Решение по дело №1596/2010 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 17.12.2010 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав в открито заседание на тридесети ноември,  две хиляди и десета година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: Д.Г., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1596 по описа за 2010 година и за да се произнесе, съобрази:

 

          С наказателно постановление №1087/10/05.07.2010 год. на Сергей Христов Недялков, Началник на сектор ПП ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ № Із – 993 на МВР от 04.06.2009 год., са наложени на Г.С.Д. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.3, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, и на основание Наредба №І-1959 на МВР са му отнети общо 7 контролни точки по чл.182, ал.3, т.4 от ЗДвП, за това, че на 17.06.2010 год., около 17.20 часа на път 1 клас №4, км.45+100 като водач на МПС лек с рег. № СА 9910МР, при обстоятелства: ПП- І-4, посока гр. Варна, управлява т.а. СА9910КР с прекачено полуремарке – цистерна със скорост 81 км.ч. при ограничение 50 км.ч. за автомобила. Превишение от 31 км.ч. е констатирано с радар ТR – 4 №068 с точен час и дата и показана на водача, с което е извършил

          1. Превозва опасен товар със скорост над 50 км.ч., извън населено място, с което виновно нарушил чл.130, ал.1, пр.2 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Д., който го обжалва в срок, и излага, че НП е незаконосъобразно и моли да бъде изцяло отменено.  Излага, че не е съгласен с фактическите констатации както по акта, така и по обжалваното НП. Излага, че не е убеден, че посочената скорост е неговата. Излага, че в НП не било посочено с какво е въведена скоростта от 50 км.ч. Излага, че бил превишил скоростта с 31 км.ч., като административно наказващия орган не бил отчел факта, че в техническото описание и инструкции на експлоатация на радар ТР4 се посочвало грешка при измерване на скоростта от +-1 км.ч. Излага, че в случая техническото средство в нарушение на чл.189, ал.7 от ЗДвП не отразявало регистрационния номер на проверения автомобил. Излага, че освен това описаната фактическа обстановка не отговаряла на визираните в закона ограничения на скоростта, като на посоченото място се управлявали МПС не за населено място, както било посочено в НП. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. По делото са депозирани писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателят, в които се излагат подробни аргументи за отмяна на обжалваното НП.

Ответникът – сектор ПП при ОД на МВР гр. Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.

          От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В.Й.Д. и И. Цанев И., от становището на процесуалния представител на жалбоподателят изразено в депозираните писмени бележки, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

          На 17.06.2010 год. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1007 от св. В.Й.Д., в присъствието на св. И. Цанев И., срещу Г.С.Д. ***, ЕГН **********, за това, че на 17.06.2010 год., около 17.20 часа на ПП- І-4, км. 45+100, посока гр. Варна управлява т.а. ДАФ ФТ /05.460/ с рег. № СА9910КР с прикачено полуремарке тип цистерна с рег. № С1464ЕМ със скорост 81 км.ч. извън населено място при 50 км.ч. за обозначен автомобил превозващ опасен товар. Скоростта установена с техн. средство ТR – 4 №068 с дата и час и показана на водача, с което нарушил чл.130, ал.1 от ЗДвП. В акта е отразено, че нарушителят управлява с постановление №62072 от 31.08.2007 год. и обжалва пред РС не иззети документи. В акта в графа възражение, е вписано „Това не е моята скорост, пред мен имаше друг автомобил апаратът ТР 4 не показва номера на автомобилът, както пише в чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП.”. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителя и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.130, ал.1, пр.2 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на св. Д. и св. И., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършена дейност по контрол на пътното движение, при която последните са разполагали с Трафик радар TR – 4 с фабр. № 068, и с което техническо средство са засекли жалбоподателят да се движи с превишена скорост от 81 км.ч., като скоростта му извън населено място, с оглед обстоятелството, че е превозвал опасен товар /прикачено полуремарке с цистерна/ не е трябвало да превишава 50 км. ч. И двамата свидетели са категорични, че именно жалбоподателят управлявайки т.а. ДАФ ФТ /05.460/ с рег. № СА9910КР с прикачено полуремарке тип цистерна с рег. № С1464ЕМ, се е движил със засечената от радара скорост от 81 км.ч. В подкрепа на показанията на двамата свидетели е и приетата и вложена като доказателство по  делото – извадка отчет от 30.09.2010 год. от разпечатка на радар ТР 4  №068 за дата 17.06.2010 год.  Съгласно чл.130, ал.1 от ЗДвП „ Допустимата максимална скорост на движение на моторни превозни средства, превозващи опасен товар в населено място, е 40 km/h, извън населено място - 50 km/h, и по автомагистрала - 90 km/h.” Настоящата инстанция  намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.130, ал.1, пр.2 от ЗДвП. В НП изрично в обстоятелствената част е посочено, че жалбоподателят е превозвал опасен товар със скорост над 50 км.ч. за извън населено място, поради което направеното с жалбата в тази връзка възражение съдът намира за неоснователно. От обективна страна последният като водач на МПС по смисъла на &6, т.11  от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена скорост от 81 км.ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била 50 км.ч. От субективна страна деянието е извършено небрежно, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач на л.а., е бил длъжен да знае правилата за избиране стойността на скоростта на движението, която предвид обстоятелството, че е превозвал опасен товар и се е движил в извън населено място за което е било въведено ограничение от 50 км.ч., не е трябвало да надвишава 50 км. ч. Фактическата обстановка се установява от показанията на свидетелите Д. и И., които са очевидци на нарушението и са възприели движението на т.а., управляван от жалбоподателят. Техните показания са точни, последователни и логични и са подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. От друга страна по делото не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти. Безспорно установено е по делото, че управлявания от жалбоподателят автомобил е бил засечен с техническо средство -  Трафик радар TR – 4 с фабр. № 068, преминал на 19.05.2010 год. на последваща проверка, със срок на валидност до 19.05.2011 година, който фиксира скоростта на превозното средство, датата и точния час. В тази връзка по делото е приложен Списък с идентификационните номера на преминали успешно последваща проверка ПП средства за измерване СИ – радарни скоростомери от 19.05.2010 год., и разпечатка на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост с TR – 4 с фабр. №068, в която е посочено процесното нарушение на ЗДвП. С оглед на гореизложеното съдът приема за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, авторството на жалбоподателят и вината му.

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта  и в НП, пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.130, ал.1, пр.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство за   нарушението съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП. 

Според настоящата инстанция посочената в техническото описание и инструкции на експлоатация на радар ТР4 грешка при измерване на скоростта +-1 км.ч., не означава, че при всяко измерване следва да се добавя или изважда 1 км.ч. от показанията. Допустимата грешка е показател  за оценка на грешката при преки измервания, която в случая не е по голяма от точността на уреда. Грешката е равна на 1 км.ч., което е и най- малкото изменение в големината на измерваната величина – скоростта на движение, което уредът може да отчете, т.е. грешката е равна на точността на уреда и не влияе на измерените стойности. По делото няма никакви доказателства, които да водят до извод, че конкретното техническо средство  в конкретния момент е допуснало грешка от 1 км.ч. при отчитане на скоростта на жалбоподателят.       

Наложените на жалбоподателят административни наказания  по чл.182, ал.3, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, са в рамките на предвидените в ЗДвП за извършеното нарушение. Размера на наложените административни наказания не може да се намали предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН и предвидената забраната за определяне на наказанието под предвидения най-нисък размер.

Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателят не бяха подкрепени с каквито и да било доказателства в хода на съдебното производство,  поради което съдът ги намира за неоснователни и голословни.     

Неоснователно е възражението, че използуването на техническото средство Трафик радар ТР 4 №068, не отговаря на изискванията на ЗДвП, тъй като не е визуализирало регистрационния номер на управлявания от жалбоподателят автомобил, както и че техническите му параметри не отговарят на изискванията на наредбата за средствата за Лабораторно измерване, които подлежат на метрологичен контрол, съответно не е от вида технически средства или системи, които следва да се използват. Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Посоченият текст представлява "перефраза" на нормата на чл.182, ал.3 (в редакцията й преди Закон изменението в ДВ, бр.51 от 2007г.) от ЗДвП, според която норма нарушенията, свързани с превишаване на разрешената максимална скорост се установяват с технически средства или системи, фиксиращи скоростта, датата и точния час, респ. заснемащи или записващи скоростта, датата, точния час и регистрационния номер на моторното превозно средство. Или - използваните часа и средства или системи трябва най-малкото да фиксират скорост, дата и точен час. Граматическото тълкуване на текста води до извода, че са регламентирани два вида средства за измерване на скоростта, защото двата вида технически средства са свързани със съюза "или", а не "и" и следователно, уточнението след запетаята - "заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС", поставена след съществителното "системи" се отнася само за системите, а не и за техническите средства, какъвто е ТР-4 №068, които не регистрират регистрационния номер на контролираното МПС, но регистрират датата, точния час на нарушението и измерената скорост.  

По същият начин следва да се тълкува граматически и новата разпоредба на чл.189, ал.7 от ЗДвП, според която снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес. Тези разпоредби регламентират общо техническите средства и системи, които служат за установяване на нарушенията по ЗДвП, а не само за нарушенията на ограниченията на скоростта. Ето защо настоящият състав счита, че ЗДвП след изменението в ДВ бр.51/2007г. не изключва използването и на другите технически средства за измерване на скоростта, каквито са трафик-радарите ТР-4, щом те са от одобрен тип и са преминали задължителна последваща проверка, което ги прави годно средство за измерване съгласно глава четвърта от Закона за измерванията. Освен това по делото са представени доказателства в тази насока.

Неоснователни са и възраженията, че извършилата последващата проверка на радара Лаборатория за проверка на СИ при ГД "Полиция" София не е оправомощена да извършва такава проверка. Според настоящия състав въпросите кой може да извършва последваща проверка на техническите средства за измерване и как се гарантира безпристрастността и независимостта на персонала, извършващ последващи проверки на техническите средства са несъотносими в това производство.

По делото не се спори, че по време на проверката полицейските служителите са използвали техническо средство, а именно радар ТР-4 № 068, Последният съставлява "Средство за измерване" по смисъла на § 1, т.27 от ДР на Закона за измерванията, тъй като е техническо средство, което има метрологични характеристики и е предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече технически средства. ТР-4 позволява регистриране на превишената скорост на конкретно МПС и в разпечатката от показанията на това техническо средство се установяват датата, часа и скоростта на МПС, но не се записва номерът на МПС, което не позволява авторът на нарушението да бъде индивидуализиран само на база това доказателствено средство. Затова за доказване на нарушението служи съставеният АУАН, в който се отразяват и трите имена, ЕГН на нарушителя и рег. № на управлявания от него автомобил, както и обстоятелството, че фиксираната скорост, записана в акта, му е била показана. От показанията на актосъставителя и  свидетелят по акта, присъствал при установяване на нарушението, дадени в съдебно заседание, се установява, че последните въпреки, че не си спомнят подробности, поддържат написаното в акта. Жалбоподателят и процесуалният му представител не ангажираха доказателства, с които да оборят установените с АУАН факти.

Неоснователно е и възражението, че в случая за използваното техническо средство липсва одобрение от Председателя на БИМ, и че системата е със срок на валидност до 2007 год. Действително по делото е прието и вложено като доказателство писмо с №АУ-1003/16.07.2010 год. на БИМ, в което е посочено, че трафик радар ТР 4 е със срок на валидност на одобряване на типа до 22.04.2007 год. В същото писмо, обаче изрично е посочено, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване /какъвто безспорно е настоящия казус/, които отговарят на одобрен тип, се считат за одобрен тип, а последващата проверка е формата на контрол на средствата за измерване, която удостоверява това съответствие. Изрично е посочено, и че лабораторията на сектор „Полицейска техника” ГД „Охранителна полиция” на МВР гр. София е оправомощена да извършва проверка на този тип средства за измерване. По делото е приложен протокол от 19.05.2010 год. на Лаборатория за проверка на СИ, от който протокол безспорно се установява, че използваното в случая техническо средство -  радар ТР-4 № 068 е преминало последваща проверка извършена с протокол №02703/2010 год. и е със срок на валидност до 19.05.2011 год.   

          С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата против него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.  

          Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

         

Р   Е   Ш   И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №1087/10/05.07.2010 год. на Сергей Христов Недялков, Началник на сектор ПП ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ № Із – 993 на МВР от 04.06.2009 год., с което са наложени на Г.С.Д. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.3, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, и на основание Наредба №І-1959 на МВР са му отнети общо 7 контролни точки по чл.182, ал.3, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.130, ал.1, пр.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки Административен  съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.                                                     

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: