Мотиви към присъда
по НОХД № 175/2020 год. по описа на РС – Лом
Подсъдимият Т.Е.В. *** е предаден на съд с обвинение по чл. 131а, предл.
последно във вр. с чл. 131, ал. 1, т. 4 , предл.
последно във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. l във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК – за това, че на
25.08.2018 г. в с. ****, обл. Монтана, в условията на опасен рецидив, умишлено
причинил телесни повреди на повече от едно лице - на Т.К.Т. *** счупване на
първи зъб горе вляво /горен ляв централен резец/ на повече от две трети на
клиничната корона при наличие на съседни зъби и антагонисти на долна челюст,
което увреждане отговаря на медико-биологичния квалификационен признак
„избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето“, с което му е
причинена средна телесна повреда и на Г.К.Т. *** - кръвонасядане
на долния клепач на лявото око и оток в областта на лявото рамо, които
увреждания причинили болка и страдания, с което му е причинена лека телесна
повреда.
Представителят на РП – Монтана ТО Лом поддържа обвинението така, както е
предявено, като намира същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира
да се наложи наказание: „Лишаване от свобода” за срок от седем години, което да
бъде изтърпяно ефективно при „строг“ режим.
Подсъдимият Т.В. се явява лично и с адв. П.П.
от МАК, който намира обвинението за недоказано. Моли за постановяване на
оправдателна присъда.
Подсъдимият В. поддържа казаното от адвокат П..
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
При тяхната преценка поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т.Е.В. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, безработен, живущ ***4, с ЕГН **********, осъждан с шест влезли в сила присъди
за извършени престъпления от общ характер.
Пострадалите Т.К.Т. и Г.К.Т. ***, но на 24.08.2018 г. били на гости в с.
****, обл. Монтана, по случай събора на селото заедно с приятелките си - св. Ц.Б.
и Д.П.. Вечерта на 24.08.2018 г. седнали в заведение на центъра на селото. На
съседна маса седял подсъдимият В., заедно със свои приятели. На друга маса в
заведението били св. Г.Р.Й. и В.Б.Г.. Г.Й. бил употребил алкохол и търсел повод
да се скара с минаващите покрай него.
След полунощ на 25.08.2018 г. Г.Й. и подс. В.
излезли извън заведението и между тях избухнала свада, при която В. блъснал по
рамото Й.. В.Г. и Б.Т. се намесили да не започне бой, след което Г. и Й. си
тръгнали. По същото време пострадалите Т.Т. и Г.Т.
заедно с приятелките си и с А.Р. решили да си ходят. Излезли навън, като двете
жени се качили в лек автомобил, с който били дошли в заведението, а Т.Т. и брат му тръгнали малко след тях. На тротоара пред
заведението Т.Т. се заговорил със св. К.К., след което тръгнал да пресича улицата, за да отиде към
лекия автомобил, където вече го чакал и брат му. Подс.
В. го пресрещнал и го попитал за какво излиза - да го бие ли, между тях
възникнала разправия и В. се нахвърлил към Т.Т.,
ударил го с юмрук в лявото око и го повалил на земята. Т.Т.
успял да се изправи и се опитал да избяга към центъра на селото. Г.Т. видял
ставащото, втурнал се да раздели брат си и подсъдимия, хванал последния през
кръста и го повалил на земята, при което и двамата паднали. В. се изправил и
тръгнал да гони Т.Т., Г.Т. го последвал, попитал го
какво иска, защо се бие, тогава В. го ударил с юмрук в областта на лявото око. Т.Т. опитал да се върне към заведението, където бил паркиран
лекия му автомобил, В. вървял до него, като стигайки пред заведението, където
вече се били струпали хора, отново го ударил през лицето, при което му избил
зъб - горен ляв централен резец, Т.Т. паднал на
земята, след което В. започнал да го рита по цялото тяло, викайки, че ще го
убие. Други лица от компанията на В. също започнали да го ритат. Започнал бой
между двамата братя и подс. В. и компанията му. Т.Т. успял да стане и избяга, брат му му помогнал да се качи
в колата, бил откаран в ЦСМП - Лом от познато лице. Свидетелките Ц.Б. и Д.П.
били в колата и чакали пострадалите да си тръгнат, като двете станали очевидци
на нанесените удари на Т. и Г. Трифонови. П. подала сигнал на ЕЕН 112. С протокол
за разпит на свидетел от 25.08.2018 г. е образувано досъдебно производство.
Т.Т. бил прегледан в ФСМП - гр. Лом, като от
приложения по досъдебното производство фиш от ФСМП е видно, че имал охлузни рани по цялото тяло и крайници, лява вежда с оток с
2 см. рана, травма на носа и липса на преден зъб на горна челюст. Г.Т. също е
прегледан и е установено, че има кръвонасядане на
долния клепач на лявото око и оток в областта на лявото рамо.
В хода на разследването по образуваното
досъдебно производство са изготвени съдебномедицински
експертизи на пострадалите лица, разпитани са свидетели, проведени са очни
ставки.
Според първата съдебномедицински експертиза,
Т.Т. е получил счупване на 1-ви зъб горе вляво /горен
ляв централен резец/ на повече от две трети на клиничната корона при наличие на
съседни зъби и антагонисти на долна челюст, разкъсно-контузна
рана в областта на левия външен очен ъгъл, оток на горна устна, оток и кръвонасядане в областта на клепачите на ляво око,
охлузвания на тялото и крайниците и контузия на носа. Счупването на повече от 2/3
на клиничната корона на горен ляв централен резец отговаря на медико-биологичния
квалификационен признак „избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и
говоренето“. Останалите увреждания са причинили на Т.Т.
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Според
втората съдебномедицински експертиза, Г.Т. е получил кръвонасядане
на долния клепач на ляво око и оток в областта на ляво рамо, които са му причинили
болка и страдание.
С
постановление от 15.10.2018 г. Т.В. е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл. 131а, предл. последно във вр. с чл. 131, ал.
1, т. 4 , предл. последно във вр. с чл. 129, ал. 2
във вр. с ал. l във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява
по несъмнен начин от приложените по делото гласни и писмени доказателства:
показания на свидетели, справка за съдимост, съдебно-медицински експертизи, протоколи, епикризи, медицинска документация.
По доказателствата:
По делото са събрани гласни и писмени доказателства, които проверени по
отделно и в съвкупност не оставят съмнение за фактите от предмета на доказване:
причиняването на телесни повреди на повече от едно лице, като на Т.Т. е причинена средна телесна повреда, а на Г.Т. – лека
телесна повреда, както и съзнаването на тези обстоятелства от подсъдимия към
момента на извършване на деянието.
В проведените съдебни заседания са разпитани множество свидетели,
извършени са и очни ставки. Като цяло по делото се формират три групи
свидетелски показания:
първата - на свидетелите Г. и Т. Трифонови, Ц.Б., Д.П.;
втората – на свидетелите А.А., Б.Т., А.И., С.П.,
И.И., Е.Ц., В.П., М.М. и Б.Т.;
третата – на свидетелите А.Р., Г.Й., В.Г., К.К.,
Е.М..
Съдът дава вяра на показанията първата и третата групи свидетели. Третата група свидетели не са
очевидци на причиняването на телесни повреди на двамата братя от подсъдимия В..
Някои от тези свидетели потвърждават, че е имало масов бой, други – че е имало
конфликт между св. Г.Й. и подсъдимия В.. Показанията на тази група свидетели
следва да се кредитират, доколкото излагат личните си възприятията за
определени обстоятелства – събор на с. **** и възникнали по време на събора
конфликтни ситуации с участието на подсъдимия, пострадалите и свидетелите. Тези
факти са контролни по отношение на главния факт – извършеното престъпление и
участието на подсъдимия в него. Доказването на този факт може да стане основно при
анализ на показанията на първата и втората група свидетели. Тук се заемат две
противоположни позиции. Първата група свидетели твърдят, че именно подсъдимия В.
е нанесъл побой на братята Т. и Г. Трифонови, а втората група – че двамата
братя са нанесли побой над В.. Макар и тази група свидетели да е
по-многобройна, съдът намира, че следва да се даде вяра на първата група
свидетели. Показанията им при разпита на досъдебното производство и в съдебната
фаза на процеса са почти идентични, независимо от сравнително продължителния
времеви интервал. Единствената разлика е, че св. Б. и П. на досъдебното
производство са заявили, че освен подсъдимия Т.В., удари на Т. и Г. Трифонови
са нанасяни и от други лица, а в съдебно заседание вече не са сигурни за това.
И на двете фази на процеса обаче, тези свидетелки потвърждават, че именно Т.В.
основно е нанасял удари на двамата братя. Вследствие на това действие на В., на
Т.Т. е причинена средна телесна повреда, а на Г.Т. –
лека такава. Показанията си
кореспондират както помежду си, така и със събраните по делото писмени
доказателства. Липсата на противоречия води до извода за достоверност на
показанията на тази група свидетели. В пълен синхрон с тях са и изготвените
съдебно-медицински експертизи – както тези от досъдебното производство, така и
допуснатата в хода на съдебното следствие.
По-различно стоят нещата обаче с показанията на втората група свидетели.
Те са в противоречие с останалите доказателства по делото. Това, което прави
впечатление при тези показания е, че има един момент, който се повтаря:
застъпва се тезата, че не подсъдимият е нанесъл телесни повреди на братята
Трифонови, а те са удряли него. Независимо, че от въпросния случай е изминало
немалко време, свидетелите А.А., Б.Т. (първи
братовчед на подсъдимия), А.И. (чичо на подсъдимия) подробно разказват как Т. и
Г. Трифонови били нанасяли удари на В., който бил на земята и след това бил
значително пострадал. Св. С.П. пък твърди, че имало масов бой и „не можеше да
се види нищо“, но в следващия момент категорично заявява, че видяла именно
двамата братя Трифонови да бият и ритат Т.В.. По същия начин стоят нещата и с
показанията на св. Е.Ц.. Тя също твърди, че било тъмно, била на 20-30 м. от
заформилия се бой, в който участвали много хора и не може да прецени колко
точно, но след това изведнъж става категорична, че точно две момчета (братя
Трифонови) са биели В. (л. 132-134 от делото).
Съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля А.И.. Те са объркани и противоречиви – свидетелят
най-напред заявява, че две момчета са биели подсъдимия, но не ги видял кои са,
защото било тъмно. При провеждане на очна ставка със св. Т.Т.
обаче (в същото съдебно заседание), И. заявява, че „двамата братя“ са биели и
ритали подсъдимия. Показанията на този свидетел очевидно не отговарят на
истината и ясно личи опитът да бъде оневинен подсъдимия В. (който му е
племенник), като на същия бъде приписано качеството на пострадал (и то именно
от действия на братята Трифонови).
Изолирани и противоречиви се явяват и показанията на свидетелите М.М. и Б.Т.. М. също (подобно на св. П. и Ц.) твърди, че било
тъмно и не видял кой кого удря в масовия бой, но убедено заявява, че Т.Т. бил ударил подс. В.. Същият
свидетел обаче на досъдебното производство е заявил, че „му е мътно, защото е
пил“ и не е сигурен кой кого е ударил и кой пръв е започнал. Тези очевидни
противоречия изключват възможността да се кредитират показанията на този
свидетел. Св. Б.Т. (който също е първи братовчед на В.) в показанията си веднъж
заявява, че подсъдимия бил вече паднал на земята и едва тогава Т.Т. почнал да го рита. След това твърди, че видял точно
момента в който Т. удря В., който паднал на земята и тогава започнал боя.
Анализирани по отделно и в съвкупност, показанията на втората група
свидетели (повечето – роднини на подсъдимия) ясно разкриват една цел – да бъде
оневинен В., като се твърди, че той е пострадал. Това твърдение е защитната
линия, която е основна в показанията на всички свидетели от страна на
подсъдимия и цели единствено неговото оневиняване. Такава е и защитната позиция
на подсъдимия – да придобие качеството на пострадал. Тя обаче не се подкрепя от
останалите събрани по делото доказателства, а единствено от показанията на
горепосочената втора група свидетели, на които, както беше обяснено, съдът не дава
вяра. Затова и тази защитна позиция не може да бъде приета за достоверна. Никъде
по делото няма доказателства, че Т.В. е пострадал, че му е причинена телесна
повреда (и то от братята Трифонови). Твърдението, че не бил здравно осигурен и
затова „се отказал от болницата“ и се прибрал, е несериозно, имайки предвид, че
доведените от него свидетели подробно разказват как бил бит, ритан в главата,
„целият в кръв“ и т.н.
Преценени в съвкупност, показанията на свидетелите водят до извода за
причинени телесни повреди от подсъдимия В. на пострадалите Т.Т. (средна телесна повреда) и Г.Т. (лека телесна повреда). По
делото е налична медицинска документация, а също така е приета като доказателство
и съдебно-медицинска експертиза, изготвена на ДП (л. 51-52), която не е
оспорена от страните. В нея се посочва, че Т.Т. е
получил „счупване на 1-ви зъб горе вляво /горен ляв
централен резец/ на повече от две трети на клиничната
корона…“.
В хода на съдебното следствие е изготвена още една съдебно-медицинска
експертиза, от която също е видно, че горен ляв централен резец на Т.Т. е счупен на 2/3 от клиничната корона. Разпитано в
съдебно заседание, вещото лице потвърждава заключението си и дава подробни
обяснения по него. От извършената експертиза и от разпита на вещото лице д-р Д.С.
е видно, че действително причинената на Т.Т. телесна
повреда е средна такава – счупване на зъб, без
който би се затруднило дъвченето/говоренето. Става въпрос
за горен ляв централен резец, който действително не е избит изцяло. Но и двете
допуснати съдебно-медицински експертизи потвърждават, че е счупен на 2/3 от
клиничната корона (почти до венеца), което на практика се приравнява на
избиване на зъба и съответно води до затрудняване на дъвченето и говоренето. Затова
съдът не възприема аргументите на адв. П., че не става дума за средна телесна
повреда. В цитираното Постановление № 3/27.09.1979 г. по н. д. № 6/1979 г. на
Пленума на ВС е прието именно това – че под „избиване на зъби“ следва да се
разбира не само загубата, но и счупването до нивото на венеца или разклащането
им до такава степен, че отпадането да е неминуемо. Счупването на зъб до такава
степен (в случая – 2/3 от клиничната корона) е равнозначно на избиването му,
защото довежда до затруднения и ограничаване на физиологичната му функция.
Деянието е съставомерно и при избиване на един зъб,
ако това е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето. А нарушаването на
говорната и дъвкателната функции изрично е посочено от втората допусната
експертиза, както и се потвърждава, че това е резултат от удари с тъпи/твърди
предмети, а не на заболяване. Както вече беше посочено, от останалите събрани
по делото доказателства се установява безспорно, че тази средна телесна повреда (описана в обвинителния акт) е причинена
именно от подсъдимия В..
Що се отнася до причиненото телесно увреждане на пострадалия Г.Т., то е
лека телесна повреда и се изразява в кръвонасядане на
долния клепач на лявото око и оток в областта на лявото рамо. Това е видно от
приложеното по делото медицинско свидетелство /л. 38-39 от ДП/, както и от
изготвената съдебно-медицинска експертиза /л. 57 от ДП/ и не се опровергава по
никакъв начин в хода на съдебното следствие (независимо, че и обвинението, и
защитата се съсредоточават върху причиняването на средна телесна повреда на
другия пострадал – Т.Т.).
От правна страна:
Предвид събраните по делото доказателства съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 131а, пр. последно във вр. с чл. 131, ал. 1, т. 4, предл. последно във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр.
с ал. l във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
От обективна страна Т.В. е причинил на Т.Т.
средна телесна повреда – счупване на зъб /ляв горен резец/, без който се
затруднява дъвченето и говоренето – чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, а на Г.Т.
– лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на долния клепач на лявото око и оток в
областта на лявото рамо, които увреждания са му причинили болка и
страдания – чл. 130, ал. 2 от НК. Причинени са телесни повреди на повече от
едно лице /на две лица/ - чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. последно от НК. Няма
значение, че телесните повреди са от различен вид – законът не поставя условие
да става въпрос за еднакви по вид засягания на телесната неприкосновеност.
Престъплението е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.
29, ал. 1, б. „б“ от НК , тъй като видно от свидетелството му за съдимост, В. е
осъждан повече от два пъти за умишлени престъпления от общ характер и за повече
от едно от осъжданията наказанието не е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК.
Ето защо и квалификацията на извършеното от В. е напълно точна – престъпление
по чл. 131а, пр. последно във вр. с чл. 131, ал. 1, т.
4, предл. последно във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр.
с ал. l във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк
умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното
деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване
– причиняване на телесни повреди на братята Т. и Г. Трифонови.
По наказанието:
За престъплението по 131а от НК се предвижда наказание: „лишаване от
свобода от пет до дванадесет години“.
При така приетата правна квалификация и предвид целите, визирани в чл.
36 от НК, наказанието се определи при приложение разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, като съдът съобрази подбудите за извършване на деянието, както и
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Смекчаващи вината обстоятелства в случая не се констатират. Налице са отегчаващи
такива: немалко предишни осъждания на дееца. Квалификацията на престъплението,
както вече се посочи, е такава по чл. 131а, пр. последно във вр. с чл. 131, ал.
1, т. 4, предл. последно във вр. с чл. 129 и чл. 130,
ал. 2 от НК. Извършеното деяние е с висока степен на обществена опасност, тъй
като се засягат неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на повече
лица. Освен това е налице и хипотезата на опасен рецидив – след като лицето е
осъждано неведнъж на наказание „лишаване от свобода“ и изпълнението на поне
едно от наказанията не е отложено. Неслучайно законодателят е предвидел в
нормата на чл. 131а от НК наказание „лишаване от свобода“ с минимален размер от
5 години и максимален такъв от 12 години. Според свидетелството за съдимост на Т.В.,
същият е осъждан неколкократно – 5 пъти за квалифицирани кражби /по чл. 195 от НК/ и веднъж за причиняване на средна телесна повреда. Това обстоятелство
разкрива подсъдимия като лице, склонно да върши както престъпления против
собствеността, така и такива против личността. Лице, което въпреки осъжданията
си и ефективното изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ не е поправено
и превъзпитано към спазване на закона и морала. Затова и обществената опасност
не само на конкретното деяние, предмет на настоящото НОХД, но и на самия В., е висока,
поради което и следва да бъде наложено наказание над предвидения в закона
минимум.
Ето защо съдът намира, че следва да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на пет години и три месеца, което да бъде изтърпяно ефективно
при първоначален „строг“ режим на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС.
Така наложеното наказание би постигнало в най-голяма степен всички цели на
наказанието, уредени в чл. 36 от НК - както индивидуалната, така и генералната
превенция.
По разноските и веществените
доказателства:
На основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати по сметка на РУ – гр. Лом направените в хода на досъдебното
производство разноски за изплащане възнаграждение на вещо лице, в размер на
общо 414,33 лева /четиристотин и четиринадесет лева и 33 ст./, както и 5.00
лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС - гр. Лом.
По делото няма приобщени веществени доказателства, поради което и съдът
няма произнасяне в такава насока.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: