РЕШЕНИЕ
№ 673
гр. Пловдив, 06.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ- ХXVІІІ състав в открито
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря Ваня Петкова, като разгледа административно дело № 2252/2020 година по описа на съда, докладвано от председателя, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
чл. 145 и сл. от АПК вр чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на С.А.К., ЕГН**********,*** чрез пълномощника адв.К. против Решение № Ц2153-15-127 от 07.08.2020г.,
издаден от Директор на ТП на НОИ-Пловдив, с което е оставена без уважение жалба
с вх.№Ц1012-15-192/24.07.2020г. подадена против Разпореждане №**********,
протокол №2146-15-246/-7.05.2020г.
на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив за спиране на отпуснатата и лична
пенсия за ОСВ, считано от 03.02.2020година. В жалбата се счита, че обжалваното решение е
незаконосъобразно и неправилно. Излагат се обстоятелства, свързани с липса на
недобросъвестно поведение, от което да се направи извод, че жалбоподателят има
вина за настъпилите основания, послужили като мотив за спиране на пенсията. Жалбоподателят,
редовно призован, в съдебно
заседание се представлява от адв.
К., който поддържа жалбата и ангажира доказателства. По същество дава становище за липса на обективни предпоставки да бъде спряно изплащането
на пенсията на С.К.. Моли съда
да отмени изцяло обжалваното
решение, както и потвърденото
с него разпореждане, като
се върне преписката на административния орган за възстановяване
на отпуснатата пенсия. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът
– Директор на ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощен процесуален представител юрк. В. оспорва жалбата като неоснователна и ангажира
писмени доказателства.По същество счита, че издадените административни актове
са законосъобразни, съответни на изяснените по преписката обстоятелства, като моли
съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
от фактическа страна, намира за установено следното:
По постъпило заявление
вх.№8957/09.02.2005г в ТП на нОИ Пловдив с разпореждане №********** /Протокол
№2146-15-246/07.05.2020г./ на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ - Пловдив, по условията на §.4, ал.1 от ПЗР на
КСО, считано от 05.09.2004г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст на С.К.. Размерът
на пенсията е определен при навършени
52 години и осигурителен
стаж, превърнат към трета категория труд от 39 г. 00 м. 10 дни. Прието
е, че осигурителният стаж е положен от заявителя в
периода 03.10.1968г -22.12.1996г, от който осигурителен стаж от II категория труд - 20 г. 08 м. 03 дни,
III категория 04г 06м 15 дни и стаж по чл.104 ал.3 КСО от
02г 10м 17 дни. Определен е индивидуален коефициент
на пенсията 1.823, изчислен
от доход базисен период 01.01.1989г.-31.12.1991г. в
размер 36396.00лева, определен на база представеното
удостоверение обр.УП2 №1079/17.06.2000г., изд. от осигурител
КЗЕ ЕАД гр.София. В последствие през
периода 2013г. съгласно Заповед
№ 200/15.07.2013г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е проведена
инвентаризация в ТП на НОИ – Пловдив и е установена липсата на пенсионното досие на жалбоподателя. В тази връзка е преценена
необходимостта от установяване
на осигурителния стаж на К.. С писмо
изх.№К-10779/19.03.2019г. са изискани
да представи оригиналните документи за осигурителния му стаж, което не е получено от
пенсионера, като е направена
констатация, че същата не живее постоянно на територията
на Р България, а на територията
на Израел. По реда на чл.
108, ал.1, т.1 от КСО е извършена проверка от контролните органи при ТП на НОИ
- Пловдив. В Доклад на служители при ТП на НОИ-Пловдив до Директора на ТП на
НОИ-Пловдив е направена констатацията,
че липсва възможност за събиране на доказателства, от които да се установи положеният
от нея осигурителен стаж и
е направено предложение да продължи
изплащането на отпуснатата
пенсия за ОСВ в определения и до проверката размер.
След получен сигнал за образувано наказателно
производство-досъдебно производство №260/2019г по опис на сектор «ИП» при ОД МВР Пловдив и намерени веществени доказателства- пенсионни досиета, сред които и това на жалбоподателя, е издадено Разпореждане № **********
/протокол №2146-15-246/07.05.2020г./ на Ръководител
ПО при ТП на НОИ Пловдив, с което на основание чл.95
ал.2 КСО /отм. от 01.01.2021г./ е спряна
личната пенсия за ОСВ на С.К. поради
съществуващи според осигурителния орган съмнения за правомерността на отпуснатата
пенсия. В тази връзка е започната и нова проверка за установяване
на действителният осигурителен
стаж на заявителя, като с писмо
изх.№2175-15-292#2/25.06.2020г. са изискани
удостоверителни документи за жалбоподателя от осигурителите „Строймашремонт“, „Мини Маришки басейн“ ЕООД-
гр.Димитровград, КЗУ АД гр.София. Получен е отговор
изх.№63/02.07.2020г. на КЗУ АД, според който С.К. не фигурира в документи на длъжност «технически
ръководител» и на същата съгласно разплащателните
ведомости не е изплащано възнаграждение
за периода 06.11.1981г.- 20.11.1992година. Посочено
е, че подписите в представеното
им удостоверение обр.УП-2 с №I-1079/17.06.2000г не
са им познати и не принадлежат на лицата, заемали тази длъжност към посочената
дата, както и посоченият номер не отговаря на номерацията по изходящата им
документация. Срещу издаденото Разпореждане на ръководител ПО при ТП на
НОИ-Пловдив К. депозирала жалба
№Ц1012-15-192/24.07.2020г.. С процесното
Решение №Ц2153-15-127/07.08.20г. горестоящият административин орган оставил жалбата
без уважение, като приел,
че съществуват
съмнения относно действителността на установеният
при отпускане на личната
пенсия за ОСВ осигурителен стаж на заявителя, започнала е проверка за неговото изясняване във връзка с правилното отпускане на лична пенсия по условията на §.4 ал.1 от КСО и приетият
му размер от 39г 00м 10 дни. Според
него проверката касае установяване на непотвърдени обстоятелства, които могат да послужат за прекратяване
на отпусната лична пенсия
за ОС. Недоволен от решението жалбоподателят
е инициирал и настоящото съдебно производство, като по
него са представени документите от оригиналното пенсионно досие на К., установени в хода на
провежданото наказателно
производство. В тази връзка
в хода на съдебното производство жалбоподателят
е оспорил подписите под заявление от 09.02.2005г., както и в приложена молба без
дата до Директора на РУСО гр.Пловдив за представяне на доказателства, за което ангажира и доказателства по проведена СГЕ с вещо
лице Б.. Установява се от приетото
заключение, че нито един от подписите,
нито саморъчният ръкописен текст в тях не е изпълнен от С.К.. По молба от ответника се изиска допълнително заключение към проведената СГЕ относно това дали подписите и ръкописният текст е изпълнен от лицето А. Б.-Г.. Установява се от
приетото заключение от 10.02.2021г., че тя не е лицето, положило подписите и изпълнило ръкописният текст в посочените документи. Същевременно органите по пенсиониране са продължили с проверката за установяване на осигурителният
стаж на К., изисквайки удостоверителни
документи от осигурителя «Буллип»АД гр.София, като не са получили отговор от него.
Фактическата обстановка описана по - горе се установява от представените и приети по делото писмени доказателства – административната
преписка по издаване на атакувания административен акт, заключениетна проведената СГЕ и допълнителна СГЕ, което съдът изцяло кредитира
като обективно,
методологически правилно изготвено
и научно обосновано, без възникнали съмнения. Следва да се отбележи, че в хода както на административното производство, така
и на съдебното производство, жалбоподателят
не представя документи, удостоверяващи стаж и доход съгласно
първоначално зачетения от
страна на осигурителния орган за отпускане
на лична пенсия за ОСВ.
Съдът,
въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията
на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения
акт съгласно чл. 168, ал.
1 от АПК на всички основания по чл. 146, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна поради следните за това съображения:
Обжалваното
решение № Ц2153-15-127/07.08.2020г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и
предхождащото го разпореждане №********** /протокол №2146-15-246/07.05.2020 г.
на длъжностното лице- ръководител на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-
Пловдив, са издадени в рамките на установената от закона местна, степенна и
материална компетентност - чл. 117, ал.
1, т. 2, б. а, респективно чл. 98, ал.
1, т. 1 от КСО. Не се
наблюдават пороци в производството по издаване на оспореното решение,
респективно разпореждане. Спазени са
изискванията за форма на разглежданите административни актове съгласно чл. 59 от АПК.
Налице е взаимовръзка на мотивите за отказ да се възобнови спряната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст със съображенията на органа за
предхождащото спиране. В съдържащата се в преписката кореспонденция между
органите на НОИ и жалбоподателя, развила се след спиране на пенсията, са
доразвити и напълно изяснени мотивите за спиране. В тази насока следва да се
вземат предвид и изпратените до С.А.К. писма за представяне на необходими
документи от длъжностното лице по пенсионно осигуряване и директора на ТП на
НОИ, подробно обсъдени по -горе. В оспореното пред директора на ТП на НОИ
разпореждане, респективно в обжалваното пред съда негово решение по повод на
това оспорване и съдържащите се в преписката писма, са изложени релевантните
факти, от които е прието, че са налице основанията на чл.95 ал.2 КСО за спиране
на изплащането на отпуснатата пожизнена пенсия за ОСВ, като те касаят представени доказателства за
обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1 т.4 от
КСО. В
същността си те касаят позоваване на данни за евентуални обстоятелства,
категоричното установяване на които евентуално би било основание за
прекратяване на пенсията – основание по чл. 95, ал. 2
от КСО. Това е прието не само поради висящите наказателни дела и
предмета на повдигнатите обвинения по тях, но и поради факта, че според
органите по пенсиониране не е налице обективна възможност жалбоподателят да е
положил осигурителния стаж в КЗУ АД- София в периода от 06.11.1981г. до 20.11.1992г., както и полученото в тази връзка базисно възнаграждение в
периода 01.01.1989г-31.112.1991г., което е послужило за определяне на
отпусната му лична пенсия за ОСВ. Тези съображения за оспореното спиране на пенсията
са били неколкократно сведени до знанието на
жалбоподателя и изяснени в административното производство, развило се пред
длъжностното лице по пенсионно осигуряване, както и в производството по
оспорване на неговия акт пред директора на ТП на НОИ. Именно същите съображения
очертават и предмета на съдебното оспорване.
По
отношение на преценка на обжалвания административен акт с материалната
законосъобразност, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 95, ал. 2
от КСО /отм. бр. 103 от 2020
г., в сила от 1.01.2021г./ длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ може да издаде
разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени доказателства за
обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1
от КСО. Това е правното основание за спиране на пенсията, а
фактическото, което го изпълва с конкретно съдържание, се посочи по-горе в
предходния абзац на решението. Съгласно чл. 97, ал. 1
от КСО спряната пенсия се възобновява, а прекратената се
възстановява по писмено заявление на
пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й. В
разглежданата хипотеза в хода на съдебното производство се установи от
приложените от ответника писмени доказателства, че по отношение на С.К. все още
продължава административното производство относно това, дали притежава
необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст и конкретно за спорният период от време. Видно от приложените по делото
доказателства, касаещи намереното оригинално пенсионно досие на жалбоподателят,
цитираните документи са част от пенсионната преписка и са послужили за
удостоверяване на осигурителен стаж за отпускане на пенсия за осигурителен стаж
и възраст. При тези доказателства е останал спорен въпросът, налице ли са
доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване
съгласно чл. 96, ал. 1 КСО. Такова обстоятелство по чл. 96, ал.
1, т. 4 КСО е отпадане на основанието за получаването й. Отпадане на
основанието в случая означава вероятно установяване на неистинността на
документите или на част от тях, които установяват осигурителен стаж, поради
което ще отпадне материална предпоставка за възникване на правото на пенсия.
Разпоредбата на чл. 95, ал. 2 КСО /отм./ не изисква установяване по несъмнен начин към момента
на преценката и издаване на разпореждането за спиране на пенсията. Достатъчно е
да е налице вероятност от такъв
резултат. Конкретно в случаят вероятността от такъв резултат е преценена като
реална, тъй като е прието, че в образуваното наказателно производство предмет
на доказване са именно истинността на тези документи. Действително, когато е необходимо да бъде извършена проверка от контролен или друг
компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на
лична пенсия, спирането следва да е до приключване на проверката. В настоящият
случай, посочената от административният орган проверка, на която фактически се
основава спирането, е била започната много преди започване на процесното административно производство, или
още през 2013г., като до момента на издаване на
разпореждането - 07.05.2020г. за администрацията, според посоченото в решението
на Директора на ТП на НОИ Пловдив, все още не е била налице яснота относно
обстоятелствата, които са релевантни за постановяване на разпореждане по
същество за отпускане на личната пенсия за ОСВ в конкретен размер относно
доказани осигурителен стаж и базисно възнаграждение. Налице е нарушение на
принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК, като издадения акт и неговото изпълнение
засягат права и законни интереси на жалбоподателят в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Това е така, защото обстоятелствата, посочени в издаденото
разпореждане касаят започналите и незавършени проверки, които явно продължават
неопределено във времето, още повече, че е видно, че е сезирана и
прокуратурата, която освен, че е приела липса на основания за търсене на
наказателна отговорност от жалбоподателя, също така вероятно тепърва ще проведе
свое разследване по случая и не става ясно, в крайна сметка, резултатите от
същата ли следва да се очакват, за да може компетентният административен орган
да се произнесе по необходимостта от определяне на отпуснатата лична пенсия за
ОСВ. Административните органи в случая са се позовали на започнато и
продължило във времето наказателно производство, чието приключване е неясно,
като същевременно е изисквала да бъдат
представени други, допълнителни доказателства, които могат да доведат до
издаване на разпореждане за отказ или за прекратяване на отпуснатата лична
пенсия. Такива доказателства обаче, както вече се посочи, които да могат да
доведат до отказ или до прекратяване на пенсията не са изобщо конкретизирани, а
наличието според осигурителните органи на така заявеното съмнение за липса евентуални
основания в бъдеще за коректното изплащането на вече отпусната лична пенсия за
ОСВ, не може да бъде основание за спиране. За това е необходимо то да бъде
подкрепено с конкретни доказателства, обосноваващи конкретен извод, че може да
отпадне основанието за получаването й. Такива по преписката липсват, с
изключение на отговора на осигурителя „КЗУ“АД гр.София, който обаче е получен
след издаване на разпореждането от 07.05.2020година. От страна на решаващият
осигурителен орган не е отчетено, че по отношение на жалбоподателят
С.К. не е установена по безспорен и несъмнен начин негова недобросъвестност за
отпусната му лична пенсия за ОСВ, като същият няма никакво отношение към
действията на служителите от ТП на НОИ Пловдив във връзка с изгубване на пенсионната
му преписка, а отговорността за съхраняването на досиетата е възложена на
длъжностните лица. Всичко
това обосновава извод, че не са налице
достатъчно доказателства към настоящия момент, които да бъдат надлежно
анализирани и в резултат, от които да се направи и конкретен извод за това дали
жалбоподателят има или не право да продължи да получава отпуснатата му лична
пенсия за ОСВ, за да се приеме обективният признак, че са
налице представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат
до нейното прекратяване.
Следва да се отчете също така, че разпоредбата на чл.95 ал.2 КСО е отменена ДВ,
бр. 103/2020 г., в сила от 01.01.2021г. и към
настоящият момент не е действаща. Предвид изложеното атакувания административен
акт се явява незаконосъобразен.
В
заключение съдът съобрази също така, че в КСО е регламентиран специален ред за
възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания /чл.114
от КСО/. В този смисъл, ако в резултат на инициираните проверки бъдат събрани
конкретни доказателства, които имат значение за определяне на правото на пенсия
за ОСВ, а жалбоподателят е получил вече такава, възстановяването на получените
без основание суми би могло да се извърши с разпореждане на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО в съответното териториално поделение на НОИ.
При този изход на спора, разноски съобразно
направените от страните искания се дължат на жалбоподателят съобразно
разпоредбата на чл.120 ал.2 КСО. Жалбоподателят е направил искане за заплащане
на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лева съобразно
представения договор за правна защита и съдействие от 25.09.2020г. и за вещо
лице по проведена експертиза в размер на 300.00 (триста) лева. В случаят тези
разноски се дължат на жалбоподателят, като за адвокатското възнаграждение не е
направено възражение за прекомерност с оглед фактическата и правна сложност на
делото и искане неговия размер да се намали до предвидения минимум в
разпоредбата на чл.8 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал.
2 АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.А.К., ЕГН**********,***
РЕШЕНИЕ № Ц2153-15-127 от 07.08.2020г., издаден от Директор на ТП на
НОИ-Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с
вх.№Ц1012-15-192/24.07.2020г. подадена против Разпореждане №**********,
протокол №2146-15-246/07.05.2020г.
на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив за спиране на отпуснатата и лична
пенсия за ОСВ, считано от 03.02.2020година.
ОСЪЖДА Национален
Осигурителен институт да заплати на С.А.К., ЕГН**********,***, сумата 1000.00 (хиляда) лева разноски за производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за издаването му.
СЪДИЯ: