззивната инстанция се съгласява с разсъжденията на първия съд относно
правната природа на инкриминираните документи, както и че за съставомерността на
деянието по чл.212, ал.1 НК е достатъчно да бъде установено, че подсъдимите съзнателно са
употребили тези документи, за да заблудят длъжностните лица от ДА „ДРВВЗ” за наличието
на основание за възстановяване на сумите, внесени като ДДС при сключване на сделките.
САС се съгласява с правния извод, че инкриминираните документи - приемателни актове и
данъчни фактури, са с невярно съдържание и същите са използвани от подсъдимите В.К.,
К.К., В.Й., Ц.Й., Д.А. и Н.К. именно за получаване на парични суми от ДДС, подлежащ на
възстановяване от държавния бюджет.
Във връзка с фактологията по делото в отменителното решение на ВКС са дадени
изрични указания да бъде изяснено, и въззивния съд да вземе категорично становище по
въпроса, дали е изобщо има възстановено зърно по процесните договори и в какво
количество. В принципен план настоящият състав се съгласява с приетото от ВКС, че
възстановяване на ДДС се дължи и в случай, че действителните източници на зърно са
различни от отразените документално. Този извод има ключово значение за правилното
решаване на казуса, тъй като по делото несъмнено е установено невярното документиране
на доставките. Извършеният от настоящия състав анализ на приобщения по делото
доказателствен материал, обаче го доведе до различни фактически изводи относно
възстановяването на пшеницата по сключените договори между „ЕЛЕГАНС” ООД, „П.-
ШМАЛЦЛ” ООД, „В и Н” АД, „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД, „МИТАМ” ООД и ЕТ
“Н.К.“ и ДА „ДРВВЗ” в изложения по-горе смисъл, а именно – такова частично
89
възстановяване е имало. Ирелевантни в тази връзка са подбудите, от които са се водели
подсъдимите и М.П., като автор на „схемата“. Правно значение има само обстоятелството,
че във всяка от процесните зърнобази са били доставени и са се съхранявали някакви
количества жито, вкл. към момента на съставяне на приемателните актове. Първостепенният
съд в мотивите си също е приел наличието на „незначителни“ количества пшеница, но този
факт е бил оставен без правен коментар, за сметка на пространното изброяване на примери
за неупражнен контрол и невярно документиране на доставките. В изпълнение на дадените
в решението на ВКС указания настоящият втори по ред въззивен състав приобщи като
доказателство по делото допуснатата и изготвената агрономическа експертиза, на която
беше поставена задача да изчисли какво е било количеството на жито в отделните
зърнобази, като се вземат предвид вида на тези зърнобази и доказателствата, в които се
описва наличната пшеница. Експертите са категорични, че към настоящия момент, въз
основа на наличните по делото данни, изчисляване в ретроспекция на теглото /в тонове или
кг/ на наличното към инкриминираните дати жито е невъзможно, вкл. посредством т.нар.
„обемен метод“. САС възприе като пълно и компетентно заключението на агрономическата
експертиза и въз основа на него прие от фактическа страна като недоказан, а на практика и
недоказуем по делото, факта относно количеството налично жито в зърнобазите „Козлодуй“,
„Ставервци“, „Болярово“ и „Стралджа“ към инкрминираните дати /тези по съставянето на
приемателните актове/. Невъзможността да се установи точния размер на невъзстановеното
жито по процесните договори доказателствено компрометира елемент от обективния състав
на деянието по чл.212 от НК, а именно - оценимия в пари предмет на измамата и размера на
имуществена облага. По съществото си обвинението за документни измами е с предмет
сумите, представляващи ДДС по инкриминираните договори. За да е съставомерно
деянието, същите следва да се получени без правно основание, а такова основание ще
липсва, ако доставката не е осъществена. При възстановяване на част от пшеницата,
доказателства в каквато насока са налични, за подсъдимите би съществувало правно
основание за получаване на част от сумата, платена като ДДС. Невъзможността да се
установи какво е количеството на върнатото зърно на ДА „ДРВВЗ” прави обвинението
недоказано в съществен негов елемент от обективна страна – размера на имуществената
облага, респ. вредата, която е настъпила за Агенцията. След положените допълнителни
доказателствени усилия, въззивната инстанция прие за установено, че има възстановена
пшеница, но нейното количество по отделните зърнобази, респ. по обвиненията на всеки от
подсъдимите, към настоящия момент е неустановимо. Документалната неизрядност при
предходното движение на стоките не установява априори недействителност на
последващата им реализация. В този смисъл фактът на документиране на стоката
/процесната пшеница/ посредством инкриминираните счетоводни документи /фактури с
невярно съдържание/ не води пряко до извод за пълна фиктивност на доставката. Като е
приел обратното, първоинстанционният съд е изградил изводите си въз основа на
предположения, което е в нарушение на правилата за доказване в наказателния процес,
визирани в чл.105, ал.2 от НПК и в явно несъгласие със забраната на чл.303, ал.1 от НПК.
При констатираната недоказаност на елемент от състава на престъплението по
чл.212 от НК, САС постанови оправдателна присъда по отношение на подсъдимите В. Н. К.,
К. Г. К., В. Р. Й., Ц. П. Й., Д.Х., с която призна подсъдимите В. Н. К., К. Г. К., В. Р. Й., Ц. П.
Й., Д. Х. А. и Н. Н. К. за невиновни по обвиненията им както следва:
-Подсъдимият В. Н. К. за това, че на 08.03.2004г. в гр.София, по ДДС сметка №
********** на „ТАВРОС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ООД в ЦКБ-АД, офис „Ботевград” чрез
използване посредством ТД „Държавен резерв”-гр.Враца на документи с невярно
съдържание – Приемателни актове с № 2, № 4 и № 5/31.10.2003г. и данъчна фактура №
0110/30.12.2003г. да е получил от ДА „ДРВВЗ” без правно основание чуждо движимо
имущество, собственост на Републиканския бюджет - сумата от 280 500 лв. с намерение да
го присвои, като имуществото е в големи размери - престъплението по чл.212, ал.4, пр.1 вр.
90
ал.1, пр.1 от НК.
-Подсъдимата К. Г. К. за това, че на 20.02.2004г. в гр.София, като длъжностно лице -
управител на „МИТАМ” ООД, по ДДС сметка № ********** на дружеството в ЦКБ АД чрез
използване посредством ТД „Държавен резерв”-гр.Плевен на документи с невярно
съдържание - Приемателен акт №3/30.12.2003г. и данъчна фактура № 0086/07.01.2004г. да е
получила от ДА „ДРВВЗ” без правно основание чуждо движимо имущество в големи
размери, собственост на Републиканския бюджет, сумата от 297 000 лв. с намерение да го
присвои - престъпление по чл.212, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 НК.
- Подсъдимият В. Р. Й. за това, че на 20.02.2004г. в гр.София, като длъжностно лице –
управител на „ЕЛЕГАНС” ООД по ДДС сметка № ********** на дружеството в КТБ АД,
чрез използване посредством ТД „Държавен резерв”-гр.Бургас на документи с невярно
съдържание - Приемателен акт № 1/16.01.2004г. и данъчна фактура № 0006/20.01.2004г. да е
получил от ДА „ДРВВЗ” без правно основание чуждо движимо имущество, собственост на
Републиканския бюджет - сумата от 290 400 лв. с намерение да го присвои, като
имуществото е в големи размери - престъпление по чл.212, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 НК.
-Подсъдимият Ц. П. Й. за това, че на 20.02.2004г. в гр.София, като длъжностно лице -
изпълнителен директор на „В и Н” АД по ДДС сметка № ********** на дружеството в ЦКБ
АД, чрез използване посредством ТД „Държавен резерв”-гр.Бургас на документи с невярно
съдържание - Приемателен акт № 2/28.01.2004г. и данъчна фактура №2300/29.01.2004г. да е
получил от ДА „ДРВВЗ” без правно основание чуждо движимо имущество в големи
размери, собственост на Републиканския бюджет - сумата от 297 000 лв. с намерение да го
присвои - престъпление по чл.212, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 НК.
-Подсъдимият Ц. П. Й. за това, че на 20.02.2004г. в гр.София, като управител на
„ВИТИВИ” ЕООД, по ДДС сметка № ********** на дружеството в ЦКБ АД чрез
използване посредством ТД „Държавен резерв”-гр. Бургас на документи с невярно
съдържание – Приемателен акт № 1/28.01.2004г. и данъчна фактура № 0105/29.01.2004г., да
е получил от ДА „ДРВВЗ” без правно основание чуждо движимо имущество в големи
размери, собственост на Републиканския бюджет - сумата от 245 000 лв. с намерение да го
присвои - престъпление по чл.212, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 НК.
-Подсъдимият Д. Х. А. за това, че на 08.03.2004г. в гр.София, като длъжностно лице -
управител на „П.-ШМАЛЦЛ” ООД по ДДС сметка № ********** на дружеството в КТБ
АД, чрез използване посредством ТД „Държавен резерв” - гр.Враца на документи с невярно
съдържание – Приемателни актове с № 1 и № 3 от 31.10.2003г. и данъчна фактура №
0010/30.12.2003г. да е получил от ДА „ДРВВЗ” без правно основание чуждо движимо
имущество в големи размери, собственост на Републиканския бюджет - сумата от 297 000
лв. с намерение да го присвои - престъпление по чл.212, ал.4, пр.1 вр. ал.1, пр.1 от НК.
-Подсъдимият Н. Н. К. за това, че на 20.02.2004г. в гр.София, по ДДС сметка №
********** на ЕТ „Н.К.” в „Пощенска банка” АД чрез използване посредством
Териториална Дирекция „Държавен резерв”-гр.Бургас на документи с невярно съдържание –
Приемателен акт № 2/16.01.2004г. и данъчна фактура № 0710/20.01.2004г., да е получил от
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” без правно основание
чуждо движимо имущество в големи размери, собственост на Републиканския бюджет -
сумата от 227 500 лв. с намерение да го присвои - престъпление по чл.212, ал.4, пр.1 вр. ал.1,
пр.1 НК.
Във връзка с възраженията на защитниците на подсъдимите, въззивната
инстанция счете за основателни тези, с които се релевират доводи за недоказаност на
количеството възстановено и намиращо се в зърнобазите жито към момента на съставяне на
инкриминираните приемателни актове. Относно документите, послужили като средство за
осъществяване на измамата – предавателните актове и фактурите, въззивната инстанция
91
отхвърли като неоснователни доводите на защитниците, с които се оспорва приетото от
първия съд, че същите са с невярно съдържание. Възприетата и от САС фактология
несъмнено сочи, че посоченото в приемателните актове като количества на пшеница,
намираща се в процесните зърнобази, не е отговаряло на действителното положение.
Несъстоятелни са доводите, според които подписалите ги неприсъствено длъжностни лица
се били доверили на предварителни записвания, а самите протоколи били съставени
документално, без извършена реална проверка в зърнобазите.Тук не е мястото да се
обсъждат други престъпления във връзка със служебните задължения на длъжностни лица
от ДА „ДРВВЗ”, тъй като на доказване по настоящото дело единствено подлежи, и точно
това е сторил първия съд, използването на документите с невярно съдържание, каквито
несъмнено са инкриминираните приемателни актове и съпътстващите ги фактури. Следва да
се отхвърли и твърдението за липса на съзнание у подписалите ги лица, тъй като
длъжностните такива са извършили това в кръга на служебните си задължения, за които
следва да са професионално компетентни, а тези от страна на зърнобазите – представители
на фирмите-наемател и на фирмите по изпълнение на задължението за възстановяване,
несъмнено са имали представи относно точните количества на реално постъпилото зърното
в зърнобазите и фиктивността на по-голямата част от доставките.
Неоснователни са и възраженията на защитата на подс.К. за недоказаност на
имуществената облага на последната от постъпилите суми по възстановяване на ДДС. За
всеки от инкриминираните договори, явяващи се основание за възстановяване на ДДС, по
делото са приобщени доказателства, които установяват, че сумите са постъпили по сметките
на дружествата, които са заявили изпълнение по договорите. Съвсем отделен и ирелевантен
за съставомерността на деянията е въпросът каква е по-нататъшната съдба на така
постъпилите по сметките на заявителите парични средства, респ. дали подсъдимите, в
качеството си на представители на дружествата / ЕТ, са се облагодетелствали от тези суми.
Несъстоятелни са и доводите на защитата на подсъдимите Ц. и В.Й.и и Н.К. –
адв.Х., с които се оспорва правната природа на вземането във връзка с възстановяването на
ДДС по вече сключени договори за стоков кредит. В мотивите на отменителното решение
на ВКС са дадени ясни указания по приложението на материалния закон, вкл. относно
действалия към момента на извършване на деянията ЗДДС. Доставка по смисъла на този
закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
Начисляването на ДДС се извършва при настъпване на данъчно събитие, каквото в случая се
явява възстановяването на дължимата пшеница по договорите за замяна. Именно такова
възстановяване са претендирали подсъдимите с депозираните пред ДА „ДРВВЗ” документи
– данъчни фактури и приемателни актове. В мотивите на присъдата си в частта „Получаване
на внесения ДДС …“ /стр.156 – 166/ първостепенният съд внимателно е проследил
хронологията на събитията по документалното оформяне на претенцията на подсъдимите -
представители на търговците привидно възстановили цялото количество дължимо жито, за
възстановяване на ДДС, респ. юридическата обосновка за поемане на задължението за
плащане на ДДС от страна на ДА „ДРВВЗ”, действащата нормативна уредба във връзка с
финансирането на подобен вид задължение и правомощията на длъжностните лица в тази
връзка.
При този изход на делото и пълното оправдаване на подсъдимите В. Н. К., К. Г. К., В. Р.
Й., Ц. П. Й., Д. Х. А. и Н. Н. К. по повдигнатите им обвинения на основание чл.190, ал.1 от
НПК направените разноски по делото остават за сметка на държавата.
По изложените мотиви САС, НО, 7 въззивен състав постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

92

ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.
93
Съобщи за изтекли лични данни