РЕШЕНИЕ
№ 1196
гр. Русе, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20234520106258 по описа за 2023 година
Искът е с правно основание по чл.200 КТ.
Ищецът Й. Т. Е. чрез процесуалния си представител твърди, че е в
трудово правоотношение с ответника “Свободна зона - Русе“ ЕАД, при когото
изпълнява длъжността “работник претоварни операции“ в складова база. На
10.08.2023г. при и по повод изпълнение на трудовите си задължения -
разтоварвал стоки с мотокар, претърпял злополука. Вървейки към
помещението за почивка, се спънал в друг спрял мотокар, паднал и наранил
левия си крак, при което получил разкъсване на ахилесовото сухожилие. След
инцидента постъпил в УМБАЛ “Канев“- Русе, в Клиника по ортопедия и
травматология, където бил опериран, разкъсването - прошито двустранно със
заключващ шев, проведени били щателна хомеостаза с поставяне на гипсова
имобилизация до коленната става и активна медикаментозна терапия. През
периода на лечението бил в състояние на постоянна интензивна болка,
особено през първия месец от възстановителния период. Изпитвал трайни
затруднения и силни болки при всяко движение на ляв долен крайник, не бил
в състояние да се обслужва сам в ежедневието си, разчитал на близки и търпял
редица битови неудобства. Злополуката и продължителното възстановяване
1
му повлияли негативно, чувствал се непълноценен, изживял значителен
емоционален стрес. Работодателят му подал декларация за трудова злополука
до НОИ и с Разпореждане №5104-17-80/16.08.2023г. злополуката била
призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО. Налице е фактическият
състав на чл.200, ал.1 КТ, поради което моли съдът да осъди ответника да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000 лв,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на трудова злополука от
10.08.2023г., заедно със законната лихва, считано от настъпване на
увреждането до окончателното изплащане, заедно с разноските по делото.
Ответникът “Свободна зона - Русе” ЕАД, представляван от
изпълнителния директор Магдалена Димитрова Иванова, чрез адв. пълном. Р.
Барашка оспорва размера на дължимото обезщетение, което счита за
прекомерно. Прави възражение за намаляване отговорността на работодателя
на основание чл.201, ал.2 КТ, тъй като ищецът с поведението си е допринесъл
за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност при изпълнение на
служебните си задължения. При изпълнение на служебните си задължения не
е положил дължимата грижа за опазване на собственото си здраве, бил е
невнимателен, не е носил задължителното работно облекло – съответстващите
на трудовите му функции обувки. Счита описаните неимуществени вреди,
свързани с преживените физически, психически и емоционални изживявания
за преекспонирани, а исковата претенция прекомерна. Претендира за разноски
в производството.
По искане на ответника “Свободна зона - Русе” ЕАД и на основание
чл.220 във вр. с чл.219 ГПК съдът е допуснал привличането на трето лице
ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“, със седалище и адрес на управление
гр. София, пл. “Позитано“ №5, ЕИК *********.
Третото лице ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“, представлявано
от изпълнителните директори Недялко Димчев Чандъров и Иво И. Груев, е
встъпило в делото и чрез процесуалния си представител оспорва по основание
и размер иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, както и
иска за заплащане на лихва върху обезщетението, считано от датата на
увреждането. Заявява, че по претенцията на ищеца е образувана
застрахователна преписка/щета 360223232300151 и въз основа на представени
документи, удостоверяващи временната загуба на работоспособност от 34
2
календарни дни, на ищеца е изплатено обезщетение 200 лв. Поддържа всички
възражения, направени от ответника, в т.ч. възражението за виновно
поведение на ищеца, както и за съществено и значително съпричиняване на
вредоносния резултат от негова страна. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
По делото са представени писмени доказателства, разпитани са
свидетели, прието е заключение на съдебномедицинска експертиза.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От представените Трудов договор №35/07.09.1999г., Трудов договор
№43/07.12.1999г., Трудов договор №17/04.01.2000г. и допълнителни
споразумения от 01.01.2003г., 01.11.2005г., 30.10.2019г., 01.11.2021г. и
01.06.2023г., се установява, че ищецът е в трудово правоотношение със
“Свободна зона - Русе“ ЕАД (предишно наименование “Свободна безмитна
зона - Русе“ ЕАД), като на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ е бил назначен на
длъжност “работник претоварни операции“ в Материално-техническа база с
трудово възнаграждение 1370.00 лв.
От представените Декларация за трудова злополука №1/16.08.2023г. и
Протокол №1/15.08.2023г. от извършеното разследване на злополуката,
станала на 10.08.2023г. с Й. Т. Е., се установява, че ищецът по време на работа
- разтоварвал е товари с мотокар и технически съоръжения (кранове), в 9.40
часа на 10.08.2023г. спрял за почивка и при вървене към мотокарното
помещение се препънал в рогата на спрян мотокар, ударил си крака и
разтегнал сухожилие.
Злополуката е установена като трудова по реда, предвиден в КСО - с
разпореждане на длъжностното лице в Териториално поделение на НОИ -
Русе. В Разпореждане №5104-17-80/16.08.2023г. е посочено, че злополуката,
станала с Й. Т. Е. на 10.08.2023г., се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1
КСО. Настъпила е по време на работа с мотокар, Й. Т. Е. се препънал в рогата
на друг, вследствие на което наранил ляв крайник – разтегнато сухожилие.
Внезапното увреждане здравето на пострадалия е станало през време и по
повод на извършваната работа.
Съгласно чл.200, ал.1 КТ, работодателят отговаря имуществено пред
пострадалия работник или служител за всички действително претърпени
вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 или над
3
50 на сто или смърт на работника/служителя независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник/служител е виновен за настъпването им.
Предвиденото в чл.200 КТ задължение на работодателя за обезвреда включва
имуществени и неимуществени вреди, като размерът на последните се
определя по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД във вр. с чл.212 КТ.
Съдът приема, че в случая са налице предпоставките на чл.200, ал.1 КТ
за ангажиране отговорността на ответното дружество, като работодател на
ищеца.
От представената по делото медицинска документация: Епикриза,
издадена от Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ “Канев“ АД
гр. Русе, амбулаторни листи, болнични листи за временна
неработоспособност, Експертни решения на ТЕЛК №№ 126/28.02.2014г.,
182/08.04.2024г., както и от заключението на съдебномедицинската
експертиза, депозирано от вещото лице д-р С. А. Г., специалист по ортопедия
и травматология, прието от съда в съдебно заседание на 24.06.2025г., се
установява, че Й. Т. Е. на 10.08.2023г. е получил руптура/разкъсване на
ахилесовото сухожилие на ляв крак. Установеното увреждане е настъпило при
екстремно изправяне на ходилото или при застопорена подбедрица, сгъване в
глезенната става и отговаря да е получено по описания в исковата молба начин
– екстремно да е стъпил върху земята или да е блокирал подбедрицата си
между рогата на електрокара и съответства да е получено в 9.40 часа на
10.08.2023г. Увреждането е причинило на ищеца болка и ограничения в
движенията на засегнатия му крак, довело е до оперативна интервенция – на
11.08.2023г. му е била направена операция - ахилография с поставяне на
гипсова имобилизация за срок от 45 дни. След свалянето на гипсовата
имобилизация е провеждал многократно рехабилитация и консултации с
ортопед по повод на усложненията. Придвижвал се е с помощта на патерици.
По медико-биологичен признак разкъсването на ахилесовото сухожилие
обуславя средна телесна повреда - трайно затрудняване движенията на левия
долен крайник. При настъпването на травмата пострадалият е изпитвал
нетърпими болки с изключително висок интензитет до приемането в
болничното заведение и приемането на аналгетици. След операцията също е
изпитвал болка, която е била копирана с медикаменти в Клиниката. При
свалянето на гипсовата имобилизация и провеждане на рехабилитацията
болките и дискомфортът му са се възобновили. В конкретния случай
4
пострадалият има остатъчни усложнения, които не позволяват пълното му 100
% възстановяване. Провежданите многократни рехабилитации (5 курса по 7
дни за срок повече от два месеца) са изчерпили възможностите си и
пострадалият все още е с ограничен обем на движения в глезенната става и е с
накуцваща походка. Налице са чести отоци на глезена и ходилото след
натоварване, които трудно се повлияват от медикаменти. Според експертизата
механизмът на получаване на такъв вид увреждане не би се повлиял от
носенето на какъвто и да е вид работни обувки. Видно от устното заключение
на вещото лице, при проведения на ищеца личен преглед на 17.03.2025г. той е
установил, че ищецът не може да клекне със залепени пети на земята, не може
напълно да клекне с двата крака едновременно и еднакво, трудно се изправя.
Категоричен е, че спонтанно оздравяване на ищеца няма да настъпи никога,
като рехабилитацията може само да облекчи болката, но не може да
възстанови напълно функционалността на крайника. Според вещото лице
обувките, които могат да предпазят ахилесовото сухожилие, не трябва да
позволяват движение от глезенната става. Подходящи са много високи,
стегнати боти, които предпазват движението в глезена. Обувки, които са само
с метални бомбета предпазват пръстите, но не влияят на механизма, по който е
получено разкъсването на сухожилието.
Заключението на експертизата е прието от съда.
Свидетелката М В Е.а, съпруга на ищеца, заявява, че съпругът й работи в
“Свободна зона - Русе” ЕАД повече от двадесет години като “мотокарист” -
премества определени товари от едно място на друго с мотокар. В деня на
злополуката се прибрал след работа накуцващ с левия крак и с болки.
Обяснил, че е паднал, има болка в глезена и не може да движи пръстите си на
левия крак. На другата сутрин отишъл в болницата, където било констатирано
скъсано сухожилие и още същия ден му била направена операция. Останал на
болнично лечение около една седмица, не можел да се обслужва сам, тъй като
бил на легло и не можел да става. От болницата го изписали с количка, след
което в къщи отново бил на легло през цялото време. Не можел да се къпе сам,
до тоалетна отивал с количка. През цялото време имал нужда да бъде
обгрижван. След свалянето на гипса кракът му започнал да отича.
Състоянието му се подобрило до известна степен, след като започнал
рехабилитация. Научил се да ходи с патерици, с които се придвижвал от
5
леглото в стаята до кухнята и трапезарията, до тоалетната, където нямало
възможност да ги остави и трябвало тя да му помага да седне, да стане и след
това отново вземал патериците. Придружавала го при провеждане на
рехабилитация, посещения на лекар. Впоследствие взели автомобил, който
съпругът й да управлява без да ползва левия си крак. В продължение на 11
месеца не е ходил на работа, върнал се е през м. юли 2024г. на същата
длъжност, но не се е чувствал както преди злополуката. Получавал е упреци,
че уронва престижа на предприятието, винаги е под напрежение, под
наблюдение, а когато се преумори, вечер кракът му е подут и изпитва болки.
Свидетелят К Н Б, ръководител на отдел “Материално-техническа база“
в “Свободна зона - Русе“ ЕАД, заявява, че ищецът е негов служител в отдела.
Присъствал е на злополуката през м. август 2023г. Разказва, че в деня на
злополуката след изпълнение на възложената му от него товаро-разтоварна
дейност ищецът се върнал с 6-тонен мотокар пред мотокарното, мястото
където работниците почиват и се държи техниката. При слизане от мотокара
ищецът носел кутия с инструменти, която бил намерил в зоната и я прибрал за
себе си. Погледнал настрани към намиращите се хора и както ходел, се спънал
във вилиците на малък мотокар и паднал на земята напред по очи. Мотокарът
е бил паркиран, на него не е имало водач и рогата му не били плътно до
земята, а били вдигнати на 10 см. от повърхността на земята. Дори рогата да
са спуснати, те пак остават на повърхността и винаги съществува риск от
спъване в тях. Помогнал на ищеца да стане, влезли в помещението за отдих и
ищецът му казал, че има болки около прасеца на левия крак. Видимо нямал
повърхностна рана, предложил да го закарат за преглед до болница, но той
отказал и останал да работи до края на деня. На следващата сутрин ищецът се
обадил да съобщи, че през нощта е имал силна болка в крака и че отива на
лекар. Малко по-късно пристигнал с личния си автомобил в дружеството и
съобщил, че имал скъсан ахилес и по-късно същия ден ще бъде опериран.
Накуцвал леко, имал лек оток на глезена от удара. След операцията ищецът му
се е обадил, че тя е била успешна. Как е било проведено лечението му имал
бегла информация. Заявява, че ищецът сам е носел болничните си листове и
лично му ги е предавал. Когато е бил с гипс и патерици, е шофирал автомобил
с автоматични скорости, който бил закупил, за да не товари крака си.
Впоследствие, след махането на гипса, се е движел на собствен ход, сам се е
качвал в административната сграда да си подава болничните листове, изкачвал
6
стълбите, тъй като счетоводството е на третия етаж и без асансьор. След по-
малко от една година ищецът се върнал на работа в дружеството, не е отказвал
нито една задача във връзка с работата, нито е накуцвал, нито се е оплаквал от
болки в крака си. Понастоящем ищецът отново работи под негово ръководство
и според свидетеля не накуцва, ходи нормално, няма оплакване за болки в
крака. Според свидетеля ищецът е възстановил функционалността на крака си,
тъй като при мотокарите има два педала и двата крака работят едновременно,
с левия - назад, с десния - напред. Свидетелят заявява също, че в момента на
злополуката ищецът е бил с работен панталон, но без работни обувки, бил е с
плетени обувки, въпреки че е преминал инструктаж. Обувките, които
работодателят предоставя, са специални – с метално бомбе отпред, с метална
пластина на цялото ходило и със засилена пета.
Изложеното по-горе дава основание на съда да приеме, че ищецът е
претърпял значителни по интензитет болки и страдания в резултат на
разкъсване на ахилесовото сухожилие при злополуката на 10.08.2023г.,
наложило хирургическа операция, множество рехабилитации и
медикаментозно лечение. Болки и страдания изпитвал при травмата, както и в
периода на лечение и възстановяване. Възстановяването му е било трудно,
мъчително и продължително, има остатъчни усложнения, които не позволяват
пълното му възстановяване. Въпреки проведеното лечение и понастоящем
ищецът е с ограничен обем на движения в глезенната става и накуцваща
походка, след физическо натоварване получава отоци на глезена на левия крак
и болки, които трудно се повлияват от лекарства. Претърпял е много
негативни изживявания поради неспособността му да се движи, да се
обслужва и да се справя сам с ежедневните дейности в периода на лечението и
възстановяването му. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
ищецът е на средна възраст (59-годишен), както и че до края на живота си ще
търпи последиците от непълното си възстановяване.
Всички тези изживявания на ищеца от правна страна съставляват
неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени по справедливост.
Съдът намира, че за репариране на претърпените неимуществени вреди следва
на ищеца да се присъди обезщетение в размер по 40000 лв. Този размер на
обезщетението съответства на характера и степента на търпените физически
болки, емоционални страдания и неудобства.
7
Съдът приема, че пострадалият е съпричинил трудовата злополука
поради допусната груба небрежност. Установено е от данните по делото, в т.ч.
и от описания от ищеца в исковата молба механизъм, по който е настъпила
злополуката, че той сам се е поставил в ситуация на повишен риск. Проявил е
груба небрежност, като не е бил внимателен, не е гледал пътя пред себе си,
държейки кутия с инструменти в ръцете си, отклонил е погледа си настрани и
тогава се е спънал във вилите на паркиран мотокар, въпреки знанието за
съществуване на предвидим потенциален риск от спъване. Поради това в
случая правилото на чл.201, ал.2 КТ намира приложение. В случая
съпричиняването на вредоносния резултат е 50 %.
При отчитане на съпричиняването дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде намалено със сумата 20000 лв, както и
със сумата 200 лв, получена от ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ по
щета 360223232300151 (преводно нареждане от 21.09.2023г. – л.116), съгласно
чл.200, ал.4 КТ.
Следователно предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в
размер на 19800 лв обезщетение за неимуществени вреди, заедно със
законната лихва от датата на злополуката - 10.08.2023г. до окончателното
изплащане, а в останалата част до предявения размер 40000 лв следва да се
отхвърли.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, държавната такса по производството в размер
на 792 лв следва да се заплати от ответника, както и 497 лв възнаграждение за
вещо лице по съдебномедицинската експертиза.
На основание чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38, ал.2 ЗА, вр. с чл.7, ал.2, т.3
от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа,
ответникът следва да заплати на адв. А. С. В. сумата 2182 лв разноски по
делото.
По делото липсват доказателства за направени разноски по делото от
ответника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Свободна зона - Русе” ЕАД със седалище и адрес на
8
управление гр. Русе, бул. “Тутракан” №71, представлявано от изпълнителния
директор Магдалена Димитрова Иванова, ЕИК ********* да заплати на Й. Т.
Е. от с. ********* ЕГН **********, сумата 19800 лв обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
трудова злополука от 10.08.2023г., заедно със законната лихва, считано от
10.08.2023г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА “Свободна зона - Русе” ЕАД да заплати по сметка на
Русенски районен съд 792 лв държавна такса върху размера на присъденото
обезщетение и 497 лв съдебни разноски, а на адвокат А. С. В., ЕГН
**********, от Софийска адвокатска колегия, служебен адрес гр. София, ул.
“Алабин” №36, ет.2, да заплати сумата 2182 лв адвокатско възнаграждение по
делото.
По делото участва трето лице ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
“Позитано“ №5, представлявано от изпълнителните директори Недялко
Димчев Чандъров и Иво И. Груев.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9