Р Е Ш Е Н И Е
№ 234 08.07.2019
г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на втори юли две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Елена Драганова
Прокурор:
като рагледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
НАХД № 638 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Монопол 08”
ЕООД, град Хасково, представлявано от управителя Х. И. Х. срещу Наказателно
постановление № 45-0000121 от 19.04.2019 г. на Началника на ОО “АА”, град
Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на дружеството – жалбоподател е
наложена административна санкция: имуществена санкция в размер на 1000 лева по
чл. 104, ал.1, предл. 1 от ЗАвтПр за нарушение по чл. 11, §. 1 от AETR ДВ бр. 28 от
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. Т. Н., надлежно упълномощен, който заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения в подкрепа на тезата за нейната основателност.
Административнонаказващият орган ОО “АА”, град Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. В представеното писмено становище, съдържащо се в съпроводителното писмо, намират обжалваното наказателно постановление за съобразено с материалните и процесуални правила при издаването му и предлагат да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се
произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На 19.03.2019 г. била извършена от свидетеля В.С.М. на длъжност инспектор в Областен отдел “АА”, град Хасково и С. И. К. на същата длъжност, проверка на транспортната дейност на „Монопол 08” ЕООД, град Хасково, притежаващо Лиценз на Общността № 13374, валиден до 31.05.2015 г. за извършване на международен превоз на товари. В хода на проверката било установено, въз основа на информацията от свалената карта на водача Н. П. П., че е извършен международен превоз на товари с товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „*****“ с рег. № ******, оборудван с дигитален тахограф „Siemens AG“ и прикачено ремарке „Самро ЦД19ПЖ, с рег. № ****** по маршрут от Република Турция до Република България, видно от международна товарителница CMRот дата 13.11.2018 г. За същия автомобил и водач контролните органи достигнали до извода, че превозвачът не бил организирал работата на водача във връзка с осъществения международен превоз на товари попадащ в обхвата на Европейската спогодба AETR, така че да спазва, изискванията, относно дневно време на управление, определени в чл. 6, параграф 1 от AETR и да спазва изискванията относно дневната почивка, определени в чл. 8, параграф 2, изр. 2 от AETR, тъй като установили, че за 24 – часов период на управление, водачът не бил ползвал намалена дневна почивка от минимум 9 последователни часа за периода от 07:12 часа на 13.11.2018 г. до 07:12 часа на 14.11.2018 г., като ползваната почивка от 7 часа и 27 минути била намалена с 1 до 2 часа. С оглед на тези констатации, на дружеството - жалбоподател е съставен на същата дата, от свид. В.С. М., в присъствие на изрично и надлежно овластено от законния представляващ на „Монопол 08” ЕООД, град Хасково, а именно от управителя Х. И. Х. лице – А. Д.С. Акт за установяване на административно нарушение, серия А – 2018, № 258503. Актът е предявен чрез упълномощеното от законния представител на дружеството лице и подписан от него, а препис от АУАН му е връчен на същата дата срещу подпис, без да бъдат вписани обяснения или възражения по него в съответната графа. Възражения не са депозирани допълнително в рамките на законоустановения срок.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение.
Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел В.С.М., чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, отнасящи се до извършване на проверката и констатациите, до които е достигнал заедно със своя колега – С. И. К. и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на: т. 1. Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък "Регламент 561/2006" и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27 от 2012 г.), наричана по-нататък "AETR". Съгласно чл. 11, § 1 от Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/, предприятието трябва да организира автомобилните превози и надлежно да инструктира членовете на екипажите по такъв начин, че да бъдат в състояние да спазват разпоредбите на тази спогодба. Според чл. 104 от Закона за автомобилните превози, в редакцията, изм. - ДВ, бр. 17 от 25.02.2011 г., превозвач, който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция 1000 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на дружеството - жалбоподател имуществена санкция е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН лично на лице, упълномощено по надлежния ред от представляващия по закон дружеството – жалбоподателя, като чрез това лице е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Следва да се отбележи обаче, че съставеният акт за установяване на административно нарушение формално не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и конкретно на това по т. 4 от цитираната разпоредба, по следните съображения:
Посочено в процесния АУАН е, че превозвачът не бил организирал труда на водача Н. П. П. така, че да ползва дневна и седмична почивка, съгласно разпоредбите на AETR за 24 – часов период от 07:12 часа на 13.11.2018 г. до 07:12 часа на 14.11.2018 г., съгласно изискванията, относно дневно време на управление, определени в чл. 6, параграф 1 от AETR и да спазва изискванията относно дневната почивка, определени в чл. 8, параграф 2, изр. 2 от AETR, видно от тахографските листи на водача за този период, като се сочи датата, съответно период на извършване на нарушението, с оглед неговия характер от гледна точка формата на изпълнителното деяние. По своя характер вмененото на жалбоподателя административно нарушение се осъществява от обективна страна чрез бездействие, но то също се характеризира с основните белези на всеки състав на нарушение, сред които решаващо значение има датата на извършването му. Независимо, че понякога тя може да съвпада с датата на установяване на нарушението, следва при всички случаи да се разграничава от нея. В случая посочването на датата на извършване на проверката на превозвача не обосновава само по себе си извод относно това какви са твърденията за датата на извършване на нарушението. За последното е необходимо да има въведени изрични твърдения, вписани в акта за установяване на административно нарушение, впоследствие и в наказателното постановление от страна на наказващия орган, тъй като с тези фактически твърдения се формират и пределите на доказване при преценка законосъобразността на обжалваното НП и се явяват в пряка връзка с гарантиране правото на защита на жалбоподателя. Той следва да знае всички факти около нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Още повече, че с оглед неговия характер е обективно невъзможно датата на извършване и на установяване да съвпадат. В случая това изискване действително е изпълнено, като е отчетено, че организацията на работата е предхождаща, а не последваща дейност, което затвърждава вече достигнатия извод за необходимата яснота в описанието на нарушението откъм част от характеризиращите го признаци от обективна страна – дата на извършване на деянието.
По – нататък, актосъставителят, приемайки в АУАН, че е налице неизпълнение на задълженията на превозвача във връзка с организиране работата на водача така, че да спазва разпоредбите на АETR във връзка с изискванията за задължителна дневна и седмична почивка, е следвало да държи сметка, че бездействието на превозвача по организиране на работата на водача, така, че да съответства на нормативите за нейното изпълнение е различно от нарушението на самия водач, във връзка с неспазване изискванията за ползване на задължителната дневна и междуседмична почивка. Последното наистина често пъти се явява индиция за допуснатото нарушение от страна и на превозвача, но нарушението на водача по спазване на нормативите за задължителни почивки не обосновава само по себе си отговорността на превозвача за организация на неговата работа, още повече, че се касае за две различни нарушения, като никое от тях не попада, като обективен признак в състава на другото. В този смисъл, това, че е констатирано обективното проявление на неспазване на изискванията за ползване на дневна и седмична почивка от страна на водача за определен период, не съдържа в достатъчна степен твърдение под формата на описание на нарушението на превозвача по организация на работата от гледна точка излагане на обстоятелствата за начина на извършване на това нарушение – с неиздаване на съответните заповеди за организация на работата, непровеждане на инструктажи или по друг начин. Най – малкото следвало е да се им предвид вече изложеното, че организацията на работа на водача е не само времеви, но и логически и правно предшестваща дейност, извършвана от превозвача, спрямо тази на водача по повод управление на товарния автомобил и се изразява в необходимост от изпълнение на различни техни задължения с оглед естеството на функциите им.
Изложеното дотук препятства отново възможността на съда да прецени налице ли е неизпълнение на визираното от наказващия орган задължение, доколкото не е описано в пълна степен в какво се изразява нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, в което се изразява и констатираното от съда нарушение на чл. 42, т. от ЗАНН, допуснато по отношение и визираното от контролните органи нарушение.
При издаване на обжалваното наказателно
постановление, освен че е пренесено нарушението, обсъдено по – горе, тъй като
наказващият орган се е съобразил изцяло с изложение в АУАН фактически
констатации, са допуснати и нови такива, касаещи правната квалификация на
нарушението. В този смисъл разпоредбата на чл. 104, ал. 1 има бланкетен
характер и препраща към приложимите на основание чл. 78, ал.1, т. 1 ЗАвтПр
източници на право. Това означава, че при даване на адекватна на нарушението
правна квалификация следва да се посочат разпоредбите, вменяващи съответното
задължение, неизпълнението на което всъщност се санкционира от наказващата
норма. Нещо, което в случая не е сторено с цитиране на нормата на чл. 11, §. 1 от AETR ДВ бр. 28 от
Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради допуснатото съществено процесуално нарушение, поради което същото ще следва да бъде отменено само на това основание. В допълнение следва да бъде отбелязано от материалноправна страна, че констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение, макар и да се потвърждават в определена част, то в частта именно относно съставомерните признаци в състава на административното нарушение е налице непълнота, поради липсата на пълно описание на същите. Това поставя съда в изначална невъзможност да прецени неговата законосъобразност, поради което в тази насока аргументи по същество не следва да бъдат излагани в настоящото решение.
С оглед тези съображения подадената жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, като атакуваното с нея НП - изцяло отменено.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 45-0000121 от 19.04.2019 г. на Началника на ОО “АА”, град Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.