Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 20.04.2016г.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
като
разгледа гр. дело №3945/2015г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано
е по молба на Р.А.Я., ЕГН********** *** против З.К.А., И.Р.А. и Р.И.А.,***.
Твърди се, че ответниците са съответно снаха, син и внук на молителя. От години живеели
съвместно, но постоянно се карали, имали скандали, а след смъртта на съпругата
на молителя - синът му и снаха му се опитвали да го изгонят от имота, макар да
притежавал 5/8ид.ч. от него. На 09.11.2015г. около 17,30ч.
ответницата З.А. започнала да се кара с молителя да изключи хладилника, за да
не консумира ел.енергия. Той отказал, при което тя се нахвърлила върху него и
започнала да го дере. В опита да се отбрани я бил ударил без да иска, тя се
озлобила още повече, скъсала му ризата, махнала му шапката от главата и
започнала да го скубе. Той паднал на земята и тя го удряла с дръжката на
метлата. Викал за помощ, при което се появили две момчета, хванали З. и я
избутали към къщата. Молителят успял да стане и да избяга в дома на дъщеря си,
която живеела наблизо. Зет му Бончо Бончев се обадил на тел.112. След около 2ч
дошли двама полицаи пред дома на зет му, заедно отишли в неговия дом и пред тях
синът му и внук му започнали да се карат с него, като внук му казал, че ако е
бил вкъщи - жив нямало да излезе от там. Полицаите ги предупредили да не се
разправят повече.
На другата
сутрин - 10.11.2015г. - докато спял в стаята влязла снаха му З. с тояга,
кълняла го и казвала, че ще го претрепе от бой и ще го изхвърли от къщата. В
този момент влязла внучката му Елка и започнала да тегли майка си навън. Синът
му седял до вратата и викал на жена си да го бие, да го утрепе, та повече да не
се връща тука. Молителят отишъл отново в дома на зет си.
На
17.11.2015г. правели помен на съпругата му и като се върнал в дома си по този
повод молителят видял, че инструментите, с които работи и поправя печки,
бормашината и хладилника му били изпочупени. Били скъсани кабелите на
телевизора, лампите и фасонките - в стаята и в работилницата му, били отрязани
катинарите на вратите, били счупени бравите, резето - така не могли да се
ползват вратите. Попитал сина си и внук си защо са направили това, а внук му
отговорил, че той командва тука и ще го изхвърли от къщата. Извикал кварталния,
които констатирал счупеното и им дал срок до другия ден да го оправят.
Въпреки
идването на полицията поведението на ответниците било изключително агресивно,
заплашвали го да го убият.
Моли съдът
да наложи мерки за защита по чл.5, ал.2 от ЗЗДН.
С
допълнителна молба уточнява, че на 17.11.2015г. внук му го хванал за дрехата с
две ръце, придърпал го към себе си и му
казал, че ще го удуши, ако не напусне къщата, хванал го за гушата, блъснал го и
той паднал.
Моли съдът
да наложи мерки за защита по чл.5, ал.1, т.2,3,5, и 6 от ЗЗДН.
Като се
запозна с изложените в молбата твърдения, както и с представените писмени
доказателства и събраните гласни такива в с.з., съдът приема от фактическа и
правна страна следното:
По искане на пълномощника на молителя по делото са
разпитани като свидетели Асен Георгиев и Ненко Симеонов - двете момчета, които
са издърпали ответницата З.А. от молителя - в какъвто смисъл е твърдението
както в молбата, по повод на която е образувано делото, така и в с.з. на
24.02.2016г. От показанията им се установява, че не си спомнят точната дата, но
били на центъра на селото, близо до там живеели страните по делото, като чули
писъците на З.А.. Отправили се натам и видели на земята да лежи З., а върху нея
с колене бил молителя Р.Я.. Скачал с коленете отгоре й, на З. от носа течала
кръв. Р. я удрял и с токати, разправяли се за някакъв
ток. Момчетата избутали Р. и сложили З. да седне на стол. През това време Р.
влязъл в кухнята и взел една брадва. Св. Георгиев хванал бравата на вратата и
не го пуснал да излезе, след това отишъл при З., а молителят избягал.
Показанията на тези двама свидетели съдът кредитира
изцяло, тъй като взаимно си кореспондират, не си противоречат, депозирани са от
трети, незаинтересовани от изхода на делото лица и не на последно място - не се
опровергават от други събрани по делото доказателства.
От показанията на св.Е.А. - дъщеря на З. и внучка на
молителя - , се установява, че като се прибрала от работа на къра заварила майка
си да плаче и кръв да тече от лицето й. казала й, че дядо й я бил, а след това
избягал у дъщеря си. На другата сутрин майка й излязла на двора и казала на
дядото да дойде да види какво я е направил, почнали да се карат, дядото бил с
брадва в ръка, а свидетелката ги дърпала. Родителите й отишли да извадят на
майка й медицинско свидетелство, а дядо й се върнал в къщи чак на 17.11.2016г.
за помена на баба й.
Съдът кредитира и нейните показания, тъй като
кореспондират на тези, дадени от горните двама свидетели, не се опровергават от
други доказателства по делото.
Изцяло в подкрепа на показанията и на тримата
свидетели е приетото по делото медицинско свидетелство, издадено на
10.11.2015г., 08.00ч. от д-р Пеев, който при прегледа на З.А. е констатирал кръвонасядания по лицето и охлузвания по гърдите, които
травматични увреждания са получени в резултат действието на твърд, тъп предмет
чрез удар с или върху такъв.
Прието е по делото копие от електронен картон на прието повикване
на 09.11.2015г., от което се установява, че се е обадило лицето Бончо Бончев,
което споделило, че негов познат, възрастен човек, имал скандал със снаха си и
тя му нанесла побой. Нямал нужда от спешна помощ.
Това доказателство не променя изводите на съда,
направени по-горе, напротив. Лицето, подало сигнала, е пресъздало разказаното
му от молителя, няма лични впечатления, не е присъствало на инцидента.
Разпитан е като свидетел и Х.Ш. - по искане на
молителя - който установява, че е квартален на с.Сарая и по повод жалба на Р.Я.
срещу сина и снаха му имало образувана преписка. Не си спомня датата, но по
повод на жалбата посетил дома им и по-точно по желание на Р. ги посетил, тъй
като казал, че се страхува. Констатирал, че фасонките в стаята на молителя били
счупени, като внук му поел ангажимент да ги поправи. Не го били викали повече - нито на следващ,
нито на по-следващ ден. Р. му споделил, че просто не желае синът му и
семейството му да са там, тъй като го тормозели. Не бил забелязал белези по З.,
но тя му споделила, че Р. я бил нападнал. Не знаел, че е имало обаждане на
тел.112, той бил посетил дома по повод на жалбата.
При така приетото съдът счита, че по делото не се
установи твърдения акт на домашно насилие, напротив, установи се молителят да е
осъществил такова по отношение на ответницата З.А.. В подкрепа на твърдението
на молителя е налице единствено декларация по чл.9 от ЗЗДН - която декларация
не е подписана, но дори да се приеме за редовна, то тя следва да се преценява в
съвкупност с целия доказателствен материал, събран по делото. Както е посочено
по-горе всички събрани гласни доказателства, депозирани от свидетели-очевидци,
които съдът изцяло кредитира по изложени вече съображения, сочат че домашно
насилие не е извършено по отношение на молителя, напротив. Що се касае до допълнително
въведени твърдения за извършено такова от страна на другите двама ответници -
категорично никакви доказателства не са ангажирани в тази насока, в т.ч. не се
съдържат и в декларацията по чл.9 от ЗЗДН.
При така приетото съдът намира, че следва да бъде
отказано издаването на заповед за защита.
На основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН ДТ и разноски следва
да се възложат на молителля - 25лв ДТ и 200лв
разноски.
По изложените съображение ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
По молбата на Р.А.Я., ЕГН********** *** против З.К.А., И.Р.А. и Р.И.А.,*** ОТКАЗВА да издаде заповед за защита
срещу домашно насилие.
ОСЪЖДА
Р.А.Я., ЕГН********** да заплати ДТ в размер на 25лв, а на ответниците -
сторените разноски в размер на 200лв.
Решението подлежи на обжалване в
7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ПОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: