Р
Е Ш Е
Н И Е № 93
гр.Кюстендил, 15.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение, в откритото
заседание на трети юли
през две хиляди и деветнадесета година,
в състав
Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА
БРАТАНОВА
КАЛИН В.- мл. съдия
при секретаря Мая Стойнева
като разгледа докладваното от съдия Братанова НЧХД № 237
по описа за 2019 г. на КнОС, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда № 17 от 28.02.2019г. на Дупнишкия
районен съд, постановена по НЧХД № 611/2016 г. по описа на същия съд
подсъдимата С.К.Т. е призната за виновна в това, на *** г. около *** часа в гр. ***, пред сградата
на „**” е извършила нещо унизително за честта
и достойнството на тъжителката А.К.Н. /***/ и обидата е нанесена
публично. ДнРС
е приел, че Т. е извършила престъпление
по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, като на основание
чл.78а от НК я е освободил от наказателна отговорност. Уважен е и предявения
от А.К.Н. граждански иск за сумата от 800 лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от деянието на подсъдимата, ведно със законната
лихва, считано от *** г. до
окончателното изплащане на сумата. Подсъдимата Т. е осъдена да заплати и
държавна такса за уважения граждански иск в размер на 50 лева, както и
разноските по делото.
Присъдата се обжалва от адв.Ал.Р.-
защитник на подс. Т.. Изтъкват се доводи са неправилна преценка на
доказателствения материал по делото и необоснованост на присъдата. Иска се
нейната отмяна, оправдаване на подс. Т. и отхвърляне на гражданския иск.
Повереникът на въззиваемата страна А.Н.-
адв.З.В. е депозирал писмено възражение, което поддържа. В с.з. пред въззивния
съд пледира за потвърждаване на присъдата на ДнРС.
Защитникът на подсъдимата Т.-
адв. Ал.Р. поддържа жалбата си и пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимата С.К.Т. твърди,
че е невинна и иска да бъде оправдана.
Кюстендилският окръжен съд, след цялостна
проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след като прецени
доводите и становищата на страните, и при пределите на въззивната проверка,
установени от чл. 314 НПК, намира въззивните жалби за допустими, доколкото са
предявени от надлежни страни с право и
интерес от търсената защита и в срока по
чл. 319 НПК. Разгледани по същество, същите са неоснователни, а постановената
присъда е обоснована и законосъобразна по следните съображения:
Фактическата обстановка е
подробно изяснена от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния
ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му
решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на съд.
следствие, проверен и приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от
първоинстанционния съд задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. Той
изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по
същество, направен е подробен и пълен анализ на събраните доказателства, като
въз основа на техния анализ ДнРС е приел следната фактическа обстановка, която
изцяло се споделя от КнОС:
Въззиваемата страна А.Н. и св.Е.З. работят в *** гр. *** като експерти. На *** г. около *** ч. преди започване на работния ден
двете пиели кафе пред сградата
на службата. В този момент покрай тях минали
подс. Т. и нейната сестра св. М.Р., като
първата попитала втората- „***?“. В отговор св.Р. кимнала утвърдително. Тогава подс. Т. се изплюла
в лицето на въззиваемата, след
което отминали и продължили да вървят
нагоре по улицата.
Тези действия били възприети от намиращите се
в близост до тях лица – св. З., В., М. /тези двама намиращи се в близост от
сградата на ***, в който момент паркирали автомобила си, за да отидат
в сградата на службата/ и от св. З., който се намирал
срещу тях, от другата страна на улицата.
Въззиваемата страна била шокирана от случилото се
и веднага влязла в сградата на ***, а мъжът, с когото живеела на съпружески начала – св. Р. /бивш съпруг на св. Р. / пристигнал по-късно същата сутрин и бил уведомен от нея за
случилото се.
Още същия ден Н. *** за случилото се, като по повод преписката обяснения дала и св. З.. На 13.04.2016 г. такива били дадени и от подс.Т. и св. Р. , като спрямо тях били отправени
предупредителни протоколи по чл. 65 ЗМВР
С постановление от 22.04.2016 г. ДнРП
е отказала да образува
ДП с мотив, че има
данни за престъпление от частен характер.
За да стигне до описаната фактическа
обстановка, първостепенният съд е събрал всички доказателства, необходими за
правилно решаване на делото. Направил
е анализ на събрания по делото
доказателствен материал, като го е обмислил както поотделно, така и в
съвкупност. Провел е пълен и подробен разпит на св. В., М., З., Р., З., Н. и П., М.Р., Е.С., Д. Д. и С. Д.; проявил е необходимата активност, като е
изискал от *** и ОС “ПГ“ гр.*** писмени доказателства, имащи за цел да проверят
показанията на всяка група свидетели;
дал е възможност на подсъдимата да даде обяснения. При провеждане на
съдебното производство ДнРС не е допуснал съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. При изготвянето на мотивите си този съд е обсъдил
подробно доказателствения материал, обосновал
защо го кредитира, като при тази си
дейност не го е подложил на
превратно тълкуване, нито пък е игнорирал или изопачил част от него. ДнРС е
взел решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона и
е положил максимални усилия за събиране на пълния обем от доказателства,
необходими за цялостно и всестранно решаване на делото от фактическа страна.
Това той е сторил при стриктно спазване на надлежния процесуален ред,
гарантиращ тяхната процесуална годност и възможността върху тях да изгради
фактическите си и правни изводи. ДнРС в мотивите си се позовал единствено на доказателствени
средства, събрани по надлежния процесуален ред. Вярната интерпретация на
доказателствената съвкупност е позволила на решаващия съд да достигне до верни
логически изводи относно фактите, имащи значение за обвинението.
Във връзка с доводите в жалбата, КнОС
следва да подчертае следното: ДнРС, при анализа на доказателствения материал,
обосновано е преценил наличието на две групи свидетели, /от една страна св. В., М., З., Р., З., Н. и П. и от друга- св. Р. , С., Д.Д. и С.Д./. Тези показания са
анализирани задълбочено и са изложени убедителни аргументи кои и защо от тях са
кредитирани като достоверни и кои от тях са отхвърлени. Първостепенният съд е
спазил разпоредбите на чл.305, ал.3 НПК
и в този аспект мотивите на съда не страдат от релевираната във въззивната
жалба лаконичност и липса на съображения. Следва изрично да се подчертае, че
показанията на първата група свидетели, възприети от ДнРС като достоверни, са
проверени подробно от съда чрез изискване на доказателства относно причините за тяхното местонахождение
в този момент пред ***, като същите са внимателно съпоставени и е приета
тяхната обективност, логичност и последователност. Достоверността на
показанията на очевидеца св.З. е проверена
чрез показанията на св. Н., св. Й. и П. – служители в ОП ,,***“, от които се установява, че
независимо , че е същият е бил в отпуск, през този ден се е намирал в района и
е упражнявал контрол върху изпълнението на трудовите им задължения. Опитът за
опровергаване на достоверността на пок. на св. В. и М., респ. на внушаване, че тези лица не са
били пред службата на инкриминираната дата и място чрез изискване на справки
относно наличието на уговорена среща с
тъжителката, също е неуспешен, доколкото действията на подс. Т. изцяло се
потвърждават от показанията на св. З.- също пряк очевидец, и чиито показания са
напълно съвпадащи с показанията на посочените двама свидетели. В този аспект показанията на цитираните свидетели-
очевидци са напълно еднопосочни по отношение на начина на протичане на случката, времето,
мястото и механизма на деянието;
показанията им са последователни, логични и безпротиворечиви и се потвърждават
взаимно; те се подкрепят косвено и от пок. на св. Р., на когото тъжителката се
е обадила веднага след събитието и същият, тръгвайки веднага в същата посока, е
видял подс. Т. и св. Р. в района на
случката.
ДнРС е изложил убедителни аргументи за
причините, поради които не е кредитирал
показанията на втората група свидетели. Така св. Р. и С. целят да установят, че
св. Р. не е била със
сестра си – подс.Т. на *** г., а била в компанията на св.
С.; а показанията на св.Д.Д. и С. Д.- че сутринта
на същата дата подсъдимата е била в дома си, с настинка. Обосновано ДнРС не е дал вяра на техните показания и е приел, че те имат
за цел единствено да дискредитират показанията на първата група свидетели, имащи непосредствени възприятия за случилото
се пред сградата
на *** гр. *** и конкретните действия на подсъдимата и св. М.Р., които са били разпознати
– подсъдимата като автор на инкриминираното
деяние, а св. Р. като жената, която е придружавала Т.. Следва изрично да се
отбележи, че същите са неопределени както по отношение на датата на твърдяното
посещение, така и по отношение на часа на същото / за пок. на св. Д. и С.Д./, а
по отношение на св. Р. - сестра на
подсъдимата и участник в събитията е налице очевидна заинтересованост и
предубеденост; по отношение на пок. на св. С.- неопределеност по отношение на
твърдения час на посещение. В този
аспект довода на ДнРС, че те не опровергават напълно идентичните показания на
четирима преки очевидци са обосновани и изцяло се споделят от настоящата
инстаниция.
По делото подс.Т. е дала
обяснения, които по принцип са годно доказателствено средство съгл. разп. на
чл. 115 НПК. От друга страна същите имат двояк характер- от една страна като
предвидено в закона доказателствено
средство подлежат на преценка заедно с
останалите доказателства, а от друга са израз на защитната позиция на
подсъдимия и затова следва да бъдат внимателно преценени. ДнРС е изложил убедителни аргументи за причините,
поради които не ги кредитира, който се споделят от настоящата инстанция и не се
налага да бъдат преповтаряни.
В
заключение- при обсъждането на доказателствения материал ДнРС стриктно е спазил процесуалните правила
и ясно е заявил на какви доказателствени средства дава вяра, в коя част и защо- в тази насока е спазил изискванията на
разп. на чл. 305, ал.3 НПК и не е допуснал нарушение на чл.14 НПК. Наличието на
преки доказателства, изразяващи се в пок. на св. З., В., М., З. и Р., които
предават лични, а не опосредени възприятия относно начина на извършване на
деянието, налагат на единствения възможен извод за доказаност на авторството на
деянието.
ДнРС е изложил и
аргументирани доводи относно деянието по чл. 148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 НК
от обективна и субективна страна. Изложените съображениая са пълни, точни и убедителни, почиващи върху правната
теория и практика и напълно се споделят от настоящата инстанция. КнОС все пак
намира за необходимо да подчертае следното:
ДнРС е приел, че
действията на подс. Т.- заплюването в
лицето на пострадалата Н. представлява обида, нанесена публично. Тази правна
квалификация е правилна. Фактическият състав на престъплението
по чл.146, ал.1 НК- нанасяне
на обида се осъществява чрез отправяне на думи или действия, унизителни
за честта и достойнството на лицето в негово присъствие, като в случая се твърди,
че е налице и квалифицираният състав на престъплението- нанесената обида е публична /чл.148,
ал.1, т.1 НК/. Извършителят на такова
деяние изразява с думи личната си негативна
оценка на лицето, по отношение
на което ги употребява, като пряката му
цел е да засегне личната
чест и достойнство на адресата на
обидата с цел да се въздейства
пряко върху неговите вътреши чувства и преживявания.
КнОС се солидаризира с основния извод на ДнРС, че действията на
подс. Т. следва да се квалифицират по втората форма на изпълнителното деяние по чл.146, ал.1 НК „извършване“, респ.
осъществяване на обидни за честта и достойнството на пострадалата Н.. Налице е
формата на обида чрез действие, което по своето естество съдържа отрицателна
оценка и мнение за пострадалата. Тя е осъществена в нейно присъствие, възприета е от нея и от
присъстващите четири лица. Извършеното действие съдържа съзнателно,
целенасочено унижаване на чувството за лично достойнство на пострадалата и
противоречи на добрите нрави. Налице е и квалифицираният състав на чл.148, ал.1, т.1 НК, доколкото обидата е
нанесена публично- в присъствие на множество лица, на публично място, пред
сградата на ***.
В
заключение- изводите на ДнРС за
доказаност на деянието по чл. 148, ал.1,
т.1 вр. чл. 146, ал.1 НК са правилни и
законосъобразни. Изложените доводи от страна на ДнРС относно обективната
и субективната страна /с пряк умисъл, с ясното съзнание за уронващите честта и
достойнството изрази/ на деянието са обосновани и се споделят изцяло от
настоящата инстанция.
Законосъобразни са
изводите на първоинстанционния съд относно
приложението на чл. 78А от НК при
определяне на наказанието по отношение на подс.Т.. ДнРС правилно е посочил
предпоставките, визирани в този текст и е преценил, че основанията в него са налице, респ. че същият следва да
бъде приложен. В този аспект подсъдимата
законосъобразно е освободена от наказателна отговорност и й е наложено
административно наказание „***” в полза на държава в размер на *** лева, което наказание в пълна
степен ще способства за постигане целите на наказателната репресия.
Вследствие причиненото от деянието на подс.Т. увреждане, тъжителката А.Н.
е понесла неимуществени вреди, за
репарирането на които е предявила граждански иск в размер на *** лева.
Присъдената сума в размер на ***лева е
справедлива. Безспорно в случая са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, като Н. като пострадала несъмнено е от
кръга на лицата, имащи въможност да търсят обезщетение за неимуществените вреди, причинени от
престъплението, респ. подсъдимата е длъжна да репарира виновно причинените й
вреди. Пострадалата тежко е изживяла нанесената й от подсъдимата обида.
Почувствувала се е засегната, шокирана, унизена и е страдала, че е засегното
нейното достойнство и лична чест, още повече, че извършването на обидата е
извършено на публично място, в присъствие на нейна колежка, както и на
непознати лица. В този аспект определеното обезщетение е справедливо, респ. не се налага
намаляването му, с оглед на което и присъдата в атакуваната й гражданска част
се явява законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Присъдата следва да се
потвърди в частта за разноските, доколкото разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК
правилно е приложена спрямо подс. Т. и същата законосъобразно е осъдена да
заплати държавна такса за уважения граждански иск в размер на *** лева, както и
правилно са й възложени разноските на въззиваемата страна Н..
По
тези съображения и на осн. чл. 334 т.6
вр.чл338 НПК, окръжният съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №17, постановена на 28.02.2019г. от Дупнишкия районен съд по
НЧХД № 611/2016г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.