Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… юни 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на шестнадесети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА
РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№1171 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.125, ал.3 във връзка с
чл.127 ТЗ.
В исковата си молба ищецът К.В.Т., чрез адв. С.Д.,
твърди, че има качество на бивш съдружник в ответното дружество „С.Б.ЗА А.Л.ПО М.О.–
доцент В.Ц.– СОФИЯ“ ООД, ЕИК *****от датата на учредяване на дружеството, чието
участие в капитала на ответника е 3 500 дружествени дяла, всеки от по 1
лев. Твърди, че с телепоща изх.№15/08.08.2018 година, на основание чл.123, ал.2 ТЗ (вероятно има предвид чл.125, ал.2 ТЗ)
е изпратила предизвестие до ответника, че прекратява участието си в
дружеството, с изтичане на 3 месеца от получаване на предизвестието. С това
предизвестие е направила предложение останалите съдружници за изкупят
дружествените и дялове, срещу заплащане на пазарната им стойност, в размер на
164 000лв. Това предизвестие е доставено на ответника на 09.08.2018 година
и 3-месечният срок е изтекъл на 09.11.2018 година. Твърди, че членствената
връзка е прекратена, но имуществените отношения между нея и дружеството не са
уредени. Ответникът не е изготвил междинен счетоводен баланс за определяне на
дружествения дял на напусналия съдружник и настоящ ищец, както повелява нормата
на чл.125, ал.3 ТЗ.
Въз основа на притежаваната от ищеца информация
паричната равностойност на дружествения и дял е в размер на 157 033 лева.
Моли съда след като се убеди в основателността на изложеното, да постанови
решение, с което осъди ответника да и заплати съдебно заявеното вземане, а
именно 31 406,67лв, представляващи част (1/5) от общия размер на вземането
в размер на 157 033лв и обезщетение за забавеното плащане на тази сума за
периода от 09.11.2018 година до 20.06.2019 година в размер на 1 709,92лева,
ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски.
В срока за отговор ответникът „С.Б.ЗА А.Л.ПО М.О.–
доцент В.Ц.– СОФИЯ“ ООД, ЕИК *****, оспорва основателността на предявените
искове.
Ответникът оспорва размера на главната претенция
като твърди, че този размер е завишен в пъти над реалната пазарна цена на
дружествения дял. Твърди, че ищцата неправилно е изчислила размера на дела на
база предполагаеми активи и пасиви на ответника без да зачете тяхната структура.
Действително междинния баланс на дружеството е база за изчисляване на размера
на дружествения дял, но никъде не е посочено, че той се определя само въз
основа на баланса. По отношение на акцесорната претенция ответникът твърди, че
същата е неоснователна, тъй като не е в забава и това е така, тъй като
прекратяване на членственото правоотношение не настъпва автоматично, а се
предхожда от сложен ФС, който включва в себе и решение на ОСС и уреждане на
имуществените отношения и вписване заличаването на съдружника. Ответникът
твърди, че все още счита ищецът за съдружник в дружеството, поради което и е
изпратил покана за участие в редовното годишно събрание на съдружниците и тази
покана е получена от страната, макар и да не е взела участие в работата.
В допълнителната искова молба ищецът
оспорва да е съдружник в ответното дружество и поради това не е взела участие в
ОСС. Твърди, че съдебната практика приема безусловно, че с осъществяване
състава на чл.125, ал.2 ТЗ членството се прекратява и това не може да бъде
поставяно в зависимост от други условия. Излага доводи в тази насока.
В допълнителния отговор на ответника същият
заявява поддържаната теза, като оспорва твърдението на ищеца относно това кога
се счита прекратено членственото правоотношение на същата с дружеството, както
и че тя няма качество на съдружник към момента на провеждане на ОСС, за което е
поканена. Уточнява разликата между ликвидационен и дружествен дял и начина на
изчислението им. Моли съда да отхвърли претенциите. Сочи съдебен адрес.
Страните са направили своите доказателствени
искания.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По делото не се спори, а това се установява и от
вписванията на ТРРЮЛНЦ по партидата на ответника търговско дружество, че ищцата
Т. има качество на съдружник, чиято участие в капитала на ответника е с
3 500 дружествени дяла.
Установява се от събраните в хода на съдебното
дирене доказателства, че на 08.08.2018 година ищцата отправя предизвестие да
ответника, с което го уведомява, че желае да прекрати участието си в
търговското дружество и предлага за изкупуване притежаваните от нея дружествени
дялове на пазарна цена в размер на 164 500лева, а ако не получи отговор на
това си изявление, моли същата да се счита за 3-месечно предизвестие да
прекратяване участието и в дружеството. Предивзестието е изпратено чрез
телепоща с известие за доставяне, получено от адресата на съобщението на
09.08.2018 година. Така отправената покана за изкупуване на дяловете е
съобразен с разпоредбата на чл.17 от дружеството, с който съдружниците са
обвързани поради винкулираност на дяловете да ги предложат за изкупуване на
останалите съдружници.
По делото не се спори, че изкупуване на тези
дялове не е осъществено от някой от останалите съдружници, нито от трети лица, поради
което съдът приема, че посоченото по- горе изявление е изявление за
прекратяване участието на съдружника в дружеството.
От представения по делото дружествен договор съдът
констатира, че изрична разпоредба, базираща се на общата норма на чл.125, ал.3 ТЗ, поради което приложима норма е законовата.
Тъй като предизвестието е получено на 09.08.2018
година, то срокът от 3 месеца, предвиден в закона е изтекъл през ноември 2018
година.
По делото е представен междинен счетоводен баланс
на дружеството към 30.11.2018 година – месеца, през който членствената връзка
между ищцата-съдружник и ответното дружество е преустановена. Верността на този
документ не е оспорена от ищцата.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице С.М., приет от съда
кат годно доказателсвено средство, дадено компетентно и незаинтересовано,
възприето от страните без възражения.
Съобразно това заключение, изготвено въз основа на
междинния баланс, съставен от ответника, към 30.11.2018 година и по данни за
крайните салда на счетоводните сметки от оборотната ведомост за периода от
01.01.2018г. – 30.11.2018 година, вещото лице е направило извод, че към
30.11.2018 година са наблюдава увеличение на отчетната стойност на ДМА, чиято
историческа стойност е 18 836,25 лева, с 19 хил.лева и тази стойност
достига до 1 695 хил.лева. По данни на крайните салда на счетоводните
сметки от оборотната ведомост за същия период от време, размерът на
задълженията на ответника е сумата от 363 297,89лева.
Отчитайки дълготрайните активи и тяхната
историческа цена, общата балансова стойност на активите на дружеството към
30.11.2018 година вещото лице сочи, че тя би била 1 695хил лева, което е
сбор от 1 676 хил.лева + 19 хил.лева. Общата сума на задълженията към тази
дата, по данни от анализирания счетоводен баланс, е сумата от 363 хил.лева.
Определена като разлика между тези стойности на актива и задължения, стойността
на имуществото на ответника към 30.11.2018 година и 1 332 хил.лева, а
паричната равностойност на дружествения дул на ищцата е в съответствие с
притежаваните дялове – 155, 4 хил.лева.. Ето защо вещото лице определя парична
равностойност на притежаваните от ищцата дялове на сумата от 1 55 400
лева.
Обезщетението за забава за посочения от ищеца
период е сумата от 9 669, 33лева.
Тъй като главната претенция е предявена като
частична, то 1/5 от155 400лв е сумата от 31 80лева и обезщетението за
забава за 1 934,02 лева върху тази част от главницата.
Вещото лице е дало отговор на въпросите, поставени
от ответника, които настоящият състав намира за неотносими към този спор. При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният главен иск намира правното си
основание в нормата на чл.125, ал.3 във връзка с чл.127 ТЗ.
Съобразно цитираната законова норма, която следва
да намери приложение, след изтичане на срока за предизвестие за напускане на
дружеството, в което участва, за съдружника възниква вземане, представляващо
паричната равностойност на притежавания от него дружествен дял от имуществото
на дружеството.Съобразно нормата на чл.127 ТЗ
размерът на дружествения дял от имуществото на дружеството, се определя съобразно дела
на съдружника в капитала, ако не
е уговорено друго.
Изплащането на равностойността на
дружествения дял на съдружник не се извършва при превишаване на пасива/ без
собствения капитал, резервите и финансовия резултат/ над активите на
дружеството по баланса към края на месеца, през който е настъпило прекратяване
на участието на съдружника. Изплащане на равностойността на дружествения дял,
представлява отражение на припадащата се на съдружника част от капитала на
дружеството, към момента на прекратяване на членственото правоотношение,
съразмерно на дела му по чл.127 ТЗ се извършва тогава, когато сумата на активите превишава
онази част от пасива, която се включва при формиране на капитала към момента на
прекратяване на участието на съдружника. Следователно в случай, че сумата на
активите е по - ниска от сумата на пасива, не е налице и капитал от който да се
изплати дела на прекратилия участието си съдружник.
В настоящия случай вещото лице е направило
констатации, че не е налице превишаване на пасива над актива и е възможно да се
формира дружествен дял.
Съгласно
възприетата
от съдилищата практика на ВКС,
каквато представлява постановеното по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 224/10.09.2010 г. на ТК, Второ т.о. по т.д.
№ 765/2008 г. с нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ законодателят императивно е
определил конкретния момент, към който следва да се изготви счетоводен баланс
на дружеството, служещ за база на уреждане на имуществените отношения на
съдружник при прекратяване на членството си в дружеството.
Въз основа на междинния счетоводен баланс към 31.11.2018г., изготвен от
ответника и представен на вещото лице, последното е изготвило своето
заключение.
Настоящият състав на съда намира, че следва да се
възприеме заключението, тъй като при неговото изготвяне вещото лице,
позовавайки се на извършените от него констатации, определя паричната
равностойност на дружествения дял, в размер на сумата от 155 400лв, позовавайки
се на историческата цена на придобиване на активите.
Съобразно
практиката на ВКС при определяне на равностойността на дружествения дял на
съдружник, прекратил членството си в дружество с ограничена отговорност, в
междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена,
която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена
според приложимите счетоводни стандарти - Решение № 64/09.06.09 г. по т.д. №
504/08 г. на ІІ т.о. и Решение № 87/06.06.2012 г. по т.д. № 468/11 г. на ІІ
т.о. В компонентите за формиране на равностойността на дела не се включват
записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите, а
изчислението се извършва въз основа на т.нар. чист актив / без собствения
капитал, резерви и финансов резултат/ - Решение № 224/10.09.10 г. по т.д. №
765/08 г. на ІІ т.о. Законодателят императивно е определил конкретния момент,
към който следва да се изготви счетоводен баланс на дружеството, служещ за база
на уреждане на имуществените отношения на съдружника - също и Решение №
120/10.07.2012 г. по т.д. № 781/11 г. на ІІ т.о. на ВКС. Вещото
лице е дало отговор на въпросите, поставени от ответника, които настоящият
състав намира за неотносими към този спор, както е посочено и по- горе. Това е
така, тъй като дирената от ищцата парична равностойност на нейния дружествен
дял не следва да се определя на база пазарна стойност на активите. Съобразно
създадената константна съдебна практика на ВКС - постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 64 от 09.06.2009 г. по т.д.
№ 504/08 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 100 от 07.02.2013 г. по т.д. № 665/11 г.
на КС, ТК, I т.о., решение № 224 от 10.09.2010 г. по т.д. № 765/08 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 81
от 18.07.2011 г. по т.д. № 809/10 г. на
ВКС, ТК, I т.о., решение № 87 от 06.06.2012 г. по т.д.
№ 468/11 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 120 от 10.07.2012 г. по т.д. № 781/11 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 10 от 10.09.2012 г. по т.д.
№ 502/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 73
от 17.10.2017 г. по т.д. № 1465/2015 г.
на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 71
от 18.12.2017 г. по т.д. № 2899/2015 г.
на ВКС, ТК, II т.о. , при определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник, прекратил членството си в търговската дружество, в междинния баланс активите и пасивите се отразяват по
историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива
цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти. Прието е, че
законът не допуска изчисляването на размера на
дружествения дял да
става на база пазарна цена на активите, тъй като
това може да стане само в случай на ликвидация на
дружеството,
когато наличните активи ще бъдат осребрени по тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник ще се изплати съответствуващия му се ликвидационен дял., който възникла при процеса на лаквидация. Вякакви
възможни бъдещи промени в имущественото състояние на дружеството са
непротивопоставими на ищцата, която е преустановила членството си в дружеството
в предходен момент. Ето защо настоящият състав на споделя изложените от
ответника доводи в тази насока, като относими към правния спор.
Вещото
лице, при изготвяне на своето заключение, е изчислило паричната равностойност
на притежавания от ищеца дружествен дял, по историческа цена на актива, в която
не са включени собствен капитал, резерви и финансов резултат. Ето защо, и с
оглед даденото от ВКС тълкуване на разпоредбата на закона – чл.127 ТЗ – съдът
намира, че заключението на вещото лице С.М. следва да бъде възприето, тъй като
определянето на дружествения дял на ищцата се съобразява и изчислява според
историческата цена на чистия актив – сумата от 155 400лв.
Предявявайки претенцията в тази размер и с оглед
изводът за наличието на предпоставки за формиране на дружествен дял, поради
превишаване на чистия акт над пасива, настоящият състав намира искът за
основателно предявен и доказан, поради което следва да бъде уважен в посочения
от вещото лице размер. Правно ирелевантни са твърденията на ответника за
необходимост от вземане на решение от ОСС за уреждане на имуществените
отношения между дружеството и напусналия съдружник. Липсва законова необходимост
от вземане на подобно решение, защото тази последица е регламентирана от закона
и решение на върховния орган на дружеството не се явява предпоставка за
уреждане на тези облигационни отношения.
Тъй като искът е предявен като частичен, то 1/5 от
тази сума е сумата от 31 080лв, в
какъвто размер претенцията следва да бъде уважена.
По отношение на искането за присъждане на
обезщетение за забавено плащане.
Вземането на ищеца за
забавено плащане възниква тогава, когато е станало изискуемо. Но следва изрично
да се посочи, че ответникът не е в забава за плащане, тъй като законът не предвижда
срок за него. Следва ищецът - кредитор да го постави в забава, като му изпрати
покана за плащане ( чл.84, ал.2 ЗЗД). Такава покана се съдържа в самото
предизвестие за напускане на дружеството, достигнало до ответника на 09.08.2018
година. Срокът за напускане на дружеството, съобразно нормата на чл.125, ал.2 ТЗ е изтекъл на 09.11.2018 година. Съобразно нормата на чл.125, ал.3 ТЗ
моментът, в който паричната равностойност на дружествения дял се определя е
краят на месеца, през който е настъпило прекратяването.След този момент липсва
отправяне на покана, каквато не се твърди и не се установява да е изпратена.
Ето защо настоящият състав на съда не приема тезата на ищеца, че съдържащата се
в предизвестието покана е поставила ответника в забава, защото към датата на
нейното получаване не е било възможно да се формира парична равностойност на
дружествения дял а законът не съдържа срок за негово плащане, след формиране на
стойността му, съобразно разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ. Ето защо следва
изрично да се посочи, че ответникът не е изпаднал з забава в резултат на
съдържащата се в предизвестието покана, тъй като законът не предвижда срок за
това плащане на дружествения дял, а отправената покана не го е поставила в
забава, паради липса на определяемост на вземането на ищеца. Следва ищецът да постави в забава ответника, като му изпрати
покана за плащане ( чл.84, ал.2 ЗЗД) каквато не се твърди и не се установява да
е изпратена, след 30.11.2018 година. Поради това съдът намира, че акцесорният
иск следва да се отхвърли, поради неговата
недоказаност, а следователно и неоснователност. Ответникът е в забава от
момента на получаване на исковата молба, представляваща покана за плащане и от
датата на нейното постъпване дължи на ищеца законна лихва да окончателното
плащане на дължимите суми.
По разноските.
Същите следва да бъдат разпределени съобразно
нормата на чл.78 ГПК. Ищецът претендира разноски, но списък по чл.80 ГПК
страната не е представила. Ето защо разноските следва да се определят съобразно
доказателствата по делото. В хода на това производство страната е представила
доказателства за разноски, както следва: платена държавна такса в размер на
174, 27 лева и заплатена депозит за вещо лице в размер на 300лев. Представените
доказателства установяват реалността на извършените от ищеца разходи по делото.
Съобразно нормата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в размер на 445,10лева.
Ответникът е представил списък по чл.80 ГПК, в
който са включени следните разходи: платен депозит за вещо лице в размер на
300лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лв, да които са
представени доказателства, че са платени.
Дължимите от ищеца на ответника разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, са в размер на 141,37лева.
При изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.125, ал.3 във връзка с
чл.127 ТЗ, „С.Б.ЗА А.Л.ПО М.О.– доцент д-р
В.Ц.- СОФИЯ“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.София 1632,
район „Овча купел“, ж.к.“*****“, бул.“*****, да заплати на К.В.Т., ЕГН **********,***,
чрез адв.С.Д., сумата от 31 080 лева (тридесет и една хиляди и осемдесет
лева), представляваща 1/5 част от паричната равностойност на притежаваните от ищцата
дружествени дялове в ответното дружество, чиято обща стойност е в размер на 155 400
лева, ведно със законната лихва от 21.06.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер от
31 406,67лева, поради неоснователността му.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.В.Т., ЕГН **********,***,
чрез адв.С.Д., срещу „С.Б.ЗА А.Л.ПО М.О.– доцент д-р В.Ц.- СОФИЯ“ ООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление гр.София 1632, район „Овча купел“, ж.к.“*****“, бул.“*****,
иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено
плащане на главницата от 31 406,67лева за периода на забава от
09.11.2018г. до 20.06.2019 година, в размер на 1 709,92лева, поради
неоснователността му.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „С.Б.ЗА А.Л.ПО
М.О.– доцент д-р В.Ц.- СОФИЯ“ ООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр.София 1632, район „Овча купел“, ж.к.“*****“,
бул.“*****, да заплати на К.В.Т., ЕГН **********,***, чрез адв.С.Д., сумата от 445,10лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, К.В.Т., ЕГН **********,***,
чрез адв.С.Д., да заплати на „С.Б.ЗА А.Л.ПО М.О.– доцент д-р В.Ц.- СОФИЯ“ ООД, ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление гр.София 1632, район
„Овча купел“, ж.к.“*****“, бул. “*****,
сумата от 141,37лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: