РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Шумен, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Т. Енч. Д.а
Т. Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20253600500254 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №183/11.03.2025г. по гр.д.№2622/2024г. по описа на ШРС, съдът е
осъдил на основание чл.432 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД, ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.П. и К. К. да
заплати на Т. М. Я. с ЕГН ********** от гр....., ул.“.....“ № ...., вх...., ет....., ап....., чрез адв. И.
Г. от АК – Варна, със съдебен адрес гр......, ул.“....“ № .., ет...., офис ... по банков път по
адвокатска сметка с IBAN ........., находяща се в „ЦКБ“ АД с титуляр адв. И. П. Г., сумата от
726 лв. (седемстотин двадесет и шест лева), представляваща застрахователно обезщетение за
претърпяна имуществена вреда върху собствения на ищцата лек автомобил марка „....“,
модел „......“ с рег. № ...., причинена в резултат на реализирано ПТП на 02.08.2024 г. в гр.
Шумен, по вина на водача на автомобил марка „....“, модел "....", с peг. № ..., застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 08.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като e
отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 1000 лв., съставляващ частичен иск от 13
000 лв. (приет за основателен до размера от 3172.65 лв.) като неоснователен и недоказан,
осъдил е на основание чл.76, ал.1 от ГПК Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД с ЕИК
********* да заплати на Т. М. Я. с ЕГН ********** сумата от 1285.02 лв., представляваща
съдебни разноски по настоящото производство, съобразно уважената част от иска, осъдил е
1
на основание чл.78, ал.3 от ГПК Т. М. Я. с ЕГН ********** да заплати на Застрахователно
дружество „Бул Инс“ АД с ЕИК ********* сумата от 602.80 лв. , съобразно отхвърлената
част от иска .
Решението е обжалвано от ищцата Т. М. Я., действаща , чрез пълномощника си
адв. И. Г. от АК – Варна в частта с която съдът е отхвърлил иска по чл.432 ал.1 от КЗ за
изплащане на застрахователно обезщетение над присъдения размер от 726лв. до пълния му
предявен размер от 1000 лв., съставляващ частичен иск от 13 000 лв., като неоснователен и
недоказан по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателката моли решението да
бъде отменено в обжалваната част и вместо това съдът да постанови ново с което да
уважи исковата претенция в пълен размер и да й се присъдят направените разноски по
делото за двете съдебни инстанции.
ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр.София , действащо, чрез пълномощника си адв.М. Г. е
депозирало отговор с който оспорва жалбата на ищцата като неоснователна и недоказана
и моли съдът да потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
След проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна
:
Ищеца е предявил срещу ответното дружество иск с правно основание чл.432 ал.1
от Кодекса за застраховането за заплащане на сумата от 1000лв., частичен иск от общо 13
000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпяна имуществена вреда
върху собствения на ищцата лек автомобил марка „...“, модел „....“ с рег. № ...., причинена в
резултат на реализирано ПТП на 02.08.2024 г. в гр. Шумен, по вина на водача на автомобил
марка „...“, модел "...", с peг. № ..., застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 08.10.2024 г.
до окончателното изплащане на сумата .
Пред въззивната инстанция на основание депозирана молба от ищцата по чл.214 ГПК
бе допуснато увеличение на предявения иск от 1000лв. , предявен като частичен от общо
13 000лв., на сумата от 2680.11лв., представляваща неговия пълен размер .
Видно от протокол за Протокол за ПТП с № 1883624 от 02.08.2024г. около 16.05 ч. в
гр......, кръгово кръстовище на ул.“....“ и ул.“....“ настъпило пътно транспортно произшествие
с участието на МПС марка „....“, модел „...“ с рег. № ..., управлявано от Н. Ш. Н. и л.а. марка
„....“, модел “...“ с рег. № ...., управляван от ищеца Т. М. Я.. От удара настъпили имуществени
вреди върху предната дясна част на собствения на ищцата автомобил. Виновен за ПТП-то
2
бил водача на л.а.“.....“, който отнел предимството на другия автомобил и напуснал ПТП-то.
В последствие местопроизшествието било посетено от служители на сектор „Пътна
полиция“, виновния водач бил издирен и бил съставен Протокол за ПТП с № 1883624 от
02.08.2024г.
Към датата на ПТП-то – 02.08.2024г. – за марка „....“, модел „....“ с рег. № ....,
управлявано от Н. Ш. Н. е имало сключен Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица BG
1021123002916181 . Застраховател по полицата е ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр.София.
Ищцата като собственик на л.а. марка „.....“, модел “.....“ с рег. № ...., на 05.08.2024г.
подала Уведомление за щета до ЗД“Бул Инс“ АД – застрахователното дружество, в което
бил застрахован автомобила на виновния водач. Бил изготвен Опис-заключение за
нанесените върху увредения автомобил щети, в който са описани следните увреждания, а
именно: броня предна облицовка; държач предна броня десен; държач предна броня средна
част; решетка десен фар за мъгла; фар десен; основа предна броня; рог десет преден; рог
преден ляв; капак преден; панта преден капак дясна; панта преден капак лява; калник преден
десен; подкалник преден десен; калник преден ляв; рамка радиатор – метал плюс pvc; букси
вентилатор охлаждане; декоративна решетка. В калкулация на щета №
**********/05.08.2024г. била посочена обща стойност на подменените детайли, труд за
демонтаж и монтаж, труд за ремонта на детайли и труд за материали за боядисване в размер
на 2 446.65 лв. Ищцата подала възражение срещу размера на установените от
застрахователя щети на 17.09.2024г., като поискала преразглеждане и реална пазарна оценка
с остойностяване на труд за ремонт в сервиз. След проведено заседание на Експертен съвет
на 17.09.2024г. било дадено указание в срок до 25.09.2024г. клиентът да представи фактури.
Страните не спорят, че ответното дружество заплатило на ищцата сума в размер на
2446.65 лв., включваща и ликвидационните разноски, като ответникът изпратил регресна
покана до собственика на застрахования автомобил „....“ с рег. № ....с изх. № РГ-00718 от
17.09.2024г.
По делото пред ШРС по съдебно-автотехническата експертиза, вещото лице
заключава, че при настъпване на ПТП-то общата стойност на нанесената щета на лек
автомобил „.....“ с рег. № .... към момента на ПТП-то е на стойност 3 172.65 лв., като било
налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди.
Действителната пазарна стойност на процесното МПС към момента на ПТП е била 15 820
лв., поради което нанесените щети не превишават тази стойност и не е налице тотална щета,
а стойността на запазените части е около 4750 лв. На допълнително формулираните от
ищцата въпроси в молба Вх.№ 3055 от 18.02.2025г. (към която е приложена Справка
количества и цени от сервиз „Тандер Аутомотив“ ЕАД на стойност 9 748.80 лв.), вещото
лице дава подробни отговори в съдебно заседание, потвърждавайки даденото от него
заключение и уточнявайки, че се касае за части втора употреба, или нови части със
съответния процент овехтяване, вземайки се предвид годините на автомобила на ищцата.
Пред ШОС бе назначена повторна САТЕ , по която вещото лице е отговорило ,че средната
3
пазарна стойност за подмяната и ремонта на увредените части по средни пазарни цени за лек
автомобил „....“ с рег. №.... вследстиев на ПТП на 2.08.2024г. възлиза на сумата от 5126.76лв.,
като щетите по автомобила се изразяват в увреждане на детайли в резултат на ПТП ,които са
подробно описани от вещото лице в табл.1 на т.4.1.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи: Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява,
чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат
да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
На основание чл. 45 от ЗЗД, всяко лице е длъжно да поправи вредите, които виновно е
причинило другиму, като съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
За основателността на исковете на ищеца следва да са налице всички кумулативни
предпоставки от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД , пораждащи основание за отговорност
на прекият причинител , спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди - 1)
деяние (действие или бездействие); 2) противоправност; 3) вреди; 4) причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени
вреди и 5) вина на делинквента. Обективните елементи от състава на деликта следва да се
докажат от ищеца при условията на пълно и главно доказване, по аргумент от чл. 154, ал.1
ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани
доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника – чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД.
По делото безспорно се установи, че ищцата е претърпяла имуществени вреди от
процесното ПТП , което е било виновно причинено от Н. Ш. Н. като водач автомобил
марка „....“, модел ".....", с peг. № ......, , станал причина за настъпилото процесно ПТП ,
което не е спорно между страните.
Следователно налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
а именно противоправно действие, вреда и причинна връзка между виновното и
4
противоправно поведение на деликвента и настъпилите вреди, както и вина. Последната се
предполага до доказване на противното – чл.45, ал.2 от ЗЗД, като в настоящия процес тази
презумпция безспорно не е оборена от ответната страна.
Налице е и валидно сключена застраховка за лекият автомобил управляван от
деликвента с ответното дружество и на осн.чл.429 ал.1 от КЗ застрахователят следва да
обезщети имуществените вреди претърпени от ищеца ,като пряка и непосредствена
последица от поведението на деликвента.
В резултат на гореописаното ПТП, ищцата като собственик на лек автомобил „.....“ с
рег. № .... е претърпяла имуществени вреди изразяващи се в увреждане на следното
имущество: облицовка предна броня с отвори за халогени и датчици за парк-троник, държач
предна броня десен, РVС държач предна броня десен, решетка фар за мъгла десен, фар за
мъгла преден десен, фар десен, основа предна броня, рог преден десен, рог преден ляв,
преден капак, панта преден капак дясна, панта преден капак лява, калник преден десен,
подкалник РVС преден десен, калник преден ляв, рамка радиатор, охлаждащ вентилатор,
декоративна решетка.
Между страните е спорен въпроса за стойността на причинените щети и размера на
обезщетението, което се следва на ищцата за тяхното обезщетяване. Съдът счита ,че следва
да кредитира заключението на вещото лице по САТЕ пред ШОС , тъй като то е оценило
щетите по автомобила по средни пазарни цени ,без овехтяване , а вещото лице по СТЕ пред
ШРС е оценило щетите по автомобила по цени за части втора употреба или нови , но с
процент овехтяване.
На осн.чл.386 ал.2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да заплати застрахователно обезщетение , което е равно на действително
претърпените вреди ,към деня на настъпване на събитието , освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност в която хипотеза не
се намираме в случая . Също така на осн.чл.400 ал.1 КЗ за действителна застрахователна
стойност се смята стойността ,срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго от същия вид и качество ,поради което и ищцата не може да бъде задължена при
отстраняване на вредите по автомобила й да си закупува части втора употреба ,тъй като с
тях ремонта ще е некачествен и по този начин няма да е налице пълно обезщетяване на
вредите, което не може да се допусне . При обезщетяване с нови части тя ще е длъжна да ги
закупи по пазарни цени по тяхната действителна стойност и при това положение не е налице
основание цената на тези части да се присъжда в намален размер с приспадане на процент
овехтяване.
Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната
вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване
размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като
5
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. В този симсъл е и
практиката на ВКС - Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК,
Решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 206 от
3.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 107/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС
по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК и др.
Предвид гореизложеното искът по чл.432 ал.1 от КЗ е основателен и доказан до
размера на сумата от 2680.11лв. ,която сума се получава след като от общо причинените на
ищцата имуществени вреди от 5 126.76лв. се извади сумата от 2446.65лв. , която
застрахователят вече е заплатил на ищцата преди завеждане на исковата молба.
Поради несъвпадане изводите на въззивния съд с тези на ШРС относно размера на
обезщетевието ,което се следва на ищцата решението на ШРС следва да се отмени в
обжалваната му част и вместо това на ищцата да се присъдят още 1954.11лв., тъй като с
решението на ШРС на ищцата вече са били присъдени 760лв., в която част решението не е
било обжалвано и е влязло в сила.
По разноските: Ищцата претендира разноски в производството пред ШРС за
заплатена държавна такса от 50 лв., възнаграждение за вещо лице в размер на 220 лв., както
и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., съгласно Договор за правна
защита и съдействие от 17.02.2025г., за които разноски е представен списък по чл.80 от ГПК
и същите следва да й се присъдят в пълен размер. ШРС не е намалил размера на
адвокатския хонорар на ищцата, въпреки изрично направеното от ответника възражение по
чл.78 ал.5 ГПК и срещу разноските по решението на ШРС не е постъпила молба по чл.248
ГПК за тяхното изменение, поради непроизнасяне по възражението за прекомерност . В тази
връзка не може ШОС за първи път да разглежда възражението направено пред ШРС ,което
не е било разгледано от първоинстанционния съд и поради това направените от ищцата
разноски пред ШРС съобразно изхода от спора й се следват в пълен размер от 1770лв.
ШРС е присъдил на ищцата сумата от 1285.02лв. разноски и следва да се присъдят още
разноски в размер на 484.98лв.
Решението на ШРС следва да се отмени и в частта му с която съдът е осъдил на
основание чл.78, ал.3 от ГПК Т. М. Я. с ЕГН ********** да заплати на Застрахователно
дружество „Бул Инс“ АД с ЕИК ********* сумата от 602.80 лв. разноски, съобразно
отхвърлената част от иска.
Пред ШОС се претендират разноски от ищцата в размер на 92.21лв. за държавна такса
, 400лв. депозит за вещо лице по САТЕ , 1500лв. за адвокатски хонорар . Ответникът е
направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцата ,което съдът счита
за основателно. Съдът като съобрази действителната фактическа и правна сложност на
делото пред ШОС , това че е било проведено само едно съдебно заседание , на което не е
присъствал адвоката на ищцата счита ,че адвокатския хонорар следва да се намали до
сумата от 500лв.
Следователно на ищцата се следват разноски за въззивната инстанция в размер на
6
общо 992.21лв.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №183/11.03.2025г. по гр.д.№2622/2024г. по описа на ШРС в
частта му с която предявения от Т. М. Я. с ЕГН ********** от гр....., ул.“....“ № ...., вх....,
ет...., ап...., чрез адв. И. Г. от АК – Варна, със съдебен адрес гр...., ул.“...“ № ..., ет...., офис ...
срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“ № 87,
представлявано от С. П. и К. К. иск с правно основание чл.432 от КЗ, във връзка с чл.45 от
ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпяна имуществена вреда върху
собствения на ищцата лек автомобил марка „....“, модел „....“ с рег. № ...., причинена в
резултат на реализирано ПТП на 02.08.2024 г. в гр. Шумен, по вина на водача на автомобил
марка „....“, модел "....", с peг. № Н 12 39 КК, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 08.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата е отхвърлен за разликата над
726лв. до пълния му предявен размер от 1000 лв., съставляващ частичен иск от 13 000 лв.
(приет за основателен до размера от 3172.65 лв.) като неоснователен и недоказан, както и в
частта с която е осъдил на основание чл.78, ал.3 от ГПК Т. М. Я. с ЕГН ********** да
заплати на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД с ЕИК ********* сумата от 602.80 лв.
, съобразно отхвърлената част от иска, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, ул.“Джеймс
Баучер“ № 87, представлявано от С. П. и К. К. да заплати на Т. М. Я. с ЕГН ********** от
гр....., ул.“...“ № ..., вх..., ет...., ап...., чрез адв. И. Г. от АК – Варна, със съдебен адрес гр....,
ул.“.....“ № ...., ет...., офис .... по банков път по адвокатска сметка с IBAN ......, находяща се в
„ЦКБ“ АД с титуляр адв. И. П. Г., сумата от още 1954.11лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпяна имуществена вреда върху собствения на ищцата
лек автомобил марка „....“, модел „.....“ с рег. № ....., причинена в резултат на реализирано
ПТП на 02.08.2024 г. в гр. Шумен, по вина на водача на автомобил марка „...“, модел "....", с
peг. № ....., застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 08.10.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата .
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК с ЕИК
********* да заплати на Т. М. Я. с ЕГН ********** сумата от още 484.98лв. разноски за
първата инстанция и сумата от 992.21лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8