№ 534
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20251001000266 по описа за 2025 година
Производството е по чл.267, ал.1 ГПК.
Образувано е по 5 броя въззивни жалби портив Решение №902317
от 03.01.2023г. на ОС-Благоевград, ТО, 2 състав, постановено по т.д.№
66/2018 год., с което с което е признато за установено по отношение на „В &
ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД /н./, „Кожух Ванга" ЕООД, „СиЗ
Оранжерии Петрич" ЕООД, „Консервна фабрика Петрич" ЕООД, „БК и
РЗ Оранжерии Петрич" ЕООД, и „Топлофикация Петрич" ЕАД
съществуването в полза на „КТБ" АД на вземания по Заповед за незабавно
изпълнение № 1846/04.10.2017 г. на PC-Петрич по ч.гр.д.№ 1256/2017 г. по
описа на с.с., както следва: 2 116 000 лв. - просрочена главница по Договор за
банков кредит от 14.03.2012 г. и прилежащите към него Анекс №
1/14.05.2013 г. и Анекс № yi0.02.2014 г.; 389 150,04 лв. - просрочени лихви
върху редовна главница за периода 25.06.2015 г. до 25.09.2015 г.; 1 068 809,28
лв. - просрочени лихви върху просрочена главница за периода 25.06.2015 г. до
25.09.2017 г.; 5 760,22 лв. - текущи лихви върху просрочена главница за
периода 25.09.2017 г. до 29.09.2017 г.; 215 472,47 лв. - неустойка върху
просрочена главница за периода 25.06.2014 г. до 29.09.2017 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата и неустойката, считано от датата
на подаване на заявлението 29.09.2017 г. до окончателното погасяване на
вземането.
1
Първата въззивната жалба е на ответника „Консервна фабрика
Петрич“-ЕООД се излагат доводи за недопустимост на решението поради
допуснати от съда съществени процесуални нарушения, а също и за
неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Жалбоподателят твърди, че с Решение №860 от 20.02.2019г.,
постановено по т.д. № 252/2016 г. на БлОС по отношение на ответниците по
настоящия иск е открито производство по несъстоятелност, поради което
производството по настоящото дело било спряно на основание чл.637, ал.1 от
ТЗ. С Решение № 498 от 26.02.2020 г. на САС /влязло в сила/ е отменено
горното решение № 860 от 20.02.2019г. в частта, с която по отношение на
всички ответници, с изключение на „В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/ е
открито производство по несъстоятелност. По тази причина съдът възобновил
производството по настоящото дело, като към този момент е останало висящо
производството по несъстоятелност на ответника „В и ВГД Оранжерии
Петрич" ООД /н/.
Твърди, че молител в производството по несъстоятелност на горното
дружество е ищецът и по настоящото дело „КТБ" АД /н/, а вземанията,
предмет на настоящия иск, са предявени от ищеца в производството по
несъстоятелност и включени в списъка с приетите вземания на
кредиторите на „В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/. Срещу същите от
страна на длъжника е подадено възражение по чл.692 от ТЗ (обстоятелства,
които не се оспорват от ищеца).
Поради това и на основание чл.637, ал.3 от ТЗ, когато към момента
на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника спрямо
същия е налице висящо дело, което подлежи на спиране на основание чл.637,
ал.1 от ТЗ, законодателят обвързва възможността за по - нататъшно развитие
на това дело с нуждите на производството по несъстоятелност. В случаите,
когато ищецът по завареното дело е предявил вземането си в производството
по несъстоятелност на длъжника - ответник по завареното дело, същото е
било включено в списъка на приетите вземания и срещу него е подадено
възражение по чл.692, тогава спряното на основание чл.637, ал.1
производство продължава с участието на синдика, кредитора и лицето,
подало възраженито, като за процесуална икономия, на това производство
се отрежда ролята на производство по чл.694 от ТЗ. В този смисъл,
настоящото производство по отношение на ответника „В и ВГД
Оранжерии Петрич" ООД /н/ има значение на такова по чл. 694, ал. 1, т. 1 от
ТЗ.
Във връзка с горното и съгласно чл.694, ал.6 от ТЗ, исковете по
чл.694, ал. 1 - 3 се разглеждат от друг състав на съда, различен от този, който е
открил и води производството по несъстоятелност.
Жалбоподателят твърди, че Решение № 860 от 20.02.2019г., с което
по отношение на „В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД е открито производство
по несъстоятелност, е постановено от същия състав, постановил и
2
обжалваното решение по настоящото дело по иска по чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ.
В първото открито заседание по настоящото дело от страна на друг
ответник по делото - „Топлофикация Петрич" ЕАД било направено искане за
отвод на състава, което било оставено без уважение. Затова жалбоподателят
счита, че настоящото производство е недопустимо, поради което и крайният
съдебен акт е недопустим и подлежи на обезсилване.
Алтернативно се излагат и подробни доводи за неправилност на
решението. Твърди, че съгласно чл.263л, ал.1 ТЗ, при преобразуване,
изразяващо се в отделяне, когато съществуващо задължение не е
разпределено изрично към някое от новоучредените дружества, то това
задължение остава в патримониума на преобразуващото се дружество, а
новоучредените дружества отговарят солидарно, но ограничено - до размера
на получените права.Това не било отчетено от първоинстанционния съд.
Твърди, че в случаите на преобразуване чрез отделяне (за разлика от
преобразуването чрез разделяне) преобразуващото се дружество не се
прекратява, като посочената в плана/договора част от правата и задълженията
му преминава към новоучредени дружества. От това следва, че тези права и
задължения, които не са разпределени, остават в преобразуващото се
дружество и по аргумент на чл.263л, ал.1, изр. второто ТЗ то отговаря за тях
неограничено, като кредиторът получава и нови солидарни длъжници, като
основанието на закона е, че част от имуществото на преобразуващото се
дружество, с което то отговаря съобр. чл.133 от ЗЗД спрямо кредиторите си, е
преминало вследствие частното правоприемство в новоучредените.
Преобразуващото се дружество не се прекратява, т.е. кредиторът не губи
неограничено отговорния си длъжник, но доколкото част от имуществото, с
което той е отговарял, е преминало към трето лице, той получава гаранция за
удовлетворяването чрез възможността да насочи изпълнение към
акциите/дяловете на новоучреденото дружество, които са влезли в
патримониума на неограничено отговорния му длъжник, както и
допълнителна гаранция - имуществените права, преминали в новоучреденото
дружество, което обаче отговаря именно до размера на така получените права.
Отговорността за чуждия дълг на всяко от новоотделените дружества се
обуславя от получения актив, което от своя страна обуславя и размера на тази
отговорност, а именно - до размера на този актив. Позовава се на Решение №
78 от 10.07.2017 г. по т. д. № 843/2016 г. на ВКС, постановено по чл.290 ГПК, с
което е прието, че „В хипотезата на отделяне (а не на разделяне, уредено с
ал.2 на чл.263л ТЗ), ако е налице разпределяне с договор или план за
преобразуване, в който преминаващите в отделеното дружество права и
задължения са конкретизирани, то в този случай непосочените такива
остават в патримониума на първоначалното дружество (което е сключило
договора) и отговорността, произтичаща от неизпълнението е негова".
Настоящият случай бил именно такъв. Чл.15 от Плана за
преобразуване на „В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/ предвиждал „Точно
3
описание и разпределение на правата и задълженията от имуществото на
преобразуващото се дружество, които преминават към всяко новоучредено
дружество". Клаузата на чл.15.3. касаела конкретно правата и задълженията
от имуществото на преобразуващото се дружество, които преминават към
„Консервна фабрика Петрич" ЕООД. В т. III било предвидено, че „Консервна
фабрика Петрич" ЕООД ще поеме правата и задълженията по всички
действащи договори, сключени от „В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/ във
връзка с консервиране на замразени и сушени плодове и зеленчуци.". Това
означавало, че в съответствие с чл.263л, ал.1, както и с цитираното решение на
ВКС, „Консервна фабрика Петрич" ЕООД отговаря неограничено само и
единствено за задълженията на „В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/, поети
по договори във връзка с консервиране на замразени и сушени плодове и
зеленчуци. Що се отнася до всички други задължения на преобразуващото се
дружество, възникнали преди датата на преобразуването, в т. ч. и по
процесния договор за кредит, „Консервна фабрика Петрич" ЕООД отговаря
солидарно, но ограничено - до размера на получените права. Затова
обжалваното решение било неправилно по същество.
След като при отделянето му от „В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД
/н/ задълженията по процесния договор за банков кредит не са били изрично
възложени на „Консервна фабрика Петрич" ЕООД, а са останали в
патримониума на преобразуващото се дружество, още повече след като Анекс
№2 от 10.02.2014г. към договора за кредит, с който са предоговорени
условията за погасяването на кредита, е подписан осем месеца след
преобразуването, не може да бъде ангажирана дори и ограничената солидарна
отговорност на „Консервна фабрика Петрич" ЕООД за задълженията на „В и
ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/ по предоговорения след преобразуването
договор за кредит.
По тези съображения моли за обезсилване на решението като
недопустимо, евентуално отмяната му като незаконосъобразно.
Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е процесуално допустима.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ“-ЕАД, в който излага подробни съображения
за основателност на въззивната жалба, като моли съда да я уважи. Подробни
доводи са развити в отговора.
Постъпил е отговор и от „КТБ“-АД /Н/ чрез синдиците А. Д. и К.
М., в който са изложени подробни доводи за неоснователност на подадената от
„Консервна фабрика Петрич“-ЕООД въззивна жалба. Твърди, че делото по
несъстоятелност и настоящото се разглеждат от различни съдии.
Твърди, че е недопустимо тълкуване на разпоредбата по начина,
който твърди несъстоятелното дружество. Това би създало възможност на
4
недобросъвестните длъжници да увредят своите кредитори. Ако се приеме
застъпената във възражението теза, то преобразуващото се дружество може да
поеме задължение спрямо свързано с него лице, с единствената цел след
преобразуването, отделилите се дружества да изпълнят това задължение и на
практика да се освободят от задълженията си към добросъвестните кредитори.
Допускане на подобна възможност би довела до несигурност в търговския
оборот и на практика би обезсмислила предвиждането на солидарна
отговорност при преобразуване на дружества. Целта на чл.263л от ТЗ е да
защити кредиторите, която защита не може да бъде осъществена, ако
отговорността на отделените дружества е ограничена.
Правилно съдът приел, че длъжникът отговаря солидарно за цялото
вземане на КТБ АД /н./ от „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ"ООД“ ООД.
Нормата на чл. 263л от ТЗ цели защита на кредиторите на преобразуващото се
дружество. Тъй като в плана за преобразуване няма споразумение за
разделяне на правата и задълженията, то длъжникът отговаря солидарно за
цялото задължение на „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ"ООД“ ООД към
„КТБ“ АД.
Моли съдът да съобрази и Определение № 284 от 10.05.2022г. по т.д.
№ 998/2021г., с което окончателно е установено вземане на КТБ АД /н./ по
реда на чл.263л ТЗ към едно от преобразуваните от „В & ВГД Оранжерии
Петрич” ООД дружества, т.е. по дело с идентичен правен въпрос.
Моли за потвърждаване на решението като валидно, допустимо и
правилно.
Втората въззивната жалба е на ответника „С и З ОРАНЖЕРИИ
Петрич“-ЕООД /Н/, в която се излагат абсолютно идентични доводи за
недопустимост на решението поради допуснати от съда съществени
процесуални нарушения, както и за неправилност поради нарушение на
материалния закон и необоснованост, с молба решението да бъде обезсилено,
евентуално отменено като незаконосъобразно.
Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е процесуално допустима.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от „КТБ“-АД /Н/ чрез
синдиците А. Д. и К. М., в който са изложени подробни доводи за
неоснователност на подадената от „С и З Оранжерии Петрич“-ЕООД
въззивна жалба. Изложените доводи са идентични с тези по отношение на
първата въззивна жалба на „Консервна фабрика Петрич“-ЕООД. Моли за
потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.
Третата въззивната жалба е на ответника „В & ВГД
ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД /н./, в която се излагат доводи за
недопустимост и нищожност на обжалваното решение.
Жалбоподателят твърди, че в производството по несъстоятелност на
5
това дружество кредиторът „КТБ“-АД /Н/ е предявил редица вземания, като
едно от тях е вземане в общ размер на 4 130 119, 38 лв., произтичащо от
Договор за банков кредит от 14.03.2012 г. и 2 броя анекси към него, както и
Изпълнителен лист № 1846/04.10.2017 г., издаден въз основа на Заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК № 1846/04.10.2017 г., двете издадени по ч. гр. д.
№ 1256/2017 г. по описа на PC Петрич - с посочени обезпечения Договор за
особен залог на вземания и Договор за особен залог на търговско предприятие,
и с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ.
Така предявените от „КТБ" АД /н/ вземания били включени от
синдика в пълния им предявен размер под №1 в списъка на приетите вземания
на кредиторите на „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД /н/. Длъжникът „В
& ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД /н./ подало възражение по реда на
чл.690 от ТЗ, което било оставено без уважение с Определение №
1616/04.05.2020 г. по т.д. 252/2016 г. на ОС – Благоевград, с което одобрил
списъка на приетите вземания на кредиторите на „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ
ПЕТРИЧ" ООД /н/, в това число и на вземанията на „КТБ" АД /н/. С
определението възражението на длъжника е прието за неоснователно.
Поради това, „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД /н/ предявило
установителен иск по реда на чл.694 от ТЗ срещу „КТБ" АД /н/ за
установяване несъществуването на горецитираните вземания на кредитора. По
исковата молба било образувано т.д. №76/2020 г. на БлОС. С влязло в сила
Определение № 900281/29.05.2023 г. съдът прекратил производството по
делото поради отказ от иска. В резултат на това, списъкът на приети
вземания в частта за вземанията на „КТБ" АД /н./ е потвърден и
безспорен към настоящия момент.
С оглед на горното, вземанията, предмет на настоящия спор,
произтичащи от Договор за банков кредит от 14.03.2012 г. и 2 броя анекси
към него, са част от приетите вземания в производството по
несъстоятелност на дружеството.
Затова настоящото производство следвало да бъде прекратено на
основание чл.637, ал.2 от ТЗ. Произнасяйки се с решение, Окръжен съд
Благоевград е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до
недопустимост на съдебния акт. Това обуславя основание за обезсилването
му. Приемане на обратното би довело до двойна дължимост от страна на „В &
ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД на един и същи дълг, произтичащ от един
и същи договор, което е недопустимо.
Поддържа и други доводи за недопустимост на решението,
идентични с поддържаните от другите двама жалбоподатели – разглеждане на
делото от незаконен състав.
Моли за обезсилване на решението като недопустимо и прекратяване
на производството по отношение на този жалбоподател.
Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е процесуално допустима.
6
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от „КТБ“-АД /Н/ чрез
синдиците А. Д. и К. М., в който са изложени подробни доводи за
неоснователност на подадената въззивна жалба.
Ищецът твърди, че не са налице сочените от въззивника основания за
недопустимост и нищожност на първоинстанционното решение, както и
законовите предпоставки за прекратяване на производството по делото.
Настоящото производство с правно основание чл.422 ГПК е
образувано преди постановяване на решението за откриване на производство
по несъстоятелност на длъжника по т.д.№252/2016г. на ОС Благоевград.
Решението за откриване на производството по несъстоятелност е постановено
на 20.02.2019г. Производството по предявения от длъжника иск с
пр.основание чл.694 ТЗ, образувано по т.д.№76/20г. по описа на ОС
Благоевград, е прекратено на 29.05.23г./л.72/, т.е. след постановяване на
решението от 03.01.2023г., постановено от ОС Благоевград по т.д.66/2018г.
/настоящото/.
С оглед на това се установявало, че списъкът на приети вземания в
частта, касаеща вземанията на „КТБ“ АД /н/ в производството по
несъстоятелност на „В и ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД по т.д.№
252/2016г. все още не са придобили качеството на приети вземания по
смисъла на чл.693 от ТЗ. И това е така, защото едва след приключване на
производството по настоящото т.д.№66/18г. с влязло в сила решение по
установителния иск с пр.основание чл.422 ГПК ще се установи със сила на
пресъдено нещо дали кредиторът има вземане от длъжника по основание и
размер, описани в исковата молба. Именно влязлото в сила решение по
настоящото дело ще има установително действие в отношенията на длъжника,
синдика и всички кредитори на несъстоятелността, както предвижда чл.637
ал.4 от ТЗ.
Оспорва и второто възражение за недопустимост на
първоинстанционното решение, тъй като съставът на съда, пред който е
висящо производството по несъстоятелност на „В и ВГД Оранжерии Петрич“
ООД е различен от състава, постановил обжалваното в настоящото
производство решение. Поради това същото не е постановено от незаконен
състав.
Моли за потвърждаване на решението като валидно, допустимо и
правилно. Претендира разноски.
Постъпили са отговори на тази въззивна жалба и от ответниците
„КОНСЕРВНА ФАБРИКА ПЕТРИЧ“- ЕООД и „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕТРИЧ“-ЕАД, в които се излагат абсолютно идентични доводи за
основателност на жалбата на „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/. Твърдят,
че действително настоящото производство е следвало да бъде прекратено на
основание чл.637,ал.2 ТЗ, тъй като вземането на „КТБ“-АД /н/ е включено
изцяло в одобрения от съда списък на приетите вземания.
Четвъртата въззивната жалба е на ответника
7
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕТРИЧ" ЕАД, в която се излагат доводи за
недопустимост и нищожност на обжалваното решение, които са напълно
идентични с тези, изложени от ответника „В и ВГД Оранжерии Петрич“
ООД /н/. Моли за обезсилване на решението като недопустимо и прекратяване
на производството.
По тази жалба е постъпил отговор от „КТБ“-АД /н/ -л.128, в който
са развити доводи за нейната неоснователност, идентични с отговора, подаден
против жалбата на длъжника „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД /н./.
Моли за отхвърлянето й като неоснователна.
Постъпил е отговор и от ответника „КОЖУХ ВАНГА“-ЕООД /л.133/,
в който се излагат доводи за основателност на въззивната жалба с молба да
бъде уважена, а производството по делото прекратено.
В същия смисъл е и постъпилия отговор от „В и ВГД Оранжерии
Петрич“ ООД /н/-л.149. Моли за обезсилване на решението и прекратяване на
производството като недопустимо.
Петата въззивната жалба /л.81/ е на ответника „КОЖУХ
ВАНГА“-ЕООД, в която се излагат доводи за недопустимост на обжалваното
решение, които са напълно идентични с тези, изложени от ответника „В и
ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/. Твърди, че настоящото производство е
следвало да бъде прекратено на основание чл.637,ал.2 от ТЗ. Моли за
обезсилване на решението като недопустимо и прекратяване на
производството.
Против жалбата са постъпили 3 отговора.
В отговора на ответника „Консервна фабрика Петрич“-ЕООД
/л.143/ се споделят оплакванията на жалбоподателя за недопустимост и
нищожност на първоинстанционното решение. Твърди, че вземанията на
„КТБ“-АД /н/, предмет на настоящото дело, произтичащи от Договор за
банков кредит от 14.03.2012г. и 2 бр. анекси към него, са част от приетите и
неоспорени вземания в производствата по несъстоятелност на „В и ВГД
Оранжерии Петрич“ ООД, „КОЖУХ ВАНГА“-ЕООД и „Топлофикация
Петрич“-ЕАД. Затова правилно жалбоподателят считал, че настоящото
производство е следвало да бъде прекратено по силата на чл.637,ал.2 ТЗ.
Произнасяйки се с решение, БлОС е допуснал съществено процесуално
нарушение, довело до недопустимост на съдебния акт, който следва да бъде
обезсилен.Приемането на обратното би довело до двойна дължимост от
страна на въззивниците на един и същи дълг, произтичащ от един и същи
договор, което било недопустимо.
Споделя и доводите, че настоящото производство, приравнено на
такова по чл.694 ТЗ, на осн. чл.694,ал.6 ТЗ е следвало да се разгледа от друг
състав на съда, различен от този, разглеждащ производството по
несъстоятелност на „В и ВГД Оранжерии Петрич“ ООД. Поради неспазването
на тази норма съдебното решение било нищожно, тъй като е произнесено от
незаконен състав. Поради това намира жалбата за основателна и моли да бъде
8
уважена.
Постъпил е отговор и от „Топлофикация Петрич“-ЕАД /л.152/, в
който се излагат идентични доводи с тези, поддържани от „Консервна фабрика
Петрич“-ЕООД. Моли за уважаване на жалбата и отмяна на решението.
Третият отговор е подаден от ищеца „КТБ“-АД /н/ /л.187/, в който
се излагат подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди,
че съставът на ОС-Благоевград,пред който е висящо производството по
несъстоятелност на „Кожух Ванга“-ЕООД е различен от състава, постановил
решението по настоящото дело.Поради това същото е постановено от законен
състав.
Излага доводи, че исковото производство с пр.основание чл.422 ГПК
, по което е постановено процесното първоинстанционно решение, е
образувано преди постановяване на решението за откриване на производство
по несъстоятелност на „Кожух Ванга ЕООД по т.д.№455 /22г. на САС, влязло в
законна сила на 09.05.2023г., тъй като не е допуснато до касационно
обжалване. Отделно от това, производството по предявения от длъжника иск с
пр.основание чл.694 от ТЗ също е прекратено след постановяване на
решението на ОС Благоевград по настоящото дело. С оглед на това, списъкът
на приети вземания в частта, касаеща вземанията, предявени от „КТБ“АД /н/ в
производството по несъстоятелност на „Кожух Ванга“ ЕООД по т.д.№
26/2021г. все още не са придобили качеството на приети вземания по смисъла
на чл.693 от ТЗ. И това е така, защото едва след приключване на
производството по настоящото дело с влязло в сила решение и с оглед
разрешаване на спора по установителния иск с пр.основание чл.422 ГПК ще
се установи със сила на пресъдено нещо дали кредиторът има вземане от
длъжника по основание и размер, описани в исковата молба.
Както сам въззивникът е посочил във въззивната жалба,
производството по предявения от него иск с пр.основание чл.694 ТЗ по т.д.№
234/22г. на ОС Благоевград е прекратено поради отказ от иска, извършен от
него. Но дори и да не е депозиран отказ от иска, то това производство би било
недопустимо с оглед предходно заведеното производство по установителния
иск с пр.основание чл.422 ГПК, образувано по иск на „КТБ“ АД / н/.
Затова ищецът счита, че именно влязлото в сила решение по
настоящото дело ще има установително действие в отношенията на длъжника
„Кожух Ванга“ ЕООД, синдика и всички кредитори на несъстоятелността,
както предвижда чл.637, ал.4 от ТЗ. Моли за потвърждаване на решението
като валидно, допустимо и правилно – законосъобразно и обосновано.
Софийският Апелативен съд, като провери обжалваното решение
във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема
следното:
Всички въззивни жалби са процесуално допустими като подадени от
9
надлежни страни в законния срок, срещу подлежащ на обжалване валиден и
допустим съдебен акт. Разгледани по същество, и петте въззивни жалби са
НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:
Решението на първостепенния съд е валидно и допустимо, поради
което оплакванията във въззивните жалби в тази насока са неоснователни.
По същество оплакванията за недопустимост се свеждат до това, че
решението било постановено от незаконен състав с оглед разпоредбата на
чл.694,ал.6 ТЗ, тъй като обжалваното в настоящото производство решение е
постановено от същия съдебен състав, постановил решението, с което е открито
производството по несъстоятелност по отношение на ответниците по т.д. №
252/2016 г. на БлОС. И тъй като настоящото производство по чл.422 ГПК е със
същия предмет, както и производството по чл.694,ал.1 ТЗ – да се установи
дължимостта на едно и също вземане, то и настоящото дело по чл.422 ГПК
следвало да бъде разгледано от различен съдебен състав от този, постановил
решението в производството по несъстоятелност. В този смисъл, настоящото
производство по отношение на ответника „В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД
/н/ имало значение на такова по чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ. Във връзка с горното и
съгласно чл.694, ал.6 от ТЗ, исковете по чл.694, ал. 1 - 3 се разглеждат от друг
състав на съда, различен от този, който е открил и води производството по
несъстоятелност. Поради това жалбоподателите излагат доводи за недопустимост
на решението на това основание.
Поддържаните възражения са неоснователни.
Действително, от данните по делото и служебно извършената справка в
ТР е видно, че с Решение №860 от 20.02.2019г., постановено по т.д. № 252/2016 г.
на БлОС по отношение на ответниците по настоящия иск е открито производство
по несъстоятелност, поради което производството по настоящото дело било
спряно на основание чл.637, ал.1 от ТЗ. С Решение № 498 от 26.02.2020 г. на САС
по т.д.№3999/2019г. /влязло в сила/ е отменено горното решение № 860 от
20.02.2019г. в частта, с която по отношение на всички ответници, с изключение на
„В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/ е открито производство по
несъстоятелност. По тази причина съдът възобновил производството по
настоящото дело, като към този момент е останало висящо производството по
несъстоятелност само на ответника „В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/.
Молител в производството по несъстоятелност на горното дружество
е ищецът и по настоящото дело „КТБ" АД /н/, а вземанията, предмет на
10
настоящия иск, са предявени от ищеца в производството по
несъстоятелност и включени в списъка с приетите вземания на
кредиторите на „В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/. Срещу същите от
страна на длъжника е подадено възражение по чл.692 от ТЗ (обстоятелства,
които не се оспорват от ищеца).
След като ищецът КТБ по настоящото дело /заведено първо по ред/ е
предявил вземането си в производството по несъстоятелност на „В и ВГД
Оранжерии Петрич" ООД /н/, същото е било включено в списъка на приетите
вземания и срещу него е подадено възражение по чл.692 , тогава настоящото
производство, спряно на основание чл.637, ал.1 е възобновено. Същото
продължава с участието на синдика, кредитора и лицето, подало възраженито,
като за процесуална икономия, на това производство се отрежда ролята на
производство по чл.694 от ТЗ. В този смисъл, настоящото производство по
отношение на ответника „В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/ има
значение на такова по чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ.
Съдебната практика е категорична, че установителният иск по чл.422
ГПК, предявен преди откриване на производството по несъстоятелност на
ответниците, е идентичен с иска по чл.694, ал.1 ТЗ, когато предмет на
установяване по всеки от двата иска е дължимостта на едно и също вземане.
Затова и при наличието на вече висящо производство по чл.422 ГПК,
предявеният по-късно иск с правно основание чл.694,ал.1 ТЗ е недопустим.
Този извод се обосновава с еднаквия предмет на двете производства и
еднаквото действие на решението по всяко от двете производства. Заварените
искове по чл.422 ГПК /какъвто е настоящият/, след възобновяването им на
основание чл.637,ал.3,т.2 ТЗ, играят ролята на иск по чл.694 ТЗ, като целта на
запазването на извършените по завареното производство действия е
единствено с оглед процесуална икономия.
Действително, разпоредбата на чл.694, ал.6 от ТЗ повелява, че
исковете по чл.694, ал. 1 - 3 се разглеждат от друг състав на съда, различен от
този, който е открил и води производството по несъстоятелност.Следва да се
държи сметка обаче, че настоящият иск, макар и приравнен на иска по чл.694
ТЗ, е предявен на основание чл.422 ГПК, за който липсва подобно изискване
за разглеждането му от друг състав на съда, различен от този по
несъстоятелността. Затова поддържаните доводи за недопустимост на
решението на това основание са неоснователни и не намират опора в закона и
съдебната практика.
В жалбата на „КОЖУХ ВАНГА“-ЕООД се развиват доводи за
недопустимост на решението, тъй като делото следвало да бъде прекратено на
основание чл.637,ал.2 ТЗ, тъй като вземанията на КТБ /предмет и на
настоящото производство/ по Договор за банков кредит от 14.03.2012г. и 2
броя анекси към него, са предявени в производството по несъстоятелност на
дружеството и включени в т.10 от Списъка на приетите вземания. Видно от
служебно извършената справка в ТР по партидата на дружеството, пр-вото по
11
несъстоятелност е открито с решение №533 от 19.07.2022г. по т.д.№455/2022г.
на САС, с което е отменено решение №7 от 14.01.2022г. по т.д.№26/2021г. на
БлОС.
Срещу вземанията на КТБ длъжникът „КОЖУХ ВАНГА“-ЕООД е
подал възражение по чл.690 ТЗ, като с Определение №509 от 09.11.2022г. по
т.д.26/22г.съдът е оставил без уважение възражението, извършвайки известни
промени в списъка с приети вземания, които нямат отношение към настоящия
спор. Поради това дружеството предявило установителен иск по чл.694 ТЗ за
установяване несъществуването на вземанията на КТБ, предмет на
образуваното т.д.№234/2022г.- на БлОС. Поради отказ от иска, с Определение
№242 от 17.05.2023г. съдът прекратил производството по делото. Затова
жалбоподателят твърди, че списъкът с приети вземания в частта за вземанията
на КТБ е потвърден, а вземанията са приети и неоспорени към настоящия
момент. Затова според него, настоящото производство е следвало да бъде
прекратено на основание чл.637,ал.2 ТЗ. Като е постановил акт по същество,
съдът постановил недопустимо решение, което моли да бъде обезсилено.
И това възражение е неоснователно.
Исковото производство с пр.основание чл.422 ГПК, по което е
постановено процесното първоинстанционно решение, е образувано преди
постановяване на решението за откриване на производство по
несъстоятелност на „Кожух Ванга ЕООД по т.д.№455 /22г. на САС, влязло в
законна сила на 09.05.2023г., тъй като не е допуснато до касационно
обжалване. Отделно от това, производството по предявения от длъжника иск с
пр.основание чл.694 от ТЗ също е прекратено след постановяване на
решението на ОС Благоевград по настоящото дело. С оглед на това, списъкът
на приети вземания в частта, касаеща вземанията, предявени от „КТБ“АД /н/ в
производството по несъстоятелност на „Кожух Ванга“ ЕООД по т.д.№
26/2021г. все още не са придобили качеството на приети вземания по смисъла
на чл.693 от ТЗ. И това е така, защото едва след приключване на
производството по настоящото дело с влязло в сила решение и с оглед
разрешаване на спора по установителния иск с пр.основание чл.422 ГПК ще
се установи със сила на пресъдено нещо дали кредиторът има вземане от
длъжника по основание и размер, описани в исковата молба.
Както сам въззивникът е посочил във въззивната жалба,
производството по предявения от него иск с пр.основание чл.694 ТЗ по т.д.№
234/22г. на ОС Благоевград е прекратено поради отказ от иска, извършен от
него. Но дори и да не е депозиран отказ от иска, то това производство би било
недопустимо с оглед предходно заведеното производство /настоящто/ по
установителния иск с пр.основание чл.422 ГПК, образувано по иск на „КТБ“
АД / н/.
Затова именно влязлото в сила решение по настоящото дело ще има
установително действие в отношенията на длъжника „Кожух Ванга“ ЕООД,
синдика и всички кредитори на несъстоятелността, както предвижда чл.637,
12
ал.4 от ТЗ. С оглед изложеното, решението не е недопустимо. Не е имало
основание за прекратяване на настоящото производство на основание
чл.637,ал.2 ТЗ.
По така изложените съображения въззивният съд намира всички
поддържани от жалбоподателите доводи за недопустимост на решението за
неоснователни. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което
следва да бъдат разгледани оплакванията на жалбоподателите, свързани с
правилността на решението.
Според разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата .
С оглед тази императивна разпоредба, съдът следва да разгледа
поддържаните от жалбоподателите оплаквания, свързани с правилността на
обжалваното решение.
И в петте въззивни жалби липсват оплаквания, свързани с размера на
задължението на кредитополучателя „В&ВГД оранжерии Петрич“ ООД по
Договора за банков кредит от 14.03.2012г. и двата анекса към него - Анекс
№1/14.05.2013 г. и Анекс №2/10.02.2014 г., с които са предоговаряни условията за
погасяване на кредита. Не се оспорват и извършените от длъжника погасявания в
общ размер на 293 091, 55 лв., установени от заключението на ССЕ. Не е спорно,
че според уговореното в Анекс №2/10.02.2014 г., дължимата към момента на
сключване на анекса главница, възлизаща на сума в размер на 2 116 000 лева,
следвало да бъде погасена в срок до 15.06.2015 г .; че считано от 25.06.2014 г.,
„В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ“ ООД преустановило заплащането на
дължимите по кредита лихви, вследствие на което банката начислила и
предвидените в договора за кредит неустойки; че към момента на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК пред заповедния съд са били падежирали изцяло
задълженията на кредитополучателя по Договора за кредит към Банката, в това
число - главница, лихви, неустойки, такси, разноски и др.
Установен е по несъмнен начин от приетото и неоспорено заключение на
ВЛ /основно и допълнително/ размера на задълженията по пера, произтичащи от
Договора за кредит, които напълно съответстват на сумите, посочени в издадената
Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№1256/2017 г. на PC-Петрич, както
следва: 2 116 000 лв., представляваща просрочена главница по Договора за
банков кредит от 14.03.2012 г. и прилежащите към него Анекс №1/14.05.2013 г. и
Анекс №2/10.02.2014 г.; 389 150, 04 лв., представляваща просрочени лихви върху
редовна главница за периода 25.06.2014 г. до 25.09.2015 г.; 1 068 809, 28 лв.
13
представляваща просрочени лихви върху просрочена главница за периода
25.06.2015 г. до 25.09.2017 г.; 5760, 22 лв., представляваща текущи лихви върху
просрочена главница за периода от 25.09.2017 г. до 29.09.2017 г.; 223 154, 38 лв
неустойки върху просрочената лихва съгласно т.13 от договора за периода от
25.06.2014 г. до 29.09.2017 г.
В заповедното производство е претендиран по-нисък размер на
неустойката за посочения период в размер на 215 472, 47 лв., която сума съответно
фигурира в заповедта за изпълнение.
Затова правилно съдът е приел, че тези суми се явяват дължими от
кредитополучателя към датата на иницииране на заповедното производство по
ч.гр.д.№1256/17 на РС-Петрич и е уважил исковете изцяло. Приел е, че с оглед
извършеното преобразуване на „В&ВГД оранжерии Петрич“ ООД чрез отделяне
на шест самостоятелни търговски дружества, отговорността на всички
приемащи и/или новоучредени дружества е солидарна и неограничена
Изложените съображения напълно се споделят от въззивния съд и съобразно
дадената му процесуална възможност, на основание чл.272 ГПК препраща към
изложените мотиви.
Оплакванията, съдържащи се във всички въззивни жалби и касаещи
правилността на решението се свеждат до тълкуването на разпоредбата на
чл.263л, ал.1 ТЗ, а оттук и въпросът дали жалбоподателите /отделените
дружества/ са солидарни длъжници по процесния договор за кредит
Следователно спорът е правен.
Според нормата на чл.263л,ал.1 ТЗ, за задълженията, възникнали до
датата на преобразуването, отговарят солидарно всички участващи в
преобразуването дружества освен прекратените. Отговорността на всяко
дружество е до размера на получените от него права освен на дружеството, на
което задължението е разпределено с договора или плана за преобразуване.
По делото е установено и не е спорно между страните, че в резултат
на преобразуване от „В&ВГД оранжерии Петрич“ООД чрез отделяне са
обособени шест самостоятелни търговски дружества, а именно
„Комунално-битови услуги Петрич“ ЕООД (по отношение на което
настоящото дело е прекратено), „Кожух Ванга“ ЕООД, „СиЗ Оранжерии
Петрич“ ЕООД, „Консервна Фабрика Петрич“ ЕООД, „БК и РЗ Оранжерии
Петрич“ ЕООД и „Топлофикация Петрич“ ЕАД. Преобразуването е вписано в
ТРРЮЛНЦ на 26.06.2013г. и на основание чл.263ж, ал.1 ТЗ, считано от тази
дата преобразуването има действие.
14
Съобразно правилото на чл. 263и ТЗ, с вписването на
преобразуването възникват новоучредените дружества, като в хипотеза като
процесната – отделяне на шест дружества, предвидените в плана за
преобразуване част от правата и задълженията на преобразуващото се
дружество преминават върху новоучредените такива.
Видно от представения по делото План за преобразуване на „В и ВГД
оранжерии Петрич“ ООД, достъпен и в ТРРЮЛНЦ, имуществото, което се
разпределя в полза на новоучредените дружества, е описано в чл.15 от Плана
и в приложенията. Задълженията по процесния Договора за банков кредит от
14.03.2012 г. не са били изрично разпределени /прехвърлени/ на отделените
/преобразувани/ дружества, а са останали в патримониума на
преобразуващото се дружество. Задълженията са такива, възникнали преди
датата на преобразуването – 26.06.2013г., при кредитиране на събраните по
делото доказателства и заключението по изслушаната ССЕ.
Според жалбоподателите, съгласно чл.263л, ал.1 ТЗ, при преобразуване,
изразяващо се в отделяне, когато съществуващо задължение не е разпределено
изрично към някое от новоучредените дружества, то това задължение остава в
патримониума на преобразуващото се дружество, а новоучредените дружества
отговарят солидарно, но ограничено - до размера на получените права, което не
било отчетено от първоинстанционния съд. Отговорността за чуждия дълг на
всяко от новоотделените дружества била обусловена от получения актив, което от
своя страна обуславяло и размера на тази отговорност, а именно - до размера на
този актив.
Освен това считат, че след като Анекс №2 от 10.02.2014г. към договора за
кредит, с който са предоговорени условията за погасяването на кредита, е
подписан осем месеца след преобразуването, не може да бъде ангажирана дори и
ограничената солидарна отговорност на отделените дружества за задълженията на
„В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/ по предоговорения след преобразуването
договор за кредит.
По така заявените оплаквания съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.263л от ТЗ, озаглавена „Защита на
кредиторите“, е уреден правния режим и изискуемите съобразно Директива
(ЕС) 2017/1132 относно някои аспекти на дружественото право гаранции за
защита интересите на кредиторите на преобразуващите се дружества,
така че преобразуването да не засегне техните интереси. В ал.1 е предвидено,
че за задълженията, възникнали преди датата на преобразуването, отговарят
солидарно всички участващи в преобразуването дружества без прекратените.
15
С изречение второ на същата разпоредба е предвидено отговорността
на всяко дружество да е до размера на получените от него права освен на
дружеството, на което задължението е разпределено с договора или плана на
преобразуване.
Пред въззивния съд отново е поддържан правния спор досежно
тълкуването на разпоредбата на чл.263л от ТЗ и как нормата се отразява на
отговорността на ответниците, отделили се при преобразуването на длъжника
„В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД.
Този състав на съда намира, че предложено от жалбоподателя
тълкуване не съответства на целта и смисъла на закона, тъй като се накърняват
правата и интересите на кредитор на възникнало преди преобразуването
задължение.
При систематичното тълкуване на законовата разпоредба на чл.263л
следва да бъде съобразено, че същата е озаглавена „Защита на кредиторите
при разделяне и отделяне“.
Тази норма е създадена в изпълнение на задълженията на Република
България като държава - членка на ЕС по съображение 70, вр. съображение 72
от Директива (ЕС) 2017/1132 относно някои аспекти на дружественото право
за осигуряване на гаранции да не бъдат засегнати интересите на кредиторите,
които имат вземания към участващи в преобразуване чрез разделяне или
отделяне дружества, така че разделянето/отделянето да не засегне техните
интереси. В частност е транспонирано и правилото на чл.146, вр. чл.159 от
Директивата. Разпоредбата на чл.146 е озаглавена „Защита на интересите на
кредитори на дружества, които участват в разделянето; солидарната
отговорност на дружествата правоприемници“, като следва да бъде
отбелязано, че директивата не предвижда различен режим за двете форми на
преобразуване – разделяне и отделяне, и вменява задължение на държавите
членки да гарантират правата на кредиторите на преобразуващите се
дружества, както и че предвиждането на солидарна отговорност за всички
участвали в преобразуването дружества е достатъчна гаранция в тази насока.
Предвидена е и възможността да се ограничи отговорността на
новоучредените дружества до получаваните от тях нетни активи, но
последната не засяга правилото по предходното изречение на §3 от чл.146 от
Директивата за гарантиране правата на неудовлетворения кредитор чрез
солидарната отговорност на новоучредените при разделянето или отделянето
дружества.
Предвид горната уредба, разпоредбата на чл.263л, ал.1 ТЗ следва да
бъде тълкувана в смисъла, съответен на целта на същата норма и на
имплементираното правило на Директивата, да бъдат гарантирани правата на
кредитора на преобразуващото се дружество чрез солидарната отговорност на
всички участващи в преобразуването предприятия, освен прекратените.
Ограничението по изр. 2-ро на законовата разпоредба касае отношенията
между участващите в преобразуването дружества, но не може да има за
16
последица ограничаване възможността на кредитора да се удовлетвори от
отделеното и преминало към новоучреденото дружество имущество, което е
било част от патримониума на длъжника му.
Не почива на закона и здравия разум предложеното от ответниците
тълкуване на разпоредбата, при което кредиторът на преобразувало се
дружество следва да извършва проверки кое от новоучредените дружества
какви задължения ще избере да погасява или дали и в какъв момент
погасените от него задължения няма да надминат чистия актив на
прехвърлените му имущества, така че да гарантира правата си да получи
удовлетворение на вземанията си. Последното не само не гарантира правата
на кредитора, а в хипотеза като процесната създава условия за успешното
възпрепятстване на удовлетворяването им, доколкото на новоучредените
дружества се прехвърлят само права, а всички задължения остават за
преобразуващото се дружество, което реално е със значително намалени
активи в резултат на преобразуването.
Именно последното цели имплементирата в чл.263л ТЗ Директива да
бъде избегнато в националните законодателства. За пълнота следва да бъде
добавено, че за разлика от изрично уредените отношения между солидарно
отговорните дружества при преобразуване чрез разделяне – чл. 263л, ал. 2 ТЗ,
когато може да не бъдат разпределени точно правата и задълженията на
преобразуващото се дружество, националният законодател не е предвидил
относно отделянето нещо различно от общото правило на ал.1, изр. 2-ро на
чл.263л ТЗ, тъй като последното урежда хипотезата на разпределени при
преобразуването права и задължения, каквото задължително изискване има
при преобразуването чрез отделяне.
С оглед изложеното съдът намира, че разпоредбата е пределно ясна -
всички дружества – преобразуващото се и новоучредените, без прекратените,
отговарят солидарно, а във вътрешните им отношения, този, на който
дългът е разпределен, следва да понесе цялата отговорност, а другите не
повече от стойността на разпределения им нетен актив, като за разликата
могат да претендират връщане от дружеството, на което задължението е
разпределено, респективно от преобразуващото се дружество, за което дългът
е останал, ако не е разпределен на някое от новоучредените. Или с други думи,
правилото на чл.263л, ал.1, изр.2 ТЗ, тълкувано систематически във вр. с
изр.1 следва да се разбира като уреждаща вътрешните отношения между
солидарните длъжници, а не като ограничаваща пълната им отговорност
спрямо кредитора. Обратното разбиране би било в противоречие с основния
принцип при преобразуване – правата на кредиторите да не бъдат накърнени
от самото преобразуване.
По тези съображения ответниците, жалбоподатели в тази инстанция,
са солидарно отговорни с преобразувалото се дружество „В и ВГД оранжерии
Петрич“ ООД, от което са се отделили при преобразуването, за процесните
задължения по Договора за кредит за главница и обусловените лихви и
17
неустойки.
В този смисъл са Определение №284 от 10.05.2022г. на ВКС, II т.о. по
т.д.№998/2021г., с което не е допуснато до касационно обжалване Решение
12519 от 21.12.2020 г. по т. д. № 4465/2019 г. на САС, Решение №179 от
10.01.2014г. по т.д.№396/2012г., I т.о. на ВКС; Решение №140 от 07.03.2022г. на
САС по в.т.д.№939/2021г.; Решение №306/ 01.05.17г. на САС по т.д. №5667/16г;
Решение № 904/19.04.17г на САС по в.т.д.№4291/15г., които настоящият състав
напълно споделя.
Неоснователни са доводите, поддържани от жалбоподателя „Консервна
фабрика Петрич" ЕООД ,че след като Анекс №2 от 10.02.2014г. към договора за
кредит е подписан след преобразуването, не можела да бъде ангажирана дори
ограничената солидарна отговорност на отделените дружества за задълженията на
„В и ВГД Оранжерии Петрич" ООД /н/ по предоговорения след преобразуването
договор за кредит. Задълженията по процесния Договор за кредит от 14.03.2012г.
са такива, възникнали преди датата на преобразуването – 26.06.2013г., при
кредитиране на събраните по делото доказателства и заключението по
изслушаната ССЕ, като с последващите анекси №1 и №2 само са предоговаряни
условията за погасяване на кредита и крайния срок за погасяване.
При този анализ на доказателствата и тълкуване на разпоредбата на
чл.263л, ал.1 ТЗ, имаща значение за отговорността на новоучредените след
отделянето дружества, въззивният съд намира, че предявените искове са
основателни и доказани в размерите, приети от първоинстанционния съд.
Изводите му са изцяло основани на заключението на съдебната експертиза,
неоспорена от страните, поради което липсват основания да се приеме извод,
различен от направения.
При съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Жалбите на всички
ответници са неоснователни и следва да се оставят без уважение.
С оглед изхода на делото, право на разноски за въззивната инстанция
има въззиваемата „КТБ“-АД /н/, но такива не са претендирани.
Така мотивиран и на основание чл.272 от ГПК, Софийският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №902317 от 03.01.2023г. на ОС-
Благоевград, ТО, 2 състав, постановено по т.д.№ 66/2018 год.
18
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19