РЕШЕНИЕ
№ ……..
гр. София, 20.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и трети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от
с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 11087 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от М.С.С. против П.на Р. Б., с която е
предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди.
Ищецът М.С.С. твърди, че през 2013 г. срещу него било образувано
досъдебно производство № ЗМ 340/2013 г. по описа на ГД „НП“ – МВР и пр.пр. №
385/2013 г. на СпП за престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. чл. 213а, ал. 2,
т. 1, пр. 1 и т.7, вр. ал. 1 НК. Поддържа, че въз основа на обвинителен акт по
това досъдебно производство е образувано НОХД № 1965/2016 г., СпНС, 7 състав.
Била му взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ (6 месеца и една
седмица) и мярка „домашен арест“ (1 месец и 23 дни). С присъда от 15.03.2017 г.
(влязла в сила на 31.03.2017 г.) е признат за невиновен по повдигнатото му
обвинение. Заради преживяното се затворил в себе си, странял от близки и
приятели, често избухвал в яростни изблици. Полагал усилия, за да организира
защитата си и да предпази близките си от негативното влияние на производството.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 100 000 лева,
представляващи обезщетяване на неимуществени вреди, ведно със законна лихва от
15.08.2018 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Прокуратура на Република
България оспорва исковете по основание и размер. Твърди липса на причинна
връзка между воденето наказателно производство и твърденията на понесени от
ответника вреди. При условията на евентуалност поддържа, че размерът на
претендираното обезщетение е прекомерен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С Постановление от 13.11.2012 г. на
Прокурор при Специализирана прокуратура е образувано досъдебно производство
срещу неизвестен извършител за това, че в периода от м. март 2013 г. до
настоящия момент, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави
за себе си имотна облага е принудил чрез заплашване И.К.В.от гр. Нови Искър да
извърши нещо противно на волята си, а именно да предаде сумата от 10000 лева, с
което причинил на В.имуществени вреди в размер на 10000 лева, като деянието е
придружено със заплаха за убийство, престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр.,
ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, вр. чл. 26 от НК
С Постановление от 16.07.2014 г. на старши
разследващ полицай по досъдебно производство № 340/2013 г. М.С.С. е привлечен
като обвиняем за това, че за времето от неустановена дата през м. март 2013 г.
до 12.12.2013 г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление с цел да
набави за себе си имотна облага – сумата от 10000 лева, принудил И.К.В.чрез
заплашване – като заплашил, че ще убие сина й К.Р.Х., да извърши нещо противно
на волята си – И.К.В.да поеме имуществено задължение в размер на 10000 лева, с
което причинил вреда на В.в размер на 3000 лева. – престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 2 вр.
чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. чл. 26 от НК
С Постановление от 16.07.2014 г. по
пр.пр. 385/2013 г. по описа на Специализирана прокуратура и ДП № 340/2013 г. по
описа на ГД КП М.С.С. е задържан за срок от 72 часа до довеждането му пред
съда, считано от привличането му като обвиняем. С Определение от 18.07.2014 г.
по НЧД № 870/2014 г. по описа на Специализиран Наказателен съд по отношение на М.С.С. – обвиняем по ДП №
340/2013 г., пр.пр. 385/2013 г. е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“. Определението е влязло в сила на 24.07.2014 г. С Определение от
11.11.2014 г. по НЧД № 1616/2014 г. по описа на Специализиран наказателен съд е
оставено без уважение за изменение на мярката за неотклонение „задържане под
стража“, взета по отношение на М.С.С.. Определението е влязло в сила на
18.11.2014 г. С Определение от 12.01.2015 г. по НЧД № 7/2015 г. по описа на
Специализиран наказателен съд е оставено без уважение за изменение на мярката
за неотклонение „задържане под стража“, взета по отношение на М.С.С.. С
Определение от 20.01.2015 г. по ВНЧД № 11/2015 г. по описа на Специализиран
Апелативен Наказателен съд е изменена мярката за неотклонение на М.С.С. от
„задържане под стража“ в „домашен арест“.
С Постановление от 09.02.2016 г. на
прокурор при Специализирана прокуратура М.С.С. е привлечен като обвиняем по
обвинение в престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр.
1 и т.7, вр. ал. 1 НК. На същата дата му е предявено и разследването по ДП №
340/2013 г., пр.пр. № 385/2013 г. по описа на Специализирана прокуратура. С Постановление от 06.07.2016 г. на прокурор
при Специализирана прокуратура М.С.С. е привлечен като обвиняем по обвинение в
престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т.7,
вр. ал. 1 НК. На същата дата му е предявено и разследването по ДП № 340/2013
г., пр.пр. № 385/2013 г. по описа на Специализирана прокуратура.
На
20.07.2016 г. Специализирана прокуратура е внесла в Спациализиран наказателен
съд Обвинителен акт против М.С.С., по който е било образувано НОХД № 1965/2016
г. по описа на съда. На 15.03.2017 г. е постановена присъда, с която М.С.С. е
признат за невиновен по повдигнатите обвинения и го оправдава. Присъдата е
влязла в сила на 31. 03.2017 г.
От приетото по делото заключение на
съдебно-психологична експертиза се установява, че воденото на наказателно
производство и престоят на освидетелствания в ареста са довели на М.С.С.
разстройство в адаптацията като няма данни за отключване на по-сериозна
психопатология. Вещото лице установява, че към момента няма данни за нарушение
на психическото и физическото здраве при освидетелствания. Липсвали данни за
трайни последици в психосоматичен план.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, П.и съда от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Пасивно легитимирана да отговаря по иск за обезщетение
за незаконно обвинение в извършване на престъпление е П.на Република България,
която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към
наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда
обвинението по наказателните дела от общ характер. Следователно П.на Република
България (като централизирана и единна система) е пасивно материално
легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като действията по
повдигане на обвинение и по разследване на същото са извършени от лица, числящи
се към структурата на държавното учреждение, в чийто персонален състав са били
включени лицата, повдигнали незаконосъобразното обвинение, ръководили
разследването срещу ищеца (чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК), и същевременно
осъществяващи ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на
досъдебното производство (чл. 52, ал. 2 от НПК).
Основателността
на предявения иск се предпоставя от това
по делото да се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер, да е претърпял твърдените неимуществени вреди, като между незаконното
действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице
причинно-следствена връзка. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК
доказателствената тежест за установяване на релевантните факти е възложена на ищеца,
като с оглед разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ той е освободен от задължението да
установява вината на длъжностните лица за настъпване на претендираните вреди.
От
събраните по делото доказателства се установява, че спрямо ищеца е било
образувано наказателно производство по повдигнато и поддържано от Специализирана
прокуратура обвинение за извършено престъпление, по което е бил оправдан с
влязла в сила присъда. В конкретния случай фактът, че ищецът е бил оправдан по
повдигнатото му обвинение, обуславя възникване на отговорност на държавата при
наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на
престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. Постановяването
на оправдателна присъда, обаче, не е самостоятелно основание за присъждане на
обезщетение - по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и
конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и
непосредствена последица от увреждането.
При съвкупната преценка на
събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че в резултат
от повдигнатото и поддържано пред съда обвинение ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които се изразяват в силни отрицателни емоции и стрес, като
е бил и задържан в изпълнение на определена мярка за неотклонение за период от
около 6 месеца.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че искът е установен
по основание, като при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди
При определяне на конкретния му
размер следва да бъдат взети предвид редица обстоятелства, които в съвкупност
обуславят начина, по който привличането към наказателна отговорност се е
отразило на състоянието на ищеца: тежестта на обвинението, обстоятелството,
продължителността на наказателното производство около 4 години, като П.е
поддържала обвинението само до постановяване на оправдателна присъда на 15.03.2017
г. От съществено значение при определяне на размера на дължимото обезщетение е
обстоятелството, че след повдигане на незаконното обвинение е ищецът е бил
задържан около 6 месеца в изпълнение на определена мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ и „домашен арест“. Отчитайки посочените обстоятелства,
настоящият съдебен състав намира, че справедливо обезщетение на причинените на
ищеца неимуществени вреди е в размер на 15000 лева. Предявеният иск следва да бъде уважен в този размер.
Отговорността на държавата за
причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда (т.4 от
ТР № 3 от 22.04.2004г.), т. е. от влизане в сила на акта, с който се признават
за незаконни действията на държавния орган-31.03.2017 г. От този момент
държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността
на държавата. С оглед направеното искане, обаче, законната лихва следва да бъде
присъдена от датата на завеждане на исковата молба.
По разноските
На
основание чл. 10, ал. 3, изр.2 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева и възнаграждение
за вещо лице в размер на 36 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) П.НА Р. Б. да заплати на М.С.С., ЕГН-**********,*** от 15000 (петнадесет хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по чл.
214, ал. 2, т. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т.7, вр. ал. 1 НК в хода на
ДП №340/2013 г. по описа на ГД „НП“ - МВР, пр.пр. № 385/2013 г. по описа на Специализирана
прокуратура, по което обвинение ищецът е признат за невиновен и оправдан по
НОХД № 1965/2016 г. по описа на Специализиран наказателен съд, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.08.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата като
отхвърля иска за разликата над сумата от 15000 лева до предявения размер от
100000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) П.НА Р. Б. да заплати на М.С.С., ЕГН-**********,*** сумата от 46 (четиридесет и шест) лева, представляващи
направени по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
СЪДИЯ: