№ 170
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000431 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260042/23.11.2020 година, постановено по т. дело №
222/2019 година по описа на Окръжен съд – Х., е отхвърлен предявеният иск
от „Т.С.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****,
против К. "Т.П.К. Т."- в ликвидация, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление ****2, с правно основание чл.19 ал. 3 от ЗЗД за обявяване за
окончателен на сключения между страните предварителен договор от
17.09.2019 г. за покупко-продажба на следния недвижим имот: Поземлен
имот №*** по кадастралния план на гр.И., поправен и одобрен със Заповед
****/19.11.2008г. на Кмета на Община И., попадащ в УПИ **, отреден за парк
и ресторант, в кв.39 с площ от 5310 кв.м., ведно с построената в него
производствена сграда -„Д.Р.“ със застроена площ 566 кв.м., построена през
1963г. въз основа на одобрен архитектурен проект, дадена строителна линия и
ниво с протокол № 3 от 07.02.1961г., състояща се от първи етаж със
застроена площ от 566 кв.м., включващ пет машинни помещения, пет
1
монтажни помещения, железарска работилница, канцелария, бояджийско
помещение, складово помещение и стълбище и втори етаж със застроена
площ от 141 кв.м., състоящ се от перално помещение, складово помещение,
коридор и стълбище, при граници на имота: улица, поземлен имот ****,
поземлен имот **** и УПИ ** за парк и ресторант.
Със същото решение е отхвърлен предявеният иск от „Т.С.П.“ ЕООД,
ЕИК*********, против К. "Т.П.К. Т." в ликвидация, ЕИК*********, за
изплащане на сумата от 8 000 лв., представляваща двойния размер на
платения задатък по предварителен договор от 17.09.2019 г.
Отхвърлен е предявеният иск от „Т.С.П.“ ЕООД, ЕИК*********,
против К. "Т.П.К. Т." в ликвидация, ЕИК*********, за изплащане на сумата
10 000 лв. - неустойка по предварителен договор от 17.09.2019 г.
Осъдено е „Т.С.П.“ ЕООД, ЕИК*********, да заплати на К. "Т.П.К. Т."
в ликвидация, ЕИК*********, сумата от 1 500 лв. разноски по делото.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „Т.С.П.“ ЕООД, представлявано от
управителя Й. Т.. Оплакванията във въззивната жалба са за неправилност на
решението и за допуснати съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон, както и за необоснованост. Твърди се, че нито
управителят на дружеството, нито процесуалният му представител са били
редовно уведомени за насроченото съдебно заседание, в което е следвало да
се извърши допуснатото от съда изслушване на управителя на основание чл.
176 от ГПК по конкретно поставени въпроси. Връчването на съобщението
според жалбоподателя не било съобразено с разпоредбата на чл. 423 ал. 1 т.1
от ГПК, което било достатъчно основание за отмяна на съдебното решение.
Твърди се освен това, че изводите на съда са погрешни, направени без
прецизен анализ на събраните доказателства. Не следвало да се кредитират
показанията на свидетеля М., свързани с предаване на документите по
сделката на работник на дружеството- жалбоподател, който не можел да го
представлява нито по закон, нито по волята на представлявания. В тази насока
жалбоподателят се е позовал на разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД. Поддържа се,
че липсва изпълнение на задължението по смисъла на чл. 75 от ЗЗД, тъй като
същото би било действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е
възползвал от него, каквито данни липсвали по делото. Твърди се, че
2
изпращането на покана от дружеството-жалбоподател до ответника за
представяне на необходимите документи означавало, че те не са достигнали
до него, т.е. че е налице неточно изпълнение от страна на кооперацията, което
не следвало да се толерира от съда и не следвало да се приема, че
неизпълнението е незначително. Според жалбоподателя е налице
противоречие, неяснота и необоснованост в мотивите на съда, който въпреки
че приемал незначително неизпълнение, се позовавал на прекратяване на
договора от страна на кооперацията, което противоречало на разпоредбата на
чл. 87 от ЗЗД. Неправилно било прието също, че дружеството-жалбоподател
се е дезинтересирало от процесния договор, тъй като в изпратената покана до
кооперацията нямало изявление за разваляне, като предявяването на иска
означавало, че не е дезинтересирано, още повече, че имало заплатен задатък и
изразена готовност да се заплати останалата част от цената. Във въззивната
жалба се посочва, че от доказателствата се установявало, че изпратената от
кооперацията покана не е достигнала до дружеството-жалбоподател,
липсвали доказателства за надлежното й връчване, протоколът на нотариуса
бил с невярно съдържание, тъй като самият нотариус не бил установил има ли
изпратена и достигнала покана до дружеството, като незаконосъобразно били
приети за достоверни и твърденията за водени телефонни разговори.
Искането е за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ответника К.
"Т.П.К. Т." – в ликвидация с изразено становище за нейната неоснователност
и подробно развити съображения за неоснователност на изложените
оплаквания в нея. Искането е да се потвърди решението на
първоинстанционния съд и да се присъдят на ответника разноски за
въззивната инстанция.
Страните не са направили нови доказателствени искания пред
въззивната инстанция.
Апелативният съд, като се запозна със събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира, че въззивната жалба е
процесуално допустима. Тя е подадена от лице, имащо право на въззивно
обжалване, а именно от ищеца в първоинстанционното производство, чийто
искове са отхвърлени. При подаване на въззивната жалба е спазен
3
предвидения в чл. 259 от ГПК двуседмичен срок.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Пред Окръжен съд – Х. са предявени три обективно съединени иска от
ищеца „Т.С.П.“ ЕООД против К. "Т.П.К. Т." – в ликвидация.
Първият от исковете е с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД и има за
предмет обявяване за окончателен на сключения между страните на
17.09.2019 година предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот.
Вторият от исковете е по чл. 93 ал. 2 от ЗЗД, като искането е за
връщане в двоен размер на платения задакът.
Третият от исковете е по чл. 92 от ЗЗД и е за дължима неустойка по
предварителния договор.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че с
предварителния договор е уговорен 30 дневен срок след заплащане на
задатъка за задължението на ответната страна да представи необходимите
оригинални документи за сключване на сделката в нотариална форма. Твърди
се, че този срок не е спазен, поради което били наложени обезпечителни
мерки и с молба, изпратена от ищеца и връчена на ответника на 05.11.2019
година ответникът бил поканен да върне авансово получената сума в двоен
размер, както и да заплати договорената неустойка, като в поканата било
посочено, че при неизпълнение на тези задължения ще бъдат предприети
действия по обявяване на предварителния договор за окончателен по съдебен
ред. Това, както и фактът, че ответникът бил в ликвидация с краен срок
31.12.2019 година, обуславяли правният интерес на ищеца да иска обявяване
на предварителния договор за окончателен.
Това са обстоятелствата, изложени в исковата молба, въз основа на
които е поискано обявяване на предварителния договор за окончателен и
осъждане на ответната кооперация за заплати на ищеца сумата от 8000 лева,
представляваща двойния размер на дадения от него задатък поради
неизпълнение на поетите задължения, както и за осъждане на ответника да
заплати сумата от 10 000 лева, представляваща неустойка, уговорена от
страните, която според ищеца би обезщетила изправната страна за
претърпените от нея вреди и пропуснати ползи.
Така предявените искове са оспорени от ответника К. "Т.П.К. Т." – в
4
ликвидация. Становището на ответника е, че предявените искове са
неоснователни. Твърди се, че сключеният между страните предварителен
договор от 17.09.2019 година е развален. Обстоятелствата, които са изложени,
са свързани със сключване на предварителния договор след проведени
разговори между страните и с предаване на владението върху имота в деня на
сключването му – на 17.09.2010 година. Сочи се, че след това е сключен анекс
от 19.09.2019 година за срока за заплащане на уговорения задатък от 4000
лева. Признава се, че след този анекс ищецът е заплатил общо сумата от 4000
лева като задатък по предварителния договор, като на 24.09.2019 година е
заплатена сумата от 3000 лева и на 27.09.2019 година – 1000 лева. Според
ответника след заплащане на задатъка, в срок до 17.10.2019 година той се е
снабдил с всички необходими документи за окончателната сделка, като на
11.10.2019 година е получил скица и удостоверение за имота, а на 17.10.2019
година – удостоверение за данъчна оценка. Твърди се, че след този момент
ответникът е правил няколко опита да предаде документите на ищеца на
адреса му на управление в град И., ул. **, където нямало негови служители
или упълномощени лица да ги получат. Това бил адресът на съдружника в
ищцовото дружество В.К., но през работно време той отсъствал от този адрес
и там била само неговата болна майка. Това попречило на ликвидатора на
кооперацията да връчи документите на адреса на управление на дружеството.
Той направили няколко опита да ги връчи в цеха на дружеството в град И.,
м. „Б.Ч.“, но и там не намерил управителя или упълномощено лице. Едва на
27.10.2019 година ликвидаторът успял да срещне в И. съдружника В.К.,
който обяснил, че е отсъствал от града и че на другия ден ще изпрати човек
при ликвидатора, който да получи документите. Такъв човек бил изпратен
едва на 30.10.2019 година. Става дума за А.Т., на когото били връчени от
ликвидатора П.Т. нотариален акт, скица и удостоверение за имота и
удостоверение за данъчната оценка в присъствието на М.М.. На същия ден в
телефонен разговор с В.К. той потвърдил на ликвидатора, че документите са
получени и ще бъдат изпратени на управителя на дружеството по електронен
път. След 27.10.2019 година и преди 30.10.2019 година ликвидаторът канил
на два пъти по телефона управителя на ищцовото дружество Й. Т. да получи
документите. Това станало на 28.10.2019 година и на 29.10.2019 година, но
той не се явил. След получаване на поканата от ищеца на 05.11.2019 година
ликвидаторът уговорил с нотариуса дата 28.11.2019 година за сключване на
5
окончателната сделка и изпратил на ищеца отговор на поканата от 05.11.2019
година, в който изразил несъгласие с изложените в нея обстоятелства и
поканил ищеца на дата 28.11.2019 година от 10 часа за сключване на
окончателната сделка при Нотариус Н.Н., като изрично в отговора било
посочено, че при неизпълнение на задължението за придобиване на
собствеността върху имота и изплащане на остатъка от продажната цена
предварителният договор ще се счита за развален поради виновното му
неизпълнение от страна на купувача. Наложило се ликвидаторът да се снабди
повторно с необходимите документи за сключване на окончателната сделка.
В писмения отговор на исковата молба ответникът твърди, че този негов
отговор на поканата на ищеца от 05.11.2019 година бил връчен на ищеца на
08.11.2019 година на адреса на управление на дружеството чрез съдружника
В.К. в присъствието на кооператорите Г.Г. и Х. Р., като след получаването на
документа съдружникът се свързал с управител Й. Т. по телефона и му прочел
цялото съдържание на документа. След това управителят на ищеца наредил
на съдружника да не подписва като получател, като заявил, че ще си получи
документите лично. На 11.11.2019 година била проведена среща между
ликвидатора и управителя на ищеца в производствената база в град И., на
която отново присъствали посочените по-горе двама член-кооператори. На
тази среща отново бил връчен на управителя на ищеца отговора на поканата,
както и покана за сделката при нотариуса и изявление, че в противен случай
предварителният договор ще се счита за развален, но Й. Т. отново отказал да
се подпише като получател. На дата 28.11.2019 година в периода от 9,45 часа
до 10,30 час управителят на дружеството- ищец не се явил при нотариуса, а
там бил само ликвидаторът на ответника, което било удостоверено от
нотариуса с констативен протокол. На следващия ден ликвидаторът посетил
имота – предмет на предварителния договор, за да получи владението от
ищеца, но там липсвал представител на ищеца. И до момента ищецът не му
бил предал владението. При така изложените обстоятелства ответникът се
позовава на това, че предварителният договор е развален, поради което не
може да бъде обявен за окончателен, както и на неправомерно поведение от
страна на ищеца, изразяващо се в препятстване на възможността на
ответника да му предаде документите след 17.10.2019 година, в неизразяване
на желание и непредприемане на действия за сключване на окончателната
сделка в предвидения в договора 5 дневен срок след получаване на
6
документите на 30.10.2019 година, в неявяване при нотариуса на 28.11.2019
година в 10 часа за сключване на окончателна сделка и за заплащане на
остатъка от продажната цена от 26 000 лева.
По отношение на претенцията за връщане на задатъка в двоен размер,
становището на ответника е, че не са налице предпоставките за нейното
уважаване при иск за обявяване на предварителния договор за окончателен и
доколкото задатъкът е част от продажната цена.
По отношение на иска за неустойка от 10 000 лева становището на
ответника е, че същият е неоснователен, доколкото ответникът е изправната
страна по предварителния договор, а ищецът е неизправна страна.
При така изложените от ответника конкретни обстоятелства в
писмения отговор, ищецът в допълнителната искова молба, подадена на
основание чл. 372 от ГПК, е оспорил получаването на отговора на
изпратената от самия него покана, връчена на ответника на 05.11.2019
година, с довода, че оформянето на връчването на този отговор е изгоден за
ответника факт, който самият той не може да удостовери, а според него
удостоверителна компетентност за това има само нотариусът, но не и други
физически лица. Оспорени са и твърденията за двукратно снабдяване на
ответника с необходимите документи за сключване на окончателната сделка,
както и предаването им на ищеца, като се твърди, че за установяване на тези
обстоятелства са недопустими свидетелските показания съгласно чл. 164 от
ГПК. Оспорено е и качеството на В.К. на представител на ищцовото
дружество, като се твърди, че към онзи момент е имало влошени отношения
между съдружниците, поради което впоследствие В.К. е прехвърлил своите
дялове на Й. Т.. Оспорени са твърденията за проведени телефонни разговори
с участието на управителя на ищеца.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът
е изразил несъгласие с тези оспорвания на ищеца.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
представени пред първата инстанция, се установяват обстоятелствата,
изложени в писмения отговор на ответника, подробно посочени по-горе. Те се
установяват както от представените писмени доказателства, така и от
показанията на разпитаните в качеството на свидетели Х. Р. и М.М.. Съдът не
споделя доводите на ищеца за недопустимост на свидетелските показания. В
7
случая свидетелите са присъствали на конкретни събития, свързани с
връчването на определени документи, възприели са конкретни факти в тази
връзка и ги възпроизвеждат пред съда. Не е налице нито една от хипотезите
за недопустимост на свидетелски показания, изброени в чл. 164 от ГПК.
Що се отнася до доводите за нередовно призоваване на Й. Т. в
качеството му на управител на дружеството- ищец, за да бъде изслушан от
съда по реда на чл. 176 от ГПК по поставените от ответника въпроси, съдът ги
намира също за неоснователни. Съобщението до Й. Т. ведно с всички
въпроси, поставени към него, е изпратено на посочения по делото съдебен
адрес на дружеството-ищец в град Я., чрез адвокат Ж.Г.. То е връчено на
20.10.2020 година. Върху съобщението е налице официално удостоверително
изявление на длъжностното лице по връчванията, че адвокат Г. е отказала да
получи съобщението, тъй като няма връзка с управителя на дружеството-
ищец. Въпреки този отказ, следва да се приеме редовно връчване на
съобщението на посочения по делото съдебен адрес, в каквато насока е
разпоредбата на чл. 51 ал. 3 от ГПК / преди изменението с ДВ бр. 110/2020
година/, според която отказът на адвоката да приеме съобщението се
отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя и не засяга
редовността на връчването.
Дори обаче да се приеме, че има нередовно уведомяване на
управителя на ищеца за лично явяване пред съда, за да даде обяснения по чл.
176 от ГПК, то не се отразява на фактите и обстоятелствата, установени по
делото. При желание на управителя на дружеството-ищец да даде отговори на
поставените към него въпроси, той би могъл да направи такова искане пред
въззивната инстанция на основание чл. 266 ал. 3 от ГПК, позовавайки се на
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Такова
искане не е направено, като в подадената лично от управителя Й. Т. въззивна
жалба няма отговори на формулираните въпроси или искане за изслушването
му по тях в открито съдебно заседание, в което нито той, нито негов
процесуален представител са се явили.
От доказателствата по делото се установява сключването на 17.09.2019
година на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
между К "Т.Т." – в ликвидация, представлявана от ликвидатора П.М.Т. като
продавач и „Т.С.П.“ ООД, представлявано от Й. Т. като купувач.
8
Безспорно между страните е изпълнението на чл. 3 от договора, според
който купувачът се задължава да заплати на продавача задатък от 4000 лева
авансово. Не се спори и по срока за изпълнение на това задължение. По
договора срокът е петдневен след представяне от страна на продавача на
банкова сметка. Страните са постигнали съгласие за промяна на този срок с
допълнително споразумение, макар и подписано само от продавача, което не
се оспорва. Допълнителното споразумение е от 19.09.2019 година и срокът по
него е 27.09.2019 година, като е уговорено изплащането да стане на две
вноски – от 3000 лева и от 1000 лева.
Установено е, че двете суми – от 3000 и от 1000 лева са преведени на
продавача от купувача с две платежни нареждания от дати 20.09. и 26.09.2019
година. Реалното получаване на втората сума от продавача на следващия ден
– 27.09.2019 година е обстоятелство, което не е оспорено от страните.
Срокът, в който следва да бъде сключен окончателен договор, е уреден
в чл. 10 от предварителния, според който сключването на сделката в
нотариална форма следва да стане в срок до 5 работни дни от получаване на
всички необходими документи, уговорени в чл. 5.1. от договора.
С чл. 5.1. продавачът се задължава да представи в срок до 30
календарни дни, считано от плащане на задатъка, уговорен в чл. 3, всички
необходими оригинални документи, доказващи правото на собственост върху
недвижимия имот, предмет на покупко-продажбата и изпълнението на
особените изисквания на закона за изповядането на сделката по нотариален
ред, а именно акт за собственост, данъчна оценка на имота и скица.
От писмените доказателства по делото е видно, че продавачът се е
снабдил с всички тези документи в срок до 17.10.2019 година. Скицата и
удостоверението за имота са издадени на 11.10.2019 година /
удостоверението на стр. 73/, а удостоверението за данъчна оценка – на
17.10.2019 година.
Твърденията на ответника, че е правил опити да предаде тези
документи на управителя на дружеството на вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на
управление, а именно град И., ** през периода след 17.10.2019 година, но не
е успял, тъй като на този адрес не е имало лице, което да ги приеме от името
на дружеството, не са оспорени от ищеца и не се опровергават от събраните
по делото доказателства. С доказателствата – показанията на свидетеля на
9
ответника М. се установява, че предаването на документите е извършено на
30.10.2019 година на изпратено от В.Н.К. лице с име А. в канцеларията на
кооперацията. От справката в ТРРЮЛНЦ се установява, че В.Н.К. е
съдружник в дружеството-ищец „Т.С.П.“ ЕООД до 02.12.2019 година, когато
е заличен като такъв. Установява се също, че неговият личен адрес съвпада
със седалището и адреса на управление на дружеството - ищеца, който не е
променян и до настоящия момент, а именно град И., **. Тези данни подкрепят
въведените в процеса обстоятелства с отговора на ответника, респ. дават
основание да се приемат за неоснователни твърденията на управителя на
ищеца за влошените му отношения със съдружника В.К.. Отделен е
въпросът, че каквито и да са били отношенията между съдружниците,
предаването на документи на адреса на управление на дружеството на
съдружник, което се намира там и е съгласен да ги приеме, било лично или
чрез трето изпратено от него лице, както е в случая, следва да се приеме като
изпълнение на задълженията по договора от страна на продавача. Още
повече, че в чл. 5.1. от договора не се съдържа конкретизация на мястото и
лицето, на което да се предадат документите.
При тези доказателства следва да се приеме, че не е налице виновно
неизпълнение на задължението по чл.5.1. от договора от страна на продавача,
включително досежно уговорения срок от 30 дни от датата на заплащане на
капарото, доколкото не е оспорено и опровергано твърдението му, че не е
имало лице на адреса на управление на дружеството, което да ги получи.
Нещо повече, дори да се приеме наличие на забава от няколко дни при
предаването на документите, становището на купувача по предварителния
договор във връзка с тази забава, изразено в изпратената на 01.11.2019
година и получена от ответника на 05.11.2019 година покана, както и в
исковата молба по настоящото дело, е неясно и противоречиво. Поканата
съдържа искане за връщане на авансово получената сума в двоен размер /
8000 лева/, както и за заплащане на договорената неустойка в размер на
10 000 лева , като е посочено, че в случай на неизпълнение на тези
задължения ще се предприемат действия по обявяване на предварителния
договор за окончателен по съдебен ред.
Неустойката в полза на купувача е уредена в чл. 13 от
предварителния договор. В него е предвидено, че при виновно неизпълнение
10
на задълженията от страна на продавача, последният дължи връщане на
купувача на авансово предоставената сума по чл. 3 от договора в двоен
размер и неустойка в размер на 10 000 лева, като изрично е отразено
съгласието на страните, че тя не е прекомерно завишена и адекватно би
обезщетила изправната страна за претърпените от нея вреди и пропуснати
ползи и че същата се дължи при всяко неизпълнение на поето задължение по
договора.
При предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
задълженията, които поемат страните, са свързани със сключването на
окончателен договор. Задатъкът и неустойката обезпечават изпълнението на
тези задължения. Да се претендира връщане на задатъка и заплащане на
неустойка при твърдения, че в противен случай ще се поиска сключването на
окончателен договор не е в съответствие с характера на предварителния
договор. При евентуална забава в изпълнението на задълженията на
продавача по предварителния договор, свързана с набавяне и предоставяне
на необходимите документи, водеща до забавяне в сключването на
окончателната сделка, купувачът би могъл да претендира обезщетение /
неустойка/ , ако забавянето е довело до вреди или пропуснати ползи. Той би
могъл и да развали договора, ако поради забавата е загубил интерес от
сключването на окончателен договор. В случая обаче няма изложени
обстоятелства, свързани с причинени вреди на ищеца от забавата на
ответника, а и за такава липсват данни по делото. Още в деня на сключване
на предварителния договор на ищеца е предадено владението върху
недвижимия имот, поради което и при липсата на изложени от негова страна
конкретни обстоятелства, не може да се приеме, че забавата от няколко дни
за набавяне на документите, дори да беше установена, би му причинила
вреди, които да подлежат на обезщетяване с уговорената неустойка.
Що се отнася до искането за връщане на задатъка в двоен размер, то би
било основателно само в случай, че договорът е развален заради
неизпълнение на задължения по договора от страна на продавача. Съгласно
чл. 93 ал. 1 от ЗЗД задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът
и обезпечава неговото изпълнение. При предварителен договор изпълнението
е свързано със задължението за сключване на окончателен договор. С оглед
на това и на разпоредбата на чл. 93 ал. 2 изречение второ от ЗЗД за продавача
по предварителния договор би възникнало задължение за връщане на
11
задатъка в двоен размер само ако е неизправна страна и другата страна –
купувач, се откаже от договора. Предявяването на иска по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД
за обявяване на предварителния договор за окончателен не означава отказ от
този договор, а точно обратното.
По тези съображения съдът намира за неоснователни исковете по чл.
93 ал. 2 от ЗЗД за връщане на задатъка в двоен размер и по чл. 92 от ЗЗД за
неустойка. Първоинстанционното решение, с което тези искове са
отхвърлени, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до иска по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, съдът намира, че той също
е неоснователен, доколкото предварителният договор е развален от
продавача с писмено изявление за разваляне, свързано с неизпълнение на
задължението на ищеца да се яви пред нотариус на посочената дата за
сключване на окончателна сделка и да плати дължимата продажна цена.
В отговор на обсъдената по-горе покана, изпратена от ищеца и връчена
на ответника на 05.11.2019 година, ответната кооперация чрез своя
ликвидатор е изготвила т.нар. отговор на покана, покана и уведомление / стр.
51-52 от първоинстанционното производство/. В този документ освен че са
оспорени твърденията, изложени в поканата на ищеца, ищецът е поканен да
се яви на точна дата и час пред посочен нотариус / на 28.11.2019 година в 10
часа пред Нотариус Н.Н. с рег. № ***/ за сключване на окончателната сделка,
както и да заплати в деня на сделката остатъка от продажната цена от 26 000
лева по банковата сметка на кооперацията. Изрично е посочено, че при
неявяване и незаплащане на остатъка от продажната цена предварителният
договор ще се счита за развален от страна на продавача поради виновно
неизпълнение на задълженията на купувача.
Безспорно е, че представител на ищеца не се е явил на посочената дата,
поради което до сключване на сделката не се е стигнало, както и че не е
заплатен остатъка от продажната цена. В тази връзка съдът изразява
несъгласие с направеното от ищеца оспорване на нотариалното
удостоверяване. Става дума за приложения на стр. 45 констативен протокол
с рег. № *** том * акт ** от 28.11.2019 година, изготвен от Нотариус Н.Н..
Този документ има официален удостоверителен характер в частта, в която е
отразено, че на 28.11.2019 година от 10 до 10,30 часа пред Нотариуса, пред
когото са представени от ликвидатора на „т.т.“ – в ликвидация документите и
12
проект на нотариален акт за сключване на сделка покупко-продажба, не се е
явил представител на „Т.С.П.“ ООД. Удостоверяването, извършено от
нотариуса в кръга на служебните му правомощия, не е опровергано от
каквито и да е доказателства, като самият ищец не твърди негов представител
да е присъствал на посочената дата и място за сключване на окончателния
договор.
Неоснователни са твърденията на ищеца, че не е получил т.нар
отговор на покана, покана и уведомление, изпратени от ответника. От
показанията на разпитания в качеството на свидетел Х. Р. се установява, че
управителят на ищеца е уведомен за съдържанието на този документ
първоначално чрез прочитането му по телефона от съдружника в.к., на
когото документът бил връчен и на когото управителят наредил да не го
подписва. Същият свидетел установява след този случай, на 11.11.2019
година, била проведена лична среща между ликвидатора на ответната
кооперация и управителя на ищеца Й. Т., на която е присъствал и
съдружника В.К., както и свидетеля Х. Р. и още един член-кооператор. На
тази среща на Й. Т. била връчена поканата за сключване на окончателна
сделка и изявлението за разваляне на предварителния договор при негово
неявяване, като той отказал да се подпише като получател. Този отказ е
оформен с подписите на присъствалите двама член-кооператори Г.Г. и Х. Р. и
е установен по делото с показанията на свидетеля Х. Р.. Свидетелските
показания, както съдът и по-горе посочи, са допустими за установяване на
обстоятелствата, свързани с връчване на писмената поканата от ответника на
ищеца с изявление за разваляне на договора при неявяване. Тези показания не
са опровергани от каквито и да е други доказателства по делото, поради което
няма основание да не бъдат ценени.
Приемайки редовно връчване на поканата за сключване на
окончателна сделка от ответника на ищеца с изявление, че при неявяване
пред нотариуса предварителният договор ще се счита за развален и
съобразявайки установения факт, че представител на ищеца не се явил пред
нотариуса, съдът намира, че е настъпило разваляне на предварителния
договор на основание чл. 87 ал. 1 от ЗЗД. Разваленият предварителен договор
не може да бъде обявен за окончателен, поради което решението, с което е
отхвърлен иска по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД е правилно и следва да бъде потвърдено.
13
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 1000 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260042/23.11.2020 година,
постановено по т. дело № 222/2019 година по описа на Окръжен съд – Х..
ОСЪЖДА „Т.С.П.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ****, да заплати на К. "Т.П.К. Т."- в ликвидация,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ****2, направените по
делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 1000 лева заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14