П Р О Т О К О Л № 260065
гр. Пловдив, 04 февруари 2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и
първа година, в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ
ЧАМБОВ
Членове: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Николай Божилов, сложи за разглеждане докладваното от съдия Рангелова ВЧНД № 54 по описа за 2021 година.
Производството
е по чл. 64, ал. 6 и 7 от НПК, образувано по частна жалба на обвиняемия Т.Г.К.,
депозирана чрез защитника му – адв. М., против определение на Пазарджишкия окръжен съд от 29.01.2021
г., по ЧНД № 50/2021 г., с което му е взета мярка за неотклонение “задържане под стража” по ДП № 77/2021 г. по
описа на *.
На основание Заповед № РД
55
от 14.05.2020 г. на Председателя на Пловдивския
апелативен съд, действаща и към момента, относно разглеждане
на наказателни дела със задържани лица, с оглед въведените противоепиде-мични
мерки за предпазване и ограничаване разпространението на
заразата от коронавирус COVID-19, а така също и Правилата и мерките за работата на съдилищата в условията
на пандемия, приети с решение на СК на ВСС (протокол № 15 от 12.05.2020 г.,
изм. и доп. с протокол № 16 от 19.05.2020 г., изм. и доп. с протокол № 17 от
02.06.2020 г., изм. и доп. с протокол № 39 от 10.11.2020 г.) и установеното наличие на техническа възможност за осъществя-ване на
видеоконферетна връзка чрез Skype на Началника на ареста *е разпоредено да осъществи такава и обвиняемият да
не бъде конвоиран, а да бъде осигурен в съответно
помещение за видеоконферетна връзка.
Осъществена е видеоконферетна връзка
с Ареста в гр. *с добър звук
и картина с
помощта на системен администратор на съда – Валентина Нончева, която
присъства в съдебната зала.
На именното повикване в 11:22
часа на линията се намира обвиняемият Т.Г.К..
За
него в съдебната зала се явява защитникът му - адв. И. М., редовно
упълномощен в това качество на досъдебното производство.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото. Няма процесуални пречки.
Адв. М.: Да се даде ход на делото. Няма процесуални пречки.
Обвиняемият К.: Да
се гледа делото. Виждам ви и ви чувам добре.
Зная за какво е производството днес пред вас.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на
делото, поради което
О
П Р Е
Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. М.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към състава и такива за други
доказателства по делото.
Да се даде ход на съдебните прения.
Обвиняемият К.: Също
нямам възражения този състав да разгледа делото. Нямам искания за
доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания за отводи и за други доказателства.
Да се даде ход на съдебните прения.
С оглед липсата на искания по този ред съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. М.:
Уважаеми апелативни съдии, при вземане на решение относно мярката за
неотклонение на К., моля да вземете предвид, че той не се е укрил и с цялото си
поведение е спомогнал разследващите органи.
До известна степен бих могъл да кажа, че
първата предпоставка на чл. 63 НПК, само до известна степен, е налице, но не
така стои въпросът с другите две предпоставки.
Презумпцията по чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК в случая не съществува, тъй като престъплението, за което е привлечен като
обвиняем не е тежко по смисъла на закона, тъй като за него се предвижда
наказание по-малко от 10 години „лишаване от свобода“.
Следователно следва да изведем преценка
за липса или наличие на опасност същият
да се укрие или извърши друго престъпление от наличните доказателства по
делото, както и от процесуалното му поведение.
По отношение на факта на неговото
съдебно минало – той е осъждан и реабилитиран и периодът, който е изтекъл от
тогава е повече от 13 години. Характеристичната справка, представена по делото
е в този смисъл. Съгласен съм със съда, че по отношение на него е настъпила
реабилитация, но не мога да кажа, че съм съгласен, че той има трайно изградени
престъпни навици. От тогава до ден днешен, т.е. до преди задържането му, той не
е имал криминална проява. Не може да се направи извод от едно осъждане, което
вече си го е изтърпял, за което е и реабилитиран, че има изградени трайни
престъпни навици.
Мярката му за неотклонение би следвало
да се вземе като се има предвид и процесуалното му поведение. При извършената
проверка от полицаите, които са го спрели, сам си е казал колко пакетчета има и
им ги е дал, като са го попитали
полицаите за нещо друго незаконно дали има, е казал, че вкъщи също има и като
отиват там, предава още пакетчета. Не виждам как при това поведение за него
съществува опасност да извърши друго престъпление или да се укрие. В съдебната практика
има принцип, че при оказване на съдействие на полицията, на разследващите, следва
да се даде някакъв реверанс при такова поведение – и с оглед наказанието, и с оглед мярката за неотклонение.
Аз тук не виждам реверанса към обвиняемия, след като той сам се е уличил в престъплението, в което е обвинен.
Уважаеми апелативни съдии, аз не моля за
по-лека мярка за неотклонение, а за тъждествена такава, с оглед решението на ВКС
– 10/1992 г., според което домашният арест като мярка за неотклонение е
тъждествена спрямо задържането под стража.
Той има и здравословни проблеми и това е
видно от материалите.
Връщам се на заключението, че има
изградени трайни престъпни навици. Аз не мисля, че те са налице. Минал е
13-годишен период от последното му осъждане.
Ако му се вземе мярка за неотклонение „домашен
арест“, считам, че той нито ще извърши друго престъпление, нито ще се укрие.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият Т.Г.К.: Съгласен съм с това, което каза адвокатът
ми и моля да промените мярката ми за неотклонение в „домашен арест“.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите определението на Пазарджишкия окръжен съд като правилно, обосновано и
законосъобразно.
Колегата ме облекчи като заяви, че е
налице обоснованото подозрение, че именно обвиняемият е извършител на деянието,
за което е привлечен. Съвсем накратко – при управление на МПС той е спрян за
проверка, като на място, а после и от дома му са иззети наркотични вещества от 24
грама. Това е установено от извършените разпити пред съдия на свидетелите,
както и от обяснението на обвиняемия, че той е задържан в момента, в който е отивал
да извършва сделка за пласиране на наркотично вещество, т. е. налице е първата
от кумулативно предвидените три предпоставки.
По отношение другите две предпоставки
съдът е разсъждавал, че няма данни той да се укрие, като е отчел неговата
уседналост – има постоянен адрес, възрастта му, които не предполагат действия
по укриване.
На следващо място съдът е разсъждавал
може ли той да извърши друго престъпление. Прав е колегата, че е настъпила
реабилитация за обвиняемия. но тези данни за предходно осъждане могат да се
разглеждат в насока за характеристика (негативна).
На следващо място съдът правилно е
разсъждавал и по отношение на обстоятелствата, при които лицето е било
задържано, от една страна, от друга – едно значително количество наркотично
вещество, иззето в момента на проверката, с твърдението, че е предназначено за
разпространение.
От друга страна следва да се обсъди и
неговото здравословно състояние. Налични са в кориците на делото материали за
здравословното му състояние, като от така представените документи може да се
направи извод, че е с хронична хипертония, за която взема съответните
медикаменти. При нужда медицинска помощ може да бъде оказана в Специализираната
болница при Затвора *, а и във всяко друго специализирано лечебно заведение.
С оглед изложеното и принципите на чл.
57 от НПК считам, че най адекватната мярка за неотклонение е именно „задържане
под стража“ за лице, което е превърнало разпространението на наркотици в своя
професия.
Реплика на адв. М.: Казал съм, че до известна степен е налице първата предпоставка. Дори тя да
е налице, в този дух е Решение № 1/2006 г. на ВКС, в което се казва, че НПК не
допуска задължително задържане под стража и че обоснованото предположение не е
достатъчно, за да мотивира един правосъден орган за налагане на тази най-тежка
принуда по отношение на правата на личността. Това съм изложил и в жалбата.
Един продължителен период от 13 години е
минал след осъждането му и излизането му от затвора и не може да се говори за
трайно изградени престъпни навици. Той не е извършил никакво престъпление в
този период.
Съдът
даде последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият Т.Г.К.: Моля за
мярка за неотклонение „домашен арест“.
Съдът
се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в
11.40 часа в същия съдебен състав, секретар и страни.
След като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите и съображенията на страните, ПАС прие, че искането за отмяна на
обжалваното първоинстанционно определение и за определяне на мярка за
неотклонение, различна от задържане под стража, не е основателно.
Споделят
се съображенията на първоинстанционния съд, че наличната доказателствена маса,
състояща се от надлежно изброени гласни, писмени и веществени доказателствени
материали, както и експертното изследване на инкриминираните наркотични
вещества, обосновава предположение за причастност на жалбоподателя към
инкриминираното наказуемо с лишаване от свобода престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК. Аргументите на защитата за липса на сигурни доказателства в споменатия
смисъл не държат сметка, че обоснованото предположение се изследва в
производство, което се развива по реда на чл. 64 НПК, т.е. не е редно да се
приравнява на по-високия стандарт, който съдът прилага при решаване на
въпросите за вината и отговорността по реда на чл. 303, ал. 2 НПК – за
доказаност на обвинението по несъмнен начин при постановяване на осъдителна
присъда. Всъщност в случая става дума за доста висока степен на предположение,
доколкото обвинителната теза разчита на показания на потребители на
разпространявани от К. наркотични вещества, както и на негово конкретно
извънпроцесуално признание, че държаното към инкр. момент количество наркотик е
негово.
Споделим
е и изводът за наличието на останалите предпоставки за вземане на атакуваната
мярка за неотклонение. И според ПАС е налице опасност К. да извърши
престъпление, ако не се задържа под стража. Видно от показанията на св. А. и
св. А., той ги е снабдявал с наркотични вещества месеци наред, при това
редовно. Пък и свидетелството за съдимост на К. сочи, че няма задръжки да
накърнява различни видове защитени от наказателното право обществени отношения
– осъждан е за няколко кражби и телесни повреди, включително ефективно. Вярно
е, че е реабилитиран за споменатите осъждания, но те следва да бъдат отчетени
при решаване на въпроса за мярката за неотклонение, доколкото показват, че
настоящото престъпление не е просто инцидентен акт, извършен поради
неблагоприятно стечение на обстоятелствата, а разкрива закономерност на
престъпния подтик. Иначе казано, степента на обществена опасност на личността
му отчетливо се отличава от степента на обществена опасност на потенциалния
извършител на престъпление по чл. 354а от НК. В тази връзка коментираната
опасност е съвсем реална.
Същевременно
заради завишената конкретна тежест на посегателството може да се очаква висок
размер на наказанието лишаване от свобода, който може да послужи за мотив за
отклонение от наказателноправно въздействие и така да блокира закономерния ход
на наказателното производство. Фактът, че е създал семейство, с което живее на
постоянен адрес не може да снижи коментираните опасности.
В
аспекта на неопроверганите твърдения на споменатите свидетели за редовно
снабдяване с наркотици и следващата по тежест мярка за неотклонение се явява нецелесъобразна, доколкото е явно,
че жалбоподателят е изградил и поддържа клиентска мрежа, обслужването на която
не би било невъзможно и при условията на домашен арест.
ПОС
е съобразил и състоянието на здравето на К. и правилно е преценил, че не
препятства пенитенциарен престой. Споделима е неговата констатация, че от
записките в представените от защитата медицински документи не може да се
направи извод за влошаване на хиперточнотото му страдание за периода след
приключване на лечението му в кардиологичното отделение на МБАЛ - * през 2014
г.
Вярно
е, че жалбоподателят е изложил признание пред полицаи за държането на
инкриминираните количества наркотик, но адв. М. надценява способността на този
факт да повлияе на решението за мярката за неотклонение. Не се касае за
доброволно явяване с признание за извършено престъпление, а за изявление,
сторено в момент, когато наркотичните вещества така или иначе е щяло да бъдат
намерени и иззети.
Казано
накратко, към настоящия процесуален момент обвинителната теза за извършване на
инкриминираното деяние от страна на жалбоподателя има изискуемата
доказателствена защитеност, а опасността да извърши престъпление или да се
укрие, ако е на свобода, е действителна и сериозна.
В
заключение – обжалваната мярка за неотклонение е взета при подходящо мотивиране
на законовите предпоставки за това, като са съобразени обстоятелствата по чл.
56, ал. 3 от НПК и следователно точно тя би била годна да обслужи целите по чл.
57 НПК.
Ето защо съдът в настоящия състав
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от
29.01.2021 г., по ЧНД № 50/2021 г.
по описа на Окръжен съд Пазарджик, с което е взета мярка за неотклонение “задържане под стража” по отношение на Т.Г.К., ЕГН **********
– обвиняем по ДП № 77/2021 г. по описа на *.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
Протоколът
изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 11:45 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: