Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 16.04.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 105 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
„Р." ЕООД, ЕИК********, твърди, че с посредничеството му в ответника „П.ф.к.Л."
АД, ЕИК ********, бил привлечен професионалният футболист J. M.M.- гражданин на Конго, който подписал трудов договор с
клуба. Поддържа, че в резултат на това ответникът придобил икономическите права
на футболиста и получил правото да ползва спортно-състезателните му права в
полза на клуба.
Твърди,
че възнаграждението на ищеца за привличането на футболиста било уговорено в
сключения между страните комисионен договор от 20.05.2017 г., по силата на
който „ПФК Л." АД се задължил да заплати на „Р." ЕООД комисионно
възнаграждение в общ размер на 18 000 евро (с левова равностойност 35 204.94
лв.), която сума следвало да бъде изплатена изцяло по банков път до 15.02.2018
г.
Поддържа, че в случая
липсвало плащане и към настоящия момент въпреки обещанията на ответника и
разговорите между страните.
Поддържа,
че ответникът му дължи също и мораторна лихва върху
главницата – в размер на 6 825,77 лв. за периода от 16.02.2018 г. до
17.01.2020 г.
Поради изложеното моли да
се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в
размер на 35 204.94 лв. - главница, както и сумата от 6 825.77 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 16.02.2018
г. до 14.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира направените
разноски по делото.
Ответникът „П.ф.к.Л."
АД е депозирал отговор на исковата молба. Намира исковете за допустими, но за
неоснователни и недоказани.
Твърди, че процесният договор от 20.05.2017 г. е нищожен поради
противоречие с императивни норми на Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ).
Поддържа, че процесният договор имал съдържание на
посредническа сделка по см. чл. 49-51 ТЗ и че представлявал посреднически
договор за наемане на работа по см. на ЗНЗ и Наредбата за условията и реда за
извършване на посредническа дейност по наемане на работа (НУРМПДНР). Поддържа,
че ищецът нямал право да извършва посредническа дейност към момента на
сключване на процесния договор, т.е. че не фигурирал
в официалните списъци на регистрираните посредници
съгласно чл. 5, т.1 НУРИПДНР. Счита, че в случая сделката се явявала нищожна и
на осн. чл. 295, ал. 1 ТЗ, доколкото дейността на
ищеца подлежала на специален регистрационен режим, доколкото било необходимо
разрешение на посредника от страна на министъра на труда и социалната политика
преди започване на дейността му като такъв и регистрация в Агенция по
заетостта.
Поддържа, че процесният договор се явявал нищожен поради противоречие с
императивни норми на Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) – чл. 35
г, ал. 1, т.3 ЗФВС (отм.) във вр. с чл. 15, ал. 1 от
Правилника за дейността на футболните агенти на Българския футболен съюз (БФС).
Поддържа, че към момента на сключване на процесния
договор ищецът не фигурирал в официалния регистър на БФС на физически и
юридически лица, изпълняващи дейност като посредници
на играчи към БФС, т.е. не бил регистриран като футболен агент, извършващ
посредническа дейност. Намира, че това условие за валидността на процесната сделка в случая не било налице.
В условията на
евентуалност – ако се приеме, че ищецът притежавал надлежна регистрация за
извършване на посредническа дейност, намира, че същият нямал принос за
сключването на трудовия договор между ответника и футболиста М. понеже липсвали
осъществени фактически действия от ищеца по договора, т.е. „Р." ЕООД не
изпълнило престация по съглашението, а именно не
осъществило контакт и съдействие между клуба и футболиста, поради което не му
се дължало възнаграждение. Поддържа, че М.М.се появил
при сключване на договора за наемане между клуба и футболиста и то за да
представлява интересите на последния, не и на ответника.
Евентуално оспорва
предявените искове по размер. Поддържа, че целият размер на възнаграждението по
процесния договор би бил дължим само и доколкото
футболиста се е намирал в трудово правоотношение с клуба за целия договерен срок. Твърди, че в случая трудовото
правоотношение било създадено за срок от 01.06.2017 г. до 30.06.2019 г., а било
прекратено предсрочно (на 09.02.2018 г.), което обстоятелство следвало да се
отрази на размера на дължимото възнаграждение
към ищеца. Оспорва претенцията за лихва.
Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Ищецът е депозирал ДИМ.
Поддържа изложеното в ИМ. Оспорва довода за нищожност на договора поради
липсата на регистрация като лице, извършващо посредническа дейност, съгласно
ЗНЗ и НУРИПДНР. Поддържа, че процесният случай не
попадал в обхвата и целите на закона, т.е. за него липсвало задължение да се
регистрира като посредник по ЗНЗ, доколкото дейността му била регулирана от
специалния ЗФВС. Оспорва доводите за нищожност поради противоречие на договора
с императивни правила на ЗФВС. Поддържа, че дружеството било вписано в
регистъра по чл. 35г ЗФВС.
Поддържа, че фактическото
извършване на действията по посредничество предхождали сключването на процесния договор, същите били осъществени от ищеца в полза
на ответника, както и че това обстоятелство било установено, прието и признато
като факт между страните в преамбюла на процесния
договор. За изпълнената престация от ищеца по процесното съглашение свиделствал
и подписаният договор между ответника и футболиста от същата дата (20.05.2017
г.). Поддържа, че ответникът писмено признал и посочил в комисионния договор,
че благодарение на усилията и с посредничеството на ищеца установил контакт с
него и придобил икономическите и състезателни права върху футболиста.
Оспорва твърдението, че М.М.представлявал интересите на футболиста при сключване на
договора му с ответника. Оспорва съображенията, че размерът на претенцията му
се явявал обусловен от продължителността на трудовия договор на футболиста при
ответника.
Ответникът е депозирал
допълнителен отговор. Поддържа
становището си, че процесният договор притежава
съдържанието на посреднически договор по см. на ТЗ. Поддържа изложеното, че процесният договор не бил съобразен с императивните изисквания
на ЗНЗ и НУРИПДНР, както и с повелителните правила на ЗФВС. Твърди, че като
футболен агент бил регистриран М.М., а не ищецът,
т.е. че ищцовото дружество не фигурирало в регистъра
на БФС. Поддържа изложените твърдения за липса на престация
от ищеца по договора, както и за обусловеността на трудовото правоотношение на
футболиста с размера на възнаграждението на ответника към ищеца.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е
представен комисионен договор от 20.05.2017 г., сключен между ищеца
и ответника, с който страните уреждат отношенията си по повод посредничеството
на „Р.“ЕООД при придобиването на икономическите и спорти
права върху професионалния футболист Дж.М..
Депозиран е правилник за дейността на футболните агенти към
БФС, както и договор а наемане на професионален футболист от 20.05.2017г.,
сключен между ответника и Д.М..
Видно от удостоверение от БФС, Дж.М.
е сключил на 20.05.2017 г. професионален договор с ПФК Л., а на 06.02.2018 г.
състезателят се трансферира във футболен клуб в Китай.
Съгласно представеното удостоверение от БФС, ищцовото дружество е регистрирано като посредник, в
съответствие с правилника за дейността на футболните агенти към БФС от 2016 г.,
до момента на издаване на удостоверението.
Ответникът е представил разпечатка от достъпната в интернет
страница на Регистъра на физическите и юридически лица, изпълняващи дейност
като посредници(агенти) на играчи към БФС, актуален
за периода 01.07.2017 г. – 30.06.2028 г. и 01.02.2018 г. – 31.01.2019 г., в
който дружеството не фигурира.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл. 348, ал.1 от ТЗ, с комисионния договор комисионерът се задължава срещу
възнаграждение по поръчка на доверителя
да извърши от свое име
и за негова сметка една или
повече сделки.
Процесния договор има характер на установителен
такъв - признава наличието на съществуващо между страните правоотношение с
предмет посредничество между състезател
и ответния клуб за придобиване на икономически и спортни права и подписване на трудов договор. Съдържа и
признание на клуба относно изпълнение на тези задължения. Следователно
съдържанието на насрещните права и задължения не попадат в приложното поле
на чл. 348, ал.1 от ТЗ и договорът не е комисионен. Той
разкрива белезите на договор за посредничество.
В
съответствие с чл.
35б,
ал.1 и ал.2 от ЗФВС(отм.), състезателните права
са съвкупност от правото на
спортиста да участва в тренировъчната и състезателната дейност на спортен клуб,
както и свързаните с това участие права.
Състезателните права на спортист може
да се прехвърлят
от клуба, към който той
е картотекиран, или да се преотстъпват
за временно упражняване в друг клуб само с изричното
писмено съгласие на спортиста.
Съгласно чл. 35г, ал.1 от ЗФВС(отм.), трето лице
може да посредничи
при договаряне за придобиване или трансфер на
състезателни права, ако отговаря на
определени изисквания: 1. регистрирано
е като търговец;2. има сключен договор със спортен клуб
или с физическо лице, което желае
да придобие статут на спортист
или да промени
клубната си
принадлежност;3. вписано е в регистъра
на лицата, които осъществяват посредничество при съответната лицензирана спортна федерация.
Тъй
като договорът от 20.05.2017 г. попада в
приложното поле на посочените правни норми, то посредникът следва да отговаря
законовите изисквания.
Съгласно
вписването в ТР, ищецът е регистриран търговец.
Видно от
удостоверението от БФС, ищцовото дружество е
регистрирано като посредник от 2016 г., до датата на издаването на документа.
Ответникът е оспорил верността му.
Съгласно
чл. 11, ал.3 от ЗФВС, спортните организации
оказват съдействие при реализирането на държавната и общинската политика в системата на физическата
активност, физическото възпитание и спорта и участват в изпълнението на Националната стратегия и националната програма по чл. 7, т. 2. Лицензираната спортна федерация води
регистър на посредниците по чл.81, ал.1 (чл.27, ал.2,
т.4 от ЗФВС). Макар лицензираните спортни федерации да са юридически лица с
нестопанска цел, те изпълняват и държавно възложени им функции в областта на
физическото възпитание и спорта, включително воденето на регистри. Следователно издадените от тях
удостоверения имат характер на официални удостоверителни документи. След като
ответника не е опровергал съдържанието на удостоверението, то въз основа на
материалната му доказателствена сила съдът приема, че
ищецът е регистриран посредник. Обявените в интернет данни не съставляват самият
регистър и следователно не могат да опровергаят верността на удостоверението.
Неоснователно
е възражението на ответника, че договорът попада в приложното поле на Закона за
насърчаване на заетостта. Съобразно правилото на на чл. 1 от ЗНЗ, този закон
урежда конкретен кръг обществени отношения, включително при посредничеството по информиране и наемане на работа в Република
България и в други държави на български
граждани, граждани на друга държава
- членка на Европейския съюз, на държави - страни
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария. Той обаче касае правоотношенията с лицата,
които търсят работа(чл.17), като посредническата услуга е със съдържане по
чл.26 от ЗНЗ и следователно договорът не попада в неговото приложно поле. Обществените отношения свързани със спортното
посредничество се регулират със специалните правни норми на ЗФВС, изключващи
общите.
Договорът
съдържа както съществените елементи на постигнатото съгласие, така и признание за неговото изпълнение.
Следователно договореното възнаграждение е дължимо и следва да се присъди.
Ответникът е релевирал след срока за отговор довод за нищожност на
договора поради липса на съгласие. Съдът не винаги следи служебно за
действителността на сделката. Това зависи от характера на порока – дали той
може директно да се изведе от договора. Липсата на съгласие не е от тази
категория и следователно трябва да се въведе в предвидените процесуални
срокове. Същевременно следва да се отбележи, че липсата на подпис на един от представляващите, при съвместна
представителна власт, не води до нищожност, а до висяща недействителност. В
случая ответникът не се противопоставил при условията на чл.301 ТЗ, т.е. най-късно с отговора на исковата молба, а е
направил това едва в първото по делото заседание. Следователно договорът е бил
потвърден.
Тъй като по делото се
установиха правопораждащите вземането факти, искът е
основателен.
Съгласно чл.1 от
договора, клубът се задължава за заплати на агента комисионна в общ размер 18
000 евро за периода от време, в който футболистът има действащ трудов договор с
клуба. Съдът намира, че от редакцията не може да се изведе направения от
ответника извод, че размера на
възнаграждението е поставен в зависимост
от продължителността на трудовото правоотношение на спортиста с клуба. Текстът
сочи, че е извършено посредничество и то е довело до придобиване на
икономически и спортни права, както и до сключване на трудов договор, който е 2
г. – 2 състезателни сезона – 2017/2018
г. и 2018/2019 г. Плащането трябва да се извърши на 15.02.2018 г., т.е. преди приключване на трудовото
правоотношение. То не е обвързано нито
редакционно, нито логически с 2 г. срок на продължителност на договора. Текстът
съдържа период от време, но в контекста на вече сключения договор, а не като
условие за плащане за периода на съществуване на правната връзка.
Падежът на
задължението е 15.02.2018 г.(чл.1) и следователно за исковия период 16.02.2018 г. – 14.01.2020 г. е налице
забава. Размера на дължимото обезщетение е в размер на 6825,77 лв. изчислена с он-лайн калкулатор.
В тежест на ответника
следва да се възложат направените от ищеца разноски1 681,23 лв. ДТ; 10 лв. ДТ
за 2 бр. Удостоверения; адв. възнаграждение в размер
на 960 лв. или общо 2 651,23 лв.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
Осъжда „П.Ф.К.Л.”АД, ***,
чрез адв. И.И.,*** да
заплати на „Р.”ЕООД, ЕИК:*******, гр.София, с.Мировяне, пл.”В.Л.”, магазин за
хранителни стоки – център, чрез адв.Х.Т. *** сумата 35 204,94 лв. на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД – възнаграждение по Комисионен договор
от 20.05.2017 г., както и 6825,77 лв.
лихва за забава по чл.86 ЗЗД за периода 16.02.2018 г. – 14.01.2020 г., ведно
със законно лихва от 17.01.2020 г. до изплащане на главницата, както и 2 651,23 лв. разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: