Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 121 във връзка с чл. 278 от ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба от адв. Н. И. от АК - Велико Търново, като пълномощник на "В. К." О., ЕИК *********, представлявано от управителя - С. Да. Х. против Определение № 1458/01.07.2014 г., постановено по гр. дело № 1923/2014 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е прекратено производството по гр. д. № 1923/2014 г. по описа на Районен съд - Велико Търново и делото е изпратено по компетентност на Административен съд - Велико Търново. В частната жалба се прави оплакване, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че неправилен бил изводът на съда, че исковата претенция при установена незаконосъобразност по съдебен ред на наказателни постановления, издадени в резултат на правно регламентирана дейност на административен орган следвало претенцията да се насочи, респ. да намери своето правно основание в чл. 1 от ЗОДОВ и да подлежи на разглеждане от административен съд. Счита се, че разпоредбите на ЗОДОВ в конкретния случай били неприложими, тъй като в чл. 1, ал. 1 от същия закон било посочено в кои случаи отговорността на административните органи може да се търси по специалния ред и при прилагане на установените в АПК правила, като изискването било вредите да са настъпили "при или по повод изпълнение на административна дейност" и при наличие на индивидуален административен акт. Излага се, че доколкото при издаване на наказателното постановление органът не осъществявал административна дейност, не било налице и индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, то и отговорността на ответника не следвало да се ангажира по ЗОДОВ, а по общия граждански ред. Излага се, че предявеният иск бил за вреди, представляващи понесени съдебни разноски вследствие на административно-наказателни производства, поради което и производството за репариране на тези вреди следвало да се проведе по общия исков ред. Претендира се да се отмени Определение № 1458/01.07.2014 г., постановено по гр. дело № 1923/2014 г. по описа на Районен съд – Велико Търново и да се постанови ново, с което делото да се върне за разглеждане на Районен съд – Велико Търново. В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от противната страна. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателите и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното: Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по гр. д. № 1923/2014 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е образувано въз основа на предявен от "В. К." О., ЕИК *********, представлявано от управителя - С. Д. Х. против Агенция "Митници", М. С. иск за причинени имуществени вреди - разноски, вследствие на отменено по съдебен ред наказателно постановление. В исковата молба е посочено, че вредите са настъпили вследствие на разноски, съставляващи адвокатски хонорар, направени по оспорване на наказателно постановление, отменено по съдебен ред, като незаконосъобразно. Ответната Агенция "Митници" се явявала възложител на работата извършвана от Началника на М. С. и отговаряла за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Заплатените от ищеца адвокатски хонорари се явявали вреди, причинени му при и по повод изпълнение на възложената от ответника на Началника на М. С. работа, доколкото последния не бил съблюдавал закона при издаване на наказателното постановление. С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът счита, че е предявен иск с правно основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно нормата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя има обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по чл. 49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия - ищец, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД ответник е възложил работа, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, работникът да има вина за причинените вреди. В случая се касае за репариране на направени от ищеца разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар при отмяна като незаконосъобразно на издадено наказателно постановление, с което му е било наложено административно наказание. Налагането на административно наказание, посредством издаването на наказателно постановление, не е типична административна дейност. Решението, което взема административно-наказващият орган, също не е израз на типична административна дейност. Чрез наложеното административно наказание наказващият орган реализира държавната наказателна репресия - едно лице бива признато за виновно в извършването на административно нарушение. Правораздавателният или юрисдикционен характер на извършената дейност окачествява органа, който я осъществява - административно-наказващия орган, като особена административно-наказателна юрисдикция. Такъв характер (юрисдикционен) има и самото наказателно постановление. Оттук произтича и смесеният характер на оспорването на наказателните постановления. Първоинстанционното производство по обжалване на наказателни постановления се развива по реда на ЗАНН и пред общите съдилища - районния съд (чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН). Решението на районния съд, с което се потвърждава, изменя или отменя наказателно постановление, подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, но по реда на глава дванадесета от АПК (чл. 63 от ЗАНН). В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните. В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат разноски срещу държавата. В глава дванадесета от АПК - "Касационно производство", към която препраща чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, също не е уредена отговорността за разноски и по тази причина административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационните жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела (ТР № 2/03.06.2009 г. на ОСК на ВАС). Тъй като в случая искът е за обезщетение именно на вреди, представляващи понесени съдебни разноски, настъпили вследствие административно-наказателно производство, то производството по репариране на тези вреди следва да се проведе по общия исков ред, като искът е с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД. Той не намира своето правно основание в чл. 1 или чл. 2 от ЗОДОВ, тъй като заявената с него претенция не попада в приложното поле на тези разпоредби на специалния закон. Правното основание на исковата претенция се определя от наведените с исковата молба обстоятелства. Това е от значение и за определяне подсъдността на спора - на общия или на административния съд. Тъй като ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди от отменено наказателно постановление, което Началника на М. С. виновно и противоправно е издал в качеството си на длъжностно лице, на което е възложена съответната работа, правна квалификация на спора е чл. 49 от ЗЗД, а това налага извод за подсъдност на спора на гражданския съд. С оглед изложеното, съдът счита, че Великотърновският районен съд е единствено компетентен да разгледа предявената претенция. Ето защо обжалваното първоинстанционно определение следва да се отмени, а делото да се върне за разглеждане на Районен съд - Велико Търново. По изложените съображения, Окръжен съд – Велико Търново О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА Определение № 1458/01.07.2014 г., постановено по гр. дело № 1923/2014 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е прекратено производството по гр. д. № 1923/2014 г. по описа на Районен съд - Велико Търново и делото е изпратено по компетентност на Административен съд - Велико Търново. ВРЪЩА делото на Районен съд – Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |