Решение по дело №181/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.196 и сл. от ГПК /отм./.

Делото е образувано въз основа въззивна жалба на Ю. М. В., с ЕГН *, с адрес: с. Г. К. О. Б. против Решение № 2720/24.08.2009г. на РС-Г. Р., постановено по Г.д. №1352/2007г., по описа на същия съд, с което е отхвърлен предявения от Ю. В. против Д. А. С., И. А. С. и М. А.С., всичките са адрес в с. Г. К., Община Б. иск с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ответниците, че наследодателката на ищеца Ф. Ю. В., починала на 24.11.1972 г., бивш жител на с. Г. К., Община Б. е била собственик преди образуване на ТКЗС на основание давностно владение на нива с площ от 0,8 дка, находяща се в местността „Бабечка река”, землището на с. Г. К., при съседи: М., Б., А. В. и баир, признато е за недоказано оспорването на верността на съдържанието на удостоверение за наследници на Ф. Ю. В. с № 158, издадено на 22.11.2007 г. и е осъден ищеца Ю. В., да заплати на ответниците сумата от 500 лв., представляваща направени от последните разноски за заплащане на възнаграждение за един адвокат.

Във въззивната жалба се посочва, че обжалваното решение е неправилно, като е постановено в нарушение на материалния закон. Съдът неправилно е приел за неоснователен предявеният иск, тъй като от събраните по делото гласни доказателства е установено, че наследодателката на ищеца е владяла процесния имот повече от 20г. преди образуването на ТКЗС, като е придобила същия въз основа на давностно владение, упражнявано спокойно, явно, неоспорвано и непрекъснато в продължение на изискуемия от ЗД /отм./ период, поради което изводите на съда в тази насока, че най-ранните дани за това са от 1951-1952г. са неправилни. На следващо място във въззивната жалба се твърди, че решението е постановено при съществено нарущение на съдопроизводствените правила, тъй като РС не е изложил в мотивите си защо възприема едни доказателства, а на други не дава вяра и не е изложил мотиви защо от приетите доказателства е направил именно тези изводи, като не е обсъдил в съвкупност всички събрани доказателства. От въззивния съд се иска да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, като неправилно, като вместо него бъде постановено ново, с което да бъде уважен, предявеният иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Претендират се разноски.

Ответниците по жалбата, чрез своя процесуален представител, оспорват същата и претендират решението на районният съд, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

Във въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

БОС, като съобрази твърденията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Съгласно удостоверение за наследници №158/22.11.2007г. на с. Г.К., О. Б. ищецът Ю. М. В. е внук- наследник на Ф. Ю. В., бивш жител на с. Г. К., Община Б. родена на 22.05.1889г. и починала на 24.11.1972г., като последната освен ищеца е оставила и насленици М. И. В.- син, починал на 12.05.2003г. и още двама внуци- Ф. М. М. и М. М. В.. От удостоверение за идентичност на лице с различни имена, находящо се на л. 64 от делото е видно, че Ф.Ю. В. и Ф.И. В. са имена на едно и също лице.

Съгласно удостоверение за наследници №26/03.07.2002г. на с. Г.К., О. Б. ответниците Д. А. С., И. А. С. и М. А.С., са наследници на А. И. С., бивш жител на с. Г. К., Община Б. роден на 17.03.1913г. и починал на 06.05.2000г.

От приобщена преписка №644 на наследници на Ф. И. В. е видно, че със заявление с вх. № 644/16.01.1992 г., М. В. е заявил пред Поземлена комисия – Б. да бъдат възстановени на наследниците Фатиме Врачова собственността върху зeмеделски земи в земл. на О. Б. като са заявени 10 имота, от които под №9 процесната нива в местността “Бабечка река” с площ от 0,8 дка. С решение № 664/15.03.1993 г. ПК, Г. Б. е възстановено правото на собственост на наследниците на Фатиме Врачова върху нива от 0,800 дка в местността „Бабечка река”, шеста категория, намираща се в строителните граници на село Г. К., заявена с пореден №9 от заявлението и установен с Емлячен регистър от 06.07.1949г. В решението на ПК не са описани съседите на имота, нито пък то е придружено с удостоверение и скица по чл. 13 ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ.

От приобщена преписка №414Б на наследници на А. И. С. е видно, че последният приживе със заявление вх. № 414/02.12.1991 г. е заявил пред Поземлена комисия – Б. да му бъдат възстановени земеделски земи в земл. на с. К., включително нива с площ 0,8 дка в местността “Бабечка река”, землището на с. К., съгласно клетвена декларация, нотариално заверена под №51/17.04.1992г. С решение № 414Б/09.01.1995 г., ПК, Г. Б. е възстановено правото на собственост на А. С. правото на собственост върху нива от 0,800 дка в местността “Бабечка река”. В решението на ПК не са описани съседите на имота, нито пък то е придружено с удостоверение и скица по чл. 13 ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ.

С решение № 116/26.03.2003 г. по Г.д. № 647 по описа за 2002 г. на РС – Г.Р., потвърдено с решенията по в.Г.д. № 461 по описа за 2003 г. на ОС –Г.Б. и Г.д. № 453 по описа за 2006 г. на ВКС, ІІ-ро ГО, е признато за установено по отношение на М. Ю. В.- наследодател на ищеца, че Д. А.С., И. А. С. и М. А.С. са собственици на имот с пл. № 203 в кв. 1 по плана на с. Г. К. и е осъден М. В. да предаде владението върху същия имот.

По делото пред първоинстанционния съд в съдебно заседание проведено на 04.07.2008 г., при провеждането на оглед на място на процесния имот са допуснати и разпитани четирима свидетели /двама, доведени от ищеца и двама – от ответника/, от чиито показания се установява следното:

Свидетелят А. Р., роден през 1942г., е посочил, че познавал Ф.В. и Ю. В..Посочва, че Ф. В. била баба на ищеца. Свидетелят имал кон и крауца и навремето ги карал до имота, който свършва на север до баира, след царевицата. Не помни коя година е било, но преди образуване на ТКЗС си спомня, че нивата се е обработвала от В. Бащата на ищеца го е карал да ги вози до имота. Посочва, че не знае кога се е образувало ТКЗС, но той се е оженил през 1964г. и тогава е започнал да се занимава с превоз. Преди 1964г. не е идвал на мястото, а пътя на който били в момента на времето са били ниви.

Свидетелят С. Х., роден през 1934г., е посочил, че познава Ю. В., а Ф. В. била негова сестра. Тяхната баба също се казвала Ф. Свидетелят посочва, че е роден тук, като знае, че бабата на Ю.- Ф. нямала тук имот. М. В. бил дал на И.С. през 1951-1952г. биволици, като в замяна получил това парче земя. Преди да се образува ТКЗС имота го е работил бащата- М.. Посочва, че пътя, на който са стъпили е бил час от имота.

Свидетелят М.К., Роден през 1931г., посочва че познава И. С., негов баща бил А. А.С.. Той имал имот, който е К. е орал два пъти през 1955-56г., който имот е бил с площ от 8 ара и е достигал на североизток до баира над царевицата, като над баира е имал имот Х. Посочва, че преди 1957г. е идвал на имота, като същия се е работел от бащата на ответника- И., но не помни кога последния е починал. Посочва, че познава М. В., който имал имот над царевицата. Процесния имот бил орал преди образуването на ТКЗС. Чувал бил, че брата на А. С. е продавал на М., но колко е вярно не знаел. В ТКЗС имота бил внесен от А. К. бил родом от К. и той също има имот, като пътя му за него минавал от тук и се случвало на ден по няколко пъти да минава. На имота бил виждал А. и А. С. да работят.

Свидетелят А.Ш. посочва, че не познава М. В. и Ф. В. Познавал И., както и баща му А. На имота бил виждал А. С. и свата С.

В съдебно заседание проведено на 03.11.2008 г. е допуснат и разпитан още един свидетел на ищеца, от чийто показания се установява следното:

Свидетелят М. С., роден през 1945г., посочва, че познава Ю. В. и баща му. Знаел за имота. Преди да почине бащата на свидетеля му бил казал, че е дал имота за биволица на М. В. и Ф. В.. Тогава свидетелят С. бил роден, но не си спомня през коя година е било. Спомня си, че като дете е ходил на имота с майка си и баща си, като тогава неговите родители са работили имота.

От изслушаната съдебно - техническа експертиза, приета в съдебно заседание на 03.11.2008 г., без да е оспорена от страните, се установява, че процесният земеделски имот понстоящем е включен в регулационните граници на с. Г. К. – с плана, одобрен със заповед № 545 от 1987 г. Със заповед № РД – 1972 от 22.04.1996 г. Кмета на Община Б. кадастралния план на с. Г. К. е допълнен с имот № 203 в кв. 1 по плана на селото, който имот е идентичен с нивата, описана в исковата молба, а също така и с имота, възстановен на ответниците, в качеството им на наследници на А. С..

При така установеното съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ,който има запредмет възстановена или подлежаща на възстановяване земеделска земя. По своята правна природа това е установителен иск, с който се цели да се установи правото на собственост към един минал момент – момента на образуване на ТКЗС.

Неоснователно е оплакването на ответниците, че предявеният иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е недопустим. Спорът по приложеното дело не е имал за предмет спор за материално право към миналия момент ­ този на образуване на ТКЗС, независимо от позоваването в мотивите на решенията на съдилищата на тази законова разпоредба. Същите са се произнесли по спор между страните относно имот- нива от 0.800 дка, с пл. № 203 в землището на с.Б., О. Б. м.Бабечка река, като с решението си по това дело ВКС е приел, че имота е възстановен в съществуващи реални граници на ответниците с решение на ОСЗГ, съобразно издадена скица от техническа служба на общината и след приключила процедура по чл.18ж във вр. с чл.11, вр. чл.13, ал. 6 ППЗСПЗЗ, като постановеното решение се ползва със сила на пресъдено нещо относно този имот към настоящия момент. Спорът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ има за предмет притежаването на правото на собственост върху имота към един минал момент- този на образуване на ТКЗС, който спор не е решен с влязлото в сила решение по предходното дело, а този въпрос е преюдициален по отношение ревандикационния иск. Ищецът по настоящото дело има правен интерес от този иск, тъй като при положително съдебно решение в негова полза, той като наследник на Ф. В., би могъл да поиска изменение на първоначалното решение на ПК относно този имот, като поиска възстановяване на същия на неговата наследодателка, както и ще ще разполага с процесуалната възможност за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по реда на чл. 231 и сл. от ГПК/отм./.

По съществото на спора събраните доказателства не мотивират извод за основателност на иска. За да бъде уважен този иск е необходимо ищецът, съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест – чл. 127 ал. 1 ГПК, да докаже своето или на своя наследодател право на собственост върху земеделската земя, предмет на спора, към момента на включването й в ТКЗС. За да бъде налице придобиване по давност, е необходимо наследодателката на ищеца- Ф.Ю.В. да е упражнявала в продължение на 20 години трайна фактическа власт върху имота с намерение да го владее за себе си спокойно, явно и необезпокоявано. Тази фактическа власт трябва да е упражнявана в продължение на 20г. преди внасяне на имота в ТКЗС. От показанията на разпитаните по делото общо петима свидетели този факт обаче не се установява, но се установява, че земеделския имот, описан в исковата молба, е идентичен с този възстановен на ответниците, което се подкрепя и от заключението на вещото лице. От показанията на свидетелите Х. и К., които единствено са били родени през време на този период, за който се претендира давностно владение от наследодателката на ищцовата страна, не се установява, че Ф. В. е владяла имота преди 1951-1952г. Свидетелят К. установява, че знае процесния имот, че същия е на наследодателя на ответниците, като посочва че на имота е виждал А.и А. С. да работят. Посочва още, че е чувал и че брата на А.С. го е продавал на М. В.. В тази връзка съдът кредитира и изцяло показанията на свидетелят Х., относно факта, че М. В. е дал на И. С. през 1951-1952г. биволици, като в замяна получил този имот, доколкото същите се подкрепят и от показанията на свидетелят М. С., роден през 1945г., който посочва, че е чувал от баща си че е разменил този имот за биволица. Доколкото св. С. обаче има спомени като дете да е ходил на имота заедно с родителите си, които са обработвали имота, то следва да бъде направен извод, че това е било преди посочената от свидетеля Х. година 1951-1952г. за извършената сделка, когато св. Свиря е бил дете на около 6-7 годишна възраст и имота все още е бил на родителите му, които са го обработвали. Съдът не кредитира показанията на доведения от ищеца свидетел А. Р., доколкото същият посочва, че преди 1964г. не е идвал на мястото и няма преки впечетления относно това, кой е ползвал имота преди образуването на ТКЗС.

Показанията на разпитаните свидетели Х. и К. са противоречиви относно факта кой е обработвал имота преди внасянето му в ТКЗС, но доколкото с оглед гореизложеното съдът приема, че е била извършена сделка за замяна и М. В.- син на наследодателката Ф. В. и баща на ищеца е придобил този имот, то може да бъде направен извод, че той или респ. неговата майка- Ф. В. са обработвали имота до внасянето му в ТКЗС, което кореспондира изцяло с показанията на св. Х. Но доколкото от събраните по делото доказателства единствена насока за начало на осъществявана фактическа власт върху процесния имот от страна на наследодателската на ищеца- Ф. В., може да бъде определен като за начало периода след 1951-52г., то твърдяната от ищеца 20 годишна придобивна давност остава недоказана. В тази връзка за осъществяваното давностно владение преди тези години, доказателства не са ангажирани, с оглед на което не се доказва твърдяната от ищцовата страна 20 годишна придобивна давност, поради което предявеният иск остава недоказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно откритото производство по оспорване истинността на съдържанието на удостоверението за наследници на Ф. В. и доколкото това осповрване не е доказно, с оглед приетото по делото удостоверение за идентичност № 75 от 16.06.2008 г. от Кмета на с. Г. К., с което се установява, че Ф. Ю. В. и Ф. И. В. са имената на едно и също лице, съдът на основание 156, ал.2 във вр. с 154,ал.3 ГПК/отм./, признава за недоказано напарвеното от ответниците оспорване на истинността на представеното удостоверение.

Предвид изхода на спора и направеното от процесуалния представител на ответниците искане за присъждане на разноските, извършени пред първата инстанция, ищецът Ю. М. В., следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата от 500 лв., предсатвляваща адвокатско възнаграждение.

До същия краен правен извод е стигнал и първоинстанционният съд в обжалваното решение. Окръжният съд провери валидността, допустимостта и правилността на атакуваното решение с оглед указанията за неговата порочност и намери въззивната жалба за неоснователна.

Решението на районния съд е валидно, допоустимо и правилно. При постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила..Подадената против него въззивна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение - в сила.

Водим от горното, БОС,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2720/24.08.2009г. постановено по Г. д. №1352/2007г. по описа на РС-Г. Р..

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: