№ 286
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500340 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното
производство Н. П. Н. от гр. К. против решение № 18 от 24.01.2021 г., постановено по
гражданско дело № 851/2020 г. по описа на РС – гр. К., с което съдът е отхвърлил
предявените от нея искове за признаване за установено по отношение на ответника „Б.
ДСК“ ЕАД, че не дължи сумата 7 567,89 лева в качеството си на поръчител по договор за
потребителски кредит Експресо № 424194818490 с титуляр С.Ю.А.. В жалбата се твърди, че
решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие със закона и със
събраните по делото доказателства.
Въззиваемата страна е подала писмен отговор на въззивната жалба, в който изразява
становище за нейната неоснователност.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата твърди в исковата молба, че по силата на договор за потребителски кредит от
28.04.2017 год. С.Ю.А. – приятел на ищцата, получил кредит в размер на 8000 лева от Б.
„С.Ж.Е.“ в качеството на кредитополучател, със срок на договора – до 10.05.2024 год., като
ищцата подписала договора в качеството на поръчител. Кредитът бил преведен по разкрита
банкова сметка на името на титуляра на задължението С.Ю.А.. Последният усвоил кредита
изцяло за лични нужди. Ищцата не получила никаква част от сумата, въпреки първоначалата
уговорка с парите двамата да направят ремонт на апартамент в гр. К., в който да заживеят
1
като семейство. Считано от м. май 2017 год. А. спрял да обслужва кредита, като не
заплащал дължимите вноски по договора за кредит. През м. октомври 2020 год. и на
03.11.2020 год. „Б. ДСК“ АД – правоприемник на „С.Ж.Е.“ удържала суми от банковата
сметка на ищцата, която разбрала, че сумите са отнесени за погасяване на кредита поради
неплащане на дължимите вноски от кредитополучателя. Счита, че вземането на Б.та към нея
в качеството й на поръчител е погасено, тъй като не е спазен преклузивният 6-месечен срок
за предявяване на претенцията към нея като поръчител по чл. 147 от ЗЗД. Счита, че Б.та –
кредитор е следвало да упражни правата си до 10.06.2018 год., което в случая не е сторено.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че не съществува
претендираното вземане на Б.та срещу нея по договора за кредит с третото лице в размер на
7 567,89 лева /уточняваща молба от 04.02.2021 год./.
В писмения отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения отрицателен
установителен иск. Сочи, че ищцата няма качеството на поръчител по договора за кредит, а
е съдлъжник. Обстоятелството, че не е усвоила кредита не променя това нейно качество,
след като страните са се съгласили сумата да бъде преведена по посочената от тях сметка, а
разпределянето на сумите между съдлъжниците е въпрос на техни вътрешни
взаимоотношения. Поради това счита за несъстоятелни и доводите на ищцата за погасяване
на вземането на Б.та поради изтичане на 6-месечния срок по чр. 147 от ЗЗД. Преклузивният
срок за предявяване на иск срещу главния длъжник започва да тече след падежа на главното
вземане, но при солидарността, която е налице в правоотношенията между кредитор,
кредитополучател и съдлъжник по сключения договор за кредит, липсват нормативно
определени преклузивни срокове за предявяване на претеницята. Ишцата се е задължила да
отговаря солидарно с кредитополучателя за всички негови задължения, произтичащи от
договора за кредит /чл. 17, ал. 1 от договора/. Твърди, че в случая са приложими нормите на
чл. 122 и сл. от ЗЗД, като при солидарност кредиторът има право да иска изпълнение на
цялото задължение от всеки от солидарните длъжници. Освен това, по силата на чл. 17, ал. 3
от договора Б.та като кредитор има право да иска директно изпълнение от съдлъжника на
цялото задължение или на всяка негова част веднага след настъпване на изискуемостта. С
договора съдлъжникът – ищец безусловно е дал съгласието си от всички негови сметки н
Б.та кредиторът да събира дължими по договора за кредит суми /чл. 17, ал. 5/. Оспорва да е
удържала автоматично посочената от ищцата сума в размер на 767,67 лева – обезщетение от
НОИ на 03.11.2020 год. Б.та е удържала единствено сумата 1139,60 лева на 30.10.2020 год.,
с която са погасени задължения по процесния договор за кредит, като тази сума е постъпила
по отпуснат кредит на ищцата от „К.“ АД и не представлява несеквестируем доход. Моли
съда да отхъврли изцяло предявения иск.
Според представения по делото договор за кредит от 28.04.2017 год. „С.Ж.Е.“ АД е
предоставила на С.Ю.А. – кредитополучател кредит в размер на 8000 лева за срок до
10.05.2024 год., като е посочено, че кредитът се усвояна по разплашателната сметка на
кредитополучателя и се погасява съгласно Приложение № 1 към договора. Страна по
договора е и Н. П. Н. в качеството на „съдлъжник“. Размерът на анюитетните погасителни
2
вноски е 125,53 лева за период от 84 месеца, при ГЛП 7,59% за целия срок на договора, и
ГПР в размер на 10,05%. Посочено е, че средствата за погасяване на кредита са от превод на
заплата в пълен размер по разплащателната сметка на кредитополучателя. Предвидено е
кредитът да се усвои безкасово по разплащателната сметка на кредитополучателя. При
забава на кредитополучателя в плащанията над 90 дни Б.та има право да обяви кредита за
изцяло предсрочно изискуем, като в този случай изискуемостта настъпва след уведомяване
на кредитополучателя с писмо с обратна разписка. При неиздължаване в уговорените
срокове на дължимите суми Б.та може да ги събира служебно от всички сметки на
кредитополучателя и на съдлъжника, открити при нея, както и да насочи принудително
изпълнение върху която и да е част от имуществото на кредитополучателя и на съдлъжника.
Съгласно чл. 17 от договора съдлъжникът заявява безусловно, че встъпва в дълга на
кредитополучателя и се задължава в това качество да отговаря солидарно с него за всички
негови задължения, произтичащи от договора, като съдлъжникът дължи същото, за което се
е задължил и кредитополучателят, в същия обем. Посочено е още, че Б.та има право да иска
изпълнение директно от съдлъжника на цялото задължение или на всяка негова част след
настъпване на изискуемостта на съответното задължение. Съдлъжникът безусловно се е
съгласил също така Б.та да събира от всички негови сметки при нея суми, дължими към Б.та
по силата на договора.
С уведомление изх. № 0010-20-07061/11.12.2020 год. до Н.Н. „Б. ДСК“ АД /след
обединението й с „Е.“ АД, считано от 30.04.2020 год./ е уведомила ищцата, че поради
неплащане в срок на дължимите вноски по договор за кредит от 28.04.2017 год., Б.та
обявява кредита за предсрочно изискуем. Липсват данни за връчване на уведомлението на
ищцата.
Видно от представеното по делото извлечение от сметка на „Б. ДСК“ АД, към датата
на подаване на исковата молба останалата неиздължена сума по договора за кредит възлиза
на 7 567,89 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Софийският окръжен съд намира, че въззивната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Спорният между страните въпрос е относно качеството на ищцата като задължено
лице по договора за кредит, с оглед въпроса приложима ли е спрямо нея разпоредбата на чл.
147 ЗЗД, уреждаща преклузивният срок, с настъпване на който отпада отговорността на
поръчителя.
Не се спори между страните, че ответницата по настоящото дело не е
кредитополучател. В клаузата на чл. 17 от договора обаче изрично е посочено, че с
подписването му се уговаря солидарна отговорност по смисъла на чл. 121 – 123 ЗЗД на
ищцата в качеството й на солидарен длъжник, като задължението обхваща всички суми по
кредита до пълното им погасяване. Уговорено е, че кредитополучателят не се освобождава
3
от задълженията по договора за кредит, като отговаря наред със солидарния длъжник, както
и че при неплащане на дължими съгласно договора суми Б.та може да насочи своето
изпълнение и да събере дължимите суми в пълен размер, както от кредитополучателя, така
и от солидарния длъжник.
В случая ищцата е поела задължението за връщане на заемната сума като солидарен
длъжник, без да е посочено основанието за поемане на тази солидарност, но е посочено, че
следва да отговаря поради встъпване в дълга на кредитополучателя, т.е. по реда на чл. 121 и
сл. ЗЗД. Солидарната отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има
възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на
един погасява дълга и освобождава всички длъжници. Общите правила, уредени в чл. 121 –
127 ЗЗД са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига да не е
уговорено друго, какъвто не е настоящият случай. Разликата при различните видове
солидарна отговорност се следва от основанието за възникването на същата, поради което и
съдът дължи установяване на вида на солидарната отговорност, според основанията за
възникването й, за да се определи спецификата на конкретните облигационни отношения.
Квалификацията "солидарен длъжник" е обща и не дава информация за същността на
отговорността на ответницата към ищеца – кредитодател. При встъпването в дълг, в
резултат на което се стига до възникване на солидарна отговорност между главния длъжник
и встъпващия, съществуването на солидарното задължение не е предпоставка за
съществуването на другото, като всеки от съдлъжниците дължи на свое независимо
основание, като отпадане задължението на единия длъжник не води до отпадането на
другите. Така при встъпването в дълг едно трето на правоотношението между кредитор и
главен длъжник лице се съгласява да поеме съществуващото задължение като солидарен
длъжник. Поради това и встъпването в дълг, когато следва от сключен между кредитора и
встъпващия в дълг договор наподобява поръчителството, но встъпилият в чужд дълг е
винаги отговорен на същото право основание, на което дължи първоначалния длъжник и
солидарно с него. Затова, в случаите на чл. 101 ЗЗД отговорността на встъпилия нов
длъжник може да съществува само ако съществува първоначалния дълг, но отговорността на
встъпилия не е акцесорна на главното задължение. Не така стои въпросът при задължението
на поръчителя, което е винаги акцесорно на главното. В случай, че лицето поеме
отговорността да заплати определена сума, ако не я изплати първоначалния длъжник и не е
налице изрична уговорка да отговарят солидарно следва да се приеме, че е налице уговорка
за поръчителство. Когато източник на солидарността е конкретният договор, а не законът е
налице встъпване в дълг, а не поръчителство. Предмет на съгласието за встъпване в дълг е
поемането на чужд дълг като свой, за който встъпилият отговаря наравно с първоначалния
длъжник, на свое собствено основание и в пълен обем, без да е налице акцесорност и
ограничение в срока на отговорност. За разлика от встъпването в дълг поръчителят се
съгласява да отговаря за чужд дълг, но при съответните ограничения в отговорността.
Настоящият случай не е такъв, доколкото по силата на изрично изявление между кредитора
и ответницата е предвидено възникване на солидарна отговорност, без да са предвидени
4
уговорки, от които да се съди, че отговорността й е ограничена от тази по главния дълг,
поради което може да се заключи, че възникналата за ответницата отговорност е солидарна,
произтичаща от съглашение с кредитора за встъпване в дълг. Поради липса на белези, които
да характеризират тази отговорност като акцесорна на задължението на главния длъжник
следва изводът, че ответницата е встъпила в дълг. Предвид това, същата няма качеството на
поръчител, поради което и спрямо нейната отговорност не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 147 ЗЗД /в посочения смисъл – Определение № 130/15.02.2017 г. по т.д.
№ 60195/2016 г. на III ГО на ВКС, както и "Облигационно право. Обща част" – Проф. А.К.,
издателство Сиби/.
По горните съображения съдът намира, че спрямо ответницата, поемайки
задължението като встъпваща в чужд дълг, не е приложима разпоредбата на чл. 147 ГПК,
предвиждаща преклузивен срок за ангажиране отговорността й. Предвид това и по вече
изложените по-горе мотиви същата е задължена за вземанията по договора за кредит,
предмет на предявените искове. От гледна точка на кредитора-заемодател без правно
значение е дали в качеството си на съдлъжник ответницата е получила нещо по договора за
заем, тъй като това са вътрешни отношения между нея и заемателя. С оглед това съдът не
възприема възраженията на ответницата, че не следва да отговаря като съдлъжник, тъй като
била измамена от кредитополучателя и не е получила нищо от усвоената сума по кредита.
По горните съображения искът за признаване за установено по отношение на
ответника, че не съществува вземането му по отношение на ищцата за сумата 7 567,89 лева в
качеството й на поръчител по договор за потребителски кредит Експресо № 424194818490 с
титуляр С.Ю.А., следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното
решение, на основание чл. 272 от ГПК.
При този изход на делото ответникът, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК има право на
направените разноски за въззивното производство в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В конкретния случай спорът произтича от търговска сделка по чл. 286 от ТЗ –
договор за потребителски кредит, който е сключена от търговец – „Е.“ АД /понастоящем „Б.
ДСК“ ЕАД/, във връзка с упражняваното от него занятие, което определя делото като
търговско. Цената на предявения иск е под 20 000,00 лв., поради което и на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК, обжалваното решение не подлежи на касационен контрол.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18 от 24.01.2021 г., постановено по гражданско дело
№ 851/2020 г. по описа на РС – гр. К..
ОСЪЖДА Н. П. Н. ЕГН ********** от гр. К. да заплати на „Б. ДСК“ ЕАД сумата
100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 8 и ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6