№ 12300
гр. София, 06.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря Г. ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110125258 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу М. Т. Т..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно отношение,
възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е
доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „..“, бл. 13,
ет, 8, ап. 30, с абонатен № 092623, чиято цена не била заплатена в предвидения в общите
условия срок. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи
следните суми, за които твърди, че имало издадена в негова полза заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК: 483,77 лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до
31.01.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
29.03.2019 г. до окончателно изплащане на задължението, 107,78 лв. – мораторна лихва за
периода 14.09.2016 г. до 25.03.2019 г., 14,96 лв. - суми за дялово разпределение, дължими за
периода от 01.02.2016 г. до 31.12.2016 г., ведно със законна лихва от 29.03.2019 г. до
окончателно изплащане на задължението и 4,13 лв. – мораторна лихва за периода от
30.03.2016 г. до 25.03.2019 г.
Ответната страна е получила препис от исковата молба, чрез назначения от съда особен
представител, по която е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове като неосноватeлни и недоказани. Твърди, че договорът между ищеца и
ответника е нищожен поради липса на предмет. Оспорва твърдените количества на
доставена топлинна енергия, както и претенцията за мораторна лихва за забава с
твърденията, че лихва е начислявана върху прогнозни суми, а не върху реално дължими
1
такива. Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Исковете за признаване за установено, че ответникът дължи описаните по-горе суми, за
които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК са с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
За да е основателен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже верността на наведените
от него твърдения, а именно, че между него и ответната страна е било налице облигационно
отношение по договор за продажба, по което е предоставил твърдените количества топлинна
енергия и за ответната страна е възникнало задължение в претендирания размер.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В 30-дневен
срок след влизане в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях имат
право да внесат заявление, в което да предложат специални условия.
В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото не са налице данни ответната страна да е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. От приложените писмени
доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза е видно, че процесният имот е
топлоснабден, както и че сградата, в която се намира е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
По арг. от § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия е ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС клиенти на топлинна
енергия за битови нужди са собственикът, носителят на вещно право на ползване или
третите ползващи се лица, които са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди директно с топлопреносното предприятие.
В случая от приложения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 177, том LXIX,
дело №14960 от 28.09.1992г. е видно, че В Т Ж и М В Ж са прехвърлили в полза на внука си
М. Т. Т. собствеността си върху процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „..“, бл. 13, ет,
8, ап. 30. От приложения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 141, том II, рег.
№ 5713, н.д. № 265/2016год. от 14.12.2016г. е видно, че М. Т. Т. е прехвърлил собствеността
си върху имота на М С М. Следователно през периода от 28.09.1992г. до 14.12.2016г.
2
ответникът М. Т. Т. е бил собственик на процесния имот и като такъв е имал качеството
потребител и е бил страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето
й. За периода след прехвърляне на собствеността върху имота - 14.12.2016г. до края на
исковия период - 31.01.2017г., следва да се приеме, че между страните не е налице
облигационно отношение, поради което предявените искове се явяват недоказани.
При наличието на облигационно отношение, в тежест на потребителите е да заплащат
консумираната топлинна енергия, а установяването на точното количество топлинна
енергия, което е доставено в сградата и в процесния имот е от значение за доказване размера
на иска, но евентуалната недоказаност на размера не може да доведе до отхвърляне на иска,
предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Т С“ ООД.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е видно, че
количеството топлинна енергия, постъпило в сградата-етажна собственост е измервано чрез
монтиран в абонатната станция топломер, който отговаря на изискванията за техническа
годност. Посочено е още, че в процесния имот не е ползвана топлинна енергия за отопление
(радиаторите са били демонтирани), а единствено топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване (съобразно показанията на 1 бр. водомер за топла вода) и отдадена от
сградната инсталация, разпределяна пропорционално на пълните отопляеми обеми на
имотите по проект. Установено е, че стойността на потребената топлинна енергия в периода,
за който е налице облигационно отношение между страните (от 01.05.2015г. до 14.12.2016г.)
се равнява на 468,48 лв. (таблица 1 и 2 към експертизата) при съобразяване на резултатите
от изравнителните сметки.
Основателно е възражението на ответника за погасяване на част от задълженията поради
изтичане на предвидената в закона погасителна давност. Съгласно Тълкувателно решение от
12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на
топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите
условя падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в“
ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквото е процесното за главница/, давността тече
от деня на падежа. В Общите условия ищеца от 2014г. е предвидено, че купувачите са
3
длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тъй като задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, погасени по
давност са всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години назад, считано от датата на предявяване на иска. Следователно в случая погасени по
давност се явяват вземанията на ищеца за периода от 01.05.2015г. до 31.01.2016г. като не са
погасени по давност вземанията за доставена топлинна енергия за периода от 01.02.2016г. до
14.12.2016г., които съобразно приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
равняват на 219,85 лв.
По изложените съображения предявеният иск за главница за топлинна енергия следва да се
уважи като основателен за сумата от 219,85 лв. за периода от 01.02.2016г. до 14.12.2016г.,
като се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 483,77 лв. и за
периодите от 01.05.2015г. до 31.01.2016г. и от 14.12.2016г. до 31.01.2017г.
Съгласно чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването и Общите
условия на ищеца услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Следователно, в тежест на ответника е възникнало
и задължение за главница за дялово разпределение за периода, през който е било налице
облигационно отношение с ищеца (т.е. от 01.02.2016г. до 14.12.2016г.), за сумата от 14,21 лв.
(определена от съда при условията на чл. 162 ГПК). Ето защо, предявеният иск за главница
за дялово разпределение следва да се уважи до сумата от 14,21 лв. за периода 01.02.2016г. до
14.12.2016г. като се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 14,96
лв. и за периода от 14.12.2016г. до 31.12.2016г.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да е основателен искът следва да се установи, че е налице изискуемо главно задължение,
което е останало непогасено през релевирания от ищеца период на забава.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато е определен денят на изпълнение на задължението,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2 когато няма определен ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от общи условия на ищеца от 2014г., задължението на потребителите
за заплащане на цената на топлинна енергия следва да се изпълни в 30-дневен срок от датата
на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен
срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
4
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва само ако задълженията не са платени в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно при действието
на тези общи условия, топлопреносното предприятие не начислява лихва за забава върху
задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само
за задълженията по общата фактура.
В настоящия случай, ищецът не е ангажирал доказателства, че фактурите по отношение, на
които приложение намират ОУ от 2014г. са публикувани в интернет, поради което не е
доказано ответниците да са изпаднали в забава. Следователно ответникът дължи единствено
мораторна лихва върху общите фактури, касаещи потребена топлинна енергия при
действието на общите условия от 2016г., която в случая съдът намира, че се равнява на 32,65
лв., определена при условията на чл. 162 ГПК (след като се съобразят извършените
плащания и изчисления по-горе размер на главното задължение).
Следователно предявеният иск за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
следва да се уважи за периода от 15.09.2017г. до 25.03.2019г. до сумата от 32,65 лв., като се
отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 107,78 лв. и за периода от
14.09.2016г. до 15.09.2017г.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, в договора за доставка на
топлинна енергия и ОУ не е предвиден срок за плащане на вземането за дялово
разпределение, поради което длъжниците се считат в забава от момента на поканата (чл. 84,
ал. 2 ЗЗД), каквито доказателства не са представени по делото, поради което предявеният
иск за мораторна лихва върху тази главница в размер на 4,13 лв. за периода от 30.03.2016 г.
до 25.03.2019 г. следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
По разноските: При този изход на спора, ищецът има право на разноски, определени
съобразно уважената част от предявените искове, а ответникът – съобразно отхвърлената.
Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се
произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно
ответникът следва да заплати на ищеца следните суми: 10,91 лв. – държавна такса в
заповедното производство, 21,82 лв. - юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, 10,91 лв. – държавна такса за исковото производство, 43,64 лв. -
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, 130,92 лв. – разноски за
експертизи и 130,92 лв. – разноски за особен представител. Ответникът също има право на
разноски, но в случая такива не следва да се присъждат, тъй като не са ангажирани
доказателства за действителното им извършване.
Воден от горното, съдът
5
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът М. Т.
Т., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „......“, бл. 912, вх. Б, ет. 1, ап. 25 дължИ на
„Т С“ ЕАД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „......“ № 23Б, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86 ЗЗД, следните суми:
219,85 ЛЕВА - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „..“, бл. 13, ет, 8, ап. 30, с абонатен №
092623 за периода от 01.02.2016г. до 14.12.2016г., ведно със законната лихва от подаване на
заявление по чл. 410 ГПК – 29.03.2019 г. до окончателно изплащане на задължението, 32,65
ЛЕВА - мораторна лихва за периода от 15.09.2017г. до 25.03.2019 г., 14,21 ЛЕВА - цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2016г. до 14.12.2016 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 29.03.2019 г. до окончателно
изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за
разликата над уважения размер от 219,85 лв. до пълния предявен размер от 483,77 лв. и за
периодите от 01.05.2015г. до 31.01.2016г. и от 14.12.2016г. до 31.01.2017г., иска за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
32,65 лв. до пълния предявен размер от 107,78 лв. и за периода от 14.09.2016г. до
15.09.2017г., иска за цена на извършена услуга за дялово разпределение за разликата над
уважения размер от 14,21 лв. до пълния предявен размер от 14,96 лв. и за периода от
14.12.2016г. до 31.12.2016г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 4,13 лв. за периода от 30.03.2016 г. до 25.03.2019 г., за които суми
има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18291/2019г. по описа на
СРС, 63 с-в.
ОСЪЖДА М. Т. Т., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „......“, бл. 912, вх. Б, ет. 1,
ап. 25 ДА ЗАПЛАТИ на „Т С“ ЕАД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „......“ № 23Б сторените по делото разноски, а именно: 10,91 ЛЕВА – държавна
такса в заповедното производство, 21,82 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, 10,91 ЛЕВА – държавна такса за исковото производство, 43,64
ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, 130,92 ЛЕВА – разноски
за експертизи и 130,92 ЛЕВА – разноски за особен представител.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т С” ЕАД – „Т С“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7