№ 8068
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110152392
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ЗАД „Д Б Ж З“ АД да
заплати на ЗАД „А Б“ АД сумата от 788.09 лева, представляваща непогасена част от
регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Автокаско“ за вреди по лекотоварен автомобил „П П“ с рег. № СВ ....... КМ
вследствие на ПТП от 09.08.2019г., настъпило в гр. София по вина на водача на лекотоварен
автомобил „Нисан Трейд“ с рег. № СВ ............ АН, чиято деликтна отговорност в качеството
му на водач на автомобила била застрахована по силата на сключен със ЗАД „Д Б Ж З“ АД
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда- 08.09.2021г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 09.08.2019г., в гр. София, на ул. „5036“, настъпил пътен
инцидент между застрахования при него по силата на договор за имуществено застраховане
„Каско“ лекотоварен автомобил „П П“ с рег. № СВ ....... КМ и автомобил „Нисан Трейд“ с
рег. № СВ ............ АН, управляван от Н. И., чиято гражданска (деликтна) отговорност в
качеството му на водач на конкретното МПС била обезпечена от ответника по силата на
договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Изяснява, че водачът на автомобил „Нисан Трейд“ с рег. № СВ ............ АН, излизайки на
заден ход от частен двор, не пропуснал движещия се по пътя с предимство лекотоварен
автомобил „Пежо“ и му причинил увреждания на обща стойност 1490.54 лева. С платежно
нареждане от 02.01.2020г. ищецът заплатил в полза на правоимащото лице определеното
застрахователно обезщетение, равняващо се на стойността, необходима за ремонта, като
сторил и разноски за определяне на обезщетението в размер на 25.00 лева. Ответникът в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на МПС „Нисан Трейд“ бил поканен да заплати регресната претенция на
ищеца, както и свързаните с определяне на обезщетението разноски, като заплатил само
част от общата сума, в резултат на което непогасена останала сумата от 788.09 лева. По
изложените съображения в настоящия процес ищецът претендира неизплатената част от
1
регресното си вземане, законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск, поддържайки, че водачът на
лекотоварен автомобил „Нисан Трейд“ не е причинил процесното ПТП, доколкото от
доказателствата по делото не се установявало осъществено от него виновно и
противоправно поведение, като оспорва в тази връзка доказателствената стойност на
протокола за ПТП. Счита, че изплатената от него преди процеса сума в размер на 702.45 лева
е достатъчна за обезщетяване на вредите в причинна връзка с произшествието. Релевира в
тази връзка възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения
автомобил, който управлявал автомобила с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост, без да съобрази характера и интензивността на движението. Счита, освен това, че
уврежданията по част от отремонтираните детайли- облицовката на бронята, дясната лед
светлина, долната решетка на предната броня и дясната декоративна капачка на халогена, не
са в причинна връзка с процесния инцидент и са същестували отпреди него, като поддържа,
че тези увреди не биха могли да настъпят при процесния сблъсък с оглед габаритите на
двете МПС и скоростта, при която е настъпил ударът, като освен това в протокола за ПТП
като увреден бил отбелязан единствено предният десен калник. Поддържа, че цените и
количеството на вложените при ремонта труд и материали са прекомерно завишени, както и
че стойността им не е съответна на средните пазарни цени към датата на ПТП. Счита, че с
оглед датата на производство на увредения лек автомобил- 2017г., същият не е следвало да
бъде ремонтиран в официален сервиз. По изложените съображения намира, че не е налице
основание за ангажиране на гаранционно- обезпечителната му отговорност. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока
на действие на застрахователното покритие вследствие на виновното противоправно
поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на
вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка
между ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“ в полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че към датата на ПТП
между ищеца и собственика на увредения автомобил е имало сключен договор за
застраховка „Каско“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност
на водача на автомобил „Нисан Трейд“ с рег. № СВ ............ АН е била обезпечена по силата
на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, че ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка
„Каско“ застрахователно обезщетение в размер на 1490.54 лева, като е сторил и
ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева, както и че за удовлетворяване на
регресното вземане на ищеца ответникът е заплатил сумата от 702.45 лева.
Спорните по делото въпроси касаят механизма на пътния инцидент, в частност
2
осъщественото от водача на соченото за увредено МПС поведение, което да бъде разгледано
като съпричиняващо вредоносния резултат, както и размера на следващото се обезщетение с
оглед на действително настъпилите в резултат от конкретния пътен инцидент вреди.
Съгласно съставения двустранен констативен протокол за ПТП от 09.08.2019г., в
частност съгласно съставената в графа 13 скица, както и съгласно отбелязванията в графа
12- „обстоятелства“, произшествието е настъпило в гр. София, на ул. „5036“, преди
кръстовището с ул. „Капитан Д. Списаревски“, като автомобил „Нисан трейд“, управляван
от Н. И., е извършвал маневра движение на заден ход, излизайки от склад, а МПС „П П“,
управляван от Милко Миланов, се е намирал на ул. „5036“ с посока на движение към ул.
„Капитан Д. Списаревски“, при което между двете МПС е настъпил удар.
Съгласно адресираното до ищеца уведомление за щета, с което същият е бил сезиран с
искане за изплащане на застраховеателно обезщетение, при движение по ул. „5036“
автомобил „П П“ с рег. № СВ ....... КМ е бил ударен от автомобил „Нисан“, който се е
движил на заден ход, излизайки от склад за строителни материали.
Свидетелят Н. М. И. твърди, че си спомня за ПТП, в което участвал през 2019г.,
настъпило в гр. София, ж. к. „Дружба“, срещу бл. 88, при което управлявал бус „Нисан
Трейд“, натоварен към този момент с „материал“, като се движил на заден ход, излизайки от
склад, когато чул изскърцване и установил, че е ударил автомобил марка „Пежо“, който бил
спрял да го изчака да извърши маневрата. Свидетелят потвърждава, че подписът за водач на
превозно средство „А“ в предявения му двустранен констативен протокол от 09.08.2019г. е
негов.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на събраната доказателствена
съвкупност- обсъдените писмени доказателства и показанията на свидетеля, които съдът
възприема за правдиви, доколкото са житейски логични, вътрешно непротиворечиви, а и
изцяло съответни на писмените доказателства, се установява именно описаният в исковата
молба механизъм на ПТП, респ., че причина за настъпването му е поведението на водача на
лекотоварен автомобил „Нисан Трейд“, който при движението си на заден ход не е
обезпечил добре видимостта си към главния път, на който е излизал от намиращия се
встрани от него склад, с което е нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП,
съгласно които преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, като по време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, и с това е
станал причина за настъпилия пътен инцидент.
От събраните по делото доказателства не се установява поведение на водача на МПС
„П П“, вкл. движение с превишена и/или несъобразена с пътната обстановка скорост, което
да бъде квалифицирано като противоправно и намиращо се в причинна връзка с процесния
инцидент, поради което възражението за съпричиняване на вредоносния резултат се явява
неоснователно. За пълнота следва да се изясни, че както в писмените доказателства по
делото, така и в гласните такива не се съдържат данни за движение на лекотоварен
автомобил „Пежо“ със скорост, по- висока от допустимата за процесния пътен участък или
несъответна на конкретната пътна обстановка, поради което и съобразно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес недоказаното
обстоятелство следва да се приеме за неосъществило се.
Видът и степента на настъпилите при ПТП увреждания по МПС „П П“ се установяват
от съставения от ищеца опис- заключение по претенция, като съгласно неоспореното
заключение на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202
ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и
обосновани отговори на поставените задачи, от техническа гледна точка посочените в описа
3
вреди се намират в причинна връзка с възприетия механизъм на ПТП (изрично вещото лице
в проведеното на 22.02.2023г. открито съдебно заседание потвърждава, че всички описани
от застрахователя увреждания, вкл. оспорените от ответника, е възможно да настъпят от
процесния пътен инцидент при наличните по делото данни за неговия механизъм, като е
изяснил и, че всички те са на едно и също място- в зоната на удара), поради което и при
липсата на доказателства за съществуване на тези увреждания или на част от тях отпреди
пътния инцидент следва да се приеме за доказано правнорелевантното обстоятелство, че
същите са резултат от процесното застрахователно събитие и поради това подлежат на
обезвреда от прекия причинител на вредата, респ. от застрахователя на гражданската
(деликтната) му отговорност.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален
фирмен сервиз/ дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения
сервиз и изплатени във връзка с ремонта фактури. При липса на което и да е от посочените
две условия, т. е. ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години
или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата
застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от
възстановителната стойност на имуществото. В този смисъл са както установената практика
на въззвината инстанция- Решение № 5712 от 26.07.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 2867/2019
г., Решение № 442 от 18.01.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение №
469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11675/2017 г., IV-Г с-в, Решение № 3145 от
18.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 11658/2015 г. IV-Г с-в, Решение № 1308 от 12.02.2016 г.
на СГС по в. гр. д. № 9781/2015 г. ІІ-г с-в и др., така и нормите на чл. 17 и чл. 19 от
Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по отношение
на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно
които стойността по издадената и изплатена фактура е от значение за размера на
обезщетението в случаите, в които тази фактура е издадена от официален вносител и се
касае за МПС със срок на експлоатация до три години.
Следователно, доколкото в случая към датата на ПТП увреденият автомобил е със срок
на експлоатация от приблизително 2 години 2 месеца и 30 дни и съгласно изричното
разяснение на вещото лице в проведеното на 22.02.2023г. открито съдебно заседание е бил
отремонтиран в официален сервиз за марката „Пежо“, застрахователното обезщетение
следва да бъде определено въз основа на стойността на издадената от този сервиз фактура,
касаеща извършения след инцидента ремонт, възлизаща на сумата от 1490.54 лева. С оглед
на това, доколкото по извършването и размера на обичайните разноски за определяне на
обезщетението не се спори и при съобразяване на платената преди процеса сума за
удовлетворяване на процесната регресна претенция, искът с правно основание чл. 411 КЗ
следва да бъде изцяло уважен. Като законна последица от това върху установената като
дължима сума се дължи законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на задължението.
При този изход на спора разноски се следват единствено на ищеца, комуто на
основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 610.00 лева,
представляваща разноски за настоящото производство, в т. ч. заплатени държавна такса,
депозит за възнаграждение на вещото лице, извършило съдебно- автотехническата
експертиза, както и възнаграждение за един адвокат.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 411 КЗ ЗАД „Д Б Ж З“ АД, ЕИК ..........., да
заплати на ЗАД „А Б“ АД, ЕИК ............., сумата от 788.09 лева, представляваща непогасена
част от регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лекотоварен автомобил „П П“ с рег. №
СВ ....... КМ вследствие на ПТП от 09.08.2019г., настъпило в гр. София, на ул. „5036“, преди
кръстовището с ул. „Капитан Д. Списаревски“, по вина на водача на лекотоварен автомобил
„Нисан Трейд“ с рег. № СВ ............ АН, чиято деликтна отговорност в качеството му на
водач на автомобила била застрахована по силата на сключен със ЗАД „Д Б Ж З“ АД
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда- 08.09.2021г., до окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1
ГПК- сумата от 610.00 лева, представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5