РЕШЕНИЕ
№ 406
гр.П., 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД –П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500445 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съдП. е сезиран с искова молба,подадена от Й. М. Х., ЛНЧ **********, с адрес -гр.С., ул.
„Х.А.“ №36, ет.3, ап.5, против „Куолити груп“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление-гр. П., ул. „А.С.“ №79.
С исковата молба е предявен иск за заплащане на направени разходи за отстраняване на
недостатъци по договор за изработка в строителството .
С Решение № 598/ 01. 06.2022г. на районен съдП.,постановено по гр. д. № 1580/2021г. по описа на
същия съд, предявеният иск е уважен частично . Осъден е ответника да заплати в полза на
ищеца сторените съдебно- деловодни разноски.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответвника в първоинстанционното
производство,подадена чрез пълномощника на страната . Във въззивната жалба се излагат
съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон
и необоснованост. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново
решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск .
Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.
Във въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6
от ГПК.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна . В отговора се
оспорва въззивната жалба .Моли съда решението на районния съд , като правилно и
1
законосъобразно да се остави в сила . Не прави нови доказателствени искания. Прави се искане за
присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски във въззивното производство .
В открито съдебно заседание, страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не
правят нови доказателствени искания .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противната
страна и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235
от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .
По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е
ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение
или за неговата процесуално недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с
правилността на съдебното решение .
І. Фактическа страна на правния спор.
По делото е представен договор за строителство от 09.07.2018г.,, от съдържанието на който се
установява ,че ищецът е възложил, а ответникът е приел да изпълни строително-монтажни работи
(СМР) по одобрен проект за реконструкция и ремонт на покрив на съществуваща жилищна сграда
и пристройка към нея.
От представения Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строеж, се установява ,че изпълнението на работата е започнало на 19.12.2018г.
Представен е по делото Договор от 18.12.2018г. , от който се установява,че ищецът е възложил на
строителен надзор да следи за изпълнението на проекта по време на строителството.
В хода на изпълнението са съставени Акт образец 14 за приемане на конструкцията и
Констативен акт за установяване годността и приемане на строежа от 20.09.2019г., в които
не са отразени недостатъци на извършеното строителство .Посочено е, че строежът е изпълнен
съгласно одобрените проекти. Строежът е въведен в експлоатация на 11.11.2019г.
По делото е прието заключение на СТЕ . Експертизата е установила, че при огледа на сградата,
извършен около две години след завършването на строежа, съществуват недостатъци по видимите
части от дървената конструкция на покрива, по хидроизолацията на покрива и при поставянето
на керемидите. Вещото лице е установило,че съществува усукване и пукнатини по гредите,
дължащо се на влага във вложения дървен материал, както и на неточно изпълнение на някои
детайли от сглобките. Установило е некачествен монтаж на хидроизолацията и ламаринените поли
около комина, както и неправилно подреждане на част от керемидите (не са поставени цели, а рязани
керемиди), което се дължи на неправилната геометрична форма на покрива. Според вещото лице
усукването и напукването на гредите отслабва здравината на конструкцията, а останалите
недостатъци по покрива са довели до течове в помещенията на сградата, каквито вещото лице е
установило при огледа. Вещото лице дава заключение ,че стойността на допълнителните СМР за
поправка на покрива е 3131лв. с вкл. ДДС, Според заключението на СТЕ необходимите разходи за
2
отстраняване на следите от течове в помещенията на сграда възлизат на 1898.38лв. Общият
размер на разходите, които са необходими за поправката на извършеното е сумата 5315.55лв.
Представен е по делото Доклад на частна техническа експертиза, изготвена от инж.-
конструктор на 25.10.2020г. В доклада са отразени аналогични на СТЕ недостатъци по дървената
конструкция, хидроизолацията и керемидите на покрива.
По делото са разпитани свидетелите А.М.Т. и М.С.Д.. Свидетелите установяват, че в края на
месец октомври, 2021г. като работници на строителна фирма „Спринт монтаж“ ООД са извършили
авариен ремонт на покрива на процесната жилищна сграда, за да се предотврати появили се
течове при дъжд. При ремонта свидетелите установили множество счупени или спукани
керемиди (50-60 бр.), което станало видимо едва при демонтажа на застъпващите ги отгоре
керемиди. Установили следи от теч по стените на комина, тъй като ламаринената
обшивка не била добре направена, а керемидите около него не били подредени плътно. Крайните
керемиди на южния скат не били поставени плътно до обшивката и през фугата навлизала вода, а
също и птици, които били направили гнезда. След разкриването на керемидите свидетелите
установили следи от теч и влага по външните стени на комина между покрива и пода на
подпокривното пространство. Един от улуците бил с обратен наклон.
Представени са по делото Фактура и Приемо-предавателен протокол за извършени СМР , от
които се установява, че ищеца е заплатил за аварийния ремонт на покрива на изпълнителя „Спринт
монтаж“ ООД сумата от 3417.17лв. с вкл. ДДС.
От представената по делото нотариална покана, рег. №119 от 15.01.2021г. се установява,че
ищеца е уведомил ответника за установените недостатъци и за разходите, необходими за тяхната
поправка, вкл. чрез връчване на екземпляр от изготвената частна техническа експертиза.
Няма данни по делото изпълнителя да е уведомил възложителя ,при условията на чл. 260 ал. 1 от
ЗЗД , за недостатъци на проекта или на материала.
ІІ. Правни изводи .
Правното основание на предявения иск е по чл.265, ал.3 ЗЗД - заплащане на разходите,
необходими за поправката на некачествената работа. Предпоставка за възникването на
тази отговорност е работата да не е била приета (при установени явни недостатъци), а ако се касае за
скрити недостатъци( недостатъци , които възложителя не е могъл да открие при обикновения преглед на вещта
или са се появили по-късно), той трябва да е известил изпълнителя веднага след откриването им, освен
ако изпълнителят е знаел за недостатъците( чл. 264 от ЗЗД).
Правилен и законосъобразен е извода на районния съд за това ,че в случая се касае до скрити
недостатъци, които възложителят не е могъл да открие при приемането на СМР,
включително и с помощта и на наетия от него строителен надзор.
Повишената влажност на дървения материал, от който са изработени елементите за покривната
конструкция е дефект, чието установяване е невъзможно да се открие при обикновен преглед.
Този недостатък се е проявил по-късно, довеждайки до деформиране и напукване на дървените
елементи. Наличието на счупени или спукани керемиди също не е било лесно установимо, тъй като
за целта е трябвало да се повдигне застъпващият горен ред керемиди (виж обясненията на разпитаните по
делото свидетели). Течът на дъждовна вода през покрива, може да се установи едва при наличието на
достатъчен по количество валеж, какъвто няма данни да е имало при приемането на СМР. Към
този момент не са установени пукнатини и деформации по дървените греди, тъй като такива не са
отразени в съответните протоколи и в акта за въвеждане на строежа в експлоатация.
Доказателствата по делото сочат ,че дефектите са се проявили на по-късен етап , след
приемането на работата, което ги прави „скрити недостатъци“ по смисъла на чл.264,
ал.2 ЗЗД. За тяхното установяване ищецът е предприел съответните действия, като е наел
специалист, който да огледа строежа, да опише дефектите и да оцени разходите за тяхното
отстраняване( виж представената по делото частна техническа експертиза). След изготвяне на частната
3
техническа експертиза ищецът е уведомил писмено ответника с нотариална покана за
доброволно плащане на разходите за ремонта. Неразделна част от нот. покана е самата частна
експертиза. Нот. покана и частната експертиза са получени от ответника на 04.03.2021г.
С отправянето на нот. покана до ответника ищецът е изпълнил изискването на закона да извести
изпълнителя за недостатъците, като с това е ангажирал неговата отговорност за тяхното
отстраняване,
Следва да се отбележи ,че за разлика от гаранционната отговорност, при законната
отговорност по чл. 265 от ЗЗД възложителят не е задължен първо да поиска
отстраняването на недостатъците за сметка на изпълнителя и едва при отказ да
претендира обезщетение за неизпълнението. Възможностите, с които възложителят
разполага по чл.265 ЗЗД са алтернативни и той може да избере чрез коя от тях да реализира
отговорността на изпълнителя.
По делото е безспорно е установено наличието на „скрити недостатъци“ в работата на
ответника. За отстраняване на недостатъците , както и за отстраняването на вредите от тях,
ищецът е направил разходи в размер на 5315.55лв. За направените разходи ищеца е уведомил
надлежно ответника чрез писмена нот. покана и приложена към нея частна техническа
експертиза, описваща дефектите и разходите, необходими за поправката. От страна на ответника
не са представени доказателства за заплащането на тези разходи. Това прави предявения иск
основателен до размера на 5315.55лв.
При положение ,че фактическите и правни изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
районния съд , на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, обжалваното решение , като правилно и
законосъобразно ще следва да се потвърди.
ІІІ. По обжалваемостта на въззивното решение.
От удостоверението за търговска регистрация на ответното дружество се установява ,че
дружеството по занятие сключва сделки в областта на строителството . Дружеството е
„търговец „ по смисъла на чл. 1 ал. 2 т. 1 от ТЗ-търговско дружество.При това положение ,
договора за изработка следва да се определи, като „търговска сделка“ по смисъла на чл. 286 ал. 1
и ал. 3 от ТЗ. При положение ,че за едната страна сделката е търговска,разпоредбите на ТЗ за
търговските сделки се прилагат и за двете страни (чл. 287 от ТЗ) . По неуредените въпроси ( какъвто е
настоящия казус , тъй като сделката представлява договор за изработка по чл. 258 от ЗЗД, който не се урежда от
разпоредбите на ТЗ) ще следва да се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство и по
конкретно тези на ЗЗД (чл. 288 от ТЗ).
От съдържанието на исковата молба се установява ,че вземането на кредитора е с цена под 20,
000 лв., поради което на основание чл. 280 ал. 3 т.1 от ГПК решението на въззивната инстанция
не подлежи на касационно обжалване .
ІV. По разноските.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва
да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба сумата 1000
лв.,представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция ,по
представения договор за правна помощ .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия
Окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 598/ 01. 06.2022г. на районен съдП.,постановено по гр. д. №
1580/2021г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА„Куолити груп“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:грП., ул.
„А.С.“ №79, да заплати в полза на Й. М. Х., ЛНЧ **********, с адрес -гр.С., ул. „Х.А.“ №36, ет.3,
ап.5,сумата 1000 лв.,представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната
инстанция
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК ( търговско дело с цена на иска под 20 000 лв. ) решението на
въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5