Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 598
гр.Бургас,
09.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 5880 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на К.П.К. с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу
Наказателно постановление № */ 03.12.2019г., издадено от Началник група към
ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
наказание „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от право да се управлява
МПС” за срок от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, поради липса на
доказателства за техническа годност на средството.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява, като твърди, че е управлявал автомобила с превишена
скорост, защото е бързал да вземе децата си и да ги заведе на преглед. Моли,
ако е възможно да отпадне наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не
изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката
се прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно
от приложената разписка на НП, същото е връчено на жалбоподателя на 06.12.2019г.,
а жалбата срещу него е депозирана на 13.12.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
На 20.09.2019 г. в 15:53 часа в
гр.Бургас, ПП I-6, км. 489+800,
в посока от ПВ „Лукойл“ към кв. Ветрен, мобилно техническо средство – СПУКС
ARHCAMS 1 с № 11743D1, засякла и заснела, движещ със скорост от 148 км/ч.
автомобил - „Дачия Дъстер”
с рег. № *. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен
знак В26 ограничение на скоростта до 90 км/ч. Въпросното нарушение било
записано на снимка номер 31421. По-късно записите от системата за контрол на
скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Бургас – св. Р.И., който от записания файл, установили, че заснетият автомобил „Дачия Дъстер” с рег. № * е
собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД, с ползвател *, както и че скоростта следва да
се счита на 143 км/час (след
приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
За констатираното св. И.
пристъпил към съставяне на АУАН, като изпратил покана до ползвателя- *. На 18.10.2019г.
ползвателят попълнил Декларация по реда на чл. 188 ЗДвП, в която декларирал, че
на процесната датата и час автомобилът е бил
управляван от жалбоподателката, която била негова
съпруга. След получаване на информацията, на 01.11.2019г. св. И. съставил срещу
нея АУАН с бл. № *, като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал.2 ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателката на 07.11.2019
г., който тя подписала и получила копие от него, като записала, че няма
възражения.
Въз основа на АУАН на 03.12.2019г. било
издадено и процесното НП, като АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182,
ал.1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателката наказание
„глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от право да се
управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Техническото средство – СПУКС ARHCAMS 1 с № 11743D1, към датата на
заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените
Удостоверение (л.14) и Протокол за проверка (л. 16).
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение,
който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и
показанията на актосъставителя, които са еднопосочни
и безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът
кредитира изцяло, приложената по преписката снимка (запис).
Фактическата обстановка, като
цяло не се оспорва и от жалбоподателката, който не
отрича, че на въпросната дата е управлявала МПС-то, нито че скоростта й на
движение е била по-ниска от посочената, но сочи определени причини за това.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице
– Росица Паязова – Началник Сектор „Пътна Полиция”
към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-952/20.07.2017г.
на Министъра на вътрешните работи, поради което възраженията в тази насока са
неоснователни. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателката
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против нея.
На следващо място съдът счита, че
както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими, законови реквизити.
Точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е
обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение
на скоростта от 90 км/ч, както и наказуемата скорост, като коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. Налице е и
изискуемият по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата протокол.
Към датата на нарушението АТС е
било преминало задължителната последваща техническа
проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е
притежавало техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното
средство за измерване, регистрирано в държавния регистър на одобрените средства
за измерване и е било в състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си.
От субективна страна, съдът
приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в
процеса, че жалбоподателката е правоспособен водач на
МПС и като такъв е била запозната и към датата на деянието със своите
задължения при управление на МПС, в това число и задълженият й по ЗДвП, да
избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при
управление на ППС, сигнализирани и с нарочен пътен знак В-26, които задължения
обаче в настоящия случай съзнателно не е спазила.
С оглед всичко
посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност
именно на жалбоподателката.
Наложеното на жалбоподателката наказание е съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл.182, ал.1, т. 6 ЗДвП (в редакцията към датата на
нарушението), която гласи, че за превишаване над 50 km/h
- с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване
над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния
случай превишението е с 53 км/ч., поради което
правилно е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от правоуправление за
три месеца, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда
въпроса за намаляването му. Също така, наказанието „лишаване от
правоуправление“ е кумулативно предвидено и няма как съдът да отмени само него.
Не са налице
предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН. Управлението на пътно превозно
средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването
на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и
извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност. Касае за
значително превишаване на разрешената скорост на движение, надхвърлящо
максимално предвидената скорост за движение на територията на цялата страна,
като дори да се приеме, че се касае за първо нарушение, то само това
обстоятелство не е достатъчно да обоснове приложението на чл. 28 ЗАНН. Съдът не
намира доводът, че жалбоподателката бързала, за да
закара децата си на преглед за релевантен в случая. На първо място, с това
нарушение се поставят в опасност и останалите участници в движението. На второ
място, липсват данни за наличие на някакво животозастрашаващо
състояние на децата, а става въпрос за обикновен преглед при лекар.
Предвид всичко изложено,
издаденото постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
*/ 03.12.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна
полиция”, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.182, ал.1,
т. 6 ЗДвП на К.П.К. с ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложено наказание
„глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси, като на жалбоподателката се изпрати на адрес гр. Шумен, ул. „Жечко
Попов“ № 19, ет. 1, ап. 3.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.